Искам

Ученето при хората е процес, който никога не спира. Любопитството му придава цел и посока

LuciferMorningStar

Същността на "божия" план вярва ли ти се или не, но вътрешните драйвери неуморно тикат човек в следването на план и цел, невидими за ума му.

LuciferMorningStar

Eй... въртиш, сучеш и все към цел и посока тласкаш нещата... Не ги ща - искам да се нося по течението... не че ми се удава де - чуството да контролирам нещата ми е толкова същностно

Абе важното е да имаш балансиран локус на контрол
Струва ми се - твоят е такъв

LuciferMorningStar

Какъв приятен разговор в ранната утрин Не ми се говори, но прочетох с удоволствие.

важното е да имаш балансиран локус на контрол

Какво означава това? Че не държиш непременно и на всяка цена да имаш контрол върху ситуацията ли? На прост език- "не държа да съм прав"?

Границите на моя език са граници на моя свят

Благодаря, че разясни значението на тази мисъл. Защото аз досега мислех съвсем друго.- Ако можеш да изразиш, изкажеш ,изговориш своя мисъл с думи, значи можеш и да си я представиш и да я материализираш. Така разбирах и терапията с писане на истории. И драскотех в обширни съчинения моите мечти. Някои от тях наистина се материализираха. Не знам дали благодарение на писането.
Витгенщайн ли беше казал, че никой от съвременниците му не го разбиРа, но се надява следващите поколения....?

Радвам се, че те има

Да помълча в присъствието на някого, с когото и без думи се разбирам, за мен е удоволствие, колкото хармоничната разговорка.

LuciferMorningStar

Означава, че знае какво е в негов контрол, какво не е в негов контрол, върху какво може да окаже влияние. В контрола на един човек е единствено той самия.

LuciferMorningStar

Витгенщайн ми е любим. Повече заради личността и как е живял живота си, отколкото за философската му работа. :)))

Преживе е издал едно съчинение, състоящо се от около 60-ина страници, в коментар и анализ на което хиляди изследователи са изписали още повече хиляди страници. По-късно стига до извода, че допуснал грешка в някои от по-ранните си заключения, де.

LuciferMorningStar

Невероятна, потресаваща биография- как е наследник на една от най-богатите еврейски фамилии, как се отказва от наследството, как работи като санитар ли беше, отива на фронта, как въпреки огромното си образование и ерудиция, изкарва курс начална педагогика и учителства в някакво незнайно село. А най- невероятно ми прозвуча, че е направил архитектурен план на къщата на сестра си, в която сега се помещава посолството на България в Австрия, ако не се лъжа. В ничия друга биография не съм срещала такива невероятни факти.
Неговия Логико-философски трактат. Преди време го търсих и намерих в нета първите две страници. От които не разбрах нищо. Добре че не намерих и следващите
Ако желаеш, дай цитати и твои разсъждания върху тях.
Например как разбираш:" Светът е съвкупност от фактите, не от нещата"

Вероятно ти липсва контрол над ситуацията. И искаш повече откритост, подробности, за да си наясно.

Някои премълчават от тактичност.
Други - от недосмасленост и недоинформираност.

А трети - от финансови подбуди. Защо да споделят с теб и да те светват, като могат сами да си изцуцат всичко. Иначе трябва да делят с теб. Ся, то по принцип, и из основи, точно в тези сфери, за които някой се скъпи да споделя, ресурсите са неограничени, ама първите не го знаят и не искат да го разберат. И не искат да осмислят, че те няма да обеднеят, ако споделят нещо.

......................................................

Ето, подозирах се, че знам някои неща. Но все пак, крайно недостатъчни за каквото и да било. Освен за един относително смислен и относително около приличния (може и да греша, знам ли), живот.

......................................................

Кат се прибера от работа ще се поразпищоля... сега не мога.

Не ме е страх от тая вселена, "ужасявам", че с това си заявление заявяващият го се поставя в привилегирована позиция - изискваща.

И аз се ужасявам от тази ситуация, когато отсрещният ме
съди, критикува, опонира, без ни най-малко да се опита да вникне в моята гледна точка. Той си гледа само неговата.
Как постъпваш тогава?

Ако достатъчно дълго слушаш тишината ще ти каже всичко.

Един за друг

локус на контрол

Ей ся като започнеш с някаква сложна терминология ми идва да заговоря за цицери и пунктове... Чекнах какво означава "локус" ама от това не ми просветна кой знае колко - сигур щото съм тъп

Ами той разговора си чака и странични включвания ама предпочиташ да си траеш

Означава, че знае какво е в негов контрол, какво не е в негов контрол, върху какво може да окаже влияние. В контрола на един човек е единствено той самия.

Означава, че искам да пусна контрола и да се нося по течението ама не ми се отдава нещо. Явно не зависи от "искам/не искам" и май в тези двете е проблемът. Заявявайки, че искам нещо вече е форма на контрол.

Да помълча в присъствието на някого, с когото и без думи се разбирам, за мен е удоволствие, колкото хармоничната разговорка.

Ех... направо ми стана драго и се изчервих дори.