Сърцето на динята

i]"Когато бях малък, сине, баща ми ми даваше сърцето на динята. И когато пораснах, пак посягах към него. Разбрах, че съм станал баща, когато за първи път не аз изядох сърцето на динята, а го дадох на тебе, сине. Не на динята, сине, не на динята. Моето сърце ти давах, както някога моят баща на мене. Ако дините в Канада имат сърце, дай го и ти на сина си, когато се появи. Ако и той го даде на сина си – значи е българин." - Станислав Стратиев

В детството ми в нашия край на Сърцето на динята казваха «Гребена на петела» или «Петльов гребен», а имаше и цвете с такова название...

Някак незабелязано за малката ни клубна общественост мина отбелязването на 80-годишнината от рождението на Станислав Стратиев, а на 20 септември се навършват 21 години от смъртта му през 2000г. И по средата на тези 2 дати ми се стори подходящо да се сетим за него и да драснем някой ред...

Преди няколко дни гледах по БНТ новият документален филм за Ст. Стратиев "Сърцето на динята" и това беше още един повод да си помисля, да си спомня за заглавията на книгите му, филмите, пиесите, които още се помнят и играят. Пиесите "Римска баня", "Сако от велур", "Максималистът", "Животът, макар и кратък", "Балкански синдром", "Българският модел", "филмите "Оргестър без име", "Кратко слънце", "Равновесие", книгите "Българско зелено", "Упражнения по другост" "Подробности от пейзажа" и прочее, чиито заглавия до днес звучат метафорично, като крилати фрази, като пароли или кодирани словесни знаци.

В документалния филм "Сърцето на динята" ми направиха впечатление няколко "подробности от пейзажа", на които досега не бях обръщала внимание. Едното е обяснението на Славчо Пеев в интервю, (което във филма е почти същото като това тук, но без някои части), негов приятел от ранните младежки години за драматургичния език, с който Станислав Стратиев е казвал неудобни истини за соца и управлението му, за тогавашните "ръководни кадри" на партията и държавата, за "българския модел", "балканския синдром" и пр. цели 15-16 години.

Та, според Славчо Пеев, Стратиев е умеел да казва нещата така, че хем да отрази нелицеприятната истина за онова време и за абсурдите, които се разиграват, хем да го каже така, че да не може да бъде упрекнат в буквална антипропаганда. Знаел повече от другите литературни десиденти, докъде и как може да казва истината така, че да избегне цензурата, но винаги да каже и повече от това, което тя позволявала, без да може да бъде спипан на тясно.

Другото, от «подробностите», върху което се замислих е, че пиесите му се играят с голям успех извън България и не само в соц-света, а и на запад и извън Европа. Специално «Сако от велур» е поставяна и играна в над 40 държави, вкл. и в Австралия. Трудно ми е все още да си представя, какво и как точно са видяли западняците в нашия миниатюрен локален балкано-български провинциализъм, та да го намерят достойно за изобразяване и при тях. Предполагам , че ги е шокирал и заинтересовал абсурдът на българската действителност, а абсурдът винаги предизиква драматургичен интерес, независимо дали идва от запад или от изток – да не забравяме Тетъра на абсурда от 50-те на миналия век («В очакване на Годо», «Плешивата певица» и пр.)

Междувременно Стратиев става любимец на Тодор Живков. За нула време го превръщат в звезда, става художествен ръководител на Сатирата, репликите на героите му хвърчат от уста на уста по цялата страна, позволяват му да напише специален сценарий за своите приятели с истинските им имена - «Оркестър без име».

През 1981г го произвеждат Главен художествен ръководител на Сатирата, а Славчо Пеев – Директор. Обаче точно преди това и двамата ги правят членове на БКП, щото как инак ще управляват един такъв театър като Сатиричния, от сцената, на който във вид на шеги, майтапи, иронии или скрит сарказъм ще можеш да пускаш сачми в задника на властта. Което и се оказва нож с две остриета, таралеж в гащите и Троянски кон в партията.

