Шибил
66 отговора
0 прегледа
Шибил
Поредният български филм, който се превръща във филм-събитие.
Напоследък се появиха много филми, съпътствани от „ореолни събития“, които имат маркетингови и рекламни цели. На прима виста се сещам за няколко такива, които съвсем не са най-грандиозните и единствени. Единият беше английският ТВ- сериал „Имението Даунтън“. Имаше страница във ФБ, където феновете разгорещено коментираха, срещи със зрителите и пр. обичайните неща. Преди 2 години докато бях в Лондон излезе и киновариантът, които беше нещо невиждано за мен тогава и засенчи дори протестите около излизането на Англия от ЕС, защото премиерата му беше по същото време. Сега се чудя дали не беше и нарочно подклаждана, за да отклони интереса от БРЕКЗИТ. То не бяха бирени фестове с участието на артистите по градинки и паркове, то не бяха сюжетни ексурзии до Замъкът Хайклиър в графство Хампшър и Селцето Бамптън в Оксфордшър, които са използвани за снимките и пр...
Наскоро пък руснаците даваха нова версия на телевизионен сериална „Угрюм река“ от 2019г.(старата е от 1969)г., която се превърна в сензация. Има едно особено завръщане към уникални природни снимки във филмите, търсят се девствени места, незасегнати от цивилизацията, без телеграфни стълбове, асфалт и пр. Специално за снимките на сериала, близо до Екатеринбург било построено истинско село: колиби от дървени трупи, улица с къщи, зеленчукови градини, баня, кладенци и дори кей и пр. подобно на уестърновите декори, но по-мащабни. След заснемането на филма, мястото е използвано за рекламна шумотевица и с туристически цели и цели пълчища фенове се изсипват да разглеждат декора под открито небе...
Преди няколко години, некадърният за мен Максим Генчев се опита да превърне филма за Левски, а после и за Ботев в подобни „сензации“, но за съжаление само се оклепа...
Новият „Шибил“ , чиято национална премиера ще е на 10 юни, се опитва да следва разнообразните тенденции в представянето на новоизлизащите филми. В случая той излиза под егидата на Фондация „Първа клапа“, чиято мисия е „младите да дебютират, докато са наистина млади!“. Филмовите проекти на фондацията били подчинени изцяло на нашумелия принцип „учене, чрез правене“. В реална творческа работна среда младите сценаристи, режисьори, актьори, композитори, технически персонал и пр. овладяват знания и умения, култивират се професионално адекватни реакции, така че създаваният продукт да има художествена и комерсиална стойност...
В резултат се е получил рекордно награждаван за една година филм: 136 награди в 19 категории, в 49 страни, на 6 континента: (Най-Добър Пълнометражен Филм, Най-Добър Международен, Европейски Филм, Най-Добър Режисьор, Най-Добър Режисьор – Дебютант, Най-Добър Сценарий, Най-Добър Оператор, Най-Добра Авторска Музика, Най-Добра Главна Женска Роля, Най-Добра Главна Мъжка Роля, Най-Добра Поддържаща Мъжка Роля, Най-Добра Поддържаща Женска Роля, Най-Добро Осветление, Най-Добър Звуков Дизайн, Най-Добра Сценография, Най-Добър Монтаж, Най-Добри Костюми, Най-Добра Продукция). Филмът е представен на сайта на фондацията.
Режисьорът Никола Бозаджиев пише сценария на 17г. превъплъщава го във филм на 19г. и получава наградата платинено „Реми“ за „Най-добър международен филм“ на 21, на колкото е сега. Сравняван е със Стивън Спилбърг, който също на 21 взема своето „Реми“ и стои до такива звезди Дейвид Линч, Джоpдж Лyкаc, Oливъp Стоун, бpатя Коен и Скот Ридли, които са получили дебютните си награди на този фестивал.
Ще ми бъде любопитно и интересно да го видя, заради оригиналната гледна точка. Историята се разказва от превъплътената душа на Шибил и неговият кон – вече се включих за достъп или в лотарията за гледане на живо и ще ми бъде интересно да го коментирам с тези, които евентуално ще го гледат.
