can't post data

Ето една тема в клуб, в който не мога да се включа, за да пиша, че има много вярна логика в началото и че темата, за съжаление е все още актуална.
Като човек, запознат отблизо с тематиката Чернобил и изпитал "красотите" на радиацията, следях всички новини по въпроса.
В тази Dържава Украйна в годината на майдана имаше тревожно, повече от тревожно събитие - протестиращи и закопнели за демокраци бяха нахлули в една от онези големи АЕЦ, за които съм превеждала, така че това си беше акт на ядрен тероризъм.

За това не се появи никаква информация в медиите в чужбина.
За щастие охраната беше успяла да овладее положението и бяха изринали тези революционизирани боклуци от АЕЦ-а.

С оглед на това, че дори реакторът на Чернобилската АЕЦ е произведен в Харков, Украйна, и с оглед на броя на атомни централи в тази страна тя е потенциално опасна за Европа и с оглед верния факт, изложен в темата, уви, няма да се учудя да последва поредна техногенна авария.

Все пак съм запозната с материята за толкова години преводи за проекта АЕЦ Белене. Включително превеждах подробната документация за охрана на ядрената централа и на периметъра, а именно: къде са разположени камерите, какъв е режимът на достъп, как се охранява периметърът от терористи, изобщо най-подробна информация за охрана от нахлуване в обект, който може да има ефекта на атомна бомба, ако някой зомбиран камикадзе с нужните познания реши да направи илюминация с вселенски размери...

Така че е крайно време лицата, хакващи компютъра ми да се замислят върху факта, че са в отбора на ядрените проектотерористи, защото само споменатата схема е ключ към охраната на този тип централи по света.

Унесени в бриги покрай ковида, дано не съм права, дано не проспите поредната авария. Защото превеждах и правих справки за въздействието на радиацията върху човешкия организъм, а за радиацията няма прегради, бункерите няма да помогнат и радостта на терористите, направили глобалния си експеримент с помощта на Чернобил и Фукушима, на Хирошима и Нагасаки, на откритите изпитания - изпитанията на открито в Семипалатинск, ако не се лъжа масирано провеждани през 1954 година, за въздействието на разните бета, гама и промее лъчения, е твърде преждевременна.

Защото целта на експеримента, лично мнение, с което не ангажирам никого, е селекционирането и създаването на свръхчовека на Ниче, Ницше - на руски,
мечтата на АХ, Адолф Хитлер, ако бъдем точни...

Създаването на свръхвойника... Световно господство и реванш... Мокрите мечти на Адолф, който е бил наркоман, след като е отказал цигарите, който е бил веган, все налагани напоследък глобално тенденции в здрвеопазването...

Адолф е бил илюминат, предан следовник на перфекциониста Адам, създал на 1 май пролетарската секта, кръстена масонска ложа, кръстен на най-добрия пропагандист на илюминатите... И митовете за това как е преследвал малцинството на привържениците на нетрадиционната любов, са за лапнишараните...

Както и да е...

Ето темата.
Компанията, спомената в нея, произвежда качествен продукт, но за друг тип реактори. Това, което се прави в Украйна, е подмолен опит да бъде ликвидирана търговската репутация на една изрядна компания.

Така че американците би следвало да се замислят дали е разумно да залагат доброто си име като продават горивни пръти на украинците. Правилото е - за руски реактори руски ТВЭЛ-ове.

Така че в енергетиката няма място политиката.
Имаш руски реактори - или правиш инвестиция в съответното предприятие, което да произвежда нужната продукция, или купуваш от Русия.

Това за мирния атом е едно словосъчетание - атомът не мирува, на атома не му пука за сметките на човеците дали ще получат заеми и траншове.

Апропо, една от последиците на облъчването, е импотенцията.
Добре е да се знае.
Сексът на човечеството отива на кино без доглеждане.

Искате да не правите любов - продължавайте в същия дух.
Има си вече начини - бебе от епруветка.
Дори импотентите могат да се възпроизвеждат.

Другата екстра на перфектния човек е пренареждането на генетичния код.
И ето вече имате чиста раса - по метода на Дарвин.

Радиацията ще извърши при евентуален пореден опит селекцията...

Радост за старците, на които им се ще да отнесат със себе си цялото човечество, защото искат потоп след себе си.

[линк]

NIGHTWISH - The Phantom Of The Opera (OFFICIAL LIVE)
"The Phantom Of The Opera" taken from END OF AN ERA. Recorded at our live performance at the Hartwall Arena in Helsinki, Finland, on October 21, 2005, the final concert of a long worldwide tour for our album Once.

[линк]
Top 10 Nightwish songs [with live videos]
1,053,914 views
•Oct 1, 2015
Имам едно включване в Полиция към OZIRAK

Защото Озирак е това:
Озирак
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигациятаНаправо към търсенето
Question book-4.svg
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна.
Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
Шаблонът е поставен на 14:41, 6 май 2016 (UTC).
Nuvola apps important.svg
Ирак и оръжия за масово унищожаване
Разработки:

Иракски ядрени оръжия
Иракски химически оръжия
Иракски биологични оръжия
Иракски радиологични оръжия
Оръжия

Ал-Хюсеин
Ал-Абас
Проект "Вавилон"
Вижте също

Халабджа
Ирано-иракска война
Озирак
Саддам Хюсеин
Войната в Залива
Войната от 2003
„Озирак“ е исторически изследователски ядрен реактор, построен в Ирак по френски модел със съдействието на съветски учени.

Реакторът е построен в ядрения изследователски център Ал-Тувейта, на 18 км югоизточно от Багдад през 1977 г. „Озирак“ е разрушен от израелски самолети през 1981 г. по време на Операция Опера, а целият комплекс е сринат от американски бомбардировачи по време на Войната в Залива от 1991 г.

Името на реактора произлиза от друг тип реактор, наречен Озирис – египетския бог на смъртта. „Озирак“ произлиза от сливането на Озирис и Ирак, тъй като конкретната схема е била построена само на територията на Ирак. Иракските учени го наименуват Тамуз 1 – името на месец от вавилонския календар, в който партията БААС взима властта.

Характеристики
Реакторът използва лека вода като забавител на неутрони и за охлаждане. Оригиналният „Озирис“ не е способен да произвежда плутоний за атомни бомби, но има възможност за производство на по-леки радиоактивни елементи чрез облъчване на изотопи с неутрони, за медицински приложения. Мощността може да варира от 40 МВт (какъвто е иракският реактор) до 70 МВт (какъвто съществува в някои изследователски центрове във Великобритания). Израел се опасява, че правителството на Саддам Хюсеин може да използва реактора за направата на ядрени оръжия, и го разрушава чрез въздушен удар през 1981 г.

Nuclear power plant.svg
Тази статия, свързана с ядрена енергетика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Категории: Наука в ИракИстория на ИракОръжия за масово поразяване на ИракЯдрени реакториСгради и съоръжения в Ирак

СЕГА ЩЕ ПОМОГНА И ЩЕ Я РАЗШИРЯ
само ЦРУ Отговор на мнението
Автор !!!!OZlRAK (непознат )
Публикувано 06.08.02 18:18







Тема Re: само ЦРУ [re: !!!!OZlRAK] Отговор на мнението
Автор sekretarkata (Нерегистриран)
Публикувано 16.08.02 12:48



OZIRAK, загивам от смях с теб! Ти изобщо си голям фен на куките! За теб май няма значение дали са нашата НСС, дали е ЦРУ или която и да е друга формация.



Тема Re: само ЦРУ [re: !!!!OZlRAK] Отговор на мнението
Автор orпy (Нерегистриран)
Публикувано 21.08.02 23:05



Много си тъп!!!!



Тема Re: само ЦРУ [re: !!!!OZlRAK] Отговор на мнението
Автор kkreksy77 (pakistani bro )
Публикувано 30.03.15 03:27





[линк]

Тема САМО ДАНС, МОСАД, ФБР И ФСБ! [re: !!!!OZlRAK] Редактирай мнение Отговор на мнението
Автор kkrekk (Mad Max *)
Публикувано 05.07.20 10:50



АЗ СЪМ, ДЕТО С МОДИФИЦИРАНИЯ НИК.
ДА СЕ ЗНАЕ
ЗЕРО АНОНИМНОСТ ЗА МЕНЕ!



:)
ПОЗДРАВИ НА СЕКРЕТАРКАТА, СПЕЦИАЛНИ!

Редактирано от kkrekk на 05.07.20 10:52.


Тема само ЦРУ и САМО ДАНС, МОСАД, ФБР И ФСБ! [re: kkrekk] Редактирай мнение Отговор на мнението
Автор kkrekk (krechetalo77)
Публикувано 07.08.20 16:08



ти па анонимност...
още 2000 година Дефил у вечните (раз)мисли се обърна към шефката с фамилното й име...



Боряна още е модератор, обаче си стои.

Нека си стои, щото стана документ.
мерси, Боряна




Тема Re: само ЦРУ [re: !!!!OZlRAK] Отговор на мнението
Автор efir (freelancer)
Публикувано 25.08.20 21:55



потвърждавам, че kkrekk funy77 са мои псевдоними.

[линк]

NUT (ot ada) - въпросната шизофреничка funy77- след този ми пост...се позна...

Тема Re: само ЦРУ [re: !!!!OZlRAK] Отговор на мнението
Автор funy77 (валjaк)
Публикувано 06.11.20 08:37



[линк]

[линк]
Vatreni poljubac...


Фото Вал[линк]

Фото Валhttps://[линк]

Тема само ЦРУ and so on... [re: !!!!OZlRAK] Отговор на мнението
Автор funy77 (валjaк)
Публикувано 06.11.20 09:04



Професионални
>> Полиция * Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема мврНСС Отговор на мнението
Автор !!!!OZlRAK (непознат )
Публикувано 04.08.02 21:22

Да живее Национална Служба "Сигурност"

Тема Re: мврНСС [re: !!!!OZlRAK] Отговор на мнението
Автор sekretarkata (Нерегистриран)
Публикувано 05.08.02 13:57

Извинявай, но не се ли казва Национална Служба за Сигурност?

И още един въпрос: много ти помогнаха в живота ли, та се кефиш така?

Тема Re: мврНСС [re: sekretarkata] Отговор на мнението
Автор !!!!OZlRAK (непознат )
Публикувано 06.08.02 18:16

и на мврСОБТ и НСБОП също се кефим и на НСЖ също!Ти да не си юрист?
ти си от Спецялизирана следствена служба

Тема Re: мврНСС [re: !!!!OZlRAK] Отговор на мнението
Автор sekretarkata (Нерегистриран)
Публикувано 15.08.02 12:03

Не, не съм! На по-лошо място съм!

Тема Re: мврНСС [re: sekretarkata] Отговор на мнението
Автор OГПУ (Нерегистриран)
Публикувано 21.08.02 23:07

В затворите е !

Тема Re: мврНСС [re: !!!!OZlRAK] Отговор на мнението
Автор OГПУ (Нерегистриран)
Публикувано 21.08.02 23:08

Национална смешна служба!

Тема Re: мврНСС [re: OГПУ] Отговор на мнението
Автор bivsh (Нерегистриран)
Публикувано 22.08.02 01:52

Ako rasledvat bankeri i polititzi----pak ste gi razformira parlamenta mai;--(((

Тема Re: мврНСС [re: bivsh] Отговор на мнението
Автор bivsh ll (Нерегистриран)
Публикувано 28.08.02 11:52

To4no - za da ne gi razformirat, te ne pravat NI6TO !!!

Тема Re: мврНСС [re: !!!!OZlRAK] Отговор на мнението
Автор efir (krechetalo77)
Публикувано 21.08.20 15:16

Превеждах в Софийския затвор за НСС - за трафик на цистерни с петрол през българо-сръбската граница, когато се твърдеше, че доставките вървели само по море.

Клиентите останаха доволни.
На следователката й трябваше само подпис, понеже разпитваният, сърбин по документи перфектно говореше български.

Така че получих money for nothing

Като е тръгнало на споделяне - Респект пред дознателите и полицаите, граничните, на летище София.

Стахотни професионалисти!

Задавах им много въпроси. И се възползвам от случая да им благодаря за курса, съкратения курс на обучение.

Защото моя фалшив руски паспорт беше груба и тъпа история.

Обаче менте руския паспорт на майка ми изискваше наличието на тези мои специални познания.

Тема споко - вече не си сам [re: !!!!OZlRAK] Редактирай мнение Отговор на мнението
Автор funy77 (krechi007)
Публикувано 21.08.20 15:22

[линк]

Пиша ти тука понеже клуб Запознанства е под ключ.

Имах горещото желание да се включа в тоя сладък чат:

Фъъъърррр
Автор !!!!OZlRAK (непознат )
Публикувано 31.08.02 19:36

писна ми да съм сам

Тема Re: Фъъъърррр [re: !!!!OZlRAK]
Автор лилия (Нерегистриран)
Публикувано 31.08.02 23:12

с летене намират ли се придружители?

Тема Re: Фъъъърррр [re: лилия]
Автор !!!!OZlRAK (непознат )
Публикувано 01.09.02 18:36

нищо не се намира само тъга

Тема Re: Фъъъърррр [re: !!!!OZlRAK]
Автор lilia (Нерегистриран)
Публикувано 01.09.02 21:06

Ами промени нещо в тактиката, освен ако целта на търсенето не е тъгата!Явно фърченето не е ефектна стратегия,да помислим над друга…

Тема Re: Фъъъърррр [re: lilia]
Автор Vectra_16V (150hp)
Публикувано 02.09.02 02:24

абе пич, какво се вайкаш? Ти две здрави ръце нямаш ли?

Лека нощ, добър ден пак съм с моя...

Тема Re: Фъъъърррр [re: lilia]
Автор !!!!OZlRAK (непознат )
Публикувано 02.09.02 22:03

целта ми не е тъгата ....писна ми да съм сам ама не ме приемат такъв какъвто съм май...

Тема Re: Фъъъърррр [re: !!!!OZlRAK]
Автор
gellanieto (непознат )
Публикувано 08.08.12 00:03

И защо си сам? Никой ли не те иска?

Лиленце, намират се придружители, намират се вервай ми....

до gellanieto ИСКАТ ГО, ДА ЗНАЕШ КАК ГО ИСКАТ...Особено да си приказват на лични бележки, да ги четат...

Редактирано от funy77 на 21.08.20 15:28.

Тема ти па ся... [re: funy77] Отговор на мнението
Автор smocker77 (krechetalo77)
Публикувано 23.08.20 03:13

Не го стресирай момчето ся...

ДАЙ ДА ИМ НАПРАИМ ПОСТФАКТУМ СПРАВКИ НА ОРИЦАТА... OГПУ - ОГПУ при СНК СССР Материал из Википедии — свободной энциклопедии Перейти к навигации Перейти к поиску ОГПУ при СНК СССР Объединённое государственное политическое управление при Совете народных комиссаров СССР Страна СССР Создана 15 ноября 1923 Распущена (преобразована) 10 июля 1934 Штаб-квартира Здание органов госбезопасности на Лубянке, Тверской район, ЦАО, Москва, СССР Предшественник ГПУ при НКВД РСФСР Преемник НКВД СССР Руководство Руководитель Ф. Э. Дзержинский, В. Р. Менжинский Commons-logo.svg Медиафайлы на Викискладе История советских органов госбезопасности Эмблема КГБ РСФСР ВЧК РСФСР(1917—1922) ГПУ РСФСР(1922—1923) СССР ОГПУ СССР(1923—1934) НКВД СССР (1934—1941) НКГБ СССР (1941) ГУГБ НКВД СССР (1934—1941) НКГБ СССР (1943—1946) МГБ СССР (1946—1953) МВД СССР (1953—1954) КГБ СССР (1954—1991) МСБ СССР (1991) ЦСР СССР (1991) КОГГ СССР (1991) Объединённое государственное политическое управление при СНК СССР (ОГПУ при СНК СССР) — специальный орган государственной безопасности СССР. Данная структура была образована на базе ГПУ при НКВД РСФСР постановлением Президиума ЦИК СССР от 15 ноября 1923 года после учреждения в 1922 году СССР — союза четырёх советских республик. В 1934 году ОГПУ вошло в состав

НКВД СССР (образованного из НКВД РСФСР) как Главное управление государственной безопасности (ГУГБ). Председателем ОГПУ (а ранее председателем ГПУ при НКВД РСФСР) до 20 июля 1926 года являлся Ф. Э. Дзержинский, затем до 1934 года ОГПУ возглавлял Вячеслав Менжинский. Содержание Задачи ОГПУ Основная задача главной политической спецслужбы сформулирована в Конституции СССР, принятой 31 января 1924 года. В целях объединения революционных усилий союзных республик по борьбе с политической и экономической контрреволюцией, шпионажем и бандитизмом учреждается при Совете Народных Комиссаров Союза Советских Социалистических Республик Объединённое Государственное Политическое Управление (ОГПУ), председатель которого входит в Совет Народных Комиссаров Союза Советских Социалистических Республик с правом совещательного голоса. — Конституция СССР от 21.01.1924 года, ст. 61, гл. 9[1] У НКВД РСФСР остались функции по обеспечению общественной безопасности и пресечению бандитизма и иных правонарушений, при этом союзного НКВД СССР не создавалось.

В свою очередь в ОГПУ СССР была сосредоточена деятельность по борьбе с контрреволюцией, шпионажем, по обеспечению государственной безопасности и борьбе с чуждыми советской власти элементами. Полномочия ОГПУ Images.png Внешние медиафайлы Объединённое государственное политическое управление являлось центральным управлением, действовавшим в союзных республиках через управления союзных республик, а в РСФСР через областные управления. ОГПУ осуществляло контроль за политическими отделами при ЦИК автономных республик и областей. С 15 марта 1923 года по 20 апреля 1928 года ОГПУ участвовало в комиссиях по рассмотрению и утверждению уставов обществ и союзов (объединений), не преследующих целей извлечения прибыли. (согласно материалам ЦГАОР СССР, ф. 393, оп. 39, д. 25б, лл. 39—43 об.) В 1923—1924 годах ОГПУ фактически руководило Центральной аттестационной комиссией по единовременной аттестации личного состава милиции (согласно материалам ЦГАОР СССР, ф. 393, оп. 39, д. 27, л. 247.). Согласно Конституции СССР 1924 года представитель ОГПУ являлся обязательным членом Верховного Суда СССР при проведении пленарного заседания, Управление имело право прямого обращения в Верховный Суд СССР. Надзор за деятельностью данного органа осуществлялся прокурором Верховного Суда СССР. Форма сотрудника ОГПУ ВЧК-ОГПУ на страже революции. Плакат РСФСР В подчинении ОГПУ находились особые части войск, необходимые для подавления контрреволюционных выступлений и бандитизма. Организация вооруженных сил трудящихся есть

Рабоче-крестьянская красная армия Союза ССР. Рабоче-крестьянская красная армия разделяется на сухопутные, морские и воздушные силы. В состав Рабоче-крестьянской красной армии входят также войска специального назначения: войска Объединённого государственного политического управления и конвойные войска. — Статья 2., Раздел I., Закона Союза ССР «Об обязательной военной службе», Утверждён ЦИК Союза СССР, СНК Союза СССР, 13 августа 1930 г., № 42/253б 15 декабря 1930 г. ЦИК и СНК СССР приняли секретное постановление «О руководстве органами ОГПУ деятельностью милиции и уголовного розыска», на основе которого ОГПУ и его местные органы получили право не только назначения, перемещения и увольнения работников милиции и уголовного розыска, но и использования в своих целях их гласного состава и негласной агентурной сети

Всички постинги на !!!!OZlRAK Профил на !!!!OZlRAK Запознанства Полиция Тема Клубове Публикувано Re: Фъъъърррр Запознанства 02.09.02 22:03 Re: Фъъъърррр Запознанства 01.09.02 18:36 Фъъъърррр Запознанства 31.08.02 19:36 Tursia .... Запознанства 11.08.02 13:08 само ЦРУ Полиция 06.08.02 18:18 Re: мврНСС Полиция 06.08.02 18:16 Re: Запознанства 06.08.02 16:52 Re: Re Запознанства 06.08.02 16:21 мврНСС Полиция 04.08.02 21:22

МВР ЯСНО. НСС - НАЦИОНАЛНА СЛЕДСТВЕНА СЛУЖБА (я да проверя все пак). пак опрях до УИКИ-ПЕДИ-ЯТА.

НСС от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към навигацията Направо към търсенето НСС може да се отнася за: Национална служба „Сигурност“, днес част от Държавна агенция „Национална сигурност“ Национални счетоводни стандарти Национална статистическа система Национална следствена служба с ОГЛЕД цру -

ТВА Е Държавна агенция „Национална сигурност“ от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към навигацията Направо към търсенето Държавна агенция „Национална сигурност“

ДАНС DANS SANS.png Герб на ДАНС Информация Основаване 1 януари 2008 г.; преди 12 години Предходен орган Национална служба „Сигурност“ Тип Държавна агенция Седалище София, България Бюджет 125 861 600 лева (2020) Ръководител Председател, Димитър Георгиев Уебсайт [линк]

Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) е българска държавна агенция към Министерския съвет, която изпълнява политика по защита на националната сигурност.

ДАНС е правоприемник на Национална служба „Сигурност“ (НСС), която от своя страна бе създадена въз основа на Второ главно управление на Държавна сигурност, закрита след разпадането на тоталитарните системи на управление в България в началото на 1990 г.

През 2008 година НСС е трансформирана в държавна агенция, в която са включени няколко по-малки служби – Дирекция „Защита на средствата за връзка“, Служба „Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване“ и Агенцията за финансово разузнаване.

АЙДЕ ДА НЕ СИ ИГРАЕМ НА ШИКАЛКИ, СТАВА ЛИ, ЛУЗЪРИ ПРОЗДИ?

КАЖИ ИМ ГО НАПРАВО.
НАЙ-УДОБНАТА ФОРМА НА СВЕТКАВИЧНА КОМУНИКАЦИЯ СА ЛИЧНИТЕ СЪОБЩЕНИЯ ТЕ ТУКАЧКА. АНОНИМНО. НЯМА МЕЙЛ. МОЖЕШЕ ДА СЕ РЕГНЕШ С МАЙЛ СЛОНВСТЪКЛАРСКИМАГАЗИН@БГ ИЛИ ДРУГА ПОЩА, ПОЩИ МНОГО...

ДЕМЕК.-. АЗ СЪМ БОСНЪР И БАЧКАМ ЗА ЦРУ ИЛИ ФСБ. КАТО КЪРТИЧКА СИВИЧКА И КРОТКА... ИМАМ СИ ЗАСПАЛО В ДАЛЕЧНОТО МИНАЛО НИКЧЕ... И СИ ЗАРАБОТВАМ С ИНФО ПАРИЦИ ЗА ЧЕРНИ ДНИ... ДА МИ СЕ НАМИРАТ... АМА ТОВА НЕ МИ Е ХРУМНАЛО ДНЕСКА. АЗ ЕЙ ОТ КОГА СЪМ В ЧАС... СЪЩОТО ВАЖИ ЗА ВСИЧКИ П-ФОРУМЧЕТА - В РУСИЯ, САЩ, ЗАНЗИБАР, КЪДЕТО СЕ СЕТИШ...

ЯК ИНСТРУмЕНТ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА РУТЕНЕ НА ПАМЕТНИЦИ, ДА РЕЧЕМ. ПОЗДРАВИ НА ДЬОРДЬ, ТОЙ СИ ЗНАЕ КОЙ Е...

[линк]

Редактирано от smocker77 на 23.08.20 03:10.

Тема Re: мврНСС [re: OГПУ] Отговор на мнението
Автор smocker77 (krechetalo77)
Публикувано 23.08.20 07:00

надявам се справката беше от полза?

апропо - нищо смешно не виждам.

Редактирано от smocker77 на 23.08.20 07:01.

Тема Re: мврНСС [re: efir] Отговор на мнението
Автор efir (freelancer)
Публикувано 25.08.20 21:54

потвърждавам, че smocker77и funy77 са мои псевдоними.

[линк]

NUT (ot ada) - въпросната шизофреничка funy77- след този ми пост...се позна...

Тема Re: мврНСС [re: !!!!OZlRAK] Редактирай мнение Отговор на мнението
Автор funy77 (валjaк)
Публикувано 06.11.20 08:40

[линк]

[линк]
Vatreni poljubac...

Translation: HOT KISS

Фото Валhttps://[линк]

Фото Валhttps://[линк]

Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
*Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :
Полиция


Direct

Оригинални батерии
Най-добрата цена само при нас!
[линк]

Clubs.dir.bg е форум за дискусии.
послеслов

„Озирак“ е исторически изследователски ядрен реактор, построен в Ирак по френски модел със съдействието на съветски учени.
Реакторът е построен в ядрения изследователски център Ал-Тувейта, на 18 км югоизточно от Багдад през 1977 г. „Озирак“ е разрушен от израелски самолети през 1981 г. по време на Операция Опера, а целият комплекс е сринат от американски бомбардировачи по време на Войната в Залива от 1991 г.
Името на реактора произлиза от друг тип реактор, наречен Озирис – египетския бог на смъртта. „Озирак“ произлиза от сливането на Озирис и Ирак, тъй като конкретната схема е била построена само на територията на Ирак. Иракските учени го наименуват Тамуз 1 – името на месец от вавилонския календар, в който партията БААС взима властта.
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Реакторът използва лека вода като забавител на неутрони и за охлаждане. Оригиналният „Озирис“ не е способен да произвежда плутоний за атомни бомби, но има възможност за производство на по-леки радиоактивни елементи чрез облъчване на изотопи с неутрони, за медицински приложения. Мощността може да варира от 40 МВт (какъвто е иракският реактор) до 70 МВт (какъвто съществува в някои изследователски центрове във Великобритания). Израел се опасява, че правителството на Саддам Хюсеин може да използва реактора за направата на ядрени оръжия, и го разрушава чрез въздушен удар през 1981 г.
НЯМА ТЕКСТ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК.

ЗАТОВА ПОЛСКИ ЛИНК.
[линк]

Linki zewnętrzne[edytuj | edytuj kod]
Lokalizacja reaktora: 33°12′30″N 44°31′30″E
Kategorie:
Historia Iraku
Historia Izraela
Menu nawigacyjne
Nie jesteś zalogowany
Dyskusja
Edycje
Utwórz konto
Zaloguj się
Artykuł
Dyskusja
Czytaj
Edytuj
Edytuj kod źródłowy
Historia i autorzy
Szukaj
Strona główna
Losuj artykuł
Kategorie artykułów
Najlepsze artykuły
Częste pytania (FAQ)
Dla czytelników
O Wikipedii
Zgłoś błąd
Kontakt
Wspomóż Wikipedię
Dla wikipedystów
Pierwsze kroki
Portal wikipedystów
Ogłoszenia
Zasady
Pomoc
Ostatnie zmiany
Narzędzia
Linkujące
Zmiany w linkowanych
Prześlij plik
Strony specjalne
Link do tej wersji
Informacje o tej stronie
Cytowanie tego artykułu
Element Wikidanych
Zaproponuj do mediów społecznościowych
Drukuj lub eksportuj
Utwórz książkę
Pobierz jako PDF
Wersja do druku
W innych językach
العربية
Български
Čeština
Deutsch
Español
فارسی
Français
Bahasa Melayu
Nederlands
Português
Русский
Suomi
Edytuj linki
Tę stronę ostatnio edytowano 28 lip 2018, 22:40.
Tekst udostępniany na licencji Creative Commons: uznanie autorstwa, na tych samych warunkach, z możliwością obowiązywania dodatkowych ograniczeń. Zobacz szczegółowe informacje
GEOHACK

UTM38S 455732 3674484Przybliżenie5Skala± 1:300000RegionTyp TytułOsirak (edytuj)Spis treściMapy globalne · Mapy Wiki · Polska · Europa · EksportujWspółrzędne33° 12′ 30″ N, 44° 31′ 30″ E
33.208333, 44.525📷📷📷
Zobacz miejsce w Google Maps lub OpenStreetMap albo wybierz z listy poniżej:
Mapy globalne
SerwisMapaSatelitaHybrydaInnaAnya
📷
📷
Bing Maps
📷
📷
Z lotu ptakaGeaBios
📷
GeoNames
📷
GlobeXplorer
📷
Google Maps
📷
📷
📷
TerenowaGPS Visualizer
📷
📷
TerenowaMap24
📷
MapQuest
📷
MapTech
📷
MSN Maps
📷
MultiMaps
📷
NaviTraveler
📷
Norkart Virtual Globe
📷
OpenStreetMap
📷
InneUSMapServer
📷
WikiMapia
📷
📷
Yahoo! Maps
📷
📷
📷

Zobacz wszystkie serwisy regionalne
Programy zewnętrzne
Znajdź to miejsce w NASA World Wind. Wymaga programu NASA World Wind
Znajdź to miejsce w Google Earth. Wymaga programu Google Earth
Artykuły Wikipedii
TematLinkAutorAktualność danychWszystkie współrzędne na stronie Osirak wGoogle Maps, Live Search MapsParaw czasie rzeczywistymWarstwa wWikiMiniAtlasDschwen1-2 na tydzieńWarstwa wGoogle MapsGooglelipiec 2008Warstwa wGoogle MapsGeonamesgridzień 2007Warstwa wGoogle Maps, pl OpenStreetMapWikipedia-Worldmaj 2009Warstwa wlabel overlayWikipedia-Worldmaj 2008Warstwa wLive Search MapsVirtual Earthluty 2008Warstwa wMultimapMultimaplipiec 2008Tabela współrzędnych5, 10, 20, 50, 100, or 250 km stądWikipedia-Worldmaj 2008Tabela współrzędnych5, 10, 20, 50, 100, or 250 km stądDispensercodziennie o 07:00 UTCTabela współrzędnychGeonamesGeonamesgrudzień 2007
Zdjęcia
StronaCommonsProximityramamapa FlickrFlickr 'nearby'Loc.alize.usPanoramioPlanetEyeVirtualGlobetrottingWhereTo.org
Inne informacje
StronaTematGeocaching.comNear by locationsGlobalGuide.orgView land useNASA WeatherWeather satellite imagesExploreOurPla.netWeather information, NASA + METAR (Airport)Megalithic PortalPrehistoric Sites, nearbyWorld Time EngineTimezoneEx :: NaturaSunrise and sunsetwww.sunrisesunset.comSunrise, Sunset, Twilight, and MoonGeodyInfoHeavens-Above.ComSatellite/Planet SpotterEcholinkNearest gateway for amateur radio VoIP networkFindu.comAPRS stationsham.darc.de/echolinkRepeaters on DL3EL databaseDegree Confluence ProjectInfoOpenPisteMapSkiing slopesGreat Circle MapperNearby Airports
Mapy regionalne:
Azja · Australia i Oceania · Europa · Ameryka Północna · Ameryka Południowa
Europa
ServiceMapViaMichelin AustriaMapMSN Karten ÖsterreichMapAustria

ServiceMapSatelliteeMaps.bgMap360.bgSatelliteBułgaria

ServiceMapSatelliteOtherMapy.czMapLabeled satelliteHistoricalAtlas.czMapSupermapy.czMap1188.czCadastral MapCzechy

Dania
ServiceMapFindvej.dkMapFindvej.dk with WikipediaMapEniroMap
Indirect
Kort & Martikelstyrelsen Topo
Krak.dk Map
Estonia
ServiceMapEstonian Land BoardOrthophoto/Map
Indirect
Delfi - Map
Finlandia
ServiceMapOtherEniroMapObliqueNational Land Survey of Finland MapSiteMap02.fiMap
Local
ServiceMapOthereKarjalaMapEspooMapHelsinkiMapHämeenlinnaMapJyväskyläMapKokkolaMapKotkaMapKouvolaMapKuopioMapLahtiMapLappeenrantaMapOuluMapPohjois-KarjalaMapPoriMapRaumaMapRovaniemiMapTampereMapTurkuMapVaasaMapVantaaMap
Indirect
Retkikartta Topographical map
ServiceMapAerialOtherGéoportailMapAerialcadastral survey, geology, Cassini mapViaMichelin FranceMapTrafficMSN Cartes FranceMapFrancja

ServiceCoverageMapMSN Mapas EspañaallMapVissir - ICCCataloniaMapNomecallesComunity of MadridMapHiszpania

ServiceMapJá.isMapIslandia

ServiceMapSwisstopoMapmap.search.chMapMySwitzerland.comMapMapplus/TydacMapLiechtenstein

ServiceMapGoYellowMapViaMichelin GermanyMapMSN Karten DeutschlandMapNiemcy

Norwegia
ServiceMapAerialSatelliteatlas.noMapAerialHybridGule SiderMapAerialInaturMapNorkart Virtual GlobeSatellite
Indirect
Norgesglasset Topo
Visveg Map
WebAtlas Map
Finn.no Map
Polska
SerwisMapaSatelitaHybrydaGeoportal
📷
Targeo
📷
Szukacz
📷
Zumi
📷
📷
📷
emapi.pl
📷
Kolejowa Mapa Polski
📷
UMP
📷
Inne mapy
PKT.pl
ServiceMapInstituto Geográfico do Exército
Requires Internet ExplorerContinente (Portuguese mainland)AçoresMadeiraPortugalia

ServiceMapSatelliteYandex MapsMapSatelliteKosmosnimkiMapSatelliteRussia

ServiceMapMapy.Atlas.skMapTuristickaMapa.skMapSłowacja

Słowenia
ServiceMapSatelliteOtherGeopediaMapSatelliteTerrainGeaBiosMap
Indirect
Najdi.si Map
ServiceInformationGeograph British Isles projectPhotosUKVillagesvillagesWielka Brytania
ServiceMapOS mapsAerialOtherBing Maps UKMapOS mapsAerialBird's EyeMultimapMapOS mapsAerialBird's EyeStreetMapMapOS mapsVision of Britain historical mapsMapOS mapsOrdnance Survey Get-a-mapOS mapsDefra's MAGIC service -
environmental informationMapElectronic Local Government
Information Network (Elgin) -
roadworks information serviceMapViaMichelin UKMapTrafficOld OS mapsMapMSN Maps UKMap(all-numeric format: 4907855 -696694) on the British national grid reference system (note: this excludes Northern Ireland, which uses the Irish grid reference system)
Włochy
ServiceMapmyManaMapViaMichelin ItaliaMapMSN Mappe ItaliaMap
Indirect
Portale Cartografico Nazionale
Ameryka Północna
Kanada
Znajdź to miejsce w Sympatico / MSN Maps.
Znajdź to miejsce w Sympatico / MSN Cartes.
USA
Znajdź to miejsce w MSN Maps USA.
Znajdź to miejsce w Topozone.
Znajdź to miejsce w GOES-E. Zdjęcia pogodowe NASA.
Znajdź to miejsce w Hikipedii.
Ameryka Południowa
Brazylia
Znajdź to miejsce w MSN Maps Brazil.
Australia i Oceania
Australia
Znajdź to miejsce w Street-Directory.com.au.
Znajdź to miejsce w MSN Maps Australia.
Znajdź to miejsce w Geoscience Australia topographic maps.
Znajdź to miejsce w Bonzle Digital Atlas of Australia.
Azja
Chiny
Znajdź to miejsce w Google 地图.
Indie
Znajdź to miejsce w Yahoo India Maps
Japonia
The following sites use WGS84 map.
Znajdź to miejsce w Google Japan.
Znajdź to miejsce w Geographical Survey Institute topographic maps.
Znajdź to miejsce on Mapion.
Znajdź to miejsce on MapFan Web.
Znajdź to miejsce on Yahoo! Japan.
Znajdź to miejsce on Goo.
Znajdź to miejsce on Its-mo Guide.
Znajdź to miejsce on Livedoor.
Tajwan
Znajdź to miejsce w Urmap.
[линк]

Фото Валhttps://[линк]

Редактирано от funy77 на 06.11.20 09:07.


Тема Re: само ЦРУ [re: !!!!OZlRAK] Отговор на мнението
Автор funy77 (ваљaк)
Публикувано 08.11.20 11:30





[линк]

Редактирано от funy77 на 08.11.20 11:31.




Операция Опера
Озирак

04:56 02.12.20


Политика, Свят
>> Политика *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема Втори Чернобил?
Автор cyrus-93580Администратор ( )
Публикувано 21.03.16 13:14


Спокойно, още не се е случило:)
Но в Украйна правят всичко възможно, опитват се.

Накратко(макар че е добре да се прочете, вкл. коментарите), украинците са твърдо решени да "пригодят" прътите на Уестинхаус, за да не зависят от руското ядрено гориво.
Като им гледам държавата в момента, не се съмнявам, че вероятността да успеят да стопят някой реактор е достатъчно голяма. Имат и много.

В тая тематика на мен ми е интересно друго: как нашите американокуросмукачи не са се сетили и те да сменят горивото с американско.
Помня, че преди 10-15 години имаше пробни пощипвания и патици в СМИ в тая връзка, но напоследък сякаш са се кротнАли?

Не желаеш да живееш в кочина? Не пускай свинете у дома си.

Тема Re: Втори Чернобил? [re: cyrus-93580]
Автор Munyta (цяла)
Публикувано 21.03.16 14:01


не са се сетили и те ..

Недооценяваш ги,
Не са им казали, не са го направили (пробвали поне)
без значение, че опитите им са обречени
Йес- овци колкото щеш


Редактирано от Munyta на 21.03.16 14:20.



Тема Re: Втори Чернобил? [re: cyrus-93580]
Автор PekoHcTpykTop (дарвинист)
Публикувано 21.03.16 14:12


чепкахме я тая тема наскоро.

И не правильно думать, что есть чьим-то богом обещанный рай...

Тема Re: Втори Чернобил? [re: cyrus-93580]
Автор Naglets (Чуций)
Публикувано 21.03.16 19:50


Рискът е реален поне от гледна точка на това, да ни се онагледи още един от начините за разрушаване на работещ отрасъл.
Да бяха сюрнАле 5-6 техни реактори на промоцена, бих го признал за помощ и намаляване на руското влияние. Но това просто рушене на работещи енергоизточници си е маймуни с калашници.

WALL·E

Тема Re: Втори Чернобил? [re: cyrus-93580]
Автор checkpoint charlie (agent in charge)
Публикувано 21.03.16 21:21


друга новина се появява в близост до твоята, която мисля е по-интересна.


Возможные санкции против Путина

(откога чакам за това - бел. моя)


[линк]


В Кремле назвали недопустимыми попытки вмешаться в судебный процесс
по делу Надежды Савченко. Так Дмитрий Песков прокомментировал призыв
депутатов Европарламента ввести санкции против Владимира Путина из-за
дела Савченко В Кремле сочли недопустимыми попытки вмешаться в
судебные процессы, которые в настоящее время проходят в России.



[линк]



Тема Re: Втори Чернобил?нови [re: PekoHcTpykTop]
Автор cyrus-93580Администратор ( )
Публикувано 22.03.16 08:25


Чепкахме Козлодуй. Тук по-скоро акцентирам върху Чернобил(украинските реактори).
макар, че сещаш се: ако стане нещо подобно, Бобъб, Сулю Пулев и презокеанското лайно ще имат отговор кой е виновникът.

Не желаеш да живееш в кочина? Не пускай свинете у дома си.

Тема Re: Втори Чернобил?нови [re: checkpoint charlie]
Автор cyrus-93580Администратор ( )
Публикувано 22.03.16 08:29


Ти дебил ли си?)
Какво отношение имат мокрите ти сънища с Путин към темата?
Първият въпрос е риторичен, а отговорът на втория също няма да прочета.

Не желаеш да живееш в кочина? Не пускай свинете у дома си.

Тема Re: Втори Чернобил?нови [re: cyrus-93580]
Автор bobyb (ветеран)
Публикувано 22.03.16 08:52


Отчаяният рев и плач на руслямците за загубата на украинските купувачи на уран е патетичен. Какво са очаквали - да ги обичат след кражбата на Крим и простотиите в Лугандония?



Тема Re: Втори Чернобил? [re: bobyb]
Автор cyrus-93580Администратор ( )
Публикувано 22.03.16 09:00


Оо, да, ооо, да!

Не желаеш да живееш в кочина? Не пускай свинете у дома си.

Тема Re: Втори Чернобил? [re: cyrus-93580]
Автор PekoHcTpykTop (дарвинист)
Публикувано 22.03.16 11:01


Западните украинци са някви нискокачествени поляци, т.е. реално са по-хард русофоби и от тях. Малко ли глупости сътвориха до сега, колко му е да гръмнат някой реактор.
Най-забавното е, че уестингхауските пръти най-вероятно ще са пълни с руски уран.

И не правильно думать, что есть чьим-то богом обещанный рай...

Тема Re: Втори Чернобил? [re: PekoHcTpykTop]
Автор cyrus-93580Администратор ( )
Публикувано 22.03.16 11:10



"Еееемиииии...."

Не желаеш да живееш в кочина? Не пускай свинете у дома си.

Тема Re: Втори Чернобил? [re: bobyb]
Автор bira_more (бира)
Публикувано 22.03.16 15:06


Важно е друго - ако или по скоро когато някой от тези реактори гръмне - безспорно пак руснаците ще са виновни.
Въпреки че е ясно на нормалните хора поне че руски реактори няма как да работят безопасно с американски пръти.

Bеer? Mоre?
Плацебото


Тема Re: Втори Чернобил? [re: cyrus-93580]
Автор checkpoint charlie (agent in charge)
Публикувано 22.03.16 20:20


напоследък забелязвам, че мокрите ми сънища вървят към естествената си колуминация. това първо.
второ, темата е леко хибридна - базирана върху егоистични и ревниви руски спекулации.
за сметка на това до нея имаше съобщение във формата на хард нюз, което поради естествената
динамика на форумните разисквания намери място тук. (едно съобщение)

аз не се сърдя, нито протестирам, когато моите теми нарочно се наводяват със 70% мнителни и диви нападения.



Тема Re: Втори Чернобил? [re: checkpoint charlie]
Автор cyrus-93580Администратор ( )
Публикувано 22.03.16 20:25


Спокойно. Всичко ще бъде наред.

Не желаеш да живееш в кочина? Не пускай свинете у дома си.

Reference
Семипалатинският ядрен полигон (на руски: Семипалатинский испытательный ядерный полигон) е главният и един от най-големите ядрени полигони на СССР[1]

Разположен е в Степта на Източен Казахстан (тогава Казахска ССР), южно от долината на река Иртиш. Носи името на град Семипалатинск е наименуван Семей, който от 2007 г. Научните сгради на тестовете са били разположени на около 150 километра западно от град Семипалатинск, близо до границата на Източноказахстанска област с Павлодарска област. Повечето изпитания са провеждани на запад и на юг, понякога в Карагандинска област.

Съветският съюз провежда 456 ядрени опита на Семипалатинския полигон от 1949 до 1989 г., с малко внимание към техния ефект върху местното население и природна среда. Въздействието на радиацията е крито в продължение на много години от съветските власти и е разкрито едва след затварянето на полигона през 1991 г.[2]

В периода 1996 – 2012 г. е проведена тайна операция (без уведомяване на МААЕ), водена от казахски, руски и американски ядрени учени и инженери, която има за цел събирането и погребването на 200 килограма плутоний, останал в тунелите на полигона след изпитанията[3][4].

История

Местоположение

План на полигона
Мястото на полигона е избрано през 1947 г. от Лаврентий Берия, началник на Проекта за създаване на съветска атомна бомба. Той твърди, че обширните 18 000 km² от степта са ненаселени[5]. Използван е труд на лагеристи от ГУЛАГ, за да се построят първоначалните изпитателни съоръжения, включително лабораторният комплекс.

Първото съветско атомно изпитание – на атомната бомба РДС-1, е проведено на 29 август 1949 г. от кула на полигона. В района на същия взрив, западно от град Курчатов са проведени над 100 атмосферни ядрени изпитания. По-късно изпитанията са преместени близо до река Чаган. С атомен взрив е създадено и езеро Чаган. След като атмосферните изпитания са забранени, те са преместени под земята. На 11 октомври 1961 г. на полигона е проведен първият в СССР подземен ядрен опит.

След затварянето на трудовия лагер при Семипалатинск строителните работи са извършвани от 217-и инженерен и минен батальон, който по-късно построява космодрума Байконур.

На 12 август 1953 г. на полигона е взривена 400-килотонната водородна бомба РДС-6. Взривът се става на 30 м над земята, което се отразява в много високи нива на радиация на полигона и наоколо. Днес радиационният фон все още е завишен[1].

В периода от 1949 г. до забраната за атомни опити през 1989 г. са проведени 456 взрива, от тях 350 са подземни, 116 са атмосферни. Селището с лабораторния комплекс, все още административен и научен център на полигона, е преименувано на Курчатов по името на Игор Курчатов, който е сред първите ръководители на съветската ядрена програма.

Семипалатинският комплекс буди силен интерес в чуждестранните правителства по време на функционирането си. Американското разузнаване е било убедено, че съветите са построили огромна станция с лъчево оръжие на полигона[6]. След разпадането на СССР през 1991 г. става ясно, че станцията е разработвала ядрени ракети.

Полигонът е официално затворен от президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев на 29 август 1991 г.[7] Голяма роля за затварянето на полигона играе антиядреното движение „Невада – Семипалатинск“ и водачът му Олжас Сулейменов[8].

Казахстан е сред държавите (заедно с Украйна и Беларус), които се отказват доброволно от ядреното си оръжие съгласно Лисабонския протокол.

Последици

Паметник на акад. Игор Курчатов пред управата на полигона
Съветският съюз провежда последните си ядрени опити през 1989 г.[9] След разпадането на СССР полигонът е занемарен, а ядреният материал е изоставен в планински тунели и отверстия неохраняван, представлявайки потенциална плячка за терористи. Този риск е сред най-големите ядрени заплахи след разпадането на СССР. Едва през 1996 г. тайната съвместна операция на Казахстан, Русия и САЩ се заема да решава този проблем, като залива отверстията и тунелите с бетон. Проектът е на стойност 150 милиона долара[3].

На 8 септември 2006 г. Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан подписват договор за Семипалатинския полигон, като се съгласяват да не притежават или произвеждат ядрено оръжие. Договорът е познат като „Семипалатински договор“ или „Семейски договор“ и, също така, отбелязва 15 години от затварянето на полигона.

Въпреки повишените нива на радиация, към 2009 г. на територията на полигона все още живеят хора. Местното население използва голяма част от полигона за паша на домашни животни. Радиационният фон на места достига 10 – 20 милирентгена на час.[10]

Общият консенсус на проучванията за здравословното състояние на хората в района е, че радиацията е имала пряк ефект върху 200 хил. души. Високите нива на различни видове рак в района са свързвани с облъчването[9].


Сондиране на полигона
Източници
((ru)) Семипалатинский ядерный полигон – Справка по вопросу „Об охране здоровья...“
((en)) Slow Death In Kazakhstan's Land Of Nuclear Tests
((en)) Plutonium Mountain: Inside the 17-Year Mission to Secure a Legacy of Soviet Nuclear Testing
((ru)) Снести плутониевую гору: как США, Россия и Казахстан тайно делали мир безопаснее
((en)) Taylor, Jerome. The world's worst radiation hotspot. // The Independent. 10 септември 2009. Посетен на 12 ноември 2016.
((en)) Suspected Soviet beam weapon installation
((en)) Norris, Robert S.. The Soviet Nuclear Archipelago. // Arms Control Today 22 (1). Arms Control Association, January–February 1992. с. 27.
((en)) Kazakh anti-nuclear movement celebrates tenth annoversary
((en)) Duff-Brown, Beth. The lasting toll of Semipalatinsk's nuclear testing. // Bulletin of the Atomic Scientists. Посетен на 12 ноември 2016.
((ru)) Проект устойчивого землепользования
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Semipalatinsk Test Site“ и страницата „Семипалатинский испытательный полигон“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.
Категории: Ядрени полигониЕкологични бедствия в КазахстанИзточноказахстанска областВоенни бази на РусияВоенни бази на СССРНаука в Казахстан
Навигация
Не сте влезли в системата
Беседа
Приноси
Създаване на сметка
Влизане
СтатияБеседа
ПрегледРедактиранеРедактиране на кодаИсторияТърсене
Търсене в Уикипедия
Начална страница
Случайна статия
За Уикипедия
Блог на общността
Страница за контакт
Направете дарение
Участвайте
Защо?
Помощ
Изпробване
Последни промени
Нова статия
GitHub
Общувайте
Общи разговори
Обсъждани статии
Фейсбук група
Дискорд
IRC
Инструменти
Какво сочи насам
Свързани промени
Качване на файл
Специални страници
Постоянна препратка
Информация за страницата
Цитиране на статията
Обект в Уикиданни
Подстраници
Отпечатване/изнасяне
Създаване на книга
Изтегляне като PDF
Версия за печат
В други проекти
Общомедия

На други езици
العربية
Deutsch
English
Español
Français
Bahasa Indonesia
Português
Русский
中文
Още 19
Редактиране
Последната промяна на страницата е извършена на 12 май 2020 г. в 18:14 ч.
Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.
ПоверителностЗа контакт с УикипедияПредупреждениеМобилен изгледЗа разработчициСтатистикаИзползване на „бисквитки“Wikimedia FoundationPowered by MediaWiki

[линк]

The Semipalatinsk Test Site (STS or Semipalatinsk-21), also known as "The Polygon", was the primary testing venue for the Soviet Union's nuclear weapons. It is located on the steppe in northeast Kazakhstan (then the Kazakh SSR), south of the valley of the Irtysh River. The scientific buildings for the test site were located around 150 km (93 mi) west of the town of Semipalatinsk (later renamed Semey), near the border of East Kazakhstan Region and Pavlodar Region with most of the nuclear tests taking place at various sites further to the west and south, some as far as into Karagandy Region.

The Soviet Union conducted 456 nuclear tests at Semipalatinsk from 1949 until 1989 with little regard for their effect on the local people or environment. The full impact of radiation exposure was hidden for many years by Soviet authorities and has only come to light since the test site closed in 1991.[2][3]

From 1996 to 2012, a secret joint operation of Kazakh, Russian, and U.S. nuclear scientists and engineers secured the waste plutonium in the tunnels of the mountains.[4]

Since its closure, the STS has become the best-researched atomic testing site in the world, and the only one in the world open to the public.[5]


[линк]антитерорист.

имам въпрос към Уикипедия - какво се е променило по този въпрос, че има редакция от 1 юли тази 2020 година?


