"ковидот" си отидЕ

нееее, чакайте малко - да не си помислихте, че "делта+епсилон+ламбда+ню+мю+коньовски ЩАМ" си е отишъл?
не, този щам ще се развие така, че ще свърши старогръцката азбука и ще се наложи да прибегнем до санскритската
+ местни топоними (представете си как се съчетават коньовица и редута :-)).
и ще си тръгне най-рано след две години, когато клубната лекарка е изпонаваксинирала всичко, що има пулс, вкл. пеленачетата.

случаят, за който ще разкажа, е частен и много личен.

моята любов се разболя от "ковид" в края на февруари. влезе в статистиката с положителен ПСР + една седмица висока температура и общо усещане, че е прегазена от товарен влак.
последствията - обща слабост и задъхване с месеци. ебаси!

допреди седмица. тогава решихме да отидем до Урдини езера с компания. (Ружо, четеш ли? ).
Тя беше ходила преди години там, аз не проверих детайлно маршрута и тръгнаме по Урдина река нагоре. Голяма грешка, но, както и да е.
Не бяхме подготвени всякак - ни логистично, нито психически.
Даже не стигнахме до най-долното езеро.
Върнахме се безславно, но с едно интересно наблюдение - че моята любов не изпита никакви затруднения при изкачванията - кардио, мускули и т.н., всичко й беше наред.

И решихме да го направим пак следващия уикенд (този сега, който мина).
И го направихме! (Ружо, четеш ли :-))
Който не е ходил до Урдини езера, няма идея за какво става дума.
Избрахме маршрут с първоначално лека загуба на височина, от ЦПШ до Яворова поляна. Яворова поляна е на 1500 м. надморска височина. После започнахме да катерим Зелени рид...нагоре, нагоре, нагоре, до преди Раздела, до Зелени връх (ок. 2530 м.)..
само да отбележа, че денивелацията тук е повече, отколкото при маршрута от ЦПШ до вр. Мальовица. След Зелени връх е все спускане и преди Яворова поляна се затваря кръга.

на най-горното Урдино езеро (Урдино Рибно), докато седяхме, пиехме бира и се наслаждавахме на мига, моята любов каза: - Ковидът си отиде.
Аз, понеже съм обременен и вторачен , си помислих, че е чела някакво задълбочено изследване, според което "делта+епсилон+ламбда+ню+мю+коньовски ЩАМ" няма да се случи.
а тя имала предвид нещо друго.

още малко статистика - 11 часа ходене+почивките и изминати над 42 000 крачки.


п.п. имам много снимки, но няма да ги прикачвам. достатъчно са в мрежата.
Урдини езера

nec spe, nec metu (много древна мъдрост)

Aбе, да сте живи и здрави, опазил ви Бог.

и аз имах дълго време усещане за слабост, но миналата седмица тичах с щерката и тя първа се измори, викам си добре е, оправил съм се.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Чета и ви се радвам! Браво, браво, голямо браво!

Катерене му е майката! Те така се трепе тоа ковид, ама не ме слушат бе!
Аз това лято няма да катеря Не знам как ще стане, но... ме болАт нозете и поне на този етап най-много да стигна до Паничище, с кола
Ако все пак лечението подейства, знам ли, ще го мислим в движение.

На вас все повече катерене и кефене! Бъдете здрави!

Платонични целувки на любовта Шантав готин пътепис.

Aбе, да сте живи и здрави, опазил ви Бог.

благодаря, благодаря
на теб, а също и на Бога, Царя и Правителството

nec spe, nec metu (много древна мъдрост)

на мен, понеже не съм боледувал от години, ми е трудно да преценя докъде играе и психиката тук. и от кой момент.
на моята любов инфекцията си остана в горните дихателни пътища и изобщо не слезе надолу. така че, известно време слабост - разбирам, ама откъде пък дълго време задъхване, при положение, че сатурацията й, дори като боледуваше, беше като моята , а моята никак не е малко. даже спря да тича - не мога, вика, да тичам вече.
е, след тази неделя заключи, че вече може да тича :-)), но я мързи - в тия жеги...

nec spe, nec metu (много древна мъдрост)

48202 крачки в неделята, сега проверих, така че приемам поздрави, мързеливци!

Брей, голяма красота тия езера, бе, мерси! "Урдини", от урва сигурно, от урва на урва и от век на век!

И аз се изкефик на пътеписа, а след Зелени рид ми напомни на известната ямболска планинарска песен. 19 куплета, няма да я пиша цялата, понеже не знам дали ще си я спомня, но започва така.
Нагоре, нагоре, нагоре, нагоре, нагоре, нагоре, нагоре!
Надолу, надолу, надолу, надолу, надолу, надолу, надолу!
Нагоре, нагоре, нагоре, нагоре, нагоре, нагоре, нагоре!
Надолу, надолу, надолу, надолу, надолу, надолу, надолу!

