Хелп.

170 отговора 0 прегледа
в отговор на Vitalite #61

Re: Хелп.

"Тревожност, депресия, самообвинения - всичко това е породено от дисфункционално мислене. Негативните емоции са причинени от автоматични мисли, които са резултат от програмирането. Гласът на вътрешния критик, който казва - примерно "не струвам, тъп и грозен съм" - говори с думите на тези, които са били около един човек в най-ранната му възраст, когато е попивал всичко без критично мислене."

+ много.

Отговор
в отговор на Vitalite #63

Re: Хелп.

Но защо, въпреки че осъзнавам всичко това, продължавам да соматизирам?
Последния разговор с баща ми. Преглътнах отново обиди. Заболяха ме ставите. Бях на легло, едва се движех из стаята.След няколко дни реших да му се обадя с намерение да изясним някои неща. Отново ми стана ясно, че с него не мога да имам диалог. Опитах се да му кажа моето мнение по един въпрос,в който са замесени едни наши роднини. Той ми каза, че злословя. Аз всъщност ги иронизирах, но той не схваща нюансите на речта. Но другия ден се събудих с възпалена уста и сливици. Трета седмица карам ангина, за която ми назначиха антибиотици.
Все още подсъзнателно вярвам на него, не на себе си. След няколко дни ми просветна-да, той е прав, аз наистина злословех по адрес на нашите роднини. какво друго е иронията освен злословене. Казах нещо лошо и устата ми се възпали.
Защо продължавам да му се обиждам, когато ми казва нещо???въпреки че уж си мисля, че му прощавам още на момента за всичко обидно което ми казва.Имам чувството, че проблемът с баща ми никога няма да се разреши и ще ми тежи до гроб.

Отговор
в отговор на Nuke Dukem #64

Re: Хелп.

да се сравняваш с Израел, а просто да си говориш с него по кариерните теми.


Пожелателно мислене. Никой не споделя професионални тайни, както никой не си казва възнаграждението. Конкурентната среда създава тоя рефлекс. Можеш да разчиташ само на това някой да се изпусне.

Не ти противореча, споделям ти че шансовете са много ниски.

Отговор
в отговор на vida1929 #65

Re: Хелп.

Опитах се да му кажа моето мнение по един въпрос,в който са замесени едни наши роднини. Той ми каза, че злословя. Аз всъщност ги иронизирах, но той не схваща нюансите на речта.

Е, ти злословиш, баща ти пък осъжда...
Кое е по-неморално: да те ядосат роднините и да ги одумаш едно хубавичко или да си играйкаш на непогрешим морален съдник и сакън, ако някой не си премери приказките пред тебе да го нарежеш на салата като най-голям грешник?

ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles
Отговор
в отговор на alisalisa #66

Re: Хелп.

И двете реакции са неетични и неморални. Не мога да преценя кое е по. Защо, какво значение има?
Аз много приличам на баща ми, затова се дразня от него и си се обиждам от неговите думи. Всъщност какъвто е той, такава съм и аз. Аз се виждам в него като в огледало.
Както има една басня: маймуна в огледало забеляза ликът си и със отвращение....
Въпросът ми е как да спра да се разболявам от неговите думи.

Редактирано от vida1929 на

Отговор
в отговор на vida1929 #67

Re: Хелп.

Не, ве, мисълта ми беше, че татко ти не е по-убав като осъжда, че да му се вързваш.
Осъждащият е по-неморален, разбира се, защото се поставя по-горе от другите и ги тормози с набиването на чувство за вина. Ти едва ли да тормозиш баща си като му снасяш нелицеприятни клюки за роднините, най-много да го отегчиш. Ама той те кара да се изприщиш от неудобство, че си споделила.

Въпросът ми е как да спра да се разболявам от неговите думи.

Спри да го вземаш насериозно. Много важно за каква те мислел, той пък е един проклет кисел изкуфял старец.
/Не го казвам сериозно, да не се засегнеш сега/

ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles
Отговор
в отговор на alisalisa #69

Re: Хелп.

Не, не се засягам. Той винаги е бил проклет, а когато започна да остарява, от година на година ставаше все по -проклет.
Точно това се опитвам да правя-да не го взимам насериозно, да не му се връзвам.
Не му се връзвах като ми каза, че съм глупава, че мъжът ми е глупав, че големият ми син е глупав, че малкият ми син е глупав. Само той е умен.
Последно ми каза, че малкият ми син е гей. Защото няма приятелка на 27г.
Е как да реагирам на това?
Ох, сега ми става смешно, но тогава не ми беше.

Отговор
в отговор на blood9 #70

Re: Хелп.

Защо блъди? Тя правилно ми казва. Проблемът е, че е лесно да се каже,но трудно е да се направи.

Отговор
в отговор на vida1929 #71

Re: Хелп.

Мога много да напиша за процеса на прошка. Но за някои то ще е толкова скандално и еретично, а аз нямам енергия, време и желание да влизам в излишни спорове и обяснения.
Все пак, за любопитните - освен, че са изписани купища книги, които са основани на практиката, съществуват и доста организации, които изследват благотворното влияние на прошката върху цялостното здраве, създадени са и методи. Например [линк] Има и други.