Тъй като шило в торба не стои, идва момент, в който нещата се издънват. В начечерието на 1989г. на 4-ти декември, 1988 ги уволняват. И двамата го преживяват тежко, Славчо дори получава стомашен кръвоизлив и два пъти изпада в кома, но после успяват още преди 11-ти ноември, 1989 да направят първия частен театър "Надежда". В интервюто Славчо Пеев разказва за тези събития ... Уволняват ги и от театъра, и от партията. Причина става пиесата «Балкански синдром»...

И докато се лутам днес насам-натам из нета и чета всичко, което мога да изровя за Станислав Стратиев , попадам на страховит компромат! Но за него в отделен пост. Не искам да компрометирам заглавната тема в памет на Станислав Стратиев.

А актуалността на езоповския език на Станислав Стратиев звучи и днес във фразите му, които са се превърнали в емблематични за българския ни характер:

„България е страната на негораничените НЕвъзможности”.

„Хората на кръстопът не пикаят, пък ние държава сме направили”.

„Българска участ е да се родиш в България.
При толкова други държави.
Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето — историческо, а бъдещето — светло.
Мълчанието винаги ще е злато.
Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката — песимистична”.

И за завършек от прословутия "Балкански синдром":

Станислав Стратиев: Българският модел е велосипед без педали, но с 10 кормила

Елитарно и претенциозно.
Темата ми мяза на присвитата в кокошо дупе устичка на Ентелектуалката.
По един друг бг автор - "патката, която се мислела за интелектуалка".
ама той е детски автор и не важи.

ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles, parvaty, Liya, saksun, NUT

Еми той твоя аскувски контраентелектуализъм е непостижим за когото и да било друг, ко да прайм ся. Не можем сички да са бийм с тебе на твоя словесен терен с аскувски камънье и дървье и най-паче слюнки, плюнки, усукани и изплювани майсторски по суратите на нормалните хора

Героят на темата е интелектуалец от висока проба. Произведенията и езикът му - също. Няма как да го принизяваме, щото видиш ли, на алисата и звучало превзето, привиждали и се присвити кокоши дупета, само щото не става въпрос за лайна, за финтифлюги, клюкарщини и защити на оклюкавените с нутини камъни по нутина глава, примерно ... оная ся ше дойде да кресне, що я замесвам без вина, виновна

Кво да та правя като не щеш да си кажеш мнението по въпрос, по който в момента се говори . Не можем да пускаме теми само да удовлетворяваме твоя разпасан хулигански стил и поведение. Тука тряба да има и други теми, освен за аскувски изтъпления на готова винаги да налита на бой застаряваща провинциална културтрегерка, ама от художническото съсловие

Казвай, ако имаш какво да казваш по кОлтурната тема и гледай да демонстрираш поне малко ентелектуализъм или се пръждосвай да си гледаш доматиту и насажденията!

Безспорно, безспорно талантлив човек. За завършек на "българският модел" биваше да сложи и изречението:

Българският модел е, когато поетите/интелигенцията на нацията винаги мислят за нея с надморска, хронична тъга по безизходната И, непоправима несъстоятелност.:-)

Воювайки, загърбваме смирението, а Бог ни гледа отстрани. И отвътре.Glastar

колко пъти спомена "аскувско" като релевантно на дебелоглава селяния?

напоследък всяка беззъба ентелектуална немощ ме дразни.
уврежда ми фъншуя, автентично селски и природосъобразен.


ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles, parvaty, Liya, saksun, NUT

А аз не съм чела първия абзац, който си постнала и преди да видя името, помислих, че е на един делиормански караконждул, доктор по професия, мъчител по литературно призвание, който винаги ми вади сълзите през сърцето.
Хасан Ефраимов- толкова негов изказ и послание.

Явно през 20-30 години мъдреците се сменят, а думите им са същите.

