Когато осъзнаеш

Че си отхвърлен от всички, ненужен и непривлекателен, с глупаво държание и скучен, посредствен в работата, с нисък интелект и без каквито и да било качества и таланти... с една дума си едно нищо за себе си и за света. Независимо колко се мъчиш да бъдеш нещо, просто не ставаш и винаги е било така. Където и да отидеш, ти посочват вратата и ти дават да разбереш, че не те бива. На околните също не им пука за тебе и дори си им досаден. И сам намираш, че не си нищо повече от безформено мекотело. Не можеш да се сравняваш с останалите, всеки от които има поне по едно качество, с което да се похвали, и всички някога са били обичани, докато ти не можеш и да мечтаеш за това, защото просто си един боклук и навсякъде ти го казват пряко или косвено.
Какво правим тогава? Струва ли си да живееш?

Да започнем така
Ти си образована жена. Имаш сериозна професия. Работиш за семейният бюджет наравно с мъжа си. Майка си, и се грижиш за децата си.
Моделираш чудесно. Кой може да направи толкова прецизна миниатюрна фигурка?!
Аз не мога...
Е, да... Има по-добри от теб във всяка област...И от мен има...
Но точно като теб, няма други

Човекът Джуъл е пълноценен отвсякъде.
Сякаш жената Джуъл се е огледала в криви огледала.
И сякаш добре се наказва. Защо преди някой да я отхвърли, тя да не го направи сама. Бързо, лесно и ефективно. Поне не се хабят излишни усилия

Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!

Какво правим тогава?

Спираме да си мислим глупости и си сипваме едно малко.

Какво правим тогава? Струва ли си да живееш?

Щом си тук и си жива - животът има нужда от теб точно сега и точно такава, каквато си. От теб зависи как ще се определяш и как да живееш. Човек идва на този свят и прави това, което може с това, което има.

Че си отхвърлен от всички, ненужен и непривлекателен, с глупаво държание и скучен, посредствен в работата, с нисък интелект и без каквито и да било качества и таланти... с една дума си едно нищо за себе си и за света. Независимо колко се мъчиш да бъдеш нещо, просто не ставаш и винаги е било така. Където и да отидеш, ти посочват вратата и ти дават да разбереш, че не те бива. На околните също не им пука за тебе и дори си им досаден. И сам намираш, че не си нищо повече от безформено мекотело. Не можеш да се сравняваш с останалите, всеки от които има поне по едно качество, с което да се похвали, и всички някога са били обичани, докато ти не можеш и да мечтаеш за това, защото просто си един боклук и навсякъде ти го казват пряко или косвено.

Вчера видях един такъв на спирката на Кооперативния пазар в Люлин до казиното. Изпаднал тип, пройдоха.

Ти не си такава. Интелигентна, добре реализирана, семейна жена -- това е което си. И да, заслужава си да живееш... Най-малкото заради твоето семейство.

Вкусмихни се. Празници идат. Купи нещо хубаво за твоите близки, направи някакво вълшебство.

Тайните на египетските пирамиди

<3

Ти оздравя ли, че си позволяваш пак "лукса" да си мислиш глупости?
Не ти ли омръзна тая плоча на самата теб?


Песни о Паскале

Тогава започваш работа като охрана и гледаш да си на обект където има удобна маса за лаптоп и по възможност wi-fi.Аз съм минал точно по този път и на обекти където мога да ползвам лаптоп с интернет не само, че съм много добре, ами и шефовете ме ценят.Парите са по-малко отколкото трябва, но реално почти нищо не работиш и по цял ден висиш в интернет.

Явно си объркала пътя, това не е осъзнаване, а някаква моментна мисъл.

Добре е да намериш една дружка, която ти е сходна по душа. (дори да не е в твоето положение) Това помага да имаш постоянна връзка “отвън”.

Това, което си описала е твята моментна интепретация.

Това не е осъзнаване. Това е бягство от живота.

Осъзнаването идва, когато си отговориш на въпроса защо ти искаш да живееш. И се връщаш към живота, когато изоставиш сравнителните таблици и започнеш да го правиш.

