До Америка и назад

Това ще бъде заглавието на книгата с разкази, която правя сметка да издам преди новата двадесет и първа година да е дошла.

Благодаря на тези от вас, които ми пуснаха мухата да свърша тази работа преди аз да съм свършил.
Някои от разказите ще бъдат отпечатани с допълващи ги коментари а накрая ще има и няколко кОли с цветни снимки към съответните разкази. Книгата ще бъде около 300 страници. Може да са повече, но няма да бъдат по-малко.

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

Драги наш Алеко,

стискаме ти палци.

Так держать!

" - О, вьl негр?
-Так точно, господин президент!
-Молодец! ТАК ДЕРЖАТЬ!"

(Патрис де Мак-Магон, президент Франции, к кадету Военной Академии"

Браво, Опти - решително и напред!

Браво опти, радвам се че се реши.
Все твърдиш, че не ти оставало много вгеме...
пак ти каквам, че баба ми почина на 97г.
Възхищавам ти се на енергията.

Чувствам се споменат, защото съм сред тези, които четат с удоволствие и съм искал още. Така че, като си купя книгата, ще я пратя за да ми я надпишеш :-) И съжалявам, че тази чудесна фраза е изтъркана, но съвсем наистина за мен ще бъде чест, ако го направиш.

Е, ОПТИ ще направи литературно четене официално и ще раздава автографите лично, нали Опти??!!!
Много те подозирах, с това рефрешване на разказите, тук в клуба, дали не си намислил нещо )))


Била съм коронавъзраст)))!!

книгата ще е безинтересна - ако не вкараш личен женски мотив!

Благодаря.

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

Ти и Грийна сте главните подстрекатели за това да се случи.
Благодаря. Книгата ще надживее снимките. Не можах да измисля как да съхраня снимките за общо ползване във времето.

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

Черешка със костилка който изяде
черешка във корема ще му порасте.

Баба ти доживяла 97г. Много хубаво, само дето аз не съм баба ти и нямаме нищо общо. Аз на колко - де да знам. Не искам да дърпам дявола за опашката. Много хора са си отишли преди да навъшат и 70.
То и не остана много за правене от моя страна. Жена ми вече не иска да предприемаме дълги пътувания с кола, да не взема да й погодя някой номер...без да искам разбира се. Не го казва така, но то се подразбира. Страх лозе пазело. Не я упреквам. Шубето е голям страх.

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

Надявам се и тази година да спретнем новогодишен клубен купон и най-после да се видим и запознаем лично. Ти също имаш книга в мен за надписване.

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

Е, ОПТИ ще направи литературно четене официално и ще раздава автографите лично, нали Опти??!!!
Да, без четенето, моля.

....дали не си намислил нещо )))
Ами, защо не ме попита? С теб поне се виждаме по-често.

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

книгата ще е безинтересна - ако не вкараш личен женски мотив!

Каквато е, такава ще остане. Не ти я препоръчвам.

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

Так точно!

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

Това е добра новина :)

Тъкмо се чудех защо е толкова кратък текста.
Днес пообяд видях темата, но реших да я кликна когато имам повече време — а виждам тук 6 реда текст.