Търсене на език
العربية
فارسی
Русский
Bahasa Melayu
Deutsch
Español
Français
Nederlands
Polski
Português
Suomi
Čeština
Добре дошли в Уикипедия! Можете не само да четете тази статия, но също така и да я редактирате и подобрите.
Озирак
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигациятаНаправо към търсенето
Question book-4.svg
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна.
Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
Шаблонът е поставен на 14:41, 6 май 2016 (UTC).
Nuvola apps important.svg
Ирак и оръжия за масово унищожаване
Разработки:

Иракски ядрени оръжия
Иракски химически оръжия
Иракски биологични оръжия
Иракски радиологични оръжия
Оръжия

Ал-Хюсеин
Ал-Абас
Проект "Вавилон"
Вижте също

Халабджа
Ирано-иракска война
Озирак
Саддам Хюсеин
Войната в Залива
Войната от 2003
„Озирак“ е исторически изследователски ядрен реактор, построен в Ирак по френски модел със съдействието на съветски учени.

Реакторът е построен в ядрения изследователски център Ал-Тувейта, на 18 км югоизточно от Багдад през 1977 г. „Озирак“ е разрушен от израелски самолети през 1981 г. по време на Операция Опера, а целият комплекс е сринат от американски бомбардировачи по време на Войната в Залива от 1991 г.

Името на реактора произлиза от друг тип реактор, наречен Озирис – египетския бог на смъртта. „Озирак“ произлиза от сливането на Озирис и Ирак, тъй като конкретната схема е била построена само на територията на Ирак. Иракските учени го наименуват Тамуз 1 – името на месец от вавилонския календар, в който партията БААС взима властта.

Характеристики
Реакторът използва лека вода като забавител на неутрони и за охлаждане. Оригиналният „Озирис“ не е способен да произвежда плутоний за атомни бомби, но има възможност за производство на по-леки радиоактивни елементи чрез облъчване на изотопи с неутрони, за медицински приложения. Мощността може да варира от 40 МВт (какъвто е иракският реактор) до 70 МВт (какъвто съществува в някои изследователски центрове във Великобритания). Израел се опасява, че правителството на Саддам Хюсеин може да използва реактора за направата на ядрени оръжия, и го разрушава чрез въздушен удар през 1981 г.

Nuclear power plant.svg
Тази статия, свързана с ядрена енергетика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Категории: Наука в ИракИстория на ИракОръжия за масово поразяване на ИракЯдрени реакториСгради и съоръжения в Ирак
Навигация
Не сте влезли в системата
Беседа
Приноси
Създаване на сметка
Влизане
СтатияБеседа
ПрегледРедактиранеРедактиране на кодаИсторияТърсене
Търсене в Уикипедия
Начална страница
Случайна статия
За Уикипедия
Блог на общността
Страница за контакт
Направете дарение
Участвайте
Защо?
Помощ
Изпробване
Последни промени
Нова статия
GitHub
Общувайте
Общи разговори
Обсъждани статии
Фейсбук група
Дискорд
IRC
Инструменти
Какво сочи насам
Свързани промени
Качване на файл
Специални страници
Постоянна препратка
Информация за страницата
Цитиране на статията
Обект в Уикиданни
Подстраници
Отпечатване/изнасяне
Създаване на книга
Изтегляне като PDF
Версия за печат

На други езици
العربية
Deutsch
Español
Français
Bahasa Melayu
Português
Русский
Още 5
Редактиране
Последната промяна на страницата е извършена на 1 юли 2020 г. в 07:19 ч.
Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното.

[линк]антитерорист.

Published at Facebook

Тази картинка е временно решение.
Иначе изхвърлих първата партида боклук, сигурно и от сателит се е видяла опаковката за разглобения компютър с изписаната на син фон дума NEON във фирменото наименование, взета от съседната стая, който е било планирано да придобие нов дизайн.
Но не било писано.
Морфей богът на сънищата си е свършил работата.
В крайна сметка безсмъртни няма. Харесвам много нечия мъдра мисъл: Не се страхувай от Смъртта - срещата с нея е само веднъж, тя е само едно разминаване. Когато тя дойде, теб повече няма да те има.
Мъдро, но донякъде погрешно.
Такива като Адолф Хитлер и помагачите му са обречени на Танталони мъки.
Но няма да умират от глад или жажда, а от разкъсваща болка.
Ще се молят да отидат в небитието за да се спасят от болката, а аз знам каква е болката, живяла съм с нея почти година. И като уникален в това отношение експеримент на фармацевтите илюминати и на останалите, усъвършенствали лекарствата си и проекта си за създаване на съвършен човек, наблюдавали ефекта от уринотерапията, които са си въобразили подобно на сциентолога писател, автор на умопобъркващата Дианетика, която си купих когато бях на изложбата в залата на СБХ на Шипка, по линия Издателство Свят, ние също продавахме книги там, че урината е УНИВЕРСАЛНО средство за оцеляване в пустинята, имам честта да съобщя, че моето мълчание не е било знак за поносимост на болките при "оздравителните кризи". Сори, имам глобално лоша новина.
БОЛКИТЕ СА ТАКИВА, СЯКАШ СИ НА КЛАДАТА, НА ЗАПАЛЕНАТА КЛАДА.
Или, да речем, ако си потопен във вана с вряла вода.
Всяка клетка е разкъсвана от такава болка, че според мен дори най-големите и велики бойци биха започнали да крещят и биха извадили от кобура личното си оръжие и биха се застреляли на максимум четвъртия-петия ден.


Малко спомени за видни български художници и т.н.
Христо Владимиров Явашев (известен като Кристо) е американски скулптор, художник и авангардист от български произход, прославил се заедно със съпругата си Жан-Клод дьо Гийебон с оригиналните си пространствени художествени инсталации, опаковащи с плат различни предмети – от пишеща машина и телефон до цели сгради, острови и дори крайбрежие. Негови работи са опаковането на сградата на Райхстага в Берлин и на Пон Ньоф – най-стария мост в Париж, опъването на 38-километрови платнени завеси в Калифорния и разполагането на платнени портали в Сентръл парк в Ню Йорк.
No English text, so Ukrainian
Христо Явашев (13 червня 1935, Габрово, Болгарія, — 31 травня 2020, Нью-Йорк, США) — американський художник болгарського походження, відомий під псевдонімом Крісто. Разом із дружиною Жанною-Клод де Жиєбон упаковував у тканину великі архітектурні споруди — Рейхстаг (Берлін, 1995) та Пон-Неф (Париж, 1985).

Зміст
• 1Біографія
• 2Галерея
• 3Примітки
• 4Посилання
Біографія[ред. | ред. код]

Пон-Неф упакований в 1985.
Навчався в Художній академії в Софії від 1953 до 1956 року. 1957 року, перебуваючи у Чехословаччині, нелегально перебрався до Австрії. У Відні він провчився один семестр в академії мистецтв і переїхав до Парижа в 1958 році. Там він познайомився з Жанною-Клод, яка на той час була заручена з Філіпом Планшоном, за якого згодом вийшла заміж. Проте будучи вагітною від Крісто, полишила чоловіка відразу після медового місяця. Разом з Крісто вони переїхали до Нью-Йорка в 1964 році. 1968 року брав участь у виставці Documenta IV. В 1970—1972 роках Крісто ініціював проект розгортання 400-метрового полотна над прірвою в Скелястих горах в Колорадо. За мотивами цього проекту був знятий документальний фільм «Занавіска в долині Крісто», який номінувався на премію Оскар як найкращий короткометражний документальний фільм. В 1973 році одержав громадянство США. В березні 1984 року після дев'яти років переговорів мистецька пара одержала дозвіл на загортання у тканину найстарішого мосту Парижа — Пон-Неф. Наступним проектом під назвою «Парасолі» було розміщення понад тисячі жовтих парасоль у Каліфорнії та синіх парасоль в Японії. В 1995 Крісто вдалося упакувати в поліпропіленову тканину німецький Рейхстаг.
[линк]
Christo und Jeanne-Claude waren ein Künstlerehepaar, das ab den 1960er Jahren vor allem mit gemeinsam realisierten spektakulären Verhüllungsprojekten bekannt wurde.
Christo (* 13. Juni 1935 in Gabrowo, Bulgarien, als Христо Владимиров Явашев, Transkriptionen: deutsch Christo Wladimirow Jawaschew, englisch Christo Vladimirov Javacheff; † 31. Mai 2020 in New York City)[1][2] wurde bekannt, nachdem er sich 1960 der von Pierre Restany und Yves Klein in Paris gegründeten Gruppe „Nouveau Réalisme“ (‚Neuer Realismus‘) angeschlossen hatte, wiewohl er nie offizielles Mitglied der Gruppe war. Wie bei den meisten Protagonisten der aus dem Nouveau Réalisme hervorgegangenen soziologisch inspirierten Kunstauffassung entwickelte sich seine Kunst ursprünglich aus der Assemblage (siehe auch: Objektkunst).
Später realisierte Christo zusammen mit seiner Frau Jeanne-Claude (* 13. Juni 1935 in Casablanca, Französisch-Marokko, als Jeanne-Claude Denat de Guillebon; † 18. November 2009 in New York City)[3] Verhüllungsaktionen an Gebäuden und Großprojekte in Landschaftsräumen, Industrieobjekten oder bekannten Bauwerken.[4] Dabei wird er als der Künstler beschrieben, sie als die Organisatorin.[5] 1995 dementierten beide diese Unterscheidung.[6]
In Deutschland wurde das Künstlerpaar insbesondere durch die Verhüllung des Berliner Reichstagsgebäudes im Jahre 1995 populär. Das Lebenswerk von Christo wurde nach dessen Tod im Jahr 2020 von der Bundesregierung gewürdigt. So schrieb Kulturstaatsministerin Monika Grütters (CDU) auf Twitter, Christo habe „die Menschen weltweit gelehrt, neu und schärfer zu sehen.“ Bundesaußenminister Heiko Maas (SPD) äußerte sich dahingehend, dass Christo und Jeanne-Claude „mit Kunst unsere Welt bereichert“ hätten. Mit der Verhüllung des Reichstages habe Christo „unserem wiedervereinten Land ein spektakuläres Denkmal“ gesetzt, so der Bundesaußenminister auf Twitter.[7]
Reference 4
[линк]

Дневник – Курило 2015
Не да имам какво да пиша – започвам не от днес – 14 ноември 2015 г. – следват записки, бегли – и после подхващам някакъв проект – продължение на Спящата красавица или на приказката за Файни и Финки. Нямам вдъхновение, някакво особено. По-скоро правя това, за да убивам времето. Да не забравя да пиша: Благодаря, майко. Като дойде листа с предупреждение от съдия-изпълнител, оправяй се. Не знам какво биха могли да опишат в моята стая, но все нещо ще се намери в апартамента. Но нека оставя това настрана. Като изляза, трябва да намаля сумата на всяка цена. Мислих си също така за цигарите. Намаляване или спиране. Вариантът намаляване ми се вижда по-реалистичен. От пакета, който взех, съм на 19 цигари сега.
Значи до вечерта трябва не само да стигнат, но и да останат. И понеже М. ми се пише като попечител, тя да е инициаторът, заедно със С., - лекар, тя да е инициатор с това въдворяване тук. Тя е зачеркната заедно с целия род на С. от мен. Важното е да разбера кой е участвал в това, което се случи. Ако М. не се включи в плащанията, визирам този малък боклук, на когото телефонът и заплащането на някакви вещи е 2000 лева поне, автомобилът не се брои (3000 лева), като добавя даваните на ръка пари – нещата отиват към 6000 лева. И тя да ми се прави на отворена? Сбогом М. – 15.11. неделя. Сега пък имам висок пулс. Е и? Лекарят каза да ни изведат навън. Днес циганката ми открадна от кафето – по-тъпа кражба не съм виждала.
Нещата отиват дефинитивно към отказ от тютюнопушенето.
Дефинитивно.
Окончателно. И тук е подходящото време и място да направя това. Имам цигари за един ден. Или не, за 2 дни май. Не, за един? Остават три

16.ХІ. 2015 г. Понеделник. Трудно ставане от сън. Както обикновено впрочем. Сещам се за парадокса Винкристин - и започва да ми се гади. Това е една от дълбоките рани, която няма да зарасне също.
Обръщане на гръб.
Много, много тъжно и много жалко. Дано близките ми проимат сърце за мен. Дано. Иначе за личния живот на известни хора. За мен в настоящия момент Б.О. (Барак Обама) и още кой? Май БО, любимецът му, е без конкуренция.
Край на 9 декември. Всички твърдят, че утре е четвъртък, 10 декември.
Крадат от наглата циганка телефон (не сечете) си.
Зачертано: 0887 - 40 - 06 - Маргарита Димова
Сабина Кръстева - Найденова –
Sabinaadv.va (луда блондинка)
София 1000 София 1000 ул. Екзарх Йосиф 55
дом. адрес

Дата

23.12. „Ти си тотално изкукала“ – синтез от чужд човек
(пояснение 2020 – текст над продължението – записът горе е край на тетрадката)
9.11. Оказа се, че дължа на майка си въдворяването тук. С това приключвам дневника. Господ да ми е на помощ. Господ да ми е на помощ. Сломена съм. Добре, че Маргарита ми отвори очите. Добре, че ми ги отвори.

10.11. Депресия. Благодаря, мамо. Няма никакъв смисъл от това, което правех. Аз съм в ръцете на онази, която не можеше да се сети къде е родила брат ми. Не мога да правя планове за бъдещето. Нямам бъдеще и няма да имам. Честит им празник. На прехода. Деня на революцията. Слушам разказ за бившия ми преподавател Б. И. И разбирам, че боклукът е боклук. Но от друга страна това го казва зачеркнат от обществото човек. Биха ми инжекция халоперидол. Пак. Вчера вечерта – също. Тази лекарка в приемното ме уреди (жената на руснака с двамата близнаци, познавам я от Студентска поликлиника, казва се Румяна, фамилното – от етични съображения, не го изписвам. – 2020 г.) Благодаря, мамо. Сега се оправяйте (вкъщи – 2020) с призовките за съдебни дела и от съдия-изпълнител вие. На тетрадката пише ТОРО – превръщат ме в тор. За техните растения и зеленчуци. Тази тетрадка е много неудобна за писане. То няма и за какво да се пише. Нямам никакво желание да пиша – няма за какво. Дано не докарат на мястото на Маргарита, бивша снаха на Майстора скулптор Б.И. някоя буйна луда. Я да пробвам другата химикалка. Трудно се пише, тя е само за подпис на съдебни решения и дела. Какво да пиша? Чувствам се като изхабен автомат. Убийствено беше очевидното, аз съм в ръцете на хора, с които живея.
3
(отдолу някой друг е номерирал страниците на Азбучника, който ми е даден от лекарката Р., която чу репликата ми към М. за това, че съпругът й е идвал с пистолет с барабан в апартамента в Христо Смирненски, който продадох, те живееха на тясно с двете близначета и се караха, и той идваше да се спасява при мен, но нищо лично, просто за престой, тогава всъщност продавах жилището, за да спася баща си с операция на сърцето – 2020)

(зачертано - ?) вторник, 10.11
Не мога да чета. Това е от лекарството. Не мога да се мръдна. От терапията. Носи ме. Не ми се живее. Имаше разговор с д-р П. Съдебната власт щяла да реши. Не знам какво ще става с мен. Вторник – 10.11. Едно от момичетата ми каза – потвърди деня. Спасибо, мама. Спасибо за донос, по которому меня водворили сюда. Зачетох писмата на Толстой – граф Толстой. Масонски писма. И се чувствам глупаво. Защото си личи колко знаят Фет и графа – и разбирам колко малко знам аз. Но тяхното е един съвсем различен живот. Аз имам наистина над какво да помисля. Но лекарството е достатъчно силно, за да имам достатъчно воля да го правя. Лекарството е ужасно. За нищо на света не желая да пия халоперидол. За нищо на света. Тези хора ме ликвидираха с кражбата на личната карта и паспорта. И сега признавам, че е било глупаво да не направя простите неща – да отида и още през февруари да си подам документите, за да си възстановя загубата.

сряда 11.11. Сънувах някакъв странен сън, в който дойде агент 007 по повод написаното в клубовете, и във Фейсбук. И аз и насън се справих. В момента не помня нищо, абсолютно нищо, но се събудих с леко сърце.

(Страница 4 Буква А от Азбучника. Предишната също беше А от Азбучника – 2020. На 1.12. в 9 часа и 11 минути според персоналния ми компютър, София, Младост І, моята стая с изглед към пощата и пазара)

Проект за писмо. Дали да не се заема с нещо такова – защото е повече от очевидно, че тази Република България е готова да ме ликвидира окончателно и безвъзвратно.

(зачертано – Уважаемый)
(зачертано – доро зачертано Уважае)
(зачертано – Дорогой В.В. (Путин – 2020), обращаюсь к Вам с криком о помощи, так как)
Не знам какво да пиша, защото заради лекарството съм като парцал. Само ще напиша, че ако умра тук, това е съвкупен резултат от действията на всички описани във Фейсбук - krechi77 – Валерия Полянова – фактори. А затварянето ми тук – вещо лице беше лекар, който практикува в чужбина и който пак щял да заминава в чужбина – е поръчков акт. М. ми е само една послушна марионетка в тази подмолна игра. Думите й, че се страхувала да не получа пристъп, че се страхувала от мен, изречени с такъв патос, допринесоха окончателно за този акт. Сякаш беше заучавала тази пламенна реч. От тези лекарства съм много скована. Какво друго?

Другото не ми се мисли. Ако ме затворят още месец тука, ставам зеленчук.
ІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІ
Засега край на преписа. Продължението следва.
От етични съображения по-нататък всички имена ще бъдат съкратени, ако става дума за близса – съкращението ще е малка буква с точка.

(Продължение от страница 4 на Азбучника – Дневник Курило, на опаката страна няма нито номер, нито буква)

Носи ме непрекъснато. Ефектът от това лекарство е – след пълна адекватност, пълна невъзможност да разсъждаваш, забавяне на умствената дейност, лоша кондиция, забавяне на движенията, скованост. Не знам, нямам идея как да формулирам молбата си. Просто съм като зомби. Благодаря, м. Мога да си представя цирка, който ще се разиграе на 17 (в съда – 2020) – и със сигурност ще ме тикнат 1 месец тук. Не си правя вече никакви илюзии. Никакви. Всичко е една отлично организирана история на тяхната победа. Целият ми живот е лишен от всякакъв смисъл. Просто нямам никакви сили повече да се разправям. Крайно време е да откажа цигарите – просто защото е крайно време. По-добре да напиша писмото на български. (зачертано Моля ви за съде (съдействие – 2020) помощ)
(подчертано ВВП)
Трябва да направя нещо като план на това писмо. Иначе – какво друго? Плановете ми за книга се провалиха. Не знам дали след това третиране (с лекарства – 2020) ще имам силата нещо да направя. И въобще какъв е смисълът? За моя голяма радост – Мариела крадлата не тук. Инак е сравнително спокойно – дано продължи това положение занапред. Чувствам се странно – като автомат. Не ми се пише за освидетелстването и разговора с д-р П.

(Страница без буква, но с ръчно написани цифри 5 горе и долу)
Уважаемый В.В.,
Обращаюсь к Вам с просьбой о помощи. Помогите выжить. (зачертано Чем) В силу нижеизложенных обстоятельств, меня с зимы 2000 года неоднократно помещали в психиатрические больницы, и поломали мою жизнь.
В этом году в очередной раз. (цачертано Я) Мне готовят очередное место жительства – психбольницы. Причем все это делается руками моих близких. По наветам на меня соседей и просто знакомых, а также соседей (по дому – 2020) непрерывно ведется борьба за мое водворение. В канун Нового года я была вызвана для перевода м контору болгарского нотариуса Г. по адресу бульвар В.Л. (номер не пишу, из этических соображений – 2020). Там возникла неувязка, о которой я писала в социальной сети Фейсбук. У меня потребовали показать по какому адресу я проживаю в РФ – так как (зачертано – у меня) оказалось, что мой адрес принадлежит гражданину РФ, (зачертано - приехав) у которого нет болгарской ID карты на постоянное проживание

(следваща страница – без номера и буква от Азбучника)

Обръщам се към Вас за втори път с молба за помощ.
Мне (зачертано – нет к ко) некому больше обращаться.
Първия път ми беше (зачертано – издад) изпратено копие на документ (от кремлин.ру по времето на президентството на Дм. Медведев – 2020) на документ, в който пишеше, че писмото ми е изпратено за разглеждане в МИД – повече нищо не получих и нищо не последва. В това писмо, което изпратих до Вас, имаше не само сигнал за злоупотреба с файловете ми на преводач от екипа за АЕЦ Белене, но и мое оплакване по повод бездействието на българските власти по повод непредприемането от тяхна страна относно станалия публично достояние криминален акт (спрямо мен – 2020).

Както и да го мисля, тук няма да ми се получи писмото. Ще се пише вкъщи, защото тук не е нито мястото, нито времето за подобни конспекти. Просто си задавам задачката. А доколко ще успея в един ограничен по обем текст да го обобщя, нещото, което е неподлежащо на обобщаване – ще видя.

Питам се дали в слубовете ще ми изтрият. За щастие не е имало грубости и излизане извън рамките на добрия тон в публикациите там. Но определено фиксацията върху всякаквите проблеми не е здравословна. Чрез интернет не може нищо да се разреши. Когато изляза трябва да отида в Посолството (на РФ, не оатидох, само за получаването на паспорта през 2016 – 2020) зза прием при Консула.
(Страница с буквата Б от Азбучника, долу и горе пише 6)
Я по-добре да се замисля за по-нататъшния развой на сагата за Фишек? След като той остава в стаята и заспива. С плюшеното мече! Не е зле даго събудят внезапно. Тези, които ме събудиха мен. Твърде много се задълбах в конспиратинвни теории, това е. Истината е, че за тези хора тук не съм човек, не съм никой. Просткое и е много ясно. Нали чух мнението на Маргарита за паплачта - С.Д., Б.И. и останалите (скулптори и художници – 2020).

Много е смешно, но май трябва да си помисля за «кариерата» гледане на кафе. Друга опция не ми е останала за работа. Апропо, мнението ми за М. се затвърди окончателно. Два пъти е в основата на поръчки с кражби на паспорта ми. Странните поръчки бяха при тях. Изобщо – всичко е ясно. Поръчкова история. Само че сега е късно да съжалявам за парите, отишли за дрехи втора употреба. С тези кражби (на лични документи – 2020) те ме влудиха – и ето как нещата стигнаха до закономерния финал - тук, в тази болница.п Където се озовах благодарение на м. ми. Сега, предполагам, ще пристигне иск – и тя ще трябва да търси средства, за да не се описва имущество. В крайна сметка не може нищо да се направи. Аз не мога да направя нищо. Нищичко.

(Страница без буква и без номера на Азбучника)Ч
Парите от пенсията няма как да бъдат взети, за да се отсрочи каквото има да се отсрочва. Не може нищо да се направи. Нищичко.
Чета кореспонденцията между двамата писатели (Толстой и Фет – 2020) и ми просветва, че те и двамата са продукт на тяхната образователна система. Която система няма нищо общо с тази, по която съм се обучавала аз. Така че 250 години ще падне голямо обучение.
Спах следобяд. Събудиха ме за вечеря. И си помислих преди малко , че вместо аз да се напъвам да правя сценария, приказния, ако оцелея тук, ще пиша с използване на вълшебните приказки. Ето – Толстой. Написал е по мотивите на Колоди – Буратино* и златното ключе.
Тези цигари са такъв боклук (цигари без бандерол – 2020), че ги намалих драстично. Преброих си парите на стотинки – 4 лева и 72 стотинки общо. В момента имам 15 цигари у мен (значи съм изпушила 4-5), като продадох 1 (цигара – 2020). Тоест ако продължа с това темпо, цигарите може да ми стигнат за утре, пък и вдругиден). Работата е там, че е невероятен дискомфорт пушенето тук. Малката в стаята, която днес насмалко не ми счупи очилата, е отвратителна. Единственото добро нещо е, че не стои в
(Страница 7 – номерирана и горе, и долу, буква Б)
стаята и си мълчи. Последна новина – «любимият» ми д-р П. ми е изписал и конвулекс - 1 таблетка сутрин и 2 т. вечер. Пих (таблетката – 2020) – какво друго може да направи човек тук? Вече не се съмнявам, че ще ме оставят още месец тук след делото. Такава ми била съдбата, м. Още веднъж благодаря. Благодаря!!!

Чета писмата на Толстой – и виждам какво нещо е било. Къде сме ние – къде са те, аристократите. Между другото, Тула – значи Тульская губерния. А имаме тайно общество Туле**.
(спирам до 12 ноември, четвъртък, на 7 стр.)
Пояснение: Знаех и за двете видеа, когато пишех това, но за пореден път казвам – знаех, че се четат и фотокопират дневниците ми, поради което не доуточнявах какво точно си мисля. Имах си едно наум. Нали първата ми болница беше Св. Наум. Это моя фишка, както казват руснаците.

Илюстрациr – видео:
1. [линк]
Общество Туле и Аненербе-Битва за Арктику
5,757 views
•Sep 21, 2018
517SHARESAVE

Битва за Арктику началась еще в начале 20 века. В Германии сотни молодых людей посвящали в рыцари средневекового ордена. Но зачем проводился этот средневековый обряд? Так создавалось общество изучения германских ценностей, более известное как орден или Общество Туле.
Music in this video
Learn more
Listen ad-free with YouTube Premium
Song
Lethal weapons - Killer Tracks
Artist
Jean Yves Rigo
Album
KOK2254_Action & Danger
Licensed to YouTube by
AdRev for a 3rd Party (on behalf of Koka); AdRev Publishing, and 1 Music Rights Societies
SHOW LESS
0 Comments
SORT BY

2. [линк]
3.
4.
5.
6.
7.
8. 3:50 / 8:55
9. #танк #солнцепёк #буратино
10. ТОС-1А БУРАТИНО и СОЛНЦЕПЁК! АД для ВРАГОВ России!
11. 386,821 views
12. •Aug 18, 2019
13. 12K532SHARESAVE
14.
15. История Оружия
16. 242K subscribers
17. JOIN
18. SUBSCRIBE
19. ТОС-1А БУРАТИНО и СОЛНЦЕПЁК! Группа ВК - [линк] Instargam - [линк] #танк #солнцепёк #буратино

(Продължение, Дневник Курило 2015 година , дата 12 ноември – стр. 7 долу е горе на Азбучника, даден ми от светкавично разпоредилата вечерта въдворяването ми в Св. Йоан Рилски, майка на близнаци и съпруга на руснака с пищова за руска рулетка г-жа Р. С-нова и поради това за да не преча на лекарите от нощна смяна бях поместена в луксозния изолатор на Психодиспансера в центъра на София, близо до бившия Партиен дом, Министерския съвет и площада с жълтите павета и Мавзолея на антифашиста Георги Димитров, успял да се защити сам, изучавайки правна литература на Райха в оригинал, при това така убедително, че дори германският съд снема от него вината. За опожаряването на Райхстага, опакован от видния български художник Кристо Явашев. Луксът в изолатора се състои в облицоването с плочки на цялата повърхност на помещението, с минало предназначение баня, вместо тоалетна в пода има дупка за естествените нужди на изолираното лице, което при желание да спи разполага само с облицовано с плочки място за сядане на къпещите се. Но най-важното е, че е облицовано с фаянсови плочки и е безукорно лесно за поддържане на хигиената. А да, руснакът ми разправяше за мобилни устройства, за създаването на група, кото ще си предава съобщения по безжичен път, която група щяла да върши чудеса. И небрежно въртеше на единия си пръст браунинга, май това беше марката, не си спомням, но нещо такова. Може да е бил колт, защо не? Като показваше как се зарежда и как се натиска спусъка – с празен барабан, разбира се.)
12 ноември, четвъртък. Сънувах нещо, пак свързано с Фейсбука. Много гаден вкус в устата. Няма смисъл да прогнозирам какво ме чака от „добрия“ доктор П-ев. Изпуших две цигари досега, време е да се спра. Просто отбелязвам Ясная Поляна – името Поляна  ПолянОВа. А пък на Оптимиста прякора е Polyana. Пак нещо като секта. Толстоист. Най-общо казано са ме оставили в ръцете на интернет-секта. С тези въдворявания. Аз нямах нормално общуване. Как ще се живее и ще се оцелява. Важно е да се мисли за това. Не ми харесва как изглеждам. Не ми харесва – и това е. Омръзна ми всичко. Животът ми омръзна. Благодаря, много благодаря. Тъпо та тъпо е тук, но все пак някак ще се издържа. Изпуших 3 цигари покрай кафето. Днес прекалих сутринта, но в крайна сметка ще се вместя в минимума. Тази тетрадка е отвратителна. Мисля си като се върна какво

(Страница без номер, опака страна на предишната.)
Да направя с блога (във Фейсбук – 2020). Смятам 1 по 1 да изчистя, да оставя свои записки – да ги побера в няколко картинки. И това е. Картинките да не са мои лични документи. Нищо такова. Няма ми черната химикалка – и нямам идея къде е. Останали са ми 8 цигари. Пих още 1 кафе. Остават ми още малко цигари, затова по-късно. Престана да ме втриса както преди. Това добре. Мина 10 часа. За щастие съм (зачертано без) с очила и мога да виждам часовника. Какво друго? Няма какво. Неприятно се чувствам след лекарствата. Имаше една табл.. конвулекс . Иначе май бяха 2 таблетки. Не знам дали едната е коректор.х Трябва да попитам. Някакво чудно усещане имам от време на време. Че още съм в Западен парк – просто подсещане за Западен парк времето и дори за времето Овча Купел. Интересно дали са ме изтрили най-после? Държа да ме трият (в клубовете на дир.бг, спама на ккрекк – 2020). Някакъв сценарий правих насън. Време е да се абстрахирам от бедите и дза започна нещо да имам. Не знам какво и що със сценария, не е ли по-добре да си спомня за някои случаи от моите странни обиколки (из нощна София, по околовръстното шосе – 2020) Макар че сега се сещам за нелошата си цел да направя обработка на вълшебните приказки (тетрадката с анализа им в Симеоново е открадната – 2020). Не в стил „Алфагари“. (възпроизвеждам текста точно както е, името често го бърках Алгафари или Алфагари ми представляваше винаги традност. – 2020). Написах нещо колкото да не е без хич. Но не ми допада заради повторението. Дали да не направя по една глава за всички главни герои, озовали се в страната (зачертано, не се чете) на приказ-ни-те
ки  на унгарски кой/я, Ki ez – кой е това
на унгарски. Взех си цигарите и сега трябва да ми стигнат до вдругиден.
(Дотук, нова страница, горе и долу – 8, буква Б от Азбучника)
[линк]
Blitzed: Nazis On Drugs (WW2 Documentary) | History Documentary | Reel Truth History

[линк]антитерорист.

Мнението е изтрито от kkrekk
[линк]антитерорист

Публикувано във Фейсбук и в страницата на ЦРУ.


Много са смешни тези от квартал Младост... И от клубовете на дир.бг... Е как така се копира само прочитът за град Чугуев, , този текст се изгуби в моята персонална мишка син цвят, OPTICAL MOUSE ... With FCCStandarts... blue metallic color and black... АМИ няма как, ще се чисти къщата на части. Направо къртовски труд.

Закачих пердета в кухнята, едното всъщност не е перде, а някаква хавлиена кърпа за плаж, с палма откъм страната, обърната към другия блок… Смешки.
Постепенно събирам боклуците едновременно – и от моята стая и от кухнята. Иначе нали съм на вълна космос, совалки и разни такива. Че и Пер-никна всичкото отгоре. Та се сетих как на 12 април 2008 година чух по някакво Пернишко радио гадната новина за двама млади влюбени, които са се хвърлили от балкона на блок на улица Юри Гагарин… Гадно.

А, да, намерих адреса на хазяите в Тевата. Доколкото си спомняв съпругът беше някакъв началник на танкова бригада в Софийско, а съпругата му – страшно наплашена от някакви шамански изпълнения.

Тези хора просто избягаха от Перник. За да се спасят от дъновистите и от разни други сектанти. Които се съблираха и виеха в съседния апартамент ужасните си песни. От вратата смърдеше страшно, така че един ден побеснях и измих вратата и окачих на дръжката обезмирисител за автомобил. Елхичка.

Такова безредие е, че не мога да намеря плика на писмото с адреса, по бегли спомени блок 86, Тева. Обаче открих парче от албума на В.В.Путин с отвратителни снимки, което купих на майка за рожгзения ден и се проклех, защото да дам 70 лева за такава пародия и гавра, ами беше глупаво.

Но запазих най-важното парче – на което пише:
8 лет Президентом России 1 813 515 км, или 2 783 chаса в самолете
206 поездок по стране или 187 населенныx пунктов
189 визитов за границу

Все это, конечно не вместилось в альбом,
но есть еще 24 000 фотографий, видео- и документальный архив
двух президентских сроков Путина на мультимедийных дисках
в приложении

На това откъснато от албума парче има мой собственоръчен подпис и е положен откраднатият ми на два пъти печат: Валерия Полянова Преводач Булстат: 5402046339 Подписът е под печата

Преписах така, както е на листа. Купен в РКИЦ – по време на Президентството на Дм. Медведев

Кактои да е.

Това за родния град на Илан Рамон също е част от мое търсене по същата тема – КОСМОС и нещастия, сполетели космонавтите и астронавтите. Темата космос всъщност ми е хоби. Откакто съпругът на братовчедката на майка ми в град Чугуев, Украйна, чичо Иван, който беше началник на местното изтрезвително – на руски вытрезвитель, меднъж, много, до безпаметство пиян, се изпусна – проговорился се казва на руски, че Юри Гагарин е загинал по време на изпитателен полет в Украйна, където има военно градче край Чугуев, а също така военно летище.

Бил научил за това от един адски пиян „клиент на заведението, където пияниците се лекуват, докато не отзвучи махмурлукът и човекът не се върне към нормалното си работно състояние. Така че много отдавна изчетох Уикипедия и всичко, което намерих за град Чугуев, за неговата история – по бегли спомени там или е рисувал Иля Репин, или е имал дом там. Или дори това е родният му град. Същият Репин, с картината Бурлаки на Волге… Която я имаше във всички учебници по руски език.

Значи пияният навигатор от военното летище в Чугуев, който е съпровождал полета на първия космонавт на изтребителя, за който насипаха глупости и лъжи както Ванга - за някакви извънземни, които го били взели на НЛО-то си, а също така и съветските медии, са пълна измислица.

Защото по онова време, пък и сега, полетът се фиксира и ръководи от летището на излитане, което е секретен обект. Най-малкото.

Освен това става дума за ЮРИЙ ГАГАРИН.
За чий им е било да рискуват живота му в изпитателен полет, хайде да задам този въпрос... На онези, които вече са в пъкъла...

Пияният мъж, предполагам отдавна мъртвец - я препиване, я отравяне, я случайна катастрофа... е споделил, че Гагарин е псувал като каруцар до последен дъх всичко и всички. И Родину и их мать.

Защото както пък установих аз след много четене в интернет, причина за свмъртта е била небрежността на техническия персонал. Някаква тънкост - не съм пилот, но има начин да се намери - ако не е заличен отдавна - текстът с анализ на катастрофата в технически аспект.

Разхерметизиране на каблината на изтребителя.
Налягането го е убило.
В редултат на разхерметизирането.
Смътно си спомням нещо за някаква ръчка или педал,
несработил.
При опита да се катапултира...
На всичкото отгоре.

Така че всяка "мистерия" покрай катастрофите има прост и обикновен отговор: ЧОВЕШКИ ФАКТОР.



Чугуев Материал из Википедии — свободной энциклопедии Текущая версия страницы пока не проверялась опытными участниками и может значительно отличаться от версии, проверенной 15 января 2020; проверки требуют 18 правок. Перейти к навигацииПерейти к поиску У этого термина существуют и другие значения, см. Чугуев (значения). Город Чугуев укр. Чугуїв Вид на Чугуївське городище...JPG Флаг[d] Герб[d] Флаг[d] Герб[d] 49°50′07″ с. ш. 36°40′32″ в. д.HGЯO Страна Украина Область Харьковская Район Чугуевский Община Чугуевская городская Внутреннее деление Зачуговка, Осиновка, Башкировка, Преображенка, Успенка, Дружба (посёлок) История и география Основан 1533[1][2][3][4][5] — 1584[6] Первое упоминание Между 1540 и 1584 Прежние названия нет Город с 1780, затем с 1938 Площадь 12,8 км² Высота центра 96 м Часовой пояс UTC+2:00, летом UTC+3:00 Население Население 31 993[7] человек (2019) Катойконим чугуевцы, чугуевец Цифровые идентификаторы Телефонный код +380 5746 Почтовые индексы 63500-63509 Автомобильный код AX, КХ / 21 КОАТУУ 6312000000 Прочее Дата освобождения 11 августа 1943 Адрес горсовета г. Чугуев, ул. Староникольская, 35а chuguev-rada.gov.ua Чугуев на картеЧугуевЧугуев Чугуев на картеЧугуевЧугуев Чугуев на картеЧугуевЧугуев Commons-logo.svg Медиафайлы на Викискладе План Чугуева 1787 года Чугýев (укр. Чугýїв) — город в Харьковской области Украины. Является административным центром Чугуевского района. До 2020 года был городом областного подчинения, составлявшим Чугуевский городской совет, в который также входили сёла Клугино-Башкировка и Васильев Хутор. Расположен в 28 км к юго-востоку от Харькова, входит в Харьковскую агломерацию. Содержание Географическое положение Город Чугуев находится в 39 км от Харькова на правом берегу реки Северский Донец: выше по течению на расстоянии в 2 км расположен пгт Кочеток, ниже по течению на расстоянии в 4 км расположен пгт Эсхар, на противоположном берегу — пгт Малиновка и село Клугино-Башкировка. По городу протекает пересыхающая река Чуговка (правый приток Северского Донца). Через город проходят автомобильные дороги М-03, Т-2111 и Р-07. Рядом проходит железная дорога Харьков — Купянск, станция Чугуев. Этимология Город получил название от прежнего Чугуевского городища, находившегося на этом месте (возможно, названного по имени половецкого хана Чугая)[8]. Название, скорее всего, происходит от татарского слова «чуга», что означает узкий кафтан с короткими рукавами. Территория нынешнего Чугуева и называлась Чугой, что означало — тут живут люди, которые носят чугу. История Чугуево городище Д. Багалей и Д. Миллер считали, что местность, где впоследствии был основан современный Чугуев, до XIII века принадлежала Переяславскому и Черниговскому княжествам, а на месте Чугуева в древности существовал город[8]. В московских документах XVI века упоминается Чугуевское либо Чугуево городище, как остатки («памятник»[9]) города, который существовал ещё до монгольского опустошения Руси.[9] А в указе царя Алексея Михайловича от 1647 года указывается, что «Чугуевские земли и разные участки веками принадлежат нашему Московскому государству». Чугуевское городище также упоминается в «Книге Большому Чертежу» 1627 года. Проведенными на Чугуевском городище археологическими исследованиями в 1996, 2005—2007, 2009 гг. было установлено что оно было создано в VIII—IX веках раннесредневековым населением салтово-маяцкой археологической культуры, существовавшей во времена зависимости от Хазарского каганата. Отмечены отдельные находки золотоордынского времени. Иные предполагаемые ранее теоретически культурные отложения (скифские, раннеславянские, древнерусские) на памятнике отсутствуют.[10] Основание города Чугуев построен на высоком холме между реками Берёзовой (правым притоком Чуговки, ныне не существует), Чуговкой (правым притоком Донца) и Донцом. В историографии приводятся различные даты основания Чугуева: Построен по приказу царя Ивана Грозного[1][2][3][4] (то есть между 1533 (1530[5]) и 1584[11]) на правом, высоком, берегу Донца в 120 верстах ниже по течению от Белгорода[12]. Согласно В. Пассеку, тогда же, при Иване Грозном, Чугуев обнесли земляным валом[12]. Основан белгородским воеводой между 1584 и 1626 годом[13]. Согласно третьей, построен за государственный счёт тульским воеводой (1650—1651) князем П. И. Щетининым[14][15]. Согласно «Экстракту о слободских полках» (1734), Чугуевский острог (деревянная крепость) построен по приказанию царя Михаила Фёдоровича в 1638 году — за один сезон; согласно выражению XVII века, поселение, огородившись, таким образом стало городом[16]. XVII век С 1630-х годов учреждается Чугуевское воеводство; одним из первых воевод стал князь Яков Петрович Волхонский[17]. В начале 1638 года, после подавления восстания в Речи Посполитой, оттуда в Белгород пришла партия православных переселенцев во главе с гетманом Яковом Острянином, определённая белгородским воеводой на жительство в Чугуев[8]. В грамоте Разрядного приказа тульскому воеводе от августа 1638 говорится, что пришедших с Острянином «велим устроить на Чугуеве городище всех в одном месте, и по вашей мысли в одном месте устроить их мочно, для того, как они будут блиско Муравске сакмы, и нашему делу чаять прибыльнее и от татарского приходу остерегательнее». Поселенцы покинули город через несколько лет, после мятежа и убийства Острянина в 1641 году[8]. 1639 — построена крепость (острог): «построен в 147 (1639) году острогом дубовым стоячим с кровати и обломы и катки и с людницы; подле городовой стены с подошвы привалы обложены и насыпаны землёю». На протяжении городовой стены было 8 башен, всего «по мере около города, городовой стены и с башенными месты пять сот сажень». Башни назывались: Пречистенская с воротами, Наугольная, Средняя Брясловская, Наугольная проезжая, Наугольная, Пятницкая, Тайницкая Наугольная.[18] 1642 — в Чугуевскую крепость посланы 200 стрельцов. 1680 — именован как военное поселение. XVIII век В период правления Петра I, 28 февраля 1700 года, из городовых казаков, проживавших в Чугуеве, Орле, Курске, а также из принявших православие калмыков и татар были сформированы особые военные команды, которые 25 июля 1749 года были преобразованы в Чугуевский конный казачий полк. C 20 октября (ст.ст.) 1721 года по 1 сентября (ст.ст.) 1917 года в составе Российской империи. 1765 — Чугуев становится центром небольшого Чугуевского уезда Белгородской губернии Российской империи, переданного в 1779 году в Слободскую губернию. 2 сентября 1769 года из чугуевских казаков, не вступивших в конный полк, были сформированы: легкоконная команда (4 сотни) и полукоманда казаков Петербургского легиона. 1780 — присвоен статус города. В 1780 году составлен новый большой Чугуевский уезд (округ) — из старого Чугуевского уезда, части Салтовского уезда с Салтовом, Хотомлянского комиссарства, Печенежского комиссарства и части Балаклейского комиссарства (без Балаклеи, со Змиевым). В 1780—1797 — уездный город Харьковского наместничества. 1797 — уезд вместе с Чугуевом передан в Курскую губернию. XIX век В начале XIX века Чугуев становится центром восьми округов военных поселений, одним из которых была известная Малиновка (Харьковская область). 16 августа 1808 года из состава Чугуевского казачьего полка был сформирован регулярный Чугуевский 11-й уланский полк. 18 августа 1819 года в Чугуеве вспыхивает военно-поселенский бунт, жестоко подавленный А. Аракчеевым. За это А. С. Пушкин пишет на него эпиграмму, называя «Нероном в Чугуеве». В 1865 было учреждено Чугуевское пехотное юнкерское училище. XX век С 1 сентября (ст.ст.) по 25 октября (ст.ст.) 1917 года в составе Российской республики. 15 (28) декабря 1917 года отряд Красной гвардии под командованием Н. А. Ховрина без боя занял Чугуев, находившиеся в городе юнкера Чугуевского военного юнкерского училища сдали оружие[19]. Во время гражданской войны город занимали разные политические образования. В феврале — апреле 1918 года город входил в состав Харьковской губернии советской Донецко-Криворожской республики. После подписания Брестского мира, с 10(?) апреля 1918 по январь 1919 года (де-факто — по декабрь 1918) был оккупирован кайзеровскими войсками и входил составной частью в Украинскую державу гетмана П. П. Скоропадского. В течение полутора месяцев после отречения кайзера Германии, в связи с аннулированием Брестского мирного договора и выводом германских оккупационных войск, в самом конце декабря 1918 был занят РККА. В 20-х числах июня 1919 года был занят Добровольческой армией В. З. Май-Маевского и вошёл в состав образованной 25 июня 1919 Харьковской области Юга России. В середине декабря 1919 года Первая конная армия С. М. Будённого окончательно установила Советскую власть. C декабря 1922 года в составе Украинской Советской Социалистической Республики Союза Советских Социалистических Республик. 11 июня 1931 года началось издание местной газеты[20]. В ноябре 1935 года открыт Дом пионеров (с 1993 года — Дом детского и юношеского творчества)[21]. С мая 1938 в Чугуеве начало формироваться Чугуевское военное авиационное училище (специализировавшееся на подготовке лётчиков-истребителей)[22], с сентября 1938 года начали работу авиаремонтные мастерские училища. 10 августа 1938 года Чугуеву в очередной раз был присвоен статус города. 17 сентября 1941 года на аэродром Чугуевского авиаучилища прибыли части 15-й смешанной авиадивизии ВВС РККА, выведенные с фронта для ремонта авиатехники и замены авиадвигателей[23]. 16 — 18 октября 1941 года в Чугуев был перемещён Военный совет и часть аппарата фронтового управления Юго-Западного фронта (в городе был развёрнут командный пункт и действовал узел связи штаба ЮЗФ)[24]. 30 октября 1941 года советские органы и войска оставили город, который был оккупирован германскими войсками[25][26]. Для действий в тылу немецких войск был создан Чугуевский партизанский отряд, однако в связи со сложной обстановкой на фронте отряд длительное время был вынужден действовать на линии фронта, как подразделение, приданное регулярным частям РККА, а 26 ноября 1941 отряд участвовал в освобождении села Неелова[27]. Тем не менее, действовавшие в городе подпольщики в ноябре 1941 года сумели взорвать восстановленный немцами железнодорожный мост через реку Северный Донец и устроили взрыв на чугуевском аэродроме[28]. В середине июня 1942 года немецкое военное командование сформировало в районе Чугуева ударную группировку из семи дивизий 1-й танковой армии вермахта, которая 22 июня 1942 года перешла в наступление против войск Юго-Западного фронта[29]. 10 февраля 1943 года освобождён от германских войск советскими войсками Воронежского фронта в ходе Харьковской наступательной операции 2.02.-3.03.1943 года:[25] 3-й танковой армии (командующий Корзун, Павел Петрович) в составе: 12-го танкового корпуса (генерал-майор т/в Зинькович, Митрофан Иванович) в составе: 30-й тбр (подполковник Курист, Людвиг Иванович), 97-й тбр (полковник Потапов, Иван Тимофеевич), 106-й тбр (подполковник Красных, Иван Иванович), 13-й мсбр (подполковник Фесин, Иван Иванович); 62-й гв. сд (генерал-майор Зайцев, Георгий Михайлович). 15 марта 1943 года советские органы и войска оставили город, оккупированный германскими войсками.[25] Чугуевская авиабаза 11 августа 1943 года освобождён от германских войск войсками Степного фронта в ходе Белгородско-Харьковской наступательной операции:[25] 57-й армии в составе: 41-й гв. сд (полковник Цветков, Константин Николаевич) 64-го ск (генерал-майор Анашкин, Михаил Борисович)[30]. Ущерб Чугуева от немецкой оккупации 1941-43 годов составил 1 миллиард 379 миллионов советских рублей.. В 1966 году население составляло 23 000 человек. По состоянию на начало 1985 года, в городе действовали завод топливной аппаратуры, авиационный ремонтный завод, опытный завод прецизионного оборудования, завод «Гидрожелезобетон», завод строительных материалов; хлебозавод, молокозавод, мясной и мебельный комбинаты; участок промышленно-художественного объединения «Украина»; райсельхозтехника, райсельхозхимия; комбинат бытового обслуживания, 2 профессионально-технических училища, 7 общеобразовательных школ, музыкальная школа, спортивная школа, больница, поликлиника, Дом культуры, 2 клуба, 4 библиотеки и художественно-мемориальный музей И. Е. Репина[31]. Наиболее значимыми промышленными предприятиями города являлись завод топливной аппаратуры, авиационный ремонтный завод, завод прецизионного оборудования, мебельный комбинат и мясокомбинат[32]. В 1986 году в городе была построена и введена в эксплуатацию новая поликлиника[33]. Население До конца XVIII века население города было одним из самых крупных в наместничестве/губернии и составляло: в 1785 году — 9197 человек[1]; в 1788 году — 9185 человек[3][34]. в 1901 году — 12 975 человек[35] в 1959 году — 22 657 человек[36] в 1989 году — 36 543 человек[37] По переписи 2001 года население составляло 36 438 человек. Символика Нынешний герб Чугуева имеет более чем 260-летнюю историю. 21 сентября 1781 года существовавший до того герб города официально утвердила лично Императрица Всероссийская Екатерина II. Герб был утверждён в один день со всеми 15-ю гербами уездных городов и губернского центра Харьковского наместничества; в тот же день были утверждены и гербы соседнего Воронежского наместничества. Герб «старый», то есть исторический, и составлен задолго до своего утверждения. Впервые герб достоверно известен в 1752 году как герб на знамени Чугуевского полка, постоянно дислоцировавшегося в городе. Поскольку герб был утверждён до того, в Гербовник Щербатова 1775 года с полковыми гербами он не вошёл (туда вошли «старые» гербы других пяти полковых городов Слобожанщины: Ахтырки, Изюма, Острогожска, Сум и Харькова). Отличительной особенностью «старых» гербов являлось поле щита — с гербом только самого города (без герба наместничества/губернского центра в верхней части). Герб Чугуева состоит из трёх горизонтальных частей (полей). В верхнем, золотом, поле изображены две перекрещенные крестообразно серебряные сабли (рукоятками вниз). В среднем, красном, поле горизонтально расположены три серебристых полумесяца, повёрнутых рогами вверх («три серебряныя рогатыя луны»). В нижнем поле герба изображена на серебряном фоне подвешенная на горизонтальном шесте виноградная с листьями кисть, показывающая садоводство и изобилие винограда в окрестностях. (Из других городов губернии виноград изображён в гербе Изюма). Герб города с официальным описанием. 1781 Современный герб 1990-х годов Объекты социальной сферы Дошкольное образование: Чугуевское дошкольное учебное заведение (ясли-сад) № 1[38]. Чугуевское дошкольное учебное заведение (ясли-сад) № 3. Чугуевское дошкольное учебное заведение (ясли-сад) № 4. Чугуевское дошкольное учебное заведение (ясли-сад) № 8[39]. Чугуевское дошкольное учебное учреждение (ясли-сад) № 12[40]. Дошкольное подразделение Чугуевского УВК № 6. ДУЗ Радуга при ВЧ А0501. В 2013—2014 учебном году в городе функционируют 6 дошкольных учебных заведений и 1 дошкольное подразделение в составе УВК № 6, в них воспитывается 1195 дошкольников от 2 до 6 (7) лет[41]. Общее среднее образование включает 9 школ:[42]. Чугуевская ООШ I—III ступеней № 1 им. И. Ю. Репина[43]. Чугуевская ООШ I—III ступеней № 2[44]. Чугуевская ООШ I ступени № 3[45]. Чугуевская ООШ I—II ступеней № 4[46]. Чугуевская гимназия № 5[47]. Чугуевский УВК № 6 им. трижды Героя Советского Союза И. Н. Кожедуба[48]. Чугуевская ООШ І-ІІІ ступеней № 7[49]. Чугуевская СШ І-ІІІ ступеней № 8 с углубленным изучением иностранных языков[50]. Клугино-Башкировская ООШ І-ІІІ ступеней[51]. Внешкольное образование: Чугуевская детская художественная школа имени И. Е. Репина Чугуевский центр туризма и краеведения[52]. Чугуевский дом детского и юношеского творчества[53]. Чугуевская детско-юношеская спортивная школа. Музыкальная школа. Спорт В городе базируется футбольный клуб «Старт» (создан в 1954 году как футбольная команда, главным достижением клуба является победа в финале Кубка СССР среди КФК в 1961 году, одна из самой титулованных команд в регионе — дважды была обладателем и дважды полуфиналистом Кубка Украины среди КФК, много раз выигрывала Чемпионат Чугуевского района и Чемпионат Харьковской области по футболу). Религия Чугуевская икона «Успение Пресвятой Богородицы». XIX век Собор Покрова Пресвятой Богородицы[54]. Храм в честь иконы Божией Матери «Всех скорбящих Радость»[55]. Храм святых Царственных мучеников. Всехскорбященский храм (Осиновка). Рождество-Богородицкий храм. Николаевская часовня (каменная, Подол, трасса Харьков — Донбасс). Николаевская часовня (деревянная, Зачуговка). Города-партнеры Польша Старый Сонч — Польша Белоруссия Бобруйск — Белоруссия См. также Категория:Родившиеся в Чугуеве Характеристика уездного города Чугуева в «Описании Харьковского наместничества» 1788 года. Примечания ↑ Показывать компактно «Описания Харьковского наместничества конца XVIII века»: Описание Харьковского наместничества 1785 года. К: Наукова думка, 1991 Описание Харьковского наместничества 1787 года: «Чугуев». К: Наукова думка, 1991 Описание Харьковского наместничества 1788 года: «Чугуев». К: Наукова думка, 1991 Описание городов Харьковского наместничества 1796 года: «Чугуев». К: Наукова думка, 1991 Согласно Дополнениям АН УССР 1991 г. к «Описаниям Харьковского наместничества конца XVIII века»: не ранее 1530 года. Прим.34: Чугуев. — К.: Наукова думка, 1991. ISBN 5-12-002041-0 (укр.) Иван Грозный умер в 1584 году Чисельність наявного населення України на 1 січня 2019 року. Державна служба статистики України. Київ, 2019. стор.67 проф. Д. Багалей, Д. Миллер. Том первый (XVII-XVIII вв.) Глава 1: Основание города Харькова // История города Харькова за 250 лет его существования (с 1655-го по 1905-й год). Историческая монография. / Паровая типография и литография М.Зильберберг и С-вья. — 1-е изд. — Х.: Издательство Харьковскаго городского общественнаго управления, 1905. — Т. 1. — 568 с. — 11 000 (репринт 1993) экз. Филарет (Гумилевский). Историко-статистическое описание Харьковской епархии. Глава «Основание Чугуева». Свистун Г.Є. Чугуївське городище: археологічні дослідження в 2009 р. / Г.Є.Свистун — Х.: Мачулін, 2010. — 100 с.: 63 іл. Иоанн Грозный умер в 1584 году В. В. Пассек. «Очерк истории Харьковской губернии» Книга Большому Чертежу. Редакция 1627 года. ЦГАДА, фонд 286, оп.2, дело 41. Согласно Дополнениям АН УССР 1991 г. к «Описаниям Харьковского наместничества конца XVIII века». Прим.34: Чугуев. — К.: Наукова думка, 1991. ISBN 5-12-002041-0 (укр.) Л. И. Мачулин. Основание Харькова: легенды, гипотезы, факты. — Харьков: Мачулин, 2008. — 96 с. — (Харьковская старина). — 1 000 экз. — ISBN 966-8768-17-5. Филарет (Гумилевский). Историко-статистическое описание Харьковской епархии. Глава «Ново-Белгород» Филарет (Гумилевский). Историко-статистическое описание Харьковской епархии. Основание Чугуева История гражданской войны в СССР. том 3 (ноябрь 1917 г. — март 1919 г.). М., Госполитиздат, 1958. стр.68 № 3139. Красная звезда // Летопись периодических и продолжающихся изданий СССР 1986—1990. Часть 2. Газеты. М., «Книжная палата», 1994. стр.411 Чугуевский городской дом детского и юношеского творчества отмечает 70-летие // «Status Quo» (Харьков) от 11 ноября 2005 Л. А. Дубровин. Пикировщики. М., Воениздат, 1986. стр.9-10 Л. А. Дубровин. Пикировщики. М., Воениздат, 1986. стр.50-51 И. Х. Баграмян. Так начиналась война. М., Воениздат, 1971. стр.388-389 Справочник «Освобождение городов: Справочник по освобождению городов в период Великой Отечественной войны 1941—1945». М. Л. Дударенко, Ю. Г. Перечнев, В. Т. Елисеев и др. М.: Воениздат, 1985. 598 с. Исаев А. В. От Дубно до Ростова. — М.: АСТ; Транзиткнига, 2004. Советские партизаны: из истории партизанского движения в годы Великой Отечественной войны / ред.-сост. В. Е. Быстров, ред. З. Н. Политов. М., Госполитиздат, 1961. стр.455 История Великой Отечественной войны Советского Союза, 1941—1945 (в шести томах). / редколл., П. Н. Поспелов и др. том 2. М., Воениздат, 1961. стр.131 История Великой Отечественной войны Советского Союза, 1941—1945 (в шести томах). / редколл., П. Н. Поспелов и др. том 2. М., Воениздат, 1961. стр.416 Сайт РККА. [линк] Архивная копия от 30 сентября 2018 на Wayback Machine. Чугуев // Украинская Советская Энциклопедия. том 12. Киев, «Украинская Советская энциклопедия», 1985. стр.283 Чугуев // Советский энциклопедический словарь. редколл., гл. ред. А. М. Прохоров. 4-е изд. М., «Советская энциклопедия», 1986. стр.1504 А. Я. Зинченко. Чугуев: путеводитель по городу. 2-е изд., пер. и доп. Харьков, «Прапор», 1990. стр.115 Описания Харьковского наместничества конца XVIII в. Описательно-статистические источники. — К.: Наукова думка, 1991. ISBN 5-12-002041-0 (укр.) Чугуев // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907. Всесоюзная перепись населения 1959 г. Всесоюзная перепись населения 1989 г. Численность городского населения союзных республик, их территориальных единиц, городских поселений и городских районов по полу Чугуевского дошкольного учебного заведения (ясли-сад) № 1. Чугуевского дошкольного учебного заведения (ясли-сад) № 8. Официальный сайт Чугуевского дошкольного учебного учреждения (ясли-сад) № 12. Відділ освіти виконавчого комітету Чугуївської міської ради. Архивировано 11 сентября 2014 года. Відділ освіти виконавчого комітету Чугуївської міської ради. Архивировано 10 сентября 2014 года. Официальный сайт Чугуевской ООШ I-III ступеней № 1 им. И. Ю. Репина. Официальный сайт Чугуевской ООШ I-III ступеней № 2. Официальный сайт Чугуевской ООШ I-III ступеней № 3. Официальный сайт Чугуевской ООШ I-II ступеней № 4. Официальный сайт Чугуевской гимназии № 5. Официальный сайт Чугуевского УВК № 6 им. трижды Героя Советского Союза И.Н. Кожедуба. Официальный сайт Чугуевской ООШ І-ІІІ ступеней № 7. Официальный сайт Чугуевской СШ І-ІІІ ступеней № 8 с углубленным изучением иностранных языков (недоступная ссылка — история ). Официальный сайт Клугино-Башкировской ООШ І-ІІІ ступеней. Официальный сайт Чугуевского центра туризма и краеведения. Официальный сайт Чугуевского дома детского и юношеского творчества. Харьковская Епархия. Харьковская Епархия. Ссылки О людях из Чугуева Сайт Верховной рады Украины Сайт Чугуевского городского совета Сайт Чугуевской территориальной общины Хлебников. История 32-го драгунского Чугуевского ея величества полка Сайт Художественно-мемориального музея И. Е. Репина в г. Чугуеве (недоступная ссылка). Архивировано 29 сентября 2008 года. Сайт торговой площадки ЧБ | Чугуев-Брокер Официальный сайт Чугуевской Центральной Районной Больницы им. Н. И. Кононенко [скрыть]⛭ Харьковская область Районы БогодуховскийИзюмскийКрасноградскийКупянскийЛозовский (Лозовской)ХарьковскийЧугуевский Флаг Харьковской области Герб Харьковской области Города БалаклеяБарвенковоБогодуховВалкиВолчанскДергачиЗмиёвИзюмКрасноградКупянскЛозоваяЛюботинМерефаПервомайскийПивденное (Южное)ХарьковЧугуев Пгт АндреевкаБабаиБезлюдовкаБелый КолодезьБерезовкаБлизнюкиБоркиБороваяБудыВасищевоВведенкаВеликий БурлукВильчаВысокийГутыДвуречнаяДонецЗачепиловкаЗидькиЗолочевКазачья ЛопаньКегичёвкаКовшаровкаКовягиКоломакКонстантиновкаКоротычКочетокКраснокутскКраснопавловкаКулиничиКупянск-УзловойМалая ДаниловкаМалиновкаМанченкиНовая ВодолагаНовопокровкаОльшаныОрелькаОльховкаПанютиноПересечноеПесочинПеченегиПокотиловкаПриколотноеПрудянкаРоганьСавинцыСахновщинаСлатиноСлобожанское (Змиёвский район)Слобожанское (Кегичёвский район)СолоницевкаСтарый МерчикСтарый СалтовУтковкаХорошевоЧкаловскоеШаровкаШевченковоЭсхар Упразднённые районы БалаклейскийБарвенковскийБлизнюковскийБоровский (Боровской)ВалковскийВеликобурлукскийВолчанскийДвуречанскийДергачёвскийЗачепиловскийЗмиёвский (Змиевской)ЗолочевскийКегичёвскийКоломакскийКраснокутскийНововодолажскийПервомайскийПеченежскийСахновщинскийШевченковский [скрыть]⛭ Объекты на Северском Донце (от истока к устью) Россия прав.приток Сажновский Донецправ.приток Липовый ДонецБелгородБелгородское вдхр.Маслова Пристаньлев.приток Нежеголь Украина лев.приток ВолчьяПеченежское водохранилищеСтарый СалтовПеченегилев.приток Великий БурлукКочетокЧугуевправ.приток УдыЭсхарЗидькиЗмиёвСчастливоеАндреевкаСавинцыправ.приток Берекаканал Днепр — ДонбассИзюмлев.приток ОсколСвятогорскЯроваяДонецкоеРайгородокканал Северский Донец — Донбассправ.приток Казённый ТорецШипиловкалев. приток КраснаяКременнаяПривольеРубежноелев.приток БороваяЛисичанскСеверодонецкНижнееСлавяносербсклев.приток АйдарСчастьеправ. приток ЛуганьЛуганскСтаница ЛуганскаяСеверо-ГундоровскийСеверныйлев.приток Деркул Россия Донецкправ. приток Большая КаменкаКаменск-Шахтинскийлев.приток ГлубокаяКалитвенскаяКоксовыйБелая Калитвалев.приток КалитваСинегорскийКраснодонецкаялев.приток БыстраяУсть-БыстрянскаяНижнекундрюченскаяправ.приток КундрючьяУсть-Донецкийправ.рукав гирла Сухой Донец См. далее: река Дон ⚙️ Словари и энциклопедии Брокгауза и Ефрона • Малый Брокгауза и Ефрона Нормативный контроль GND: 7641815-7 • LCCN: n88009639 • VIAF: 137305909 • WorldCat VIAF: 137305909 Категории: Населённые пункты по алфавитуНаселённые пункты, основанные в 1584 годуНаселённые пункты Чугу-

