Счетоводна отчетност

.. значи, напоследък ми текат едни много интересни мисли, поне за мен.. ще се опитам да ги нахвърлям, макар, че, моят мозък е по-скоро аналитичен, отлокото логаритмичен, но ще опитам да ги подредя.. счетоводната отчетност по целият Свят се води при спазването на няколко основни принципа, определени в съответните стандарти на отчитане. Висшият пилотаж в професията е обращане на едните в другите.. аз работя вече 23 години в тази професия и все още не мога да разбера смисълът на всичката тази аритметика, при положение, че всичките стандарти могат да бъдат конвертирани до единни.. Може да бъде водено единно счетоводство при спазване на единни принципи, така, че, когато отвориш немският или българският справочник на отчети да можеш да разбереш за какво става дума, без да се налага да конвертираш отчетите по твоето счетоводство... сега, дъртата мафия счетоводители, одитори и данъчни консултанти /в България отидорите държат професията, в Германия - данъчните консултанти/ със сигурност са последните, които ще пуснат кокала.. но, всичко може да бъде опростено до единични записи, да бъде конвертирано и проследявано от компютър, машините вече успешн интерпретират фактури, т.е. професията на оперативният счетоводител само до 10 години, максимум, може би ще изчезне.. а, ако направим стандартите еднакви може би ще окастрим дървото още повече, но ще постигнем прозрачност и липса на необходимост от толкова сложно счетоводно отчитане, каквото имаме сега по настоящите световни стандарти, щото аз от всичките четири не съм работила само по британските, и то щото освен в Британия се използат и в Австралия, пък досега не съм работила с компания, която да има бизнес или майка там... особено ако имаме мултинационална компания, която има под шапката си десетки предприятия.. разбира се, това е само моя идея, но би било добре, ако може да бъде осъщестена.. защото, целият този потенциал на хората, които работят в професията, би бил по-малко осакатяем, ако не трябва да учат 3000 стандарта.. поне аз съм прочела и научила толкова до този момент, абсолютно излишно, защото един добър счетовоодител би могъл да направи баланс на която и да е майка, и да консолидира такъв, особено ако правилата са общи, щото понякога се налага да се водят три счетовоства, за всичките три приложими стандарта, и някак ми звучи изобщо абсурдно, въпреки, че понякога разликите са фрапиращи, един и същи бизнес, воден на три континента, да бъде облаган разично, и резултатите да бъдат формирани различно... т.е. елиминирайки счетоводните особености на съответните териториални компоненти, бихме спестили време .. и хора, и труд.. и .. аз ли не съм в час, или има някаква друга причина, не мога да разбера защо всичко това не се прави?! . Комитета по счетовоство на Европейският съюз е учреден още 1951-ва година.. и оттогава дедките спят.. или пък аз не разбирам цялата картинка... дет се вика, защо трябав да е просто, като може да е сложно?!?

Мисълта ми е... не мислите ли, че 21-ви век идва в твърде бавни темпове.. разбирам, че хората, като отидори и данъчни специалисти трупат неимоверно количество пари, но всъщност като цяло Животът може да бъде безкрайно много по-лесен.. Или?!?

Напротив, вече няма полза от счетоводителите , те правят само крайния одит, или крайния годишен балансов отчет, всичко останало е работа на компютъризирани модели и вече изкуствен интелект, а Британският модел е по-лесен и от българският.

Първолето, ти си извратена. Тема за счетоводство у един и половина нощес?! Секс-мекс, души-муши няма ли за тебе?.. като при нормалните пияници (здрасти, бири ).

Но те прочетох, де. Нищо не разбрах, но пък ми навя спомен - когато някога се опитвах да обяснявам на децата английския език през руски. Много страшно беше.

Оферта обява:
ЗАМЕНЯМ РАКЕТА "СКАТ" ЗА СЧЕТОВОДИТЕЛ СЪС СЪЩАТА РАЗРУШИТЕЛНА СИЛА!