*Сако от велур* и *Римска баня* съм гледала на театър почти дете. До степен да не оценя хумора и да скучая през цялото време.
И после да загубя интерес като цяло към Стратиев.

А относно актуалността на мненията на интелектуалците за управлението на държавата не се учудвам изобщо.
И аз се впечатлявах от думите на Подвързачов, казани още преди сто години..

Понякога ми се струва, че българинът като дете, което прави всичко на играчка, един ден ще счупи държавата си. Векове наред българинът не е имал религия, своя държава.Той сякаш е изгубил държавнотворческото си чувство. Той се сдружава, не за да твори държавата си, а да я руши, воден от неудържимата страст за плячка, за келепир”


Как така се получава винаги, че нямаме държавници на ниво интелеткуалците ни?! Просто риторично си мърморя...

Уника

Ами - благодаря за напомнянето. Свалям "Българският модел" от" Читанка" и го почвам..

Много ти благодаря, Миле, че ни го припомни!

Еми, той като не го е сложил, ти си го досложила Втасе

Хасан Ефраимов, доктора от Добрич сме го коментирали тук още като излезе разказът му "Джанки в Манхатън" преди няколко години. Този разказ стана повод после известно време да следим автора и последващите му творения и да го коментираме. Напоследък поизчезна интересът, той ли не издава, нови ли се появиха, твърде скромен ли се оказа, не знам. Но тези "Джанки...", някак много ни затрогнаха, въпреки че критиката тогава хем го благославяше, хем му намери махна. А тук го коментирахме в светлината на "българското светоусещане и турска чувствителност" или обратно, но така или иначе направи осезаемо впечатление като плуващ във въздуха български турчин с неуловима и размита национална идентификация...

"Да ви кажа че съм американец, не съм. Сякаш и българин не съм вече… Никакъв не съм отдавна… Вися някъде там в пространството… някъде над Атлантика, вероятно. Понякога в източния край на океана… Понякога в западния… И като че ли се чувствам най-добре, когато съм по средата му… Близо до мястото, където е потънал Титаник…"

Пише си човекът, поне периодично чета това, което поства.
Не знаех, че е коментиран тук, дано не досаждам с повторение на разказа му, който ме навя абзацът от Ст. Стратиев.
[линк]

И тук пак е търсена разликата или по-точно приликата в тия формирани идентичности. Наричат го депресивен писател, защото много болка има в историите му, а това вечно лутане между двата бряга на "българското светоусещане и турска чувствителност" е май една от тях.
И в почти всеки разказ опитва да ги спои в едно.

Уника

Работата с този пореден литературен компромат е много странна. Има всичко на всичко само една единствена публикация по въпроса и то не къде да е, а в ниозгвергнатия "Блиц", който е в списъка на медиите с фалшиви новини, заблуди, сензации, съден е за клевети. Само това би трябвало да е достатъчно да не се дава ухо и око на подобни компромати. Та ето как се раждат компроматите.

Но има много неясноти от една страна, а от друга има някаква взаимосвързаност, достоверност и правдоподобност, връзка с други факти и прочее. Компроматът представлява интервю на "Блиц" с Лъчезар Заркин - син на Георги Заркин - писател, поет, журналист, медиен сътрудник на Горуня, политзатворник, зверски убит без съд и присъда в Пазарджишкия затвор през 1977г. На 10 ноември 2014 г. е удостоен посмъртно с ордена „За гражданска заслуга“ - първа степен от президента Росен Плевнелиев. Нетът е пълен с подробности за личността, творчеството и съдбата на Георги Заркин, а синът му Лъчезар Заркин посвещава живота си да бъде разкрита истината за смъртта на баща му, да издаде непубликуваните му творби - романът "Чест", разкази, поезия и пр...