ТОВА ВЕЧЕ СТАВА ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО.
В БЛОКА ОТСРЕЩА НА ХОЛА в Младост, в блок 45, на бул. Сахаров, ЖИВЕЯТ УКРАИНЦИ, КОИТО СЕ РАДВАХА МНОГО НА ПАДАНЕТО НА САМОЛЕТА С АНСАМБЪЛА В СИРИЯ.
ДА ИМ Е ЧЕСТИТО!

Това вече е публикувано във Фейсбук, а на челна позиция излезе ЦРУ в съвместен клип с ФБР, както и Полицията на Израел.
Продължавайте в същия дух.
Никтея и агитка.
Не ми пречите.

[линк]антитерорист. Редактирано от kkrekk на 03.12.20 04:59.

[линк]

УРЛ - В ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ УРЛАТИ ОЗНАЧАВА ИЗРЕВАВАВМ, НАДАВАМ КАНСКИ РЕВ - ПОЯСНЕНИЕ ДНЕС, 3.12.2020 Г.

Клубове Остави бележка Бележки Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 05:00 03.12.20
Клубове/ Горещи теми / Тероризъм * Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Re: can't post data [re: kkrekk]
Автор kkrekk (канарче)
Публикувано 03.12.20 04:17 Редактирай мнение следващо непрочетено мнение Отговор на мнението


Публикувано във Фейсбук и в страницата на ЦРУ.


Много са смешни тези от квартал Младост... И от клубовете на дир.бг... Е как така се копира само прочитът за град Чугуев, , този текст се изгуби в моята персонална мишка син цвят, OPTICAL MOUSE ... With FCCStandarts... blue metallic color and black... АМИ няма как, ще се чисти къщата на части. Направо къртовски труд.[/blue\

Закачих пердета в кухнята, едното всъщност не е перде, а някаква хавлиена кърпа за плаж, с палма откъм страната, обърната към другия блок… Смешки.
Постепенно събирам боклуците едновременно – и от моята стая и от кухнята. Иначе нали съм на вълна космос, совалки и разни такива. Че и Пер-ник///на всичкото отгоре. Та се сетих как на 12 април 2008 година чух по някакво Пернишко радио гадната новина за двама млади влюбени, които са се хвърлили от балкона на блок на улица Юри Гагарин… Гадно.

А, да, намерих адреса на хазяите в Тевата. Доколкото си спомняM съпругът беше някакъв началник на танкова бригада в Софийско, а съпругата му – страшно наплашена от някакви шамански изпълнения.

Тези хора просто избягаха от Перник. За да се спасят от дъновистите и от разни други сектанти. Които се съблираха и виеха в съседния апартамент ужасните си песни. От вратата смърдеше страшно, така че един ден побеснях и измих вратата и окачих на дръжката обезмирисител за автомобил. Елхичка.


Такова безредие е, че не мога да намеря плика на писмото с адреса, по бегли спомени блок 86, Тева. Обаче открих парче от албума на В.В.Путин с отвратителни снимки, което купих на майка за рожгзения ден и се проклех, защото да дам 70 лева за такава пародия и гавра, ами беше глупаво.

Но запазих най-важното парче – на което пише:
8 лет Президентом России 1 813 515 км, или 2 783 часа в самолете
(ПРОСТО НЕГРАМОТНОСТ ИЛИ ПРЕДНАМЕРЕНА НЕГРАМОТНОСТ - ЗА ДА СЕ ИЗБЕГНЕ МНОЖЕСТВЕНО ЧИСЛО НА СОВА? ЕСТЕСТВЕНО, ПОСЛЕДНОТО)

206 поездок по стране или 187 населенныx пунктов
189 визитов за границу

Все это, конечно не вместилось в альбом,
но есть еще 24 000 фотографий,
видео- и документальный архив
двух президентских сроков Путина
на мультимедийных дисках
в приложении

На това откъснато от албума парче има мой собственоръчен подпис и е положен откраднатият ми на два пъти печат: Валерия Полянова Преводач Булстат: 5402046339 Подписът е под печата

Преписах така, както е на листа.
Купен в РКИЦ – по време на Президентството на Дм. Медведев

Кактои да е.

Това за родния град на Илан Рамон също е част от мое търсене по същата тема – КОСМОС и нещастия, сполетели космонавтите и астронавтите. Темата космос всъщност ми е хоби. Откакто съпругът на братовчедката на майка ми в град Чугуев, Украйна, чичо Иван, който беше началник на местното изтрезвително – на руски вытрезвитель, меднъж, много, до безпаметство пиян, се изпусна – проговорился се казва на руски, че Юри Гагарин е загинал по време на изпитателен полет в Украйна, където има военно градче край Чугуев, а също така военно летище.

Бил научил за това от един адски пиян „клиент на заведението, където пияниците се лекуват, докато не отзвучи махмурлукът и човекът не се върне към нормалното си работно състояние. Така че много отдавна изчетох Уикипедия и всичко, което намерих за град Чугуев, за неговата история – по бегли спомени там или е рисувал Иля Репин, или е имал дом там. Или дори това е родният му град. Същият Репин, с картината Бурлаки на Волге… Която я имаше във всички учебници по руски език.

Значи пияният навигатор от военното летище в Чугуев, който е съпровождал полета на първия космонавт на изтребителя, за който насипаха глупости и лъжи както Ванга - за някакви извънземни, които го били взели на НЛО-то си, а също така и съветските медии, са пълна измислица.

Защото по онова време, пък и сега, полетът се фиксира и ръководи от летището на излитане, което е секретен обект. Най-малкото.

Освен това става дума за ЮРИЙ ГАГАРИН.
За чий им е било да рискуват живота му в изпитателен полет, хайде да задам този въпрос... На онези, които вече са в пъкъла...

Пияният мъж, предполагам отдавна мъртвец - я препиване, я отравяне, я случайна катастрофа... е споделил, че Гагарин е псувал като каруцар до последен дъх всичко и всички. И Родину и их мать.

Защото както пък установих аз след много четене в интернет, причина за свмъртта е била небрежността на техническия персонал. Някаква тънкост - не съм пилот, но има начин да се намери - ако не е заличен отдавна - текстът с анализ на катастрофата в технически аспект.

Разхерметизиране на каблината на изтребителя.
Налягането го е убило.
В редултат на разхерметизирането.
Смътно си спомням нещо за някаква ръчка или педал,
несработил.
При опита да се катапултира...
На всичкото отгоре.

Така че всяка "мистерия" покрай катастрофите има прост и обикновен отговор: ЧОВЕШКИ ФАКТОР.



Чугуев Материал из Википедии — свободной энциклопедии Текущая версия страницы пока не проверялась опытными участниками и может значительно отличаться от версии, проверенной 15 января 2020; проверки требуют 18 правок. Перейти к навигацииПерейти к поиску У этого термина существуют и другие значения, см. Чугуев (значения). Город Чугуев укр. Чугуїв Вид на Чугуївське городище...JPG Флаг[d] Герб[d] Флаг[d] Герб[d] 49°50′07″ с. ш. 36°40′32″ в. д.HGЯO Страна Украина Область Харьковская Район Чугуевский Община Чугуевская городская Внутреннее деление Зачуговка, Осиновка, Башкировка, Преображенка, Успенка, Дружба (посёлок) История и география Основан 1533[1][2][3][4][5] — 1584[6] Первое упоминание Между 1540 и 1584 Прежние названия нет Город с 1780, затем с 1938 Площадь 12,8 км² Высота центра 96 м Часовой пояс UTC+2:00, летом UTC+3:00 Население Население 31 993[7] человек (2019) Катойконим чугуевцы, чугуевец Цифровые идентификаторы Телефонный код +380 5746 Почтовые индексы 63500-63509 Автомобильный код AX, КХ / 21 КОАТУУ 6312000000 Прочее Дата освобождения 11 августа 1943 Адрес горсовета г. Чугуев, ул. Староникольская, 35а chuguev-rada.gov.ua Чугуев на картеЧугуевЧугуев Чугуев на картеЧугуевЧугуев Чугуев на картеЧугуевЧугуев Commons-logo.svg Медиафайлы на Викискладе План Чугуева 1787 года Чугýев (укр. Чугýїв) — город в Харьковской области Украины. Является административным центром Чугуевского района. До 2020 года был городом областного подчинения, составлявшим Чугуевский городской совет, в который также входили сёла Клугино-Башкировка и Васильев Хутор. Расположен в 28 км к юго-востоку от Харькова, входит в Харьковскую агломерацию. Содержание Географическое положение Город Чугуев находится в 39 км от Харькова на правом берегу реки Северский Донец: выше по течению на расстоянии в 2 км расположен пгт Кочеток, ниже по течению на расстоянии в 4 км расположен пгт Эсхар, на противоположном берегу — пгт Малиновка и село Клугино-Башкировка. По городу протекает пересыхающая река Чуговка (правый приток Северского Донца). Через город проходят автомобильные дороги М-03, Т-2111 и Р-07. Рядом проходит железная дорога Харьков — Купянск, станция Чугуев. Этимология Город получил название от прежнего Чугуевского городища, находившегося на этом месте (возможно, названного по имени половецкого хана Чугая)[8]. Название, скорее всего, происходит от татарского слова «чуга», что означает узкий кафтан с короткими рукавами. Территория нынешнего Чугуева и называлась Чугой, что означало — тут живут люди, которые носят чугу.

История
Чугуево городище
Д. Багалей и Д. Миллер считали, что местность, где впоследствии был основан современный Чугуев, до XIII века принадлежала Переяславскому и Черниговскому княжествам, а на месте Чугуева в древности существовал город[8]. В московских документах XVI века упоминается Чугуевское либо Чугуево городище, как остатки («памятник»[9]) города, который существовал ещё до монгольского опустошения Руси.[9] А в указе царя Алексея Михайловича от 1647 года указывается, что «Чугуевские земли и разные участки веками принадлежат нашему Московскому государству». Чугуевское городище также упоминается в «Книге Большому Чертежу» 1627 года. Проведенными на Чугуевском городище археологическими исследованиями в 1996, 2005—2007, 2009 гг. было установлено что оно было создано в VIII—IX веках раннесредневековым населением салтово-маяцкой археологической культуры, существовавшей во времена зависимости от Хазарского каганата. Отмечены отдельные находки золотоордынского времени. Иные предполагаемые ранее теоретически культурные отложения (скифские, раннеславянские, древнерусские) на памятнике отсутствуют.[10]

Основание города Чугуев построен на высоком холме между реками Берёзовой (правым притоком Чуговки, ныне не существует), Чуговкой (правым притоком Донца) и Донцом. В историографии приводятся различные даты основания Чугуева: Построен по приказу царя Ивана Грозного[1][2][3][4] (то есть между 1533 (1530[5]) и 1584[11]) на правом, высоком, берегу Донца в 120 верстах ниже по течению от Белгорода[12]. Согласно В. Пассеку (ПАСЕКА НА УКРАИНСКИ - ПЧЕЛИН - 2020), тогда же, при Иване Грозном, Чугуев обнесли земляным валом[12]. Основан белгородским воеводой между 1584 и 1626 годом[13]. Согласно третьей, построен за государственный счёт тульским воеводой (1650—1651) князем П. И. Щетининым[14][15].

Согласно «Экстракту о слободских полках» (1734), Чугуевский острог (деревянная крепость) построен по приказанию царя Михаила Фёдоровича в 1638 году — за один сезон; согласно выражению XVII века, поселение, огородившись, таким образом стало городом[16].

XVII век

С 1630-х годов учреждается Чугуевское воеводство; одним из первых воевод стал князь Яков Петрович Волхонский[17]. В начале 1638 года, после подавления восстания в Речи Посполитой, оттуда в Белгород пришла партия православных переселенцев во главе с гетманом Яковом Острянином, определённая белгородским воеводой на жительство в Чугуев[8].

В грамоте Разрядного приказа тульскому воеводе от августа 1638 говорится, что пришедших с Острянином «велим устроить на Чугуеве городище всех в одном месте, и по вашей мысли в одном месте устроить их мочно, для того, как они будут блиско Муравске сакмы, и нашему делу чаять прибыльнее и от татарского приходу остерегательнее». Поселенцы покинули город через несколько лет, после мятежа и убийства Острянина в 1641 году[8].

1639 — построена крепость (острог): «построен в 147 (1639) году острогом дубовым стоячим с кровати и обломы и катки и с людницы; подле городовой стены с подошвы привалы обложены и насыпаны землёю». На протяжении городовой стены было 8 башен, всего «по мере около города, городовой стены и с башенными месты пять сот сажень». Башни назывались: Пречистенская с воротами, Наугольная, Средняя Брясловская, Наугольная проезжая, Наугольная, Пятницкая, Тайницкая Наугольная.[18] 1642 — в Чугуевскую крепость посланы 200 стрельцов. 1680 — именован как военное поселение. XVIII век В период правления Петра I, 28 февраля 1700 года, из городовых казаков, проживавших в Чугуеве, Орле, Курске, а также из принявших православие калмыков и татар были сформированы особые военные команды, которые 25 июля 1749 года были преобразованы в Чугуевский конный казачий полк. C 20 октября (ст.ст.) 1721 года по 1 сентября (ст.ст.) 1917 года в составе Российской империи. 1765 — Чугуев становится центром небольшого Чугуевского уезда Белгородской губернии Российской империи, переданного в 1779 году в Слободскую губернию. 2 сентября 1769 года из чугуевских казаков, не вступивших в конный полк, были сформированы: легкоконная команда (4 сотни) и полукоманда казаков Петербургского легиона. 1780 — присвоен статус города. В 1780 году составлен новый большой Чугуевский уезд (округ) — из старого Чугуевского уезда, части Салтовского уезда с Салтовом, Хотомлянского комиссарства, Печенежского комиссарства и части Балаклейского комиссарства (без Балаклеи, со Змиевым). В 1780—1797 — уездный город Харьковского наместничества. 1797 — уезд вместе с Чугуевом передан в Курскую губернию. XIX век В начале XIX века Чугуев становится центром восьми округов военных поселений, одним из которых была известная Малиновка (Харьковская область). 16 августа 1808 года из состава Чугуевского казачьего полка был сформирован регулярный Чугуевский 11-й уланский полк. 18 августа 1819 года в Чугуеве вспыхивает военно-поселенский бунт, жестоко подавленный А. Аракчеевым. За это А. С. Пушкин пишет на него эпиграмму, называя «Нероном в Чугуеве». В 1865 было учреждено Чугуевское пехотное юнкерское училище. XX век С 1 сентября (ст.ст.) по 25 октября (ст.ст.) 1917 года в составе Российской республики. 15 (28) декабря 1917 года отряд Красной гвардии под командованием Н. А. Ховрина без боя занял Чугуев, находившиеся в городе юнкера Чугуевского военного юнкерского училища сдали оружие[19]. Во время гражданской войны город занимали разные политические образования. В феврале — апреле 1918 года город входил в состав Харьковской губернии советской Донецко-Криворожской республики. После подписания Брестского мира, с 10(?) апреля 1918 по январь 1919 года (де-факто — по декабрь 1918) был оккупирован кайзеровскими войсками и входил составной частью в Украинскую державу гетмана П. П. Скоропадского. В течение полутора месяцев после отречения кайзера Германии, в связи с аннулированием Брестского мирного договора и выводом германских оккупационных войск, в самом конце декабря 1918 был занят РККА. В 20-х числах июня 1919 года был занят Добровольческой армией В. З. Май-Маевского и вошёл в состав образованной 25 июня 1919 Харьковской области Юга России. В середине декабря 1919 года Первая конная армия С. М. Будённого окончательно установила Советскую власть. C декабря 1922 года в составе Украинской Советской Социалистической Республики Союза Советских Социалистических Республик. 11 июня 1931 года началось издание местной газеты[20]. В ноябре 1935 года открыт Дом пионеров (с 1993 года — Дом детского и юношеского творчества)[21]. С мая 1938 в Чугуеве начало формироваться Чугуевское военное авиационное училище (специализировавшееся на подготовке лётчиков-истребителей)[22], с сентября 1938 года начали работу авиаремонтные мастерские училища. 10 августа 1938 года Чугуеву в очередной раз был присвоен статус города. 17 сентября 1941 года на аэродром Чугуевского авиаучилища прибыли части 15-й смешанной авиадивизии ВВС РККА, выведенные с фронта для ремонта авиатехники и замены авиадвигателей[23]. 16 — 18 октября 1941 года в Чугуев был перемещён Военный совет и часть аппарата фронтового управления Юго-Западного фронта (в городе был развёрнут командный пункт и действовал узел связи штаба ЮЗФ)[24]. 30 октября 1941 года советские органы и войска оставили город, который был оккупирован германскими войсками[25][26]. Для действий в тылу немецких войск был создан Чугуевский партизанский отряд, однако в связи со сложной обстановкой на фронте отряд длительное время был вынужден действовать на линии фронта, как подразделение, приданное регулярным частям РККА, а 26 ноября 1941 отряд участвовал в освобождении села Неелова[27]. Тем не менее, действовавшие в городе подпольщики в ноябре 1941 года сумели взорвать восстановленный немцами железнодорожный мост через реку Северный Донец и устроили взрыв на чугуевском аэродроме[28]. В середине июня 1942 года немецкое военное командование сформировало в районе Чугуева ударную группировку из семи дивизий 1-й танковой армии вермахта, которая 22 июня 1942 года перешла в наступление против войск Юго-Западного фронта[29]. 10 февраля 1943 года освобождён от германских войск советскими войсками Воронежского фронта в ходе Харьковской наступательной операции 2.02.-3.03.1943 года:[25] 3-й танковой армии (командующий Корзун, Павел Петрович) в составе: 12-го танкового корпуса (генерал-майор т/в Зинькович, Митрофан Иванович) в составе: 30-й тбр (подполковник Курист, Людвиг Иванович), 97-й тбр (полковник Потапов, Иван Тимофеевич), 106-й тбр (подполковник Красных, Иван Иванович), 13-й мсбр (подполковник Фесин, Иван Иванович); 62-й гв. сд (генерал-майор Зайцев, Георгий Михайлович). 15 марта 1943 года советские органы и войска оставили город, оккупированный германскими войсками.[25] Чугуевская авиабаза 11 августа 1943 года освобождён от германских войск войсками Степного фронта в ходе Белгородско-Харьковской наступательной операции:[25] 57-й армии в составе: 41-й гв. сд (полковник Цветков, Константин Николаевич) 64-го ск (генерал-майор Анашкин, Михаил Борисович)[30]. Ущерб Чугуева от немецкой оккупации 1941-43 годов составил 1 миллиард 379 миллионов советских рублей.. В 1966 году население составляло 23 000 человек. По состоянию на начало 1985 года, в городе действовали завод топливной аппаратуры, авиационный ремонтный завод, опытный завод прецизионного оборудования, завод «Гидрожелезобетон», завод строительных материалов; хлебозавод, молокозавод, мясной и мебельный комбинаты; участок промышленно-художественного объединения «Украина»; райсельхозтехника, райсельхозхимия; комбинат бытового обслуживания, 2 профессионально-технических училища, 7 общеобразовательных школ, музыкальная школа, спортивная школа, больница, поликлиника, Дом культуры, 2 клуба, 4 библиотеки и художественно-мемориальный музей И. Е. Репина[31]. Наиболее значимыми промышленными предприятиями города являлись завод топливной аппаратуры, авиационный ремонтный завод, завод прецизионного оборудования, мебельный комбинат и мясокомбинат[32]. В 1986 году в городе была построена и введена в эксплуатацию новая поликлиника[33]. Население До конца XVIII века население города было одним из самых крупных в наместничестве/губернии и составляло: в 1785 году — 9197 человек[1]; в 1788 году — 9185 человек[3][34]. в 1901 году — 12 975 человек[35] в 1959 году — 22 657 человек[36] в 1989 году — 36 543 человек[37] По переписи 2001 года население составляло 36 438 человек. Символика Нынешний герб Чугуева имеет более чем 260-летнюю историю. 21 сентября 1781 года существовавший до того герб города официально утвердила лично Императрица Всероссийская Екатерина II. Герб был утверждён в один день со всеми 15-ю гербами уездных городов и губернского центра Харьковского наместничества; в тот же день были утверждены и гербы соседнего Воронежского наместничества. Герб «старый», то есть исторический, и составлен задолго до своего утверждения. Впервые герб достоверно известен в 1752 году как герб на знамени Чугуевского полка, постоянно дислоцировавшегося в городе. Поскольку герб был утверждён до того, в Гербовник Щербатова 1775 года с полковыми гербами он не вошёл (туда вошли «старые» гербы других пяти полковых городов Слобожанщины: Ахтырки, Изюма, Острогожска, Сум и Харькова). Отличительной особенностью «старых» гербов являлось поле щита — с гербом только самого города (без герба наместничества/губернского центра в верхней части). Герб Чугуева состоит из трёх горизонтальных частей (полей). В верхнем, золотом, поле изображены две перекрещенные крестообразно серебряные сабли (рукоятками вниз). В среднем, красном, поле горизонтально расположены три серебристых полумесяца, повёрнутых рогами вверх («три серебряныя рогатыя луны»). В нижнем поле герба изображена на серебряном фоне подвешенная на горизонтальном шесте виноградная с листьями кисть, показывающая садоводство и изобилие винограда в окрестностях. (Из других городов губернии виноград изображён в гербе Изюма). Герб города с официальным описанием. 1781 Современный герб 1990-х годов Объекты социальной сферы Дошкольное образование: Чугуевское дошкольное учебное заведение (ясли-сад) № 1[38]. Чугуевское дошкольное учебное заведение (ясли-сад) № 3. Чугуевское дошкольное учебное заведение (ясли-сад) № 4. Чугуевское дошкольное учебное заведение (ясли-сад) № 8[39]. Чугуевское дошкольное учебное учреждение (ясли-сад) № 12[40]. Дошкольное подразделение Чугуевского УВК № 6. ДУЗ Радуга при ВЧ А0501. В 2013—2014 учебном году в городе функционируют 6 дошкольных учебных заведений и 1 дошкольное подразделение в составе УВК № 6, в них воспитывается 1195 дошкольников от 2 до 6 (7) лет[41]. Общее среднее образование включает 9 школ:[42]. Чугуевская ООШ I—III ступеней № 1 им. И. Ю. Репина[43]. Чугуевская ООШ I—III ступеней № 2[44]. Чугуевская ООШ I ступени № 3[45]. Чугуевская ООШ I—II ступеней № 4[46]. Чугуевская гимназия № 5[47]. Чугуевский УВК № 6 им. трижды Героя Советского Союза И. Н. Кожедуба[48]. Чугуевская ООШ І-ІІІ ступеней № 7[49]. Чугуевская СШ І-ІІІ ступеней № 8 с углубленным изучением иностранных языков[50]. Клугино-Башкировская ООШ І-ІІІ ступеней[51]. Внешкольное образование: Чугуевская детская художественная школа имени И. Е. Репина Чугуевский центр туризма и краеведения[52]. Чугуевский дом детского и юношеского творчества[53]. Чугуевская детско-юношеская спортивная школа. Музыкальная школа. Спорт В городе базируется футбольный клуб «Старт» (создан в 1954 году как футбольная команда, главным достижением клуба является победа в финале Кубка СССР среди КФК в 1961 году, одна из самой титулованных команд в регионе — дважды была обладателем и дважды полуфиналистом Кубка Украины среди КФК, много раз выигрывала Чемпионат Чугуевского района и Чемпионат Харьковской области по футболу). Религия Чугуевская икона «Успение Пресвятой Богородицы». XIX век Собор Покрова Пресвятой Богородицы[54]. Храм в честь иконы Божией Матери «Всех скорбящих Радость»[55]. Храм святых Царственных мучеников. Всехскорбященский храм (Осиновка). Рождество-Богородицкий храм. Николаевская часовня (каменная, Подол, трасса Харьков — Донбасс). Николаевская часовня (деревянная, Зачуговка). Города-партнеры Польша Старый Сонч — Польша Белоруссия Бобруйск — Белоруссия См. также Категория:Родившиеся в Чугуеве Характеристика уездного города Чугуева в «Описании Харьковского наместничества» 1788 года. Примечания ↑ Показывать компактно «Описания Харьковского наместничества конца XVIII века»: Описание Харьковского наместничества 1785 года. К: Наукова думка, 1991 Описание Харьковского наместничества 1787 года: «Чугуев». К: Наукова думка, 1991 Описание Харьковского наместничества 1788 года: «Чугуев». К: Наукова думка, 1991 Описание городов Харьковского наместничества 1796 года: «Чугуев». К: Наукова думка, 1991 Согласно Дополнениям АН УССР 1991 г. к «Описаниям Харьковского наместничества конца XVIII века»: не ранее 1530 года. Прим.34: Чугуев. — К.: Наукова думка, 1991. ISBN 5-12-002041-0 (укр.) Иван Грозный умер в 1584 году Чисельність наявного населення України на 1 січня 2019 року. Державна служба статистики України. Київ, 2019. стор.67 проф. Д. Багалей, Д. Миллер. Том первый (XVII-XVIII вв.) Глава 1: Основание города Харькова // История города Харькова за 250 лет его существования (с 1655-го по 1905-й год). Историческая монография. / Паровая типография и литография М.Зильберберг и С-вья. — 1-е изд. — Х.: Издательство Харьковскаго городского общественнаго управления, 1905. — Т. 1. — 568 с. — 11 000 (репринт 1993) экз. Филарет (Гумилевский). Историко-статистическое описание Харьковской епархии. Глава «Основание Чугуева».
Свистун Г.Є. Чугуївське городище: археологічні дослідження в 2009 р. / Г.Є.Свистун — Х.: Мачулін, 2010. — 100 с.: 63 іл.
Иоанн Грозный умер в 1584 году
В. В. Пассек. «Очерк истории Харьковской губернии» Книга Большому Чертежу. Редакция 1627 года. ЦГАДА, фонд 286, оп.2, дело 41.
Согласно Дополнениям АН УССР 1991 г. к «Описаниям Харьковского наместничества конца XVIII века». Прим.34: Чугуев. — К.: Наукова думка, 1991. ISBN 5-12-002041-0 (укр.)

Л. И. Мачулин. Основание Харькова: легенды, гипотезы, факты. — Харьков: Мачулин, 2008. — 96 с. — (Харьковская старина). — 1 000 экз. — ISBN 966-8768-17-5.

Филарет (Гумилевский). Историко-статистическое описание Харьковской епархии. Глава «Ново-Белгород» Филарет (Гумилевский). Историко-статистическое описание Харьковской епархии. Основание Чугуева История гражданской войны в СССР. том 3 (ноябрь 1917 г. — март 1919 г.). М., Госполитиздат, 1958. стр.68 № 3139.

Красная звезда // Летопись периодических и продолжающихся изданий СССР 1986—1990.

Часть 2. Газеты. М., «Книжная палата», 1994. стр.411 Чугуевский городской дом детского и юношеского творчества отмечает 70-летие // «Status Quo» (Харьков) от 11 ноября 2005 Л. А. Дубровин. Пикировщики. М., Воениздат, 1986. стр.9-10

Л. А. Дубровин. Пикировщики. М., Воениздат, 1986. стр.50-51 И. Х. Баграмян. Так начиналась война. М., Воениздат, 1971. стр.388-389 Справочник «Освобождение городов: Справочник по освобождению городов в период Великой Отечественной войны 1941—1945». М. Л. Дударенко, Ю. Г. Перечнев, В. Т. Елисеев и др. М.: Воениздат, 1985. 598 с.


Исаев А. В. От Дубно до Ростова. — М.: АСТ; Транзиткнига, 2004. Советские партизаны: из истории партизанского движения в годы Великой Отечественной войны / ред.-сост. В. Е. Быстров, ред. З. Н. Политов. М., Госполитиздат, 1961. стр.455


История Великой Отечественной войны Советского Союза, 1941—1945 (в шести томах). / редколл., П. Н. Поспелов и др. том 2. М., Воениздат, 1961. стр.131

История Великой Отечественной войны Советского Союза, 1941—1945 (в шести томах). / редколл., П. Н. Поспелов и др. том 2. М., Воениздат, 1961. стр.416

Сайт РККА. [url][линк]]/url]
Архивная копия от 30 сентября 2018 на Wayback Machine. Чугуев // Украинская Советская Энциклопедия. том 12. Киев, «Украинская Советская энциклопедия», 1985. стр.283 Чугуев // Советский энциклопедический словарь. редколл., гл. ред. А. М. Прохоров. 4-е изд. М., «Советская энциклопедия», 1986. стр.1504 А. Я. Зинченко. Чугуев: путеводитель по городу. 2-е изд., пер. и доп. Харьков, «Прапор», 1990. стр.115 Описания Харьковского наместничества конца XVIII в. Описательно-статистические источники. — К.: Наукова думка, 1991. ISBN 5-12-002041-0 (укр.)

Чугуев // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907. Всесоюзная перепись населения 1959 г. Всесоюзная перепись населения 1989 г.

Численность городского населения союзных республик, их территориальных единиц, городских поселений и городских районов по полу
Чугуевского дошкольного учебного заведения (ясли-сад) № 1.
Чугуевского дошкольного учебного заведения (ясли-сад) № 8.
Официальный сайт Чугуевского дошкольного учебного учреждения (ясли-сад) № 12.
Відділ освіти виконавчого комітету Чугуївської міської ради. Архивировано 11 сентября 2014 года.
Відділ освіти виконавчого комітету Чугуївської міської ради. Архивировано 10 сентября 2014 года. Официальный сайт Чугуевской ООШ I-III ступеней № 1 им. И. Ю. Репина.
Официальный сайт Чугуевской ООШ I-III ступеней № 2. Официальный сайт Чугуевской ООШ I-III ступеней № 3.
Официальный сайт Чугуевской ООШ I-II ступеней № 4.
Официальный сайт Чугуевской гимназии № 5. Официальный сайт Чугуевского УВК № 6 им. трижды Героя Советского Союза И.Н. Кожедуба.
Официальный сайт Чугуевской ООШ І-ІІІ ступеней № 7. Официальный сайт Чугуевской СШ І-ІІІ ступеней № 8 с углубленным изучением иностранных языков (недоступная ссылка — история ).
Официальный сайт Клугино-Башкировской ООШ І-ІІІ ступеней. Официальный сайт Чугуевского центра туризма и краеведения. Официальный сайт Чугуевского дома детского и юношеского творчества. Харьковская Епархия. Харьковская Епархия. Ссылки
О людях из Чугуева
Сайт Верховной рады Украины
Сайт Чугуевского городского совета
Сайт Чугуевской территориальной общины
Нормативный контроль GND: 7641815-7 • LCCN: n88009639 • VIAF: 137305909 • WorldCat VIAF: 137305909
Категории: Населённые пункты по алфавитуНаселённые пункты, основанные в 1584 годуНаселённые пункты Чугу-

ТОВА ВЕЧЕ СТАВА ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО.
В БЛОКА ОТСРЕЩА НА ХОЛА в Младост, в блок 45, на бул. Сахаров, ЖИВЕЯТ УКРАИНЦИ, may be Russians or Bulgarians too, КОИТО СЕ РАДВАХА МНОГО НА ПАДАНЕТО НА САМОЛЕТА С АНСАМБЪЛА В СИРИЯ.
ДА ИМ Е ЧЕСТИТО!

Това вече е публикувано във Фейсбук, а на челна позиция излезе ЦРУ в съвместен клип с ФБР, както и Полицията на Израел.
Продължавайте в същия дух.
Никтея и агитка.
Не ми пречите.

_____________________
* Музеј умјетности Негев отворен је поново 2004, у кући која је служила као боравак гувернера области током Османске владавине, док је у Старом граду успостављан центар за умјетност за младе људе.

Године 2009, изграђен је нови информациони центар за туристе, Пролаз до Негева.[130]
Велика џамија у Биршеби
The Great Mosque of Beersheba in 1948
Велика џамија у Биршеби 1948.

Године 1906, током владавине Османског царства, саграђена је велика џамија Биршебе, уз помоћ донација прикупљаних од Бедуина у Негеву. Активно је коришћена за молитве све док град није пао под израелску власт 1948.[131]

Џамија је до 1953. коришћена као градска судница, а током 1950-их претворена је у археолошки музеј, а 1990-их је затворена због реновирања. Град је намјеравао да је претвори у археолошки сектор музеја Негев, који ће бити посвјећен јеврејској култури,[132] против чега су писали петицију Муслимани и Бедуинска заједница, тражећи да се џамија врати у употребу и да се дозволе молитве.[132] Град је одбио захтјев, уз образложење да активна џамија у срцу јеврејског града није могућа.[132]

Године 2011, Врховни суд правде у Израелу, дјелимично је прихватио петицију против града, прихватајући да се џамија претвори у музеј, али да буде посвјећена исламској култури, без дозволе за обављање молитви.[133]
Саобраћај
Пјешачки мост од жељезничке станице до Универзитета Бен Гурион.

Биршеба је средиште транспорта у јужном Израелу; нуди друмски, жељезнички и ваздушни саобраћај. Повезана је са Тел Авивом преко аутопута 40, другог највећег аутопута у Израелу, који пролази источно од града и познат је као „Биршеба бајпас“, због тога што нуди путницима са сјевера да путују на југ, избјегавајући пролазак кроз центар града. Од запада до истока, град је подијељен аутопутем 25, који иде до Ашкелона и појаса Газе на сјеверозападу и Димоне на истоку. Трећи аутопут — аутопут 60, повезује Биршебу са Јерусалимом и саобраћајницом Шокет, а пролази и поред Западне обале. На локалном нивоу, дуж града су изграђене саобраћајнице у облику прстена, које служе да се смање гужве у граду. Улица 406 иде од сјевера до југа града, пролазећи кроз градски центар.

Аутобуска компанија, Метродан Биршеба, почела је са радом 2003. године. До 2016, посједовала је 90 аутобуса и саобраћала на 19 линија, од којих већина полази са главне градске аутобуске станице.[134] Тим линијама су раније саобраћали градски аутобуси, познати као „Урбани аутобуски сервис Биршебе“. На дан 25. новембра 2016. године, компанија Дан Биршеба је преузела градски аутобуски саобраћај, док је компанија Метродан Биршеба угашена. Након што је преузела аутобуски саобраћај, компанија Дан Биршеба је увела електронски начин плаћања, што је уобичајено у Биршеби.[135] Аутобуски међуградски саобраћај из Биршебе врше компанија Еџер, Дан бадаром и Метрополитан.[136]

У граду постоје двије жељезничке станице. Стара, станица Сјеверни универзитет Биршеба, пролази поред Универзитета Бен Гурион и медицинског центра Сорока, док нова, Централна жељезничка станица Биршебе, пролази поред главне аутобуске станице. Између двије жељезничке станице, пруге се дијеле на два дијела и настављају до Димоне и Мртвог мора. Планирано је проширење до Елијата и Арада.[137]
Централна аутобуска станица у Биршеби.

Станица Сјеверни универзитет Биршеба је крајња станица воза који саобраћа из Димоне. Свим жељезничким станицама може да се приступи из Биршебе, преко трансфер станица у Тел Авиву и Лоду. До 2012, жељезничке станице до Биршебе имале су конфигурацију од по једне споре пруге, са оштрим кривинама и доста мјеста за укрштање, што ограничава брзину воза. Између 2004 и 2012, пруге су реновиране коришћењењем система поравнања, како би се избјегла укрштања и додата је по још једна пруга. Реконструкција је коштала 2.8 милијарди и значајно је смањен период путовања и повећан интензитет саобраћаја до и из Тел Авива, као и од Кирјат Моцкина до Биршебе.[138] Планирана је изградња система брзих пруга, од Биршебе до Тел Авива и Елијата.[139]

Дужи период постоји план за изградњу лаког шинског система, што је и уврштено у мастер план развоја града.[140] Уговор за изградњу потписан је 1998, али није спроведен. Године 2008, министар финансија Израела, објавио је да ће замрзнути изградњу пројекта лаког шинског система у Тел Авиву и умјесто тога започети изградњу у Биршеби, али ипак пројекат није реализован. Године 2014, градоначелник Биршебе, Рувик Данилович, изјавио је да ће лаки шински систем бити изграђен у граду.[141][142][143] Године 2017, министар саобраћаја Израела дао је дозволу Биршеби да започне са прелиминарним планом лаког шинског система.[144]
Спорт
Стадион Турнер.

Хапоел Биршеба наступа у Премијер лиги Израела, након промоције из другог ранга — Леумит лиге, у сезони 2008/09. Своје утакмице игра на стадиону Турнер. Хапоел је био првак Израела пет пута: 1975, 1976, 2016, 2017 и 2018, док је Куп освојио 1997. У граду постоје још два локална клуба, Макаби Биршеба, из четврти Неве Ној и ФК Биршеба из четврти Далет, који је насљедник угашеног клуба Беитар Аврам Биршеба.

У граду постоји и кошаркаши (ИМА ПРАВОПИСНА ГРЕШКА - ТРЯБВА ДА Е КОШАРКАШкИ- 2020) клуб — Хапоел Биршеба, који наступа у арени Конч, капацитета 3.000 мјеста.
Елија Вивиани, прије старта треће етапе Ђиро д’Италије 2018 у Биршеби.