Напоследък и в нашето кино започнаха да се правят нови версии на стари филми по литературни произведения или разказвани по някакъв начин истории или за исторически личности. Преди доста вече години направиха не особено сполучлив опит на „Козият рог“ с Елена Петрова и Чочо Попйорданов. Миналата година съвсем незаслужено, заради пандемията мина без почти никакъв отзвук филма за Атанас Буров( изненадващо в ролята е Асен Блатечки, моля ви се) „ Останалото е пепел“, който не е точно римейк на „Жребият“ от 1993г., защото гледната точка е пресъздадена от несъществуващ реално герой – американски журналист (в ролята Нейтън Купър), красавицата Диляна Попова в ролята на секретарката на Атанас Буров. Гледах го заради американеца Нейтън Купър, когото лично познавам, беше ми интересен, но Асен Блатечки ми беше като трън в задника:-))))))
Та, започнах с голямото в началото отклонение от темата за „Шибил“, защото вече някак имам натрупан негативизъм към тези „филмови събития“, които предхождат месеци наред филмите, раздуват неимоверно очакванията на зрителя и накрая се получава един спихнат балон на интереса и човек се чувства глупаво, неудовлетворен, да не кажа излъган. Нещо подобно се случи и с „Порталът“. А филмът може и да е средна хубост, дори над средното, но разминаването с някакви големи и раздути очаквания има лош краен ефект за зрителя. Много се опасявам, че може така да стане и с новия „Шибил“.
Днес гледах стария „Шибил“ от 1967г. на Захари Жандов, за да си припомня атмосферата, излъчването на Рада и Шибил и го сравних с трейлъра на новия. Еми, не искам нищо лошо да кажа предварително и то след такива суперлатриви за толкова награди и то на нови, непознати имена, но някак ме глождят съмнения. Актрисата в ролята на Рада е Десислава Вулева – еми няма излъчването на Доротея Тончева, която кажи-речи е на същата възраст тогава. Доротея е много по-одухотворена, но да видим филма, защото от трейлъра не може да се разбере кой знае какво. Новият Шибил – Панайот Мустакерски, като че ли повече лови око чисто физически, но инак не се знае как играе и не знам как ще го сравнявам с Петър Слабаков Т.е. аз съм пристрастна към старото българско кино, признавам си и трудно ще го преодолея, ако не ме грабне нещо в новите версии.
сайт
трейлър
статия
Напоследък се появиха много филми, съпътствани от „ореолни събития“, които имат маркетингови и рекламни цели. На прима виста се сещам за няколко такива, които съвсем не са най-грандиозните и единствени. Единият беше английският ТВ- сериал „Имението Даунтън“. Имаше страница във ФБ, където феновете разгорещено коментираха, срещи със зрителите и пр. обичайните неща. Преди 2 години докато бях в Лондон излезе и киновариантът, които беше нещо невиждано за мен тогава и засенчи дори протестите около излизането на Англия от ЕС, защото премиерата му беше по същото време. Сега се чудя дали не беше и нарочно подклаждана, за да отклони интереса от БРЕКЗИТ. То не бяха бирени фестове с участието на артистите по градинки и паркове, то не бяха сюжетни ексурзии до Замъкът Хайклиър в графство Хампшър и Селцето Бамптън в Оксфордшър, които са използвани за снимките и пр...
Наскоро пък руснаците даваха нова версия на телевизионен сериална „Угрюм река“ от 2019г.(старата е от 1969)г., която се превърна в сензация. Има едно особено завръщане към уникални природни снимки във филмите, търсят се девствени места, незасегнати от цивилизацията, без телеграфни стълбове, асфалт и пр. Специално за снимките на сериала, близо до Екатеринбург било построено истинско село: колиби от дървени трупи, улица с къщи, зеленчукови градини, баня, кладенци и дори кей и пр. подобно на уестърновите декори, но по-мащабни. След заснемането на филма, мястото е използвано за рекламна шумотевица и с туристически цели и цели пълчища фенове се изсипват да разглеждат декора под открито небе...
Преди няколко години, некадърният за мен Максим Генчев се опита да превърне филма за Левски, а после и за Ботев в подобни „сензации“, но за съжаление само се оклепа...
Новият „Шибил“ , чиято национална премиера ще е на 10 юни, се опитва да следва разнообразните тенденции в представянето на новоизлизащите филми. В случая той излиза под егидата на Фондация „Първа клапа“, чиято мисия е „младите да дебютират, докато са наистина млади!“. Филмовите проекти на фондацията били подчинени изцяло на нашумелия принцип „учене, чрез правене“. В реална творческа работна среда младите сценаристи, режисьори, актьори, композитори, технически персонал и пр. овладяват знания и умения, култивират се професионално адекватни реакции, така че създаваният продукт да има художествена и комерсиална стойност...
