За мекотата

в отношенията.

Аз, както е известно на някои, съм крива, кисела и агресивна в по-голяма част от времето си и дъртизмът никак не омекотява тия черти. Обаче, понеже бачкам в мултикултурна среда, си давам сметка, че туй не е само характер. Туй е и резултат от националната ми принадлежност и манталитет. Изглежда, че отгоре на острия ми характер, аз съм научена да съм крива, остра и агресивна, щото туй се е толерирало в обществото, където съм расла. В сегашната ми работа ми се налага грижливо да крия кривунделщината си, щото никой няма да ме изтърпи и секунда. Ама съм твърде дърта да се променям по същество.

И си мисля. Какво, ако растеш в среда, която не ти позволява да се оформиш като кисел кривундел? Сигурно ставаш нещо друго

Ето, влизам и излизам от срещи тия дни и забелязвам колко са меки скандинавците например. Потъваш в тях кат в памук, без съпротива. Обаче, не съм вчерашна, да си въобразявам, че понеже им е меко поведението, са безхарактерни или нещо. Просто са меки като поведение.

Много по-приятно е да контактуваш с меки хора, само дето се чувстваш едно непривично да не можеш да изпсуваш и да удариш с чепика по масата

Хубава тема повдигаш, според мен, мекотата в отношенията е резултат от процеса на социализация. Колкото по - отдавна социализиран е един народ, толкова по-фин в междуличностните отношения.

За България е ясно - до преди 100-тина години, хората не са зависели много един от друг. Имаш си нива, гледаш животни, тъчеш си платове - реално всяко семейство си е произвеждало почти всичко необходимо. И да се изпокараш с комшиите. -голям праз. И даже по- добре да си серт, че да не им хрумне да те ебават, да те крадат и т.н. Но това е неприложимо в наши дни.

Бъркаш мекотата със спокойствието. Ти не си крива, просто си взела този начин на поведение, нещо като маска предполагам. Човек е всякакъв, но е кофти като се определи, като някакъв. : )
Средата се променя, а ти защо не се променяш?

Какво значи меко поведение: възпитано, толерантно, изслушващо, дъжащо на добрият диалог? Ако да, съгласна съм.

Само не показвай подобни качества пред някое българско говедо, те разбират само от токче в кратуната.

Дали?
И това токче в кратуната какво ти носи..порастваш в собствените си очи..или?
ще ти споделя нещо на Дамянов, по принцип ми е прекалено черноглед и много драматичен, но това ми е любимо и си го чета често..

Заспиваш ли, аз май че те събудих,

прости ми, че дойдох при теб сега.

Душата ми се стяга до полуда

в прегръдките на свойта самота.

Самичък съм, а тъй ми се говори,

устата ми залепва да мълчи …

Не ме пъди, ще си отида скоро,

аз дойдох тук на бурята с плача.

Ще седна до главата ти, ей тука

и ще ти разкажа приказка една,

в която е положил зла поука

един мъдрец от стари времена.

Един разбойник цял живот се скитал

и нивга не се връщал у дома,

вместо сърце, под ризата си скрита

той носел зла и кървава кама.

Преварвал той замръкнали кервани

и само денем криел своя нож,

а ножът му ръжда не хващал,

човекът като дявола бил лош.

Но кой знай, един път от умора

и той на кръстопът заспал.

Подритвали го бързащите хора

и никой до главата му не спрял,

а само малко дрипаво момиче

челото му покрило с листо.

Заплакал той за първи път обичан,

заплакал той, разбойникът, защо?

Какво стоплило туй сърце кораво,

нестоплено в живота никой път!

Една ръка накарала тогава,

сълзи от поглед в кърви да текат.

Една ръка, по-топла от огнище,

на главореза дала онова,

което той не би откупил с нищо

ни с обир скъп, ни с рязана глава.

Но ти заспа, а тъй ми е студено,

туй приказно момиче, где е то?

То стоплило разбойникът, а мене

ти никога не стопли тъй, защо?



Защо? Защото никога не е поискал да е стоплен..

Ох, чети си, шоко, дамянов, заддамянов, не ме вълнува.


“Cada libro, cada tomo que ves, tiene alma. El alma de quien lo escribiо, y el alma de quienes lo leyeron y vivieron y sonaron con el.”

La Sombra del Viento

El escritor Carlos Ruiz Zafon ha fallecido hoy, 19 de junio de 2020, a los 55 anos, en su residencia de Los Angeles, Estados Unidos, a causa de un cancer.

Seguiremos sonando con todos sus libros y con cada palabra que escribio.

Te recordaremos siempre, Carlos



RIP, Карлос.

ПС. Всички ударения и специални букви в теста по-горе, са премахнати от мен, поради особеностите на платформата тук.

Принципно аз съм мек в отношенията с хората. Не обичам да налагам някакво его, сила или нещо от този род - правил съм го - но много рядко... последните години дори не помня да съм го правил... Неслучайно досега не съм те обидил дори веднъж - просто отговарям според случая сдържано и с известно количество хумор. От друга страна не обичам да се пробват да ме манипулират, да ми влизат с бутонките в личното и да ми казват какво да правя или други подобни. Знам, че не те кефя, ама и аз не се напиням... Не те мразя, не съм ти гневен, не съм и безразличен към теб и не ти се сърдя за нищо, защото не очаквам и нищо не искам от теб - просто не разбирам защо си груба напоследък доста често.

Между другото поздравления за хубавата тема.

Само не показвай подобни качества пред някое българско говедо, те разбират само от токче в кратуната.

Теб ли визираш?!

верно ли, ебаси !!! ми той наборче бе ...

така и не можах да го дочета навремето, много поетичен ми идваше на моменти, ама беше много добър тоз вятър ...

уфффффффффф, язък

Не подскачай, като прле пред макя си.

Направо с токчетата викаш

Язък. Не можа да кажеш едно РИП за човека, харесвал ти или не.

Но, успя да си покажеш магарийката.

Язък.

Човеко, съвсем честно ще ти кажа: Твоите мнения не ги чета. Та, нямам си представа какво си и що си, не разбирам защо държиш да ми скачаш насреща, нещо от типа барабар петко с мъжете ще да е. Та, извинявам се, нямам основа, на която да ти отговоря. дерзай си там

Та, нямам си представа какво си и що си, не разбирам защо държиш да ми скачаш насреща

Аз съм обикновен човек и не ти скачам - просто се шегувам. Ако искаш чети ако искаш не - имаш пълна и абсолютна свобода на словоизлиянието... Винаги съм барабар Петко с мъжете - просто избивам комплекси

ааа, избивай си, не ми пречиш, само не очаквай кой знае каква реакция от мен, предвид, че ги адресираш до мен.

Ами аз не очаквам. Просто това с токчетата ми се видя смешно

Никога не е късно.

Практикувай. Почни със себе си: научи се да бъдеш любяща, нежна, добра и състрадателна към себе си. И с времето ще станеш естествено нежна, любяща и състрадателна към околните. Това е същността на мекотата, не на безхарактерността.

LuciferMorningStar

Няма проблем. Аз съм набрала на една гнусна маймуна, та понякога вненявам нейните качества на други хора. Извинявам се за което.

И аз се извинявам, ако с нещо съм те засегнал.