Биршеба је постала национални шаховски центар Израела, захваљујући мигрантима из Совјетског савеза. У граду се налази више велемајстора него у било ком другом граду у свијету.[145]

Град је био домаћин Свјетског првенства у шаху 2005, а шах се учи у градским вртићима.
[146] Шаховски тим Израела је освојио сребрну медаљу на 38. Шаховској олимпијади 2008. године,[147] као и бронзану медаљу на 39. Олимпијади 2010. Елија Левант је основао шаховски клуб 1973.[148]

У граду се налази други највећи рвачки центар у Израелу, AMI школа рвања. Центар води Леонид Шулман и има отприлике 2.000 ученика, од којих су већина потомци миграната из Совјетског савеза. Макаби Биршеба има тим за рвање слободним стилом, док Хапоел Биршеба има тим за рвање грчко-римским стилом. На Свјетском првенству у рвању 2010, студенти школе AMI освојили су пет медаља.[149] Крикет се игра под надлежности Крикет асоцијације Израела. у граду се такође налази рагби клуб, чији су сениори и јуниори освојили неколико титула првака државе.[150] У граду се налази и тениски центар, који је отворен 1991. године и садржи осам терена. Такође, у граду се налази и неколико аеродрома који служе за ваздухопловно једриличарство.

Биршеба је била један од градова домаћина Ђиро д’Италије 2018, чији је старт био у Израелу, што је било први пут у историји да је Ђиро стартовао ван Европе. Биршеба је била домаћин треће етапе, до Елијата,[151] гдје је у спринту побиједио Елија Вивиани, испред Саше Модола и Сема Бенета.[152]
Еколошке награде

Године 2012, кружна стаза од 42 km за планинарење, која се простире око града, освојила је треће мјесто на годишњем такмичењу Европске саобраћајне асоцијације.[153]
Известни жители
ПОЗНАТИ СТАНОВНИЦИ
ИЛАН РАМОН, ПРВИ ИЗРАЕЛСКИ АСТРОНАУТ УМРО У КАТАСТРОФИ СПЕЈС-ШАТЛА КОЛУМБИЈА.

Орна Банај, глумица, комичарка и забављачица - актриса, комедиантка и лице, което развлича, забавлява публиката.
Елјанив Барда, фудбалер
Зехава Бен, пјевач
Авишај Браверман, професор и политичар на Универзитету Бен Гурион
Алмонг Сохен, фудбалер
Рувик Данилович - осми градоначелник Биршебе
Анат Драјгор, кошаркаш
Ели Алауфи, политичар
Ронит Елкабец, глумица - актриса
Велв Грин, канадско—америчко израелски научник и академик
Звика Хадар, комичар и водитељ
Боз Хус, професор кабале на Универзитету Бен Гурион
Рон Каплан, гимнастичар
Виктор Микхалевски, шаховски велемајстор - шахматен гросмайстор
Давид Накаче, професор
Давид Њумам, професор
Илан Рамон, први израелски астронаут, умро у Спејс-шатла Колумбија
Јехудит Равиц, пјевач - певец
Дан Тал, фудбалер - футболист
Ели Зизов, фудбалер
Зејев Зризи, други градоначелник Биршебе

Партнерски градови
Сестрински градови

Биршеба је у сестринским односима са 13 градова:[154]
Африка

Адис Абеба, Етиопија (од 2004)
Букаке, Обала Слоноваче[155] Превеждам: Бряг на слоновата кост

Азија

Себу, Филипини
Они, Грузија (од 2000)
Адана, Турска (од 2001)

Европа

Клуж-Напока, Румунија
Лион, Француска (од 1977)[156]
Ниш, Србија
Розенхајм, Њемачка
Вупертал, Њемачка (од 1977)

Сјеверна Америка

Монтреал, Канада
Сијетл, Сједињене Америчке Државе - СЪКРАЩЕНИЕТО Е САД - В ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ И Т.Н. - СЕГА, СЕЙЧАС.
Винипег, Канада (од 1983)

Океанија

Парамата, Аустралија

Јужна Америка

Ла Плата, Аргентина

Референце

„Population in the Localities 2018" (XLS)”. cbs.gov.il. Israel Central Bureau of Statistics. 25. 8. 2019. Приступљено 27. 5. 2020.
Mildred Berman (1965). „The Evolution of Beersheba as an Urban Center”. Annals of the Association of American Geographers. 55 (2): 308—326. doi:10.1111/j.1467-8306.1965.tb00520.x.
Guide to Israel, Zev Vilnay, Hamakor Press, Jerusalem, 1972, pp.309–14
„Beersheba Masters Kings, Knights, Pawns”. [URL]latimes.com.[/URL] Los Angeles Times. 30. 1. 2005. Приступљено 27. 5. 2020.
„Beersheva: Israel's emerging high-tech hub - Globes English”. globes.co.il. Приступљено 27. 5. 2020.
„Genesis Chapter 21 ???????????”. mechon-mamre.org. Приступљено 27. 5. 2020.
„Genesis Chapter 26 ???????????”. mechon-mamre.org. Приступљено 27. 5. 2020.
„Genesis 21:22-34 New Revised Standard Version”. [url]biblegateway.com.[url] Приступљено 27. 5. 2020.
„Genesis 26:23-33”. mechon-mamre.org. Приступљено 27. 5. 2020.
Genesis 21:22-34
Freedman, David Noel; Myers, Allen C. (2000). Eerdmans Dictionary of the Bible. William B. Eerdmans Publishing Company.
Genesis 26:23–33
Genesis 28:10–15
Genesis 46:1–7
Joshua 15:28
Joshua 19:2
I Samuel 8:2
I Samuel 14:48
I Samuel 15:2–9
I Kings 19:3
Amos 5:5
Amos 8:14
„Beer Sheva”. Jewishmag.com. Архивирано из оригинала на датум 30. 4. 2009. Приступљено 27. 5. 2020.
2 Kings 12:1
„Beersheba”. Jewishvirtuallibrary.org. 21. 10. 1948. Приступљено 27. 5. 2020.
Z., Herzog (1984). Beer-sheba II: The Early Iron Age Settlement. Institute of Archaeology, Tel Aviv University and Ramot Publishing Co. Tel Aviv.
„Be'er Sheva”. ynet encyclopedia.
Rapport, Arial. ????? ?? ???????: ?????? ????? ?????? ???. Open University of Israel. стр. 196—198.
The Origin of the Limes Palaestinae and the Major Phases in its Development. Studien zu den Militargrenzen Roms. 1967.
The Scripture Gazetteer: A Geographical, Historical, and Statistical Account of the Empires, Kingdoms, Countries, Provinces, Cities, Towns, Villages, Mountains, Valleys, Seas, Lakes, Rivers, &c Mentioned in the Old and New Testaments: Their Ancient History, Natural Productions, and Present State: with an Essay on the Importance and Advantage of the Study of Sacred Geography. 1. 1883. стр. 308.
„????? ??????? ??? ??? ????????”. Приступљено 27. 5. 2020.
„Salvage excavation In Ramot Nof, Be'er Sheva”. JSTOR 23457938.
Yitzhak, Reiter (2017). Contested Holy Places in Israel–Palestine: Sharing and Conflict Resolution. Taylor & Francis. стр. 209. ISBN 978-1-351-99885-7. Приступљено 27. 5. 2020.
Kressel, Gideon M.; Ben-David, Joseph (1996). „The Bedouin Market: the axis around which Beer-Sheva developed in the British Mandatory Period” (PDF). Nomadic Peoples. The Commission on Nomadic Peoples of the International Union of Anthropological and Ethnological Services (IUAES) (39): 3—28. Архивирано из оригинала (PDF) на датум 03. 03. 2016. Приступљено 27. 5. 2020.
Abu-Rabia, Aref (2001). A Bedouin Century: Education and Development among the Negev Tribes in the 20th century. Berghahn Books. Приступљено 27. 5. 2020.
Yasemin Avc? (2009). „The application of Tanzimat in the desert: The Bedouins and the creation of a new town in Southern Palestine (1860–1914)”. Middle Eastern Studies. 45 (6): 969—983. doi:10.1080/00263200903268728.
'Aref Abu-Rabi'a (2001). A Bedouin Century. Berghahn Books. стр. 8—10.
George L. Robinson (1901). „The Wells of Beersheba”. The Biblical World. 17 (4): 247—255. doi:10.1086/472788?Слободан приступ.
Palestine Exploration Fund, Quarterly Report for April 1901. стр. 100.
Gellner, Ernest (1995). Anthropology and Politics: Revolutions in the Sacred Grove. Basil Blackwell. стр. 212—228.
Alois Musil (1908). Arabia Petraea. 2. Wien. стр. 66. Приступљено 27. 5. 2020.
George L. Robinson (1908). „Beersheba Revisited”. The Biblical World. 31 (5): 322+327—335. doi:10.1086/474045?Слободан приступ.
Gerdos, Yehuda (1985). „Basis of Beersheba City Planning”. Ур.: Na'or, Mordechai. Settlement of the Negev, 1900–1960 (на језику: хебрејски). Jerusalem, Israel: Yad Yitzhak Ben-Zvi. стр. 167—177.
Rageb, Gideon (2013). Ottoman Town Planning in Late 19th and early 20th Century Palestine. 3rd International Geography Symposium. стр. 23—32.
Vilnai, Ze'ev (1969). „Be'er Sheva”. Ariel Encyclopedia (на језику: хебрејски). 1. Tel Aviv, Israel: Sifriyat HaSadeh. стр. 473—515.
Cotterell, Paul (1986). „Chapter 3”. The Railways of Palestine and Israel. Abingdon, UK: Tourret Publishing. стр. 14—31. ISBN 978-0-905878-04-1.
Biger, Gideon (1994). An Empire in the Holy Land: Historical Geography of the British Administration in Palestine, 1917–1929. St. Martin's Press, New York, Magnes Press, Jerusalem. стр. 23–24.
„Senate Debates: 60th Anniversary of the State of Israel”. 18. 3. 2008. Приступљено 27. 5. 2020.
Medlicott, Jeanne (21. 4. 2015). „Beersheba Lighthorse Anzac diorama unveiled in Narooma”. Narooma News. Приступљено 27. 5. 2020.
Biger 1994, стр. 119.
Kark, Ruth; Frantzman, Seth J. (април 2012). „The Negev: Land, Settlement, the Bedouin and Ottoman and British Policy 1871–1948”. British Journal of Middle Eastern Studies.
J. B. Barron, ур. (1923). „Table V”. Palestine: Report and General Abstracts of the Census of 1922. Government of Palestine. стр. 11.
E. Mills, ур. (1932). Census of Palestine 1931. Population of Villages, Towns and Administrative Areas. Jerusalem: Government of Palestine. стр. 7.
„United Nations Conciliation Commission for Palestine”. Архивирано из оригинала на датум 20. 7. 2014. Приступљено 27. 5. 2020.
United Nations Special Committee on Palestine, Report to the General Assembly. II. UNGA Resolution 181. 3. 9. 1947. Архивирано из оригинала на датум 10. 9. 2015. Приступљено 27. 5. 2020.
Shapira, Anita (2015). Yigal Allon, Native Son: A Biography. University of Pennsy. стр. 239. ISBN 978-0-812-20343-1. Приступљено 27. 5. 2020.
Shapira 2015, стр. 245.
Morris, Benny. The Birth of the Palestinian Refugee Problem Revisited. Cambridge University Press. стр. 467.
Shapira, Anita (2007). Yigal Allon: Native Son. University of Pennsylvania Press. стр. 245. Приступљено 27. 5. 2020.
Alef, Abu-Rabia (2007). Cities of the Middle East and North Africa: A Historical Encyclopedia,. ABC-CLIO. стр. 80. ISBN 978-1-576-07919-5. Приступљено 27. 5. 2020.
Simha, Flapan. „The Palestinian Exodus of 1948”. Journal of Palestine Studies. 16, No. 4 (Summer, 1987: 3—26. Приступљено 27. 5. 2020.
Benny, Morris (1987). The birth of the Palestinian refugee problem, 1947–1949. Cambridge University Press. стр. 245. ISBN 0-521-33028-9.
Zeev, Tzahor (1993). The 1949 Air Clash between the Israeli Air Force and the RAF. 28, No. 1. Journal of Contemporary History. стр. 75—101. Приступљено 27. 5. 2020.
„The Canadian Jewish Chronicle - Google News Archive Search”.
„Pittsburgh Post-Gazette - Google News Archive Search”.
Allouche, Jeremy. The Oriental Communities in Israel, 1948-2003. стр. 35. Приступљено 27. 5. 2020.
„How Sea of Immigrants Tamed the Negev Wilderness”.
„Jewish National Fund: Be'er Sheva River Park”. Jnf.org. Приступљено 27. 5. 2020.
„Beit Eshel Park, Beersheba”. Blueprint Negev. Приступљено 27. 5. 2020.
„Jewish National Fund plants an emissary in the Bay area”. Jweekly.com. Приступљено 27. 5. 2020.
„Negev Beersheba River park”. [линк]. Приступљено 27. 5. 2020.
„Upwelling of Renewal”. Times of Israel. Приступљено 27. 5. 2020.
???? ?'??? ??? 8 July 2011 00:54 ????? ?: 23:15. „?????? ???? ?? ???? ???? – ????? ????? – ????”. Haaretz.co.il. Приступљено 27. 5. 2020.
„mynet ??? ??? – ?????, ???? ??? ?? ???? ????”. Mynet.co.il. 20. 6. 1995. Архивирано из оригинала на датум 26. 01. 2017. Приступљено 27. 5. 2020.
„????? – ??? ??? nrg – ...???? ?????: ?? ???? ?"? ???? ????”. Nrg.co.il. Приступљено 27. 5. 2020.
„Skyscrapers dotting Tel Aviv landscape | j. the Jewish news weekly of Northern California”. Jweekly.com. 29. 3. 1996. Приступљено 27. 5. 2020.
„Beersheba desert bloom”. globaltravelerusa.com. Архивирано из оригинала на датум 5. 11. 2012. Приступљено 27. 5. 2020.
„Rambam Square 2, Beer Sheva”. IL /: Emporis.com. 21. 7. 2003. Приступљено 27. 5. 2020.
„All buildings | Buildings”. Emporis. 21. 7. 2003. Приступљено 27. 5. 2020.
„Rambam Square 2 | Buildings”. IL: Emporis. 21. 7. 2003. Приступљено 27. 5. 2020.
„skyscrapers | Buildings”. Emporis. Приступљено 27. 5. 2020.
„ynet ?????? ??? ?????: ????? ?????? ????? ??"? – ?????”. Ynet.co.il. Приступљено 27. 5. 2020.
„Construction Boom Hits Beersheba”. YNET News. Приступљено 27. 5. 2020.
„Beersheba opts for trees over urban sprawl – Israel Environment, Ynetnews”. Ynetnews.com. 20. 6. 1995. Приступљено 27. 5. 2020.
„Beer Sheva to have population of 340,000 by 2030”. Globes. Приступљено 27. 5. 2020.
„64 ??????, ??? ????? ??? ?????? ??????, ?????? ????? ??????? ???? ???”. ?????. 20. 10. 1998. Приступљено 27. 5. 2020.
„Palestinian Bomber Kills Only Himself Near Israeli Bus Station”. New York Times. Приступљено 27. 5. 2020.
„????? – ??? ??????? nrg – ...???? ???? ????? ??? ?????”. Nrg.co.il. 31. 10. 2011. Приступљено 27. 5. 2020.
„ynet ???? ???? ????? "?? ?????? ?? ???? ?????" – ?????”. Ynet.co.il. Приступљено 27. 5. 2020.
„????? – ??? ??????? nrg – ...???? ??????? ???? ???; ???”. Nrg.co.il. Приступљено 27. 5. 2020.
„????? – ??? ??????? nrg – ...???? ????? ?????? ???????”. Nrg.co.il. Приступљено 27. 5. 2020.
„????? ????-???: ???? ??? ????? ???? ????? | ?????? ???? | ?????”. Hageula.com. 27. 6. 2011. Архивирано из оригинала на датум 16. 5. 2013. Приступљено 27. 5. 2020.
„??? ???: ????? ?????? ????? ??? "????? ?????" – ?????! ?????”. News.walla.co.il. Приступљено 27. 5. 2020.
„?????? ??? ??? ????? ????? ??? ?????? ??? ??? – ?????! ?????”. News.walla.co.il. Приступљено 27. 5. 2020.
„????10 – ???? ?????? ????? ???? ???: ??????? ????? ???? ????? ????? ???? ????? ????? ???? – ?????”. News.nana10.co.il. 17. 6. 2009. Приступљено 27. 5. 2020.
„????? 2 – ???? ????? ????? ???? ???: ???? ???? ????? ?????”. Mako.co.il. Приступљено 27. 5. 2020.
Sterman, Adiv; Gross, Judah Ari. „TERRORIST OPENS FIRE AT BEERSHEBA BUS STATION, KILLS ONE, WOUNDS 11”. [линк]. Приступљено 27. 5. 2020.
„ISLAMIC JIHAD TERROR ATTACKS IN BEER SHEVA THWARTED”. BICOM. Приступљено 27. 5. 2020.
„i24NEWS”. [линк]. Приступљено 27. 5. 2020.
„??? ????”. ?????? ??? ???. Приступљено 27. 5. 2020.
Genesis 21:33
„The climate of Beer Sheva”. Архивирано из оригинала на датум 25. 3. 2008. Приступљено 27. 5. 2020.
????, ???? (29. 3. 2010). „?? ???? ?????? ??? ?????? ???? ???? ????? ??? ??'????? ??????? ?????? ????? ?? ????? ??????”. Приступљено 27. 5. 2020 — преко TheMarker.
„Be'er Sheva rejoices after rare snowfall”. ynetnews.com. Приступљено 27. 5. 2020.
„Averages and Records for Beersheba (Precipitation, Temperature and Records [Excluding January and June] written in the page) between 1981 and 2000”. Israel Meteorological Service. август 2011. Архивирано из оригинала на датум 14. 9. 2010. Приступљено 27. 5. 2020.
„Records Data for Israel (Data used only for January and June)”. Israel Meteorological Service. Приступљено 27. 5. 2020.
„Temperature average” (на језику: хебрејски). Israel Meteorological Service. Архивирано из оригинала на датум 18. 6. 2013. Приступљено 27. 5. 2020.
„Precipitation average” (на језику: хебрејски). Архивирано из оригинала на датум 25. 9. 2011. Приступљено 27. 5. 2020.
„???? ????? ???? ???????? 2013” (PDF). Israel Meteorological Service]. 2013. стр. 11. Архивирано из оригинала (PDF) на датум 30. 1. 2016. Приступљено 27. 5. 2020.
„The Blueprint Negev and the Future of Israel | Jerusalem Post – Blogs”. Blogs.jpost.com. 18. 10. 2012. Приступљено 27. 5. 2020.
„?????? ??? ??? ?????; ????? – ?????? ?????? ?? ??? 2020”. Calcalist.co.il. 20. 6. 1995. Приступљено 27. 5. 2020.
„In first, Arab to run in Beersheba municipal elections”. maannews.net. Ma'an News Agency. 5. 9. 2013. Приступљено 27. 5. 2020.
„Localities, Population And Density Per Sq. Km. By Metropolitan Area” (PDF). Приступљено 27. 5. 2020.
„About Soroka University Medical Center”. hospitals.clalit.co.il.
„Dun's 100 2007 – Be'er-Sheva Municipality VP”. Duns100.dundb.co.il. Архивирано из оригинала на датум 21. 2. 2009. Приступљено 27. 5. 2020.
Bousso, Nimrod (24. 4. 2015). „Desert Storm: Be'er Sheva Rapidly Emerges as Global Cyber Center”. Ha'aretz. Приступљено 27. 5. 2020.
„Beer-Sheva Municipality”. duns100.dunb.co.il. Архивирано из оригинала на датум 21. 2. 2009. Приступљено 27. 5. 2020.
Genesis / Bereishit 21:33
„Secular candidate elected Jerusalem mayor”. Enews20.com. 12. 11. 2008. Архивирано из оригинала на датум 15. 2. 2009. Приступљено 27. 5. 2020.
Schiff, Ben (1. 11. 2018). „????: ??????? ???? ??? ???? ????? ???????”. Mynet Be'er Sheva (на језику: хебрејски). Приступљено 27. 5. 2020.
„technical college website”. Tcb.ac.il. Приступљено 27. 5. 2020.
„school website”. Techni-bs.iscool.co.il. Приступљено 27. 5. 2020.
„Magic Carpet: The Carpet-Style Patio Homes of Be'er Sheva”. Haaretz.com. Приступљено 27. 5. 2020.
Wolfson, Edi; Zivan, Zee (2017). Be'er-Sheva Tours and Trails. стр. 20.
„Sounds from the South”. Архивирано из оригинала на датум 9. 10. 2012. Приступљено 27. 5. 2020.
„h2g2 – Be'er Sheva, Israel – A4499625”. BBC. Архивирано из оригинала на датум 31. 5. 2009. Приступљено 27. 5. 2020.
„The salons of the South – Haaretz – Israel News”. Haaretz. 24. 12. 2006. Приступљено 27. 5. 2020.[мртва веза]
„Blueprint for Beersheba”. JPost. Приступљено 27. 5. 2020.
„Touch and feel the Negev”. JPost. Приступљено 27. 5. 2020.
Lubliner, Elan (21. 2. 2009). „'Gateway' center aims to help the Negev bloom again”. Jerusalem Post. Around Israel. Архивирано из оригинала на датум 13. 8. 2011. Приступљено 27. 5. 2020.
„IN LATEST ATTACK ON PALESTINIAN HERITAGE, ISRAEL REOPENS MUSEUM IN OLD MOSQUE”, Al Akhbar Newsletter, 22. 12. 2014, Архивирано из оригинала на датум 25. 02. 2017, Приступљено 27. 5. 2020
„WILL BE'ER SHEVA ALLOW MUSLIMS TO USE CITY'S ONLY MOSQUE? – Haaretz – Israel News”. Haaretz. Архивирано из оригинала на датум 6. 6. 2009. Приступљено 27. 5. 2020.
Curiel, Ilana (24. 7. 2011). „Beersheba mosque to become Islam museum”. Yediot Ahronot. Приступљено 27. 5. 2020.
„Transportation in the Negev”. Negev Information Center. Архивирано из оригинала на датум 14. 6. 2008. Приступљено 27. 5. 2020.
„????? ???? ????? - ?? ??? ???”. [линк]. Приступљено 27. 5. 2020.
„Map of lines of the Metropoline company” (на језику: хебрејски). Metropoline. Архивирано из оригинала на датум 17. 12. 2008. Приступљено 27. 5. 2020.
Hazelkorn, Shahar (17. 3. 2008). „Mofaz Decided: A Railway to Eilat Will Be Built”. Ynet (на језику: Hebrew). Архивирано из оригинала на датум 21. 3. 2008. Приступљено 27. 5. 2020.
Bocker, Ran (15. 7. 2012). „From Beersheva to Tel Aviv in 55 MInutes”. Ynet (на језику: хебрејски). Приступљено 27. 5. 2020.
„Eilat high speed rail line gets green line”. Airrailnews.com. 14,. 2.2013. Архивирано из оригинала на датум 10. 4. 2013. Приступљено 27. 5. 2020. Проверите вредност парамет(а)ра за датум: |date= (помоћ)
„mynet ??? ??? – ???? ???? ?????? ?? ???? ??????”. Mynet.co.il. 20. 6. 1995. Архивирано из оригинала на датум 26. 01. 2017. Приступљено 27. 5. 2020.
„???? ????? ????? ?????? ???? ??? ???? ??? - ?????”.
„"????? ???? ????? - ?? ??? ????? ???? ?????? ???, ????? ???" - Bizportal”. Приступљено 27. 5. 2020.
„Tel Aviv light rail project may be stopped in its tracks”. Приступљено 27. 5. 2020.
„Beer-Sheva develops light rail plans”. 11. 7. 2017. Приступљено 27. 5. 2020.
Bekerman, Eitan (4. 9. 2006). „Chess masters set to compete in world blitz championship”. Haaretz. Архивирано из оригинала на датум 11. 10. 2008. Приступљено 27. 5. 2020.
„World Team Championship in Beer Sheva, Israel”. World Chess Federation. 1. 11. 2005. Приступљено 27. 5. 2020.
Tzahor, Uri (26. 11. 2008). „Israel takes silver medal at Chess Olympiad”. Ynewnews.com. Приступљено 27. 5. 2020.
Gavin Rabinowitz (12. 12. 2004). „BEERSHEBA IS KING OF WORLD CHESS”. Jerusalem Post. стр. 4. Архивирано из оригинала на датум 14. 6. 2011. Приступљено 27. 5. 2020.
„mynet ??? ??? – ??? ??? ?????? ????? ?? ????? ???????”. Mynet.co.il. Архивирано из оригинала на датум 06. 08. 2017. Приступљено 27. 5. 2020.
„??”. Архивирано из оригинала на датум 29. 5. 2007. Приступљено 27. 5. 2020.
Ryan, Barry (18. 9. 2017). „Giro d'Italia 2018 will begin with Jerusalem individual time trial”. cyclingweekly.com. Приступљено 27. 5. 2020.
Cary, Tom (6. 5. 2018). „Elia Viviani claims second straight stage win at Giro d'Italia”. telegraph.co.uk. Приступљено 27. 5. 2020.
„Beersheba wins EU's green travel award”. Ynetnews.com. 20. 6. 1995. Приступљено 27. 5. 2020.
„International Relations of the City of Beersheba” (на језику: хебрејски). Beersheba Municipality. Архивирано из оригинала на датум 13. 2. 2012. Приступљено 27. 5. 2020.
„Villes amies de Bouake” (на језику: француски). mairiebke.e-monsite.com. Архивирано из оригинала на датум 20. 10. 2014. Приступљено 27. 5. 2020.

„Partner Cities of Lyon and Greater Lyon”. copyright 2008 Mairie de Lyon. Архивирано из оригинала на датум 19. 7. 2009. Приступљено 27. 5. 2020.

Библиографија

Thareani-Sussely, Yifat (2007). „The 'Archaeology of the Days of Manasseh' Reconsidered in the Light of Evidence From The Beersheba Valley”. Palestine Exploration Quarterly. 139 (2): 69—77. doi:10.1179/003103207x194091.

Спољашње везе
Биршеба на Викимедијиној остави.

Биршеба туристички водич са Википутовања

Званични веб-сајт
Градски савјет Биршеба
Слике Биршебе са сајта flickr
Универзитет Бен Гурион
Биршеба: туристички водич
Биршеба – историјски чланак са католичке енциклопедије
Свијетли коњи нападају поново
Грађевине Израела Експанзија и архитектура Биршебе током 1960-их и 1970-ух
Шематски план Биршебе
Goodchild, Philip; Talbert, Andrew (2010). „Биршеба и Аврам”. Bibledex in Israel. Brady Haran for the University of Nottingham.
Tsagai Asamain, Конзерваторија Биршебе, Антиквитети Израела – Конзерваторија
Yardena Etgar and Ofer Cohen, Тел Биршеба: Систем резервоара подземне воде, Israel Антиквитети – Одсјек конзерваторије
Shauli Sela and Fuad Abu-Taa, Турска џамија и кућа управника, Israel Антиквитети – Одсјек конзерваторије
Преглед Западне Палестине, мапа 24: IAA, Wikimedia commons

Нормативна контрола Уреди на Википодацима

WorldCat VIAF: 136664807 LCCN: n82041200 GND: 4087062-5 BNF: cb12192458c (подаци) NKC: ge1033898

Категорије:

БИРШЕБАГРАДОВИ У ИЗРАЕЛУГРАДОВИ У ХЕБРЕЈСКОЈ БИБЛИЈИШАХ У ИЗРАЕЛУ

Мени за навигацију

Нисте пријављени
Разговор
Доприноси
Отворите налог
Пријавите се

Чланак
Разговор

Ћир./lat.

Читај
Уреди
Уреди извор
Историја

Претрага

Главна страна
Садржај
Радионица
Скорашње измене
Случајна страница

Интеракција

Помоћ
Трг
Актуелности
Контакт
Донације

Алатке

Шта води овамо
Сродне измене
Отпремите датотеку
Посебне странице
Трајан линк
Подаци о страници
Ставка на Википодацима
Цитирајте чланак

На другим пројектима

Викимедијина остава

Штампање/извоз

Преузмите (PDF)
Одштампајте

Други језици

???????
Български
Deutsch
English
?????
Русский
Turkce
????
??

Уреди везе

ОВА СТРАНИЦА ЈЕ ПОСЛЕДЊИ ПУТ УРЕЂЕНА НА ДАТУМ 14. ЈУН 2020. У 06:25 Ч.
Текст је доступан под лиценцом Creative Commons Ауторство—Делити под истим условима; могући су и додатни услови. Погледајте услове коришћења за детаље.

Политика приватности
О Википедији
Одрицање одговорности
За програмере
Статистика
Изјава о колачићима
Мобилни приказ

Wikimedia Foundation
Powered by MediaWiki

LIR'URR;EKD ID F[LEJEKR L 'E,LEKF -- UFEJF FPKD'DLDQ 'E KS;D IJDJRR PD JSN - JFEIJJFLDKE ID JENKR NF,D \;FGE /R 'DIJ FJ JSN ID .RULLROR,DKR|
СТАНА ПО-ДОБРЕ - ИМА СИ ПРОГРАМИ ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ ОТ ЛАТИНИЦА НА КИРИЛИЦА.
ОЦВЕТЯВАНЕ В ЧЕРВЕНО - НЯМА СТАТИИ ЗА ТЕЗИ ХОРА,ДОРИ ЗА ИЛАН РАМОН, ИМА ЛИНК САМО АЗ


КАТАСТРОФА СПЕЈС-ШАТЛА КОЛУМБИЈА
С Википедије, слободне енциклопедије
Иди на навигацију
Иди на претрагу

Координате: 32°57?22?N 99°2?29?W
Катастрофа спејс-шатла Колумбија
frameless
Ознака лета STS-107
Време 08:59 EST (13:59 UTC)
Датум 1. фебруар 2003. год.; пре 17 година
Локација Код Тексаса и Луизијане
Узрок Оштећенa плоча из дебриса
Исход Забрана узлетања шатлова у наредних 29 месеци
Умрлих
Командир Рик Хазбенд
Пилот Вилијем Ц. Мекул
Командант за товар Мајкл П. Андерсон
Стручњак Калпана Чавла
Стручњак Дејвид М. Браун
Стручњак Лорен Кларк
Стручњак Илан Рамон
Упити Истражни одбор за несреће Колумбија

Катастрофа спејс-шатла Колумбија догодила се 1. фебруара 2003. године у 8:59 часова по локалном времену када се спејс-шатл Колумбија у потпуности распао и сагорео у Земљиној атмосфери, тиме убивши свих седам чланова посаде.

Ова катастрофа била је већ друга у оквиру Насиног програма Спејс-шатл, после Челенџера.

Након катастрофе, летови програма Спејс-шатл обустављени су на више од две године, као што су били и после катастрофе Челенџер. Изградња Међународне свемирске станице (ИСС) била је стопирана; станица се у потпуности ослањала на руску државну свемирску корпорацију Роскосмос током поновног снабдевања у трајању од 29 месеци, све док се летови програма нису наставили, почевши са STS-114.
Чланови посаде
Посада STC-107 октобра 2001. године. Слева надесно: Браун, Хазбенд, Кларк, Чавла, Андерсон, Мекул, Рамон

Командир Рик Даглас Хазбенд, астронаут, пилот, ожењен, отац двоје деце. Рођен је 12. јула 1957. у држави Тексас (САД). Имао је два лета, у свемиру провео 25,74 дана.
Вилијам Камерун Мекул, астронаут, пилот, техничар. Рођен 23. септембра 1961. у Калифорнији (САД). Имао је један свемирски лет. У свемиру провео 15,94 дана.
Мајкл Филип Андерсон, физичар, члан војске САД-а ожењен, рођен 25. децембра 1959. у Њу Јорку (САД). Имао је два лета у свемиру у коме је укупно проверено 24,77 дана.
Др Калпана Чавла, астронаут, свемирски инжењер удата, рођена 1. јула 1961. у Индији. Два пута је летеле у свемиру, у коме је била укупно 31,63 дана.
Дејвид Мекдавел Браун, астронаут, капетан морнарице САД-а, хирург, неожењен, рођен 16. априла 1956. у Вирџинији (САД). Имао један лет у свемир у коме је провео 15,94 дана
Лорел Блаир Салтон Кларк, астронаут, удата, једно дете. рођена 10. марта 1961. у Ајови (САД). Имала је један лет у свемир у коме је доказано 15,94 дана
ИЛАН РАМОН, ПРВИ ИЗРАЕЛСКИ АСТРОНАУТ, ПИЛОТ, ОЖЕЊЕН, ЧЕТВОРО ДЕЦЕ. РОЂЕН 20. ЈУНА 1954. У ИЗРАЕЛУ. ЈЕДАН ЛЕТ У СВЕМИР У КОМЕ ЈЕ ПРОВЕО 15,94 ДАНА.

Категорије:

Катастрофе2003.

Мени за навигацију

Нисте пријављени
Разговор
Доприноси
Отворите налог
Пријавите се

Чланак
Разговор

Ћир./lat.

Читај
Уреди
Уреди извор
Историја

Претрага

Главна страна
Садржај
Радионица
Скорашње измене
Случајна страница

Интеракција

Помоћ
Трг
Актуелности
Контакт
Донације

Алатке

Шта води овамо
Сродне измене
Отпремите датотеку
Посебне странице
Трајан линк
Подаци о страници
Ставка на Википодацима
Цитирајте чланак

На другим пројектима

Викимедијина остава

Штампање/извоз

Преузмите (PDF)
Одштампајте

Други језици

English
Espanol
??????
Portugues
Русский
Slovencina
Turkce
????
??

Уреди везе

ОВА СТРАНИЦА ЈЕ ПОСЛЕДЊИ ПУТ УРЕЂЕНА НА ДАТУМ 6. АПРИЛ 2020. У 11:52 Ч.
Текст је доступан под лиценцом Creative Commons Ауторство—Делити под истим условима; могући су и додатни услови. Погледајте услове коришћења за детаље.

Политика приватности
О Википедији
Одрицање одговорности
За програмере
Статистика
Изјава о колачићима
Мобилни приказ

Wikimedia Foundation
Powered by MediaWiki

ИЛАН РАМОН, ПРВИ ИЗРАЕЛСКИ АСТРОНАУТ, ПИЛОТ, ОЖЕЊЕН, ЧЕТВОРО ДЕЦЕ. РОЂЕН 20. ЈУНА 1954. У ИЗРАЕЛУ.
ЈЕДАН ЛЕТ У СВЕМИР У КОМЕ ЈЕ ПРОВЕО 15,94 ДАНА.


Помоћ
Категорија:Катастрофе
С Википедије, слободне енциклопедије
Иди на навигацију
Иди на претрагу
Главни чланак за ову категорију је Катастрофа.
Катастрофе на Викимедијиној остави.
Поткатегорије

Приказане су 3 поткатегорије; укупно 3.
З

Здравствене катастрофе? (2 К, 7 С)

П

Природне катастрофе? (1 К, 32 С)

Ч

Чернобиљска катастрофа? (1 К, 8 С)

Странице у категорији „Катастрофе”

Следећих 14 страница је у овој категорији, од укупно 14.


Катастрофа

Б

Бопалска катастрофа

Е

Експлозија у Смедеревској тврђави 1941.

И

Изливање нафте код Норилска
Инцидент на острву Три миље

К

КАТАСТРОФА НА ПОДМОРНИЦИ КУРСК
КАТАСТРОФА СПЕЈС-ШАТЛА КОЛУМБИЈА
Киштимска катастрофа

М

Medicinska katastrofa

Н

Несрећа у Сајано-Шушенској хидроелектрани

С

Сива слуз

Т

Теорија катастрофе
Топљење нуклеарног језгра

Ч

ЧЕРНОБИЉСКА КАТАСТРОФА

Категорије:

ИСТОРИЈА ПО ТЕМИСМРТ

САКРИВЕНА КАТЕГОРИЈА:

______________________
Appendix
***
[линк]. Редактирано от kkrekk на 03.12.20 04:59.

Редактирано от kkrekk на 03.12.20 05:00.

[линк]антитерорист.Редактирано от kkrekk на 03.12.20 06:10.

Теорија катастрофе - при сърсене с тези ключови думи от сръбската Уикипедия за родния град на Илан Рамон за родния му град Биршеба излезе това видео: [линк]
Самая страшная авиакатастрофа в истории США HD
1,246,010 views
•Sep 13, 2017
8K705SHARESAVE
SHOW LESS📷3.29K subscribersPlay BoreetSUBSCRIBEКоментарии с матами - удаляются! Взято с канала Расследование авиакатастроф - [линк]... ▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬ ● Спасибо за просмотр! ● Нужные ссылки: ☑️ВК Группа - [линк] в ВК - [линк] на КАНАЛ - [линк] in this video
Learn more
Listen ad-free with YouTube Premium
Song
Circle of UncertaintyArtist
Oliver LedburyAlbum
ANW1190 - Magic, MysteryLicensed to YouTube by
Audio Network (on behalf of Audio Network plc); LatinAutorPerf, Audio Network (music publishing), and 12 Music Rights Societies
1,366 Comments
SORT BY
[линк]
<iframe width="789" height="444" src="[линк]" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture" allowfullscreen></iframe>
{
"ns": "yt",
"el": "detailpage",
"cpn": "OLOYrPmNCZP9NnaO",
"docid": "aDytPfqvPY4",
"ver": 2,
"referrer": "[линк]",
"cmt": "492.242",
"ei": "OWfIX6DDJ5fIgQf0yZVQ",
"fmt": "397",
"fs": "0",
"rt": "495.456",
"of": "XReIwsJdxEQ74IrRjIaaJw",
"euri": "",
"lact": 9,
"cl": "344723416",
"mos": 0,
"state": "8",
"vm": "CAQQARgCKixpZ2UyNGlsMjVsZm9tLU5MY1BGcXRCRlJ5eHdGN09FbG45QUVmbWlnbGpJPToyQU9HdF9PSUxmLTFZVGZQY2ZQNlVZOUJ3X1JwdTVmUzRYLW9qanNYWFFiQ0haRkt6Q0E",
"volume": 100,
"cbr": "Chrome",
"cbrver": "87.0.4280.66",
"c": "WEB",
"cver": "2.20201201.07.00",
"cplayer": "UNIPLAYER",
"cos": "Windows",
"cosver": "6.1",
"cplatform": "DESKTOP",
"hl": "en_US",
"cr": "BG",
"len": "2699.881",
"fexp": "23748147,23890959,23917876,23967043,23969934,23970399,23973488,23973493,23976579,24631474,24631715",
"feature": "search",
"afmt": "251",
"vct": "492.242",
"vd": "2699.881",
"vpl": "0.000-492.242",
"vbu": "0.000-612.465",
"vpa": "0",
"vsk": "0",
"ven": "0",
"vpr": "1",
"vrs": "4",
"vns": "2",
"vec": "null",
"vemsg": "",
"vvol": "1",
"vdom": "1",
"vsrc": "1",
"vw": 789,
"vh": 444,
"creationTime": 6337544.92,
"totalVideoFrames": 4062,
"droppedVideoFrames": 95,
"corruptedVideoFrames": 0,
"lct": "491.988",
"lsk": false,
"lmf": false,
"lbw": "5263260.000",
"lhd": "0.041",
"lst": "0.000",
"laa": "itag_251_type_3_seg_61_range_10397630-10575276_time_610.0-620.0_off_0_len_177647_end_1",
"lva": "itag_397_type_3_seg_120_range_20617812-20764434_time_607.3-612.5_off_0_len_146623_end_1",
"lar": "itag_251_type_3_seg_62_range_10575277-10742071_time_620.0-630.0_off_0_len_166795_end_1",
"lvr": "itag_397_type_3_seg_126_range_21537749-21616044_time_636.3-641.4_off_0_len_78296_end_1",
"laq": "166795",
"lvq": "851610",
"lab": "0.000-620.001",
"lvb": "0.000-612.465",
"ismb": 10180000,
"relative_loudness": "-13.420",
"optimal_format": "480p",
"user_qual": "auto",
"debug_videoId": "aDytPfqvPY4",
"0sz": false,
"op": "",
"yof": false,
"dis": "",
"gpu": "Google_SwiftShader",
"cgr": true,
"debug_playbackQuality": "large",
"debug_date": "Thu Dec 03 2020 06:27:26 GMT+0200 (Eastern European Standard Time)"
}

Учествујте у кампањи #SheSaid на Викицитату од 25. новембра до 20. децембра.
Викицитат:Кампања SheSaid
Пређи на навигацијуПређи на претрагу
Главна
Учесници
Правила
Споменице
Евиденција
Цитати
Корисно
Викимедија Србије се овог новембра прикључује глобалној кампањи #SheSaid која има за циљ побољшање видљивости жена кроз креирање или допуну цитата чије су оне ауторке. Кампању је покренула иницијатива Вики воли жене која, осим овог, покреће бројне пројекте у циљу смањења родног јаза на Викимедијиним пројектима. Кампања #SheSaid (Рекла је) ће на Викицитату на српском језику трајати од 25. новембра до 20. децембра, а сви који учествују ће на крају ње добити споменицу за уложени труд.
Сваки регистровани корисник или корисница може да се прикључи пре почетка или током трајања акције уношењем потписа на овој страници.
Евиденцију сређених цитата можете пратити овде, а предлоге цитата за креирање овде. Ако имате питања или недоумице у вези са кампањом, обратите се организаторима (IvanaMadzarevic или Mickey Mystique) или покрените дискусију на страници за разговор.
Категорија:Кампања SheSaid
Пређи на навигацијуПређи на претрагу
Странице у категорији „Кампања SheSaid”
Следећих 8 страница је у овој категорији, од укупно 8.
К
· Викицитат:Кампања SheSaid
· Шаблон:Кампања SheSaid-учесник
· Викицитат:Кампања SheSaid/Евиденција
· Викицитат:Кампања SheSaid/Корисно
· Викицитат:Кампања SheSaid/Правила
· Викицитат:Кампања SheSaid/Споменице
· Викицитат:Кампања SheSaid/Учесници
· Викицитат:Кампања SheSaid/Цитати
Категорија:
· Акције на Викицитату
Мени за навигацију
· Нисте пријављени
· Разговор
· Доприноси
· Отвори налог
· Пријави ме
· Категорија
· Разговор
Ћир./lat.
·
·
·
· Читај
· Уреди
· Историја
Претрага (ТРАГА-ТИ – ЖЕЛАЯ, КОПНЕЯ, WISH – ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – 2020)
Начало на формуляра
Край на формуляра
· Главна страна
· Трг
· Актуелности
· Скорашње измене
· Случајна страница
· Помоћ
· Донације
Алатке
· Шта води овамо
· Сродне измене
· Посебне странице
· Трајна веза
· Подаци о страници
Штампање/извоз
· Преузми (PDF)
· Одштампај
Језици
Додај везе
· ОВА СТРАНИЦА ЈЕ ПОСЛЕДЊИ ПУТ УРЕЂЕНА НА ДАТУМ 23. НОВЕМБАР 2020. У 14:27 Ч.
· ТЕКСТ ЈЕ ДОСТУПАН ПОД ЛИЦЕНЦОМ CREATIVE COMMONS АУТОРСТВО—ДЕЛИТИ ПОД ИСТИМ УСЛОВИМА; МОГУЋИ СУ И ДОДАТНИ УСЛОВИ. ПОГЛЕДАЈТЕ УСЛОВЕ КОРИШЋЕЊА ЗА ДЕТАЉЕ.
УЧЕСТВУЈТЕ У УРЕЂИВАЧКОМ МАРАТОНУ ПОВОДОМ Међународног дана особа са инвалидитетом од 1. до 3. децембра.
Теорија катастрофе
Википедија:Уређивачки маратон - Међународни дан особа са инвалидитетом
С Википедије, слободне енциклопедије
Пређи на навигацијуПређи на претрагу
Садржај
· 1Уређивачки маратон - Међународни дан особа са инвалидитетом Теме из области права, баријера, живота, личности и организација које се баве особама са инвалидитетом
o 1.1Датум: од 1. до 3. децембра 2020. године
o 1.2Место: Википедија на српском језику
o 1.3О уређивачком маратону
o 1.4Медији о догађају
o 1.5Учесници
o 1.6Предложене теме
o 1.7Написани и допуњени чланци
o 1.8Галерија
Уређивачки маратон - Међународни дан особа са инвалидитетом
Теме из области права, баријера, живота, личности и организација које се баве особама са инвалидитетом
[уреди | уреди извор]
Датум: од 1. до 3. децембра 2020. године[уреди | уреди извор]
Место: Википедија на српском језику[уреди | уреди извор]
&#128247;
О уређивачком маратону[уреди | уреди извор]
У сусрет Међународном дану особа са инвалидитетом, Викимедија Србије организује онлајн уређивачки маратон у писању нових и допуњавању постојећих чланака на Википедији на српском језику на теме из области права, баријера, живота, личности и организација које се баве особама са инвалидитетом. Маратон ће трајати од 1. до 3. децембра.
Преко милијарду људи, или приближно 15 одсто светске популације, живи са неким обликом инвалидитета. Овим догађајем Викимедија Србије жели да допринесе повећању видљивости особа са инвалидитетом и баријера са којима се суочавају.
За учешће у маратону потребно је уписати се на листу учесника у оквиру ове стране. Особе које немају искуства у уређивању Википедије, а које желе да се придруже маратону, могу користити упутство о уређивању Википедију помоћу визуелног уређивача или видео туторијале за уређивање Википедије у коду, а за сва додатна питања можете послати мејл на [email protected].
Надамо се да ћете се придружити овој акцији у што већем броју и тиме допринети побољшању видљивости знања о овој друштвеној групи.
О Викимедији Србије
Викимедија Србије је невладино, нестраначко и непрофитно удружење, чији су циљеви промоција и подржавање стварања, сакупљања и умножавања слободног садржаја на српском језику искључиво на непрофитан начин, као и идеје да сви људи имају једнак приступ знању и образовању. Кроз локалне пројекте, Викимедија Србије, подржава и промовише рад на Википедији и другим Вики пројектима.
Организација
Адреса
Контакт
Званична страница
Викимедија Србије
Кнеза Милоша 80/14
Бојан Цветановић
[email protected]
wikimedia.rs
Медији о догађају[уреди | уреди извор]
· Портал о инвалидности
· Лист „Дневник” (штампано издање на дан 27.11.2020. године)
Учесници[уреди | уреди извор]
Додај своје име уколико желиш да учествујеш, користећи четири тилде (~).
1. — Dr Milorad Dimi&#263; (разговор) 17:17, 24. новембар 2020. (CET)
2. Bojan Cvetanovi&#263; (разговор) 12:38, 25. новембар 2020. (CET)
3. Gorana Gomirac (VMRS) (разговор) 14:46, 30. новембар 2020. (CET)
4. — IvanaMadzarevic (разговор) 14:48, 30. новембар 2020. (CET)
5. Николина Ш. &#9993; 15:27, 30. новембар 2020. (CET)
6. — Acaalexaca (разговор) 22:21, 30. новембар 2020. (CET)
7. — Марина Симић (разговор) 23:57, 30. новембар 2020. (CET)
8. — Gzanag (разговор) 07:58, 1. децембар 2020. (CET)
9. — Mickey Mystique (разговор) 22:36, 1. децембар 2020. (CET)
10. Mladen &#268;amprag (разговор) 21:46, 2. децембар 2020. (CET)
Предложене теме[уреди | уреди извор]
· Zakon o spre&#269;avanju diskriminacije osoba sa invaliditetom (rezervisano)
· Међународни дан особа са инвалидитетом енг (Nikolina &#352;epi&#263;)
· Месец историје особа са инвалидитетом енг
· Европска година особа са инвалидитетом енг
· Међународна година особа са инвалидитетом енг
· Светски дан особа са аутизмом енг (Nikolina &#352;epi&#263;)
· Глобални дан подизања свести о приступачности енг
· Национални дан давања
· Међународни дан свести о албинизму енг (Nikolina &#352;epi&#263;)
· Међународни дан знаковног језика енг (Nikolina &#352;epi&#263;)
· Међународни дан свести о муцању енг (Nikolina &#352;epi&#263;)
· Међународна недеља глувих енг (Nikolina &#352;epi&#263;)
· Светски дан церебралне парализе енг (резервисано)
· Светски дан особа са Дауновим синдромом енг (Nikolina &#352;epi&#263;)
· Олимпијске игре глувих енг
· Terminolo&#353;ka diskriminacija osoba sa invaliditetom - rezervisano
· Pristupa&#269;nost objektima osoba sa invaliditetom - rezervisano
· Мишићна дистрофија енг
· Србија на Параолимпијским играма енг (резервисано)
· Светски дан вида енг
· Светски дан белог штапа енг
· Конвенција о правима особа са инвалидитетом енг
· Аблеизам енг
· Недеља борбе против дистрофије
· Национална организација особа са инвалидитетом Србије - rezervasano
· Савез глувих и наглувих Србије - rezervisano
· Савез слепих Србије - rezervisano
· Савез дистрофичара Србије - rezervisano
· Савез удружења за помоћ ментално недовољно развијеним особама Србије - rezervisano
· Савез за церебралну и дечију парализу Србије
· Савез удружења Србије за помоћ особама са аутизмом
· Спортски савез инвалида Србије
Биографије:
· Ана Првуловић (стонотенисерка)
· Ружица Алексов
· Нада Вуксановић
· Ненад Кришановић
· Радомир Ракоњац
· Ласло Шурањи енг
· Немања Димитријевић
· Светислав Димитријевић - rezervisano
· Слободан Аџић
· Немања Матијашевић
· Милош Зарић енг
· Сашка Соколов енг
· Љиљана Љубишић енг
· Веселка Вукојевић Певец енг
· Лизи Веласкез енг
· Лорен Потер енг
· Али Строкер енг
· Енџел Ђуфрија енг
· Кели Нокс енг
· Џејми Бруер енг
· Пабло Пинеда енг
· Роза Меј Билингхурст енг
· Кени Фрајс енг
Написани и допуњени чланци[уреди | уреди извор]
Корисник
Нови чланци
Допуњени чланци
Dr Milorad Dimi&#263;
· Terminolo&#353;ka diskriminacija osoba sa invaliditetom
· Pristupa&#269;nost objektima osoba sa invaliditetom
· Zakon o spre&#269;avanju diskriminacije osoba sa invaliditetom (Srbija)
· Савремена схватања инвалидности
· Invalidsko osiguranje
Николина Шепић
· Међународни дан особа са инвалидитетом
· Светски дан особа са аутизмом
· Међународни дан свести о албинизму
· Међународни дан знаковног језика
· Међународни дан свести о муцању
· Међународна недеља глувих
· Светски дан особа са Дауновим синдромом
· Милош Зарић
Gzanag
· Национални дан давања
· Немања Димитријевић
· Светислав Димитријевић
Mickey Mystique
· Алис Шепард
· [[]]
MarinaSimic
· Мишићна дистрофија
· Међународна година особа са инвалидитетом
· Европска година особа са инвалидитетом
· Светски дан церебралне парализе
· Србија на параолимпијским играма
· Србија и Црна Гора на параолимпијским играма
· Југославија на параолимпијским играма
Бојан Цветановић
· Ласло Шурањи
· Светски дан вида
Mladen &#268;amprag
· Светски дан белог штапа
· Пабло Пинеда
Галерија[уреди | уреди извор]
Фотографије за илустровање чланака се налазе у следећим категоријама на Викимедијиној остави:
· Инвалидност
· Особе са инвалидитетом
МАРАТОН ЈЕ У ТОКУ!
» Тема: Међународни дан особа са инвалидитетом
» Место: Википедија на српском језику
РЕЗУЛТАТИ
· број учесника:
· број нових чланака:
· број допуњених чланака:
Категорије:
· Википедија уживо
· Уређивачки маратони
Мени за навигацију
·
Нисте пријављени
· Разговор
· Доприноси
· Отвори налог
· Пријави ме
·
Пројекат
· Разговор
Ћир./lat.
·
·
·
·
Читај
· Уреди
· Уреди извор
· Историја

