RIP, Чочка...

Снощи малко преди 6 часа вечерта Чочка си отиде напълно мирно и тихо. Спяхме двамата в леглото. Сънувах странен сън с чистилище, в който се намирах на нещо като поточна линия, на която имаше стрелки дали да се продължи напред като в Google Street View. Стрелки за назад нямаше и след всяка, продължението беше безвъзвратно.

В един момент чух как съвсем тихичко пъхти и се събудих. Устата й се отваряше сякаш иска да хапе. Помислих си, че сънува как умира. Внимателно изпълзях от леглото, за да не я събудя, и отидох до хладилника за нещо. Когато се върнах, вече не дишаше. Съжалявам, че не можах да бъда край нея в нейния последен миг.

Чочка бе осиновена от мен един ден след Коледа, на 26.12.2019. Беше изоставена от всичко и от всички, и само се тресеше от страх и студ там, близо до входа на местната Билла, напълно предала се и очакваща своята неизбежна надвиснала участ. По-рано, есента, живееше до входа на Практикер. Още тогава беше очевидно, че няма как да изкара зимата, и точно след като взех решение да я прибера вкъщи, когато отидох да я взема оттам, нея я нямаше. Това беше около седмица-две преди празника.

Десетина дни по-късно по една луда случайност я видях пред входа на Билла. Незабавно взех решение да я избавя от мъките на уличния живот и се прибрах у дома, взех каишката и нашийника на Душока, немската овчарка, която беше все още жива тогава, и се върнах за клетото куче. Бавно и лека-полека с кретане се добрахме до нейния нов, топъл и пълен с всякакви продоволствия и лакомства дом.

От края на миналото лято беше инвалид, не можеше да се движи... Не я изоставих. Беше трудно, но успях да продължа нейното битие с още може би 8 месеца.

С мен опита всичко, което в миналия й живот е било недостъпно за нея. Мляко, сирена, кашкавали, пържоли, кюфтета от истинско месо, мусакичка... В последните няколко седмици, поради бъбречна недостатъчност, приемаше само кюфтета от фино смляна кайма, кренвирши и слайсове Гауда.

Обичаше да спи в топлото легло на тишина, защитена от шумните и опасни улици, и да ритка с крачета насън. Мъчно ми е, че не можах да направя повече за нея. Дано Бог се смили над мен за случаите, когато не съм бил достатъчно внимателен с нея, но Той ми е свидетел, че направих всичко, което беше по силите ми да й осигуря комфортни старини, лишени от страдания, в нейните последни няколко години.

Почивай в мир, Чочка. Ще те пазя в моите спомени до остатъка от дните си. Надявах се, че ще мога да се грижа за теб и до тази Коледа, но уви...

Това е нейната последна снимка от днес следобяд:



А тези проследяват нейния живот с мен в хронологичен ред, като първата е непосредствено след като я приютих далеч от жестокостта на улицата, изкъпана за първи път в своето жалко, окаяно и мизерно съществуване, а последната – отпреди 10 дена:





















































































































































Тайните на египетските пирамиди

<3

Аз обичам животни, и за мен е мъка твоята загуба. Нека почива в мир сиромах Чочка. Добре, че не е завършила в мъки и болки.

Благодаря ти за твоите сърдечни и благородни думи, Кофти... Ти си великодушен и човеколюбив човек с голямо сърце.

Тайните на египетските пирамиди

<3

Съчувствам най-искрено!

Отишла си е в твое отсъствие, за да ти е по-леко...

Мир на душичката й!

ПРОСТ СУВЕРЕН - СЛАБА ДЪРЖАВА!!

Благодаря ти за милите и топли думи, Уника. Ти си възвишена личност.

Тайните на египетските пирамиди

<3

Лека му пръст на кученцето... абе като го приемеш като част от семейството - боли после все едно жив човек изпращаш.

Трогателно.Мъчно ми е за добрата животинка.