В заглавния пост споменах за пиесата "Балкански синдром", след поставянето и на сцената, всъщност последва уволнението на Ст. Стратиев и Славчо Пеев. Ето какво точно разказва Славчо Пеев за този период:

"Станко написа пиесата си "Балкански синдром". То всъщност не беше пиеса, той го направи за 30-годишнината на театъра. Обаче, вътре имаше едни работи, дето... Стана си като представление и ние продължихме да си го играем в театъра.

Но бяхме направили и още 2-3 пиеси, които нямаха особен успех. Но имахме много висок план. И тогава направихме 3 вечери в театъра от 22.00 часа, за които цените на билетите бяха 3 пъти по-високи. Аз четях стихове на Марко Ганчев и Константин Павлов, Доротея Тончева – на Стефан Цанев. Поканихме да пее Йълдъз Ибрахимова, която тогава се казваше Сузана Еврова. Свиреше китаристът Огнян Видев от Пловдив.

Получи се нещо страхотно, невероятен успех имаше, в София се заговори за това. И на третата вечер ни спряха тока. Помня, че Йълдъз Ибрахимова викаше, че може да пее и без микрофон, Огнян засвири на куха китара и на една петромаксова лампа откарахме... изкарахме до 2-3 часа през ноща.

«Горе» останали недоволни от тази работа и на 4. 12.1988 ни казаха, че сме уволнени. Мотивите им бяха, че издигали по-млади хора. А нас ни «освободиха» от партията."


А по повод на същия този "Балкански синдром" ето какво "разказва в интервюто" синът на Георги Заркин - Лъчезар Заркин:

"Ще ви разкажа нещо потресаващо! Малко преди 10 ноември излезе пиесата на Станислав Стратиев - комедията ”Балкански синдром”. Не бях я гледал още, когато у нас тогава дойде специално един човек, който е бил съкилийник на баща ми. Гледал комедията на Стратиев и се възмутил. Дойде специално, за да ми каже, че тази пиеса вече я е чел в старозагорския затвор, където е лежал с баща ми, и че татко е авторът й, а не Станислав Стратиев. Изтръпнах. Стратиев е един голям драматург, много известен! Какъв интерес имаше този човек да лъже? Прочетох „Балкански синдром” на Стратиев... После я и гледах.

Бях потресен!

Комедията на баща ми е написана на една тетрадка - пазя я в къщи - с абсолютно същите действия, сюжета, героите; дори отделни абзаци от текста, абсолютно същото развитие... Само заглавието й беше сменено.

- Как реагирахте ?
- Разбира се, че реагирах. Отидох при Станислав Стратиев. Кабинетът му беше в Сатиричния театър на ул. „Раковска” в София. Влизам аз при него. Казвам му: „Добър ден, не се познаваме...”. Представям му се. Казвам, че баща ми се казва Георги Заркин, че разполагам с негова тетрадка от затвора, в която той е написал пиеса, която е мот-а-мо като неговата „Балкански синдром” и има известни съмнения по отношение на неговото авторство. Извиних се предварително, че зная, че той е известен драматург, че има и други произведения, но това е факт, който мога да докажа.

- И как реагира Станислав Стратиев на това място?

- Много се смути.

Забелязах, че се изчерви, но не реагира никак остро. Каза, че нямал нищо общо… Но набързо стана, засуети се и ми каза: “Вижте... , ако трябва да ви помогна с нещо, ще ви помагам винаги! Обаждайте се”. Беше мек. Не ми се обиди. Ако при мен дойде някой и ми заяви нещо подобно, просто е абсурдно да реагирам така спокойно, пък предполагам и всеки друг автор. Но Станислав Стратиев дори не поиска от мен да му покажа тетрадката с пиесата на баща ми! Как така някой ще те обвинява очи в очи в плагиатство и ти ще му кажеш, че искаш да му помагаш, той да се обажда, за всичко, от което имаш нужда, че той е насреща и прочие?! Аз излязох от кабинета му и, разбира се, никога повече и за нищо на света не съм го потърсил.