Претрага
·
Главна страна
· Садржај
· Радионица
· Скорашње измене
· Случајна страница

Интеракција
· Помоћ
· Трг
· Актуелности
· Контакт
· Донације

Алатке
· Шта води овамо
· Сродне измене
· Отпреми датотеку
· Посебне странице
· Трајна веза
· Подаци о страници

Штампање/извоз
· Преузми (PDF)
· Одштампај

Језици
Додај везе
·
ОВА СТРАНИЦА ЈЕ ПОСЛЕДЊИ ПУТ УРЕЂЕНА НА ДАТУМ 3. ДЕЦЕМБАР 2020. У 00:21 Ч.
· ТЕКСТ ЈЕ ДОСТУПАН ПОД ЛИЦЕНЦОМ CREATIVE COMMONS АУТОРСТВО—ДЕЛИТИ ПОД ИСТИМ УСЛОВИМА; МОГУЋИ СУ И ДОДАТНИ УСЛОВИ. ПОГЛЕДАЈТЕ УСЛОВЕ КОРИШЋЕЊА ЗА ДЕТАЉЕ.
Теорија катастрофе
С Википедије, слободне енциклопедије
Пређи на навигацијуПређи на претрагу
У научној литератури, домаћој и светској, теоријско одређење и класификација природних катастрофа представља веома актуелно питање. Више о теоријском одређењу, погледати [1]. Неопходност и мотивисаност аутора за успостављањем концизних дефиниција, произилази из потребе јасног разграничења катастрофа од свега осталог, а најпре, од њему средних концепата као што су опасности, кризе и ризици. Свакако, интерес од дефинисања произилази из потребе да се опише област проучавања и створе услови за акумулацију знања и изградњу теорија.[2] При томе, истраживачи из области студија катастрофа, сусрећу се и са дискусијама и дебатама око разграничења појмовног одређења катастрофа од ванредних ситуација и непогода. Резултати истраживања показују да је теоријско одређење природних катастрофа пратило: друштвени амбијент у чијим оквирима је и настало, научну дисциплину из које је потекло, сврху, географски регион настанка итд. Када се посматра њихов настанак, примећује се да су прве дефиниције дате од стране лингвиста и да су оне у великој мери одржавале специфичности културе и језика у склопу кога су и настале. Временом су еволуирале са вишестраним променама у свету.[3] Велики број њих, иако на први поглед противречне, настају у оквиру истог категоричног домена. Почивају на различитим теоријским и емпиријским основама. Такође, није исто дефинисање катастрофе као феномена или области проучавања. Истраживачи, често упадају у замку, да концептуалне основе феномена као што је катастрофа, замењују објашњењима шта чини и како друштво делују у таквим ситуацијама. Предмет рада представља теоријско одређење и класификација природних катастрофа, са посебним освртом на њене последице.[4][5]
Садржај
· 1Теоријско одређење катастрофа
· 2Спремност за реаговање и катастрофе
· 3Гепросторна и временска дистрибуција катастрофа
· 4Референце
· 5Спољашње везе
Теоријско одређење катастрофа[уреди | уреди извор]
Одређивање појма „природна катастрофа“, условљено је и праћено одређивањем замисли о суштинским својствима који су константни под разним околностима. Језички облик изражавања наведене замисли представља се термином „природна катастрофа.[6] У литератури често се наилази на то да аутори исте мисаоне садржаје повезују, односно изражавају различитим терминима. При томе, са друге стране, није неуобичајено и да различите мисаоне садржаје о природним катастрофама означавају истим терминима.[7] Иако постоје вишегодишња и опсежња истраживања, у литератури и даље постоји преширок опсег тумачења катастрофа, понекад недоследан и контрадикторан. Често се наилази и на дефиниције које произилазе из „интерпретативног става“ где се истиче да су катастрофе оно што људи кажу да оне јесу. При томе, није неуобичајено да аутори спомињу катастрофу у контексту „прилике“ али чини се да они више размишљају о катастрофи као „узроку“ понашања, него „контексту“ у којем се то понашање реализује.[8][9] Посебан проблем задају и законске дефиниције које су често недовољно утемељене из аспекта постојећих теоријских сазнања. У циљу предупређења свега наведеног неопходан је системски приступ у дефинисању и описивању катастрофа. Стога, преглед литературе о теоријском одређењу (дефиницијама) природних катастрофа биће усмерен ка: идентификовању релевантних дефинција „катастрофа“ као општијег појма и „природних катастрофа“ као његове подврсте; сврставању свих дефиниција у одређене периоде њиховог настанка; разграничењу са другим повезаним концептима, најпре са природним опасностима и кризама; сажимања релевантних теоријских одређења у циљу конципирања свеобухватне дефиниције са јасним садржајем и обимом појма природних катастрофа.
Сублимирати напоре многобројног дефинисања, што се и да видети из приказаних дефиниција, представља комплексан задатак који безусловно тражи темељитост.[10] Када се посматра њихов настанак, примећује се да су прве дефиниције дате од стране лингвиста. Поред тога, оне су у великој мери одржавале специфичности културе и језика у склопу кога су и настале. Временом су еволуирале са вишестраним променама у свету. Велики број њих, иако на први поглед противречне, настају у оквиру истог категоричног домена. Почивају на различитим теоријским и емпиријским основама. Такође, није исто дефинисање катастрофе као феномена или области проучавања.[11] Истраживачи, често упадају у замку, да концептуалне основе феномена као што је катастрофа, замењују објашњењима шта чини и како друштво делују у таквим ситуацијама. Свакако, циљеви дефинисања увелико опредељују садржајне супстрате дефиниција.[12] Уколико је реч о потреби регулисања одређених друштвених активности у тој области, превасходно се ради о нормативним дефиницијама. Такве дефиниције, у велико мери прати недовољна систематичност и свеобухватност различитих аспеката посматраног феномена. Због претходно реченог, приликом дефинисања катастрофа, потребно је бити веома обазрив и темељит. Посебно је потребно водити рачуна да се обухвате аспекти узрока, карактеристика и последица таквог феномена.
Утемељеност и прихватљивост класификације природних катастрофа представља важну претпоставку за њихово ваљано евидетирање и квалитетнију анализу, као и за међународну сарадњу влада, надлежних служби, чланова научне заједнице и невладиних организација у наведеној области. Све природне катастрофе, имају себи својствене узроке настанка, јединствени сценарио, утицај на човека и животну средину, размере и тежину последица. Сходно томе, оне се могу класификовати на основу бројних одлика које са разних страна сагледавају такве комплексне појаве. Имајући у виду приказане класификације, све се могу свести на три оквирне групе: природне, катастрофе повазане са човеком (намерно/ненамерно изазване), и хибридне (комбинација природних сила и неадекватних људских система).
Спремност за реаговање и катастрофе[уреди | уреди извор]
У научној литератури не постоји јасан консензус у погледу теоријског одређења, као и начина (природе) утицаја разноврсних фактора на спремност за реаговање на природне катастрофе.[13] Управо с тога, систематичним прегледом постојећих истраживања и примењених теоријских концепата, могуће је уочити неопходност њихове даље систематизације, а посебно потребе даљег објашњења међусобне повезаности демографских[14], социо-економских и психолошких фактора са нивоом спремности за реаговање на природну катастрофу. Сходно томе, предмет рада представља дескрипција и анализа релевантних научних радова (88) са циљем њиховог разврставања према критеријумима теоријског одређења и фактора утицаја на ниво спремности за реаговање на природне катастрофе. Резултати истраживања омогућавају јасан увид у мрежу постојећих теоријских објашњења и фактора који утичу на ниво спремности. Претрага постојећих радова у домаћој и страној литератури извршена је уз помоћ сервиса ,,Google scholar“, популарне мреже кооперативног ,,on line“ библиографског система и сервиса (COBISS), српског цитатног индекса (SCI) и портала конзорцијума библиотека Србије за обједињену набавку (KoBSON).
У литератури, не постоји опште прихваћена дефиниција спремности за реаговање на природне катастрофе. У осталом, једноставно се може стећи утисак да је одређивање садржаја и обима тог појма донекле и маргинализовано. Свакако, имајући у виду значај спремности као једног од битног елемента управљања у природним катастрофама, неопходно је посебну пажњу посветити дефинисању спремности као значајног концепта у области природних катастрофа и шире. На спремност грађана за реаговање на природну катастрофу делује велики број друштвених и индивидуалних фактора. При томе, они директно или индиректно утичу на грађане да имплементирају, предузму или осмисле мере спремности за реаговање у таквим приликама. Разумевање њиховог утицаја представља важан корак ка осмишљавању начина подизања нивоа њихове спремности. Слободно се може рећи да на спремност грађана за реаговање утичу демографски[15][16] [17](пол, године, брачно стање, здравствени проблеми, етничка припадност, број деце, број чланова домаћинства) социо-економски[18] [19][20](висина прихода и расхода домаћинстава, статус власништва над објектом као и цена директног/индиректног спровођења мера спремности) и психолошки [21](ставови, перцепција ризика, претходно искуство са природним катастрофама, мотивација, страх, забринутост, обавештеност) фактори.[22][23][24][25] [7] [26][27][28]
Гепросторна и временска дистрибуција катастрофа[уреди | уреди извор]
Проблематиком геопросторне и временске дистрибуције природних катастрофа изазваних поплавом, бавио се велики број истраживача. У резултатима њихових истраживања, присутни су слични налази у погледу пораста броја и озбиљности поплава. Управо стога, полазећи од методолошког оквира споменутог у оквиру геопросторне и временске дистрибуције природних катастрофа, уз помоћ дескриптивне статистике, анализирана је геопросторна и временска дистрибуција поплава у светском геопростору, за период од 1900. до 2013. године.[29] Широм света, готово је постало уобичајено да се државе богате речним токовима сусрећу са разним врстама поплава.[30][31] Свакако, поједини региони су угроженији и због самог хидролошко-метеоролошког амбијента. Резултати истраживања, показују да се највише поплава у периоду од 1900. до 2013. године, догодило се у Азији 3.427, а најмање у Океанији 258. При томе, по броју поплава прва је Азија, па Америка, Африка, Европа и на крају Океанија. Када се процентуално посматра, у периоду од 1900. до 2013. године, у Азији је било 41,14 %, Америци 23,32 %, Африци 20,03 %, Европи 12,41 % и Океанији 3,10 % поплава. Дакле, уколико се узме у обзир просечна вредност догађања поплава, може се закључити да се у Азији догађају изнад просека, у поређењу са Европом и Океанијом где је тај број испод просека. Наравно, у Африци и Америци се догађају у неком просечном оквиру.
У периоду од 1900. до 2013. године догодиле су се 25.552 природне катастрофе.[32]. Од тога, највише је било хидролошких, па метеоролошких, геофизичких, климатских и биолошких непогода.[33] [34] [35] [36]. [37] [38]. У њима је погинуло 65.009.766, повређено 15.221.227, погођено 13.566.647.548 људи, без дома је остало 337.112.287. Укупна материјална штета је износила 5.066.645.713 америчких долара. У наведеном периоду, највише је било поплава (8.331), док је најмање било клизишта и одрона (110). Највише погинулих људи (23.422.542) било је услед суша, повређених (3.768.924) услед екстремних температура, погођених (6.872.264.928) услед поплава. Без дома, највише људи (176.755.739) је остало услед поплава. Највиша укупна материјална штета (1.872.273.246) нанета је услед олуја. Са друге стране, најмање погинулих људи (0) било је услед инфекције инсеката, повређених (0) услед инфекције инсеката и суша (свакако, поставља се питање о апсолутној тачности констатације, имајући у виду недостатке базе података) погођених (45.376) услед клизишта и одрона. Без дома, најмање људи (0) је остало услед епидемија и инфекција инсеката. Најмања укупна материјална штета (14.000) настала је услед епидемија.[39]
Референце[уреди | уреди извор]
1. ^ Цветковић, В. (2015). Феноменологија природних катастрофа – теоријско одређење и класификација природних катастрофа. Безбједност, полиција и грађани, 3 - 4, 311-335
2. ^ Цветковић, В., & Петровић, Д. (2015). Интегрисано управљање природним катастрофама. In С. Мијалковић (Ed.), Супротстављање савременом организованом криминалу и тероризму (pp. 291-325). Београд: Криминалистичко - полицијска академија.
3. ^ Цветковић, В. (2015). Спремност грађана за реаговање на природну катастрофу изазвану поплавом у Републици Србији. (Докторска дисертација), Универзитет у Београду, Факултет безбедности.
4. ^ Cvetkovi&#263;, V., & Sandi&#263;, M. (2016). The fear of natural disaster caused by flood. Ecologica, 23(82).
5. ^ Цветковић, В. (2015). Спремност за реаговање на природну катастрофу - преглед литературе. Безбједност, полиција и грађани, 1-2/15(XI), 165-183.
6. ^ Јаковљевић, В., Цветковић, В., & Гачић, Ј. (2015). Природне катастрофе и образовање. Београд: Универзитет у Београду, Факултет безбедности.
7. &#8593; Врати се на:7,0 7,1 Cvetkovi&#263;, V., Dragi&#263;evi&#263;, S., Petrovi&#263;, M., Mijakovi&#263;, S., Jakovljevi&#263;, V., & Ga&#269;i&#263;, J. (2015). Knowledge and perception of secondary school students in Belgrade about earthquakes as natural disasters. Polish journal of environmental studies, 24(4), 1553-1561. doi: 10.15244/pjoes/39702
8. ^ Цветковић, В., & Гачић, Ј. (2016). Евакуација у природним катастрофама. Београд: Задужбина Андрејевић.
9. ^ Цветковић, В. (2016). Полиција и природне катастрофе. Београд: Задужбина Андрејевић.
10. ^ Aleksandar, I., Cvetkovi&#263;, V., & Sudar, S. (2016). &#8203;T&#8203;&#8203;heoretical foundations related to Natural disasters and measuring the resilience of the communities before disasters happens - Establishing proposal variables". Paper presented at the 7th International Scientific Contemporary Trends in Social Control of Crime.
11. ^ Цветковић, В. (2015). Феноменологија природних катастрофа – теоријско одређење и класификација природних катастрофа. Безбједност, полиција и грађани, 3 - 4, 311-335.
12. ^ Cvetkovi&#263;, V. (2014). Uloga policije u prirodnim katastrofama. In N. Petrovi&#263;, D. Todi&#263;, & D. Mla&#273;an (Eds.), Elementarne nepogode i vanredne situacije (pp. 215-243). Beograd: Institut za uporedno pravo i Kriminalisti&#269;ko-policijska akademija.
13. ^ Цветковић, В. (2015). Спремност за реаговање на природну катастрофу - преглед литературе. Безбједност, полиција и грађани, 1-2/15(XI), 165-183.
14. ^ Cvetkovi&#263;, V. (2016). Uticaj demografskih faktora na nivo informisanosti gra&#273;ana o nadle&#382;nostima policije u prirodnim katastrofama. Bezbednost, u &#353;tampi.
15. ^ Cvetkovi&#263;, V. (2016). Uticaj demografskih faktora na nivo informisanosti gra&#273;ana o nadle&#382;nostima policije u prirodnim katastrofama. Bezbednost, u &#353;tampi.
16. ^ vetkovi&#263;, M. V., Lipovac, M., & Milojkovi&#263;, B. (2016). Inquiring of knowledge of secondary school students as an element of flood preparedness. Journal for social sciences, TEME
17. ^ Cvetkovi&#263;, M. V. (2016). The impact fo demographic factors on the expetation of assistance from the police inn natural disaster. Serbian Science Today, 1(1), 8–17.
18. ^ Cvetkovi&#263;, V. (2016). Influence of employment status on citizen preparedness for response to natural disasasters. NBP – Journal of criminalistics and law, in press.
19. ^ Cvetkovi&#263;, M. V. (2016). Influence of Income Level on Citizen Preparedness for Response to Natural Disasters. Vojno delo, 2016/4.
20. ^ Цветковић, В., Гачић, Ј., & Јаковљевић, В. (2015). Утицај статуса регулисане војне обавезе на спремност грађана за реаговање на природну катастрофу изазвану поплавом у Републици Србији. Ecologica, 22(80), 584-590.
21. ^ Цветковић, В. (2016). Fear and floods in Serbia: Citizens preparedness for responding to natural disaster. Matica Srpska Journal of Social Sciences, 155(2/2016).
22. ^ Цветковић, В. (2016). Утицај мотивисаности на спремност грађана Републике Србије да реагују на природну катастрофу изазвану поплавом. Војно дело, 3/2016.
23. ^ Cvetkovi&#263;, V. M., Ivanov, A., & Milojkovi&#263;, B. (2016). Influence of parenthood on citizen preparedness for response to natural disaster caused by floods. Paper presented at the VI Internationa scientific conference Archibald Reiss days, Belgrade.
24. ^ Cvetkovi&#263;, M. V., Lipovac, M., & Milojkovi&#263;, B. (2016). Inquiring of knowledge of secondary school students as an element of flood preparedness. Journal for social sciences, TEME.
25. ^ Cvetkovi&#263;, V., & Stani&#353;i&#263;, J. (2015). Relationship between demographic and environmental factors with knowledge of secondary school students on natural disasters., SASA, . Journal of the Geographical Institute Jovan Cvijic, 65(3), 323-340.
26. ^ Cvetkovi&#263;, V. (2015). Faktori uticaja na znanje i percepciju u&#269;enika srednjih &#353;kola u Beogradu o prirodnim katastrofama izazvanim klizi&#353;tima. Bezbednost, LVII(1/2015), pp. 32–51.
27. ^ Цветковић, В. (2016). Ниво спремности грађана за реаговање у природним катастрофама изазваним поплавама у Републици Србији. Војно дело, У штампи
28. ^ Cvetkovi&#263;, M. V., Lipovac, M., & Milojkovi&#263;, B. (2016). Inquiring of knowledge of secondary school students as an element of flood preparedness. Journal for social sciences, TEME.
29. ^ Цветковић, В. (2015). Спремност грађана за реаговање на природну катастрофу изазвану поплавом у Републици Србији. (Докторска дисертација), Универзитет у Београду, Факултет безбедности.
30. ^ Cvetkovi&#263;, V. (2014). Spatial and temporal distribution of floods like natural emergency situations. Paper presented at the International scientific conference Archibald Reiss days Belgrade.
31. ^ Ga&#269;i&#263;, J., Jakovljevi&#263;, V., & Cvetkovi&#263;, V. (2014). Floods in the Republik of Serbia - vulnerability and human security. In Ivica &#272;or&#273;evi&#263;, Marina Glamotchak, Svetlana Stanarevi&#263;, & Jasmina Ga&#269;i&#263; (Eds.), Twenty Years of Human Security: Theoretical Foundations and Practical Applications (pp. 277-286). Belgrade: University of Belgrade – Faculty of Security Studies.
32. ^ Cvetkovi&#263;, V., & Dragicevi&#263;, S. (2014). Spatial and temporal distribution of natural disasters. Journal of the Geographical Institute Jovan Cvijic, SASA, 64(3), 293-309. doi: 10.2298/ijgi1403293c
33. ^ Cvetkovic, V., & Mijalkovic, S. (2013). Spatial and temporal distribution of geophysical disasters. Journal of the Geographical Institute Jovan Cvijic, SASA, 63(3), 345-359. doi: 10.2298/ijgi1303345c
34. ^ Cvetkovi&#263;, V., & Stojkovi&#263;, D. (2015). Analysis of geospatial and temporal distribution of storms as a natural disaster International scientific conference - Criminalistic education, situation and perspectives 20 years after Vodinelic. Skopje: Faculty of security, University St. Kliment Ohridski - Bitola in collaboration with Faculty of detectives and security, FON University.
35. ^ Cvetkovi&#263;, V., Ga&#269;i&#263;, J., & Jakovljevi&#263;, V. (2015). Impact of climate change on the distribution of extreme temperatures as natural disasters. Vojno delo, 6/2015, pp. 21–42.
36. ^ Cvetkovi&#263;, V. (2014). The impacts of climate changes on the risk of natural disasters. In T. Batkovski (Ed.), International yearbook of the Faculty of security (pp. 51-62). Skopje: Faculty of security.
37. ^ Cvetkovi&#263;, V., Ga&#269;i&#263;, J., & Jakovljevi&#263;, V. (2015). Geoprostorna i vremenska distribucija &#353;umskih po&#382;ara. Vojno delo, 2(2016), pp. 108–127.
38. ^ Cvetkovi&#263;, V. (2014). Geoprostorna i vremenska distribucija vulkanskih erupcija NBP – &#381;urnal za kriminalistiku i pravo, 2/2014, pp. 153–171.
39. ^ Цветковић, В. (2014). Анализа геопросторне и временске дистрибуције климатских катастрофа. In С. Милашиновић (Ed.), Транзиција и економски криминал (pp. 163-183). Београд: Криминалистичко-полицијска академија.
Спољашње везе[уреди | уреди извор]
· [линк]
· [линк]
· [линк]
· [линк]
· [линк]
· [линк]
Нормативна контрола &#128247;
· NDL: 00576387
Категорије:
· Катастрофе
· Теорија хаоса
· Теорија система
Мени за навигацију
· Нисте пријављени
· Разговор
· Доприноси
· Отвори налог
· Пријави ме
· Чланак
· Разговор
Ћир./lat.
·
·
·
· Читај
· Уреди
· Уреди извор
· Историја
Претрага
Начало на формуляра
Край на формуляра
· Главна страна
· Садржај
· Радионица
· Скорашње измене
· Случајна страница
Интеракција
· Помоћ
· Трг
· Актуелности
· Контакт
· Донације
Алатке
· Шта води овамо
· Сродне измене
· Отпреми датотеку
· Посебне странице
· Трајна веза
· Подаци о страници
· Цитирај страницу
· Ставка на Википодацима
Штампање/извоз
· Преузми (PDF)
· Одштампај
Други језици
· &#1575;&#1604;&#1593;&#1585;&#1576;&#1610;&#1577;
· Deutsch
· English
· Espa&#241;ol
· Fran&#231;ais
· &#26085;&#26412;&#35486;
· &#54620;&#44397;&#50612;
· Portugu&#234;s
· Русский
Још 10 језика
Уреди везе
· Ова страница је последњи пут уређена на датум 14. април 2020. у 18:02 ч.
· Текст је доступан под лиценцом Creative Commons Ауторство—Делити под истим условима; могући су и додатни услови. Погледајте услове коришћења за детаље.
· Политика приватности
· О Википедији
· Одрицање одговорности
· Мобилни приказ
· За програмере
· Статистика
· Изјава о колачићима
· &#128247;
· &#128247;
Категорија:Википедија уживо
С Википедије, слободне енциклопедије
Пређи на навигацијуПређи на претрагу
Главни чланак за ову категорију је Википедија:Уживо.
Странице у категорији „Википедија уживо”
Следећих 200 страница је у овој категорији, од укупно 321.
претходна страница (следећа страница)
*
· Википедија:Уживо
0–9
· Википедија:12. рођендан Викимедије Србије, 4. децембар 2017, понедељак
· Википедија:13 година Википедије на српском језику
· Википедија:13. рођендан Викимедије Србије
· Википедија:15 година Википедије на енглеском језику
· Википедија:16. рођендан Википедије на српском језику
· Википедија:17. рођендан Википедије на српском језику
· Википедија:18. рођендан Википедије на енглеском језику
· Википедија:19. рођендан Википедије на енглеском језику
В
· Википедија:Вики експедиција Димитровград - Драгоман
· Википедија:Вики Камп Палић-Сегедин 2014.
· Википедија:Вики-пикник, 15. јун 2016.
· Википедија:Викилајв 2015
· Википедија:Викилајв 2016
· Википедија:Викилајв 2017
· Википедија:Викилајв 2018
· Википедија:Викилајв 2019
· Википедија:Викиманија 2014.
К
· Википедија:Кампања уређивања референци 1lib1ref
· Википедија:Кампања уређивања референци 1lib1ref 2019
· Википедија:Кампања уређивања референци 1lib1ref 2020
П
· Википедија:Прослава 15 година Викимедије Србије
· Википедија:Прослава Дана волонтера
Р
· Википедија:Радионице у Вишеграду/31. јануар - 1. фебруар 2015.
У
· Википедија:Уживо/1. август 2018, среда
· Википедија:Уживо/3. децембар 2016, субота
· Википедија:Уживо/3. октобар 2018, среда
· Википедија:Уживо/4. април 2018, среда
· Википедија:Уживо/5. септембар 2018, среда
· Википедија:Уживо/7. март 2018, среда
· Википедија:Уживо/9. новембар 2016, среда
· Википедија:Уживо/12. септембар 2017, уторак
· Википедија:Уживо/15. јануар 2018, понедељак
· Википедија:Уживо/15. новембар 2018, четвртак
· Википедија:Уживо/16. јануар 2017, понедељак
· Википедија:Уживо/16. мај 2017, уторак
· Википедија:Уживо/17. фебруар 2017, петак
· Википедија:Уживо/22. мај, среда
· Википедија:Уживо/23. април 2018, понедељак
· Википедија:Уживо/23. новембар 2016, среда
· Википедија:Уживо/25. октобар 2017, среда
· Википедија:Уживо/26. децембар 2016, понедељак
· Википедија:Уживо/26. јун 2017, понедељак
· Википедија:Уживо/28. август, среда
· Википедија:Уживо/30. мај 2018, среда
· Википедија:Уживо/Викиманија 2006.
· Википедија:Уживо/Викиманија 2007.
· Википедија:Уживо/Викиманија 2008.
· Википедија:Уживо/Викиманија 2010.
· Википедија:Уживо/Викиманија 2011.
· Википедија:Уживо/Викиманија 2013.
· Википедија:Уживо/Викиманија 2015.
· Википедија:Уживо/Викиманија 2017.
· Википедија:Уживо/Викиманија 2018.
· Википедија:Уживо/ГЛАМ Камп 2011.
· Википедија:Уживо/Загреб, 9. и 10. септембар 2006.
· Википедија:Уживо/Загреб, 17.1.2009.
· Википедија:Уживо/идеје
· Википедија:Уживо/недеља, 1. август 2010.
· Википедија:Уживо/недеља, 1. јун 2008.
· Википедија:Уживо/недеља, 1. октобар 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 2. април 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 2. јул 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 2. октобар 2005.
· Википедија:Уживо/недеља, 2. септембар 2007.
· Википедија:Уживо/недеља, 3. април 2005.
· Википедија:Уживо/недеља, 3. април 2011.
· Википедија:Уживо/недеља, 3. октобар 2010.
· Википедија:Уживо/недеља, 3. септембар 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 4. јул 2010.
· Википедија:Уживо/недеља, 4. март 2007.
· Википедија:Уживо/недеља, 4. март 2012.
· Википедија:Уживо/недеља, 4. септембар 2005.
· Википедија:Уживо/недеља, 5. август 2007.
· Википедија:Уживо/недеља, 5. март 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 5. новембар 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 5. септембар 2010.
· Википедија:Уживо/недеља, 5. фебруар 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 6. април 2008.
· Википедија:Уживо/недеља, 6. мај 2007.
· Википедија:Уживо/недеља, 6. март 2005.
· Википедија:Уживо/недеља, 6. март 2011.
· Википедија:Уживо/недеља, 6. новембар 2005.
· Википедија:Уживо/недеља, 7. мај 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 7. новембар 2010.
· Википедија:Уживо/недеља, 7. септембар 2008.
· Википедија:Уживо/недеља, 7. фебруар 2010.
· Википедија:Уживо/недеља, 8. април 2012.
· Википедија:Уживо/недеља, 8. јануар 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 8. јул 2007.
· Википедија:Уживо/недеља, 8. мај 2011.
· Википедија:Уживо/недеља, 8. фебруар 2009.
· Википедија:Уживо/недеља, 8. фебруар 2015.
· Википедија:Уживо/недеља, 9. август 2009.
· Википедија:Уживо/недеља, 9. април 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 9. децембар 2007.
· Википедија:Уживо/недеља, 9. мај 2010.
· Википедија:Уживо/недеља, 9. март 2008.
· Википедија:Уживо/недеља, 9. октобар 2011.
· Википедија:Уживо/недеља, 10. август 2008.
· Википедија:Уживо/недеља, 10. април 2005.
· Википедија:Уживо/недеља, 10. децембар 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 10. јануар 2010.
· Википедија:Уживо/недеља, 10. јул 2005.
· Википедија:Уживо/недеља, 10. септембар 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 10. фебруар 2008.
· Википедија:Уживо/недеља, 11. април 2010.
· Википедија:Уживо/недеља, 11. децембар 2005.
· Википедија:Уживо/недеља, 11. децембар 2011.
· Википедија:Уживо/недеља, 11. јун 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 11. март 2007.
· Википедија:Уживо/недеља, 11. октобар 2009.
· Википедија:Уживо/недеља, 11. фебруар 2007.
· Википедија:Уживо/недеља, 12. април 2009.
· Википедија:Уживо/недеља, 12. децембар 2010.
· Википедија:Уживо/недеља, 12. јун 2011.
· Википедија:Уживо/недеља, 12. мај 2013.
· Википедија:Уживо/недеља, 12. март 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 12. септембар 2010.
· Википедија:Уживо/недеља, 12. фебруар 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 12. фебруар 2012.
· Википедија:Уживо/недеља, 13. август 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 13. јул 2008.
· Википедија:Уживо/недеља, 13. мај 2007.
· Википедија:Уживо/недеља, 13. мај 2012.
· Википедија:Уживо/недеља, 13. март 2005.
· Википедија:Уживо/недеља, 13. март 2011.
· Википедија:Уживо/недеља, 13. новембар 2005.
· Википедија:Уживо/недеља, 13. септембар 2009.
· Википедија:Уживо/недеља, 13. фебруар 2011.
· Википедија:Уживо/недеља, 14. август 2005.
· Википедија:Уживо/недеља, 14. мај 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 15. август 2010.
· Википедија:Уживо/недеља, 15. април 2007.
· Википедија:Уживо/недеља, 15. јануар 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 15. јануар 2012.
· Википедија:Уживо/недеља, 15. новембар 2009.
· Википедија:Уживо/недеља, 16. април 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 16. јун 2013.
· Википедија:Уживо/недеља, 16. март 2008.
· Википедија:Уживо/недеља, 16. новембар 2008.
· Википедија:Уживо/недеља, 16. септембар 2007.
· Википедија:Уживо/недеља, 17. април 2005.
· Википедија:Уживо/недеља, 17. април 2011.
· Википедија:Уживо/недеља, 17. септембар 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 17. фебруар 2008.
· Википедија:Уживо/недеља, 18. децембар 2005.
· Википедија:Уживо/недеља, 18. јун 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 18. мај 2008.
· Википедија:Уживо/недеља, 18. март 2007.
· Википедија:Уживо/недеља, 18. март 2012.
· Википедија:Уживо/недеља, 18. октобар 2009.
· Википедија:Уживо/недеља, 18. септембар 2011.
· Википедија:Уживо/недеља, 18. фебруар 2007.
· Википедија:Уживо/недеља, 19. август 2007.
· Википедија:Уживо/недеља, 19. јул 2009.
· Википедија:Уживо/недеља, 19. март 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 19. октобар 2008.
· Википедија:Уживо/недеља, 19. септембар 2010.
· Википедија:Уживо/недеља, 19. фебруар 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 20. август 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 20. април 2008.
· Википедија:Уживо/недеља, 20. децембар 2009.
· Википедија:Уживо/недеља, 20. јануар 2013.
· Википедија:Уживо/недеља, 20. новембар 2011.
· Википедија:Уживо/недеља, 20. фебруар 2005.
· Википедија:Уживо/недеља, 21. август 2005.
· Википедија:Уживо/недеља, 21. децембар 2008.
· Википедија:Уживо/недеља, 21. мај 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 21. март 2010.
· Википедија:Уживо/недеља, 21. фебруар 2010.
· Википедија:Уживо/недеља, 22. април 2007.
· Википедија:Уживо/недеља, 22. април 2012.
· Википедија:Уживо/недеља, 22. јануар 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 22. јануар 2012.
· Википедија:Уживо/недеља, 22. јул 2007.
· Википедија:Уживо/недеља, 22. март 2009.
· Википедија:Уживо/недеља, 22. март 2015.
· Википедија:Уживо/недеља, 22. новембар 2009.
· Википедија:Уживо/недеља, 22. фебруар 2009.
· Википедија:Уживо/недеља, 23. април 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 23. децембар 2007.
· Википедија:Уживо/недеља, 23. децембар 2012.
· Википедија:Уживо/недеља, 23. јул 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 23. мај 2010.
· Википедија:Уживо/недеља, 23. март 2008.
· Википедија:Уживо/недеља, 23. октобар 2005.
· Википедија:Уживо/недеља, 23. октобар 2011.
· Википедија:Уживо/недеља, 24. април 2005.
· Википедија:Уживо/недеља, 24. јануар 2010.
· Википедија:Уживо/недеља, 24. јул 2005.
· Википедија:Уживо/недеља, 24. јун 2007.
· Википедија:Уживо/недеља, 24. март 2013.
· Википедија:Уживо/недеља, 24. септембар 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 24. фебруар 2008.
· Википедија:Уживо/недеља, 25. децембар 2005.
· Википедија:Уживо/недеља, 25. децембар 2011.
· Википедија:Уживо/недеља, 25. јул 2010.
· Википедија:Уживо/недеља, 25. јун 2006.
· Википедија:Уживо/недеља, 25. март 2007.
претходна страница (следећа страница)
Категорија:
· Вики култура
Мени за навигацију
· Нисте пријављени
· Разговор
· Доприноси
· Отвори налог
· Пријави ме
· Категорија
· Разговор
Ћир./lat.
·
·
·
· Читај
· Уреди
· Уреди извор
· Историја
Претрага
Начало на формуляра
Край на формуляра
· Главна страна
· Садржај
· Радионица
· Скорашње измене
· Случајна страница
Интеракција
· Помоћ
· Трг
· Актуелности
· Контакт
· Донације
Алатке
· Шта води овамо
· Сродне измене
· Отпреми датотеку
· Посебне странице
· Трајна веза
· Подаци о страници
· Ставка на Википодацима
Штампање/извоз
· Преузми (PDF)
· Одштампај
Други језици
· Hrvatski
Уреди везе
· Ова страница је последњи пут уређена на датум 7. април 2013. у 14:36 ч.
· Текст је доступан под лиценцом Creative Commons Ауторство—Делити под истим условима; могући су и додатни услови. Погледајте услове коришћења за детаље.
Категорија:Вики култура
С Википедије, слободне енциклопедије
Пређи на навигацијуПређи на претрагу
Поткатегорије
Приказане су 3 поткатегорије; укупно 3.
В
· &#9658; Вики бонтон&#8206; (5 С)
У
· &#9658; Википедија уживо&#8206; (321 С)
Х
· &#9658; Вики хумор&#8206; (2 С)
Странице у категорији „Вики култура”
Следеће 2 странице су у овој категорији, од укупно 2.
Н
· Википедија:Налог с посебном наменом
V
· Википедија:Vikipe-tan
Категорија:
· Вики заједница
Мени за навигацију
· Нисте пријављени
· Разговор
· Доприноси
· Отвори налог
· Пријави ме
· Категорија
· Разговор
Ћир./lat.
·
·
·
· Читај
· Уреди
· Уреди извор
· Историја
Претрага
Начало на формуляра
Край на формуляра
· Главна страна
· Садржај
· Радионица
· Скорашње измене
· Случајна страница
Интеракција
· Помоћ
· Трг
· Актуелности
· Контакт
· Донације
Алатке
· Шта води овамо
· Сродне измене
· Отпреми датотеку
· Посебне странице
· Трајна веза
· Подаци о страници
· Ставка на Википодацима
Штампање/извоз
· Преузми (PDF)
· Одштампај
Други језици
· &#1575;&#1604;&#1593;&#1585;&#1576;&#1610;&#1577;
· Bahasa Indonesia
· Bahasa Melayu
· English
· Espa&#241;ol
· Русский
· T&#252;rk&#231;e
· &#1575;&#1585;&#1583;&#1608;
· &#20013;&#25991;
Још 33 језика
Уреди везе
· Ова страница је последњи пут уређена на датум 1. април 2013. у 08:36 ч.
· Текст је доступан под лиценцом Creative Commons Ауторство—Делити под истим условима; могући су и додатни услови. Погледајте услове коришћења за детаље.
Категорија:Вики хумор
С Википедије, слободне енциклопедије
Пређи на навигацијуПређи на претрагу
&#128247;
Вики хумор на Викимедијиној остави.
Странице у категорији „Вики хумор”
Следеће 2 странице су у овој категорији, од укупно 2.
И
· Википедија:Изменитис
М
· Википедија:Молимо вас, будите кретен на квадрат да можемо да вас банујемо
Категорије:
· Вики култура
· Хумор
Сакривена категорија:
· Категорија на Остави са локалним линком истим као на Википодацима
Мени за навигацију
· Нисте пријављени
· Разговор
· Доприноси
· Отвори налог
· Пријави ме
· Категорија
· Разговор
Ћир./lat.
·
·
·
· Читај
· Уреди
· Уреди извор
· Историја
Претрага
Начало на формуляра
Край на формуляра
· Главна страна
· Садржај
· Радионица
· Скорашње измене
· Случајна страница
Интеракција
· Помоћ
· Трг
· Актуелности
· Контакт
· Донације
Алатке
· Шта води овамо
· Сродне измене
· Отпреми датотеку
· Посебне странице
· Трајна веза
· Подаци о страници
· Ставка на Википодацима
Штампање/извоз
· Преузми (PDF)
· Одштампај
На другим пројектима
· Викиостава
· Метавики
Други језици
· &#1575;&#1604;&#1593;&#1585;&#1576;&#1610;&#1577;
· Bahasa Indonesia
· Deutsch
· English
· Espa&#241;ol
· Русский
· T&#252;rk&#231;e
· &#1575;&#1585;&#1583;&#1608;
· &#20013;&#25991;
Још 35 језика
Уреди везе
· Ова страница је последњи пут уређена на датум 5. фебруар 2016. у 06:30 ч.
· Текст је доступан под лиценцом Creative Commons Ауторство—Делити под истим условима; могући су и додатни услови. Погледајте услове коришћења за детаље.
[одбаци]
Учествујте у кампањи #SheSaid на Викицитату од 25. новембра до 20. децембра.
Учествујте у уређивачком маратону поводом Међународног дана особа са инвалидитетом од 1. до 3. децембра.
Википедија:Молимо вас, будите кретен на квадрат да можемо да вас банујемо
С Википедије, слободне енциклопедије
Пређи на навигацијуПређи на претрагу
&#128247;
Ова страница је замишљена као духовито штиво. Она није, није никада била, нити ће икада бити део званичне политике Википедије. Заправо, она илуструје стандарде или понашање који су неприхватљиви за заједницу овог пројекта.
&#128247;
Ова страница укратко: Сваки разговор о овој страници, линковање на њу, едитовање, или чак само читање или размишљање о њој јесте најтежи преступ, и као такав заслужује аутоматски блок. Зато, немојте!
У последње време примећено је да се уредници само помало кретенишу, уместо да се или уопште не кретенишу, или да буду кретени на квадрат (они који могу да се бесконачно блокирају!).
Ово је молба члановима википедијанске заједнице да престану с благим кретенисањем и да се, или потпуно уздрже од истог, или да постану кретени на квадрат тако да можемо да их одмах бесконачно блокирамо.
&#128247;
Коришћење нуклеарног напада због расправе о садржају је доста недоречено.
Примери[уреди | уреди извор]
Сваки пример илуструје стања благог кретенисања заједно са предлозима шта да урадите у зависности од тога да ли сте одлучили:
1. да постанете кретен на квадрат (КНК);
2. да потпуно обуставите кретенисање (ПОК).
Дакле, ако:
· Практикујете закамуфлиране личне нападе.
КНК: Почните да урлате на своје противнике: „Нацисти!“
ПОК: Покушајте да избегнете било какав лични коментар.
· Пре него што обришете слику, не уклањате тзв. црвене линкове, а онда кажете да сте превише заузети брисањем нових слика и да немате времена да уклоните црвене линкове коју генерише обрисана слика (ово важи само за администраторе, јер само они могу да бришу слике. Да, и администатори умеју да се кретенишу — на крају крајеви и они су само обична људска бића са свим својим манама и врлинама, ако нисте знали!&#128247;).
КНК: Обришите главну страницу и блокирајте све уреднике с којима сте се у прошлости закачили (и ово се тиче само админа, јер само они могу да бришу и блокирају!).
ПОК: Пре брисања кликните на „Шта је повезано овде“ и обришите све линкове који везују на слику коју хоћете да обришете.
· Реверујете само три пута дневно кад ратујете изменама са својим противницима.
КНК: Ревертујте 100 пута дневно у ратовима измена.
ПОК: Покушајте да нађете компромис на страници за разговор.
· Не референцирате информације које уносите у чланке.
КНК: Почните да интензивно референцирате унете информације изворима као што су сајтови Образа или Курира.
ПОК: Почните да интензивно референцирате унете информације поузданим изворима попут научних часописа и стручних књига, стручних радова и угледних и проверених медија.
· Омиљена забава вам је завитлавање новајлија.
КНК: Пријавите администраторима било ког новајлију који се усудио да уређује неки чланак са контроверзном темом и тражите његов потхитни блок, без обзира на то што је нови уредник само исправљао (и то тачно) типографске грешке.
ПОК: Будите љубазни са новајлијама и помозите им да избегну типичне грешке.
· Користите вулгарности и простаклуке при уређивању.
КНК: Кад год уређујете, увек користите ружне речи с намером да увредите остале кориснике и уреднике Википедије.
ПОК: Водите рачуна о свом речнику, пазите да увек користите одговарајући речник и избегавајте да било кога вређате.
· Стварате „налоге с јединственом сврхом“ како бисте прогурали неки свој лични став, док истовремено изјављујете да поштујете сва Википедијина правила и правите неважне измене у другим чланцима како бисте заметнули траг.
КНК: Након 24 сата од стварања налога, крените да ревертујете исти чланак барем двадесетак пута, а кад вас блокирају, наставите да злоупотребљавате могућност писања на својој страници за разговор све док вам не закључају и корисничку страницу.
ПОК: Потрудите се да стекнете искуство у уређивању на чланцима који вас не интересују нешто посебно, а кад научите да се договарате и да постигнете консензус, вратите се на чланке до којих вам је заиста стало.
· Не придржавате се неутралне тачке гледишта.
КНК: Наставите да будете пристрасни и да се трудите да чланак осликава само једну страну приче. Наравно, не заборавите да псујете и омаловажавате своје саговорнике.
ПОК: Кад уређујете, трудите се да се представе све стране приче, и трудите се да чланак не буде пристрасан или да фаворизује само једну страну.
· Не обраћате пажњу на двострука преусмерења кад премештате страницу.
КНК: Наставите да премештате странице без икаквог реда стварајући непрегледан ланац вишеструких преусмерења.
ПОК: Кад премештате страницу, увек погледајте линк „Шта је повезано овде“.
· Практикујете једном недeљно озбиљне вандализме, а упозорења која вам се остављају на страници за разговор уредно бришете како би ваше понашање остало што дуже непримећено.
КНК: Замените садржај Главне стране којекаквим националистичким, шовинистичким, хомофобним, расистичким бљувотинама, или ставите слике са фалусним или копролошким садржајима.
ПОК: Овај... А да потпуно престанете да вандалишете?&#128247;
[линк]
See also[edit]
· Wikipedia:Give 'em enough rope, and they'll hang themselves
· Wikipedia:You must feed the trolls
· Wikipedia:Do not feed the trolls
· m:Don't be a jerk
· Wikipedia:Don't be high-maintenance
· Goofus and Gallant
hide
· v
· t
· e
Wikipedia essays
hide
Essays on building, editing, and deleting content
Philosophy
· Articles must be written
· All Five Pillars are the same height
· Avoid vague introductions
· Be a reliable source
· Civil POV pushing
· Cohesion
· Concede lost arguments
· Dissent is not disloyalty
· Don't lie
· Editing Wikipedia is like visiting a foreign country
· Editors will sometimes be wrong
· Eight simple rules for editing our encyclopedia
· Explanationism
· External criticism of Wikipedia
· Here to build an encyclopedia
· Most ideas are bad
· Need
· Neutrality of sources
· Not editing because of Wikipedia restriction
· The one question
· Oversimplification
· Paradoxes
· Paraphrasing
· POV and OR from editors, sources, and fields
· Process is important
· Product, process, policy
· Purpose
· Reasonability rule
· Systemic bias
· There is no seniority
· Ten Simple Rules for Editing Wikipedia
· Tendentious editing
· The role of policies in collaborative anarchy
· The rules are principles
· Trifecta
· Wikipedia in brief
· Wikipedia is an encyclopedia
· Wikipedia is a community
Construction
· 100K featured articles
· Acronym overkill
· Advanced source searching
· Adding images improves the encyclopedia
· Advanced article editing
· Advanced table formatting
· Advanced template coding
· Advanced text formatting
· Alternatives to the "Expand" template
· Amnesia test
· A navbox on every page
· An unfinished house is a real problem
· Articles have a half-life
· Autosizing images
· Avoid mission statements
· Bare URLs
· Be neutral in form
· Beef up that first revision
· Blind men and an elephant
· BOLD, revert, discuss cycle
· Build content to endure
· Cherrypicking
· Chesterton's fence
· Children's lit, adult new readers, & large-print books
· Citation overkill
· Citation underkill
· Common-style fallacy
· Concept cloud
· Creating controversial content
· Criticisms of society may be consistent with NPOV and reliability
· Deprecated sources
· Dictionaries as sources
· Don't demolish the house while it's still being built
· Don't get hung up on minor details
· Don't hope the house will build itself
· Don't panic
· Don't revert due solely to "no consensus"
· Don't teach the controversy
· Editing on mobile devices
· Editors are not mindreaders
· Encourage the newcomers
· Endorsements (commercial)
· Featured articles may have problems
· Fruit of the poisonous tree
· Give an article a chance
· Identifying and using independent sources
o History sources
o Law sources
o Primary sources
o Science sources
o Style guides
o Tertiary sources
· Ignore STRONGNAT for date formats
· Inaccuracies in Wikipedia namespace
· Inaccuracy
· Introduction to structurism
· Link rot
· Mine a source
· Merge Test
· Minors and persons judged incompetent
· "Murder of" articles
· Not every story/event/disaster needs a biography
· Not everything needs a navbox
· Not everything needs a WikiProject
· Nothing is in stone
· Organizing disambiguation pages by subject area
· Permastub
· Potential, not just current state
· Printability
· Pruning article revisions
· Publicists
· Put a little effort into it
· Restoring part of a reverted edit
· Robotic editing
· Sham consensus
· Specialized-style fallacy
· Stub Makers
· Run an edit-a-thon
· Temporary versions of articles
· Tertiary-source fallacy
· There is a deadline
· There is no deadline
· The deadline is now
· Understanding Wikipedia's content standards
· Walled garden
· What an article should not include
· Wikipedia is a work in progress
· Wikipedia is not a reliable source
· Wikipedia is not being written in an organized fashion
· The world will not end tomorrow
· Write the article first
· Writing better articles
Writing
· Avoid thread mode
· Gender-neutral language
· Proseline
· Use feminine pronouns
· Write the article first
· Writing about women
· Writing better articles
Deletion
· Adjectives in your recommendations
· AfD is not a war zone
· Arguments to avoid in deletion discussions
· Arguments to avoid in deletion reviews
· Arguments to avoid in image deletion discussions
· Arguments to make in deletion discussions
· Avoid repeated arguments
· Before commenting in a deletion discussion
· But there must be sources!
· Confusing arguments mean nothing
· Content removal
· Counting and sorting are not original research
· Delete the junk
· Does deletion help?
· Don't confuse stub status with non-notability
· Don't overuse shortcuts to policy and guidelines to win your argument
· Follow the leader
· How to save an article proposed for deletion
· I just don't like it
· Identifying blatant advertising
· Identifying test edits
· Immunity
· Keep it concise
· Liar liar pants on fire
· Nothing
· Nothing is clear
· Overzealous deletion
· Relisting can be abusive
· Relist bias
· The Heymann Standard
· Unopposed AFD discussion
· Wikipedia is not Whack-A-Mole
· Why was the page I created deleted?
· What to do if your article gets tagged for speedy deletion
· When in doubt, hide it in the woodwork
· No Encyclopedic Use
hide
Essays on civility
The basics
· Accepting other users
· Apology
· Contributing to complicated discussions
· Divisiveness
· Encouraging the newcomers
· Enjoy yourself
· Expect no thanks
· High-functioning autism and Asperger's editors
· How to be civil
· Maintaining a friendly space
· Negotiation
· Obsessive–compulsive disorder editors
· Relationships with academic editors
· Thank you
· Too long; didn't read
· Truce
· Unblock perspectives
Philosophy
· A weak personal

На промоция. Преди публикуване във Фейсбук.
ОДА НА РАДОСТТА.