Предговор

1989-та година бях узрял за още една промяна. Животът ми в САЩ стана предвидим до болка. Това, което предвиждах не ми харесваше. Беше монотонно и скучно. Не бях женен, нямах деца и нямах изглед за задомяване. Да ходя на работа ежедневно до пенсиониране и след това да чакам смъртта си в уединение не беше нещо към което да гледам с желание. Трябваше нещо да променя!
Мина ми през ума преместване в някоя от държавите в южна Америка. Щях да си намеря работа сравнително лесно, да науча нов език, да създам нови запознанства. Започнах да се интересувам как да обиколя южната америка, да добия идея къде евентуално да се установя. Имах спестени средства за живот без нужда да работя за известно време. Бях на около 46 години, с достатъчно време пред мен за започване живот на ново.
Записах се за една екскурзия целяща да обиколи цяла южна Америка за около месец време. Надявах се да разбера къде бих се чувствал най-добре, добивайки ищах за живот на ново място.
От всички посетени места отсях три града, където имаше условия за живеене и работа близки до каквото бях свикнал. Това бяха Сантияго, Чили, Буенос Айрес в Аржентина и Рио де Жанейно в Бразилия. Върнах се в Хюстън, където се бях установил от ’76-та година и където имах работещ бизнес и започнах да правя планове. По същото това време дочух за промените, които ставаха в България и целия източен блок. Това даде друга насока на мислите ми. Какво ако животът в България тръгне в правилната посока, без комунизъм, свобода на хората да пътуват и работят където си поискат, да се обличат както им харесва и други такива с които вече бях на ТИ и ми харесваше. Щеше да ми спести време без да трябва да уча нов език, да свиквам с нови обичаи и т.н.
Реших да опитам тази нова възможност. Това обаче налагаше да продам бизнеса си. На бизнес не се ли отделя достатъчно внимание, пиши го бегал. В същото време се отбих до компанията за която бях работил цял живот, да проверя дали пък нямат някой проект в тази част на света, в който да мога да се включа. За мой късмет имаха и не само че имаха ами и търсеха хора с моята специалност да командироват за две години с шанс за още. Тъкмо бяха взели нов проект в Саудитска Арабия, където вече имах пет години работа през времето. Отбих се до личен състав и се разбрахме – ликвидирам си частния бизнес, сключвам двугодишен контракт и заминавам там на работа. Това беше идеалният за мен случай. През тези две години, по договор щях да имам поне шест ваканции от по две седмици платена отпуска. България е на хвърлей място. Ще ги изкарвам там и ще обикалям страната да проуча ще го бъде ли живот там или няма.
Продадох си бизнеса, назначиха ме на работа, всяка ваканция отивах в България, наемах кола и обикалях. Накрая на двете години си взех шест месеца неплатен отпуск, наех си апартамент в София и заживях там. Времето минаваше а на мен ми харесваше все повече и повече. Накрая реших – ще го бъде. Ликвидирах с живота в Хюстън, Тексас и се преместих да живея в София. Направих сметка, че със спестените си пари ще мога да си построя апартамент и спокойно ще изчакам до навършване години за пенсия. Стига съм работил. Вече бях навършил 50.
Започнах да се включвам в социалните мрежи. От всички възможни избрах да съсредоточа вниманието си в Дир.бг. Организираха се купони, срещах се с нови хора, завързах запознанства, започнах да пиша в клубовете. Така започнах да пиша и разказите си. Това продължи близо двадесет години. Едва когато съклубари подхвърлиха идеята да събера разказите си и ги издам в книга, се замислих за тази нова възможност. Но пък разказите ми бяха пръснати през годините и ми се изправяха косите като си представих каква къртовска работа би било да ги изравям един по един измежду хилядите мои писмени участия в ежедневието на няколкото клуба в които пишех.
През това време разказите продължиха да се трупат. Не всички обаче ставаха за публикуване в книга. Не бяха замислени за такова нещо. Дилема! Вече съм и на 77 години. Няма за кога да чакам повече. Трябва да реша. Представих си, че би било хубаво да ги имам структурирани на едно място, както бях направил с хилядите снимки правени по света по времето на моите командировки и пътувания. Някои от разказите ми бяха свързани с вече направените и публикувани снимки. В главата ми, разкази и снимки се преплетоха в едно. Помислих си, че в процеса на отделните разкази бих могъл да вплета някоя и друга снимка представителна към разказа, както и да публикувам линкове към съответните ми галерии със снимки за който прояви любопитство да види повече от тях.
В процесът на извличане на разказите от моите участия в клубовете на дир.бг попадах на коментари към някои от разказите, които се вплитаха в съответен разказ и ставаше част от него. Без този или дори тези коментари смисъла на разказа би се променил. По тази причина към някои от разказите съм прибавил и коментар на друг участник в дирската комуникация. Така всичкото разказано придоби по-завършен и цялостен вид.
Бих искал да прибавя също, че всичко написано е по истински случки оставили следа в съзнанието ми по една или друга причина.
Пожелавам на всички приятно четене и разглеждане на снимките във фотобазата, където са публикувани.
[линк] - Снимки правени вън от България
[линк] - Снимки правени в България

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

Пуснах и един по-дълъг. Белким ти свърши работа.

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"