Covid-19

Здравейте, какво е вашето мнение относно твърденията, че изолацията и цялата истерия около Covid-19, ще нанесат непоправими психически поражения на голяма част от човечеството ?

Поражения ще има - но не смятам, че са непоправими?!

Това е мнението ми

Не би трябвало. Все пак това реално е 3 месеца почивка, преосмисляне или пък реална борба за здравето за някои.
Много по-малко увреждащо е от войните например.


Песни о Паскале

Мен вече ми нанесоха

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.

На мен вече ми нанесе – току-що видях, че докато съм съкращавал URL-то от линка със сърчицето в подписа ми с песента (<3), съм бил въвел грешен линк и досега въпросното сърчице е водело до някакви данни за COVID-19 от министерството на здравеопазването на Намбия, а не до яката песен.

Тайните на египетските пирамиди

<3

Никога не съм харесвал прегръщане, целуване, ебане и ръкуване. Може би не точно в тоя ред. Добре че дойде короната, да се спре с тия работи.

Разбира се че ще нанесе поражения, много от тях непоправими.

Ако започнеш от домашното насилие и свършил при подрастващите във всякакъв аспект.


На мен никога не са ми казвали в детската градина, че мога да заразя баба, дядо, приятелите с нещо, от което могат да умрат.

Не точно изолацията, а страхът и ограничаване на свободата нанасят поражения на психиката. Страх и паника са свързани, едното може да причини другото.
Някои от моите познати бяха с тежът или нетолкова тежък психотичен шок. Една приятелка, когато излезе от къщи след двата месеца изолация имаше халюцинации, чуваше викове, вървеше като в паници. Хората бяха не просто ошашавени и това им личеше в погледите, тревожни, с разширени зеници, а тялото сковано,ръцете -треперещи. После като ни пуснаха, приличахме на изтървани прасета , маските- дзурли, спънати коне , хора- животни,наплашени, сякаш отиват на заколение. Мисля, че не може да не ни останат травматични спомени, дори да не го осъзнаваме. Затова трябва да говорим за това много, за да преработим преживяванията.
Не говоря за разболели се или за хора с близки,които са се разболели- такива просто не познавам, а за здрави хора . Да не казвам голяма дума, но да те плашат със смърт е по-страшно от самата смърт, и това не е само мое мнение.

Новините по телевизията отдавна са само негативни и увреждащи. Не знам, какво трябва да се случи, за да се промени това. Сигурно като започнат да приемат коментаторите на новини в лудницата нещо ще променят. А може и да не разберат, какво се става. Медийната мафия е повсеместна. Интернет ще промени това.


Песни о Паскале

А ти научи ли го и танцуваш ли този танц след толкова клипове с него?


Песни о Паскале

Не, обаче намирам танцуващите момичета за мехлем за очите. Харесва ми самият танц като цяло... Както и някои народни хорА впрочем, например шопската копаница в ютуб, но зависи от музикалния съпровод.

Тайните на египетските пирамиди

<3

Предполагам, но тепърва ще гледаме последствията..
В нито един момент не съм приемала вируса, като нещо повече от вирус..а вируси на Земята да искаш.
Безумието и карантината бяха друга бира..но пък, сега като се замисля, кога иначе ще видя светът блокиран.. но пък има и друго интересно..какво прави глобализацията и колко лесно могат да се манипулират хората..което хич не е добре..но поне го видяхме.
та..минало!

Прочетох. Много добре си споделил. Да ти кажа, 90 процента от хората над 50-60 год.възраст се депресираха,но не се издават, дори крият как се чувстват като мислят,че това е стоицизъм и така щадят околните от своите оплаквания. Мисля, че напротив-героизмът беше в това да кажеш как се чувстваш,да споделиш,че не чувстваш добре, че си загубил смисъл.

Много по-малко увреждащо е от войните например.


Може би това е съвременната война и вече така ще изглеждат войните. Дори нямаше вирус, но ни лъжеха, че има вирус и ще умрем. Да мислиш,че ще умреш, да те е страх,че ще умреш- това е все едно наистина умираш. И как да знаем, че е по-малко увреждащо като не сме били на други войни и за пръв път го преживяваме.
И в другия си пост написах,че много хора изгубиха смисъл- това сочи,че тези хора преживяват нещо много тежко.

Ами това е живота - периодично има препятствия. Като ги преодолееш, ставаш по- силен.
Винаги е имало, от какво да се оплаквам (дори заплахата от смърт не ми е непозната), но не мисля, че това е начина. Гледам да се концентрирам само върху позитивни и градивни неща, защо така се гради желано настояще и бъдеще.
Така че стига мрънкахте, преодолявайте и живейте позитивно.


Песни о Паскале

Като спомена за домашно насилие, тоест изобщо за насилие... Eдно голямо ФЪК ОФФ за "любителите" на животни, а на печелившите – честито!

Тайните на египетските пирамиди

<3

Как, за Бога, да загубиш смисъл? От какво? От това, че се появил проблем и че има вирус, което ти е наложило 2 месеца почивка и че трябва да се пазим? Айде, моля ти се.

А какво да каже тогава предишното поколение, което е преживяло две световни войни, национални катастрофи, испанския грип (който е взел повече жерви от световните войни и са криели, че го има). Отделно народът е измирал масово от туберкулоза, коремен тиф и какво ли не. Ако беше на тяхно място, какво щеше да кажеш? Ако баба ти и дядо ти се бяха предали и депресирали, теб и децата ти нямаше да ви има.


Песни о Паскале

Мисля, че напротив-героизмът беше в това да кажеш как се чувстваш,да споделиш,че не чувстваш добре, че си загубил смисъл.

Героизмът, както всяка друга глупост се заплаща. Може да не е веднага, но след време със сигурност.
Пък и имайки предвид колко малко от околните въобще се интересуват от споделеното, по-добре да не се замърсява околната среда с героизми.

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.

Да, знам, аз много чета, а пък и баба ми е разказвала. В нашия род много се говори и се помни. Трябва да помним, трябва да имаме родова памет. Имаме албум, в който пра-пра-пра дядо с другите войници, с пушките, кои пешаци, кои на коне, заминават на фронта. Стари пожълтели снимки, от които ме втриса само от мисълта за война.
Ако знаем, че това което сега ни се случва, предишните поколения са го преживявали много пъти в различни форми, може би ще сме по-силни. Но човек така е устроен, че ЗАБРАВЯ.
В "Крадецът на праскови " например любовната история се развива на фона на войната и на коремния тиф. Скоро пак го препрочетох.
Аз използвах това време и изчетох всичките романи за пандемии, епидемии, вируси, холери, чуми и войни. Като започнах от Дневник на една чумава година на Даниел Дефо, после Чумата на Албер Камю,
Любов по време на холера-Габриел Гарсия Маркес,
Цветният воал-Съмърсет Моъм,всички военни романи на Е.М. Ремарк и романите му за туберкулози и умирачки. На моменти четях по-два три романа успоредно. Мислех,че така ще укрепна психически, ще свикна и ще приема мисълта за смъртта като нещо неизбежно и нормално, то напротив-съвсем психясах.

Сега търся на Е.А. По- разказа Черната Чума.

твърденията, че изолацията и цялата истерия около Covid-19, ще нанесат непоправими психически поражения на голяма част от човечеството

Мнението ми е, че подобни твърдения са манипулативно-спекулативни.
Голяма част от човечеството живее "спокойно" с настоящите си (не)поправими ментални недоразумения.

LuciferMorningStar