В резултат се е получил рекордно награждаван за една година филм: 136 награди в 19 категории, в 49 страни, на 6 континента: (Най-Добър Пълнометражен Филм, Най-Добър Международен, Европейски Филм, Най-Добър Режисьор, Най-Добър Режисьор – Дебютант, Най-Добър Сценарий, Най-Добър Оператор, Най-Добра Авторска Музика, Най-Добра Главна Женска Роля, Най-Добра Главна Мъжка Роля, Най-Добра Поддържаща Мъжка Роля, Най-Добра Поддържаща Женска Роля, Най-Добро Осветление, Най-Добър Звуков Дизайн, Най-Добра Сценография, Най-Добър Монтаж, Най-Добри Костюми, Най-Добра Продукция). Филмът е представен на сайта на фондацията.
Режисьорът Никола Бозаджиев пише сценария на 17г. превъплъщава го във филм на 19г. и получава наградата платинено „Реми“ за „Най-добър международен филм“ на 21, на колкото е сега. Сравняван е със Стивън Спилбърг, който също на 21 взема своето „Реми“ и стои до такива звезди Дейвид Линч, Джоpдж Лyкаc, Oливъp Стоун, бpатя Коен и Скот Ридли, които са получили дебютните си награди на този фестивал.
Ще ми бъде любопитно и интересно да го видя, заради оригиналната гледна точка. Историята се разказва от превъплътената душа на Шибил и неговият кон – вече се включих за достъп или в лотарията за гледане на живо и ще ми бъде интересно да го коментирам с тези, които евентуално ще го гледат.
Напоследък и в нашето кино започнаха да се правят нови версии на стари филми по литературни произведения или разказвани по някакъв начин истории или за исторически личности. Преди доста вече години направиха не особено сполучлив опит на „Козият рог“ с Елена Петрова и Чочо Попйорданов. Миналата година съвсем незаслужено, заради пандемията мина без почти никакъв отзвук филма за Атанас Буров( изненадващо в ролята е Асен Блатечки, моля ви се) „ Останалото е пепел“, който не е точно римейк на „Жребият“ от 1993г., защото гледната точка е пресъздадена от несъществуващ реално герой – американски журналист (в ролята Нейтън Купър), красавицата Диляна Попова в ролята на секретарката на Атанас Буров. Гледах го заради американеца Нейтън Купър, когото лично познавам, беше ми интересен, но Асен Блатечки ми беше като трън в задника:-))))))
Та, започнах с голямото в началото отклонение от темата за „Шибил“, защото вече някак имам натрупан негативизъм към тези „филмови събития“, които предхождат месеци наред филмите, раздуват неимоверно очакванията на зрителя и накрая се получава един спихнат балон на интереса и човек се чувства глупаво, неудовлетворен, да не кажа излъган. Нещо подобно се случи и с „Порталът“. А филмът може и да е средна хубост, дори над средното, но разминаването с някакви големи и раздути очаквания има лош краен ефект за зрителя. Много се опасявам, че може така да стане и с новия „Шибил“.
Днес гледах стария „Шибил“ от 1967г. на Захари Жандов, за да си припомня атмосферата, излъчването на Рада и Шибил и го сравних с трейлъра на новия. Еми, не искам нищо лошо да кажа предварително и то след такива суперлатриви за толкова награди и то на нови, непознати имена, но някак ме глождят съмнения. Актрисата в ролята на Рада е Десислава Вулева – еми няма излъчването на Доротея Тончева, която кажи-речи е на същата възраст тогава. Доротея е много по-одухотворена, но да видим филма, защото от трейлъра не може да се разбере кой знае какво. Новият Шибил – Панайот Мустакерски, като че ли повече лови око чисто физически, но инак не се знае как играе и не знам как ще го сравнявам с Петър Слабаков Т.е. аз съм пристрастна към старото българско кино, признавам си и трудно ще го преодолея, ако не ме грабне нещо в новите версии.
сайт
трейлър
статия
Re: Шибил
Ма каква "национална премиера" на 10 юни - в едно-единствено кино в България ще се прожектира (Дом на киното), а nation-wide премиера имаме при прожекции в над 50% от екраните (които у нас са около 65). Нито една верига от няколкото у нас не го е взела. От арт кината, само едно?
