Раздумка пролет 2021

Ей ви място за раздумка.

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен

Мислете кога да се видим. Края на май или началото на юни.
Аз мога по всяко време.

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен

Ха, Бубето ни намести чакрите .
За среща ще пиша, когато и другите кажат датата.При мен всичко е в последния момент.

Ех, че е хубаво отново да си има живот в клубчето ни.
Фениксче, дано всичко да е зад гърба ти и бързо да си стъпиш на краката.

Животът е това, което ти се случва, докато кроиш други планове

И аз много се радвам.
Надявам и други да се включват.

Радвам се,че има къде да си приказваме.Дано се включат и други!

Как сте, другарчета? Настройвате ли се за Великден?

Хахаха, ама точно ни намести чакрите!

И как по някакво шесто чувство цопнах и аз в Клуба сега, хи! Ей ме на!

Когато кажете за срещичка! То само да сме в дадения момент на линия. Че никога не се знае...

Ей го - на! На мене операцията ми мина и съм добре. Обаче чакам втора хистология и после ще трябва пак на химия като се надявам да бетонираме положението с няколко курса и после да имам по-дълга почивчица от всичко.

И с Ковида такова време дойде, човек не смее да прави планове.

Пишете ме за когато и да решите. Пък каквото дойде.

Цунквам ви еврибоди!

Здравей, Катенце! Радвам се, че и ти надникна тук. Беше много тихо и тъжно в клуба дълго време.Дано още момичета се включат, а и момчета разбира се.
Супер е, че си добре, ти си силно момиче и си го знаеш!
Дано да успеем де се видим и да се наговорим на живо.

Май сме се затъжили и за нашето островче тук, а и да се повеселим заедно лице в лице

Никога не е късно да прогоним носталгията по времето, когато активно пишехме тук всички.

Ух, пък аз нещо така огладнях... Видях одеве една снимка на много апетитен тутманик и сега само тутманици ми се привиждат Но по това време пекарната вече не работи. Утре със ставането още ...

Може и едно козуначе, мням, мням. Абе нещо тестяшки ми се хапват

Я запретни ръкави и си омеси един тутманик, мързеланке

Великден е хубав празник, мама има имен ден. Внукът ми кани близък на гости за Великден у прабаба си /моята майка/ с думите:" да знаеш баба Вени какви вкуснотии приготвя" . А той милия не яде агнешко, нито дроб сърма, нито домашната руска салата, само питка. Яйца също не яде, само да ги чупи обича. Една къртица изяде всички лалета есента, над 400 луковици. Така им се радваше жената, останаха само нарцисите. А и тя ще навърши 80 тази година. Вече прануваме имения ден само на кафе и козунак. И винаги ме предупреждава да си обличаме нещо ново за празника. Не е нужно да е нова рокля, чифт нови чорапи вършат същата работа. Те са седем деца, майка и винаги им приготвяла за Великден по нещо ново, опинци /обувки от свинска кожа/ кърпа за глава, чорапи, каквото има, но за всички. Та така, да си сложите нещо ново за празника.
А трапезата е лесна, ще приготвя всичко както му е реда. Вие как празнувате?

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен

Аз също наминах случайно и какво да видя - кепенците вдигнати, вратата широко отворена и вътре - хора! Чувство като да съм влязла в любим антикварен магазин, който дълго не е бил отварян. Да не се обиди някой! Не говорим за стари и прашасали артефакти, а за старинни и ценни уникати! Такива сме ние - изпитани във времето, с дълги и вълнуващи истории, с незабравими мигове на страдание, съпричастие и радост от малки и големи победи. Ще бъда щастлива, ако Клубът се възроди, защото това, с което е изпълнено съдържанието му, не може да се сравни с новоизлюпения ФБ! Обичам ви, мили мои и бъдете здрави в тези нездрави времена! Прегръдки на всички поред!

"Совите не са това, което са..."

Преди Великден се случват чудеса, клубът ни се възражда.
Бубе, това за новата дрешка ми хареса, ще си го взема.

Тук ме нацели само с последната дума.

Някога баба му на мъж ми правеше невероятен такъв. Откакто я няма не съм вкусила такъв. Тя, милата, много искаше да научи някоя от нас да точи и да прави нейните баници. Обаче ние тогава не щяхме. На ти сега туткманик. Няма такъв!

Ей, Джулче - Мулче Старинни сме били, ааамаха! Сега за извинение трябва да ми изпратиш нови нотички да уча Но този път да не е песен, че се изкушавам и се пъна да пея

Ех, че хубаво ми стана в твоя разказ за твоята Мама! Свекървата ще стане тази година на 81. Обаче не остарява тая жена! По-енергична е от мене. Приятели - дал й Бог много. Тя им помага, те й помагат. Чак понякога се чувствам засегната, че не можем да се вредим да я закарам до някъде. Има си човек да я кара, друг - да й носи луканка, трети - да й занесе мляко и яйца. Пък тя също им прави баници на съседите, гледа им децата. Нали остана без внуци и тя се радва на чуждите. Ех, какво да се прави.

Ами за Великден нищо необичайно при нас. Сестрами си идват и настава весела глъчка. Но нашите остаряха по-рано от свекървата ми и се изморяват. Пъкние сме малко глезани. И все гледаме да излезем на разходка на Острова, пък кой ще готви... За Бъдни вечер за първи път участвахме в готвенето за празника. В моя апартамент навихме и сготвихме сърмичките. Сега за Великден нещо подобно ще е. Част от празничното меню ще го приготвим при мене със сестра ми. А децата ще боядисат яйцата, евентуално самостоятелно.

Ох, що така ме цепи главата днес...

Ха,ха, е то излезе, че си не само мързеланка, а и глезанка

Ей, Екна-Мекна, че от старинното по-скъпо нЕма! Искаш да си младо-зелено, ама пак нЕма!
Аз се чувствам винтидж и съм горда, щото ако нЕкой реши да ме купи, бая трЕбе се изръси.
Засега ги е страх да питат дори за цената и си стоя така... неоценена!

"Совите не са това, което са..."

Джулка, май прихвана северозападно-шопски диалект,а