Миряна Башева
12 отговора
0 прегледа
в отговор на oberleutnantRzevski
#2
Re: Миряна Башева
Ааа, не така, Поручик! 
Много удобно я дръпна към себе си, но моето любимо е анти на твоето. Вярно си я нося дълги години, за да ти се дам.
Бързия ли, експрес ли чаках?
Чаках, пушех и ставах - мъж...
Някой тихо псуваше в мрака
и валеше страхотен дъжд.
Между две океански локви
като малък архипелаг
два семафора в сто посоки
разпиляваха влак след влак.
В отчаяние и тревога
с мен гореше зелен фенер.
Всеки миг ми искаше огън
някакъв милиционер.
Стар джебчия с печална морда
се въртеше над куп палта.
Дъжд валеше. Над всички лордове
и над всички крадци в света.
И над мене. Аз все тъй чакам.
Аз от чакане станах мъж.
Над безумните черни влакове
се изсипва страхотен дъжд.
Бясна сбирка процежда пара
през присвита и зла уста.
Дъжд се лее! Над всички гари
и над всички мъже в света.
Уника
Много удобно я дръпна към себе си, но моето любимо е анти на твоето. Вярно си я нося дълги години, за да ти се дам.
Бързия ли, експрес ли чаках?
Чаках, пушех и ставах - мъж...
Някой тихо псуваше в мрака
и валеше страхотен дъжд.
Между две океански локви
като малък архипелаг
два семафора в сто посоки
разпиляваха влак след влак.
В отчаяние и тревога
с мен гореше зелен фенер.
Всеки миг ми искаше огън
някакъв милиционер.
Стар джебчия с печална морда
се въртеше над куп палта.
Дъжд валеше. Над всички лордове
и над всички крадци в света.
И над мене. Аз все тъй чакам.
Аз от чакане станах мъж.
Над безумните черни влакове
се изсипва страхотен дъжд.
Бясна сбирка процежда пара
през присвита и зла уста.
Дъжд се лее! Над всички гари
и над всички мъже в света.
Уника
Re: Миряна Башева
Ами, рекох да е нещо по-неординарно. 
Иначе, едно от любимите ми е това:
Махмурлук
Неврози. Микроинфаркти.
Гърмят бушон след бушон.
Пие се като в Антарктика.
До състояние гьон.
Една приятелка (бивша)
днес ми удари нож.
Водка, мъгла и киша.
Мръсна софийска нощ.
Един приятел (зарязан)
не ме удари и днес.
И аз съм свиня, ви казвам!
А кой смее да бъде трезв?
"Мога да копам, а мога и
да не копам" - зъл анекдот?
Народопсихология?
Тъмен балкански народ...
Икономически кризис.
На културния фронт - лайна.
Извинете за мекия израз.
Аз все пак съм жена.
Аз все пак ви обичам...
Взехте ли диазепам?
Въпросът е риторичен.
Друг няма да ви задам.
Аз просто така си пиша.
Не с кръв. С по-друг състав:
с водка, мъгла и киша.
С мръсен софийски нрав,
а той не става за маркетинг...
И рейтингът ми е един...
Пусто е като в Арктика.
Ни водка, ни вопъл, ни СПИН.
Иначе, едно от любимите ми е това:
Махмурлук
Неврози. Микроинфаркти.
Гърмят бушон след бушон.
Пие се като в Антарктика.
До състояние гьон.
Една приятелка (бивша)
днес ми удари нож.
Водка, мъгла и киша.
Мръсна софийска нощ.
Един приятел (зарязан)
не ме удари и днес.
И аз съм свиня, ви казвам!
А кой смее да бъде трезв?
"Мога да копам, а мога и
да не копам" - зъл анекдот?
Народопсихология?
Тъмен балкански народ...
Икономически кризис.
На културния фронт - лайна.
Извинете за мекия израз.
Аз все пак съм жена.
Аз все пак ви обичам...
Взехте ли диазепам?
Въпросът е риторичен.
Друг няма да ви задам.
Аз просто така си пиша.
Не с кръв. С по-друг състав:
с водка, мъгла и киша.
С мръсен софийски нрав,
а той не става за маркетинг...
И рейтингът ми е един...
Пусто е като в Арктика.
Ни водка, ни вопъл, ни СПИН.
в отговор на oberleutnantRzevski
#4
Re: Миряна Башева
"Любов"
е не само неин, а изобщо един от върховете в поезията ни.