има и още

Любимата ми първа братчедка е нещо такова - много леко прекарване, а после сърцебиене, аритмии, притъмнявания, задъхване дори при ходене, камо ли тичане, вдигане на кръвно. Тя е силно спортна натура, дългогодишна планинарка, нито една тлъстинка, ~50 години е. Кардиологът й дава бетаблокер и нещо за кръвното.. тя не ги пие, а упорства и от кръвната картина излиза, че почти няма вит.Б-12. Следва серия от пет вливания... след което пък й изчезва желязото, нещо около хематокрита - бам нова серия вливания с желязо заедно с витамина - и така се мъчи 4 месеца. Вчера се чуваме, вика "на 95% се оправих". Как ги сметна не знам, тя е математик и IT, така си говори. Казва, че изведнъж е станало - изведнъж се е почувствала добре. Нещо като при вас.

Верно труден за запомняне текст на планинарската песен.

хайде, Ружо, оправяй се и да катерим заедно
планираме за края на август, началото на септември Пирин - Самодивски езера, малкото конче (а може и голямото), някой и друг връх...
че, аман вече от тая Рила - любима ми е, ама айде малко разнообразие.

нали си спомняш миналата година август качих №4 на Мальовица.
е, по-миналата събота качих и най-малката, на 7 години и половина.
пак от ЦПШ. на "душевадеца" от Еленино езеро нагоре към Мальовишко било я изчетках - викам й: браво, бе, ти не се умори, ама аз малко се.
а тя заключи философски: уморил си се, защото си дърт
- абе, дете, дай боже на моите години и ти така да продължаваш да катериш и да нямаш грижи с кардиото.
и детето ме остави без думи: - когато аз съм на твоите години, вика, ти отдавна ще си умрял

nec spe, nec metu (много древна мъдрост)

мда. тестът с кръговия маршрут на Урдини езера е най-добър да провери човек физическата си кондиция.
поне аз не се сещам за еднодневен трек, който да натоварва така. те затова много хора го правят със спане на Урдини на палатки и на някой от заслоните наоколо.
много сме горди и щастливи, и като гледам сега снимките, дивя се и се щипя - как е възможно да има толкоз много красота, изсипана на онова място!

nec spe, nec metu (много древна мъдрост)

48202 крачки в неделята

е, поздравления! къде ги направи, бе, човек?
а имаше ли първо 200 метра денивелация надолу и после над километър нагоре, а после пак над километър надолу и накрая 200 метра нагоре?
точно като в ямболската песен.

nec spe, nec metu (много древна мъдрост)

Още нещо от което да се страхувам - дългосрочните последици.
Трябва да си направя списък вече.

Но много кофти неща са. Инулти два около мен. Единият - кофти , след тежък ковид.
Вторият лек. Но какво да си говорим, свило ми се е сърцето.

И ние до водоем, но локва, не може да се сравни с вашите езера. Червената локва, на билото на Стара планина, между Петрохан и село Губислав. Това ни беше прехода. Нагоре- надолу, няма лабаво, почти с вашата денивелация но предимно надолу. От около 1450 (Петрохан), до около 1700 (подножието на Тодорини кукли) и после до проблизително 700 (с. Губислав).
Накрая се чувствах като лошия Терминатор, страх ме беше да не се разглоби някоя част от мен докато вървя.

и при мен сатурацията беше в норма, не съм кашлял кой знае колко, мисля че нещо допълнително има, вероятно с кръвта или кръвоносната система.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

мисля, че в основата на това е психиката.
не е възможно всеки ден да те бомбардират с негативно инфо и да запазиш разсъдъка си. дори аз по едно време се усетих, че психясвам - беше някъде в началото на декември, когато кръгът на сдобилите се с респираторна инфекция около мен започна да се затваря.

писал съм го и преди тук - аз през зимата на 2012 (тогава бяха големи студове) прекарах инфлуенца. който не я е карал, няма идея за какво става дума. първо е по-смъртоносна, второ - там не теглиш къси и дълги клечки, ами си минаваш по реда...държиш 7-10 дни 40 Т., през това време ти се изрежда целият 3-ти анадолски манавски корпус, ама така, че даже ти е трудно и почти невъзможно да се замъкнеш на 5 метра до тоалетната, за да се изпикаеш, барем.

после, 2013-2014 изкарах някакви други вируси и, като гледам, са били "корони".
ама тогава я нямаше тази истерия - щабове, макрон, фаъзър, мъдърнъ, сзо и прочее.
към 2015-16 в един момент осъзнах, че се задъхвам, докато качвам стълби до втори етаж.
осъзнах също така, че съм се обездвижил и ям - меко казано - не по най-добрия начин. бях станал 90 кила (на 188 височина) и имах коремче.
казах "баста!", смених първо хранителния си режим на 8/16 (и досега не съм го променил), вкарах движение и повече физически усилия. и след няколко месеца получих добър резултат.
сега и поне от 2 години насам съм 74 кг. и в отлична форма. Урдини езера кимат одобрително

nec spe, nec metu (много древна мъдрост)

Бегай от тука, бе гадняр!
Ааа

леле, браво! и респект.

Балканът е ужАсен. аз миналата година веднъж с един приятел направих Ком (ама то си беше лека разходка) и после пак с него и любовта есента катерихме от Искрец Каишов връх - само 850 метра денивелация, ама и там край нямаше сякаш...
гледаш го - ей къде е, обаче, докато вървиш към него, бяга :-))
нагоре, нагоре, нагоре, нагоре, и после надолу, надолу, надолу...

nec spe, nec metu (много древна мъдрост)