Една случка

Здравейте!Споделям тук, за да се убедя, че не съм много драматична или нещо от сорта. Вчера отидох на гости в приятелят ми. Носех пица, бисквити, солети, сок и вино. Знаех, че приятелят ми в момента е затруднен финансово и че има само кола за пиене и едни бисквити, затова и донесох нещата. Донесох ги, за да имаме една приятна вечеря и всеки да има това, което харесва. Аз пия вино, той пие сок. Приятелят ми взе виното, погледна го, каза, че вино не пие, и го прибра в шкафа. После си отвори пицата и започна да яде. Аз бях толкова изненадана, че ми се изплъзна "аз не съм ги донесла, за да стоят в шкафа." Не се сети нито да го отвори, нито да ми предложи да ми сипе, нито поне да не го прибира. Малко след като чу това, отиде в другата стая, дълго време търси някаква чаша и накрая се върна с нея и отвори виното. На мен обаче вечерта ми беше тотално скапана, приятелят ми го видя и ме пита какво става, аз не казах нищо и след като постоях известно време, си тръгнах, за да не се държа детински, като направо си тръгна. Какво ви говори една такава постъпка за един човек? Предварително благодаря за отговорите!