Ненаписаната тема

За изтритата разбрах, но за ненаписаната нищо не казвате
Няма ли нещо, което да сте автоцензурирали, въздържали сте се по една или друга причина, дори тя да е семпла като три теми на първа? Аз имам много ненаписани

И аз така. Тъкмо се навия, че нещо, което ме вълнува, може да стане тема и после се размислям - че това кого го интересува.

първа тема:
Ким Чен севернокорейски
се тая дали у умрел или не
защо го търпят?
може да му наденат една -две конвенционални бонби и готово?
не ядрени

втора тема

човек шофира джип и слуша Корона Чао и коментира, нема лошо, но:
- прави го с държавни пари
- къде е ходил?
- защо, няма ли по-евтин вариант?
- три бронирани джипа по 100хил евра единия
- горят и по 50литра/100 км
- поне петима, минимум един в първия, трима в човешкия и поне един в задния/страничния/
- спазва ли ограничението на магистралата?
- колко време е шофирал, не е ли изморен
- не е ли по-ценно да седи отзад, да чете документи и взема решения, а не да е шофьор
- ако стане ПТП - ще му напишат ли акт?
- има ли касова бележка за щайгата с ягоди в багажника?
- ако такава формация ме настигне по магистралата, какво да правя, в локалното ли да отбивам?

само питам!

И аз така. С тази разлика, че да коментирам коментар, пак със същото съмнение завършвам. Тъкмо ми назрее какво да отговоря и в следващия миг се отказвам. Някой път даже съм го и написал и преди последния клик се отказвам. Или няма да го разберат, или грешно ще го разберат или ще ми скочат. Това ми са опасенията, поради които доста пъти се въздържам.

Много такива теми имам.
Едно време се въздържах, само като си помисля, кой ли се интересува от моите вълнения, сега - защото тук отдавна не е мястото за нормални дискусии, само сеира е важен. Е, аз по сеирите не си падам много. Стигнах дотам, че даже забравям да погледна в клуба със седмици, а някога с това започвах деня си, да надникна, какво ново се пише тук.

Aз имам мой лаф - стига му да му пуснат една ракетка колкото кларнЕ..*
_______
*Знам, че се пише кларинет.

Отдавна ми се е изпарил ентусиазмът да пускам теми из клубовете тук.
Просто е - почти никой не говори по темата, а почти всички си играят старата детска игра на стражари и апаши или на "моля, другарко пък той/тя".
Това омръзва. Поне на мен.

Е, не мога да си кривя душата и да не призная, че от време на време изскача по нещо, но то е отчайващо рядко.


WALL·E

.. са ми все ненаписани, списани или пуснати в коментари. Явно не съдържам достатъчно висока самоценка, за да занимавам всеки и всички с гъзъ си или мислите си.

Има и още: Дразни ме безкритичното дрънкотене за злободневни клюки облечени като теми, които всеки един от нас чува по ТВ, нет .. радио .. нито вече е новина, нито поне !!! в темата си да представят друга или различна гледна точка. Тъпотии ?!

Или пък битовизми .. мъжа ми предстои да пръдне, дайте съвет на де да дишам .. и прочие псевдо проблеми. Аджаба, нерде ? седиш и пишеш с часове в нета, вместо наистина да решиш казуса с пръднята примерно.

Probably Me

една от моите ненаписани теми е " удивителни трансформации у дома по време на извънредно положение".

или друга " влияят ли наистина звуковите честоти, райф например, върху здравето".

но си казвам " бе кой се интересува от това"...

и те тека.


научи се да чакаш

И това също. Отварям джамчето за отговор към нечие мнение, обмислям изреченията, после си казвам "абе няма нужда да се обаждам". А понякога, често сутрин, докато си пия кафето на прозореца и съм прочела нещо, над което да поразсъждавам, си обмислям постинга, доводите и изразните средства и аха да отида на компа да го напиша и постна, след 10 минути ми минава меракът. И безценните ми мъдри мисли си остават непубликувани.

