Осиновяване

Сигурно съм дърта на 47, не знам защо не се реших по-рано.

Мислих за приемна грижа, но после... не знам как ще осмисля "беше мое за малко, а после не е". То накрая само това остава. Усерщането, че си дал. Може би ми е късно за първото, а рано за второто?

Колко голямо дете бихте осиновили макс, ако имахте избор? Бебе е ясно - трудно е и за по-млади, а после до колко? Как го виждате като максимум, в който можете да изградите връзка и да съдействате?

7? 9?

Колко голямо дете бихте осиновили макс, ако имахте избор?

На 16-17. Тях никой не ги иска, а като навършат 18, нямат право да остават повече в домовете.

ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles, parvaty, Liya, saksun, NUT

Трудно се създава връзка, ще е като абсолютно чужд човек. Инак си права на теория за бъдещето на детето. Ти би ли осиновила 17 годишен младеж, не нали?
Аз егоистично питах за мен и съответно за вашето мнение - ти няма да осиновиш син на 17. Би ли осиновила дете на 7?
Аз няма да мога на 12-15+ или с увреждания. Нямам силата и парите да го подкрепя. Нито нервите да го приобщя. Границата я виждам къмто 7-9. Но много ме е шубе, само опипвам почвата. Малко дете на 47... не бива - според мен.

Защо ти е това?

Не разбирам. За какво ми е детето ли? За да съм красива

Или за какво ми е темата? За да съм вайръл!

Уффф... за тази криза, когато детето отлети трябваше да се подготвиш много по-рано с разни хобита.
Не че не ми беше минало и на мен през главата това покрай една луда моя приятелка, която ходи по домовете всеки уикенд да им организира събития.
Я бързо да си намериш един мъж най-добре Не да го гледаш, а той теб

Докъм 4-5.
Абе, зависи, може и по-голямо, ама тогава е добре отношенията ви вече да са предварително изградени.

”И замирисва на море
човекът в угарите тъмни
и синурите им бездънни
оставя друг да дооре...”

Това е много, ама много сложен въпрос.
Да осиновиш, няма значение на каква възраст, изисква условия, които нямат нищо общо с обичайно разпространяваните глупости.
Това е готовността да помагаш, да дадеш шанс.
И няма нищо общо с нагона да създадеш наследник.
То е като да прибереш от улицата коте, куче, мишка или дете, да го отгледаш, за да може да се справя самичко в живота навън, без да очакваш задължения, отговорности и всичко, свързано
с очаквания, тип "аз ти дадох, сега ти ше даваш" .



върнете ни архивите, идиоти

Аз бих засегнала друг аспект на темата, извинявай, направо си е ОФФ...

Да се осинови бебе или дете на 1-2 години съм чувала, че е борба, трябват адски връзки и е почти невъзможно. До коя възраст е така? Тоест - някой запознат ли е от коя възраст нагоре вече има много деца, които очакват това да им се случи и.... грозно казано - осиновителят може да има избор?

А на твоя въпрос... зависи от детето. Не съм се замисляла много, но на първо четене - ако усетя, че детето има качества, които уважавам - не бих била “капризна” относно възрастта...

Готина тема.

ПП Стига ми едно, дет е копирало баща си по всички линии, ако ще осиновявам - ще си потърся душичка, която да прилича на мен!

ПРОСТ СУВЕРЕН - СЛАБА ДЪРЖАВА!!

Всичко, което си написала, зависи в ПЪЛНА степен и за истинското родителство.

Човек, какъвто родител е за собственото си дете - такъв би бил и да осиновеното.

Или ставаш - или не.

Ако не ставаш - детето го отнася. Но това почти не е твоя вина.

За тези, които няма да се съгласят - в друга тема преди дни 90% от клубарите написаха, че не са се променили от ранните си години та до днес, и близките им също...Е, същото е.

ПРОСТ СУВЕРЕН - СЛАБА ДЪРЖАВА!!

Трудно се създава връзка, ще е като абсолютно чужд човек.

Ми като искаш връзка, вземи си куче.
Естествено, че ако ще осиновявам, ще взема тийнейджър, който няма особени шансове да си намери семейство и не го чака розАво бъдеще, държавата като го изрита да се оправя сам, както може. Туй да не ти е домашен любимец, че да си избереш някое малкичко, сладичко, хем научено вече да се облича само, хем да си го гушкаш и дресираш по твой вкус.

ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles, parvaty, Liya, saksun, NUT

Имам много познати и приятели, които са осиновили. Включително проекто-снахата беше най-младата приемна майка. Вече не е, но майка й продължава да се занимава с това. Съответно много сме и съм разсъждавала по темата. За себе си стигнах до знанието - категорично не ставам нито за едното, нито за другото. Затова ми е интересна мотивацията на тези, които го могат. Оставям настрана семействата, които не могат да имат деца. Твоята каква е?

А чисто технологично смятам, че подходящата възраст за установяване на оптимална връзка с дете е между 4 и 6 години.

Тарти, според мен точно обратното, обичайният, масов мотив е точно споменатият "нагон" - да си родител. И няма нищо ненормално или погрешно в това. Дори доста от самите осиновители, мисля, не биха искали да бъдат схващани като спасители и автори на алтруистично дело.
Може да се появят за решаване специфични за осиновяването проблеми, разбира се, но това не прави мотива различен.

”И замирисва на море
човекът в угарите тъмни
и синурите им бездънни
оставя друг да дооре...”

Да, без очаквания - нямам нагон, не е същото като да си вземеш коте - не си права. Детето иска добри условия да е дете. С всичко, което не е ок по трасето - то винаги е много и никога няма да си добрият стопанин. Котката иска само да я почешеш и да й сложиш любимата храна.

Готовността да помогнеш е обвързана с възможността да погнеш. Единствено колко можеш ти да дадеш. Не всеки може да даде на 17 годишно. Аз не бих могла и на 3 или по-малко - дърта съм, нямам търпението.

Мотивацията, значи, не може да е да имаш още едно дете - за кво са му на нормален човек две деца...

”И замирисва на море
човекът в угарите тъмни
и синурите им бездънни
оставя друг да дооре...”

Глупости.
Не ми обяснявай неща, от които хал хабер си нямаш.
Моето дете е осиновено.



върнете ни архивите, идиоти

И твърдиш ли, че си го осиновила НЕ за да станеш майка, а по някаква друга причина?

”И замирисва на море
човекът в угарите тъмни
и синурите им бездънни
оставя друг да дооре...”

Естествено, че случаят е различен. Не питам млада майка, която след амнайсе инвитра е стигнала до осиновяване.

По същата схема съм разпитвала снахата. Как, защо? Как взехте това решение? Какво се случва по време? Какво става след? Какво изпитвате? Какъв е усета? Детето се държа за главата с мене.

Кое му е естественото?
Не може просто да и се е заискало да има още едно дете, като си има едно, или как?
И за амнайсетте инвитра не е задължително даже. Някои минават дори и днес доста по-бързо към такова решение. Мотивирано не от висши помисли и цели, а от тая същата - да имаш дете. Или деца.

”И замирисва на море
човекът в угарите тъмни
и синурите им бездънни
оставя друг да дооре...”

То просто и на мен ми се е заисквало, ама знаеш колко много ми се е заисквало? Даже и сега ми се иска. Което не значи, че мога да осиновя. Така че не го опростявай, защото е доста по-сложно, както и Тартариан е написала по-долу.