Всъщност "премиерата" ще е онлайн.
Историята на легендата, вдъхновила Йовков - описана от Бозаджиев през очите на... коня? Единственото, което усетих от трейлъра, е стилизирана по холивудски образец естетика на шекспировите Ромео и Жулиета... Награди - добре, ама какви? От световнонеизвестни или нископрестижни фестивали (от сорта на европейския за независимо кино, осъществен онлайн).
Искам да кажа, че съм силно скептичен. Успех на младежа, може филмът да има художествена стойност, но комерсиална - близо до нулата. Съпоставките със Спилбърг са абсурдни и нелепи - само защото и той (Бозаджиев) бил взел награда "Реми" (worldfest.org) на същата възраст - ами че на 54-ия фест в Хюстън, на който "Шибил" печели "Реми", "Реми" печелят още... 743 филма
(от общо участвали над 4 500 от 79 държави).
За актьорския състав какво да кажа, типично неизвестен - Д. Вулева от общинския театър в Казанлък, завършила НБУ преди три години, Мустакерски може би още е студент... Похвална е инициативата на бащата на Бозаджиев - Петър. Аплодисменти. Но дъртаци като мен с такива рекламни текстове не мож' излъга (имам предвид бащата).
Всъщност "премиерата" ще е онлайн.
Историята на легендата, вдъхновила Йовков - описана от Бозаджиев през очите на... коня? Единственото, което усетих от трейлъра, е стилизирана по холивудски образец естетика на шекспировите Ромео и Жулиета... Награди - добре, ама какви? От световнонеизвестни или нископрестижни фестивали (от сорта на европейския за независимо кино, осъществен онлайн).
Искам да кажа, че съм силно скептичен. Успех на младежа, може филмът да има художествена стойност, но комерсиална - близо до нулата. Съпоставките със Спилбърг са абсурдни и нелепи - само защото и той (Бозаджиев) бил взел награда "Реми" (worldfest.org) на същата възраст - ами че на 54-ия фест в Хюстън, на който "Шибил" печели "Реми", "Реми" печелят още... 743 филма
(от общо участвали над 4 500 от 79 държави).
За актьорския състав какво да кажа, типично неизвестен - Д. Вулева от общинския театър в Казанлък, завършила НБУ преди три години, Мустакерски може би още е студент... Похвална е инициативата на бащата на Бозаджиев - Петър. Аплодисменти. Но дъртаци като мен с такива рекламни текстове не мож' излъга (имам предвид бащата).
Re: Шибил
Не ми се започва с критика, но като изгледах трейлъра и други трейлъри на филма, се ядосах. Вбесява ме аматьорщината във филми за стари времена откъм костюми, етнография, обичаи, традиции. А в този филм, хем Йовков е дал точно описание на външността на Рада в планината при първата им среща с Шибил.
Мислеше си как преди месец-два, от високите върхари на Сините камъни, където между гнездата на орлите беше и неговото хайдушко гнездо, той видя, че долу по пътя идат жени.
„Жени, тук, сред Джендемите — помисли си той, — и това е добра плячка!“ И той стана, незагрижен ни най-малко накъде го влече любопитството му.
Жените се показаха на завоя и щом ги видяха, спряха се като втрещени; после се втурнаха, едни надолу, други нагоре, и започнаха да бягат, но краката им се подкосяваха и те само лъкатушеха на едно място, като ударени птици. Прималели от страх, те паднаха на земята и заплакаха
Хайдутите не се трогнаха, те дори не ги и погледнаха. Тяхното внимание беше другаде: една жена стоеше още на пътя, млада, хубава. И как беше пременена! Синя джанфезена рокля, елече от ален атлаз, пъстра божигробска престилка, сребърни пафти. А на шията и тежки нанизи, ред едри алтъни, ред рубета и махмудии. Къде беше тръгнала тъй натруфена, на сватба ли? Луд ли беше тоя баща, който беше я пуснал сама из тия планини?
И в трейлърите се окумили три моми по бели ризки като самодиви на баня, пък Рада дори ветрее разпусната рядка косица.
[линк]
В твоя трейлър има един кадър, където я гласят да се показва на Шибила пред портата и пак по долна бяла ризка и разпуснати пирги. Че и някакво бяло було мяркам. Измишльотина да ти види окото.
