Protostratore, за теб:

И така да си представим следното:
Имам по-малък брат с който се преоткриваме след години.
Двамата сме отгледани от две различни семейства, живеещи в две различни държави.
Докато сме малки още, аз се интересувам как е той, защото ние знаем, че сме братя, разделени по стечение на обстоятелствата.
Той разбирам, че е по-добре, живее по-охолно и нищо не му липсва. Това не ме натъжава, дори ме радва, защото предполагам, ще дойде време да се видим и отново да бъдем заедно, както когато сме били съвсем малки, преди живота да ни раздели.
В следващите години става така обаче, че нещата се обръщат и на мен като млад мъж нещата повече ми потръгват. Чувам от роднини, че брат ми гледа много завистливо на това и че отхвърля вече направените от мен предложения да се съберем, както едно време. Нещо повече, той ме клепа наляво и надясно, както пред роднини, така и пред непознати, че аз винаги съм бил дивак и не заслужавам този хубав живот, който водя в момента.
Минава време и в крайна сметка той се решава да дойде в моята просперираща компания. Аз обаче познавайки го в последно време, му поставям някои условия на които все пак трябва да отговаря, кандидатствайки за място в нея.
От него разбира се чувам една сочна псувня в стила на онези му "родители", които са го отгледали. Даже ми се заканва, че ще влезе в компанията ми и без моите поставени критерии и без изобщо да се съобразява моето братско мнение. Достатъчно било да плати на който трябва от висшето ръководство на компанията...

Въпроса ми към теб е (също и към Сашето): ти/вие какво би/бихте направил на мястото на големият брат?

Тузлия: ние не сме братя, а най-много трети братовчеди.

Второ, не брат, ами майка ти баща ти да са, не ти дължат нищо, след като навършиш 18г.

Второто е вярно, а първото е без значение.
Брат, брат'чед, приятел или непознат: качествата са му важни и покрива ли критериите, поставени му от големият 'брат' в случая, ако ще да е в кавички!
Жалкото е, че въпросният малък, разпространява и басни срещу общата кръв.
Той се опитва да ограбва и детството на големият си брат...
И така, Саше, Протостраторе, какво правите вие на мястото на героя, който е рамо до рамо с цивилизованите и проспериращите и иска да привлече малкия невъзпитан, арогантен и безобразен образ, хулещ го непрекъснато и отричащ се от него, в това семейство?

Още по-лошото е, когато близкият по кръв е наркоман или шизо, който разпродава и краде имуществото на брат си или това, оставено от родителите, и напада вербално и физически близките си. Те са наясно, че е невменяем, но пуста любов - все му прощават. Да, ама, сега на карта е поставено съществуването на наследството и на другия брат. Ако прояви лекомислие, може къщата му да изгори или до получи нож в гърлото, докато спи.

Лечението е жестоко. Но без него не може. Абстиненцията е чудовищна. Но мекото поведение би било проява на слабост и вредна привичка.

Именно, за това и поставих питането си към дваминята активни македонци овде!

Ама то целият първи пасаж, всъщност изразява нашето членство в ЕС и начина по който гледат на нас в Брюксел, Париж, Хага, Берлин, когато имат досег с политиците, кражбите и неуредиците ни.
И двамата говорите, сякаш сме някакви супер примерни членове, нещо от рода на Литва, Латвия, Естония, а не пропадналия, тъмен балкански субект, какъвто всички сме и какъвто 3/4 от членките на ЕС, се чедят защо са приели и какво всъщност правим там.

Сашето в момента е на конферентна връзка по скайп със Заев, за да уточнят официалната позиция и да ти отговорят, а Протостратора звъни по спешност на СМК в Сидни за инструкции.

Всеки си гледа в неговата паница. Сега говорим за СМ и България.
Като толкова не им се нравим на западняците, да ни изключат. Или пък да не ни бяха приемали.

Може би (за балканския тъмен субект), така както и на Румъния гледат, но това още повече натежава по въпроса: защо аджеба ЕС трябва да си слага още таралежи в джоба, при това тези последните още по-кошмарни от предходните (разбирай България и Румъния)?
Разбира се нашето предложение Албания да се отдели от РСМ и да влезне самостоятелно час по-скоро е перфектно!

Защото метрополията така иска.

Албания е готова. Тя може да влиза, но и изначално тя е създадена като независима държава. РСМ не е такъв случай и това личи постоянно.
И Колишевски говори много по този въпрос и твърди същото разбира се, но ме домързя да пускам всичките му излияния преди време, още повече че твърде много си приличат...