Мия прозорците в кухнята, первазите, закачих чисти пердета, изобщо трудовата ми дейност кипи. И сега правя пауза, тепърва ще се хвърля боклук, и разсъждавам за тънкия намек на изсипалите се зад гърба ми съседи, оставили чисто нов почистващ препарат с миризма, от която лично аз получавам дискомфорт.
Ами те са ми намекнали, че съм мръсна рускиня, че не съм никаква домакиня, за разлика от тях, чистофайниците българки.
Толкова пъти съм чувала полунамеци, за това, че майка ми не е никаква домакиня, че аз съм мръсна рускиня – дори съм го чувала, изсъскването зад гърба си, че честно казано … ами не ми дреме. Те си крепят до задниците мъжа с портфейла, който им снася, имат си вили и могили, сметки в банки, претъпкани със зимнина мазета. Това е едната страна на въпроса.
Другата страна е, че за разлика от тях, аз доста усърдно работих, денонощно.
Когато живеех с принца перничанин, имах по две-три безсънни нощи на компютъра, пък и сега нали… Пак се случваше.
Разни поръчки 1500 – които за щастие ме отърваха от отдавнашното, още от 2015 година двоумене дали да не се откажа от практиката преводач, но – положението задължава.
Когато си глава на семейство и никога не си разчитал на никого да те издържа – например, бившият ми и за щастие единствен съпруг беше осъден да плаща някаква смешна издръжка, аз не продължих с постъпките и не докарах нещата дотам, че да е длъжен или застрашен от съдебно преследване.
Така че много благодаря на новите – предполагам новите съседи от вход 1 или А, на 16-етажния блок, пълзящ кофраж, но изхвърлих техния подарък, като го оставих отсреща при будките, за да не ми тежи, понеже мъкнех на гърба си тежкия и много топъл, от истинска кожа кожух, който оставих за някой, който студува навън.
За компенсация на оскърбените съседи от входа хвърлих и един Пътеводител „Пирин“, за да опознаят и тази планина, която е не по-малко красива от толкова любимата им РИЛА.
Нямам предвид хотел Рила срещу улицата, където се намираше концертната дирекция, където зърнах дори осмобила на незабравимия Емил Димитров. Там беше второто ми работно място, първото беше поемач и помощник на майстора, една строга мустаката яка българка, която си изпълняваше нормата и беше голяма работа. Аз трябваше сръчно да поемам от нея плакатите, това беше цех за СИТОПЕЧАТ в квартал КРАСНА ПОЛЯНА, където живеех бившите ми и вече покойни свекър и свекърва, които работеха в Киноцентъра.
Пробвах се да се влея в задружния колектив на аниматорите, но се провалих на изпита – и дори връзките на Роза и Илия не помогнаха.
Така че станах работничка. Цехът не беше малък, но мирисът на боите беше убийствен. Иначе се ядваше. Правех си нормата, май беше 300 плаката на ден, получавах достатъчно пари, за кефчета и цигари, сприятелих се с колежката – бяхме равни като ъъъ длъжност.
Няма да забравя как ми разказваше за почивката си на морето, как с една заплата – а нашите заплати бяха мизерни, на фона на останалите, - е прекарала чудесно на почивната станция, къде е обикаляла, какво си е купила, храната – абе всичко супер.
Сприятелихме се по линия тютюнопушене.
Аз пропуших на 14-годишна възраст та до днес. Пропуших с разкошни цигари „Слънце“ без филтър, защото барчето беше натъпкано с цигари, подарени на баща ми от някакви шефове от Булгартабак.
Сегашните цигари са един боклук, но карай. Нищо не може да се сравни с българските цигари от онова време. Може би само американските и една незабравима марка японски цигари HOPE, викахме им хопето. Последните водеха в класацията ми ДЕФИНИТИВНО. Силна и хубава цигара, точно за познавач.
Сещам се сега как пропуших… Беше голям майтап, защото изчаках нашите да отидат на работа достатъчно дълго време, за да не се върнат и за да не ме спипат, както Люба е сипала въпреки всички усилия на баща си Стефан Мишев, завършил в Харков и довел булка оттам, да скрие старозагорската си любовница и така се е стигнало до края на една наистина голяма любов и на един брак.
Аз се криех поради доста уважителни причини – баща ми раздаваше такива шамари, че можеше да ме залепи за бойлера в банята, ако ме спипаше с тая цигара.
Стоя аз значи в малката баня и се гледам в огледалото.
Ох, започнах да се смея… Гледам се аз, паля и вдишвам омразния на Адолф Хитлер дим…
Първо почервенях като цвекло, закашлях се, но упорито продължих. И започнах без да гълтам дима да правя кръгчета и да се съзерцавам в профил и анфас.
Останах доволна от себе си и продължих успешно в тази насока.
Като си купувах лукчета и бонбони виолетки или едни с формата на автомобилчета, за да не ме надушат двамата родители – заклети непушачи.
Апропо, благодарна съм на татко за яките шамари. Просто с диване като мене това е бил начинът. Първия шамар беше заради изричането на някаква яка псувня, това беше още в Овча Купал, когато помете с мене пода и разпиля фигурите от шахматната дъска… Той се гавреше с мене и ме матираше с три хода… И аз побеснях и изрекох нещо, дочуто на стадион Славия, където той, заклет славист, ме мъкнеше и псуваше като каруцар, между другото. Както и всички останали.
За сметка на това гледах и Гунди, и Котков, Котака, и Шами – Шаламанов, абе това беше футбол. А не пародия. В днешно време само Роналдо и още някои хора ми доставят огромно удоволствие, останалото е плява. Например, златната обувка на Лука Модрич е поклон доземи на Хърватска, политическа изцепка, която няма нищо общо със спорта.
За сметка на това българите се почувстваха братя с хърватите, това все пак е мощен ефект. Много важно, че в концлагерите, нацъфтели при Павелич и ко е имало и българи, най-малкото от малцинствата в Северозападните или Северните покрайнини… Кой ти помни такива дреболии като сърбосек, почетното посрещане на самия Павелич в София и подписването на някаква Софийска декларация… Абе, сърце да е широко…

Между другото сръбските цигари изобщо не ми харесаха. Черпиха ме в Ориент експрес на връщане от Унгария в София. Мале, всяко връщане от Унгария беше драма. Като сравнявах през 70-те години европейска Будапеща – на сръбски Будимпеща, доколкото се сещам, с нейната търговска Ваци утца, с Маргит сигет, страхотен сладолед и кафе, всичкото жени и мъже се разхождаха с цигара в ръка, изтупани с последна мода дрехи и обувки, маркови цайси, абе въобще… Земя и небе. А пазаруването – ами то удоволствие. Всяка ябълка и круша, всеки плод в отделно гнезденце от бяла салфетчица. И можеш да си купиш един плод, и никой няма да те гледа на кръв, напротив – усмивка, заповядайте пак. Колбасите… мога да напиша ода за унгарските магазини за месо и месни изделия…
Но да се върна на темата… Боклуци.
Сега съм приготвила за поставяне в кокетната желязна кошница няколко книги – нари трябва да върна жеста все пак. Бестселърът ще е Хитър Петър, а докато миех прозорците страшно съжалявах, че нямам „До Чикаго и назад“ от Алеко.
Алеко Константинов.
Кога ли ще го издадат като Вазов „Под игото“ на латиница?
Крайно време е.
При наличието на толкова мощен поток от възвръщенци от САЩ, както се очертава, българите там трябва да си опреснят познанията за българския език.
Всъщност, сега се сетих за нещо интересно. Вчера, като отидох да хвърлям боклука отсреща и да нося черния кожух, тайнствено ми изчезна флаша бяла ДЕЙТА, при това поставен – може би така си въобразявам де, щото в магазинчето влезе някаква мацка, нещо бях доста разсеяна и аз, за запис върху който дадох пари за поне една кутия цигари.
Преди да оставя черния кожух на кофата за боклук, закачих го встрани, пребърках дълбоките джобове, бяха празни. И защото знам, че е добре и на късмет да намериш дреха, в чиито джобове трябва да има поне дребна монета, поставих в празния джоб 2 стотинки. А когтао една отракана циганка почна да ми досажда с оферта да купя от нея някакъв чорапогащник и се обърна към мен на ти, любезно й казах, че не сме близки познати, благодарих за офертата и продължих да вадя в скута си флашове, ключове, да гледам на слънце дали двата долара не са менте – не, истински са, да си прелиствам замислено руския паспорт, да пуша, спокойно, въпреки липсата на флаша. Купих си преди това, като установих, че някой е взел черния ми кожух, с парите за цигари, вафли Боровец, и седнах на пейката за пристигащи и заминаващи пътници от Градския транспорт, спокойна, че картата ми е на мястото си – в паспорта, личната карта имам предвид, както и синята карта, заредена до рождения ден на Адолф Хитлер. Чиста случайност, внезапно реших да инвестирам в мобилността си за пет месеца.
И като гледам фискарлния бон – изненада… Баш до рождения ден на глобално обожествявания автор на МАЙН КАМПФ.
А, да, сетих се за украинския дипломат в Германия, май в Мюнхен, на чиято страница набродих случайно, щото там дипломатите украинските – и тия от посолството в София – имат закрита група.
Какви мили хора – бяха снимали една чудесна торта за юбилея му с надпис на немски МАЙН КАМПФ. Пък и той имаше снимки май с ОДЕССА мундир, щастлив, сред свои.
Лайкове, лайкове…
От дипломати и от чужди мисии.
Така че като се сещам за надписа НЕОН – никой не беше взел за връщане чудесната кутия от стеничката с два прозореца като бъбреци за компютъра, поставих – като отлепих адресчето на чудесната фирма Компютър 2000 ООД, ей така, имам хоби – кутията в кофата, за да се вижда от небесата, после поставих отгоре черния метален квадрат от моя стар компютър, вече не помня кой, купувах на старо доста, щото все ненадейно излизаха от строя – да речем, като примера с намесата във флаша ми по-долу в текста, а на приятелчето от магазина казах небрежно: - Ами то не ми е за пръв път, като влезе мой флаш в друг компютър, той става общо достояние… Така че ако го е гепил някой, там няма нищо ново, то се знае какво има…
Но премълчах една подробност, за която ненадейно реших да разкажа.
Сателити, спътници…
Нали когато в Симеоново ме разхождаха некви милосърдни юзъри из НАСА, Кремъл, ме вкараха в някакви работилници на НАСА за спътници и робототехника…
Мале, колко са напреднали хората… Бях напреднали още преди десет години.
В руски подобен секретен обект не ме водиха, но разгледах сауните и баните дори на Кремъл май дори президентската, така че и руснаците сигурно са доста напреднали със сателитите.
Защо?
Ами защото, когато ходих до офиса на една госпожа Иванова, която за пореден път твърдо и учтиво ме помоли да сваля черните си очила, за да ми вижда очите…
Който офис се намира близо до бившата улица, пардон, булевард 9-ти септември, на който булевард излязох за да се разходя и да отскоча до старата махала Овча купел, внезапно получих силен световъртеж, кръстосах погледа, и ако не бях на спирката на трамвая с метални перила, щях да падна. На релсите. Беше жега, вярно, но това ми се случваше внезапно и в Симеоново, а бях в отлична форма. Всеки ден минимум по един час на Витоша.
Там ясно, влизали са хора, дори изчислих какво е поставяно в храната или в напитките ми, за да получавам световъртеж. Що се отнася до онази визита с поредното сваляне на очила, а аз не виждам добре без тях и не виждам събеседника си, така че тази молба ме поставяше в неравностойно положение.
Все едно съм на разпит. Така се чувствах.
Сканират ме дали не лъжа.
И така, поседях на пейката и погледах булеварда, по който крачех като дете с букет цветя в ръце, за да видя Юри Гагарин, и го видях – в черната открита лимузина, видях го приживе.

Което също обяснява защо толкова голямо хоби ми е космонавтиката.
Излишно е да разказвам за това посрещане. За възторга на наизлезлите хора.
И така, като се съвзех, с цигарите в джоба – това е важно – закрачих към Овча купел, където още беше що-годе прилично, а не като свинарник, с боклуци при паметника на загиналите в Балканската война български воини, с пресъхнало езерце, някога пълно с цъфтящи лилии, до което обичах да седя като дете, с една разрушена сграда на Банята, безобразна разруха – предполагам, че някой чака да я закупи за 1 (един) лев, може и да е купена вече заедно с лековитата вода и там ще бъде построен поредния луксозен СПА комплекс…

Както и да е… Седнах в градинката близо до Банята, извадих кутията с цигари и ги поставих до себе си на камъка. После станах и се разходих малко, наоколо нямаше жива душа.
Имаше хора, но далече.
Връщам се обратно. И какво?
Цигарите ми ги няма.
Изпарили са се.
Който ще да ми вярва, не ме интересува.
В далечината мернах някаква кола, скъпа така, понеже тръгнах към улицата мернах дипломатически номера на единствения автомобил на хоризонта.
За щастие тогава имах пари, пък и не ходех само с един пакет цигари в джоба.
Разсъждавах доста над случая.
Но понеже имах вече опит от залата на Полиграфическия комбинат, когато преди да си тръгна и да хвана маршрутното такси, в което някакви жени със забрадки седяха със сведени глави, сякаш в молитва за нещо си, видях как от дланта ми изчезват хартийките – билетчета, някакви дребни хартийки, след което аз като автомат отидох до кошчето с боклука и хвърлих в него единственото нещо, останало неанихилирано в дланта ми – ключа от този апартамент.
Просто си казах, че физиката и науката са достатъчно напреднали и баба Ванга няма нищо общо с тайнственото изчезване на цигарите ми и на онези ситни хартийки.
Още повече, че това се случи може би дори в деня, когато някакъв безличен тип влезе с лъскаво руско списание в залата на Русия днес, подаде ми журнала и по пътя на внушението, специалитета на Лозанов професора сугестопедагог или на Кашпировски ми зададе въпроса кой ще победи на изборите в Думата на Руската федерация.
На който въпрос гласно отговорих самата истина:
- Не знам.
Така че аз, явно някакъв техен пропаднал проект за баба Ванга номер две, защото непрекъснато променяха тезите и се спряха на някакво момиче, родено във Франция, нямам нищо общо нито с масоните, нито с шаманите, нито с мормоните – абе с никакви секти.

И разните глупости как изчезвали записите на предсказанията на Гущерова от магнитни, електромагнитни и прочее носители пред мен не вървят. Те са за – как да се изразя, за да не обидя уважаваните от мен мъдри австралийски аборигени?
ОК. Те са за ламерите, чайниците, еснафите без грам мозък.

Ами трябва да продължа чистенето, това е мой блог, мой личен дневника ,така че съм далеч от мисълта да се хваля и да измислям.
Това по-долу са нахвърляни мои мисли и четене на профили в дир.бг, които по понятни причини са ме интересували. След като намирах при връщането си от София отровени рибки, следи от ритуали със свещи, съсипали покривката в разкошната кухня поради правенето на тъпи ритуали и магии, съпътствани от рязане на кабелите на уредбата ми, доста скъпа, между другото.
Сега пиша в пълна тишина, защото нямам пари да си купя дори евтино радио, но искам тишина.
Трябва да събера сили да изляза да изхвърля боклука и да гледам поредните смешки в мрежичката от метал във входа, пък и тъпите физиономии навън, все някакви замислени и втренчени в айфоните си млдежи и девойки съзерцавам и се подхилквам, защото се връщам години назад… Все същото плачевно положение…
Горкичките те.
Сега първо копие от моя спам в клуба Перник, а останалото е за десерт.
Пожелавам спорна и успешна работа на безбройните преводачи с моя стаж и опит, явно България притежава НЕВЕРОЯТНО КОЛИЧЕСТВО професионалисти от моето ниво.
Да, обаче аз имам диагноза.
Аз съм шизо.
С раздесетворяване на съзнанието. Защото когато работя на сръбски език – ставам сръбкиня и чета текста си като сърбите. Потапям се в езика и културата, за да не се срамуват от МП на РБ, че молбите им за правна помощ са калпави.
Апропо – навремето преводачите с македонски език, пардон – адаптаторите се брояха на пръсти… А сега в клуб Македония – пък и навремето – шпрехаха на отличен македонски..
Стигна се дори дотам, че аз превеждах секретната документация за визитата на македонския Президент в София… Бая се тресох.
Знаех си, че яко крадат от компютъра ми и се пазех, обаче ако… А там бяха маршрутите, включително резервния, ако не дай си Боже случка в стил Кенеди…
Българите са щастливци, защото по пътя на всички делегации, пристигащи с такива визитити, встрани от него, се извисяваше недостроената сграда на Работническо дело, ако не се лъжа.
Идеална за позициониране на снайпери…
Тя май още си стои там. Е, не чак толкова разградена, но доколкото мернах има достатъчно огневи точки… И добри пътища за отстъпление…
Мале, как можах да напиша това?
Ами ако нещо стане, значи аз съм дала идеята…
И без това ме смятат за вещица в цяла София…
И на пазара.
Понеже, виждате ли, дни след като съм купила лампа, нощна, от случайно харесаните на витрината, на продавачката загива детето, младоженците загиват.
Демек, аз съм виновна.
А не някакъв сринал се дървен мост, нещо такова.
Понеже аз съм отишла и съм разхлабила опорна греда.
Седейки тука, в стаята си.
Така че – пей сърце, да им работят нормалните и добри като баба Ванга преводачи.
Аз съм техния лош късмет. Тяхната вещица.
Със здравно досие, с което кой знае защо ме вземат в екипа за преводи за АЕЦ.
И аз решавам, че съм здрава. Дори ми олеква.
Викам си: ТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СА МЕ ПРОУЧИЛИ – И РУСНАЦИТЕ, И БЪЛГАРИТЕ.
ОБАЧЕ НЕ… Психо.
Дори в клубовете съм титаник77 с бан до 2042 година.
Значи те ме убедиха, че съм луда.
А ТЕ СА НОРМАЛНИ.




Здравейте,

аз съм преводач с над двадесет години опит и съм член на Съюза на преводачите - секции Художествена литература и Заклети преводачи. Търся преводи на книга защото това мога, пък и се уморих от еднообразието на документите, каквито превеждах предимно повече от десет години.

Молбата ми е ако имате предвид издаването на книга в превод от руски, украински, сръбски, белоруски или на руски език да ми възложите пробен превод, за да прецените дали се справям добре. Издателството Ви е на високо ниво и за мен ще е чест да Ви сътруднича. Ако проявите интерес, ще Ви изпратя кратко резюме. Благодаря Ви предварително за отговора.

В актива си имам превод на романи от четкири европейски езика – руски, украински, сръбски и английски.

С уважение

Валерия Полянова


РЕЗЮМЕ

Контактная информация:

ФИО:Полянова Валерия Георгиевна Дата рождения:4 февраля 1954 годаГород:ХарьковДомашний телефон:(+3592)8841207Мобильный(-е) телефон(-ы):(+359) 889 032 953E-mail:[email protected]Я гражданка РФ, носитель русского и болгарского языка, проживающий в Болгарии, г. София, с 1954 года. С 2007 года являюсь членом Союза переводчиков Болгарии – секции Художественная литература и Переводчики, работающие под клятвой.

ПЕРЕВОДЫ

Стаж работы переводчиком:Более 30 летРодной язык:русский, болгарскийЯзыковые пары снарусскогоболгарскийболгарскогорусскийукраинскогоболгарский, русскиймакедонскогоболгарский, русскийсербскогоболгарский, русскийхорватскогоболгарский, русскийсловенскогоболгарский, русскийРаботаю внештатным переводчиком более 30 лет, могу заниматься переводами 6 дней в неделю не менее 6-7 часов и более в сутки. Производительность в зависимости от сложности текста, в среднем 7-8 страниц в день.

Что касается языковых пар, я переводила множество документов на сербский язык в основном по линии оказания правовой помощи для Министерства юстиции Болгарии. Так что сербский язык „лидирует” тоже в списке языков. В этом перечне упомянуты языки, которыми я владею хорошо, однако я редко берусь переводить на некоторые из них, а именно на македонский и словенский, хотя имеется большой опыт перевода с иностранного языка на болгарский, соответственно на русский языки. В Болгарии нет возможности переводить с указанных языков на русский.. К сожалению здесь стало недоставать работы с русским языком в силу понятных и непонятных причин и далеких от языка причин– по линии ЕС, по линии сужения рынка и санкций и т.д. Следует отметить мое знание украинского языка. Я являюсь его носителем, родилась в Харькове, однако давно, еще когда надо было выбирать гражданство – мое было СССР, сделала выбор, обусловленный не только родственными связями, но и впечатлениями от того как потихоньку стали навязывать украинский и задвигать за угол русский язык.&#11832;&#43591;&#330;&#28432;&#10434;&#22969;&#13246;&#62851;&#44408;&#11798;&#54372;&#42259;&#2121;&#41604;&#65533;&#18269;&#49460;&#26991;&#36597;&#19608;&#31399;&#31520;&#25100;&#14812;&#5093;&#6710;&#41615;&#26874;&#18256;&#64050;&#55202;&#36760;&#32635;&#7139;&#146;&#50661;&#32773;&#21830;&#21422;&#62599;&#879;&#31127;&#31586;&#17487;&#6037;&#18080;&#47774;&#57710;&#42962;&#10131;&#16229;&#62477;&#39978;&#30936;&#18317;&#41586;&#2081;&#29743;&#18623;&#5902;&#60461;&#65533;&#61398;&#33059;&#60195;&#23672;&#8563;&#65533;&#46975;&#40962;&#23995;&#8060;&#50321;&#16339;&#46683;&#8299;&#53266;&#65239;&#2216;&#5981;&#7946;&#36611;&#20551;&#48685;&#14896;&#8106;&#54301;&#25951;&#35269;&#29239;&#29697;&#58058;&#46165;&#20793;&#52626;&#13367;&#29991;&#44023;&#12582;&#55240;&#27719;&#63491;&#33582;&#2709;&#39861;&#55154;&#30693;&#1710;&#41285;&#4783;&#15317;&#65533;&#5558;&#1569;&#22507;&#23518;&#49728;&#65533;&#21595;&#19761;&#18042;&#6613;&#27233;&#62946;&#33249;&#53097;&#11710;&#33564;&#41195;&#26607;&#54198;&#3340;&#34661;&#3675;&#7847;&#19353;&#48767;&#16064;&#4889;&#16330;&#64186;&#2340;&#19192;&#51608;&#65077;&#2873;&#55129;&#20166;&#48875;&#16918;&#44587;&#11329;&#20787;&#38121;&#61935;&#8099;&#65533;&#1971;&#30505;&#30586;&#4176;&#45747;&#3939;&#45426;&#61653;&#1616;&#48986;&#40460;&#57806;&#65533;&#61807;&#60155;&#65533;&#38379;&#7598;&#21169;&#16797;&#43015;&#58636;&#11146;&#8839;&#19652;&#25360;&#53253;&#19318;&#15229;&#13054;&#16859;&#65533;&#37373;&#25422;&#45227;&#43708;&#58704;&#2448;&#40312;&#65533;&#64541;&#5839;&#58147;&#19797;&#12691;&#61104;&#7982;&#48746;&#18503;&#44334;&#6182;&#38544;&#44073;&#42919;&#31310;&#14970;&#47662;&#11486;&#5824;&#13146;&#28345;&#47356;&#35652;&#13400;&#4077;&#65498;&#11109;&#7893;&#53390;&#35215;&#47714;&#16727;&#45417;&#35925;&#50755;&#11392;&#7960;&#27464;&#47841;&#26332;&#8610;&#44585;&#7421;&#38868;&#15671;&#15675;&#10953;&#10800;&#43434;&#8901;&#12132;&#7252;&#36156;&#20997;&#61485;&#48290;&#64134;&#41550;&#36198;гу с уверенностью указать украинский в качестве иностранного языка для перевода на русский именно по этим причинам, хотя приходилось переводить на украинский язык.ОБРАЗОВАНИЕ

Наименование учебного заведенияГод окончанияСпециальностьВысшее образование - Софийский университет имени Св. Климента Охридского1980 г.Русская филологияОПЫТ РАБОТЫ В ОБЛАСТИ ПЕРЕВОДА

Название организацииГодТематика и характер переводовГазета „Софийские новости”1981-1982гг.Перевод статей на русский языкГазета „Русия днес” („Россия сегодня”)1996-2000гг.Перевод статей с русского на болгарский языкПереводы на бюро и агентства внештатным сотрудником с 2001 г. и поныне2001 и понынеСм. раздел Тематика переводов

ТЕМАТИКА ПЕРЕВОДОВ

Тема(Уровень )Банковское делохорошоМедицинаРекламаТехнические переводыхорошоТуризмхорошоЭкологияхорошоЭкономика и бизнесхорошоЭкономика, финансы, юриспруденцияхорошоЭлектроника и радиотехникасреднеЮриспруденцияхорошоЯдерная энергетикаОтмечу переводы на (2006-2010гг.) строительство и другие темы, перевод загонов и правил на АЭС Белене и тендерной документации для ЯЭС „Козлодуй”

Другие темыСпектр тем очень разнообразен, приходилось переводить многое, так что перечень выше не исчерпывает все темы. Придерживаюсь правила просмотр текста на перевод и перевожу, если сочту вазможным перевести на хорошем уровне. Исходя из своих возможностей. Не переоценивая себя. Цель – не подвести клиента.

Дополнительная информацияХудожественная литература. Переводы с русского, украинского, сербского и английского книг таких писателей как

Мария Семенова („Волкодав”), Юрий Дольд Михайлик (третья книга из цикла И один в поле воин”), Ростислав Самбук („Бронзовый черт”), Зоран Живкович („Четвертый круг”), Нина Бичуя и др. В общей сложности не менее десятии кног. На этом основании меня приняли в секцию „Художественная литература Союза переводчиков Болгарии.РЕДАКТИРОВАНИЕ

Имеется опыт редактирования переведенных текстов, но в основном занимаюсь переводами


ЗНАНИЕ ПРОГРАММНОГО ОБЕСПЕЧЕНИЯ

Программауровень
MS Word
Отлично
MS Excel
Хорошо
MS PowerPoint
Хорошо
Adobe Acrobat Reader
хорошо

Дата 18.05.2016г.







ТОЛЬЯТТИНСКИЕ. САМАЯ МОЩНАЯ ОПГ СССР и 90 - х
Перегонщики авто 90х, опасный биzнес людей 90х, как перегоняли машины в 90х




Добро пожаловать в Самару! Welcome to Samara!
Достопримечательности Самары


Что делать в Самаре? Точка на карте
Где жить в Самаре? Точка на карте

САМАРА В 2018 ГОДУ
Профил за kunichka
Email Име kunichka Вид потребител Всичко мнения 280 Web страница Занимание (професия) Хоби Местонахождение Перник Биография ICQ номер Регистриран на 05.09.07 16:23
nyctea (у......) Публикувано 25.01.08 10:56
Вие сте пред избор- да се върнете в родната страна при роднините и познати места,или да останете в чужбина,където нямате никой,но ви харесва там?
искам плюсове и минуси
благодаря
Боже, имало и други, които си говорят сами със себе си…
Отдавна го открих.

Разсмях се най-после…
У, сетих се нещо важно.
Тя е дъновиста.

Re: След толкова години съветско робство.. [re: trinity.] Автор nyctea (у......) Публикувано 25.10.07 22:48

не прави глупави констатации, пригласяйки на снежната мекица, сори, кралица ... - недей да ме сравняваш с тази надменна жена.......

колко са на брой руснаците, които се качват ежегодно на Рила; говорят ли те български, ако не, имат ли желание да го учат. Как предпочитат тия руснаци да четат беседите - на руски или на български .... - първо се уточнява-руснаци,които живеят в България, или които са дошли на почивка?

Аз мога да ти отговоря, защото съм израснала в тия среди. Едно време се качваха стотици руснаци на Рила, сега може би наброяват хиляди, аз не съм била на Рила от 10 години. Всички те изучаваха български и имаха желание да четат беседите в оригинал!! т.е. на български. - ами недей да пропускаш това,отиди на Рила най-накрая,хубаво е

Човекът пита защо младите (българи) не искат да изучават руски. Ти отговаряш мда.....нещо има в неговото минало - Права си. Това, което го има в неговото минало, го има и в моето минало и в миналото на всички българи и именно заради това НИ минало, драга, хиляди руснаци ще изучават български, а ние българите няма защо да изучаваме руски ... - само много смели се захващат за изучаване на руски език, много е сложен, аз мога да те уверя



И после какво, пак ние българите най-зле в целия свят, най-изостанали и най-вече духовно изостанали .... Ами тва е абсурд бе хора, За какво изобщо си говорите в тоя клуб. - защото Българите, незнам защо,изобщо не обичат държавата си, в това е целия проблем.....

а за това какво си говорим в този клуб
за живота
Автор nyctea (у......)
Публикувано 19.08.07 22:04



Днес се прибрах от рилските езерца
изкарах страхотно.....е, не стигнах до седмото езеро.....само до петото....но пък видях "дъвинистите"....много....с бели дрехи....впечатляващо е....гледах техните молитвени танци......даже ми се прииска да се присъединя към тях........нежна....неангажираща мелодия............

Тяхната мисъл:
Човек, като духовно проявление, живее в целия Космос: в Бога, в ангелите, във всички хора, животни, растения, камъни. Какво означава тази идея? Да съзнава човек, че живее в целия Космос, това значи, че той е свързан с живота на Бога, на ангелите, на хората. Човек е свързан по мисъл с Бога, с ангелите и с хората, вследствие на което става преливане в тях.

един човек ми каза днес, че те вярват в съчетанието на любов....космоса.....и още нещо...ммм....не помня третото......бях се отвлякла да ги гледам......и се чудеше как става този номер.......толкова несъвместими неща........
(имаше снимка, на която двамата с Велчев (бившия ми) са на един камък във високото а долу вият кръгове дъновистите (тя е седнала в гръб с джиесем на задника и е разперила ръце, а той стои в сократова поза. Смешник.)
*Бялото братство....нови [re: nyctea]
Автор Чaлra зa Cтeльo (R.I.P. чалга!!!)
Публикувано 20.08.07 10:03
Искам и аз тааааааааааааааам.

Tangra Mega Rooooooooock ! ! !

Тема Re: *Бялото братство....нови [re: Чaлra зa Cтeльo]
Автор nyctea (у......)
Публикувано 20.08.07 10:04



още са там.....отивай


Тема Re:нови [re: nyctea]
Автор BиливapМодератор (елфче)
Публикувано 19.08.07 22:18



Радвам се, че си си изкарала хубаво :)
Не се ли казва `дъновисти`?
От Дънов ...

[линк]антитерорист.

АХ ТАЗИ РУСКА ДУША...[
Каква грижа за руснаците, живеещи в чужбина.
Тая песен я слушам отдавна, колко са им скъпи руснаците кат нас...
Сещам се как писах и на някакъв дипломатъ, руски,, който се беше загрижил за руските девочки в някаква зала...
Отговор за проблемите ми - БАН.
А там бяха мацинки с големи сини очи, хванали някой българин, за да се спрасят в чужбина.(
Бегълки и бегълки от потъващ кораб.
Когато тия тъпунгери тук направиха нежната си ноемврийска революция всичко живо със съветски паспорти се сдъби с българско гражданство, защото плъзна слух, че ще отнемат жилища и земи.
Аз не го направих, защото това гражданство беше избрано вместо мен от родителите ми.
Не можех да престъпя волята на болния си, после мъртъв баща. Той беше преценил, българинът, че това гражданство ще е по-добро за мен и за брат ми.
Въпреки всичката злоба, която отнесох от дете, все едно съм Ленин и съм извършила ВОСР, все едно съм ги освободила преко волята им от османлиите и от фашистите, за да са част от Велика Германия, не можах да си подам документите за гражданство.
Взех формелярите с някакви тъпи канцеларски въпроси, когато имах пари, че и връзка в Президентството - и когато прочетох първия въпрос: Защо искате да станете гражданин на България, след като написах думите ЗАЩОТО ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, и не открих други доводи, каквито превеждах на руснаци и украинци с килограми, СКЪСАХ ФОРМУЛЯРА.
Освен това не даваха вече двойно гражданство.
Не можех да се откажа от руското, защото фифти фифти съм мутант.
Отвсякъде гонен и никъде не приет.
ВСИЧКИ ИСКАТ ЧИСТА РАСА.
Нямам никакви илюзии що за идиоти ме заобикалят навред.
Презирам глобално изметта расисти и фашисти.
Затова разбирам евреите.
ЗНАМ КАКВО СА ГОНЕНИЯТА.
И СЕ СМЯТАМ ЗА НАПОЛОВИНА ЕВРЕЙКА.
ДАЖЕ АКО ЩЕШ ЧИСТА ЕВРЕЙКА.
ЗАЩОТО ТАКАВА ЗООЛОГИЧЕСКА ОМРАЗА, КАКВАТО ИМА СРЕЩУ ЕВРЕИТЕ, Е ВИЛНЯЛА СРЕЩУ МЕНЕ.

ПРЕЗИРАМ ВИ.
ОСТАНЕТЕ СИ С ВАШАТА ЧИСТА ИЗРОДЕНА РАСА.
ЗАЩОТО ЕЛЕМЕНТАРНАТА БИОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА СОЧАТ, ЧЕ ВЛИВАНЕТО НА СВЕЖА КРЪВ Е ЗАЛОГ ЗА ЗДРАВО ПОТОМСТВО.
гледайте си извратеното инцест и зоофилско порно, съри, че ви разруших видеотеката педофилска и прочее.
но интернет е пълен с Култура за такива като вас, шибаняци.
ВАШИТЕ МЕДИИ БЪЛВАТ ПОРНОГРАФИЯ - ВУЛГАРНИ ТЪПИ СЕРИАЛИ И СИРОП...
ГЬОБЕЛС БИ ИМ ЗАВИДЯЛ КОПЕУЕ, ЗАРЕЖИ ГИ ТИЯ.




b][линк]
Баста - OST:
Родина - Там, где нас нет
22,097,094 views
•Oct 5, 2015
91K4.9KSHARE
SAVE
Музикален подздрав
за двете държави мащехи
- поставили ме на тясно със здравното ми досие.
МЕРСИ И НА КЛУБОВЕТЕ НА ДИР.БГ ЗА ТЯХНАТА ПОМОЩ ЗА ДЕЛОТО НА МОЯТА ЛИКВИДАЦИЯ... АДОЛФ ХИТЛЕР Е ИМАЛ ПРОГРАМА ЗА НАС, ЛУДИТЕ...
бЛАГОДАРЯ ВИ, НОРМАЛНИ И МОРАЛНИ БЪЛГАРИ, РУСНАЦИ, УКРАИНЦИ И ПРОЧАЯ МОРАЛНА ЪЪЪ КОМПАНИЯ...
Да смятат, че в края на клипа аз изгарям и тъпия руски паспорт и смотаната им лична карта.
[линк]
Rado Shisharkata- Kurvi Sbogom
4,636,166 views
•Feb 5, 2008
Шибаняци - и от двете държави - и това е поздрав.
НИКАКВО РАЗУЗНАВАНЕ НЯМА МОЯ ПОДПИС - ТАКА ЧЕ ВИ ЗАРЯЗВАМ. ЗНАМ КАКВИ ПИСМА ЩЕ ПОЛУЧА
КОСМИЧЕСКИ НАДПИСАНИ СМЕТКИ.
вашата ДЪРЖАВА Е БЕТЕР ЛУДНИЦА - В ЛУДНИЦАТА - АКО НЕ КОПНЕЕХА ТОЛКОВА ДА МЕ ПРИСПЯТ СЛУЧАЙНО КАТО ПОМИЯР, ПОНЕ ИМАШЕ С КОГО ДА ОБЩУВАМ.
БЛАГОДАРСКО, ХВАЛА, БЛДРЯ, БЪДЕТЕ ВИСОКИ И ДА ВИ ПРЕВЕЖДАТ УЧЕНИЦИТЕ, УЧИЛИ НАСЪН ЕЗИЦИ...
Поредния мижав номер на тъпунгерите, които имитират, че ме пазят… тЕЗИ ИЛЮСТРАЦИИ СА ВРЕМЕННО РЕШЕНИЕ, ЗАЩОТО ПОРАДИ НАМЕСАТА В КОМПЮТЪРА МИ НЕ СИ ВИЖДАМ ДЕСКТОПА.
благодаря.
СПАСИБО.
Що се отнася до помагалото за браузвмане, нека Да е ясно защо глобалните обо////щ//// Жатели на наркомана Адолф Хитлер, толкова усилено ме хакват... Впрочем, БЛАГОДАРЯ ЗА ПОСТАВЯНИТЕ В ХРАНАТА И НАПИТКИТЕ МИ В СИМЕОНОВО И В МЛАДОСТ, БЕЗПЛАТНО - но аз, ако желаех, щях да си намеря начин да ги купувам, поне да са качествени.
КАЧЕСТВЕНИТЕ НАРКОТИЦИ СА СКЪПИ.

И аз презирам ПОЧТЕНАТА ПРАВИСТКА И ЗАГРИЖЕНА СЪПРУГА ОТ МЛАДОСТ, КОЯТО МЕ ПОКАНИ ДА МЕ ЗАКАРАТ С МЪЖА Й И С РАДОСТЕН БЛЯСЪК МИ РАЗКАЗА, КАК ГОСПОД БИЛ НАКАЗАЛ ДИЛЪРА "ПОГУБИЛ ТЯХНОТО МОМЧЕ, защото друсаният дилър се бил хвърлил от високо. О, ИМА СПРАВЕДЛИВОСТ?!

Ама, дърта кучко, да не би тоя дилър насила да е натикал наркотИка в устата на твоето чудесно възпитано момче, дето се е държало за полата ти?
АМА ИДИОТКО БЪЛГАРСКА - АМИ МОМЧЕТО Е ИСКАЛО ДА ИЗБЯГА ОТ ТВОИТЕ ПЛОЧИ, ДЕТО МИ ГИ ВЪРТЯ НА МЕНЕ И МЕ ЗАБОЛЯ ГЛАВАТА...

Така че, извинете, БЕЗУПРЕЧНИ РОДИТЕЛИ, НО АКО ПРЕКРАСНОТО ВИ МОМЧЕНЦЕ ИЛИ МОМИЧЕНЦЕ ТРЪГНе ПО КРИВИ ПЪТЕКИ, ТЪРСЕТЕ ВИНАТА ПЪРВО В СЕБЕ СИ!

Апропо, това УПЪТВАНЕ, се състои (това някой наркоман го е вписал тука, аз гледам в клавиатурата като пиша - сйдйржа) над 2 100 100 ЗНАКА ЛЕНИВО БРАУЗВАНЕ В УИКИПЕДИЯ, КАТО ВИНАГИ БЕЗПОГРЕШНО НАМИРАХ НАРКОТИЦИ.

ТИЯ ТЪПУНГЕРИ ОСЪЗНАВАТ ЛИ КОЛКО СТРАНИЦИ ПО БДС СТАНДАРТ СА ТОВА?
ЧАКАЙ МАЛКО...
1800 ЗНАКА СА 1 СТРАНИЦА.
100 СТРАНИЦИ СА РАВнИ НА 180 00 ЗНАКА.
1000 СТРАНИЦИ - 1 800 000 ЗНАКА.
МАХНИ БЛАБЛА - ОТ 2 140 000 - В СМИСЪЛ ПРЕХОДИ ЗА ОРДЕНИ И ПРОЧЕЕ.
ЗНАЧИ КОПИ ПЕЙСТ - ПИСНА МИ, МОЖЕХ ДА ГИ ДОКАРАМ ДО МНОГО МИЛИОНА ЗНАКА - ЗА НАРКОТИЦИТЕ.

МАМО, ИМАМ ДА УЧА, ЗАТОВА ЧЕТА В УИКИПЕДИЯ...

КАК ДА НАПРАВИМ КОКТЕЙЛ МОЛОТОВ ЛИ?
ЗА ВАС, РЕВОЛЮЦИОНЕРИ, ВИНАГИ...
И Т.Н.

Мълчах, мълчах, точно когато четях преди пет години за наркотиците ми скапаха всички компютри и ме тикнаха в тяхното Курило...
Ами ето, сегаа имам пристъп на тиха лудост.
БАРовец съм, ясно?

Тяхната поръчка 1600.

Ако аз разчитах на закрилата на тъпоумници и си въобразявах, че на Великата сила РФ й дреме за мене, или пък на Велика България, дето Княжество и прочее, римска провинция й пука за мене, отдавна да съм се отървала от шибания живот, който ми спретнаха с тяхната вечна дружба и прочее простотии.

Тия сливи за смет ги продавайте на някой друг, и вие, проЗДи хакерчета илюминатчета, цигулари, скрипачи и скрипали, не ми дреме.
Глобално не ми пука.

Ако ще да подлудят цялото ми обкръжение и да се почне отново с песента пий си хапчетата…
Със старата любима песен.

Умря онова кречетало, дето им правеше кефа да търчи навън, да изхвърля дрехи и обувки, според тях безразборно, според мен не.

Всичките пристъпи са били строго контролирани от мен, за да не пострада някой от обкръжението ми. Нали жълтата книжка била благословия и давала право да се държиш странно, неадекватно.

Те ми дадоха това човешко право и аз се възползвах от него.

Който разбрал – разбрал.

Само ще кажа – разните лъскави идеални и в тон с ценностите костюмирани и прочее НОРМАЛНИ са нула пред доста криминални, и се заклевам, че във всяка криминална банда биха ме позлатили и биха ме носили на ръце.

Дори терористите биха ме пощадили. И биха имали респект.
Защото деева мааму такъв терор няма упражнен никога и срещу никого.
ДГД всичките сволочи с техните цЕнности.

Майната им и на двете държави мащехи!

Сетили се били те за мене рийш, след 20 години!

За техния козел отпущения?!

Я вашата таничка да спечели още един тендер и да сте В ШОКОЛАДЕ – ПО ЛИНИЯ БЪЛГАРОСЪВЕТСКО ХОРОШО?!

ПРОЕКТЪТ Е БИЛ ЗА ПРАНЕ НА ПАРИ – КАЗВАМ ГО БЕЗ ДА МИ ПУКА.

ЗАЩОТО ПРИ ГЛОБАЛНАТА ПОЛИТИЧЕСКА СИТУАЦИЯ Е БИЛ ОБРЕЧЕН НА ПРОВАЛ.
МРЕТЕ ОТ КОВИД… НЕ МИ ПУКА.
ГЛЕДАЙТЕ СИ ПРИЛЕПИТЕ.
Мене ничега више ниjе стид, свираjте у флауту сви!
СИСАJТЕ ГАЛОМА!
В ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – ДУХАHJТЕ СУПАТА.

Медведев? Плевнелиев? Първанов?
Порошенко? Зеленски? Байдън?

Обичайте си ги глобално, не ме интересувате!

Но да ми изчезва текст, когато пиша, при това не е ясно дали ще публикувам, щото някой виждате ли фебеерщик или дансаджията се бил загрижил след 20 години за моето оцеляване?!

Що не вървите на майната си, пшли в баню.

Гледйте си сериала бомба за лаврентий палыч, абе правете квото щете.

Но не ми хабете времето и забравете, че съм нечия машинописка.

Тука на екрана се вижда какво правя.
Великото чудо…
НАРКОМАНИ ТЪПИ.

МУЗИКАЛЕН ПОЗДРАВ ЗА МАЩЕХАТА РУСИЯ НАЧЕЛО С МЕДВЕДЕВ,П НАЧЕЛО НА КРЕМ-ЛИН.РУ:
РОДИНА ТАМ, ГДЕ НАС НЕТ!
МУЗИКАЛЕН ПОЗДРАВ ЗА МАЩЕХАТА БЪЛГАРИЯ:
КУРВИ, СБОГОМ!
НА ВИ!

Кратко упътване как да се браузва в уикипедия

1. Трябва да се има предвид –имат двойна и трайна система на защита.
2. На първа линия са ботовете пазачи. Които са много чевръсти. Още навремето се активизираха светкавично, когато четеш статии, които се намират трудно и общо взето са за прочит от свои хора – регистрирани укипедианци. Освен това има дежурни хора денонощно. Способни да ти гръмнат диска. На мен така ми заминаха още през 2012-2013 три машини. Бяха бесни срещу мен. Защото стигах най-високите нива. Като на шега. Съвет – когато искаш нещо да видиш, избери поставеното в () – това е знак за закрила – мен като ме подгонеха прилагах няколко фатки, които действаха чудесно – две в едно. Понеже си знам машината като себе си – знаех – усещах светкавично , че ми готвят хак, че направо ще ме ликвидират – в напрегнат момент скачах от интересния за мене текст на най-редкия възможен език. Спасявах се там, като не висях на едно и също място (те са като хрътки) а се предвижвах светкавично ако щеш от фарси или иврит през няколко езика (елементарно е, защото в статиите на редки езици винаги има линк към английския) – као Dори най-нагло успявах да се върна на мястото на атаката – и дръпвах шалтера на компа – адски боли…J)))))

3. Другия момент. Винаги най-съществен е линкът в края на абзаца, особено когато е първи абзац. Забележиш ли в почти научен текст линк- от сорта лимон, мотор и прочее елементаризми, които се знаят от всеки интелигентен човек – задължително кликваш и понякога попадаш на съкровищата на аладин.

Защото, извинете, чета свръх специализиран текст – и някой ми дава линк да разбера що е то лимон??? Всъщност така ги хванах в крачка. И стигах с 2-3 клика от лимон до гранатата лимонка или до рецептата за коктейл Молотов. Ама те много подробно обясняват как се правят и други работи… Как се работи с молотов, абе всичко. Аз си ги кръстих още тогава речник или наръчник на протестъра и терориста. Освен това имат много коварна система за привличане на малолетни. С линкчета – на които любопитното дете фишек кликва… представях си, че съм любопитно детенце и нищо не знам за света… и стигах до коктейлчето, сайтче или тема за прелъстяване на непълнолетните им действа безотказно, предполагам.Освен това има еднин тънък моент, дъртаците ползват регистрациите на деца и внуци, за да не си мърлят айпито – личното. . ползват техни компове и ноутбуци…

4. Сега наскоро ме хванаха в крачка и атаката беше доста свирепа – в такъв случай кабелният интернет е идеален. Изваждаш кабела – и те пътуват. БЕЗ ГРЕШКА. Тъп е да се правиш на велик с такава яка армада насреща.

5. Изключително са благодатни редките езици – препоръчвам есперанто. Защото руската, английската и т.н. уикипедия са фрашкани с линкове. Докато редките езици са понякога ключа от бараката. Ключът е там. Линковете са малко. И ако си навътре с тематиката и имаш богат бекграунд – животът и информацията са твои. Много са долни и опасни. Неведнъж откривах следи и ясни признаци, че дори физически ликвидират някои юзъри –които са навътре в сензитивни теми или са работили по тях напълно искрено уверени, че обогатяват световната ен-циклоп-ед-и-я. .

Окото на циклопа… Изключително е полезно да имаш бекгрунд в областта на езика на символите и в областта на митологията – най-вече римската на древните гърци.

С мен изтеглиха късата клечка… когато безчинствах в дира слагах в профила си трудно откриваеми портали.. или статии – и те подивяваха. Щото там е пълно с уикипедианци… Какво още? Линковете… Трябва да си базово и сериозно запознат с нещото нумерлогия и със символиката на картите таро. Като гледаш номерата на референциите отдолу – подреждането и цифрите могат да си подскажат отлични идеи. Например в профила на ядрения физик Александров референцията 16 номер (кулата, ужас отвсякъде) покаа следното: пардон – номер 9. Край, приключване – слабо звено – ето какво показа:

еоргиевские кавалеры против Третьего Рейха и его союзников (С С С Р). В вооружённых силах. Противоречивые, неполные и неточные сведения
Журнал "Самиздат": [Регистрация] [Найти] [Рейтинги] [Обсуждения] [Новинки] [Обзоры] [Помощь]
Peклaмa:
Конкурс 'Мир боевых искусств.Wuxia' Переводы на Amazon
Конкурсы романов на Author.Today
Конкурс фантрассказа Блэк-Джек-20
Peклaмa
Комментарии: 4, последний от 19/11/2017.
© Copyright Минаев Дмитрий Николаевич ([email protected])
Размещен: 14/08/2017, изменен: 12/11/2019. 4k. Статистика.
Статья: История
История. Георгиевские кавалеры во Второй мировой войне
Скачать FB2
Начало на формуляра
Ваша оценка:
Край на формуляра
Георгиевские кавалеры против Третьего Рейха и его союзников (СССР)
В вооружённых силах
Противоречивые, неполные и неточные сведения
Аверин (Оверин) Николай Викторович
родился в деревне Глиздуново (Вичугская волость, Кинешемский уезд, Костромская губерния) 189... г. ??
убит у села Орловка (Городищенский район, Сталинградская область) ...1942 г.
младший унтер-офицер
участник Первой мировой и Гражданской (?) войн
во время Великой Отечественной войны:
пулемётчик ??
награды:
Георгиевский крест 3-й степени (N 163153, за отличия в бою у деревни Злочевка 20.06.1916 г.),
Георгиевский крест 4-й степени ??
Александров Анатолий Петрович
родился в г. Тараща (Киевская губерния) 31.01(13.02).1903 г.
умер в г. Москва 3.02.1994 г.
учёный-физик
юнкер ??
участник Гражданской войны (во ВСЮР и Русской Армии)
в 1936 - 1938 гг. совместно с И. В. Курчатовым и В. М. Тучкевичем разработал метод защиты кораблей от магнитных мин - система ЛФТИ (Ленинградского физико-технического института),
руководитель группы N 10 ЛФТИ (защита кораблей от магнитных мин и торпед),
во время Великой Отечественной войны:
руководил работами по размагничиванию кораблей на Балтийском, Черном, Белом и Баренцевом морях, реке Волге, организации станций по размагничиванию и подготовке кадров для этих станций, необходимых инструкций и документации.
президент Академии наук СССР - 25.11.1975 г. - 16.10.1986 г.
награды:
Трижды Герой Социалистического Труда (медаль N 6752, указ Президиума Верховного Совета СССР от 4.01.1954 г., медаль N 82, указ Президиума Верховного Совета СССР от 15.05.1960 г. и медаль N 13, указ Президиума Верховного Совета СССР от 12.02.1973 г.),
Георгиевский крест 2-й степени ??
Георгиевский крест 3-й степени ??
Георгиевский крест 4-й степени ??
А последното се оказаха награди от армията на Врангел.
Георгиевский крест 3-й степени ??

