Ще ми се

да чуя вашите разсъждения, предположения или познания за нещо, с което често се сблъсквам, днес отново.
Става дума за негативните, често направо агресивни реакции на някои хора на красивото, на позитивното. ЗАЩО, да му се не види, хубавото и доброто ги дразни?
Как да общувам с такива хора, когато ми се налага? Винаги съм добронамерена и говоря възпитано и с уважение, такива това ги докарва до бяс.
Днес ревах, обадих се на сина ми и той каза: "Абе майко, знаеш, че има такива хора и си личат от малки. На плажа едни деца строят замъци, а други минават и ги ритват с крак."
Да, знам - едните са съзидатели, творци, другите са разрушители, но много ми е трудно да приема това и чисто практически искам да постигна работещ начин да общувам с такива, когато е неизбежно. МОГА да бъда невероятна простачка, грубиянка, ама няма да съм аз и ще се разстроя още повече. Като казах, че го мога, имах предвид, че би било само роля. Лошото е, че трудно ще изляза от нея и ще се чувствам зле.
Наблюдавала съм такива реакции и тук, даже това е основната причина да спра да пиша, освен дето от 7 месеца имам инцидентно нет.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

да се оплача. Имам огромен проблем. Преди малко станах да си взема сладолед и сега ме мързи да стана да го върна. А това е голяма кутия следолед, не е кво да е, ще се разтопи. Което налага да го ям и да го ям, което въобще не влизаше в първоначалните ми планове. Това ме разстройва. А като си представя как ще ми порасне гъза, ако го изям целия тоя сладолед и няма да мога да си вляза в дрехите, просто ми се плаче и ми идва да умра

Кажете ми защо ме мързи да стана сега?!

ли да се извиня?

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Ся трябва се кача да пердаша, ма ме мързи.

И твойта ней лесна, се сий работа

Трябва да станеш по-дебелокожа. Агресия, дето не те касае я игнорираш (щото не мош оправи света), агресия, дето те касае, ако не можеш да я игнорираш, я парираш по някакъв начин. Може с контра-агресия, може със сарказъм, може с презрение. Импровизираш. Аз съм агресивна по природа и обикновено скачам на бой.

Хората са кофти животни по принцип, не търси доброто в човечеството, няма да го намериш. Всеки идва на тая земя да се мъчи и да си учи уроците.

Как да общувам с такива хора, когато ми се налага?

съскаш

ЗАЩО, да му се не види, хубавото и доброто ги дразни?

Ти ли отвори прозорчето на мазето та да има къде да спят котките? Не се дразна, бесен съм

Красивото за един може да е грозно за друг — това е в реда на нещата и не знам какво те възмущава.


Ако някой днес нарисува с тебешир улицата и тротоара пред къщи, въобще няма да му се зарадвам, колкото и “красиво” да му се вижда.

Вярвам ти че можеш да бъдеш “невероятна простачка, грубиянка” щом не можеш да кажеш: “Ох, на Вас явно Ви се харесва нещо много по-специално от картина с ваза с цветя”

В човека се преплита и какво ли не, позтивно, негативно, цинизъм, непукизъм и какво ли още не... Ако негативното се потиска - то не е задълго и често избива на повърхността. Ако приемеш, че всеки човек има пълното право да е какъвто е (и винаги има съответните причини, по-често в детството, когато се формира личността) - знам ли - може и да ти е по-лесно. А пък ако не се опитваш да ги променяш (дори и подсъзнателно), т.е. да нямаш очаквания към тях - може да ти стане още по-леко.

Житейски несгоди, какво да правиш.


Песни о Паскале

виж теорията на чичко юнг за сянката, как външният свят е огледало на вътрешния, което не виждаш у себе си го виждаш у другите, колкото повече му се дразниш, толкова по-голям е проблема у тебе, който ти упорито не виждаш, щото си го натикала в най-тъмното ъгълче на сянката си ... тъй че въпросът ти

ЗАЩО, да му се не види, хубавото и доброто ги дразни?

