Shit!

Предполагам, че всекиму по различни причини се е налагало да ползва лаксатив. Понякога се увличаме по сухата храна или пък по време на почивката забравяме да пием повече течности, понякога е смяната на обстановката, а понякога просто ей така, защото червата ни също искат да покажат, че имат право на собствено мнение.
В моя случай стигнах до там от инат.
Някакъв съвсем непознат човек, само защото бил лекар ми нареди 3 дни да не ставам и аз, за да покажа кой командва в края на краищата, реших че добре няма да ставам, но тогава въобще па нищо няма да правя. И така, на четвъртия ден аз и тоалетната постигнахме динамично и много противоречиво равновесие. Желаем се, но ни е страх от близостта. На помощ, както вече сами знаете, идват препаратите. Дулколакс се приема на капки и на хапчета- записвайте си! На капки се взимат 3 капки после след един час ако не действа още три и така до десет. Максималният дневен прием за възрастен човек е двайсет капки.
Аз взех шестнайсет наведнъж. Не мога да се мотая с тия неща цял ден! След час взех още десет. Всичко качествено отива за Западна Европа, мама му стара и тука ни пробутват с изтекъл срок или боклуци. Пиеш и нищо. Ами не е ли така?
За добро или лошо, дори аристократичен и дискретен човек, като мен, не може да скрие всичко от съседите си по легло, и малко по малко дори тази съкровена по естеството си тема, се превърна в основен въпрос за обсъждане в стаята.
До мен се падна едно изпочупено мотористче, пролежало почти два месеца къде ли не, и за мой лош късмет, нещо като звезда на болницата. Всички го познават, всички го обичат и всички минават да му кажат здрасти. От взаимност и добро чувство, той на свой ред не пропускаше да ги предупреди, че в близост има заредено оръдие. Четвърти ден, вика, колегата повишава налягането и всеки момент се очаква стрелба, така че освободете пътеката.
Истината е че денят беше седми, но реших, че няма смисъл да повишавам очакванията допълнително. Те си бяха високи.
Предполагам, че и аз получих отблясък от славата му през този ден.
Веднъж един от лежащите натисна звънеца, защото имаше нужда от помощ и в стаята се втурна като разчорлена фурия една санитарка. Тази много я обичахме. Гледали ли сте Рапунцел? Представете си набита енергична и намръщена леля с темперамента и движенията на коня Макс плюс тоналноста на Адолф Хитлер.
Какво ИСКАТЕ? – вика и ни гледа един по един. КОЙ звъни? След кратко колебание, човекът все пак си призна. Докога ще ме разкарвате, вика санитарката, стига вече, и доста в този ред, но не затихва, а се увеличава, защото ние волю - неволю започнахме да хихикаме, докато накрая го обърнахме на откровен смях. Аз от предпазливост пуфтя през стиснати зъби.
Права си, вика мотористчето, тва тука на болница го обърнахме вече.
Ту се позабравих и се разсмях с цяло гърло и сигурно по тази причина Дулколакс-ът напомни за себе си.
Внимавай- вика моторисчето- да не уцелиш санитарката. Жената подскочи половин метър. Да не стане престрелка, вика, или ръкопашен бой?!
После дълго време дискутирахме дали да я извикаме още два три пъти. Казах ви, че я обичахме.
Преди три седмици, вика ми мотористчето, имаше един такъв случай като теб. Мястото не беше реанимация, но малко приличаше, защото де що има врати бяха отворени и напред назад сновяха всякакви медицински благородия. Всички – без възможност да стават- изпочупени, вързани и така. Аз, казва, вече бях със звезден статут, пък и от опит вече знаех всякакви процедури, лекарства и трикове, така че ми се чуваше думата.
В тази обстановка на един от пациентите с продължителен запек се наложило да се помогне. Работата е в това, че санитарите, поради естеството на професията си, вършат всичко по най-логичния и бърз начин и не си падат по сложни научни експерименти като този да дават нещо през устата и да очакват резултат чак през задника. Те, ако мога така да се изразя, адресират помощта си направо към нуждаещия се отвор. За целта има свещички при които целта се постига, без човешката воля да играе особена роля.
Така се случило и с онзи човек.
Да, продължава да разказва мотористчето, обаче след това санитарите излезли да пушат. Не стига това, ами многолюдното иначе отделение притихнало и всички някъде изчезнали.
Онзи човек отначало мълчаливо, макар и настоятелно натискал бутона. После малко срамежливо завикал, ехей, ехе-ей, после завикал силно и накрая направо се разкрещял- не мога, не мога, няма начин да задържа повече… представяте си…
Кой си ти, викнало моторисчето? Защо викаш?
Ти доктор ли си, закрещял нещастника! Идвай бързо.
Доктор съм, вика нашето момче, от коя стая ме викаш?
Не знам, бе!!! Забравих коя стая съм. Май трета, идвай, твоята кожа, трябва ми подлога, идиотиии!!!
Не ти трябва подлога, рекло мотористчето, не мога аз да дойда при теб. Което трябва да признаем, било самата истина. Тва моторитче осъществило средният прелет на малка птичка преди да се озове в болницата.
Ама как не можеш, бе?! – крещял оня – не разбираш ли че започвам?!?!
Ами имам работа – вика нашето. Ти си започвай, аз за какво съм ти?
По това време цялото отделение сте тресяло и в насърчаването се включили и други болни. Така е по-удобно- вика единия, тук всички така правим. По-лесно се чисти – вика друг, направо сменят чаршафите и готово, санитарите ще те похвалят, услуга ще им направиш… и така наттък
Неее- вика човекът- не могаааа
Можеееш- викат всички
Стреляяяям!
Среляяяяй!