<Мнението е позиционирано и няма нищо общо!>

Хубава работа... е, хубава работа сега

не си трии темата моля, интересно, ще прочета пак.
и си права и не си
но сега работа има

И аз като правилникова нищо не разбрах. Аз пък се чудя как може да има професия икономист, че и се обиждат ако ги питаш за счетоводство

Инак малко по-сериозно и евентуално с някаква връзка с темата - преди време тук водихме спор дали когато бачкаш по проекти, ръководителят на проекта трябва да разбира от естеството на работа. Двама твърдяха, че не е необходимо и добрият ръководител може да ръководи едва ли не всичко, като за специализираните неща има експерти. Според мен е задължително да разбираш това което ръководиш, инак и експертите не могат да ти помогнат. Та по европейските проекти често има Ръководители дето не разбират материята и особено важните Консултанти или техническа помощ. Дори последните тълкувания са, че е дискриминационно да искаш Техническата помощ да има опит в подобна сфера и може да ти наложат финансова корекция за което. Тоест можеш да упражняваш техническа помощ за строителство на пречиствателна станция без никога да си виждал строеж. И твоите данъчни консултанти така ми звучат.

Та всичкото е едни пари, трябва да работи икономиката

Аз като висш ръководител и отговорен за всичко, изисквам от счетоводителят да ми предложи поне три варианта на отчетност, а кой начин точно ще приложа не е работа на счетоводителят, а решавам аз.
Счетоводителят и счетоводството не са нищо повече от това.

<Мнението е позиционирано и няма нищо общо!>

Ти работиш това 23 години и още не разбираш смисъла, при положение, че имаш база за сравнение. Аз как да ти отговоря, като нямам такава. Всяка страна има и различно законодателство, ако Европейският съюз оцелее, може би това е следващата стъпка, да уеднаквява постепенно всички стандарти.

Ох! Кажете нещо за секс, моля!

Ох! Кажете нещо за секс, моля!

начукай си го.

Тази работа с (науката за)ръководенето на проекти, според мен пострада от собствения си успех и се обърнаха нещата нагоре с краката. Аз също съм се наслушал на това, че проектния ръководител нямало нужда да разбира от естеството на проекта, което е еманация просто на абсурдността на книжните правилници срещу живия живот. Трябва да обясниш на човек какво е историческото време и как сме се развивали през последните години за да успее да осмисли защо на някой може да му мине през ум подобно нещо.
Project Management курсовете са нещо изключително полезно. Страхотно ново знание с много готини инструменти, за облекчване на шибаната планина, която ми се стоварва на главата всеки Божи път с абсолютно всеки, ама всеки, бе, проект по-сложен от смяна на крушка. Как па един път не ми се падна да си изпълня това което съм си мислел в началото и да си прибера парите?! Както и да е. Та PM като знание е супер. За хора които бездруго са до лактите в ... така де, бачкат това което си разбират. PMI(институтът, организацията) обаче, да се свети името му, са решили, че тази светлина трябва да огрее всички въобще. Направили са Ръководителя на проекти отделна професия и вече вместо професионалистите да се учат на ръководене на проекти, на това се учат лаици. Може да е земеделец, но щом е изкарал PMP(сертификата) значи може да ръководи строежа на Беляне.
То може и верно да го е ръководил.

Пропускаш основен момент в идеята за това да има постоянни различия.
И той е, че така винаги ще може да се краде, да се правят "услуги" ненужни, ще се прави и твори всичко друго, но не и да се носи полза на обществото с някакъв вид творчество в материален или духовен аспект.

Изобщо, най-добре ще бъде да няма пари и счетоводство.
Да няма и цивилизация, че вече нещо взе много да се измята.


WALL·E

Бай Нешо Бежанецът идваше по-рано у дома дърва да ми насече, двора да прочисти, но се изгуби от известно време.

Срещам го един ден, черен като арапин, с колело от тел на рамото и някаква желязна пръчка в ръка:

— А! Бай Нешо? Как е работата?

— Че как да ти кажа, господин даскале, работата — сиромашка, дето рекъл онзи.

— Къде се изгуби? Какво правиш сега?

— На служба съм.

— Каква служба?