съчувствам ти, Нюк
много обичам животинките и знам какво е, когато си отидат
да почива в мир душичката й

Нека нейната душа пътува вечно в безкрайността на пространството, а паметта за нея -- в сърцата на онези, които я обичаха и проявяваха милостиня, благодетелност и състрадание към нейното същество.

Радвам се, че разбираш моята мъка. Благодаря ти за твоето любезно откликване. Благословени са милостивите, защото ще получат милост.

Тайните на египетските пирамиди

<3

Дал си и от сърце точно колкото и когато е трябвало.
Отишла си е в мир.

Нека бъдеш утешен от спокойствието, когато знаеш, че си осигурил любящ
дом на една душа през най-трудното за нея време.
(Животните също имат съзнание.)

Един епитаф от поетът лорд Байрън на гроба на неговото куче Боцман.


Near this Spot
are deposited the Remains of one
who possessed Beauty without Vanity,
Strength without Insolence,
Courage without Ferocity,
and all the virtues of Man without his Vices.

This praise, which would be unmeaning Flattery
if inscribed over human Ashes,
is but a just tribute to the Memory of
Boatswain, a Dog
who was born in Newfoundland May 1803
and died at Newstead Nov. 18th, 1808

When some proud Son of Man returns to Earth,
Unknown to Glory, but upheld by Birth,
The sculptor’s art exhausts the pomp of woe,
And storied urns record who rests below.
When all is done, upon the Tomb is seen,
Not what he was, but what he should have been.
But the poor Dog, in life the firmest friend,
The first to welcome, foremost to defend,
Whose honest heart is still his Master’s own,
Who labours, fights, lives, breathes for him alone,
Unhonoured falls, unnoticed all his worth,
Denied in heaven the Soul he held on earth –
While man, vain insect! hopes to be forgiven,
And claims himself a sole exclusive heaven.

Oh man! thou feeble tenant of an hour,
Debased by slavery, or corrupt by power –
Who knows thee well, must quit thee with disgust,
Degraded mass of animated dust!
Thy love is lust, thy friendship all a cheat,
Thy tongue hypocrisy, thy heart deceit!
By nature vile, ennobled but by name,
Each kindred brute might bid thee blush for shame.
Ye, who behold perchance this simple urn,
Pass on – it honours none you wish to mourn.
To mark a friend’s remains these stones arise;
I never knew but one – and here he lies.

Бил си в живота й точно когато трябва... Мир на душицата й.

Знам какво ти е, много е тъжно, когато си иде някой, дал толкова много любов.
Нека се къпе в топлина там, където няма страх и ужас.
Ти си направил най-доброто за една невинна душица, нюк.
Да почива в мир, миличкото.



върнете ни архивите, идиоти

И на мен. Аз никога не съм виждал това животинче като кутре и не знам дали е оставило потомство от своята плът, най-вероятно не. Живот, употребен в пустота, без цел и за нищо. А някога, много отдавна, макар и за съвсем кратко, когато е била малко паленце, трябва да е скимтяла...

Благодаря ти, че споделяш моята мъка.

Тайните на египетските пирамиди

<3

Ще бяга по безкрайните небесни полета...

Моята сервизна кучка Галя, за която бях писала тук преди време, я разстреляха тази зима в двора, до колибата й. Най-милото и кротко куче, кастрирано, нелаещо, дребно... Някой се упражни в стрелба на месо...

RIP на милото спътниче

Благодаря ти, Сноу... Благословена си за твоето състрадание, защото състрадателните ще получат същото. Прах беше, и в прах се превърна.

Тайните на египетските пирамиди

<3

Нюк, сбърках и писах до кофтия, вместо до теб.
Много ми е мъчно за кученцето.



върнете ни архивите, идиоти

тъжно е да изгубиш приятелче...
но ти направи много за това кученце...
съжалявам за загубата ти...

Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!

"Срещнали се два Ангела. И Господ прибрал единия по едно време по неотложни нему дела.." - тъй бих описал историята Ви!