Камилска вълна

Камилска вълна

Всички сме виждали камили, нали! Е, кажете ми от къде идва камилската вълна, като ги знаем че кожата им е гладка като на кон?
В Саудитска Арабия съм живял седем години. Виждал съм хиляди камили. Дори една си беше избрала да си легне точно пред главната порта на обекта. Собственикът й не можа да я накара да стане. Вдигнахме я от там с кран. Прекарахме под нея два широки колана (30 см), вдигнахме я с крана и я сложихме да легне в карусерията на камиончето с което беше дошъл собственика й. Откара си я.

Камила с камилска вълна видях за първи и последен път в Казахстан. До Алма Ата или Алмати, както и викат по света, има планина като наш'та Витоша, но два пъти по-голяма. Туй за информация само.
[линк]

От там заминах за Кзил Орда, където ни беше офиса а от там за обекта - петролни полета, на триста километра южно от Байконур. Бяха ни дали на разположение четири Тойота Ландкрузер с шофьори, за работните ни нужди. С преводачът си паснахме веднага, особено след като му запях "Мама я льотчика люблю..."

Един ден, след като си свърших работата покрай "скважините", преводача ми предложи да отидем до едни негови роднини, живеещи не далеч в степта. Викам колко му е. И тръгнахме. Наистина не бяха далеч. Половин час през полето. Гледам аз, татарска шатра. Преводачът ми, и той с дръпнати очи. То там кой ли не е. Роднините му - хептен. Пристигнахме и се започна един ритуал, едно нещо ...
Но нека първо за шатрата или още по-добре - за местността. Степ! Зимата много студено, лятото много горещо. Температурите - от минус 40 до плюс 40. Аз съм там април месец. Големият студ си е отишъл, но съм с грейка и топли обувки. Роднините на моя преводач, всяка пролет идват тук със стадото си камили, на лятна пАша. Пристигат в ранна пролет с шейни теглени от камили. Все още има сняг. Шатрите са сглобени и натоварени на шейните. Бяха вдигнали само една от тях. Другата беше още на шейната, разглобена.

Шатрата е голяма, може да има 30 - 40 квадратни метра, кръгла. Сглобяват дървена рамка и покриват и опасват тази рамка с дебело киче. Върху кичето – бризент. Върха на купола, на четири метра височина. По средата - половин квадратен метър отвор. С две въженца, парче бризент го затваря и отваря. По средата на пода, точно под отвора на покрива - огнище. Остатъка от пода застлан с рогоски. Няколко дюшека покрай стените, на които спят. Покрити са с черги и ги използват за сядане през деня. Безброй възглавници. Ниска кръгла маса близо до огнището. Шатрата имаше малко предверие. Мюсулмани! Трябваше да се събуем по чорапи и да си измием ръцете преди да влезнем. Поливаха ни до сами предверието. Влизахме на ръце и колене. Предверието беше дълго не повече от два метра. Навън слънцето пече и става горещо а вътре в шатрата - хладно.
Седнахме на възглавници около кръглата маса. Почерпиха ни айрян от камилско мляко. Също сложиха на масата по паница с кисело мляко, домашно омесен и опечен хляб а в друга паница - домашно бито масло също от камилско мяко. Хапнахме, поговорихме и излезнахме да видя и снимам камилите.

Баси ма-ма-тааааааааааа! Това не бяха камили. Това си бяха ма-му-тиииии!!! И тогава разбрах от къде идва камилската вълна. Всеки косъм беше дълъг по 50-60 санитиметра. Всичкото това нещо бухнало като втасал козунак. Начи тия камили по обем бяха колкото слон и половина. Вълната от корема им се влачи по земята!!! Щях да умра без да съм виждал истинска камила!!!

За съжаление, на тръгване от Алма Ата забравих фотоапарата си със снимките в него във фоайето на хотела. Всичко това заради корпоративни неуредици. Бяха забравили да ни поръчат такси а аз и още един колега седим във фоайето и търпеливо чакаме таксито. Гледам си часовника и правя сметка, че ако не дойде до пет минути има шанс да закъснеем за полета си. Казвам му на колегата, ще поръчам такси на моя отговорност. Той искаше още да чака, щото пък ако отидем с такси извикано от мен, ще трябва да с го платим с наши пари. Не беше останало време за колебание. Отивам на рецепцията и ги помолих да ни поръчат кола да ни закара до летището. Обадиха се. Колата дойде, но като ни видя с толкова много багаж каза че няма място за всичко. Оказа се че багажникът му е пълен с боклуци и отказа да го отвори. Ние бяхме само двама, но багажа ни беше много. Шофьорът ни огледа и взе да се разпорежда. Настани ни първо да седнем и след това взе да напъхва куфарите където имаше празен обем. Аз бях седнал отпред с голям куфар на коленете си. Всичко беше напъхано в колата и вратите затворени. Всичко без фотоапарата ми. Сетих се по пътя че остана на едно от канапетата във фоайето. Ако се бяхме върнали нямаше гаранция че ще е още там, но гарантирано щяхме да си изпуснем полета. Много ме беше яд, не толкова за олимпуса колкото за снимките в него.