Е. Според мен, разбира се.
Любов от любима Миряна Башева, от студент съм я заобичал...
е не само неин, а изобщо един от върховете в поезията ни.
Е. Според мен, разбира се.
Любов от любима Миряна Башева, от студент съм я заобичал...
в отговор на oberleutnantRzevski
#5
Re: Миряна Башева
[линк]
...
Цял живот студ и огън,
жертва и богослов ...
...
Цял живот студ и огън,
жертва и богослов ...
в отговор на oberleutnantRzevski
#6
Re: Миряна Башева
Тази жена, любима поетеса...
Как само дърпа най-болезнени те струни...
научи се да чакаш
Как само дърпа най-болезнени те струни...
научи се да чакаш
в отговор на Green Light
#7
Re: Миряна Башева
Ох, бе...
Силно е, чел съм го, но... не обичам да чета дето се пише за смърт.
Силно е, чел съм го, но... не обичам да чета дето се пише за смърт.
в отговор на Green Light
#10
Re: Миряна Башева
П. С. Бих предпочел това, което току-що ми припомни една друга наша голяма поетеса - Красимира Макавеева:
На Рангел
Аз Ви помня, другарю NN,
с възхищение и респект.
Вие бяхте тъй млад! Тъй женен...
Аз пък учех. С висок успех.
(На различни неща се учех -
под чина ми - мадам Саган...)
Бях Ви малко, но вярно куче.
А не свирнахте. Досега.
Беше сякаш преди Девети!
Или даже преди Христа.
Онова, дето беше вето,
ми е ясно като кристал.
Добър вечер, другарю NN,
аз Ви помня. Bon soir, joie!
Вече недотам млад? Разведен?
Още все така Дон Жуан?
Но защо ли, съвсем противно
на очаквания процес,
пак до детски размер се свивам
в необятните Ви ръце?
Както някога - без домашно
пред училищните врати -
неизказано ми е страшно
и не мога да кажа -
ТИ.
На Рангел
Аз Ви помня, другарю NN,
с възхищение и респект.
Вие бяхте тъй млад! Тъй женен...
Аз пък учех. С висок успех.
(На различни неща се учех -
под чина ми - мадам Саган...)
Бях Ви малко, но вярно куче.
А не свирнахте. Досега.
Беше сякаш преди Девети!
Или даже преди Христа.
Онова, дето беше вето,
ми е ясно като кристал.
Добър вечер, другарю NN,
аз Ви помня. Bon soir, joie!
Вече недотам млад? Разведен?
Още все така Дон Жуан?
Но защо ли, съвсем противно
на очаквания процес,
пак до детски размер се свивам
в необятните Ви ръце?
Както някога - без домашно
пред училищните врати -
неизказано ми е страшно
и не мога да кажа -
ТИ.
в отговор на oberleutnantRzevski
#11
Re: Миряна Башева
:-)
Бе, много добра.
(Аз пък не мога да кажа беше.)
Бе, много добра.
(Аз пък не мога да кажа беше.)
в отговор на Green Light
#12
Re: Миряна Башева
Мда... Влюбен съм в нея от край време.
