Кучкарска

Вчера се спомина кучето. Беше си му време, както се казва, в клиниката се бориха цяла седмица, направиха всичко възможно. Нямаше как, тумор в черния дроб и отказали бъбреци...
Страдаме си, то е ясно. Всеки дребен детайл в ежедневието е свързан с него. Щерката долетя специално от Дъблин и т.н. Със сина го погребахме под един дъб на село, там му харесваше най-много.

Както и да е. Сега дилемата, която предлага приятел, е следната:
- той препоръчва веднага да вземем ново;
- опитът от предишното ми куче (старонемска овчарка) е, че 7 години не можех и да помисля някой да го замести.

Та се чудя и аз. Ще избие ли клин клина или да чакам да ми мине.

ще избие...
но малко живеят овчарките. по-малко дори от другите едри...
гадно е.
аз съм решила след това да не взимам друго, ако съм в апартамент.то и това не го взех аз, но заобичваш...на 12 г. лабрадор. от два месеца не ме чува като влизам в къщи...капя му капки по предписание на ветеринаря, но май повече за собствено спокойствие, че правя нещо...и наченки на перде му откриха...вчера му обяснявах, че ще му търся очила...иначе си е жизнен...
но само като си помисля перспективата...
страда се за животинка. съжалявам

Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!

В квартала, в София където цял живот съм живял, един от образите с които се срещах всеки ден разхождаше куче. Булдог май. Не се познавам с този човек и не се поздравявахме, макар че поне десет години се засичахме. Булдогът ставаше все по-престарял и един ден го срещнах с ново малко кученце. Спрях го и го питах какво е станало със старото. Личеше че беше много привързан човека, направо се виждаше как всячески пазеше старото куче, сигурно го е носил на ръце на трудните места. Каза че е починало, даже евтаназирано, и разказа че трябва веднага да се вземе друго, но съвсем различно от предишното. Това бил начина. Бил с куче цял живот и когато старото умре, веднагически, без забавне се взима друго от съвсем различна порода. Опитен беше тоя пич. Възрастен доста, не празнодумец или младок, който "знае всичко"
...
Ние имаме отскоро. Ами да, привързан съм, че и към котето също, ...даже не е точната дума това.

В това е драмата, да, ценен съвет от друг опитен. То и аз съм опитен, ама... ако взема ново, как да ползвам каишки, аксесоари, купички, играчки на старото. Не знам. Ще мисля още седмица-две, че още ми е прясно.
След нашата евтаназия ни го дадоха в тъмен плик, аз не исках нито да присъствам, нито да го видя мъртво - за да го помня живо. Мани, ми се разревах като първокласник за срам на хората, че и вода ми предложиха. Малко бюрокрация ще ме оправи, ще ходя в клиниката да сложат в книжката някаква тапия, че е умряло, за да послужи пред данъчните.

Досегашното беше дакел (не чистокръвен, а пак "немски", едричък 16 кг, с козина), беше повече заради децата. Аз обичам лабрадори, каракачанки, овчарки, хъскита... ще видим. Мисля, че жена ми няма да иска, бе ще мислим.

съжалявам за загубата ви - та домашен любимец е равностоен член на семейството
когато нашата котка нут я приспахме за да не се мъчи както и ния покрй нея - 17г сме я гледали като дете...и като устаря имаше диабет проблем със сърцето и зрението...и на края тумор в мозъка
аз исках веднага да си вземем ново бебе котенце - но нутчо отказа и каза че не иска повече в живота си да приживее потобна сърдечна и духовна болка
та ако искате нова животинка - трябва да сте здрави зада я отгледате...

Да, ще избие клин клина, щом питаш.
Аз, например, бях наясно след мойта кучка, че друго куче повече не искам. Спъвах се в сянката й с месеци, но бях наясно. Ти щом имаш дилема, вземи си друга животинка, няма да сгрешиш.

Разказвал съм го това.
Имахме коли, Крис.

След като се наложи да го евтаназират, цяла година не бях на себе си.
И още го сънувам, един и същи сън. Идва от някъде, скача и ме прегръща с огромните лапи, вре муцуна във врата ми, а аз му крещя през сълзи :къде беше толкова време.

И... господ ми праща котки. Сами ме намират, ей тъй, просто се появяват.
Екатерина е на 11 вече, Ная, без едно оче, на пет.