— Голяма, висока служба. По покривите ходя и комините, таквоз… Тя моята…

И като стъпка с крак остатъка от цигарата си, бай Нешо продължи:

— Тя, моята, господин даскале, е дълга, ама няма да я почвам от началото. Както знаеш, имах си една кравка. Като ми умря тя, одрах я, продадох й кожата, купих си брадва и почнах да сека дърва. Хубаво, ама работата тъй се нареди, че един ден през зимата и брадвата продадох. Как дочаках пролетта, аз си знам. Като поомекна земята, постъпих в държавния разсадник. Копане, плевене, поливане и такива едни работи все. Горе-долу изкарвах коматя, ама застуди се времето, зазимуваха дръвчетата, работата там се прекрати и мене почна пак да ми свири изтънко, таквоз, на корема. Опитах тук, опитах там — няма какво да се захване. Ценз, казват, нямаш, образование нямаш, специалност нямаш, а отгоре на това и не си организиран. Ха сега де! Да е едно, мисля си, да се мъча да го добия, а то пет-шест неща ми липсват. И отгде да знае човек какво тегло го чака, та да не ходи на младини за гарджета из гората, а да се учи и да се организира.

Та, насам-натам, реших се да стана хамалин. Багажи от гарата, значи, куфари-муфари да пренасям до града. Хубаво, ама събрали се пет-шест души нехранимайковци, метнали по едно въже на рамо и… съюз, организация!

— Ти — викат — си дошъл от не знам къде си, хлебеца да ни отнемаш, а? Можеш ли си обра крушите оттук, дорде не сме ти направили гърба на корем! Ний — викат — тук сме дружество, комперация, и колкото сме си — толкоз! Други членове не приемаме! Ваканция нямаме — викат, — таквоз.

И нали, дето рекъл онзи: на чуждо куче опашката все между краката трябва да стои — подвих си и аз моята и си отидох.

Отидох си, господин даскале, ама нали, да са живи, жена, деца, чакат ме и ме гледат все в ръцете. Мислих, мислих… Сега пък какво да захвана? Какво да почна с две голи ръце?

Като се биех с ум и се разхождах отвън из двора, видях на едно място тел. Дебел един тел, да има, да няма дължина 7–8 метра, захвърлен от хазаина зад курника. Наведох се, взех го, таквоз, разгледах го, пооправих го и нали, дето рекъл онзи: сиромах човек — жив дявол, веднага ми текна да стана коминочистач. Не ще ценз, мисля си, не ще образование, не ще и организация. Излязох накрай града, наскубах трева по синорите, завих я на края на тела за четка наместо, постригах я, нагласих я, наплесках се малко по лицето със сажди и се потопорчих на пазара до аптеката като плашило.

Не щеш ли, дорде се огледам наоколо, и една бабичка ме помъкна след себе си. Отидохме у тях, намерихме стълба, събух се бос, за да не троша керемиди, качих се, почистих й комините на жената, понаплесках се още повече и по дрехите за реклама и работата тръгна. Още свършил-недовършил, повикаха ме насреща в една друга голяма къща с пет-шест комина. Дорде подредя и тях, кажи-речи, мръкна се. Слязох аз, платиха ми хората, таквоз, купих един голям хляб и цигари и тръгнах за вкъщи доволен.

Тръгнах си, господин даскале, и си подсвирквах, ама нали пак, дето рекъл онзи: кога се хване сиромахът на хорото, тогава се скъсва тъпанът, та и моята работа същата.

Както си цапах из калта в тъмното, изведнъж насреща ми изскочиха двама души.

— Хей, кои сте вие бе? — викам аз и стискам хляба здраво.

— Сега ще видиш кои сме — измърмори единият и ме хвана с клещи за яката. Като го погледнах — Руси коминочистачът. Погледнах другия, дето беше по-отзад — бай Арсо македонецът.

— Какво искате от мене бе, бай Русе? Какво съм ви сторил?

— Къде беше днес, а? Какво прави?

— Ама че… извикаха ме хората, помолиха ме и аз… таквоз…

— Кой ти позволи, а?

