всъщност ...

Всичко, което ни дразни в околните, всъщност ни води към самоопознаване, но как?

Всъщност всичко, което ни дразни у околните се намира и у нас. Тъй като обикновено не признаваме нашата слабост - чуждата ни се навира в очите. По-лесно е да видиш, нещо у другия отколкото у себе си. Вярвам, че на едно по-дълбоко неосъзнато ниво ние сме едни и същи, имаме едни и същи потребности, и горе-долу едни и същи въжделения...

Разбира се, че сме еднакви и нищо човешко не ни е чуждо.. Много ми е странно, като някой ми каже, поработи върху себе си, един вид, подобри си програмите..да ама програми няма. Всички дразнения и дразнители са от външният свят, така опознаваме себе си. Моят избор е, да не се завирам при хора, които не ме харесват, нямат ми доверие, които все искат и изискват, и вечно нещо не им е както трябва.
Светът е толкова голям и интересен, толкова любопитни неща има, толкова е обширен, че не си струва човек да забива с неща и хора, които образуват взаимни дразнения.
А че се променяме е факт и то с всяка секунда..

пп т.е. нашият избор, обуславя нашето мислене, ако стоя при дразнители и дразнения, аз също ставам такава..и защо? Има толкова прекрасни неща..Има ли нещо по-хубаво от това, да се оглеждаш в очите на добронамерени и позитивни хора, както и те в твоите..

Всички дразнения и дразнители са от външният свят

Абе продължавам да си мисля, че дразненията са от вътрешния свят.

Иначе - да - безспорно по-приятно е да се живее без или поне минимум дразнение.

А защо така смяташ?

Юнг казва:
Когато някои хора ни дразнят, това издава някои процеси вътре в нас – нашето раздразнение е проекция на това по какъв начин работи механизмът на психологическа защита.

А тук има повече. Като цяло съм съгласен с писаното тук:

Макар, че не всичко от този текст го разбирам.

Напротив - програми има. И всеки човек може да променя своите. Но първо трябва да има съзнанието да ги види.
Ако смяташ, че просто реагираш на дразнения от външния свят, подкрепяш тезите на едно доста срамно направление в психологията - бихевиоризма.
Изборите ти са обусловени от начина ти на мислене. А въображението не е в това какво мислиш, а как мислиш.

ПП. На въпроса в послеписа ти: ставаш такава, защото нямаш сигурна основа в себе си.

LuciferMorningStar

Чела съм го. Говорех за друго. Няма човек, когото да мразя, но има хора които ме дразнят, но когато ги срещна тогава е дразнението, т.е. външният фактор - друг човек, показва какво не ми е в ред.. Бърза мисъл и разбирам, къде и от какво..то даже не е и до човек, а по-скоро, начин на поведение, или постъпка или знам ли..защото човек е съвкупност от много неща и зависи какво искаш да видиш. Човек не е някакъв, той е всякакъв.
Разбираш ли, другия се явява външен фактор.
Точно това казах, ако нямаме външни дразнения, няма как да опознаем себе си...но пък ако те са непрекъснати, това значи, че няма смисъл от това общуване.

Ей... пак отиваш навън...
но има хора които ме дразнят

Има хора от които се дразниш... Така не е ли по-логично?

Иначе мисля, че ти схванах мисълта, но човек може да опознава себе си и без дразнения. Има цели събития с такава цел - да те стимулират да опознаваш себе си все повече и повече. Друг е въпросът какво всеки взима от тях.
Медитацията е един отличен метод за себеопознаване съвсем например.

Тоя лаф “опознаваш себеси” “преодкрил се” на 25+ години, за мен звучи като ментално изостанал човек.

Все едно малко бебе за пръв път да се вижда в огледалото.
Човек, който не е съзнателен в собствените си възможности, нужди и качества след пълнолетна възраст, е ментално изостанал.

Аз съм на 51... Няма лошо - имаш право да смяташ каквото ти е кеф.

Миии не е по-логично.
Докато няма дразнителя, няма и дразнението.
Седя си аз спокойно и идва муха, започва да жужи лази, да ми хвърка пред очите..и варианта да съм спокойна или да я изгоня да си ходи, или да я убия. След това пак ставам спокойна. Трябва ли да анализирам, защо ме дразни мухата..: )))
Знаеш ми мнението за медитацията, макар че не е реално, защото не съм опитвала, ама и не искам да опитам. Медитирам си с музика, пусна си нещо, затворя очи и се отнасям.

Може би спорим за едно и също нещо, но на различни езици.
Ако около мен зажужи я комар, я муха - у мен се надига дразнение, мухата или комара са само повод.

Много ясно защо те дразни — защото не прави това, което ти искаш.

Когато човек е безсилен при гореописаната конселация, става агресивен, защото няма знанието как да се справи по друг начин.

На всичко ли лепиш етикети?

не по врат, а по шия..само че ти анализираш себе си, а аз външния свят...т.е. твоят поглед е към теб, а при мен, е навън..просто съм приела и знам, че имам дразнение. и какво трябва да направя, за да си върна спокойствието.

Твоят светоглед е характерен за времената на невежество от Средновековието. За ментално изостанала ли да те имам? Май просто да приема, че това е границата на възможностите ти.

LuciferMorningStar

Това сериозно ли го написа?
Не че не прави какво искам, а въобще не я искам. Змията или лъвовете, нападат човека, защото не правим това, което искат ли?

я пак? Т.е. твоето развитие спира на 18..