Адски ме дразнят такива модни интерпретации, несъобразени с духа на времето, а в случая и с разказа, по който е изграден филмът. Да ме прощава младият гениален режисьор, но това е грубо недоглеждане и никакъв усет към детайла и оригинала, по който си е правил филма. Значи, филмовият образ на Рада - тотал щета.
Само това да ми боде в очите, когато гледам целия филм, достатъчно е.
ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles, parvaty
Мислеше си как преди месец-два, от високите върхари на Сините камъни, където между гнездата на орлите беше и неговото хайдушко гнездо, той видя, че долу по пътя идат жени.
„Жени, тук, сред Джендемите — помисли си той, — и това е добра плячка!“ И той стана, незагрижен ни най-малко накъде го влече любопитството му.
Жените се показаха на завоя и щом ги видяха, спряха се като втрещени; после се втурнаха, едни надолу, други нагоре, и започнаха да бягат, но краката им се подкосяваха и те само лъкатушеха на едно място, като ударени птици. Прималели от страх, те паднаха на земята и заплакаха
Хайдутите не се трогнаха, те дори не ги и погледнаха. Тяхното внимание беше другаде: една жена стоеше още на пътя, млада, хубава. И как беше пременена! Синя джанфезена рокля, елече от ален атлаз, пъстра божигробска престилка, сребърни пафти. А на шията и тежки нанизи, ред едри алтъни, ред рубета и махмудии. Къде беше тръгнала тъй натруфена, на сватба ли? Луд ли беше тоя баща, който беше я пуснал сама из тия планини?
И в трейлърите се окумили три моми по бели ризки като самодиви на баня, пък Рада дори ветрее разпусната рядка косица.
[линк]
В твоя трейлър има един кадър, където я гласят да се показва на Шибила пред портата и пак по долна бяла ризка и разпуснати пирги. Че и някакво бяло було мяркам. Измишльотина да ти види окото.
Адски ме дразнят такива модни интерпретации, несъобразени с духа на времето, а в случая и с разказа, по който е изграден филмът. Да ме прощава младият гениален режисьор, но това е грубо недоглеждане и никакъв усет към детайла и оригинала, по който си е правил филма. Значи, филмовият образ на Рада - тотал щета.
Само това да ми боде в очите, когато гледам целия филм, достатъчно е.
ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles, parvaty
Re: Шибил
Дано премиерата да е в Сливен...
градът на 100-те Войводи.... :)
Ще следя афиша на кината в Заарата.
Напоследък и в нашето кино започнаха да се правят нови версии на стари филми по литературни произведения или разказвани по някакъв начин истории или за исторически личности.
Може би е по-лесно. :)
градът на 100-те Войводи.... :)
Ще следя афиша на кината в Заарата.
Напоследък и в нашето кино започнаха да се правят нови версии на стари филми по литературни произведения или разказвани по някакъв начин истории или за исторически личности.
Може би е по-лесно. :)
Re: Шибил
Голяма киноманка съм. Но гледам само това, което ме "грабва".
От старите български филми съм изгледала почти всичко.
С новите български филми хич не ми се получава, със сериалите също.
Разбира се приветствам идеята да се създават нови български сериали,
по добре българите да гледат тях вместо турски...
Артистите които мяркам ми изглеждат невзрачни и дърени, явно връзкари и любовници на когото трябва.
Тези наши артисти които бяха велики измряха.
Гледала съм първата версия на "Шибил". Харесвам Петър Слабаков като артист, но външният му вид
не беше подходящ за ролята. Героят Шибил си го представям като хубавец,а не като изгладнял циганин.
Чела съм всички разкази на Йовков, но преди много време и не помня как опиисва Шибил.
"Козият рок" съм гледала и двете версии, разликата между Катя Паскалева и Елена Петрова е огромна.
(не е в полза на последната)
От старите български филми съм изгледала почти всичко.
С новите български филми хич не ми се получава, със сериалите също.
Разбира се приветствам идеята да се създават нови български сериали,
по добре българите да гледат тях вместо турски...
Артистите които мяркам ми изглеждат невзрачни и дърени, явно връзкари и любовници на когото трябва.
Тези наши артисти които бяха велики измряха.
Гледала съм първата версия на "Шибил". Харесвам Петър Слабаков като артист, но външният му вид
не беше подходящ за ролята. Героят Шибил си го представям като хубавец,а не като изгладнял циганин.
Чела съм всички разкази на Йовков, но преди много време и не помня как опиисва Шибил.