(Ся може да ме бият
)
(Ся може да ме бият
)
в отговор на oberleutnantRzevski
#13
Re: Миряна Башева
"Аз, Миряна Башева, съм родена на 11 февруари 1947 г. в София. Ще кажа нещо повечко за тия, от които произхождам. Все пак мен, малко или много, ме има вече записана в тия или ония анали ето сега и в баш най-електронните а предците ми са нямали никакъв шанс. Баща ми е роден в средите на възможно най-дребната буржоазия. Неговият баща, дядо ми Христо (родом от Прилеп), е бил месар на дребно. Сколасал е да се разори току преди национализацията, та за потомците не остана нищо да си реституирнем. Имал е къща, но пък нея англо-американците я разбомбили. Баба ми Мария е родом от Виена, но по кръв чехкиня. Дошла е явно не от хубаво на младини в България да учи туземчетата на немски. И случила на дядо ми. От другата страна имам още по-непрестижен произход. Дядо ми Тодор Трайков е кукушки преселник в Кюстендил. Загинал е през I световна война, майка ми едвам го помнеше. Баба Спасена ми е била обикновена надничарка, сколасала да се пресели в София и да припечели колкото за паянтово къще с 2 стаи, кухня и външен клозет. Адресът беше "Лайош Кошут" 51. Там из двора, под черешата и в клоните на джанката заедно с братовчедите си изживях едно съвсем човешко и щастливо детство. И баща ми, и майка ми са участвали в антифашистката съпротива, арестувани са, били са концлагеристи. Майка ми е била милосърдна сестра в "Червен кръст", където манипулационната й стаичка е служела за "явочна квартира"; оттам е минавал и Вапцаров. А са я олепили като ятачка на Цвятко Радойнов. Лично аз помня скривалището му на "Лайош Кошут" една хралупа направо в пръстта под дъските в антрето. Майка ми София е била известно време и директорка на Училището за милосърдни сестри. Споменавам го, защото то е било под патронажа на царица Йоанна, и за сватбата си майка ми е получила от царицата голям букет карамфили и една фруктиера. (Аз тая фруктиера я направих на сол, но едва ли от републиканство тогава съм била на 3 години.) Баща ми работеше в ДСНМ (ранният Комсомол), в ранния вестник "Народна младеж", в международни младежки организации. Като съвсем малка родителите ми ме влачеха с тях при целогодишните командировки на баща ми за подготовка на Световните младежки фестивали. Помня, макар и мното смътно, развалините на Берлин; още я нямаше Стената и ми купиха кукла от Западния сектор... Бях най-щастлива в периода, когато баща ми беше зам.министър на културата (тогава май КНИК). Покрай него опознах десетки незабравими български художници, театрали, писатели, музиканти... И то доста отблизо Царска Бистрица и Дворецът в Балчик бяха почивни станции за творческите съюзи. Може да се каже, че от младини дишах творчески въздух. Нямам отчетлив спомен как баща ми е станал министър тогава тъкмо почваха първите ми девически трепети и неговият пост е бил последното нещо, което да ме заинтересува. Помня обаче как ми стана мъчно да науча, че през еди-кое си лято ще летуваме вече не в любимия Балчик при любимите артистични чешити, а нейде си на Златните пясъци (сега това било "Ривиерата"). Преживях го още повече, че първата ми младежка любов започна именно там. Но да завърша министерската тема баща ми не ме е водил нито на един прием и нито на едно посещение в чужбина. Само едно лято прекарахме отпуска му в СССР, но не в Сочи или Ялта, а на пътешествие Иркутск, Братск, Ташкент, Самарканд, Тбилиси (по Военно-грузинския път също), Севастопол. И друга привилегия няма да отрека влязох в английската гимназия по министерско разпореждане ние бяхме последният випуск, приет без конкурсни изпити. Ожених се за съученик днес доц. д-р Александър Алексиев. Имаме дъщеря Марина, сполучливо дете. А разводът ни беше толкова сполучлив, че Сашо не само остана най-добрият ми приятел, ами и лекува половината колектив на в. "Сега". Учих английска филология, но не се дипломирах. Така си ходя нагоре-надолу без висше образование. За министри то не се изисква политическата кариера може би все още ми предстои. Стихове прописах късно, и то на майтап и на руски (чиста случайност) около 23-24 годишна възраст. Първите ми публикации направиха силно впечатление (извинявам се, ама е факт) и покойният Серафим Северняк ме зариби за сп. "Отечество". Оттогава датира любовта ми към печата. Опитвала съм и други поприща. Обичам естрадно-текстовия си период и приятелите си оттогава покойния Петьо (Мъката) Чернев, Богдана, Стефан, Мишо Белчев... те нямат чет. После даже в киното, от което нищо не разбирам, се наврях. Заради Рангел Вълчанов се прежалих. И тв труженик бях във "Всяка неделя" по времето на Янчо Таков, по прителска линия. С Рангел Вълчанов правихме и театър в Хасково, и един игрален филм ("Последни желания"), и няколко документални. Той ме заведе в Индия за 3 месеца друго да не му дължах, за това вечно съм му благодарна. Сърцето ми остана в тази страна. След избухването на демокрацията се наложи по-сериозно да подходя към въпроса за хляба насъщен. И тук искам непременно да благодаря на Петьо Блъсков и Валери Найденов. Ако не бяха ме взели в "24 часа", сега нямаше да съм в "Сега"! А това вече щеше да е ужасно... А най-личната ми биография, тая, за която на всяка цена бих премълчала, е в стиховете. Приятно четене."