Създаване на албанска държава - 1878-1912.
Създаване на македонска република (като дял от федерация)- 1918-1944.
Или албанската нация е 2 поколения по-стара.
Към 1878 сред албанците е имало крипто християни.Към 1912 вече е била важна албанската принадлежност и език, а не вярата.
Не само заради атеистична комунистически режим мнозинството в Албания днес са мюсюлмани само по име. Няма пред кого да се доказват, докато в РСМ външната демонстрация на ислям е в голяма степен демонстрация на различност.
Ако правим разлика между теисти, атеисти, вярващи християни, религиозни, то споделям, че в съвременна Албания са толкова мюсюлмани, колкото и в България сме православни.

За това твърдя и съм го писал преди време тук във форума, че нашето чувство за идентичност е като тяхното албанско. То е свързано с българщината и културата на народа ни в по-широк смисъл и не с религията като при гърци и сърби. Едва ли има смисъл да казвам какво огромно предимство е една такава идентичност. При сърбите може би е разбираемо от гледна точка на сходните с тях хървати католици и босненски мусюлмани, а при гърците нещата опират и до древната им култура, която все пак е езическа, а пък ромейската късно се припознава като гръцка.

Зависи која ти е целта.
Ако сакаш да имаш вистински братски односи, нема да даваш никакви услови. Како во библиската парабола за блудниот син.

[линк].

Ако пак си ги гледаш своите краткорочни интереси, заборави на него, нека си крши глава. Можеби ќе му ја скршиш кичмата па ќе ти бара милост, а можеби и не.

Патем, има многу шизофренија иле еве нека биде само цинизам во целиот тој наратив на "братското" однесение. Тоа така воопшто не се перцепира така во Македонија, напротив - со право или не.

Овој спор е натпревар кој народ ќе испадне поголеми морони, и нема да се реши додека некоја страна се чуствува поразена. Но небитно бидејки, како врват работите и двете држави се со перспектива на исчезнување, додуше ние порано од вас.

Ценя гледната ти точка. Барем ми се чини некако неутрална по темава.
Да предположим:
Нема услови, влиза дека сака и без да е изполнил ни точка по споразумение со големия. Арно! Що ке последва после?
По моему от се що сум видел до сега, он ке ми се насмее.
Си рекол, бугарите са балъци, европяните глупаци и те сега яз сум баш итрецот!
И да ти кажам честно, он може би и ке има известно право.
Я сум му дал да удари едната буза, а после и другата. Веке даже нема да има место за мене у ова цивилизиско семейство. Он ке направи се да ме изгони от таму, нежели се що сум направил за него. Во право ли сум?

"како врват работите и двете држави се со перспектива на исчезнување,"

Нямах време вчера да акцентирам върху тази ти реченица, която всъщност е много ключова за бъдещето.
Интелигентно момче си, така че ти предлагам да направиш една диаграма.
По хоризонтала разположи за всяка интересуваща те държава, брой население, големина на територията, финансово икономически потенциал, индустриално производствен капацитет и дори военни способности.
По вертикала сложи духовност и култура, държавнически традиции, спортни достижения, исторически превратности и способността на основния етникум в държавата да се справя с тях.

Вероятно ти, който доколкото знам живееш в САЩ, би предположил, че дълготрайността на дадена държава в по голяма степен зависи от хоризонтала. Аз твърдя, че всъщност зависи от вертикала.
За да не съм голословен, ще отбележа няколко особено популярни примера от миналото.
Хунската империя: като махнем индустриално-производствения капацитет, който е непознат в онези времена, останалите маркери са налице, дори може би учудващия те, финансово-икономически потенциал. Хуните чрез изнудване и грабежи са си го осигурили за години наред. Та територия, ли, население ли, военни способности ли? Всичко си имат в изоблие. Но нямат време да оцелеята и като държава и като име. Авария същата работа (в Ринг злато бол).
Добре, те са диви и щастливи, оставяме ги и посочваме цивилизационен пример.
Любимата ми Римска империя: даа, отнема векове до пълното им изчезване, но резултата не е по-различен от хунския (па и съвпада по време).
Коя друга, мо же би хиляда годишната Византия? Все тая, знаейки историята и от самото начало до тъжният им край. Примерите са още много.
Вече ти идва наум, че голями, силни и могъщи... до време, а всъщност са много по-уязвими от изчезване, отколкото далеч по-малки държави.