Като се прибрах вкъщи, написах доклад до шефовете ми да ги осведомя за всичките неуредици, които заварих и че аз на този проект няма да се върна. Не чух отзиви обратно. Сигурно не са обърнали внимание след като проекта се ръководеше от наш офис в Канада.

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

"... Като се прибрах вкъщи, написах доклад до шефовете ми да ги осведомя за всичките неуредици, които заварих и че аз на този проект няма да се върна. Не чух отзиви обратно. Сигурно не са обърнали внимание след като проекта се ръководеше от наш офис в Канада. "

Много е възможно, началникът на Вашата (американската) част на проекта да е бил награден за чудесна работа, да е бил нагласян за кариера - и тогава такива критични отзиви са не само неудобни, но и неприятни. И при избор между нагласения за кариера, и Вас - няма да се учудя ако са предпочели нагласенчето. Заради което САЩ, пък и Канада, ако е за въпрос, са цъфнали та вързали...

Нали доста от работата ми беше в разследване на провали, и от там, в някои случаи, в поправките им... Доста пъти съм разследвал олайнявания, учтиво казано, за които някой вече бе бил награден и повишен... Но след облаците парфюм за награди и повишения, пък и торбите похарчени пари, ако се явеше нуждата от великото постижение да работи... И ето ме мен. В докладите ми при завършване на работата, не ми беше позволено да опиша какво точно е било осрано: можех само да описвам "додатвания" и може би "подобрения".

Мерси!
Ето това ми извади Google за camel with lot of wool





Но и аз съжалявам за загубените ти снимки от "живия живот".
Цяло богатство са тези твои снимки.

На руски ли говорехте в Казахстан?

Добре бе Свети. Сигурно си прав за провалите и т.н.
Но как ще обясниш, че САЩ са добре в стопанско отношение.
И много отдавна са най-големия длъжник, а всички се натискат да и дават кредити.

Слънце Сурия блести, ти си аз и аз съм Ти!
\\\\\\\"Песен за Бхагават\\\\\\\"

И аз съм търсил в гугъл да видя каквото бях видял в Казахстан, но нищо не се приближаваше дори.
Можех да се скрия напълно между предните и задни крака на камилата ако си направя място между влачещата се по земята вълна. Можеше да ми се видят обувките ако човек се вгледа, да ме търси. Камилите изглеждаха огромни, тъй както бяха неостригани. Тъкмо бяха преживяли минус 40 градусови температури и ги бяха изкарали на лятна паша. Тези, които дояха бяха вече остригани. Иначе няма как да стигнат до виметата им, за да ги доят.
Доенето пък беше друга интересна гледка. Един хваща левият заден крак на камилата и започва да го вдига хем на страни, хем назад. Камилата, за да не се катурне да падне разтваряше предните си крака на страни, да има опора. Приличаше на жираф навеждаш се да пие вода от река или езеро. Правеше шпагат с предните крака настрани така че гърдите му почти опират земята под него. Така вратът му става почти успореден на земята и засмуканата вода лесно се придвижва към стомаха.
След като повдигне задния крак на камилата достатъчно високо, слагаше го на рамото си, докато жената я дои. Така тя има достатъчно място да стигне до вимето й. От там две силни струи, ту едната, ту другата се отправяха към кофата отдолу. Доеше с двете ръце едновременно. Трябваше си умение да улучи кофата, щото виметата не се виждаха и млякото трябваше да измине повече от метър разстояние за да влезне в кофата. Всичко бях изснимал с подробности. Лятната им кухня беше интересна. Бебето с което бяха дошли също. Като да растеше на бузи най-вече. Имах усещането, че ако боцна бузката с игличка и щеше да цръкне струйка на поне половин метър.
Преди да стигнем до камилите, минахме покрай една сонда. Бяха изпуснали нефт да бълва от сондата неконтролируемо и на дватридесет метра в диаметър земята беше прогизнала от нефт. Бяха се образували големи локви. Сондьорите бяха прогизнали също. И това бях запечатил на лента.