Не знам откъде "Блиц" ги измислят тия работи, това интервю, как ги навързват така, че да звучат правдоподобно и да имат връзка с много факти и от едната, и от другата страна.. Повечето им материали са прозрачни и веднага се схваща фалшът, интригата, сензацията, фалшификацията. Но не всички. Някои фалшименти са особено даровито написани. Като това интервю. На вас как ви се струва? Питам тези, на които им им е интересно да се поразровят като мен.

Преди години "Блицът" беше пуснал един отвратителен материал за буркан с отрязани пръсти на Яна Язова и за станалата скандално известна уж кражба на романът й "Левски" от Николай Хайтов. Тежка сянка на подозрение падна и си остана върху името на Николай Хайтов и върху синовете му, но този "буркан с отрязани пръсти" мина всякакви граници на нормалното и отдалеч се виждаше опашатата лъжа.

Линкове:

СИНЪТ НА ГЕОРГИ ЗАРКИН: СТАНИСЛАВ СТРАТИЕВ ОТКРАДНА ПИЕСА ОТ БАЩА МИ!

Славчо Пеев за Станислав Стратиев и злополучния "Балкански синдром"

Лъчезар заркин за смъртта на баща си Георги Заркин

За Георги Заркин

Лъчезар Заркин пред "Честно казано"

Четох темата с интерес.
За жалост не мога да съм полезна по въпроса, Станислав Стратиев не ми е добре познат.
Не съм голяма фенка на театъра. Обичам кино, балет,концерти.
Използвам темата, за да те питам нещо.
За последните 20г, кои са за теб най довбрите български книги и автори.
(Предполагам, че единият ще е Милен Русков)

Станислав Стратиев е малко преди нашето поколение, т.е. тези, които са с 5-10 години по-големи от нас го познават по-добре, нас още ни е вял вятър на бял кон по времето, когато той е ставал популярен... То даже думата популярен не е съвсем точна. Аз смътно си спомням, как се шумеше около това име, но чак някаква луда гласност не е имало... Малко под сурдинка се говореше за него, внимателно, сякаш да не се привлече нездравословното внимание на цензурите от онова време. Пък и после се оказа, че бил малко нещо от дисидентските автори...

Що се отнася до класация на Българските автори през последните 20 години, ние тук сме ги споменавали много пъти. Едва ли моята извадка е меродавна, нито имам претенции да е представителна, но те известните имена се знаят и няма да са по-различни. Единствено може да има различие в подредбата - всеки може да им отреди различно място в списъка, според личните си предпочитания... Но е интересно занимание да си поблъска човек главата и сам да се провери какво му е останало в главата

Значи, наистина единият ще е Милен Русков, само се чудя дали той да е първият или Стефан Цанев - някак ми се иска да дам дължимо уважение, заради възрастта му...

Вторият/третият се чудя дали да е Георги Господинов или Петър Делчев. Господинов е супермодерен, даже ултра, обаче, когато четох Петър делчев "Трънски разкази", "Балканска сюита", романът "Кастинг за месия" се вълнувах почти колкото при срещата си с Милен Русков и георги Господинов, ако не и повече:-)))

Следващият за мен е Георги Божинов и неговият "Калуня Каля". Вярно, че е доста по-стар, но съдбата му на неиздава умишлено автор и издадения посмъртно мисля изключителния "Калуня Каля" също е много затрогващо.