Правилото е – винаги гледаш заинтересувалото те лице или тема на руски, английски, нески и френски – като се концентрираш предимно върху референциите. Те са печени – никога не слагат всички яйца в една кошница… понякога най-ценните линкове се намират в някой треторазряден език или есперанто.

Когато се заинтересувах от дадена тема - случая ядрени катастрофи, ЧАЕЦ – или атаките на 11.09. –много са. Четях всичко, ама всичко. Логическият анализ плюс това, че съм лингвист и филолог ми вършат идеална работа. Защото станах наясно с нещото мета език. И с номера от типа Луд – лудити – лУдит ина сръбски е лудея, а един англоезичен, който не знае български – никого не би доловил нюансите. Всъщност тоя луд май E измислено лице, на което е дадено подходящото фамилно име.

Особено трябва да се внимава в статиите за ІТ – там почват да те гонят баш професионалисти. Умните хора би трябвало да си направят изводите -уики линковете към държавни институции, армейски сайтове – по същество са дупки, пробиви в компютърната им защита.

Сега ще почна от калейдоскоп и ще вида накъде ще ме отведе.
То се видя – от българския скочих в руския – и се насочих към буквата Ф –фонарь. Като деца сме учили буквите с книжки с рисунки, в които здраво ни е набито в чутурите – ф – фенер.

Чудесна буква да се светнеш или просветлиш. Препоръчвам да се опита с други букви –но по пътя на емоционалното възприятие, чисто човешката логика. Успехът е гарантиран. Например платното за рисуване се прави от коноп… J)))))) три клика – или четири от лимонада.
&#128247;
&#128247;
Amphetamine
From Wikipedia, the free encyclopedia
Jump to navigation Jump to search
This article is about the stimulant drug’s racemate and other mixtures excluding Adderall. For other uses, see Amphetamine (disambiguation).
"Benzedrine" redirects here. For information about the brand’s socio-cultural impact, see History of Benzedrine.
Amphetamine
INN: Amfetamine
&#128247;
&#128247;
Clinical data
Pronunciation
/&#230;m&#712;f&#603;t&#601;mi&#720;n/ (&#128247;listen)
Trade names
Evekeo, Adderall[note 1], others
Other names
&#945;-methylphenethylamine
AHFS/Drugs.com
Monograph
MedlinePlus
a616004
License data
US DailyMed: Amphetamine
Pregnancy
category
US: C (Risk not ruled out) [1]
Dependence
liability
Moderate[2]
Addiction
liability
Moderate
Routes of
administration
Medical: oral, intravenous[3]
Recreational: oral, insufflation, rectal, intravenous, intramuscular
Drug class
CNS stimulant, anorectic
ATC code
N06BA01 (WHO) N06BA02 (WHO) N06BA12 (WHO)
Legal status
Legal status
AU: S8 (Controlled drug)
BR: Class A3 (Psychoactive drugs)
CA: Schedule I
DE: Anlage III (Special prescription form required)
NZ: Class B
UK: Class B
US: Schedule II
UN: Psychotropic Schedule II
Pharmacokinetic data
Bioavailability
Oral: 75–100%[4]
Protein binding
15–40%[5]
Metabolism
CYP2D6,[6] DBH,[14][15] FMO3[14][16][17]
Metabolites
4-hydroxyamphetamine, 4-hydroxynorephedrine, 4-hydroxyphenylacetone, benzoic acid, hippuric acid, norephedrine, phenylacetone[6][7]
Onset of action
IR dosing: 30–60 minutes[8]
XR dosing: 1.5–2 hours[9][10]
Elimination half-life
D-amph: 9–11 hours[6][11]
L-amph: 11–14 hours[6][11]
pH-dependent: 7–34 hours[12]
Duration of action
IR dosing: 3–6 hours[2][9][13]
XR dosing: 8–12 hours[2][9][13]
Excretion
Primarily renal;
pH-dependent range: 1–75%[6]
Identifiers
IUPAC name[show]
CAS Number
300-62-9 &#128247;
PubChem CID
3007
IUPHAR/BPS
4804
DrugBank
DB00182 &#128247;
ChemSpider
13852819 &#128247;
UNII
CK833KGX7E
KEGG
D07445 &#128247;
ChEBI
CHEBI:2679 &#128247;
ChEMBL
ChEMBL405 &#128247;
NIAID ChemDB
018564
CompTox Dashboard (EPA)
DTXSID4022600 &#128247;
ECHA InfoCard
100.005.543 &#128247;
Chemical and physical data
Formula
C9H13N
Molar mass
135.210 g·mol&#8722;1
3D model (JSmol)
Interactive image
Chirality
Racemic mixture[18]
Density
.936 g/cm3 at 25 °C[19]
Melting point
11.3 °C (52.3 °F) (predicted)[20]
Boiling point
203 °C (397 °F) at 760 mmHg[21]
SMILES[show]
InChI[show]
(verify)
Amphetamine[note 2] (contracted from alpha-methylphenethylamine) is a central nervous system (CNS) stimulant marketed under the brand name Evekeo, among others. It is used in the treatment of attention deficit hyperactivity disorder (ADHD), narcolepsy, and obesity. Amphetamine was discovered in 1887 and exists as two enantiomers:[note 3] levoamphetamine and dextroamphetamine. Amphetamine properly refers to a specific chemical, the racemic free base, which is equal parts of the two enantiomers, levoamphetamine and dextroamphetamine, in their pure amine forms. The term is frequently used informally to refer to any combination of the enantiomers, or to either of them alone. Historically, it has been used to treat nasal congestion and depression. Amphetamine is also used as an athletic performance enhancer and cognitive enhancer, and recreationally as an aphrodisiac and euphoriant. It is a prescription drug in many countries, and unauthorized possession and distribution of amphetamine are often tightly controlled due to the significant health risks associated with recreational use.[sources 1]
The first amphetamine pharmaceutical was Benzedrine, a brand which was used to treat a variety of conditions. Currently, pharmaceutical amphetamine is prescribed as racemic amphetamine, Adderall,[note 4] dextroamphetamine, or the inactive prodrug lisdexamfetamine. Amphetamine increases monoamine and excitatory neurotransmission in the brain, with its most pronounced effects targeting the norepinephrine and dopamine neurotransmitter systems.[sources 2]
At therapeutic doses, amphetamine causes emotional and cognitive effects such as euphoria, change in desire for sex, increased wakefulness, and improved cognitive control. It induces physical effects such as improved reaction time, fatigue resistance, and increased muscle strength. Larger doses of amphetamine may impair cognitive function and induce rapid muscle breakdown. Addiction is a serious risk with heavy recreational amphetamine use, but is unlikely to occur from long-term medical use at therapeutic doses. Very high doses can result in psychosis (e.g., delusions and paranoia) which rarely occurs at therapeutic doses even during long-term use. Recreational doses are generally much larger than prescribed therapeutic doses and carry a far greater risk of serious side effects.[sources 3]
Amphetamine belongs to the phenethylamine class. It is also the parent compound of its own structural class, the substituted amphetamines,[note 5] which includes prominent substances such as bupropion, cathinone, MDMA, and methamphetamine. As a member of the phenethylamine class, amphetamine is also chemically related to the naturally occurring trace amine neuromodulators, specifically phenethylamine and N-methylphenethylamine, both of which are produced within the human body. Phenethylamine is the parent compound of amphetamine, while N-methylphenethylamine is a positional isomer of amphetamine that differs only in the placement of the methyl group.[sources 4]
Contents
Uses
Medical
Amphetamine is used to treat attention deficit hyperactivity disorder (ADHD), narcolepsy (a sleep disorder), and obesity, and is sometimes prescribed off-label for its past medical indications, particularly for depression and chronic pain.[2][35][49] Long-term amphetamine exposure at sufficiently high doses in some animal species is known to produce abnormal dopamine system development or nerve damage,[50][51] but, in humans with ADHD, pharmaceutical amphetamines, at therapeutic dosages, appear to improve brain development and nerve growth.[52][53][54] Reviews of magnetic resonance imaging (MRI) studies suggest that long-term treatment with amphetamine decreases abnormalities in brain structure and function found in subjects with ADHD, and improves function in several parts of the brain, such as the right caudate nucleus of the basal ganglia.[52][53][54]
Reviews of clinical stimulant research have established the safety and effectiveness of long-term continuous amphetamine use for the treatment of ADHD.[43][55][56] Randomized controlled trials of continuous stimulant therapy for the treatment of ADHD spanning 2 years have demonstrated treatment effectiveness and safety.[43][55] Two reviews have indicated that long-term continuous stimulant therapy for ADHD is effective for reducing the core symptoms of ADHD (i.e., hyperactivity, inattention, and impulsivity), enhancing quality of life and academic achievement, and producing improvements in a large number of functional outcomes[note 6] across 9 categories of outcomes related to academics, antisocial behavior, driving, non-medicinal drug use, obesity, occupation, self-esteem, service use (i.e., academic, occupational, health, financial, and legal services), and social function.[43][56] One review highlighted a nine-month randomized controlled trial of amphetamine treatment for ADHD in children that found an average increase of 4.5 IQ points, continued increases in attention, and continued decreases in disruptive behaviors and hyperactivity.[55] Another review indicated that, based upon the longest follow-up studies conducted to date, lifetime stimulant therapy that begins during childhood is continuously effective for controlling ADHD symptoms and reduces the risk of developing a substance use disorder as an adult.[43]
Current models of ADHD suggest that it is associated with functional impairments in some of the brain's neurotransmitter systems;[57] these functional impairments involve impaired dopamine neurotransmission in the mesocorticolimbic projection and norepinephrine neurotransmission in the noradrenergic projections from the locus coeruleus to the prefrontal cortex.[57] Psychostimulants like methylphenidate and amphetamine are effective in treating ADHD because they increase neurotransmitter activity in these systems.[26][57][58] Approximately 80% of those who use these stimulants see improvements in ADHD symptoms.[59] Children with ADHD who use stimulant medications generally have better relationships with peers and family members, perform better in school, are less distractible and impulsive, and have longer attention spans.[60][61] The Cochrane reviews[note 7] on the treatment of ADHD in children, adolescents, and adults with pharmaceutical amphetamines stated that short-term studies have demonstrated that these drugs decrease the severity of symptoms, but they have higher discontinuation rates than non-stimulant medications due to their adverse side effects.[63][64] A Cochrane review on the treatment of ADHD in children with tic disorders such as Tourette syndrome indicated that stimulants in general do not make tics worse, but high doses of dextroamphetamine could exacerbate tics in some individuals.[65]
Enhancing performance
Cognitive performance
In 2015, a systematic review and a meta-analysis of high quality clinical trials found that, when used at low (therapeutic) doses, amphetamine produces modest yet unambiguous improvements in cognition, including working memory, long-term episodic memory, inhibitory control, and some aspects of attention, in normal healthy adults;[66][67] these cognition-enhancing effects of amphetamine are known to be partially mediated through the indirect activation of both dopamine receptor D1and adrenoceptor &#945;2 in the prefrontal cortex.[26][66] A systematic review from 2014 found that low doses of amphetamine also improve memory consolidation, in turn leading to improved recall of information.[68] Therapeutic doses of amphetamine also enhance cortical network efficiency, an effect which mediates improvements in working memory in all individuals.[26][69] Amphetamine and other ADHD stimulants also improve task saliency (motivation to perform a task) and increase arousal (wakefulness), in turn promoting goal-directed behavior.[26][70][71] Stimulants such as amphetamine can improve performance on difficult and boring tasks and are used by some students as a study and test-taking aid.[26][71][72] Based upon studies of self-reported illicit stimulant use, 5–35% of college students use diverted ADHD stimulants, which are primarily used for enhancement of academic performance rather than as recreational drugs.[73][74][75] However, high amphetamine doses that are above the therapeutic range can interfere with working memory and other aspects of cognitive control.[26][71]
Physical performance
Amphetamine is used by some athletes for its psychological and athletic performance-enhancing effects, such as increased endurance and alertness;[27][39] however, non-medical amphetamine use is prohibited at sporting events that are regulated by collegiate, national, and international anti-doping agencies.[76][77] In healthy people at oral therapeutic doses, amphetamine has been shown to increase muscle strength, acceleration, athletic performance in anaerobic conditions, and endurance (i.e., it delays the onset of fatigue), while improving reaction time.[27][78][79] Amphetamine improves endurance and reaction time primarily through reuptake inhibition and release of dopamine in the central nervous system.[78][79][80] Amphetamine and other dopaminergic drugs also increase power output at fixed levels of perceived exertion by overriding a "safety switch", allowing the core temperature limit to increase in order to access a reserve capacity that is normally off-limits.[79][81][82] At therapeutic doses, the adverse effects of amphetamine do not impede athletic performance;[27][78] however, at much higher doses, amphetamine can induce effects that severely impair performance, such as rapid muscle breakdown and elevated body temperature.[28][78]
Contraindications
See also: Amphetamine § Drug interactions
According to the International Programme on Chemical Safety (IPCS) and the United States Food and Drug Administration (USFDA),[note 8] amphetamine is contraindicated in people with a history of drug abuse,[note 9] cardiovascular disease, severe agitation, or severe anxiety.[35][28][84] It is also contraindicated in individuals with advanced arteriosclerosis (hardening of the arteries), glaucoma (increased eye pressure), hyperthyroidism (excessive production of thyroid hormone), or moderate to severe hypertension.[35][28][84] These agencies indicate that people who have experienced allergic reactions to other stimulants or who are taking monoamine oxidase inhibitors (MAOIs) should not take amphetamine,[35][28][84] although safe concurrent use of amphetamine and monoamine oxidase inhibitors has been documented.[85][86] These agencies also state that anyone with anorexia nervosa, bipolar disorder, depression, hypertension, liver or kidney problems, mania, psychosis, Raynaud's phenomenon, seizures, thyroid problems, tics, or Tourette syndrome should monitor their symptoms while taking amphetamine.[28][84] Evidence from human studies indicates that therapeutic amphetamine use does not cause developmental abnormalities in the fetus or newborns (i.e., it is not a human teratogen), but amphetamine abuse does pose risks to the fetus.[84] Amphetamine has also been shown to pass into breast milk, so the IPCS and the USFDA advise mothers to avoid breastfeeding when using it.[28][84] Due to the potential for reversible growth impairments,[note 10] the USFDA advises monitoring the height and weight of children and adolescents prescribed an amphetamine pharmaceutical.[28]

Adverse effects

The adverse side effects of amphetamine are many and varied, and the amount of amphetamine used is the primary factor in determining the likelihood and severity of adverse effects.[28][39] Amphetamine products such as Adderall, Dexedrine, and their generic equivalents are currently approved by the USFDA for long-term therapeutic use.[36][28] Recreational use of amphetamine generally involves much larger doses, which have a greater risk of serious adverse drug effects than dosages used for therapeutic purposes.[39]

Physical

Cardiovascular side effects can include hypertension or hypotension from a vasovagal response, Raynaud's phenomenon (reduced blood flow to the hands and feet), and tachycardia (increased heart rate).[28][39][87] Sexual side effects in males may include erectile dysfunction, frequent erections, or prolonged erections.[28] Gastrointestinal side effects may include abdominal pain, constipation, diarrhea, and nausea.[2][28][88] Other potential physical side effects include appetite loss, blurred vision, dry mouth, excessive grinding of the teeth, nosebleed, profuse sweating, rhinitis medicamentosa(drug-induced nasal congestion), reduced seizure threshold, tics (a type of movement disorder), and weight loss.[sources 5] Dangerous physical side effects are rare at typical pharmaceutical doses.[39]

Amphetamine stimulates the medullary respiratory centers, producing faster and deeper breaths.[39] In a normal person at therapeutic doses, this effect is usually not noticeable, but when respiration is already compromised, it may be evident.[39] Amphetamine also induces contraction in the urinary bladder sphincter, the muscle which controls urination, which can result in difficulty urinating.[39] This effect can be useful in treating bed wetting and loss of bladder control.[39] The effects of amphetamine on the gastrointestinal tract are unpredictable.[39] If intestinal activity is high, amphetamine may reduce gastrointestinal motility (the rate at which content moves through the digestive system);[39] however, amphetamine may increase motility when the smooth muscle of the tract is relaxed.[39] Amphetamine also has a slight analgesic effect and can enhance the pain relieving effects of opioids.[2][39]
USFDA-commissioned studies from 2011 indicate that in children, young adults, and adults there is no association between serious adverse cardiovascular events (sudden death, heart attack, and stroke) and the medical use of amphetamine or other ADHD stimulants.[sources 6] However, amphetamine pharmaceuticals are contraindicated in individuals with cardiovascular disease.[sources 7]

Psychological
At normal therapeutic doses, the most common psychological side effects of amphetamine include increased alertness, apprehension, concentration, initiative, self-confidence and sociability, mood swings (elated mood followed by mildly depressed mood), insomnia or wakefulness, and decreased sense of fatigue.[28][39] Less common side effects include anxiety, change in libido, grandiosity, irritability, repetitive or obsessive behaviors, and restlessness;[sources 8] these effects depend on the user's personality and current mental state.[39] Amphetamine psychosis (e.g., delusions and paranoia) can occur in heavy users.[28][40][41] Although very rare, this psychosis can also occur at therapeutic doses during long-term therapy.[28][41][42] According to the USFDA, "there is no systematic evidence" that stimulants produce aggressive behavior or hostility.[28]

Amphetamine has also been shown to produce a conditioned place preference in humans taking therapeutic doses,[63][95] meaning that individuals acquire a preference for spending time in places where they have previously used amphetamine.[95][96]
Reinforcement disorders
Addiction
Addiction and dependence glossary[96][97][98][99]
Transcription factor glossary
Signaling cascade in the nucleus accumbens that results in amphetamine addiction
v
t
e
&#128247;
Note: colored text contains article links.
Nuclear pore
Nuclear membrane
Plasma membrane
Cav1.2
NMDAR
AMPAR
DRD1
DRD5
DRD2
DRD3
DRD4
Gs
Gi/o
AC
cAMP
cAMP
PKA
CaM
CaMKII
DARPP-32
PP1
PP2B
CREB
&#916;FosB
JunD
c-Fos
SIRT1
HDAC1
[Color legend 1]
&#128247;
This diagram depicts the signaling events in the brain's reward center that are induced by chronic high-dose exposure to psychostimulants that increase the concentration of synaptic dopamine, like amphetamine, methamphetamine, and phenethylamine. Following presynaptic dopamine and glutamate co-release by such psychostimulants,[100][101] postsynaptic receptors for these neurotransmitters trigger internal signaling events through a cAMP-dependent pathway and a calcium-dependent pathway that ultimately result in increased CREB phosphorylation.[100][102]
Phosphorylated CREB increases levels of &#916;FosB, which in turn represses the c-Fos gene with the help of corepressors;[100][103][104] c-Fos repression acts as a molecular switch that enables the accumulation of &#916;FosB in the neuron.[105] A highly stable (phosphorylated) form of &#916;FosB, one that persists in neurons for 1–2 months, slowly accumulates following repeated high-dose exposure to stimulants through this process.[103][104] &#916;FosB functions as "one of the master control proteins" that produces addiction-related structural changes in the brain, and upon sufficient accumulation, with the help of its downstream targets (e.g., nuclear factor kappa B), it induces an addictive state.[103][104]

Addictionis a serious risk with heavy recreational amphetamine use, but is unlikely to occur from long-term medical use at therapeutic doses;[43][44][45]in fact, lifetime stimulant therapy for ADHD that begins during childhood reduces the risk of developing substance use disorders as an adult.[43]Pathological overactivation of the mesolimbic pathway, a dopamine pathway that connects the ventral tegmental area to the nucleus accumbens, plays a central role in amphetamine addiction.[106][107]

Individuals who frequently self-administer high doses of amphetamine have a high risk of developing an amphetamine addiction, since chronic use at high doses gradually increase the level of accumbal &#916;FosB, a "molecular switch" and "master control protein" for addiction.[97][108][109]

Once nucleus accumbens &#916;FosB is sufficiently overexpressed, it begins to increase the severity of addictive behavior (i.e., compulsive drug-seeking) with further increases in its expression.[108][110]While there are currently no effective drugs for treating amphetamine addiction, regularly engaging in sustained aerobic exercise appears to reduce the risk of developing such an addiction.[111][112]Sustained aerobic exercise on a regular basis also appears to be an effective treatment for amphetamine addiction;[sources 9] exercise therapy improves clinicaltreatment outcomes and may be used as an adjunct therapy with behavioral therapies for addiction.[111][113]
Biomolecular mechanisms
Chronic use of amphetamine at excessive doses causes alterations in gene expression in the mesocorticolimbic projection, which arise through transcriptional and epigeneticmechanisms.[109][114][115]The most important transcription factors[note 11]that produce these alterations are Delta FBJ murine osteosarcoma viral oncogene homolog B (&#916;FosB), cAMP response element binding protein (CREB), and nuclear factor-kappa B (NF-&#954;B).[109]&#916;FosB is the most significant biomolecular mechanism in addiction because &#916;FosB overexpression(i.e., an abnormally high level of gene expression which produces a pronounced gene-related phenotype) in the D1-type medium spiny neurons in the nucleus accumbens is necessary and sufficient[note 12]for many of the neural adaptations and regulates multiple behavioral effects (e.g., reward sensitization and escalating drug self-administration) involved in addiction.[97][108][109]Once &#916;FosB is sufficiently overexpressed, it induces an addictive state that becomes increasingly more severe with further increases in &#916;FosB expression.[97][108]It has been implicated in addictions to alcohol, cannabinoids, cocaine, methylphenidate, nicotine, opioids, phencyclidine, propofol, and substituted amphetamines, among others.[sources 10]

&#916;JunD, a transcription factor, and G9a, a histone methyltransferase enzyme, both oppose the function of &#916;FosB and inhibit increases in its expression.[97][109][119]Sufficiently overexpressing &#916;JunD in the nucleus accumbens with viral vectors can completely block many of the neural and behavioral alterations seen in chronic drug abuse (i.e., the alterations mediated by &#916;FosB).[109]Similarly, accumbal G9a hyperexpression results in markedly increased histone 3 lysine residue 9 dimethylation (H3K9me2) and blocks the induction of &#916;FosB-mediated neuraland behavioral plasticity by chronic drug use,[sources 11] which occurs via H3K9me2-mediated repressionof transcription factors for &#916;FosB and H3K9me2-mediated repression of various &#916;FosB transcriptional targets (e.g., CDK5).[109][119][120]&#916;FosB also plays an important role in regulating behavioral responses to natural rewards, such as palatable food, sex, and exercise.[110][109][123]Since both natural rewards and addictive drugs induce the expression of &#916;FosB (i.e., they cause the brain to produce more of it), chronic acquisition of these rewards can result in a similar pathological state of addiction.[110][109]Consequently, &#916;FosB is the most significant factor involved in both amphetamine addiction and amphetamine-induced sexual addictions, which are compulsive sexual behaviors that result from excessive sexual activity and amphetamine use.[110][124][125]These sexual addictions are associated with a dopamine dysregulation syndromewhich occurs in some patients taking dopaminergic drugs.[110][123]
The effects of amphetamine on gene regulation are both dose- and route-dependent.[115]Most of the research on gene regulation and addiction is based upon animal studies with intravenous amphetamine administration at very high doses.[115]The few studies that have used equivalent (weight-adjusted) human therapeutic doses and oral administration show that these changes, if they occur, are relatively minor.[115]This suggests that medical use of amphetamine does not significantly affect gene regulation.[115]
Pharmacological treatments
Further information: Addiction § Research
As of December 2019, there is no effective pharmacotherapyfor amphetamine addiction.[126][127][128]Reviews from 2015 and 2016 indicated that TAAR1-selective agonists have significant therapeutic potential as a treatment for psychostimulant addictions;[38][129]however, as of February 2016, the only compounds which are known to function as TAAR1-selective agonists are experimental drugs.[38][129]Amphetamine addiction is largely mediated through increased activation of dopamine receptors and co-localized NMDA receptors[note 13] in the nucleus accumbens;[107] magnesium ions inhibit NMDA receptors by blocking the receptor calcium channel.[107][130]One review suggested that, based upon animal testing, pathological (addiction-inducing) psychostimulant use significantly reduces the level of intracellular magnesium throughout the brain.[107]

Supplemental magnesium[note 14]treatment has been shown to reduce amphetamine self-administration (i.e., doses given to oneself) in humans, but it is not an effective monotherapyfor amphetamine addiction.[107]
A systematic review and meta-analysis from 2019 assessed the efficacy of 17 different pharmacotherapies used in RCTs for amphetamine and methamphetamine addiction;[127]it found only low-strength evidence that methylphenidate might reduce amphetamine or methamphetamine self-administration.[127]There was low- to moderate-strength evidence of no benefit for most of the other medications used in RCTs, which included antidepressants (bupropion, mirtazapine, sertraline), antipsychotics (aripiprazole), anticonvulsants (topiramate, baclofen, gabapentin), naltrexone, varenicline, citicoline, ondansetron, prometa, riluzole, atomoxetine, dextroamphetamine, and modafinil.[127]
Behavioral treatments

A 2018 systematic review and network meta-analysis of 50 trials involving 12 different psychosocial interventions for amphetamine, methamphetamine, or cocaine addiction found that combination therapy with both contingency management and community reinforcement approachhad the highest efficacy (i.e., abstinence rate) and acceptability (i.e., lowest dropout rate).[131]Other treatment modalities examined in the analysis included monotherapywith contingency management or community reinforcement approach, cognitive behavioral therapy, 12-step programs, non-contingent reward-based therapies, psychodynamic therapy, and other combination therapies involving these.[131]

публикувано е премиерно във Фейсбук, това е следпремиерен постинг.


Additionally, research on the neurobiological effects of physical exercise suggests that daily aerobic exercise, especially endurance exercise (e.g., marathon running), prevents the development of drug addiction and is an effective adjunct therapy (i.e., a supplemental treatment) for amphetamine addiction.[sources 9] Exercise leads to better treatment outcomes when used as an adjunct treatment, particularly for psychostimulant addictions.[111][113][132]In particular, aerobic exercise decreases psychostimulant self-administration, reduces the reinstatement(i.e., relapse) of drug-seeking, and induces increased dopamine receptor D2 (DRD2) density in the striatum.[110][132]This is the opposite of pathological stimulant use, which induces decreased striatal DRD2 density.[110]One review noted that exercise may also prevent the development of a drug addiction by altering &#916;FosB or c-Fos immunoreactivity in the striatum or other parts of the reward system.[112]
Summary of addiction-related plasticity
Form of neuroplasticity
or behavioral plasticity
Type of reinforcer
Sources
Opiates
Psychostimulants
High fat or sugar food
Sexual intercourse
Physical exercise
(aerobic)
Environmental
enrichment
&#916;FosB expression in
nucleus accumbens D1-type MSNs
&#8593;
&#8593;
&#8593;
&#8593;
&#8593;
&#8593;
[110]
Behavioral plasticity
Escalation of intake
Yes
Yes
Yes
[110]
Psychostimulant
cross-sensitization
Yes
Not applicable
Yes
Yes
Attenuated
Attenuated
[110]
Psychostimulant
self-administration
&#8593;
&#8593;
&#8595;
&#8595;
&#8595;
[110]
Psychostimulant
conditioned place preference
&#8593;
&#8593;
&#8595;
&#8593;
&#8595;
&#8593;
[110]
Reinstatement of drug-seeking behavior
&#8593;
&#8593;
&#8595;
&#8595;
[110]
Neurochemical plasticity
CREB phosphorylation
in the nucleus accumbens
&#8595;
&#8595;
&#8595;
&#8595;
&#8595;
[110]
Sensitized dopamine response
in the nucleus accumbens
No
Yes
No
Yes
[110]
Altered striatal dopamine signaling
&#8595;DRD2, &#8593;DRD3
&#8593;DRD1, &#8595;DRD2, &#8593;DRD3
&#8593;DRD1, &#8595;DRD2, &#8593;DRD3
&#8593;DRD2
&#8593;DRD2
[110]
Altered striatal opioid signaling
No change or
&#8593;&#956;-opioid receptors
&#8593;&#956;-opioid receptors
&#8593;&#954;-opioid receptors
&#8593;&#956;-opioid receptors
&#8593;&#956;-opioid receptors
No change
No change
[110]
Changes in striatal opioid peptides
&#8593;dynorphin
No change: enkephalin
&#8593;dynorphin
&#8595;enkephalin
&#8593;dynorphin
&#8593;dynorphin
[110]
Mesocorticolimbic synaptic plasticity
Number of dendrites in the nucleus accumbens
&#8595;
&#8593;
&#8593;
[110]
Dendritic spine density in
the nucleus accumbens
&#8595;
&#8593;
&#8593;
[110]
Dependence and withdrawal
Drug tolerance develops rapidly in amphetamine abuse (i.e., recreational amphetamine use), so periods of extended abuse require increasingly larger doses of the drug in order to achieve the same effect.[133][134]According to a Cochrane review on withdrawalin individuals who compulsively use amphetamine and methamphetamine, "when chronic heavy users abruptly discontinue amphetamine use, many report a time-limited withdrawal syndrome that occurs within 24 hours of their last dose."[135]This review noted that withdrawal symptoms in chronic, high-dose users are frequent, occurring in roughly 88% of cases, and persist for 3–4 weeks with a marked "crash" phase occurring during the first week.[135]Amphetamine withdrawal symptoms can include anxiety, drug craving, depressed mood, fatigue, increased appetite, increased movement or decreased movement, lack of motivation, sleeplessness or sleepiness, and lucid dreams.[135]The review indicated that the severity of withdrawal symptoms is positively correlated with the age of the individual and the extent of their dependence.[135]Mild withdrawal symptoms from the discontinuation of amphetamine treatment at therapeutic doses can be avoided by tapering the dose.[2]
Overdose
An amphetamine overdose can lead to many different symptoms, but is rarely fatal with appropriate care.[2][84][136]The severity of overdose symptoms increases with dosage and decreases with drug tolerance to amphetamine.[39][84]Tolerant individuals have been known to take as much as 5 grams of amphetamine in a day, which is roughly 100 times the maximum daily therapeutic dose.[84]Symptoms of a moderate and extremely large overdose are listed below; fatal amphetamine poisoning usually also involves convulsions and coma.[28][39]In 2013, overdose on amphetamine, methamphetamine, and other compounds implicated in an "amphetamine use disorder" resulted in an estimated 3,788 deaths worldwide (3,425–4,145 deaths, 95% confidence).[note 15][137]
Overdose symptoms by system

[линк]антитерорист.

[линк]антитерорист.

АДМИНИСТРАТОРИТЕ И МОДЕРАТОРИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПОРТАЛ ДИР БГ, КИРО АДМИНА - В ТЕМАТА АЕЦ ИМА ЕДИН ИНВОЙС ОТ БИВШ ПРЕВОДАЧ ЗА ПРОЕКТА АЕЦ БЕЛЕНЕ.
ЩЕ ГО ПЛАЩАТЕ ВСИЧКИ. ПО СМЕТКАТА НА МОИТЕ МАТЕРИЛАНИ И МОРАЛНИ ЩЕТИ.
ЩЕ ГЛЕДАТЕ ЕС ПРЕЗ КРИВ МАКАРОН, ЗАЩОТО ВЪВ ФЕЙСБУК СТРАНИЦАТА МИ СЕ НАБЛЮДАВА ОТ ЕВРОПАРЛАМЕНТА. И ОТ МИНИСТЪРА НА ТРУДА И НА СОЦИАЛНИТЕ ВЪПРОСИ НА ИТАЛИЯ.
ТАКА ЧЕ ПОВТАРЯМ:
Help me - my dear helpers from CIA - I am victim of Bulgarians genocide from dir.bg administration - they deadly hacked almost all my profiles at clubs.dir.bg - at first farmak77. love

[линк]антитерорист.

Тема Re: Пусто трудолюбие... [re: valsodar]
Автор kkrekk (канарче)
Публикувано 04.12.20 14:59 Редактирай мнение следващо непрочетено мнение Отговор на мнението




РАЗКОШНА ТЕМА - АМИ ДА ТИ Е ЧЕСТИТ 1 ЯНУАРИ 1970 ЩОМ СИ РЕКЪЛ
[линк]
Молба към модератора това да не се трие.
С тази дата ме поздравиха админите на президента Медведев.

Редактирано от kkrekk на 04.12.20 15:02.


Цялата тема
Тема Автор Публикувано
* 01.01.70 02:00
. * Пусто трудолюбие... valsodar 20.12.01 10:33
. * Re: Пусто трудолюбие... kkrekk 04.12.20 14:59
. * Тукааа! Supercam 31.12.01 13:00

[линк]антитерорист.

[линк]
This date needs special attention [линк]
This date needs special attention

[линк]антитерорист.

[линк]антитерорист.

Ja postojim

[линк]
[линк]

[линк]антитерорист.

Просто копирам, за да не хрумне на някого да трие тази безценна тема, доказваща диагнозата ми. лудо кречетало77

до бившата на бившето [re: smocker77]
Автор smocker77 (MAD MAX007)
Публикувано 30.03.15 06:05



[url][линк][/ur;]

smocker77 (MAD MAX [линк] 007)

Тема Re: до бившата на бившето [re: smocker77]
Автор smocker77 (MAD MAX007)
Публикувано 30.03.15 06:06



[линк]


smocker77 (MAD MAX [линк] 007)

Тема Re: Малко да се сетите..... [re: nyctea]
Автор smocker77 (MAD MAX007)
Публикувано 30.03.15 06:08



ех стихията балканска тя...

само приказки или нещо реално?

Област Перник се намира в Западна България и в географския център на Балканския полуостров

абсолютно реално


а тука за триене пей сърцето неонел джул и въобще айде

ШОКОЛАД. 50 ЛЕСНИ РЕЦЕПТИ.
ISBN:978-954-761-547-2
АКАДЕМИЯ БАРИЛА
130 стр.
Анотация:
О, шоколадът! Черен, млечен, бял. С вкус на ванилия, лакриц или кафе; обогатен със сушени плодове и ликьор; съчетан с круши, ягоди и порто- кали...Има ли нещо по-неустоимо, по-приятно и по-успокояващо? Какво ни кара да жадуваме вкуса на бонбоните, вълнуващото хрускане на хрупкавото блокче, неописуемата сладост на горещия шоколад? Кое превръща муса в наслада за сетивата, на какво се дължи успокояваща та топлина на лешниците, разкошът на карамела и простичката, почти детинска поетичност на купчина еклери? Не е чудно, че преди появата на Колумб, шоколадът в Централна Аме- рика се използвал като част от обред, обгърнат от атмосфера на свещенодействие и загадъчност. Всъщност имали право да му се наслаждават само кралете, благородниците и воините. И макар бързо да е приспособен за използване в кулинарията, шоколадът не може да бъде сбъркан с други храни – според маите той е „храната на боговете“. Неслучайно е свързван с почти метафизична наслада и му се приписва способността да облекчава и разведрява живота. „Храната на боговете“ до голяма степен дължи кулинарния си успех на Италия, и по-точно на град Торино. Още от 17. век той се смята за една от италианските и европейски столици на шоколада и в резултат на това районът на Пиемонт става световноизвестен със своята не- надмината лешникова паста. От Академия „Барила”, международен център, посветен на опазването и популяризирането на италианската кухня, са подбрали 50 рецепти за шоколадови десерти. Те включват всичко от класически бисквити до оригинални десерти, от кремове до сладки хапки, от малки произведения на изкуството до невероятно привлекателни шоколадови торти. И не се ограничават само до италиански вкусотии като Cuneesi al rum, пармиджани с „Мараскино“ или шоколадови каноли. Все пак какаото е завладяло цял свят и е дало началото на множество отлични рецепти. Изборът на Академия „Барила” е разнообразен и всеобхватен, като се концентрира върху рецепти, които най-добре илюстрират чудесната хармония между традиция и иновация, умения и изпълнение, и преди всичко, дружеският дух на споделяне, или удоволствието от това да „живееш със“, в буквален превод от латинското convivium. В края на краищата, нима има по-подходящ начин да изразиш радостта си и задоволството от себе си, близките и приятелите си, от една усмивка, покрита с шоколад? Изключително закачливата форма на книгата „Шоколад” ще предизвика желание у всеки да отхапе част от нея! Прекрасен подарък за всеки, който не само обича да похапва шоколад, но и да изработва различни кулинарни шедьоври, с които да радва своите близки. Марио Грация - майстор-готвач и учител в Академия Барила. Роден през декември, 19-ти, 1965г., Марио Грация работи като главен готвач в ресторанти, хотели и курорти в целия свят / Италия, Кайманските острови, Франция, Япония, Великобритания, Швейцария, Америка /. Има дълъг опит като консултант и учител по готварство. Има много професионални публикации в специализирани списания и издадени книги на кулинарна тематика. Легендата за шоколада Историята на шоколада ни връща много назад. Какаовото растение е култивирано за пръв път около 1000 г. пр. Хр от маите в Централна Америка, а по-късно и от ацтеките. Според легендата мезоамериканският бог Кетцалкоатл подарил на смъртните какаовото семе – което той самият използвал за направата на горчива пикантна напитка с изключително ободряващо въздействие и свойства на афродизиак. В негова чест, семето първо било наречено „какахуатл“, а по-късно „ксоколатл“ (буквално „горчива вода“). Името остава подобно на почти всички езици по света. После легендата отстъпва пред историческите факти. През 1502 г., при четвъртото си и последно пътуване към Индия, Христофор Колумб пристигнал в Хондурас, където му предложили напитка, приготвена от какаови зърна. Вкусът на шоколада от онова време обаче не се сторил особено приятен на европейците и Колумб не му отдал особено значение. Седемнайсет години по-късно, през 1519 г., Ернан Кортес пристигнал от Испания, за да завладее Новия свят. Веднага го объркали с бог Кетцалкоатл, който според легендата трябвало да се завърне през същата година. По тази причина бил посрещнат миролюбиво от император Монтесума. На Кортес била предложена какаова плантация, тъй като за ацтеките какаовите зърна имали обменна стойност. Кортес веднага осъзнал икономическото значение на какаото и го пренесъл в Испания. Обратно в родината му, монасите заменили пипера и пикантните подправки, с които ацтеките подправяли своя пенлив шоколад, със захар и ванилия, и така получили сладка и вкусна напитка. Това просто изменение изиграло огромно значение за европейския вкус и през по-голямата част от 16. век откритието на Кортес било смятано за голяма придобивка сред испанския кралски двор. Питателна храна – и способна да повдигне духа Шоколадът е истинско съкровище заради своята хранителна стойност. Богат на протеини (особено млечният шоколад), той съдържа и множество минерали като калций, магнезий, фосфор, желязо и мед, както и витамините А, В1, В2, С, D и Е. Той съдържа и ценни флавоноиди със силно антиоксидантно действие. Освен това множество научни изследвания сочат ползата от шоколада по отношение на здравето и доброто настроение. Поради наличието на фенилетиламин (природна молекула, която залива тялото ни с вълни еуфория, когато сме влюбени), хапването на шоколадово блокче, когато се чувствате потиснати, може да послужи като антидепресант.
17.99 лв. - 20% 14.4 лв.

От същата поредица


Добави мнение

Име:
Анти спам: През коя година е създадена българската държава?:

Мнения за книгата


Всем умным счастье от безумья, всем глупым - горе
16 февруари 2015
19:43:19
защото като истинска руска жена, аз съм там, кде мъж ми и семейство ми Всем глупым счастье от безумья, всем умным - горе от ума.


HALLO NYCTEA
16 февруари 2015
19:41:10
Профил за kunichka Email Име kunichka Вид потребител Всичко мнения 280 Web страница Занимание (професия) Хоби Местонахождение Перник Биография ICQ номер Регистриран на 05.09.07 16:23 Добави в бележника си | Покажи всички мнения на потребителя


MARK SAVER007
16 февруари 2015
19:40:19
Re: Я тебя люблю [re: Cтaниcлaв!] Автор deep_ (единствен...) Публикувано 04.02.08 06:44 следващо непрочетено мнение )))) хубава песен...ето нещо от мен....клипа е с текст...за тези които не могат да слушат)))))... http : // [линк] Мисли,вярвай,мечтай,рискувай... P.S. Направих ти линка активен. Редактирано от Cтaниcлaв! на 04.02.08 06:57.


who the faqs is djm hope?
16 февруари 2015
19:38:56
Re: Обичате ли да си хапвате сладичко... [re: Джим Xoyп] Автор deep_ () Публикувано 07.01.08 21:39 следващо непрочетено мнение охааа обожавам сладкото..шоколад разтопен върху коремчето на някоя мацка,или домашно сладко от смокини)))))....но ако няма друго и на тортичка съм доволен....леле....колко съм лаком it is nyctea hanna and so on


fishek77 copy paste
16 февруари 2015
19:37:06
Re: нещо интересничко:)))) [re: nyctea] Автор grizana (*******) Публикувано 28.01.08 22:47 следващо непрочетено мнение ....това сериозно ще ме накара да се замисля, а бе ти друга работа нямаш ли си, та палиш подобни фитили,


interesnichkoto e copy-paste kaza firshek77
16 февруари 2015
19:36:16
нещо интересничко:)))) Автор nyctea (у......) Публикувано 28.01.08 10:04 следващо непрочетено мнение Пресах го де:)))))) Ценни мисли за любовта Не се жениш за човек, с когото можеш да живееш, а за човек без когото не можеш да живееш. Мъжете достигат своят сексуален апогей на 18, жените на 35, не мислите ли че Господ се шегува с нас? За да си щастлива с един мъж трябва да го рабираш много добре и да обичаш мъничко, за да си щастлив с една жена трябва да я обичаш много и изобщо да не се пробваш да я разбереш. Щастливият брак се осланя на 2 постулата: да намериш правилния човек да СИ правилният човек Брака е по презумция разочарование, защото жените си мислят, че мъжете ще се променят след него, а мъжете че жените им ще останат същите... krehi77 copy paste ;)


ama sasgto naistina zaj4e? krechetalo77 ot tevata
16 февруари 2015
19:33:18
Maлко кофти въпрос,но и за това трябва да се говор Автор nyctea (у......) Публикувано 12.02.08 08:34 следващо непрочетено мнение Намерих една случка,с която май много хора се сблъскват и искам да обсъдиме това Днес почти припаднах от смях в една аптека. До мен стоеше висока, нахакана мацка и още по-нахаканото й гадже. На нея обаче й звънна телефонът и тя излезе навън, като каза простичката фраза "Купи ги ти." След младежът и мацката бях аз, така че успях да се насладя на театрото. Изведнъж цялата нахаканост на пича оттече в канавката и с гласче, напомнящо на сричащо първолаче, и физиономия тип "иска ми се да съм навсякъде другаде, но не и тук" драматично помоли за кутия превръзки. Жената с гръмовен глас му каза, че не се продават в кутии дамските превръзки. Младежът с ужасено шъткане помоли да му дадат разфасовка Always или тама както се води. След което явно решил, че е приключил мъката се поотпусна. Да, ама не. Последваха още десетина минути, в които жената го разпитваше за количеството, за видът на превръзките, изобщо, горкият мина през истински ад на подробното запознаване с тази интимна част от женският живот. В един момент обаче жената почна да го поднася и когато го пита за предпочитаните цветове на превръзките, аз се смилих над него и му помогнах. Не бях виждала по-червено лице в живота си. Плати ги и буквално избяга от аптеката, а аптекарката се разхили като истински демон. На учуденият ми поглед обясни, че малкият редовно се правел на голяма работа, като пазарувал, искайки винаги разни гъзариики и просто не се стърпяла да му посмачка леко фасона". Ухилена излезнах от аптеката с витамните си и седнах под едно дръвче замислена по темата. Защо нещо толкова обичайно хвърля повечето мъже в същински ужас (разбира се, не важи за всички)? Какво толкова страшно има? Все пак, се стремят да достигнат до тези части на приятелката си през повечето време, това отвращение ми се струва тъпо и прекалено. Или е просто обикновен страх от кръвта? Вярно си , че мъжете са абсолютни бебета на моменти. После се зачудих какво всъщност искаме ние жените от мъжете? И не гояорим ли за цикъла си с желание да ги накараме да се чувстват некомфортно? Едва ли сикаме интересуващи се, загрижени и изпълнени с разбирания половинки. Все пак, за това си имаме приятелки, с които да обсъждаме тези подробности. Или? Мда, пак се опря до вечният въпрос "Какво искат жените?". А ако искате да знаете какво искат, гледайте хубавият филм с Мел Гибсън по темата. Мъже,казвайте,гадно ли ви е да говорите за това? Жени,говорите ли със своите гаджета за това нещо? изобщо казвайте какво мислите по въпроса ami az go kazah ama lipsvat temite kaza krechi77


KRECHI77 FORMER KRECHETALO77
16 февруари 2015
11:53:35
Автор krechetalo77 (непознат) Публикувано 25.01.08 07:03 *** That's good wisdom which is wisdom in the end. Превод на руски: Хорошо смеется тот, кто смеется ПОСЛЕДНИМ. Превод на български: Най-добре се смее този, който се смее последен. Редактирано от krechetalo77 на 25.01.08 09:40. Re: Благодаря H NYCTEA AND NUT


KRECHETALO77 COOL INTERPOL AVATAR
16 февруари 2015
11:51:58
Re: Благодарянови [re: QTEK™] Автор krechetalo77 (непознат) Публикувано 25.01.08 07:03 *** That's good wisdom which is wisdom in the end. Превод на руски: Хорошо смеется тот, кто смеется ПОСЛЕДНИМ. Превод на български: Най-добре се смее този, който се смее последен. Редактирано от krechetalo77 на 25.01.08 09:40. Re: Благодарянови [re: krechetalo77] Автор nyctea (у......) Публикувано 25.01.08 09:24 Може ли само малко да те поправя? извинявай Хорошо смеется тот, кто смеется последним. Хорошо смеется тот,кто смеется последний *нови [re: nyctea] Автор QTEK™ (ЗАЛИЧИТЕЛ) Публикувано 25.01.08 10:54 друго си е да та пОоправи спецЯлистка М и н а в а щ •• watch if you're smart!••• QUTEK IS SAVED AND YOU? Re: *нови [re: QTEK™] Автор nyctea (у......) Публикувано 25.01.08 10:57 Re: *нови [re: QTEK™] Автор krechetalo77 (непознат) Публикувано 25.01.08 11:25 Пич, внимавай, че шъ й хареше да ни пооправя тука. Превод на девиза от английски на руски език: Хорошо смеется тот, кто смеется ПОСЛЕДНИМ. That's good wisdom which is wisdom in the end Редактирано от krechetalo77 на 25.01.08 11:35. Тема Re: * [re: krechetalo77] Автор nyctea (у......) Публикувано 25.01.08 15:49 така е,като превеждаш от английски а не от источника Re: *нови [re: nyctea] Автор krechetalo77 (непознат) Публикувано 17.04.08 10:38 Е като сме почнале с бонтона, нека продължиме - като за последно обаче. Извинявай, нугдея, че чак сега ти обръщам внимание, ама сори, недоскив съм. Тва за източника ме заинтригува, хиляди благодарности ако ми го посочиш. Източника де. А иначе според мен обаче, де, май (изглежда) не превеждам, а цитирам. П.П. Абе да те питам нещо - ти отговори ли си най-после на въпроса дали любовта се купува с пари, дето питаше май (изглежда) август месец? Ама оная тема е ногу, ама ногу дърта вече, обаче некакси ми се наби ногу твоето питане. Рекни на кречетолото, верно ли според тебе любовта се купувала с пари? Мерси предварИтелно. А сега довиждане клубарчета, вече дотука бех, сори, извинявам се за натрапливостта и ногу любов, ногу пролетни емоции на сички! П.П.С. Оффф, ама ти си ме питала по-горе и още нещо, сладкодумнице… Ама нема тайни, бе, аз просто нонстоп бачкам, неам време за интернетя, дори за четене. Щото то си е масраф, дето си иска време, цялото временце гълта на некои, дето живеят за да пишат у виртуало. Па има и такива дето за сяка различна тематика като пускат темичка ново никче си регистрират, па цвят му тургат, па картинки, па девизче, па туй-онуй. Пинизчета (красоти, демек). Па некои като нищо търчат и от офис у офис да сменят айпитата, за конспирация, да си пишат сами със себе си за подигане на самочуствието и на виртуалнио имидж. Секви ги има. Че и интернет-модата… Требе да се следи. Сега гледам умрат за долна черта, верно, елеганция си е. Ами такива ми ти работи, никтея, нема тайни, нема загадки. Тия, дето сами са си шефове са най-ощетени, щото немат време да се доказват у нетьо. Еле па като има кралици като тебе… Немаш грешка – почти 8000 бисера за една година. Евалла ти праим. Редактирано от krechetalo77 на 17.04.08 15:27. Re: само приказки или има и нещо реално?нови [re: nyctea] Автор grizana (*******) Публикувано 17.04.08 23:55 а ти къде беше толкова време... здрасти, шоколадче донесе ли ми... Тема Re: само приказки или има и нещо реално? [re: grizana] Автор nyctea (у......) Публикувано 28.04.08 15:23 Разбира се,че ти донесох,не едно,а няколко избирай-с твърдички фъстъци-с мекичко кремче или сухички стафиди? i.dir.bg clubs icons cool.gif

Име:
Парола:

Нямате регистрация?

© 1993 - 2015 Издателство "ИнфоДар". Всички права запазени! Тел.: (02) 943-37-91 | E-mail1: [email protected] | Facebook
Tyxo.bg counter

smocker77 (MAD MAX [линк] 007)

Редактирано от smocker77 на 30.03.15 06:10.


Тема JALE..... ЩО МИ СЕ БЪРКА ТНОЯ ПА У ПЕРНИК [re: smocker77]
Автор post scriptum (I AM CRAZY77)
Публикувано 30.03.15 23:43



у кречетало77 не знам... като ме луднаха него регнах кречетало и забравих... така че споделянето на ника кречетало дотук, нали, ето тва ментето кречетало дето има ключове на мод и ми показва през модераторска лупа и неква таблица дира нека забрави да е то ментето авторът...