Тук, приятели ще спусна завесата, не само заради срам от темата но и защото аз края на тази история не успях да я чуя.
Дали стигнах ли? На косъм.
Но макар и моята сага да приключи с (огромен) успех, все пак ще споделя че не постигнах усамотение. Тези тоалетни не се заключват и при мен след секунди влетяха санитарката дори заедно с някакъв любопитен стажант, за да разберат какво става и защо се дера от смях. Докато… така де - стрелям.


П.П. Предварително благодаря- добре съм, здрав съм, всичко е наред.

П.П.П. Просто съм много глупав.

Впрочем трябваше да търся "лаксатив" с гугъл Вече знам какво е!
Навремето казваха, че добрата "стрелба" си е половин е@ане. Зевзеците винаги се мръщеха - две стрелби не правели едно цяло е@-не.

Здрав да си!
Когато всичко свърши добре, всичко е добре!
Голямо неудобство са тези нужди в болнична обстановка.
В травматологии и реанимации-особено.
Преди години в една неврология...Не като пациент,но прекарах малко време...
Още ми е ред очите един пациент след мозъчна операция...Жена му до него. Придружител. Съвестна и непрестанна грижа. Около 60ака са били...
Тя и санитарката го водят към тоалетната...
Той се тюхка колко грозни баби са...Откъде такива са му се паднали.
Беше се върнал някъде в младите години. Твърдеше,че си има хубава жена, а не такъв вампир...
Намести му се паметта после, но беше страшна картинка...
Хем посран, хем естет

Каквото и да е, да минава!
Животът е траги-комедия във всяка секунда

Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!

Здрав да си, и мотористчето да се оправя.

това със свещичките е известна легенда, да кажа как я знам аз (също като уж истински случай, от свидетел):
доктор Х предписал разхлабителни на пациент. и също като при тебе, той пил, пил, ама не действа. доктора решил тогава същото - свещички. наврял свещичката, и..... ами рискове на професията.
втори случай, който не е толкова драматичен, но е 100% реален - един приятел в казармата след 7 дена запек се наблъскал с разхлабителни, и пак като при тебе те не действат. наблъскал втора ударна доза, и тук вече подействало. седнал, на тоалетната и почнал. започнал седейки, но финиширал набран на две ръце, като гимнастик на успоредка.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Хората на къра работят, а теб те мързи даже да акаш!



Да се оправяш бързо!

Така е, кат не сте си възпитали организмите от малки. Моят в 5 часа вече седи на тоалетната със судоку в ръце. Без значение дали е лежал, спал, шофирал 24 часа или каквото и да е. И да не е ял (което рядко се случва) - пак намира какво да изкара.

Преди судокуто - книга, вестник, независимо какво. Като бяхме малки - се майтапехме - "Отивам в библиотеката"!

ПОЖИВЕМ-УВИДИМ!!

Цял живот най-много труд съм хвърлил за да не ме разкрият какъв изключителен мързел съм. Измеренията са космически.

Според най-последните ми спомени обаче, в редки случаи даже е повече.

В пет?!

Ей, Адолф..!

Не мога нищо да направя с въображението си.... -> добре, че не е завършил вертикално на ръце!
Гимнастика, братче, започва съчетанието доо... свещ.
Нищо не мога да направя.

Егати възпитанието, в пет, сутринта ли? Това е изключително невъзпитано.

Посмях се от сърце. Посрана тема, но весела.
Вярвам, че е художествена измислица, дано да си здрав, истински!

Демек, мързи те, ама си вършиш енергично там квото имаш да вършиш, за да не те разкрият?

”И замирисва на море
човекът в угарите тъмни
и синурите им бездънни
оставя друг да дооре...”

Егати възпитанието, в пет, сутринта ли? Това е изключително невъзпитано.


Много си ми е добре. Често си поспивам след това, но пък съм сигурна, че съм си свършила работата и няма да има изненади по-късно. И няма да има нужда от тва лекарство, дето даже името му не запомних.

ПОЖИВЕМ-УВИДИМ!!

Ясно, ставаш в пет, прочиташ клуба и лягаш!
Сърце юнашко не трае

Моля ти се, пресъздай го ти, щото аз така добре като теб няма да мога.

Тема: ГаднияТ зъбобол! Който започва винаги, абсолютно задължително, в петък вечер, по изключение в неделя. В понеделник болката по "скалата от 1 до 10" е 18 (или поне на нас така ни се струва). Докторът ти естествено е в отпуска, два-трима те отбичват любезно с "обади се утре следобяд да се разберем за час", а ти отиваш в първия попаднал ти от интернет спешен кабинет. Там те спесяват и ти благодарен продължаваш лечението на зъба, няма как. На следващото посещение обаче такава упойка ти поставят, че... четвърти час окото ми седи отворено! Клепачът ми не работи! Искам да мигам, а.. намигам.
Искам да кажа, с акането всички сме експерти. Такова чудо обаче случвало ли се е на някой? Или съм пионер в областта.

Пъ Съ- Пожелавам на теб (и на мен) бързо оправяне.

Желая ти здраве и бързо оправяне на каквото там...
Посмях се от сърце - макар то да е трагикомично

И все пак - по-гадно е като те фане бързоклек...

на теб всички ти се кефят - че си бил запечен и после просран
а аз като имах подобен проблем - всички ме плюха за клизмите ми!!!