Аз съм емоционално старомодна.
Прекалено сензитивна понякога.
Често наивна по отношение на човешките взаимоотношения.
Понякога недообмислено крайна, импулсивна и първична в квалификациите на хора и събития.
Поради гореописаните причини коментарите ми в клуба са редки, понякога не на място, и не особено задълбочени и адекватни.
Съответно темите ми не се радват на завиден интерес и не предизвикват активно участие.

За сметка на това, все още има какво да прочета, да науча или да ме развълнува тук.
Така че, пишете

Явно не съдържам достатъчно висока самоценка, за да занимавам всеки и всички с гъзъ си или мислите си.

Не бъди толкова самокритичен. Винаги се намират заинтересовани. Ако не от второто, със сигурност от първото.

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.

+1000... това все едно аз съм го писала ... даже в тази тема си написах мнението... два абзаца.. след което просто натиснах бутона “връщане обратно”...

Имам какво да споделя... но точно понеже ми омръзна да ме замерят с камъни не го правя... не, че нямам нужда да споделя... просто това вече не е мястото ... уви..

Е той човека едвам се престраши да подаде глезен .. и ти веднага значи да му се залепиш за първото ... еййй, начи начи...

Случвало ми се е по средата на постинги, може и тема да е било, да получа уотс апп съобщение или обаждане и да забравя какво съм щяла да дописвам.
Даже ми се е случвало да затворя дира преди да съм дописала след междинния чат/телефониране.


Обаче сега спонтанно ми хрумна — сега в България ви пускали в парковете.

Преди няколко седмици какви булшити ми разказвахте, че в България сте можели свободно да се разхождате в парковете?

но си казвам " бе кой се интересува от това"...

и те тека.

Много сте ми интересни... това "Кой ли се интересува" или "Няма да им бъде интересно" или "Кой как ще реагира"... на теб ще го напиша, щото другите ше заподскачат веднага върху главата ми... абе кви са тия неосъзнати миникомплексчета?

1. Слава Богу - в този клуб нещата са организирани така, че ако няма кой да се интересува от темата - тя си потъва. Ако се разклони и никой вече не пише по нея - кво от това? Нали се пише? Щом се пише - значи хората ИСКАТ да пишат това, което пишат. Дали ще са философии или джафканици - тук се пише всичко...

2. Кой как ще реагира - ами гоуем праз... "За всеки влак си има пътници". Ако ич няма - влакът ще си отиде в трета глуха.

3. Кви са тия стремежи непременно да се напише тема с нещо свръх гениално, нещо адски умно, нещо изключително... алоууу, животът ни е важен и уникален сам по себе си, всеки се вълнува от различни неща, нали уж сме близки хора, с близките си хора вкъщи или в приятелски кръгове СТАРАЕТЕ ЛИ СЕ непрекъснато да изглеждате супер умни?

И нещо малко странично... Доста хора се оплакват, че нямало теми "на ниво" и клубът бил западнал... ами който се оплаква - ДА ПУСКА такива теми. Ако може. Все ще се намери някой на неговото ниво да му отговори. Или пък ще се види, че всички са адски тъпаци, ама това поне ще стане ясно - щом никой не откликва на темите "на ниво"... дайте поне да видим какви са тия теми "на ниво", може пък да поумнеем и ние! Ако не - ше си стоим кротичко в ъгълчето и ще се срамуваме...

АЗ МИСЛЯ ТАКА!!

бе не е до комплекси.
за другите не знам, ама това, което ме интересува, почти сто процента не интересува другите.
тогава за кво да пускам теми, по-добре да влизам въе форуми, където тези въпроси се дискутират.


научи се да чакаш

Е, че то кой няма... но прави впечатление, колко много хора имат толкова много за споделяне, за размишление, за казване, написване, а в един момент се отказват или меракът отлита, намерението се размива, идеята се стопява точно преди да я напишеш...

А какви теми имаше едно време, как се пишеше с хъс, страст, вдъхновение:-)))))))

Има такъв момент.
Ето сега се залюлях към "проучване на руския генофонд" (2015 г.), ма кой верно го интересува, че руснаците не са славяни?