"Козият рок" съм гледала и двете версии, разликата между Катя Паскалева и Елена Петрова е огромна.
(не е в полза на последната)
в отговор на tuzlija-179435
#9
Re: Шибил
Тя явно има предвид, че този от разказа няма вид на изгладнял.
”...и тогава може би
облаче ще полети
и турчето ще засвири на цигулка...”
”...и тогава може би
облаче ще полети
и турчето ще засвири на цигулка...”
в отговор на tuzlija-179435
#12
Re: Шибил
Нали говорим за легенда, все пак (сливенска).
Добричлията Веселин Игнатов, наречен от кафявите медии "скандален историк" заради книгите си от 2017 г. за Левски / Ботев и Стамболов, пише в статията си "Личните имена и прозвищата в "Старопланински легенди" (линк):
"
Художествените текстове въздействат на реципиента с всички свои компоненти. Имената на героите в тях са антропонимни знаци, които трябва да актуализират, да предизвикат или да наложат определени представи и внушения. Те са своеобразен номинационен код, който разширява възможностите за комуникация по веригата автор - творба - читател.
Известно е, че Й. Йовков дълго обмисля как да назове всеки от героите си и че извлича антропоними от разнообразни източници. Обичайните подходи на писателя в тази насока са два: изхожда от име, което внушава „цяла история“, или търси такова, което „най-добре да изразява същността на лицето“.
Личните имена и прозвищата в „Старопланински легенди“ са обект на няколко специални изследвания. В тях се търсят прототиповете на героите и съотнесеността между реалии (имена, личности, факти) и художествените им проекции в цикъла, изследват се народността и социалната характеристика на антропонимите. В настоящата статия се разглеждат имената на героите в цикъла „Старопланински легенди“ от етимологичен и функционален аспект, като се разчита и конкретният контекст, в който са употребени.
„ШИБИЛ“
МУСТАФА ШИБИЛ.
Име на действителна личност от 19. век (цитира изследване от 1960 и собствено изследване от 1997 г. - "Мустафа Шибилоглу - разбойникът и символът").
Йовков въвежда героя с израза „Шибил, страшният хайдутин“, който насочва към глагола шиб(в)ам и налага асоциации за бой, насилия, злодеяния. Прозвището на героя маркира неговия статус на извънзаконник и го сближава с Иблис, прозвище на Сатаната от Корана. Когато Бог го прогонва от рая заради неговата гордост, той заявява: „Защото ме понизи, аз ще причаквам хората в твоя тесен път; ще ги нападам отпред и отзад и от дясна и от лява страна; и ти не ще намериш, че повечето от тях са благодарни.“ По подобен начин в разказа на Йовков хайдутите причакват пътниците. В края авторът дава в ръцете на героя карамфил, съприкосновявайки по този начин читателското съзнание със света на цветята и по звукова аналогия на името - с красивия благоуханен шибой. Така се експлицира драматичното прераждане на извънзаконника. Когато представя „хуманната“ същност на героя, авторът го зове с кръщелното му име: в мотото Рада очаква любимия, в родната къща така го нарича неговата майка.
Антропонимът Мустафа е от турски произход, означава избран, отбран. Той е равнозначен на еврейския Давид, възлюблен, любимец. При библейския Давид в планината Кармил отива хубавицата Авигея, придружена от прислужнички. Между двамата пламва любов, както между Шибил и Рада.
"
Добричлията Веселин Игнатов, наречен от кафявите медии "скандален историк" заради книгите си от 2017 г. за Левски / Ботев и Стамболов, пише в статията си "Личните имена и прозвищата в "Старопланински легенди" (линк):
"
Художествените текстове въздействат на реципиента с всички свои компоненти. Имената на героите в тях са антропонимни знаци, които трябва да актуализират, да предизвикат или да наложат определени представи и внушения. Те са своеобразен номинационен код, който разширява възможностите за комуникация по веригата автор - творба - читател.
Известно е, че Й. Йовков дълго обмисля как да назове всеки от героите си и че извлича антропоними от разнообразни източници. Обичайните подходи на писателя в тази насока са два: изхожда от име, което внушава „цяла история“, или търси такова, което „най-добре да изразява същността на лицето“.
Личните имена и прозвищата в „Старопланински легенди“ са обект на няколко специални изследвания. В тях се търсят прототиповете на героите и съотнесеността между реалии (имена, личности, факти) и художествените им проекции в цикъла, изследват се народността и социалната характеристика на антропонимите. В настоящата статия се разглеждат имената на героите в цикъла „Старопланински легенди“ от етимологичен и функционален аспект, като се разчита и конкретният контекст, в който са употребени.
