Имотите!

като бях малък, майка ми виждайки отявленото ми нежелание да се бутам, уреждам, ходатайствам, "защитавам" правата си, да вдигам скандали на "тарикатите" дето се бутат и да обръщам ловко атаката когато на мен ми вдигнат скандал когато се бутам, все ме оплакваше като жив покойник "неоправен си като баща си, всички ще те прекарват в тоя живот". за да затвърдя окончателно тая тъжна констатация, сторих и немислимото - отказах се от наследство! не всички обаче са мекотели като мене, все още има истински тарикати, отстояващи докрай правата си!




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Е нема що...разделили са имотите си и са си ги отнесли там горе..
горката майка..

Случаят е извращение.Става въпрос за покрива над главата на убития, който се е грижел за майка им.
Бих ти посочил и друг.
2 сестри, с няколко общи поземлени имоти.Синът на едната се разболява от рак, тя предлага на сестра си да продадат единия или да се поделят, а онази й отказва с аргумента: "Цените може да скочат, ако продадем сега - може да се минем!"

хахахаха това със сестрите определено бие




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Навремето помня съседска война буквално за нищо. В двора на единия отвесен скат 2-3 метра висок, границата по скица минава леко над ската и остава тясна ивица неизползваемо парче. Горният съсед си го присъединил към неговото и го ползва, няма ограда, скатът им дели парцелите. До бой бяха стигнали и после съдебни дела, в крайна сметка вдигнаха ограда покрай ръба на ската, та да стане както е по документи.

Зола беше описал в "Земя" някаква такава имотна драма. Едната сестра помага на мъжа си да изнасили другата, че да абортира наследника, после двамата бяха удушили баща и, накрая май го изгориха жив, нещо такова. Отдавна съм го чел и ми се губят детайлите по купона.

Този веднага получава награда Дарвин.

Ний сме дебили и говорим само за червила и автомобили.

Редовна тема си е в литературата.

"Земя" и Елин Пелин има такова произведение и то на същата тематика...

Навремето помня съседска война буквално за нищо. В двора...
Тези не са баш тарикати. Един истински тарикат никога не би тръгнал да се хаби, ако няма истинска далавера.
Тези са по скоро от групата, която живее със смътното чувство, че всички други я прецакват. И сега се намерило нещо, за което да се хванат и да докажат на другите, а най-вече не себе си, че не са балами.

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.

Половината юристи и прочие ...исти, си вадят хляба от 'златния половин метър' в синура между два имота.

Другата пОлвина от 'дай си ми бойлера' на разводите третата половина от всичко останало ..

Това е някакъв тотален ъндърграунд, който аз не мога да разбера изобщо. С моите най-близки хора поддържаме отлични отношения и цари дух на разбирателство и взаимна грижа.

С моите най-близки хора поддържаме отлични отношения и цари дух на разбирателство и взаимна грижа.
Значи нямате съседни дворове.

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.

Ами не. С брата си разделихме наследството съвсем справедливо и цивилизовано. Естествено по братски - на него му се падна по-голямата част (с мое съдействие и дори настояване) ама си я заслужи истински, щото благодарение на него се сдобихме с много пари при последващи имотни сделки, които той въртеше а аз само се подписвах където трябваше щото му имам пълно доверие, както и той на мен. Просто сме си много близки. Той има нюх за тези неща а аз не - затова му се доверявам на 110 %. Дето се вика дори животът ми съм готов да му доверя.

Когато хората и законите са хаотични, стават и хаотични неща.

Недопустимо е:

— закона да дели физически къща с един вход към единствената единица за живеене. (т.е. еднофамилна къща. Къща с 2 и повече апартаменти вътре е ок)

— хора да прехвърлят приживе имоти по най-нелепия начин — псевдо-продажба или дарение, след като са зависими от същия тоя имот. (живеят в него или им е втори, който може да се продаде за да платят обслужването си на старини)

— също е недопустимо родител да подсигурява единия си възрастен наследник (син/дъщеря) като му плаща хляба с наследството на другия наследник. — това е проблем и във държавните закони, не само в морала.

— недопустимо е брачна двойа, или партньори купувайки имот с личен капитал 70% и 30%, всеки да получава по половин имот.

Ако се сетя за друго, ще пиша.

Преди малко намерих едно протмоне на една дама във вашата възраст. Вътре има лична карта, карта за транспорт, здравна карта и карта за библиотеката + 25€ и монети.

Чакам моя приятел да се прибере и да отидем на адреса да й го върна.
Не искам да ходя сама.

Слава Богу и с моя брат сме така.В нашия случай аз бях този, който въртеше сделките.

Това поне аз го намирам за много ползотворно и добро.

Иначе в работата като мой шеф се караме много... направо стигаме до сериозно каране ама не чак толкова сериозно че да влоши трайно отношенията помежду ни. Просто по работа и нищо повече. Лично аз съм напускал поне 1000 пъти ама душа не ми дава... щото знам какво следва. Низ от назначени и освободени служители и печатничката губи от цялата работа - нито той, нито аз съм лесен... тази борба продължава продължава вече цял живот - твърде сме различни в начина на действие и мислене. Добре, че не държи влага - избухваме и след малко си говорим съвсем нормално и дружески - обикновено ме сръчква в ребрата а аз го удрям по рамото - естествено силно щото е по-голям и може да търпи.

Не се хаби да пишеш още глупости.

Ний сме дебили и говорим само за червила и автомобили.

И аз се отказах от наследство, преди 15-ина години. Прецених, че брат ми е в един град с родителите ми и той ще се грижи основно за тях. Същото така и за къщата, полага грижи. Ремонти, градина-да е спокоен, че това, което прави си е за него и племенниците. Инициативата беше моя. Не съжалявам и до ден днешен. И да имам нещо там, ако не се разбираме, пак няма да ходя. Пък и да нямам, като се обичаме все едно си имам и мое. И си имам, неговото е и мое. Децата ходят като у дома си там, хубаво ни е. По празници като се съберем всички е голям кеф-деца, внуци пълна къща. Вече ни става тесничко, но душа да е широка

нищо ти се неразбира