Мисълта "За нищо не ставам" е просто мисъл, автоматично появяваща се. Кажи си "Това не съм аз, това е просто мисъл". Не се бори с нея, пусни я да си иде. Вместо да спреш с откриването на доказателства в нейна подкрепа, намери доказателства, които я оборват.

LuciferMorningStar

Блу, хайде сега помисли за хилядите, милионите болни хора, които впрягат Надеждата, за да живеят. Те виждат смисъл въпреки болките си..как би го обяснила това?
Ако моят критерии каква съм, го бях уеднаквила с критерия на хората пишещи тук, отдавна са съм се гръмнала, защото каква ли не бях. но пък беше интересно, как хора, с които дълги години сте писали заедно и се "познавате", се обръщат срещу теб..урок си е!

А обществото е просто една курва..усмихва ти се при пари и власт, а мръщи ти се, има те за глупав и какво ли не, ако не демонстрираш наличието на тези неща.

А иначе нямаш право на такива мисли, помисли само какво ще причиниш на хората, които те обичат..заслужават ли тази болка, само защото ти се луташ и губиш смисъла на живота?
Усмихни се, и светът ще ти се усмихне..

моят съвет е да се свържеш спешно с психолога си защото тук не можеш да получиш адекватна помощ по поставения въпрос

А който няма психолог, какво прави?
Ми и аз искам да се гръмна, къде ще ме пратиш?

Стани религиозна.

Съчувствам ти, и те прегръщам.

който няма пита гугъл къде има

Много искам да ти напиша, нещо с което да те успокоя, да ти кажа, че на всеки от нас, понякога му се случва да е скучен, да е посредствен, да е неудовлетворен. Да се е почувствал зле в определена компания, ситуация, да не е успял с даден проект и още, и още. Всички си имаме слабостите. Чела съм те и съм останала с впечатление, че си доста знаещ, деен и можещ човек, направо идеален. Ето, в моите очи ти си перфектна
Иди си купи едни екстравагантни обущета, дето на другите не им стиска да ги имат, нова боя за коса, ново палто, елегантен шал и съм сигурна, че ще бъдеш забележима и в къщи няма да могат да ти се нарадват! . Новото поражда ново самочувствие и няма нищо лошо да се обичаш
Прегръдки!

Всичко, което виждате в мен, не е мое-ваше е. Мое е това, което виждам във вас! Ерих М.Ремарк

Не се поддавай на тези гадни мисли. Още като се появят, веднага ги замени с хубави, положителни мисли. Кажи си: Аз съм умна, хубава и успешна, имам всичко необходимо-работа, мъж, деца.
Твоите лоши мисли са навик. Този навик трябва да замениш с нов навик.

Иди си купи едни екстравагантни обущета, дето на другите не им стиска да ги имат, нова боя за коса, ново палто, елегантен шал и съм сигурна, че ще бъдеш забележима и в къщи няма да могат да ти се нарадват!

Ахъм. Ще се изтупа Блу в нови дрешки, буйки и прическа, ще се завърти елегантно пред домашните, ще попита:
- Как изглеждам?
а те:
- Ми добре. Какво има за вечеря?

Беше писала, че когато се подготвяла за интервюта за нова работа и трябвало поне в почивните дни да отхвърля купища материал за учене, съпругът и щерката нервничели, че искат да им е ошетано, изпрано, изгладено, сготвено. Обаче, ако тропне с обувки трепач, изведнъж ще я забележат... на гладен корем. Тя се чувства подтисната, защото я пренебрегват, това не се променя с нова прическа.

Ний сме дебили и говорим само за червила и автомобили.

С новата визия ще я забележат!
А и новата визия не пречи на приготвянето на вечеря.

Всичко, което виждате в мен, не е мое-ваше е. Мое е това, което виждам във вас! Ерих М.Ремарк

Свикнала ги е да не я забелязват. Ако тя започне да забелязва себе си, това ще се отрази и в отношението на хората около нея.

LuciferMorningStar