Селска идилия

Знаете вече, че не съм живяла на село. Не съм имала село и като дете. Имам вила, но това не е село.

И сега опознавам селския живот, тези дни по-скоро социалния живот на село.

Вчера отивам да пазарувам. не го бях правила. Все Карамфилов ходи, метне се на колелото, моето, подчертавам, и носи провизиите. Моето колело има кошничка отпред, затова го ползва за пазар

Та, за вчера. Без колелото, все още се притеснявам да карам, лявата ръка не е възстановена съвсем. Тръгнах към магазина към 10.30, по хладина. По пътя не срещнах никой, а ходенето е цели 5 минути. Тук-там се чуваше зад оградите косачки на трева. Влязох в магазина. Една баба, ама истинска баба, към 80 и кусур, не кат мен млада баба, говори си с продавачката. Напълних си чантата и зачаках. 10 минути минаха, никакво внимание. Поглеждат ме и двете усмихват се и си продължават разговора. Излязох навън, пошетах, върнах се, продължават да си говорят. И... "срам не срам" чух гласа си : извинете, може ли да платя, пък вие си говорете после пак. И като избухнаха в смях тези жени : ама защо не кажете, че бързате. Тук сме така, говорим си, който бърза да си каже.
Вече наистина ме стана срам, защото не бързах за никъде, просто не ми се стоеше в чакане, а и не ми се намесваше в разговора, който изобщо не знам какъв беше.
Е, обслужиха ме, извиниха се, аз се извиних още три пъти, някак се почувства аз виновна.


Взех си аз покупките и минах покрай пенсионерския клуб. Вратата беше отворена и чух глас : Ружеее, Ружеееееее. Погледнах, една съседка. Няма искам-не искам, влизаш.
Влязох аз, 10-ина жени, една дълга маса отрупана със сладкиши, баници и сухи мезета. Сядай, сядай, какво ще пиеш? Имам рожден ден... една от жените. Аз рекох : първо да се представя, аз съм Ружа. Пила съм кафе, за ракия е рано.засмях се аз.
А, рано, що да е рано... имаме и ракия, ама повечето сме на това, посочи една бутилка мента.

Зорлем се откачих да не пия мента в 11 часа. Близнах, да не обидя рожденичката. Компанията беше весела, готина, но.... аз си бях все пак на работа, трябваше по някое време да се прибера. Тамън тръгна, неее, сядай тука... и така до 12.30.

И добре, че звънна телефонът, та станах и махнах с ръка.

Така е у наше село. Никой не бърза за никъде, мента може да се пие и преди обед.

Харесва ми на село.

Харесва ми на село.

И на мен. :)

Аааааааа много хубаво. Аз бих останала с жените. Как иначе да ми се случи такова нещо.

Ментата, дето я насях, ни гък ни мък. До събота трябва да се появи, ама не вярвам. За туй пък за 3 дни поникнаха некви японски цветя, какво ще стане, нямам идея. Обаче саксиите са в един контейнер на колелца и ги мъкна на терасата и ги прибирам, страх ме е да не завали, че глей кви простотии

Единствено телефонът развалил е таз пасторална картинка.
зЕми го фЪрли

Ами...
На село е така.
Вече никой не се къса да гледа много добитък или градини, щото няма смисъл.
Съответно - имат време.
Някои почват и на ракия/уиски от 10-11.
И не само мъжете.
Две комшийки в махалата са тъй.
Едната е по-голяма от майка ми, другата е десетина - петнайсет години по-голяма от мен.

Аве, не се омешвай твърде с безсмъртните селски бабички, ако не искаш навирената ти чушка да пострада.
Ща направят на луда калинка, без да се усетиш какво те е сполетяло.
На село протоколът е друг, не е като да се перчиш и зъбиш в нетя.

ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles, parvaty, Liya, saksun, NUT

Поне знам със сигурност, че имам една "посестрима", благодаря!

Не знам за ментата. Бъди търпелива. Посей още. И накрая... купи си готов разсад, чиста работа.

Така е то, има една приказка, че яхта се купува докато си млад и глупав. После всичките ти пари отиват за разсад

Телефонът ми трябва вече. Внукът знае вече как и ми се обажда. За другите, пет пари не давам

Градини си гледат хората тук, поне доколкото виждам по дворове и говоря с хората. Виж добитък няма. Само едно семейство гледат крави и осигуряват млякото на цяло село.

Не съм видяла все още подпийнал човек в селото. Но и това е по хората

Аве, не се омешвай твърде с безсмъртните селски бабички, ако не искаш навирената ти чушка да пострада.
Ща направят на луда калинка, без да се усетиш какво те е сполетяло.
На село протоколът е друг, не е като да се перчиш и зъбиш в нетя.


Сега разбирам, че ти вече не се мешаш с градските бабики, щото навирената ти чушка е пострадала и знаеш от личен опит да ме съветваш. Личи ти и, че си луда калинка, ама не си усетила какво те е сполетяло.

Щото и в града протоколът е друг, не е като да се перчиш и зъбиш в нетя.

Как пък нищо позитивно не прочетох от теб.

Мдааа

Внукът знае вече как и ми се обажда. За другите, пет пари не давам

Че то за какво са ти другите, само досаждат

Бабичките са интересни, освен ако не ти дават акъл как да готвиш и разни други акъли

Бабичките са голямо богатство тук, на село. За една година научих толкова неща за градините, колкото няма как до изчета.

Слава богу, че все още има живи 70-80 годишни, че и повече. Има и по-млади, от които също научих много неща.

Другите могат да почакат докато се добера до телефона. Внукът винаги ми казва важни неща, нетърпящи отлагане, затова веднага трябва да му отговоря.

Вчера, примерно, ми се обади с радостната вест, че вече не го болят ухотите. Веднага разбрах, мн. число на ухо

зяй, лай.
аз още се хиля за твоя сметка на туй как са те средили.


ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles, parvaty, Liya, saksun, NUT

Написах това, което и ти, значи и ти лаеш и зяеш
думата средили не ми е позната
беше ми хубаво в пенсионерския клуб

на село бабичките са ИНСТИТУЦИЯ.
нЕма "ако това, ама ако онова". искаш ли рахат и бъдеще на село, първо влизаш под кожата на местните бабички. квойтуй - асам имотна и насметена новоизпечена собственичка, ама след 1-2 години за сефте посетих селския магазин и мегдана!

Се едно, на КК грозна брюнетка с мазна коса и ластици да ти се репчи.

ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles, parvaty, Liya, saksun, NUT

Тя ти завижда за хубавите градини!
Щото нейните ги е изяла кравата

Се едно, на КК грозна брюнетка с мазна коса и ластици да ти се репчи

и пластмасови герданчета