LuciferMorningStar
Отговор
в отговор на vida1929 #72

Re: Хелп.

Последно ми каза, че малкият ми син е гей. Защото няма приятелка на 27г.
Е как да реагирам на това?


Е как - заемаш победоносна поза и викваш: Хааааа, хванах ли те сега да злословиш!
Или го срязваш с култовата филмова реплика "Стига простотии, бе, тате!"

Видо, от чиляк с крив характер на младини не чакай благост и мъдрост на старини. С годините недостатъците в характера се задълбават. Стават ригидни, цинични, вече не им пука от нищо и не си мерят приказките. Абе, дразнители, ако им се вързваш. И по-зле ще става, затова изобщо не си го слагай толкова на сърце. Помагай му там, с каквото можеш и развивай пълна глухота в негово присъствие, иначе ще си скъсаш нервите.

ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles
Отговор
в отговор на Vitalite #73

Re: Имало едно време... мили деца...

Колкото ще някой да е умен или да се прави на такъв, ако не може да е поне интересен, да не говорим полезен/ на отсрещните, безплодни са били усилията му

Отговор
в отговор на Vitalite #74

Re: Хелп.

Много време вече чакам и се надявам да пуснеш някоя тема , няма значение на каква тема. Нещо, което към което имаш интерес и ти е приятно да пишеш и разсъждаваш.
Мислиш, че не съм простила ли?

Отговор
в отговор на Vitalite #75

Re: Хелп.

Но за някои то ще е толкова скандално и еретично

Мисля, че се досещам какво точно имаш предвид и разбирам защо не го пишеш... твърде скандално е. И при мен е същото - затова си трая тактично

Отговор
в отговор на alisalisa #76

Re: Хелп.

развивай пълна глухота в негово присъстие

Е ,как !? Той нали ще се надява да мълча, да се съгласявам, но и отвреме на време да казвам нещо в негова подкрепа. Само нямам право да му противореча. В нашия род, щях да напиша за малко не род, а клан, има табу- на баща не се противоречи.
Междупрочем, нещо което ще ви е интересно и направо ще ме съжалите- той ме рита под масата, когато имаме гости и аз споря . А веднъж така силно ми стисна ръката за
да млъкна, че изписках като настъпано врабче.

Отговор
в отговор на Vitalite #77

Re: Имало едно време... мили деца...

Въпросът ми е: по какъв начин "остроумностите" ви към мен помогнаха на Роузи?
Аз все пак съм й дала сламка(Карол Дуек), която би могла да й е от полза.
Както и обясних на дама спатия - всеки може да греши - дори една учителка. Да се твърди, че някой не греши само по себи е грешно. Демонстрирах го и в пост към Холи. На нея пък и отговарях от чиста любезност

Е, тук вече се смея с глас
Голямата помощ й оказа
Не я научи да лови риба, докато тя умираше от глад, а я прати да чете как ще научи евентуално къде зимуват раците.
Да, в пожелателен план е ефектна такава помощ. Но уви в случая не е нищо освен да си ласкаеш егото, че си помагала като си казала, че в джунглата са намяткани пакети с хуманитарна помощ - да отвори някой в синьо. Може пък там да е рибата.
Помогнал си на някого, едва когато помощта от теб реално е променила нещо в желана от човека посока и то в момент, когато е имал тази необходимост.
Единственото, което демонстрира е желание усилието ти да е оценено, като ни обясни, че нямаме потенциал за това.

Аз й дадох съвет да потърси в реала някой, който може да обясни разбираемо на детето. Не съм помогнала. В нейните възможносто е, просто, но би могло да има резултат. Нюк се опита да проумее какво се иска...
Каза, че си й дала сламка. Удавникът и за сламка св хваща, но тя не го спасява когато е нужен сал.

Празник за суета си устрои - като някоя лъскава кокошка се огледа в огледалото и остана доволна от това как очакваш, че е изглежда превеликата ти "помощ“.

Отговор
в отговор на osvoboden pich #78

Re: Хелп.

Не следя много темата, но кажете за скандалното, че ми писна от политики и оплезената мутра на песнопееца, насякъде е бе

Отговор
в отговор на vida1929 #80

Re: Хелп.

Ми кой те кара да му противоречиш?!
Щом толкова държиш да изразиш мнението си, правилно си конструирай речта така, че да стане ясна и твоята гледна точка...
"Да, тате, това е така, точно както ти казваш, но ако не вземем предвид, че първо.... ,второ... и трето... Тези неща карат ситуацията да изглежда така...."
Обясни така, че да е ясно и да са факти, а не измишльотини и предположения

Т.е първо го отпускаш мислейки той, че подкрепяш теорията му или там каквото си обсъждате, но веднага след това излагаш аргументи, които обръщат нещата и формират различна от неговата версия...

П. П поправих куп грешки, сигурно има и още

Редактирано от holi_day на

Отговор