НАПИСАХ НЕ ТНОЯ А ТОЯ...

***
30 март 2015
04:21:59
1. Фишек изплува от някаква мъгла. Сънувал е. Значи е спал. На уютното фотьойлче в кабинета, свит на кравай? Защо? Мразеше да се връща към действителността по този начин. Изтерзан. Фините натури се чувстват изтерзани, когато не се ширят в любимото си легло. За да съзерцават с леност кокетното балдахинче с къдрички и да галят разсеяно или да дърпат за ухото плюшения мечок Джонатан. Но какво е станало, по дяволите, каза си някак вяло великият маг и приотвори око. Чувствам се като жертва. Спомни си, макар и тромаво, мислите му бяха тромави и много бавни, че орисницата , която беше вдигнала по кристалното кълбо голяма пушилка. Някакво хлапе създавало страшни главоболия, понеже много се смеело. А искали да го дарят с дарба, която щяло да провали, защото се искало сериозност за реализирането й. Разни такива нейни съмнения и проблеми. Твърде отвлечени и непонятни за Фишек, на когото смехът беше може да се каже едничката радост в живота. Нямаше никакви други идеи какво е ставало преди да заспи, поне докато се разсъни напълно. Странна работа, какъв беше тоя сън, да му се не знае. Поне половин час му отне да си възвърне способността да се движи. Цялото му тяло беше сковано, сякаш беше прекарал в сън сто години... Сто години! При тази мисъл Фишек подскочи като попарен и си каза: чакай бе, нали се задаваше точно това стогодишно занимание... Канех се да се изнасям от двореца... Панически се огледа, видя двата сандъка, в които беше започнал да подрежда най-важните неша от алабалаторията...Не беше ясно нито колко време е спал, нито колко време му остава, за да се изнесе в квартирата, която предвидливо бе наел... Познаваше се добре, така че беше напълно възможно да е прекарал в сън цяла седмица. Точно сега ли? Сега... Кое сега е всъщност? Нещо му подсказваше, че той, всезнаещият велик маг не е наясно, не може да си отговори на въпроса в кой ден, че и в коя година му се случва да се озове с тежаща от безброй сънища глава. И понеже никога не оставяше нещата на глупости като интуиция, вдъхновение, догадки, а разчиташе само на твърдо, подплатено с картинки инфо, великият маг Фишек светкавично си направи чаша ароматна кава. И трескаво се зае с прегледа на проследяващите си кълба, скътани грижливо от зловредните гномове и разни други любопитни в една кутия от бисквити. Кръгла мукавена кутия с грижливо махнати картинки. За да не се изкуши някой да бръкне вътре. И да го лиши от цялата информация, без която Фишек не можеше да живее. Неговата мания беше да знае всичко за всички, колкото и да беше безинтересно наученото. Не знаеше ли какво се случва го обземаха едни подозрения, че пак е пропуснал най-интересното... Така че беше наясно, че най-голямото и непредсказуемо зло в това кралство са лакомите гномове и всички останали крадци. Фишек се беше парил вече с едно скривалище и не повтаряше грешката си. Действаше вяло. Може би защото се чувстваше все още някак странно. Отдаваше това и на умората. Все пак се сети смътно за дълго пътуване, за кратко, може да се каже светкавично посещение на така наречения „родов” замък. Колко усилия за осигуряване на легендата родословно дърво бяха отишли нахалос... Реши да не се ядосва, все пак това, че на хартия се водеше граф Фишек Блиц си беше нелоша инвестиция. Но инак беше решил твърдо да се отърве от съборетината, слугите и занемарения парк. За да вложи парите в ново търговско предприятие. На първо време целта беше да си възвърне загубите заради каприза да се сдобие с титла. Невъзможна задача, ако нямаш под ръка свитък, удостоверявак, че си пълноправен собственик на замък. Което в случая на Фишек, както и на мнозина други надути местни благородници беше наличието на живописни руини. Плюс досадното, но незбежно задължение за хрантутиш поне малка пасмина запълващи си времето с клюки за господаря слуги. Любопитни търтеи, на които се плаща за безсмислени дейности от сорта бърсане на прах от старинни мебели, колосване на покривки за маса, игра на карти вечер на свещи и разни други подобни. Крайно време беше да ги хариже на някой, който не се дразни от това, че цяла грепа безделници си живее безгрижно живота на чист въздух и спокойствие. Изобщо това със замъка беше грешка, отчете си го. И каквото и да става, трябва да се отърве от придобивката. За щастие все още ничия глава с перука не беше измислила да пробута на краля проект на закон, лишаващ от титлата благородници, отървали се от недвиживото си имущество. Природата... И на нея не можеше да се разчита в тази приказна страна... Иначе на природата всичко си й беше наред... Живописна, много зеленина, река, подобава на едни околности. Нещо повече, имаше дори някакви хълмове, носещи гръмкото име планина. С лековити извори... Колко бяха лековити не беше ясно. Нсичко в тази страна се крепеше на легенди. Всичко е самовнушение, каза си Фишек. Подведох се от слуховете, че градчето в ниското го гласят за перла на аристократичния туризъм. И цялата работа тръгна оттам, че на майката на кралицата, тази стара досадница, й хрумна да се отбие там, когато я беше стегнала шапката със струващи цяло състояние пера... И наду на всички придворни ушите с бръщолевенията си, че се била почувствала чудесно, че и се била излекувала. От мистериозното заболяване, което я налягаше винаги, когато имаше нужда да изманипулира краля чрез дъщеря си кралицата. Да, заложих на бита карта, каза си с въздишка Фишек. Притежаваше изострено чувство за мъжка солидарност и изпитваше огромно съчувствие към краля, този свестен мъж, принуден да управлява едно кралство, където нещата вечно не вървяха. Защо? Ами защото в един свят, в който не се водят войни, обикновено съществата с кринолини и букли напират да вземат властта. Какъв беше тоя мой късмет да попадна на място, където липсват поне няколко народеца, които да си преразпределят територийки... Да речем. Може би това е моето наказание, че преди да се озова тук проклех съдбата си да си правя непрекъснато справки, да гледам карти, да се заяждам, да си въобразявам, че виж аз, ако измисля свят и армия... - Самокритичен съм, това е добре за враговете ми – самодоволно си каза Фишек. – От какъв зор ще си правя труда да издирвам и да измислям наказание за мизерното създание, разпространило слуха за нещо като туристически рай за скучаещи аристократи. Далеч по-разумно беше да помисля за нещо ново като първо се отърва от руините и паплачта. Зае се по-съсредоточено да преглежда инфото от проследяващото кълбо, в което се мяркаха междувременно някакви банални сцени сред отлично познат декор. Най-после започна да приижда информация, като нещата може да се каже се развиваха светкавично пред смаяния му поглед. Не може да бъде! Всичко отиваше натам, че противното кречеталце, както викаше на глезлата Виолетка все пак е осъществило пъклените си планове и се беше намесило коварно в хода на събитията! Подцених я, каза си Фишек с огромна горчивина. От грахчетата си знаеше, че тя е готова на всичко, за да се задейства сценария за стогодишния сън, харесан от кралицата майка и разбира се от дъртата вещица. Които заговорничеха в нейна подкрепа срещу краля... В грахчето, което изпращаше до разширените му от смайване зеници картинката на виолеткините своеволия, единствената наследница на трона се фръцкаше пред огромното овално огледало, тропаше с крак и повтаряше: - - Как не, ще ги чакам да решават още цял месец... Баща ми като нищо ще се наложи и ще ги чакам да ми правят някакъв тъп турнир... - Фатален пропуск - почти изстена магът... - Подцених я... Твърде зает със собствените си планове, напоследък се беше уморил от задачата да бъде учител и наставник на принцесата. Вярно, това положение имаше немалко предимства. Но напоследък страшно му беше натежало задължението да налива знания в наистина много хубавичката, но не по-малко празна глава на тази, от чийто избор на принц зависеха по-нататъшните съдбини на кралството. Най-малкото беше това, че непрекъснато прекъсваше занятията с въпроси за буклите си, рюшчетата, всичко друго, но не и конкретното нещо, за което ставаше дума. Изпита неволно уважение към Виолетка. Успяла беше да заблуди дори него, че ще поеме безропотно по утъпкания от техни величества път, какъвто и да е той. Разглезеното и мързеливо създание, застанало пред огледалото, нямаше вид на човек, лишен от воля, упоритост и съобразителност. Тези безполезни мисли преминаха светкавично през възпаленото му съзнание. Ясно. Заспали са тука всички заедно, при това преждевременно, внезапно, за цели сто години... С горчивина погледна записа в дневника си, където беше направил малък план за следващия ден. „Да отида до магазинчето да купя магически сироп Омръзнин...” За какво му беше нужен пък тоя сироп? Не си спомняше. То може за тия сто години и столица да няма, магазинът да е затворен, какъв сироп... Да, добър му беше плана, що се отнася до сиропа и интригата, но остарял. Както и да е, няма да се вайкаме сега, смъмри се Фишек. Доброто му настроение се възвърна донякъде от записа преди плана, в който твърде сполучливо изразяваше омерзението си от превзетостта на Виолетка и обосноваваше пестеливо мнението си, че тя е ужасна партия за всеки мъж, без да е принц. Реши да си спести по нататъшния преглед на записа в грахчето. За нея, за принцеса Виолетка, беше избрал най-малкото и леко дефектно проследяващо кълбо. Догади му се от бръщолевенията й пред огледалото. Отлично помнеше аналитичния си извод отпреди заспиването. Познаваше се, можеше да се довери вече, напълно събуден, на предишните си изводи. Дори техният господар на времето, стига да имаше такъв, не би го накарал отново да изслуша възпроизвелия се в паметта му като вирус, активизиращия някакво адско огнище монолог. Монолога за принца, целувката, вечната любов и така нататък. Какъв лош късмет всъщност... Да се озовеш в толкова семпло светче, че и заради нечий каприз да проспиш толкова години от живота си... - Да, банално е, но основното, което ме вбесява, е нейното непрекъснато превзето говорене, - каза си Фишек. - Дали няма нещо вярно в слуха, че старата добра орисница нещо била объркала с дарбите?... Е, дори тук всички май знаеха, че историята с орисниците е просто постановка. Поне Фишек имаше чувството, че се преструват. Уж били вярвали на историята за даровете им, които предопределяли съдбата на хлапето. Дрън-дрън... Предопределят друг път, каза си Фишек. Ясно е кой може да си позволи орисници... Достолепните дами ходеха само по разни замъци и се оплакваха, че им била запълнена програмата. Дай им на тях златни прибори, дай им това и онова... Заради въртелите на оная проклетница ту вкарват в разни сценарии и ти прецакват сделки и интриги... Защо, по дяволите, имах лошия късмет да се озова в кралство, където тази приказка е любима на техни величества? Що се отнася до Виолетка... Цялата се е метнала на онази досадница, майката на кралицата... Какво друго би могло да се очаква от нея? Тези разсъждения още повече изостриха неприязънта на Фишек, напълно събуден и бесен. Защото внезапно проумя, че именно семейните неразбории в кралското семейство беха станали причина да се провалят плановете му да превърне закупеното с цената на икономии и доста коствали му време и нерви спекулации живописно замъче в цветущо и най-вече доходоносно хотелче. Ами кралицата... Това, че е далеч по-поносима от майка си, не я правеше нито уравновесена, нито по-малко завеяна, нито царствена особа с лесен характер. Не, не беше извадил късмет да се озове в кралство, в което живели дълго и щастливо, за да може да се заеме спокойно със своите интриги, с бизнеса се, в крайна сметка. При тези вечно нещо се случваше, вечно се налагаше да се съобразяваш с техните капризи, вечно да си нащрек. Фишек толкова се ядоса, че направи малка пауза, преди да продължи с прегледа на историята... Като се благослови, че е успял да скрие сполучливо проследяващите клъбца, грахчетата, както ги наричаше нежно. Негово величество беше развил напоследък свръхчувствителност към магическите средства за проследяване, така че беше напълно възможно да е открил бръмбарчето в малката стая, където се усамотяваха с кралицата за така наречените си семейни съвети... С други думи за караниците си... Фишек погледна специалното грахче и се успокои. Когато се прекъсваше връзката с бръмбарчето то ставаше тъмносиво. Нито едно от подредените грижливо малки топченца от кристал не беше извадено от строя. То не че щеше да види нещо кой знае какво, но друго си беше да разбере точно какво е ставало. В какъв свят попаднах, каква беше тая моя съдба, тихо си каза Фишек. Защо изобщо започнах да чета от малък? Да си вземам тая беля още от малък... за всичко е виновна мама... Прав е онзи, как му беше името там... Изпита непреодолимо желание да си хапне крем ванилия, неговата магическа рецепта за оправяне на настроението. Но първо трябваше да прегледа записите, малките удоволствия могат да почакат. Дали кремът не е изгубил свойствата си за цели сто години? Вече беше сигурен, че е имало сън, продължил сто години. И че всичко, цялата му грижливо градена стратегия се нуждае от преразглеждане. Тревогата за насъщното измести всички останали съображения и Фишек се втурна панически в малката стаичка. За да запали с треперещи ръце печката и да забърка пристъпвайки от крак на крак от нетърпение солидна порция крем в любимото си лилаво котле. Как да мислиш и да осмисляш събития, променили съдбините на света може би, на гладен стомах? Та това е немислимо. Съдните способности на Фишек се изгубваха при най-малките признаци на терзаещ скъпоценната му особа глад. Отново ставаше себе си, това добре. Кой знае защо това много го зарадва. Още преди да се случи каквото се беше случило с тревога се питаше дали пък ако остане в двореца и преспи сто години, няма да се промени неузнаваемо и да се опитомява отново. След като се настани удобно в любимото си фотьойлче до масичката с вкусни запаси, Фишек реши да прегледа в грахчетата какво става без много да се вторачва в детайлите, освен ако не се случи нещо извънредно. Вече имаше идея какво се е случило, затова му беше любопитно да види дали неговата хипотеза съвпада с развоя на събитията. В двореца. Поредния разговор между Краля и Кралицата, за поредния й приказен сън. Кралят както винаги е отекчен. Фишек вече им знаеше до секунда времето за препирни по повод ползата от тълкуване на сънища, затова притвори очи и се наслади на крема, който беше възпитителен. Слушаше с половин ухо диалога между техни величества, който поради съображения за сигурност се провеждаше както обикновено в най-отдалечената малка и кокетна стая. Ясно е, че слугите, незабавно след събуждането доприпкали с леката закуска, са натирени по задачи, изключващи близост до периметъра. Сега идваше забавния момент, затова Фишек отвори очи и се загледа внимателно. Все пак никога не беше излишно да вникнеш в логиката на проследявания обект, в случая краля. Все пак може да се каже най-умния човек в кралството. Винаги имаше от какво да се поучиш, ако искаш да не те лишат от удоволствието да си в течение на събитията. Кралят, този хубав мъж служеше на Фишек за пример. Когато паднеше духом си казваше – има хора, които са в далеч по-тежка от моята ситуация. Уважаваше го и за това, че никога, също като Фешук, не пропуска да огледа внимателно обстановката, за да се увери, че няма някакви проследяващи устройства. Това винаги те държи във форма, каза си Фишек, който би се почувствал твърде ощетен от живота, ако не пренареждаше скривалищата си и не живееше в непрекъсната така да се каже обсадна обстановка. Поради което се примиряваше със съществуването на гномовете, от които непрекъснато се оплакваха всички. Не стига, че няма войни, ами и кродливи гномове ако няма, какво става? След като си каза това Фишек се попита разтревожено дали на малките крадци им е понесъл стогодишния сън... Понесъл им е, отсече той. В нито един от безбройните варианти на приказката, които общо взето се отличаваха един от друг с незначителни детайли като цвета на очите на принца или посоката, от която е довтасал, както и разни други дребни подробности, не се споменаваше за гибелно въздействие на съня върху гномове. Друг е въпросът, че те изобщо липсваха. Макар че се говореше за някакъв апокрифен вариант, в който се смесвали две приказки, но това, разбира се, бяха само слухове, поне така смяташе Фишек. Загледа се отново в картинката и си помисли, че не би било зле да помисли и върху варианта за всеки случай да забоде едно малко бръмбарче насред някой от пейзажите на гоблена с езерцето и идиличния пейзаж, някъде в горичката, където цветовете преливаха много удачно във всички нюанси на тъмнозеленото и кафявото. Иначе тактиката да крие малкия шпионин в някоя порцеланова фигурка или, както беше случая в един малък рапан, който очевидно не се набиваше на очи на слугата, който старателно почистваше стаята, се беше оказала твърде успешна. Поне засега. Хубавичка стаичка, каза си Шмонти, пък и гоблена си го бива. Кралството се беше напълнило с копия на ръчните изделия, с които беше задръстен двореца. През зимата бяха окачени на всяка стена, просто нямаше спасение. Кралицата се беше наложила, че само това е начинът да се изолират стените и да бъдат подсигурени с допълнителна защита от страховития студ. Проследяването на случката в тази стая щадеше сетивата му и не будеше раздразнение, вредящо на бистротата на мисълта му. Гоблените, наложени като канон, незнайно защо представляваха онагледяване на групи от дебели нимфи и недотам прелестни овчарки с вторачен поглед. Сметката впрочем беше повече от прозрачна. Това беше нейния, на кралицата ход, продиктуван от чудовищната й ревност. Както и да го погледнеш, имаше логика. Нищо чудно, че кралят често изглеждаше потиснат. Що се отнася до Фишек, просто не му се мислеше как би се почувствал лично той, ако непрекъснато се намира пред дулата на тия големи опулени очи и се опитва да управлява кралство, заобиколен от стени, от които го следят грозни женски създания, будещи потрес не толкова с чертите и формите си, колкото със струящата от тях глупост. Кралят, който по понятни причини, винаги живваше в тая стая, където кой знае защо имаше само един, при това неомрачен от присъствието на урунгели гоблен, моментално забеляза кацналата на завесата калинка. С отвращение на истински крал внимателно я огледа и я метна от прозореца, който отвори с една ръка и с неприкрито раздразнение. Фишек си го знаеше отдавна, че кралят страда от тежка форма на мания за преследване. Затова изработването на решението къде именно да трапоса бръмбарчето се беше оказало трудна задача. Не желаеше да причини на този достоен мъж поредното огорчение, от друга страна държеше да научи от първа ръка какви са плановете на техни величества за бъдещето на тяхната страшно присядаща на Фишек сладка дъщеричка Виолетка. От разговора става ясно, че и двамата се чувстват прецакани от избрания начин за женитба съгласно каноните на приказката, особено любима на сантименталната кралица, която е поръчала за Виолетка същото колие от перли, каквото има и русата хубавица със затворени очи от корицата на любимата й книга на Шаро Перото. Няма значение, че нейната сладка принцеска е брюнетка и не е точно копие на нейната приказна икона. Която е гледала в унес по време на бременността по съвета на мъдрата си стара дойка. В един момеит кралят, раздразнен от прекаленото вторачване на съпругата му в дребните детайли, ще отвърне на половинката си, че вместо да ангажират въоръжените сили и стражниците с претърсване на двореца за вретена, бабишкери и други съмнителни предмети и лица, тя все пак би могла да се сети да преброи позлатените прибори за орисниците. А не в последния момеит, както винаги да се окаже, че липсва комплект именно за злата орисница, за да нямат проблеми, а не да ги отстраняват. Но нищо, има време докато принцеската навърши рисковата възраст. Като дотолкова е раздразнен, че казва на Н.В., че тя е случила, че той е дошъл да я целуне и събуди. Ами ако дъщеря им заради едни прибори не случи на принц! Къде е гаранцията, че докато те спят, първият довтасал принц, случайно минал покрай обраслата с трънаци ограда и пожалил един кат дрехи, заради една нищо и никаква целувка ще се окаже най-подходящия за единствената им дъщеричка? Не се залага втори път на един и същи сценарий, казва той, макар че си личи че е сигурен че няма да бъде разбран. И допълва, че той например отдавна е изпратил съгледвачи тук и там и има някои кандидати предвид... Те като родители биха могли да изберат нещо подходящо, кой по-добре от тях познава дъщеричката... А сега? Едва ли ще им се размине стогодишния сън, че и ангажират стражите и войската... Защо ли не се учудва, когато Кралицата оскърбено казва, че тъкмо е искала да изпрати за още един комплект, когато внезапно той я е ангажирал с избор на подходящо жабо, така че... Ще стане дума за това, че след тези 100 години спане идва ред и на сватбата, после стават баба и дядо, и тогава единствено ако първородното дете е момче ще имат шанса да сменят приказката... Иначе пак в режим 16 години будуване, сто години сън и така до безкрайност, не намирате ли, че това малко омръзва ваше величество? Постигат известен консенсус, като решават, че вече се върви по тоя сценарий и примирени със съдбата си решават, че с оглед разходите, които ги чакат скоро след събуждане е по-разумно да огледат контингента от спящи придворни и слуги. Които отсега проявяват опърничавост и решават кой да спи или да не спи без да ги е еня за хазната и другите проблеми – трябва нещата да бъдат вкарани в ред... Темата ги сближава, обсъждат разни аристократи, ударили го през просото, решават да сменят един коняр и прочее битовизми. И вече примирени, че така и така ще се спи, понеже познават що за зло е орисницата, от чиито прогнози няма отърваване, решават… тука може много интересен разговор да стане, защо именно е важно от финансова гледна точка те да определят кой ще спи. Разумно е да се консолидират и да вземат мерки да направят прецизна селекция, защото рискуват да се събудят със сбирщина от лентяи и кариеристи, а добрите да бачкат. Но поради това, че не е ясно кой не спи, разни магьосници да ги доят и експлоатират. И да точат сто години външните източници за закърпване на положението с отънялата хазна. Междувременно по време на първата фаза, докато мама и тати се карат, Виолетка в будоара си се е преоблякла в дрехите, отдавна ушити за стогодишния сън, и се кипри пред огледалото. Замечтано оглежда профила си, любува се на красотата си и си представя колко ще е красива като заспи. Това е основното й занимание откакто става ясно, че животът ще тръгне по тоя сценарий. Говори си сама и заявява, че е много по-красива от принцесата от противната любима книжка на мама... Като личицето й се омрачава само когато си казва: Ами ако намерят вретеното и ако няма да се спи... Много се тревожи да не й се размине лежането на обширното розово легло с тези разкошни дрехи, толкова красива... И когато отива да се похвали на мама и тати с тоалета, просто не я свърта... дочува сериозната част от разговора за мама и тати, амбицирани да отложат сценария и да променят интригата, на пръсти се връща и побеснява. Защото в разговора се споменава, че част от претърсването ще се съчетае с ремонт, а за успокоение на Виолетка, ще й се каже, че задължително ще се нанка. Тоест интригата е, че те все пак са предприели много сериозни мерки, за да й спестят спането. Тя се прибира, оглежда красотата си и си казва, че тия не й минават. И за да не я прецакат решава да не чака рождени дни, след като те са толкова подмолни и некоректни… Трябва е да се задейства незабавно, че току виж разкарат вретеното и всичко остро – и после ньенте целувка от принц с тоалета, старите ще се намесят и ще стане повече от тъпо.Освен това тя иска, иска, иска да се убоде и да легне бледа и красива на голямото розово легло – започва да тренира позата, гледа замечтано тавана, вдига краче и се любува на обувката, търкаля се, навива букла на пръстчето си, изобщо тренира за сладкия сън и прехвърля варианти какъв да е принца, като особено държи да е със сини като незабравки очи, после решава защо не черни като въглени – хвърля тонове интелектуална дейност и се търкаля в леглото... От друга страна си личи, че крои нещо... Внезапно скача и решава да провери какво става при мазето, където под претекст складиране на мебелите да не пострадат от боята, яки лакеи, мязащи на стражи от известно време мъкнат не само мебели, но и пълни с нещо сандъци. Облечена с тоалета намята сив плащ с качулка и с победоносен вид изскача в коридора, стъпва на пръсти. И хоп, бинго! Двама пазванти мъкнат огромен сандък, от който стърчат разни железа, и се насочват надолу по стълбите. Вратата към мазето е отворена. Тя коварно като прилеп се шмугва в гръб и ги следва. За неин късмет ония оставят сандъка, за да отключат – и тя вижда най-отгоре нещо остро, грабва го и като птица отлита нагоре по стълбите и тича към будоара, нахлува вътре, заема най-съвършената поза, върти се и пред огледалото, защото мама отдавна й е дала кутийката с диадемата и колието. Прави се красива, убожда се без да й дреме за ремонта, за мама и тати, за това кой е в двореца, кой ще спи или няма да спи. Колкото по-рано заспи, толкова по-рано ще дойде принца да я целува красива, освен това стогодишниият сън е сигурен. Тя е голяма и взема съдбата си в своите малки красиви ръце. Убожда се с и аз не знам какво, пъхва го сънено под леглото и блажено заспива. Пазвантите заспиват до арката след завоя, кралят и кралицата в стаята. Всичко живо спи. да поразгледа какво става в столицата... Какви са клюките и коментарите на гражданството за ставащото в двореца. Казва си, че целувката се е състояла, щом е буден, но какво е станало после, как е ситуацията? То се знае, глашатаят току-що е разгласил новината за успешното събуждане на Т.В., тяхната еднствена дъщеричка и за антуража в двореца. Странното е, че но коментс. Липсва всякаква яснота по въпроса за взаимността на чувствата на събудената лигла и на целуналия я принц – а дали е принц, пак няма инфо. Казва си, че при нейното характерче, с нейните капризи и празнословие пак е добре, че се е намерил някой да отметне работата, някой залутал принц се е прелъгал да я целуне барабар с нейното дар-слово… Отметнал е най-важната работа – прежалил се е да я целуне, та да се събудят всички. Лошо няма. Защото още преди внезапното заспиване – преждевременно при това – обстановката доста се е замъглила поради рокадата на слуги и аристократи, желаещи да заспят групово или решили да се спасят, за да си отживеят без спящите. Освен това още навремето така й се е носела славата на капризно и лигаво създание, че е цяло щастие тия сто години да замажат на какви пачи яйце се натриса принца. От тази гледна точка дори му се струва, че сто години са малко време, някои апокрифи – измисли – може да се пазят още. Да живее липсата на информация. Доволен е. Все пак го глождят съмнения дали докато са спали не е остаряла конфигурацията на кристалното му кълбо, та може да не хваща актуалното инфо. Параноично решава, че някой изобретател може да е поработил върху изкривяване на инфото. Так че Фишек решава да добие лични впечатления какво става в двореца. А там съдейки по звуците, долитащи от коридора, цари странен хаос, някакво необичайно раздвижване… Както удостоверява това от пръв поглед Фишек, след като наднича в коридора с извивки, подобен на лабиринт, който тихо ехти. С изумление вижда как преди чупката две аристократки се млатят с истерични крясъци и може да са се вкопчили в перуките една на друга . Някакви сънени лакеи ги разтървават. Фишек светкавично се скрива и се подключва отвътре за по-сигурно. Кой знае защо на пръсти отива при прозореца и поглежда към градината, зад която има хубава полянка – там се готви дуел – двама си хвърлят надменни сънени погледи, оголили шпаги. Масовката от зяпачи аристократи с чаши кафе и запалени пури или лули е налице, идват и други. Секундантите – и те налице. Фишек отива и той озадачен да си направи кафе и да изпуши една лула. Тръшва се на люлеещия стол и доста озадачен пуши. Недоумява какво всъщност става. Ослушва се, защото зад вратата на талази минават някакви и долитат реплики от сорта “ние като сме спали сто години да не сме пасли трева” и вулгарен смях. “Тоя стогодишен сън ще ти го изкарам през носа, маркизе”, “добре, че се наспах и разбрах що за змия съм завъдил в пазвата си”, може и по-готини – измисли бе. Фишек внезапно се светва, че по време на стогодишния сън явно мнозина са сънували твърде интересни сънища и внезапно са наместили някой-друг пъзел, който им е убягвал поради свръхзаетост наяве. Богът на сънищата се е напънал и за сто години е решил да покаже на някои най-после голата истина на някои умни глави, които поради отдаденост на служебния дълг или поради вменени им в повече понятия за чест, морал и прочее възвишености, не са си позволили да изтълкуват правилно сънищата със заобикалки, не са сглобили правилно мъглявите намеци и са им треснали самата истина, чистата истина право в очите, буквално, за да няма недоразбрали. Самият Фишек се чувства някак странно. Ясно помни един-единствен сън. Лута се дълго из зелена гора, после внезапно излиза на ширнала се зелена поляна, след която се съзира в далечината столицата на кралството, разпиляна сред хълмовете зад крепостната стена, по която се разхождат стражи. После внезапно преминава по спуснатия мост под внимателния поглед на стражите, застанали от двете страни на арката – и на мига се събужда. Решава, че сънят, в който той сякаш не е точно той, не заслужава чак толкова внимание, твърде е обикновен. Макар че наяве нищо не се е случило по този начин. Оглежда се наоколо – и отново странна визия, сякаш за пръв път вижда стаята си, което е нонсенс. Изместване някакво – хем той е същият, пък не е същият. Решава че това се дължи на дългия сън. Нормално е за сто години да забрави как стоят нещата, ще му мине. Започва да се разхожда назад-напред, за да размисли върху картинките и да реши какво да прави.

а това пък няма начин нали да е негов текст щото е със заковано от интерпол данс и 007 каките ви сийки с фибички не ами ЦРУ ФСБ не групата а служба безопасности понеже ядрените неща ги интересуват представете си и тях...

така че ето останалите неща по въпросите за преводи тук, пък вие трийте, но клуб ПРЕВОДАЧИ стана ВИП и са изтрити събеседванията с въпроси по същество за преводи относно чаркове на реактора дето като ефир давах отговори по същество така че копвам за фейсбука и трийте.



Windows Vista[линк]
ISBN:978-954-761-251-8
Аршад Котеча
212 стр.
Анотация:
ИЗЧЕРПАНА
Защо да предпочетете “Windows Vista в лесни стъпки”? “Windows Vista в лесни стъпки” разбулва петте различни версии на Windows Vista (Business, Enterprise, Home Premium, Home Basic and Ultimate). Тази книга разяснява ключови моменти като стартиране, основни функции за управление, използване на приложения, управление на фай­лове и папки, печатане и шрифтове, сърфиране в интернет и конфигуриране на локална мрежа. Тя изследва новия интерфейс на Windows Vista, включително и Windows Aero, особеностите по отношение на сигурността, Windows Mail и мултимедия, обяснява активирането на системата, архивирането и Windows Update. Независимо дали сте начинаещ потребител, или вече сте използвали предишна версия на Windows, “Windows Vista в лесни стъпки” ще ви бъде нужна, за да овладеете новата визия на операционната система.
Мнения за книгата
като ГЛЕДАМ ПАК МИ ВМЕНЯВАТЕ НЕГРАМОТНОСТ, НО ТОВА НЕ Е В МОЯ СТИЛ НЕГРАМОТНОСТ. СЛАБ 2
val dir.bg hallo neonel; ect. ПРОФЕШЪНЪЛ ТРАНСЛЕЙШн
13 март 2015
19:52:16
24 страница ГЛАВА ПЪРВА JAVA SCRIPT Е НОВ И МОЩЕН ЕЗИК ЗА ПРОГРАМИРАНЕ НА WORLD WIDE WEB. ТОЙ НЕ САМО ОСИГУРЯВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ИСТИНСКИ ИНТЕРАКТИВНИ WEB СТРАНИЦИ ... ПРОПУСК ______ ЗАБЕЛЕЖКА JAVASCRIPT СЕ ПОДДЪРЖА ОТ NETSCAPE NAVIGATOR ECT. PROPUSK WEB WORLD WIDE WEB, ИЛИ ЗА КРАТКОСТ /ИТАЛИК/ WEB, Е ЕДНА ОТ НАЙ-ПОПУЛЯРНИТЕ УС-ЛУГИ, ПРЕДЛАГАНИ В ИНТЕРНЕТ. ПРОПУСК НЕ СЪМ МАШИНОПИСКА И ВЕЧЕ НЕ СЪМ ПРЕВОДАЧ МАЛКО ИСТОРИЯ: КАКВО ТОЧНО Е WEB /НЯМА ИТАЛИК/? WEB Е СЪВКУПНОСТТА ОТ ВСИЧКИ БРАУЗЪРИ, СЪРВЪРИ, ФАЙЛОВЕ И ДОСТЪПНИ ЧРЕЗ БРАУЗЪР УСЛУГИ В ИН-ТЕРНЕТ. СЪЗДАДЕН Е ПРЕЗ 1989 Г. ОТ КОМПЮТЪРНИЯ УЧЕН ТИМ БЪРНЪРС- ПРЕПИС ОТ КНИГАТА ПЪРЛ, ЦГИ И ДЖАВА СКРИПТ НА СИБЕКС ПО КОЯТО КРЕЧИ77 Е УЧИЛ ЩО Е ТО ИНТЕРНЕТ И ТОЙ КАЗА В МЕТРОТО С КАРД ОРИНДЖ И СНИМКАТА НА БРАТ СИ ВЛАДИМИР ПОЛЯНОВ, ЧЕ ЩЕ ПОСТАВИ САЙТА НА ПРОФЕШЪНЪЛ ТРАНСЛЕЙШЪН А ПЪК ЗА БТК И ПРОЧЕЕ СЕ ОПРАВЯЙТЕ БЕЗ МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ КОИТО НЕ СА СИ НАПРАВИЛИ ПАЛАТ НА ТРИ НОМЕРА СТАВА ЛИ? СТРАНИЦА 25 НА СЕКТАНТСКИ ИНТЕРНЕТ ЕЗИК 007 ЛИЙ;НЕГОВАТА ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕЛ БИЛА ДА ОПРОСТИ КОМУНИКАЦИИТЕ МЕЖДУ УЧЕНИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ. ДОКАТО РАБОТИ В CERN, ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА АТОМНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (ИЛИ СЪЩО ЕВРОПЕЙСКА ЛАБОРА-ТОРИЯ ЗА ФИЗИКА НА ЧАСТИЦИТЕ) В ЖЕНЕВА, ШВЕЙЦАРИЯ, БЪРНЪРС- ЛИЙ ПРОЕКТИРА WEB И ПРАВИ ТАКА, ЧЕ ДОКУМЕНТИТЕ ОТ ЕДИН КОМПЮТЪР В ИНТЕРНЕТ ДА ОСИГУРЯВАТ ВРЪЗКИ КЪМ ДОКУМЕНТИ ОТ ДРУГИ КОМПЮТРИ В ИНТЕРНЕТ. ЗА МНОГО ХОРА НАЙ-ДОБРЕ ПОЗНАТИЯТ ЕЛЕМЕНТ ОТ ууу Е БРАУЗЪРЪТ. ПРОДЪЛЖЕНИЕ СЛЕДВА... ГЛАВА - ИЗУЧАВАНЕ НА ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ. ФРеНСКИ КУПОН НОМЕР 11559 НА КАРТАТА НА БРАТ МИ ЗА ПАРИЖКОТО МЕТРО... ОРАНЖЕВ ЦВЯТ... МАГАЗИН ОРАНЖ ПАРДОН ОРИНДЖ... ПРИЯТНА ВЕЧЕР ТАЯ НОЩ МИ СЕ КУПОНЯСВА. ОПТИМИСТ ЗА ОПТИМИСТИТЕ ПЕСИМИСТ ЗА ПЕСИМИСТИТЕ И МИЗАНТРОП КАТО ЦЯЛО.
доносник на МОСАД И_НТЕРПОЛ ДАНС И БЕЛИЯ ДОМ И ТАКа нататък - не стига място баце...
11 март 2015
13:25:37
Ким Филби Моята тайна война (5) (Спомени на съветския разузнавач) Данни Сваляне / Връзки Коментари (0) Включено в книгата КорицаМоята тайна война Спомени на съветския разузнавач Ким Филби Библиотека „Героика и приключения“ Мемоари Оригинално заглавие: My Silent War, 1968 ( Пълни авторски права ) Превод от руски: Димитър Ненчев, 1981 ( Пълни авторски права ) Форма: Документалистика Етикети: Документална литература История Шпионаж Оценка: 5,4 (Ч 5 гласа) Вашата оценка: (Дадена на 15 февруари 2015 в 14:13) Произведението е отбелязано като прочетено. Избрани (Прескачане на съдържанието)Съдържаниепоказване Глава I ПОСТЪПВАНЕ НА РАБОТА В СЕКРЕТНАТА СЛУЖБА Доколкото си спомням, за пръв път установих връзка с английската секретна служба през лятото на 1940 г. Този проблем ме интересуваше дълги години. Още в нацистка Германия и по-късно в Испания, където бях кореспондент на вестник „Таймс“ при въоръжените сили на Франко, аз изпитвах някаква надежда, че ще ми „дадат знак“. Бях уверен, че веднага ще позная „своя“ човек още щом той ми направи първия предпазлив намек. Представях си го слаб, загорял, разбира се, с подстригани мустачки, не много приказлив и вероятно ограничен. Той, естествено, ще ми предложи да работя в името на родината и ще се намръщи при споменаването на заплатата. Но уви! Нищо подобно не се случи. Единственият офицер от разузнаването, който прояви към мене някакъв интерес в Испания, беше германец, някакъв майор фон дер Остен, наричан дон Хулио. Той загина в началото на Втората световна война при автомобилна катастрофа в Ню Йорк. Дон Хулио често ме водеше в помещението на абвера в манастира „Де лас Есклавас“ в Бургос и ми обясняваше големите карти, окачени по стените и набодени с обичайните цветни топлийки. Цяла година от време на време той ме гощаваше с обеди и вино и тази близост изглеждаше полезна. Но в края на краищата стана ясно, че той се интересува от мене с единствената цел да го представя на една моя по-зната дама. Когато му направих тази услуга, майорът веднага й предложи да работи за немското разузнаване и да изпълнява и други обязаности. Дамата с възмущение го прогони и той се отдръпна от мене. Когато избухна Втората световна война, „Таймс“ ме изпрати в Ара като свой кореспондент, акредитиран към щаба на британската армия. През юни 1940 г. се завърнах в Англия, след като бях два пъти евакуиран — от Булон и от Брест. В Лондон написах за „Таймс“ две-три статии, в които правех обобщение на кампанията и посочвах различните й морални аспекти. Не помня точно какво писах тогава. Като прочетох неотдавна острата критика на тази кампания в мемоарите на Ли-дъл Харт, аз изпитах само чувство на облекчение за този пропуск на паметта си. Изглежда съм писъл ужасни глупости. И така, в края на юни аз останах без работа. По този начин разполагах с много свободно време, за да планирам своето бъдеще. Главното беше да избера правилно основата, върху която да го изграждам. Реших да напусна „Таймс“, макар че там винаги се отнасяха добре към мене. Но полевата армейска цензура уби у мене всякакъв интерес към военната кореспонденция. Опитайте се да напишете дописка от фронта, без да споменете нито населения пункт, нито номера на военната част, и вие ще разберете какво имам пред вид. По-късно английската военна цензура стана по-либерална, но в периода на странната война тъпите ограни-чения на цензурата се сравняваха (не в нейна полза) с практиката на цензорите на генерал Франко, която по това време бе подлагана на остра критика. Но като реших да напусна „Таймс“, аз не биваше да забравям, че наближаваше времето да бъда повикан на редовна военна служба. Нямах никакво желание напълно да загубя контрола над своята съдба, затова с нарастващо безпокойства продължавах да „кова желязото“ за себе си, като се стараех да не го прекаля. Имах една многообещаваща среща с Френк Бърч, която ми организира наш общ познат. Френк Бърч беше важна фигура в държавната школа за кодове и шифри — криптографическо учреждение, което се занимаваше с де-шифриране на кодовете на противника (и на приятелите!). Но Бърч в крайна сметка ми отказа под обидния предлог, че не може да ми предложи заплата, отго-варяща на моя труд. Огорчен, аз тръгнах към Холъуей за медицинския преглед. След няколко дена ме извика в своя кабинет завеждащият международния отдел на „Таймс“ Ралф Дийкин. Той опули в мене очи, наду бузите си и смръщи чело — това правеше, когато беше разстроен. Някои си капитан Лесли Шеридън от военното министерство му позвънил и попитал дали съм свободен за военна работа. Шеридън не направил добро впечатление на Дийкин, макар и да се представил за журналист, доколкото в миналото бил свързан с „Дейли мирър“. Накратко казано, Дийкин не искаше да има нищо общо с тази история и започна да ме убеждава да се откажа. За съжаление, аз трябваше да го разочаровам. Никога не бях чувал за Шеридън, но реших да кова желязото, докато е горещо. И веднага приех поканата. Скоро след това ее срещнах с госпожа Мърджъри Мекси във въшния двор на хотел „Сънт Ърмин“, близо до станцията „Сънт Джеймз парк“ на метрото. Госпожата беше много приятна възрастна дама. Аз нямах никаква представа, а и досега не зная какво положение заемаше тя в държавната система. Но госпожа Мекси говореше авторитетно и очевидно в крайна сметка е имала право да ме препоръча за „интересната“ работа. В началото на нашия разговор тя засегна въпроса за евентуална политическа работа срещу немците в Европа. От десет години аз сериозно се интересувах от международната политика, бях обиколил много европейски страни, имах повече или по-малко вярна представа за подривната дейност на нацисткия режим, ето защо се показах достатъчно добре подготвен за разговора с госпожа Мекси на тази тема. Впрочем, през този период в Англия твърде малко хора сериозно се замисляха над тези въпроси, така че и представите на самата госпожа Мекси съвсем не бяха ясни. Този първи изпит издържах успешно. Госпожа Мекси ме помоли да се срещнем още веднъж с нея на същото място след няколко дена. На втората среща тя се яви заедйо с Гай Бърджис, когото аз добре познавах. Отново ме подложиха на проверка. Вдъхновен от присъствието на Гай, аз се стараех да се покажа в най-изгодна светлина, без стеснение подхвърлях имена, като че давах интервю. Моите събеседници от време на време се споглеждаха. Гай важно и одобрително клатеше глава. Оказа се, че аз напразно съм си губил времето, тъй като решението било взето предварително. На раздяла госпожа Мекси каза, че ако дам съгласието си, трябва да прекъсна връзките си с „Таймс“ и да премина на разположение на Гай Бърджис на Кекстън стрийт, в същия квартал, където е хотел „Сънт Ърмин“. От страна на „Таймс“ не срещнах спънки. Дийкин изду бузи, повъздъхна, но той не можеше да ми предложи нищо по-интересно. И така, аз безшумно напуснах Принтинг хаус скуеър. Реших, че новата секретна и важна кариера ме очаква, а също, че мой дълг е да се възползувам от опита на единствения си познат сътрудник на секретната служба. Затова съботата и неделята прекарах в черпене с Гай Бърджис. В понеделник официално му се представих. Учреждението, в което постъпих на работа, се наричаше Сикрет ннтелиджънс сървис (Си-ай-си — СИС). То е широко известно и под названието МИ-6, макар че обикновените хора го наричаха просто секретната служба. Останах учуден, че така лесно бях приет на служба. По-късно се изясни, че единственото проучване на моето минало била обичайната проверка в МИ-5 (контраразузнаването), където проверили името ми по регистрите и дали краткото заключение: „Нищо компрометиращо няма.“ Сега всеки нов шпионски скандал в Англия поражда поток от умозаключения относно „позитивната проверка“[1]. Но в ония райски времена никой не беше и чувал позитивната проверка. Понякога през първите седмици даже ми се струваше, че съм попаднал някъде съвсем другаде[2], че някъде има друга служба, скрита в сянка, действително секретна и действително могъща, способна на такива задкулисни машинации, които оправдават вечната подозрителност на французите. Скоро обаче стана ясно, че такава организация не съществува. Това бе краят на илюзиите, но аз го понесох безболезнено. Най-напред Гай ме заведе в определения за мене кабинет. Това беше мъничка стая с маса, стол и телефон. Гай ядосано изпръхтя и излезе в коридора. Скоро той се върна с топ хартия, която остави на масата. Доволен, че сега бях напълно обзаведен за изпълнение на служебните си задължения, той ми каза, че заплатата ми ще бъде като неговата — 600 фунта стерлинги годишно. Парите се получават в брой всеки месец, без удръжки за данък върху дохода. Не биваше повече да се интересувам от всеки секретен шилинг. Фактически зад тази секретност на заплатата се криеше очебийно неравенство. Всеки контакт между началник и подчинен теоретически беше частен, таен договор и ако началникът можеше да ангажира работника А по-евтино от Б, каквито и да са неговите качества, шефът би постъпил глупаво, ако не направи това. Но аз бях напълно доволен от предложените ми условия и скоро ме представиха на някои мои бъдещи колеги. Подразделението на СИС, в което попаднах, беше известно като секция Д (диверсия). Никога не съм виждал устава на тази секция, ако изобщо съществува. От разговори с колегите разбрах, че задачата й е да спомага за разгрома на противника посредством организиране на активна съпротива и разрушаване чрез невоенни средства на източниците на мощта му. Началник на секцията беше полковник Лоурънс Гренд, на когото ме представиха няколко дена след постъпването ми. Висок и слаб, той поразително приличаше на въображаемия човек, когото очаквах да ме завербува в Германия или в Испания. Разликата се състоеше в това, че той по никакъв начин не можеше да бъде смятан за ограничен. Свободно и бързо се ориентираше по всички въпроси, влизащи в кръга на неговите огромни отговорности, без да проявява безразличие към никоя идея, колкото и значителна или даже странна да изглежда тя. По това време се отделяше голямо внимание на идеята за взривяване на Железните врата на Дунава с цел да се прекъсне доставката на румънски петрол за германците. Бях виждал Железните врата, затова ме порази хладнокръвието, с което моите колеги говореха за взривяването, като че ставаше дума да се разруши шлюз на канала „Риджънт“. Подобна акция съвсем не съответствуваше на оскъдните ресурси на секция Д през 1940 г. И когато този опит все пак беше направен, юго-славската полиция го разкри и го ликвидира в зародиш, което постави английското правителство в неудобно положение. Със същото несъответствие между задачи и средства се отличаваше предложението да бъде нарушено снабдяването на немците с нефт чрез „изваждане от строя на бакинските нефтени залежи“. Впоследствие ми се удаде възможност да видя бакинската нефтена промишленост и се забавлявах с мисълта, как именно биха пристъпили англичаните към изпълнението на такава задача, ако допуснем, че започнат да действуват от база в Кайро. Дори и през 1940 г. бих сметнал разговорите на тази тема за празна фантазия, ако не бях присъствувал на пресконференция в Ара, свикана от генерал Паунл, по това време началник на щаба на лорд Горт. Генерал Паунл тогава заяви, че като се отчита мощта на линията Зигфрид, най-добри перспективи може да даде един удар през Кавказ.[3] В случай на успех такъв удар ще пробие „слабата източна отбранителна система на Германия“ и ще открие възможност за англо-френско настъпление. Лоурънс Гренд никога не получи средствата за осъществяване на своите идеи, въпреки че такива бяха щедро отпускани на неговите приемници. Лондонските служители на Гренд можеха да се съберат в една голяма стая. Така и ставаше всяка неделя, когато ние редовно се събирахме в неговата извънградска вила, където неизчерпаемите теми за обсъждане бяха само планове, планове и планове. В разузнаването за Гренд оставяха едва ли не само трохите. По-старите и утвърдени подразделения на разузнаването с неодобрение срещаха опитите да се вземе по-голямо парче от „секретната“ баница. Изхождайки от правилната предпоставка, че саботажът и подривната дейност сами по себе си не са безопасни (виновниците за взривовете не е трудно да бъдат разкрити), работниците от разузнаването с удоволствие бързаха да направят необоснования извод: саботажите чрез взривяване са кажи-речи напразно губене на време и пари, така че е по-добре всички финансови средства да се ползуват за финансиране на „тихия“ шпионаж. Затова исканията на Гренд, отправени до Министерството на финансите и въоръжените сили, често биваха омаловажавани още в самата разузнавателна служба. В най-добрите случаи на Гренд оказваха твърде сдържана подкрепа. В сферата на политическата подривна дейност имаше още по-големи трудности, тъй като тук се засягаха основните аспекти на британската политика. Английското правителство бе свикнало да поддържа монарсите и олигархите в Европа и беше против всякакви форми на подривна дейност. Единствените, които можеха да оказват някаква съпротива на Хитлер, бяха представителите на левите движения — селските партии, социалдемократите и комунистите. Само те бяха способни с риск на живота си да се борят срещу окупаторите. Но беше малко вероятно те да започнат да действуват заради интересите на английското правителство, продължаващо да кокетира с крал Карол и принц Павел, чиито власти системно преследваха всички леви в периода между двете войни. Така че в Англия идеолозите на подривната дейност започваха своята работа при сериозни спънки от страна на Министерството на външните работи и твърде късно разбраха, че какъвто и да бъде изходът от войната, слънцето на техните любими мерионетки е залязло завинаги. Затова няма нищо чудно, че в най-решителния момент съпротивителните движения се ориентираха към Съветския съюз и че балансирането на съветското влияние във Франция, Италия и Гърция можа да се осъществи само с присъствието на многочислени англо-американски въоръжени сили. От съобръжения за конспирация и удобство всички офицери от СИС получиха условни обозначения, които се използуваха в кореспонденцията и при разговор. Полковник Гренд, естествено, беше Д. Началниците на подсекции бяха известни като ДА, ДБ и т.н., а за техните помощници се прибавяха цифри, например ДА-1. Гай беше ДУ. Според установения ред, аз трябваше да бъда обозначен ДУ-1, но Гай деликатно обясни, че условното обозначение ДУ-1 предполага определна подчиненост от моя страна, а той иска да ни смятат равноправни. И разреши дилемата така: вместо цифра към моето обозначение да се добави буквата Д. Така моята кариера на работник от секретната служба започна с условното обозначение ДУД[4]. Подсекцията ДУ не беше идеалната отправна точка за моята кариера. Исках да намеря свое — собствено място в службата, за което преди всичко беще необходимо да разбера как тя е организирана и с какво се занимава. Гай бе превърнал своята подсекция, в своеобразна фабрика за идеи. Той гледаше на себе си като на колело, което при въртенето си изхвърля идеи вместо искри. Къде попадат тези искри, него, явно, не го интересуваше. Дълги часове той прекарваше в кабинетите на другите сътрудници, където предлагаше своите идеи. Когато се въодушевяваше, из коридорите гърмеше само неговият смях. След като бе прекар