Това са ми болните теми, възрастни, безпомощни, самотни, изоставени дечица и животни.
Спирам.

Вземи си куче, даже от приют вземи, някой вече те чака.



научи се да чакаш

През живота си съм имал само едно-единствено куче - дакел - дето се вика голям човек, беше ми подарък. Когато си отиде - не исках да мисля за друго. Беше страхотен приятел и все едно да заменя приятел. Е... и до днес не можах.
Не знам какъв съвет да ти дам. Какво ти идва от вътре да направиш?

Моята немска овчарка си отиде на 10 от рак. Страшна мъка. Остана ми едно улично, което прибрах преди 2 години, за да не умре само в студ и мизерия, и то баш на Коледа, тъкмо беше започнало да умира. На около 15-16 трябва да е в момента. От половин година – инвалид. Яде пържено свинско, кюфтета, понякога кренвирши, по 200-250 грама на ден. Обича сирене бри, синьо ривал и да лочи прясно мляко.



Та със сигурност ще избие клина едно ново куче, ама...

Тайните на египетските пирамиди

<3

Много ми е мило твоето.



научи се да чакаш

Уффф, съжалявам!

Сега гледам Ники Василковски как чете прогнозата за времето по Нова с поредното петъчно бездомниче. Много добра инициатива ...
Ми, вземи си пък.

Ти си добър човек.

Съболезнования. Ти си готин. Не трябваше да пускаш тая тема тук, има прекалено много олигофрени.
Моят съвет на база емпиричен нееднократен опит (скоро - обновяем, Маргарита е на 18): изчакай малко. баща ми, лека му пръст, така и не прежали Тути и повече не си взе куче, 20 години, преди да си иде при него и да ми се смеят от стените на Вселената като "холограми". (доказано от Хокинг).

да!

Имала съм три кучета през живота си. Нямам сили да прежалвам още ... или то да ме прежалва, щото на тези години вече не се знае, кой пръв ще си отиде...

И още не нещо, куче (разбирай каквото и да е животно) не се взема като хладилник, пералня, кола, за да си имаш... взема се като жена/мъж, трябва да има тръпка, че е точно той/тя...

Точно така е, потвърждавам.

А какво да й давам, варени пилешки гърди ли? Гранули вече не помирисва и от най-скъпите.

Аз не го пържа много, просто колкото да хване лек загар, за 10-на минути. И с немного олио, най-вече в собствен сос. Сирената и млякото са само за деликатес, колкото да си кусва чат-пат. Тя си обича месото, запоследно яде свински гърди. Целта ми е да яде human grade food и най-вече да й е вкусно. За пръв път чувам, че сготвеното месо е нездравословно за кучетата.

Тайните на египетските пирамиди

<3

А аз какво да кажа за моите 70 (в момента) кокошки?))

Не всеки може.

Аз като студентка бях взела дакел и после тръгнах за чужбина и я оставих на нашите. Сестра ми се установи в София. Баща ми първоначално не искаше хич и плашеше, че ще я остави някъде. Дакелката си стана наша заместничка. Като малко дете я гледаха - вътрешното на марулката, дълги разходки, дрешки за студено, спеше с тях завита... после ние се върнахме, но тя си беше тяхна - много остаря, имаше тумор голям и като не успееше да стиска за пишкане, майка ставаше в 3 или 4 през нощта и я изкарваше. Докато й се парализираха задните крака и не можеше да пишка вече изобщо. Няколко дни й теглиха урината със спринцовка. Беше тоооолкова добро куче. Гък не каза. Само гледаше тъжно и целуваше всички. Заведох я в Стара Загора, оперираха я неуспешно и я умъртвиха. Беше мое куче някога, бях длъжна поне да я умъртвя. Майка беше като убита - жена погребала родители като млада и сестра после. И каза - никога, никога, никога не си помисляйте да ми доведете друго, няма да мога. Спяха заедно. Най-верния й другар при липсващи дъщери. Но и майка остаря. Ходи, не се спира, може да разхожда три. Но почти ни е заклела да не си и помисляме. Каза, че емоционално няма да може пак.

Та ти си знаеш. Аз уж не обичах котки, но грозникът спи наоколо. Човек взима животни или заради децата или защото са неговите. Да идеш да купиш родословно - не знам, не съм го правила. Но като те намери някое бездомно и ти искаш и можеш - то си трябва. Но ако не можеш - не бива.

Да тича в някой животински рай твоето!