— Ами как да ми позволи? Защо?

— Зашчото ке ядеш кьо&#768;тек — обади се бай Арсо.

Като видях дебелия край, ударих го на молба:

— Какво искате — казвам — от мене бе, хора христиени! Гол съм, гладен съм, жена и четири дечица чакат брашно да им купя, клечка дърва няма в къщи! Да умра ли искате? Хайде — казвам — аз да пукна, па&#768;ла ме палила, ама тия четири клети дечица, тая болна жена…

Разправях, нареждах, по едно време, гледам — поомекнаха.

— Трябваше — казват — да ни обадиш! Разрешение да искаш от еснафа, от дружеството.

— Ама и вий ли сте дружество?

— Дружество я!

— Ама бай Арсо, като е зидар — и той ли?

— И той.

— Не знаех бе, братя, не знаех! Ако знаех, щях да дойда. Като има грешка, прошка няма ли?

— Има прошка — рекоха, — ама ако почерпиш!

Нейсе, отървах се, таквоз. Отбихме се в кръчмата, поръчах половиница, отпуснахме се и тогава разбрах каква била работата.

Коминочистачите и зидарите били в съюз. Имали организация, значи. Лятно време, като правят къщи, зидарите пушат комините с вар, тухли, с пръст и с разни други, таквоз, за да имат зимно време работа коминочистачите. Те пък от своя страна, като ходят, по покривите, като чистят комините, длъжни са да счупят керемиди. Такава им била наредбата. Като чупят по няколко керемиди, значи, къщата протече и повикат зидарите да ги поправят. Понеже зимата е мъртъв сезон, като иде зидарят, поправи счупените и счупи на друго място други, та и оттам да протече и да викат друг зидар. И тъй — до пролетта. Щом дойде пролет, зидарите почват да пушат комините и да подготвят работа за коминочистачите и т.н. Организация просто! Съюз! Чудесна работа, ама отгде да зная аз! Отгде да ми дойде на ум, че да се не събувам бос и да не пазя!

Почерпихме се още по веднъж-дваж, господин даскале, изучих им правилника, влязоха ми в семейното положение хората и ме приеха за член в организацията.

И сега съм си най-редовен, най-точен и най-изпълнителен. Наковах си обущата с конски гвоздеи и като ходя по покривите, чупя керемиди на общо основание, значи, като юфка ги троша и окото ми не мига.

Чудомир

Пфу! Пак същата манджа ли?!

Добре де аз заглавието го помня като "Кооперация"
Божкее, съвсем ме е ударила склерозата...

вече няма полза от счетоводителите е много гръмко изказване.. и след това следва правят само крайния одит, или крайния годишен балансов отчет

очевидно нямаш никаква представа за какво иде реч в професията.. изключително важно е кое как ще бъде осчетоводено, затова написах "след 10 години", макар, че, пишейки го си дадох сметка, че срокът е твърде къс..

А за стандартите знам.. въпросът е, че съществуват И те.. и, чак супер лесни не са, същите са като българските.. с някои изключения, но като рамка на отчетност са.

Ох.. бе.. напоследък не съм на такава вълнА.. иначе, сигур има секс.. има тука един Валдемарчо.. ама.. както казах, не ми е до това..

Апропо, английски през руски е доста по-извратено от счетодствво в 1 без трийсет през нощта.. честно..

аз никога не си трия темите .. няма защо, тази и на мен ми е интересна.. връзката между всичките счетоводни отчетности.. да ти кажа честно, няма никаква литература по темата.. има разни лекции, тук-там.. но да речем, учебник няма написан.. което е доста странно.. и не само това, доста от материалите, които ти трябват за професията няма къде да ги намериш.. просто не са написани, преподават ги като лекции и . .си пазят професията като луди..

ако Европейският съюз оцелее, може би това е следващата стъпка,

Да, след кривите краставици ще изправят и кривите чушки.
Цяла България се молим да оцелее.

Никога преди това не бях ял такива прави краставици като сега.

<Мнението е позиционирано и няма нищо общо!>