Комуникацията ставаше на английски с преводач. Казахски и руски бяха двата официални езика в страната. Аз бях отишъл с легално закупена кирилица от България, но на обекта нямаше нито един заварен компютор и само на моят имаше инсталирана кирилица.
На вратата на всяка спалня стая в бараките имаше ръчно написан лист - инвентар на стаята. Като правят ревизия, гледат този лист, подписан и подпечатан и сравняват. Така установяват липси. Направих един мастер лист с всичко каквото можеше да има в една стая и го разпечатих в няколко десетки екземпляра. Оставих ги да си отбелязват за всяка стая отделно какво съдържа. Така щяха да имат разпечатани копия за бъдещи нужди. И други улеснения им създадох.
Там също както в Алжирския хотел, редовно нямаше вода сутрин, точно когато трябва най-много.
Комунизма навсякъде е еднакъв!
\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

САЩ все още са военно най-силната държава в света. Това върви по инерция от когато САЩ бяха промишлено най-силната държава в света. И инерцията някога ще свърши. Но за сега още движи.

И защото САЩ имат военната сила, те могат да си печатат книжни пари, и - по-важното! - могат да насилват другите държави да уважават книжните пари, и да провеждат международната търговия в тях.

Забелязваш, примерно, американския отказ от участие в международното усилие за разработка на Цовид-19 ваксина: САЩ какво могат да допринесат? Американски контракт към Китай или Индия? Или покупка от Русия? Който няма способността да създава и да произвежда - не желае да върви пред света, че светът да види дупките на гащите - както вървеше вицът за СССР, едно време.

Фантастично и слава Богу, бива те и с думите. Може и без снимки.

Бях забравил да отговоря за комуникацията. Редактирах се докато си чел старата версия.

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

Много е възможно, началникът на Вашата (американската) част на проекта да е бил награден за чудесна работа, да е бил нагласян за кариера - и тогава такива критични отзиви са не само неудобни, но и неприятни.

В случаят това беше невъзможно. Компанията ни имаше офиси из цял свят, които локално търсеха и намираха клиенти. Ако новият проект е по-голям от възможностите на локалния офис, тогава пускаха бюлетин във всички съществуващи офиси със списък на нужните специалности и така набираха необходимите им хора. Така, десет години след като бях официално напуснал компанията, продължаваха да ме търсят в къщи, в България с какви ли не предложения да запълвам дупки. Това работеше за мен идеално, щото не се налагаше да плащам данък доход нито в САЩ, нито в България, след като не изработвах парите си в нито едно от двете места.

Казахстанските петролни полета бяха закупени от канадска петролна компания, която локално нае наш клон в Канада, да приведе новозакупените съоръжения на световно ниво. Очертаваше се работа за следващите три години. Това обаче бяха сметки без кръчмар. Канадската компания, нов собственик, се видя жестоко излъгана в очакванията си. Наред с "новите" стари съоръжения, канадците се оказаха собственици на 200 км път, градския стадион, 20 бензиностанции, една свинеферма и още една кравеферма, няколко офис сгради в града и още сума активи, които обаче не бяха плащали данъци на държавата с години.
Работната сила беше набъбнала на пет хиляди души. За сравнение, Саудитска Арабия, за пдобен вид съоръжение, но автоматизирано от нас, имаше назначени 25 души на три смени. По пет души за втора и нощна смяна и петнадесет души за дневна. Прави сметка. Освен това, на тези пет хиляди не бяха плащани заплати за последните две години и половина. Сещаш се за по-нататък. Казахстан съответно сложи ръка на канадските доходи от получавания петрол докато задълженият не бъдат погасени. Канадците се видяха в невъзможност да плащат и на нашата компания и прекъснаха договора.

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

И на фона на описаната управленческа некадърност (заглавянето на корпорацията в такава сделка), от Вашето оплакване е личело, че дори контрактните части, които са били под корпорационния контрол - и те са били неуредени. Това е било крайно неприятно и неудобно за нечия началническа кариера.

Дори в пропадащи проекти, връзкарите правят кариера - че да се преместят по- нагоре в друг, непропадащ проект. Прийомите за "кариерна защита" си работят, дори на по-високи обороти от колкото в непропадащи проекти.

И при червените режими винаги натяга някаква мания за тайни, за пазене, за криене, да не би някой нещо да снима, да види, "да изнесе"... Дори снимки от природата!