„ШИБИЛ“
МУСТАФА ШИБИЛ.
Име на действителна личност от 19. век (цитира изследване от 1960 и собствено изследване от 1997 г. - "Мустафа Шибилоглу - разбойникът и символът").
Йовков въвежда героя с израза „Шибил, страшният хайдутин“, който насочва към глагола шиб(в)ам и налага асоциации за бой, насилия, злодеяния. Прозвището на героя маркира неговия статус на извънзаконник и го сближава с Иблис, прозвище на Сатаната от Корана. Когато Бог го прогонва от рая заради неговата гордост, той заявява: „Защото ме понизи, аз ще причаквам хората в твоя тесен път; ще ги нападам отпред и отзад и от дясна и от лява страна; и ти не ще намериш, че повечето от тях са благодарни.“ По подобен начин в разказа на Йовков хайдутите причакват пътниците. В края авторът дава в ръцете на героя карамфил, съприкосновявайки по този начин читателското съзнание със света на цветята и по звукова аналогия на името - с красивия благоуханен шибой. Така се експлицира драматичното прераждане на извънзаконника. Когато представя „хуманната“ същност на героя, авторът го зове с кръщелното му име: в мотото Рада очаква любимия, в родната къща така го нарича неговата майка.
Антропонимът Мустафа е от турски произход, означава избран, отбран. Той е равнозначен на еврейския Давид, възлюблен, любимец. При библейския Давид в планината Кармил отива хубавицата Авигея, придружена от прислужнички. Между двамата пламва любов, както между Шибил и Рада.
"
Редактирано от Crrafterr на
в отговор на tuzlija-179435
#13
Re: Шибил
Представям си Шибил хубавец, а Петър Слабаков
е много далече от хубавец.
е много далече от хубавец.
в отговор на tuzlija-179435
#15
Re: Шибил
Нямам идея кой е този.
Ако е артист, последните години не гледам български филми.
Ако е артист, последните години не гледам български филми.
Re: Шибил
...е, трейлърът бива... главния герой, тоже... не искам и аз да казвам нищо лошо, ама стария филм не беше един от успешните ... ни Доротея, ни Слабаков пораждаха позитивни емоции в зрителя... тя твърде модерна и почти никак женствена, Слабаков просто уникално неподходящ за ролята на темпераментния красавец Шибил, може би само по смуглата кожа можем да намерим близост... никога няма да забравя уникалната сцена, дето отива да се срещне с Велико Кехая, а вместо туй го прострелват, та беят го гледа скрит зад пердето и вика: Какъв юнак, какъв хубавец! А отдолу иде наш Петър Слабаков безстрастен и срамежлив, неодухотворен, възслабичък, за да пасва на определението юнак и хубавец , далеко от образа... пък и множко рецитираше...абе, дано е хубав новия филм и дано не е само младостта на участниците най-сериозното му качество...
Re: Шибил
На мен българското кино ми е слабост, хоби, отношение, любов, емоция, спомени и пр... Знам всички критики, плюене, слабостите му, недостатъците му, грешките, но това не може да ми е причина да не го следя, да си подреждам филмите по някакви си мои критерии, да ги анализирам и т.н...
Разбира се приветствам идеята да се създават нови български сериали,
по добре българите да гледат тях вместо турски...
Артистите които мяркам ми изглеждат невзрачни и дърени, явно връзкари и любовници на когото трябва.
Тези наши артисти които бяха велики измряха.
По едно време, през 90-те българското кино изпадна в колапс. Нямаше пари, нямаше идеи, за художествена естетика да не говорим. Излизаха съвсем малко филми и по-голямата част бяха с лошо качество. Но дори и тогава се появиха някои заглавия, които говореха, че няма как да умре съвсем българското кино. И тогава си мислех, че няма друг начин да се излезе от дупката, освен да се правят и правят, колкото се може повече филми, независимо от качеството поне в определен период от време. Защото все пак съществува някаква инерция, някакъв навик, което е минимума, който трябва да се запази, за да може все пак в един момент да се получи отново необходимото натрупване и да започнат пак да се появяват добри филми.
Е, така и стана. Сега вече се появяват повече филми и нерядко сравнително добри. Иначе, хроничните слабости на българското кино ги знаем, широко известни са и критикувани. Ех, за гениални явно ще трябва да почакаме още...
