Дивачки

Споменавал съм май за тях.
Растат по единия край на горния ми двор.
Как са се появили - един господ знае.
Ма окичват се с грозде!
Питомното пръскаш, режеш, кепенчиш... Туй расте без грам грижа човешка и ражда, та се къса.
Две години подред им се каня и пилетата ме изпреварват, обаче тая година сколасах.
Има няма - да съм обрал 3-4 процента. Едно, че се накачили по дърветата, а чак толкоз не ми се занимава,
друго, че да има все пак и за тварите божи, дето фъркат наоколо, къде ни пречат, къде им се радваме, къде ни будят в 5 сутринта...

Ей на:



Дребосък, киселее, ама ми се ще да пробвам да направя оцет. Истински.
Зяпах рецепти в нета, общо взето се свеждат до следното - на кило грозде литър вода и 100 грама захар. После на тъмно и не много студено, в някакъв съд с марля отгоре.
Ай да видим кво ще стане...


Апропо, намерих си хубав канал в тубата. Стари филми, от 60-те, 70-те години... Ного готини. Отпускащи, красиви...Ся си припомням "Пиратите на Тортуга", към когото е линкът.
Е... с руски дублаж са. Който е алергичен или не разбира - да не цъка.

Абе ти в деня на учения с това ли се занимаваш? пробвай, ако не стане за оцет, може да стане за отрова.

тЕ такова и ние брахме в неделя ...
Тъмно лилаво, ароматно, лепкаво, сладко, омайно ... Оси, да ти види окото. По главата ми кацаха нахалниците, щото докато брах и ми се стичаше по ръцете
все си оправях и си забърсвах бретона да не ми влиза в очите ...
Излезе 17 по захаромера. До 23 му сложих 5 килограма захар на стотина литра шира.
Малко, ама бутиково. Еко, био ...
Ще става на вино.
Оцет си имаме от миналата година, когато го "бърка" сестра ми

Макакви учени...
Иде ядрена зима, нема да има оцет. А ква салата без оцет ебаси!
Ся ровя да видя може ли и как да си сваля цялата Читанка на телефона...

Не е баш сладко, чисто диво грозде.
Верно не знам от де се е завъдило, никога не е имало лози там.
Дейба ква земя имаме - сичко расте от самосебеси, само да има кой да го събира...

И малко мая, и филийка хляб. За студеното обаче нещо не е така. Ще ферментира на лятос. На оцета му трябва поне стайна температура.

Не много студено съм писал.
Демек - да не е студено.

А маята трябва да си я има естествена мисля...
На виното как не слагам мая.

. Ще ферментира на лятос. На оцета му трябва поне стайна температура.

Абе, не е съвсем така ...
И оцета си е тайнство.
Ще стане кога не щеш

за цялата читанка има виртуална машина дето можеш да си я пуснеш
иначе всйчки файлове наведнъж няма как май

Сичко расте отсамосебеси, да.
Само човеците не.

А да, верно. Прочела съм "на много студено".
А маята си трябва, правиш оцет, не вино. Аз поне така съм правила. Мая, захар, филийка хляб, 5-6 дни го джуркам, после оставям на спокойствие. Но най-важна е марлята. Веднъж, след джуркане, го бях забравила с капачката, как гръмна това чудо и кво съм чистила после... не е истина.

О, да. И от каквото не си и предполагал.

Гроздето няма време да узрее до сладост: ако го изчакаш, пилетата ще са го опоскали изцяло.

Напомня ми... Около Враца (баба ми и дядо ми имаха лозе на Вършеца) имаше едно подобно грозде "теменуга": дребно, с голями семки (не е "грозде за маса") - но с чуден аромат и със много боядисващ сок. Това грозде беше използвано за аромат на виното, плюс за оцветяване. До колкото си спомням, и "теменугата" беше диво грозде. Когато беше зряло, имаше сладост с лека кисела нотка, но уханието беше незабравимо! Отделно ликетата от пръските...

На тема пилци нападащи грозде: тук гроздето бива нападано от присмехулчета. Уж има плашилки, какви ли не видове - но присмехулчетата са умни и не се плашат дълго. Майката му е защита с мрежа - обаче в нашата влажност, мрежата задушава каквото е под нея, и всичко съвсем плесенясва. А трепането на присмехулчета е забранено - защото са щатска нещо си птица, със специална защита. В крайна сметка, около нас лозя няма; рядко има и лозници (ние бяхме и още сме единствените от които познаваме да са насаждали грозде - и главините да съществуват повече от 2 - 3 години. Защото освен присмехулчетата, гроздето бива нападано от катерици, ракуни, скункове, опосуми, дори плъхове, отделно от други птички, а финно-глинестата земя и плитката подпочвена вода подбиват корените от долу, и влажността (летем често в 90-те процента!) причинява какви ли не плесени и мухали и заболявания по растението. Изобщо за гроздето, майка природа при нас е не кучка, а женски динозавър.

Съдейки по снимката, много ми прилича на тукашните sloe berries; има рецепти за оцет, но също и sloe jam (без и в комбинацич с ябълки, други ягоди), sloe gin, sloe chutney и какво ли не.

Ако има възможност, покажи листа?

сатанински ГМО продукт измислен от монсанто и пратен назад във времето за да не буди подозрение




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

европейските сортове не могат да растат като дивачки, защото има една болест която е чума за тях, единствения начин да оцелеят е присадка върху корен от устойчив вид. всички дивачки са от американски видове, другото по което се познават е различната зрялост на зърната, европейските видове узряват едновременно.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Ха! Още една прилика между Тексас и Бавария - те са побратимени щати. Освен дето са супер надути (макар за Тексас да съм чувала от чужденци, че били сърдечно приети, което доста ме учуди тогава), и влагата им много. Макар, че, в Бавария стига до 92 процента. Изобщо не съм предполагала, Тексас е много на юг и е с доста по-топъл климат.

Забрана от Уникалната и ~@!$^%*amp;()_+

Еехх.. Поручик.. какви спомени.. имахме по Лозенец една градинка навремето, където се беше хванало такова грозде.. много го обичах, много беше вкусно. Имаше вкус основно на прах, щото кой ще ходи до вкъщи да го мие, но беше много.. сладичко .. е, пълно със семки, ма то няма пълно щастие. И много цапа.. що лекета си докарвах .. после застроиха градинката, както повечето, и вече нямаше..

Все още има една черница срещу спирката на кинтекс на трамвая.. много обичам черници (още дуди)..

Забрана от Уникалната и ~@!$^%*amp;()_+

Туй, което ти показваш, са разни трънки. В нашенско растат много като диви и бодливи храсталаци. Неомекналите са много стипчиви. Любопитен и важен факт - съдържали намкакво си вредничко в по-големи количества вещество, което се разграждало при температури под нулата, затова било най-добре да се берат след първата слана. Когато престоят и омекнат напълно, плодчетата губят стипчивостта си и стават сладки.

Леля ми много ги береше всяка есен, дори ги сушеше, правеше някакви пресни компоти и вареше сушените за пиене на сок, били ужасно полезни. Аз ги зобах направо като омекнат, честичко си крадях и от сушените запаси. Имаше и некви бабешки рецепти за отвари със сушени трънки и глогинки.

Трънките не се плодят на гроздове, а туй, което показва Ржевски на снимката, е някакво полудиво грозде.

ЗАБРАНА ОТ: Albena l UnicaDonna, sladunka medunka, Liya, saksun, NUT

Ти да не си измислил начин за приложение на оцета като йодни таблетки?