е неправилно зададен, правилната форма на въпроса ти е:

ЗАЩО, да му се не види, хубавото и доброто МЕ дразни?

Става дума за негативните, често направо агресивни реакции на някои хора на красивото, на позитивното. ЗАЩО, да му се не види, хубавото и доброто ги дразни?

Много общи приказки са това. Някакви хора ставали агресивни, защото хубавото и доброто ги дразнело. Може пък да не ви съвпадат разбиранията за хубаво и добро. Ти дразниш ли се от техните разбирания?

Как да общувам с такива хора, когато ми се налага?

Вероятно, първо като се постараеш да разбереш какво искат те, каква е тяхната гледна точка по въпросите, заради които се налага да общуваш с тях.

Винаги съм добронамерена и говоря възпитано и с уважение, такива това ги докарва до бяс.

Няма как спокойната и уважителна интонация да докарва когото и да било до бяс. Значи реагират на смисъла на думите, които изговаряш. Какво казваш обикновено е по-важно от това как го казваш. Когато не крещиш, де, ама определено не споменаваш крясъци, значи...?

Замисляла ли си се понякога, че за всяко нещо си има време и няма смисъл да се избухва в сълзи, ако непременно искаш да наложиш на друг нещо "позитивно и добро", а той се дърпа и избухва? Да си направиш труда да погледнеш нещата през очите на другия, дори и картинката да не ти харесва и да отложиш, да изчакаш момента, в който може полекичка и в негов интерес да направиш предложение или да го подработиш така, щото сам да се заинтересува от твоето, е по-печеливша тактика от това да го агитираш на момента "възпитано и с уважение". Е, има и хептен криви хора, ни се водят, ни се карат и са контра на всичко ей тъй, от проклетия. Тогава се отказваш от планове, зависещи от тяхното съгласие и си съставяш други. Иначе - рев.

Как да общувам с такива хора, когато ми се налага?

Най-простият начин е игнор в реала, останлото през мейл или какъвто там канал си избереш. Малко са ситуациите, в които да не можеш да избегнеш въпросните "такива хора" на живо.

Има разбира се и други начини, но те зависят от артистичните ти способности и желнието ти въобще да се занимаваш с тях.

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.

аз съскам, но културно.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

не такова добро, а добро и хубаво, според всички. Тези въпросните са и естети на всичко отгоре.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Какво казваш обикновено е по-важно от това как го казваш

Липарче, с целият ти пост съм съгласна, само с горното НЕ (съм).

Много е важно КАК се изразяваш към Съответният (Човек?)

Към Крейзи Манки: Слушай детето си. Няма по-умни от децата ни. Моите, откакто са се родили, са ми пътеводна светлина.

Пък, аз съм имала забрана в бг мама дори и не съм разбрала хахахахаха

ся, още 16 дена гърч

как да го разбирам ся това? Че не ме ловат ли? Ама хич ли?

Ще изям една кофа сладолед, ПЪК!

Най-простият начин

Разбира се, най-простият начин е: заучени фразички, клишета, цитати от Елин Пелин, касаещи вола Герчо или като там беше, но да не забравяме, че всички жени трябва да си знаят мястото. И, мусака с патладжани Ма, как я мразя само Не за друго, а заради канелата

А, ти? Как търпиш да ти смърди на канела през лятото?

Защо доброто и хубавото ги дразни? Как да общувам с такива хора?

Всеки човек има виждания за доброто и хубавото, и те може да са различни на твоите. Освен това всеки има променяща се сфера на възприятията, според настроенията през които преминава.
Ако искаш да останеш в добри отношения с тези хора трябва привидно да се съгласяваш с тях, да премълчаваш и прочие, тоест да правиш компромис със гордостта си. Просто решаваш за момента кое ти е по-важно, да останеш приятел с тях или да продължиш да отстояваш мнението си с риск да се смразите.