Кривини?
23 отговора
0 прегледа
Re:
"Рядко пиша дълго, но тук има важен момент, има скрита невидима врата.
Отношението е нещо важно, то е почти материално.
Истината е велико понятие, тя винаги си намира път. Но дори истината трябва да се казва с любов и грижа към душата отсреща.
Не, че аз всеки път го правя, но поне съзнавам грешката си.
"1. Из Първото послание на свети апостол Павел до Коринтяните:
13 гл. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва."
2. Това се отнася дори за животните. Може би има обща всемирна душа и достойнство.
Винаги се сещам за една история - веднъж по телевизията гледах един човек, който се разбираше добре с крокодилите. Имаше само нож на кръста си, гол, с препаска. Даваха как се гмурка в голяма река. На дъното й лежи крокодил. Човекът плува около него, крокодилът стои спокойно. След това човекът сложи ръка под брадичката на крокодила и го изведе на повърхността, почти на сушата. Постояха и после си тръгнаха, кой откъде е. Всички зрители бяха смаяни. Защо крокодила не го напада, как го направи? Сега, допускам, че човекът може да имал специални отношения с този крокодил. Но той отговори:"Защото го уважавам. Всички животни държат на уважението." Невероятен отговор, който съм проверявала многократно. Така е, всяко животно иска уважение. Дори и най-малките същества са създадени с безкрайна любов и красота. Имат достойнство, ентусиазъм, надежди, мечти, изобщо Божията искра в себе си. Когато ги уважаваш и обичаш, те ти отвръщат със същото и започваш да разбираш животинския език. Той е общ език, наш също.
Така че отношението и уважението са много важни неща. Те ни помагат да излезем извън нашия свят, да започнем да виждаме, разбираме, да получаваме любов, да се развиваме. Участваш пълноценно в живота навсякъде. Път в духовния свят. Някои наричат това смирение. Да угасиш огромното, изкривено, ослепяващо човешко его - колкото повече се отдалечаваш от него толкова повече разбираш, колко чудовищно е то. Да се успокоиш, да се усмихнеш, да уважаваш всичко - тогава ще можеш да чуеш гласа на тревата, на скалите, на животните, на дърветата, а може би и на звездите и Всемира. Бог е живот. Да уважаваш живота и всички Божии творения е начин да уважаваш Бог и самата възвишена идея за живот и добро."
+ следващото мениние са абсолютната истина ! Затова споменах преди ,че не е добре да се подценява , което и да е същество. То е тук с някаква мисия и цел.
Отношението е нещо важно, то е почти материално.
Истината е велико понятие, тя винаги си намира път. Но дори истината трябва да се казва с любов и грижа към душата отсреща.
Не, че аз всеки път го правя, но поне съзнавам грешката си.
"1. Из Първото послание на свети апостол Павел до Коринтяните:
13 гл. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва."
2. Това се отнася дори за животните. Може би има обща всемирна душа и достойнство.
Винаги се сещам за една история - веднъж по телевизията гледах един човек, който се разбираше добре с крокодилите. Имаше само нож на кръста си, гол, с препаска. Даваха как се гмурка в голяма река. На дъното й лежи крокодил. Човекът плува около него, крокодилът стои спокойно. След това човекът сложи ръка под брадичката на крокодила и го изведе на повърхността, почти на сушата. Постояха и после си тръгнаха, кой откъде е. Всички зрители бяха смаяни. Защо крокодила не го напада, как го направи? Сега, допускам, че човекът може да имал специални отношения с този крокодил. Но той отговори:"Защото го уважавам. Всички животни държат на уважението." Невероятен отговор, който съм проверявала многократно. Така е, всяко животно иска уважение. Дори и най-малките същества са създадени с безкрайна любов и красота. Имат достойнство, ентусиазъм, надежди, мечти, изобщо Божията искра в себе си. Когато ги уважаваш и обичаш, те ти отвръщат със същото и започваш да разбираш животинския език. Той е общ език, наш също.
Така че отношението и уважението са много важни неща. Те ни помагат да излезем извън нашия свят, да започнем да виждаме, разбираме, да получаваме любов, да се развиваме. Участваш пълноценно в живота навсякъде. Път в духовния свят. Някои наричат това смирение. Да угасиш огромното, изкривено, ослепяващо човешко его - колкото повече се отдалечаваш от него толкова повече разбираш, колко чудовищно е то. Да се успокоиш, да се усмихнеш, да уважаваш всичко - тогава ще можеш да чуеш гласа на тревата, на скалите, на животните, на дърветата, а може би и на звездите и Всемира. Бог е живот. Да уважаваш живота и всички Божии творения е начин да уважаваш Бог и самата възвишена идея за живот и добро."
+ следващото мениние са абсолютната истина ! Затова споменах преди ,че не е добре да се подценява , което и да е същество. То е тук с някаква мисия и цел.
Отдавна не съм те виждала.