А хубавото на старото българско кино е, че каквито и да са му недостатъците - сценарий, актьори, актьорска игра, режисура, звук и пр. носи някаква исконна българска емоция, разпознаваема от всички ни на едно друго, извън логическо ниво. А сега вече към нея се добавя и една носталгия и се получава една амалгама, която макар и противоречива, често дори и амбивалентна, не рядко и мъчителна, продължава да въздейства и да раздвижва дълбоки пластове...
Старата версия на "Шибил" всъщност е доста схематична, плоскоизмерна, няма кой знае какъв екшън, но има една приглушена естетика,една скромност и пестеливост, която лично на мен ми импонира. Доколкото си спомням, изборът на Слабаков в ролята на Шибил и преди беше в известен смисъл спорен, но да речем, такъв е бил изборът на режисьора Захари Жандов. Аз си мисля, че Шибил трябва да е по-млад. Слабаков, макар и млад тогава , не ми е достатъчно млад, но не това е важно. Все пак той добре се справя в ролята, има драматизъм и напрежение в играта му, а това е важно в киното.
не беше подходящ за ролята. Героят Шибил си го представям като хубавец,а не като изгладнял циганин.
Като спомена циганин и веднага ми изкочи образът на Божура, от разказа "Божура", също от сборника "Старопланински легенди", както и "Шибил", но не си спомням той да е филмиран. Знам, че има драматична версия, преди няколко години е представена в Шуменския театър, но не си спомням за филм, в който да е включен и този разказ...
А Йовков е един диамант в нашата литература и дори си мисля, че не всичко и докрай е разкрито, представено, изявено, въпреки, че и драматичния театър, и телевизионния и българското кино са му отдали нужното внимание. Наскоро даваха "Албена" - ТВ-театър с Мариана Аламанчева в ролята на Албена. Мнооого ми хареса, съвсем млада е там, толкова светла, усмихната, невинна, много подходяща ми се видя:-))
"Козият рог" по Хайтов в първата му версия естествено е невъзможно, според мен да бъде надминат. А на Елена Петрова това е била една от първите роли, за съжаление слаба, както и самият филм. Но тя стана известна точно с нея и след това Елена Петрова се разви като една добра актриса.
Редактирано от MilaO6 на
Re: Шибил
На сайта на фондацията "Първа клапа" всеки може да се регистрира за достъп по интернет в деня на премиерата 10.06 от 19.00... Аз към киносалон едва ли ще се запътя...
Може би е по-лесно. :) - ставаше въпрос за римейк на стари книги и филми - а това е отделна голяма тема:-)) Сигурно е по-лесно, но и не само. Просто римейкът на изестни заглавия осигурява минимума необходим първоначален интерес, а това и гарантира част от вложените средства. Дори римейкът да е по-несполучлив от първата версия, това ще се разбере чак като премине първата вълна зрители, но дори и това не е в състояние да спре съвсем потока. Познатите заглавия се харчат независимо от качествата на римейка:-)
Може би е по-лесно. :) - ставаше въпрос за римейк на стари книги и филми - а това е отделна голяма тема:-)) Сигурно е по-лесно, но и не само. Просто римейкът на изестни заглавия осигурява минимума необходим първоначален интерес, а това и гарантира част от вложените средства. Дори римейкът да е по-несполучлив от първата версия, това ще се разбере чак като премине първата вълна зрители, но дори и това не е в състояние да спре съвсем потока. Познатите заглавия се харчат независимо от качествата на римейка:-)
в отговор на sladunka medunka
#20
Re: Шибил
E, ами на различно мнение сме, нормално е. Аз харесвам старата версия. Да, не е от най-сполучливите филми, но за мен си има атмосфера, която ми допада, въпреки многото недостатъци:-))
Виж, новата нещо не ме трогва засега. Нито музиката, нито актьорите, ама нали казахме, от трейлъра не става ясно, ще чакаме филмът. Иначе, любопитна ми е гледната точка, от която е разказана историята - на превъзнесената душа на Шибил и на коня:-))
Виж, новата нещо не ме трогва засега. Нито музиката, нито актьорите, ама нали казахме, от трейлъра не става ясно, ще чакаме филмът. Иначе, любопитна ми е гледната точка, от която е разказана историята - на превъзнесената душа на Шибил и на коня:-))