Преди да се изнесем от където живяхме в Танзания... Правих обходи на географската местност. Беше нещо като котловина, с извор на хубава пресна вода, достатъчно над морското равнище че да няма це-це муха, сиреч, там можеше да бъде отглеждан качествен добитък за храна. Германците и танганайските аскари (танганайските части в германската войска) бяха копали отбранителни окопи - които още си личеха, през Първата Световна. (След това англичаните не е имало нужда да копаят окопи: каквото е имало от Първата Световна - това е останало.) Обснимах всичко, с африканските цветове и животни и природа и възвишения и останалите 60-годишни окопи... Баща ми даде ролките за отпечатка в Дар ес Салаам. И получил обратно нови, пресни ролки; всичките мои снимки затрити. Ателието беше на индуси: те си кривили лицата в намеци, какво точно станало с моите снимки. Случайно някой да не види танзанийската природа от, буквално, гъза на географията, от средата на страната...

Покрай затритите мои снимки от цялата местност, бяха затрити и наши снимки от африканското ни ежедневие. Много малко снимки имаме от Танзания; повечето са от американски съседи, които сами си промиваха и отпечатваха снимките.

И каквото червените режими постигат е, че покрай затритите снимки от страните си, те затриват и спомените от тях. Което - в голямата въртележка на света - затрива и тях. Както се казва, нещо съществува до като някой си спомня за него. Без снимки, спомените лесно избеляват - и изчезват. И покрай тях - съществуванието на каквото е било снимано - и то изчезва.

Дала Господ, и червените да изчезнат!

имам една градивна :) критика...

твоите разкази са като сграда с много прозорци. разкажеш нещо, един прозорец се отваря.
другите не.
би могъл, как да кажа, да направиш нещо като сериал.
интересно ми е много, но ми е малко, искам още да чета.

кога ще ида в саудитска арабия или казахстан, пък и да ида, няма да гледам с очите на човек, прекарал повече време там.

благодаря ти


научи се да чакаш

И все пак защо всички се натискат да и дават кредити на САЩ ?

Слънце Сурия блести, ти си аз и аз съм Ти!
\\\\\\\"Песен за Бхагават\\\\\\\"

За някои, купуването на държавни облигаций (защото това имаш пред вид като "кредит на САЩ", нали?) в САЩ дава лост за "омекотяване" на САЩ поведение. Примерно Китай. За други, САЩ са по-стабилно и по-надеждно вложение от колкото собствените им държави. Примерно разни арабски държави.

Тарикатски отговор на моята хипотеза (която има достатъчно факти, че да е теория), би бил "Стиска ли им да спрат да купуват САЩ облигаций?". Който отговор ще се само-осъществи ако много държави намалят или спрат купуването на САЩ облигаций, до там че американското печатане на пари увисне като голо печатане, без воала на купуването на облигацийте - чиято търговия е единствено в долари, да?

Говорейки за което, германците колко злато успяха да си приберат от "съхраняване" в САЩ?

Хубаво е една държава да е военен хегемон, и да прави каквото си ще. До известно време. Защото способността за такова поведение, и самото поведение, задвижват процеси които в крайна сметка са вътрешно- и само-разрушителни.

Русия си продаде всички САЩ държавни облигации на стойност 191 мрд Д ..и това за няколко години...в момента притежават едвам 3 млрд Д с което си правят разни баланси...практически те са може би една от страните които са се отървали от доларовите дългови облигации..и друго което направиха ...цепнаха чаршафосаните камилски задници на саудитите с нефтената им война когато саудите си правеха сметки без кръчмар с квотите за нефт в ОПЕК+... мислеха че старите номера от времето на Рейган ще минат но този път се нацепиха двойно ..всъщност го нацепиха на шистовата нефто-газова индустрия на САЩ...
да големите руски братя се съгласиха на квотете3 ...да си резнат 500 К барела...бълха ги ухапала ..но за сметак на това отвързаха газта от нефтодоларите...а това беше една титанична десителетна война която водеха и спечелиха....
Във военно отношение САщ все още имат 678 бази по цял свят....това донякъде е контрол но е и големи разходи....С теб сме си говорили как шимпанзе храсталашки изтощи сащ армията в безмислени войни от Афганистан до Ирак...Облама продължи същия курз като се вкара и в либия...че и в Сирия...
през това време руските големи братя се напънаха мощно и взеха че направиха в готови работещи изделия и поставиха на въоръжение оръжейни системи които буквално в рамките на 15 минути могат така да цепнат анално до гърлото големите американски братя и даже ония вътрешните им елити дори да се скрият до мантията на земната кора пак ще бъдат достигнати...
дано да им дойде акъла...щото тоя път прошка няма да има....и до 9-то коляно...като се почне от Лондон