Да си дойдеме дома. България е изчезвала на няколко пъти. трябва ли да ни притеснява поредното?
Но този път не българите ще се съпротивляват до пос;ледно, срещу една такава възможност. Причините са много и не са лицеприятни за нас. Не ми се впуска във филосовски размисли за съвременното възпитание, ценностите и т.н.
Друго има Протостраторе: на този свят има организации и люде, които са наясно с културните достижения и възможностите на този или онзи народ или държава.
Сега може да се впуснем излишно в сметки, интересчийство и други досадни неща, има ли смисъл опазването за бъдещето на човечеството на горепосочените забележителни по своята същност култури и духовности!
Отговора го оставям на теб, но аз го знам и мога да ти кажа, че съм общувал по темата с много разно-говорящи небългари. Като изключим малцината незапознати с културното наследство на България, всички останали биха направили повече от самите българи, да просъществува във вечността България и нейното богато културно-историческо наследство и духовност.

България ще я има, но българите ще стават по-смугли. Тази чудесна земя няма да остане пуста.

Нямам съмнение в това. Българската култура е една от най-силните в света, ако може така да се изразя разбира се. Тя е толкова пленителна, че по нея са се захласвали от другия край на Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка.
Какво да говорим повече!
Друго исках да подскажа на македонския колега.
Ако има в исторически план истински феникс, като държавно формирование, това е България. Тя винаги възкръсва, колкото и време да мине. На прима виста се сещам само за още един такъв случай - Персия. Ахеменидска, възкръсва като Сасанидска, накрая като Иран.

Офтопик. Да не се надценяваме. Всяка култура има някакви фенове навън. А например гърците, по ясни причини, бият с мноооого всеки друг народ от нашия/техния калибър по познатост и интерес в света. Ние самите с нищо не сме по-пленителни от тайландците, уругвайците или румънците (примерно). Всеки вижда себе си от перспективата на най-важен, понеже за себе си е най-важен. ;)

”И замирисва на море
човекът в угарите тъмни
и синурите им бездънни
оставя друг да дооре...”

"Силна", може би не бе подходящо определение за култура. Висока, да.
В този смисъл със сигурност от посочените от теб е по-висока от румънската или уругвайската (културата "Тай" е много интересна и в Азия само до някъде може да бъде наречена еквивалент на българската в Европа).
Защо мисля така?
Румънската в известна степен е производна на българската. При такава ситуация се вика: виж оригинала.
Отказват се от кирилицата, за да използват латиницата, макар и до днес да казват "Бог да прости". Влашките им танци имат динамиката на нашите северняшки/мизийски и шопски, но нямат това разнообразие, както от движения, така и от метрични размери. Няма да говорим за многогласното пеене, което не познават.
За уругвайската култура поне аз мога да говоря само от погледа на уругвайска ромка с която бях приятелски отношения. Както и от факта, че множество италианци и германци допринасят за нейното оформяне. Там индианския белег е силно притъпен за сметка на европейското. Трудно блести с нещо оригинално на фона например на аржентинската, чийто патагонийски елемент безспорно е силно автентичен, макар и там германо-италианското влияние да е твърде видно. Ако искаш автентична култура на този континент, търси я измежду перуанците и чилийците. Много мога да ти говоря за тях, защото съм работил или били съсед с такива дълги години.
Сиам или Тайланд, както споменах в началото е друго нещо. Иска си отделни съждения.
Така, че отново: българската култура е една от най-високите измежду познатите съвременни (тук не говорим за изчезнали). За това има няколко причини, една от които е многото време и перипетии, които са я оформили такава, каквото е днес.
Нейното богатство във всички аспекти е огромно и трудно обхватно.
Ще свърша само с един пример: големият и последен отишъл си от този свят хореограф от първото голямо поколение български хореографи - Иван Тодоров (с когото запознах форума чрез линк, преди да дойде сетният му час преди около година) и който си отиде туку преди да направи 95 лазарника и който макар и трудно още можеше да тропка сложни хорца, казваше така:
" Българския фолклор не стига един дълъг живот като моя, за да го опознаеш. Прекарал съм целият си живот, посветен на тази цел, но за жалост не ми стигна и се съмнявам, че втори толкова дълъд, би ми стигнал за да го опозная напълно."
Мисля казва всико, при това в само един аспект на културата.
От моите познания за света, само още едно нещо е толкова необятно, интересно и сложно и това са, внимателно: китайските бойни изкуства.
Не японските, не виетнамските, не корейските и не тайландските, а тези на поднебесните. Това обаче е вече друга тема...