Захари Карабашлиев е следващия. Тук всъщност бих наредила няколко един до друг, защото ми е трудно да определя кой заслужава да е по-напред, затова тръгнах от него. Той не е толкова добър като Русков и Господинов, но опеделено има талант, пише интересно, има много добри хрумки и идеи, историите, които разказва пораждат силно любопитство, има съспенс, както се казва... На моменти ми е дразнещ, долавям някои неизпипаности, но си струва:-))

Алек Попов е изключително находчив , с много добре отработен стил и свой почерк, невероятен в комичното, хумора, смешното, а такива нямаме много. "Мисия Лондон" - само като се сетя и започвам да се смея. Новата му "Мисия Туран" била от същата "комична" проба, лежи ми на нощното шкафче, но още не съм я подпукала:-)))

Теодора Димова - на противоположния полюс на Алек Попов. "Майките", "Емине". "Адриана" и пр. са настръхващи, раздиращи даже, страховити. Трудно се чете, но не заради стилът и, а заради силно болезнените теми, за жената, за женските роли, за женската й съдба.

В неделя гледах в Киновечер по БНТ един страшно любопитен филм - компилация по незавършения роман на баща й Димитър Димов, намерен много по-късно из архивите му - "Роман без заглавие" и продължението му "Адриана", написано от дъщеря му Теодора Димова. Филмът се казва "Аз съм ти, Адриана"... ето материал и трейлър. Режисьор е Петър Попзлатев ("Аз, графинята", "Нещо във въздуха")... Във филма се носят нюанси, усещания, асоциации с фаталните жени като Ирина от "Тютюн", Фани Хорн от "Осъдени души", Елена Петрашева-Бенц от "Поручин Бенц". А съвременният вариант е Адриана, продукт на Теодора Димова, дъщерята. Много органически се прелива едното в другото и филмът е истинска находка, правен е преди няколко години, но съм го изпуснала, та чак сега наваксах:-))

Надолу следват (за всеки бих драснала по нещо, но стана много пространно):-))

Здравка Евтимова
Неда Антонова
Виктор Пасков
Милена Иванова - Миранда Ибанес
Мирослав Пенков –(„На изток от запад“, „Как купихме Ленин“)
Деян Енев
Георги Константинов,
Румен Леонидов
Владимир Зарев
Христо Бойчев


Със сигурност изпускам още няколко, които заслужават да бъдат споменати, въртят ми се из главата, но се разсеях... Разбира се, има още много други, които не знам дали си струва да влизат точно в моята класация като например - Калин Терзийски и Венета Райкова...

Ааах, има една Розмари Де Мео, авторка на "Стопанката на Господ", за която чух страшно лоши приказки и реших да я проверя, още повече, че и заглавието е много предизвикателно и провокативно. Почнах я, но съм съвсем в началото и още не мога да я преценя...

Има и едни други автори, мои приятели и близки, които на стари години решиха да се занимават с писане. Естествено все още са световно неизвестни и е малко вероятно да излязат от тази си неизвестност, но са ми много симпатични и любопитни, щото са ми приятели:-))) Например Стефан Ранов, а предпоследната му книга, която прочетох преди да я издаде и бях първият му "рецензент" е "Синигери, коли и други беди"

Благодаря ти за подробното мнение. Знам, че сме говорили и друг път за съвременни българси автори.
Идеята ми беше, ако имам свободно време и мерак, да прочета нещо от читанката, а ти да ме насочиш.
Повечето имена които си написала ги очаквах (Милен Русков, Георги Господинов,Георги Божинов,
Захари Карабашлиев...)М.Р. и Г.Г. ги търсих в читанката, няма ги. Г.Б. и З.К ги има.
Алек Попов го има в читанката, "Мисия Лондон " филма съм го гледала.
А дали правдоподобно ги е описал А.П.,запознах се с хора които са били дипломати и посланици,
нивото на голяма част е "майка плаче, акордеон свири.."
Имената на някои автори не очаквах в класацията ти -Христо Бойчев, Румен Леонидов (странна птица)
Каплин Терзийски, това "чудо" на природата май беше доктор...да пази Глоспод
Венета Райкова, прочетох няколко изречения от помията която пиише...
От споменатите филми, гледала съм "Тютюн","Осъдени души"(бях много впечатленаа)
"Аз графинята"(бях объркана,не ги разбирам наркоманите)