Лингвистите

Може ли да се съди по произношението, кой език е роден, автентичен за общността, а кой придобит. В смисъл, в съседната тема, Димов написа, че източните българи нямаше да имат никакъв проблем с усвояването на руския, заради произношението. В този аспект, не веднъж се е казвало, че източните българи са потомци на източните славяни, а западните българи, на западните славяни и от там големите диалектни разлики. Възможно ли е въобще да се разсъждава в посока, че за българите славянският език е вторично придобит, възможно ли е лингвистично да се изследва подобно нещо. Или напротив, българите оригинално говорим славянски език и сме автентичен негов носител. И как в цялата картинка се вписват родопските диалекти, които въпреки че са източно от ятовата граница, всъщност представляват трета отделна група, наедно с източните и западните говори.

Човек ако положи усилия и има талантец може да докара произношение на чужд език.

Имах колега, от Мелнишко, излязъл от къщи след VII клас,старозагорски зет.Вадеше си заралийско произношение.

Товариш Димовс негира родството на въсточните Българе с древните укри....

Аз уча гръцки от известно време и моята преподавателка е гъркиня, която живее тук около 35г. Въпреки че говори граматически правилно български произношението и е типично гръцко - ч, ш, ж и някои други звуци ги преиначава
Преди седмица се запознах с друга подобна гъркиня, която обаче нямаше този проблем и говори почти като българка. Тя се оказа кипърка.а там говорели на диалект, който има типичните за нашия език звуци. Надявам се това частично да ти помогне да си отговориш на въпроса...

Това са глупости за източното произношение и руския!
Българският език е най-твърдият славянски език. Македонската литературна норма още повече. Сърбо-хърватския е по-мек от македонския и западните български говори. Демек говорите в Западна и Централна Македония и Западна България са изобщо най-твърдите славянски говори. Всичко останало не само българско, но и славянско е по-меко за тях.
В македонските и другите западно български говори, доколкото знам, има повече запазени носовки. Което би трябвало да значи, че на тях ще им е по-лесно да научат руско произношение...мисля.

А, на сърбите в Поморавието им е по-лесно да научат английски, спрямо другите сърби, щото лесно научават език без падежи ;)

Не, може да се правят само спекулации.

Обаче географски две трети от България си мяка подобно на руснаци.

Те само рушняците ли мякат, укрите твърдо ли говорят?

Родопските говори може и да се класифицират като трета група, но не заради това, че изконно са такива, а защото са много архаични и оттам идва чувството за различие. Не са се влиялели от другите поради планинската си изолация. Иначе генетично са си най-типичния рупски диалект. Т.е. те са еталон за югоизточни архаични говори, всичко друго много или малко е било повлияно от общението с други говори от българското езиково землище и от следващите от това лексикални, фонетични, граматични иновации.... Западнорупският диалект и източнорупските /тракийски и странджански/ изконно са били генетично свързани с родопският, но са се изменяли и контактували по интензивно с други диалекти, т.е. те са се променяли, а родопският е бил замразен и консервативен. Иначе всички те, вероятно произхождат от единен в миналото прото-рупски диалект /югоизточен диалект/, като сега най-близко до първоосновата е именно родопският, защото най-малко се е променял.

Т.е. в далечното минало, българските диалекти са били значително по-малко?

Можем да спекулираме, сигурно са били по-малко. Примерно източните, един на Търновскот царство / сега произхождащите от него североизточните диалекти - мизийски, балканджийски и подбалкански говори/ и един на югоизточните /предимно били във Византия/, това което му казваме рупски диалекти - тракийски, странджански, родопски, западнорупски. Западнорупският в преходната зона, в интензивен контакт и взаимопрониквания и със западни говори, както и някои от балканджийските говори на запад също в преходната зона. В по-далечно минало само един източен диалект от примерно Карпатите до Родопите. С приблизителна граница на запад Солун - Серес - Пирин - Рила -Искър - Олт - северния карпатски хребет. Западните малко са се изместили на изток след това и се е формирала и преходна зона.

Значи западни говори, винаги си е имало? Торлашкият, автентичен ли е като рупския?

Западни е имало. Въпросът е дали е бил един или повече.
Българска гледна точка - имало е единен западен български диалект, торлашките говори произхождат от него.
Сръбска гледна точка - торлачките говори са възникнали късно, от не по-рано от 14 и 15 в. и са се формирали на преди това територия на влахоезични, които са били клин между българския и сръбския. Торлачките говори възникват от омешване на щокавци /сърби/, дошли там от Сръбска Морава и другаде 13,14 век и власи староседелци и под влияние на влашкият субстрат влизат в орбитата на балканския езиков съюз.

Само един въпрос - Пиротско и Гургусовец винаги са били част от Търновска България - тоест там торлаците винаги са били под източно-българска опека. Няма причина да смятаме, че феодалите на Иван Александър в Пиротско са говорели кой знае колко по-различно от него и от останалите средно български говори.

Според Пламен Павлов торлак означава "пазач на планински теснини", торлаци е имало не само между Ниш и София , а в Родопите, в Източна Стара планина и т.н.

Тъй, че тези езикови спекулации ми изглеждат доста произволни.

Какво казваКоминтерна по въпроса? Или е все още Тера Инкогнита чакащ нов Гъсков или Мисирков.

На запад от Искър категорично са се говорели западни български говори, където и политически да са били.
Пиротско и Княжевацко според сръбската трактовка е с влашкоезично население към до 14 в. и се е слявянизирало през 15 век.
Иначе събрите под торлаци разбират всички, говорещи на тимошко-моравски говори, без значение как се самоназовават, т.е Нишко, Лесковачко, Алексинацко, Княжевско, Вранско, Пиротско, южнокосовските сърби, и носителите на преходните български говори източно от тях, т.е Босилеградско, Царибродско, Трънско, Брезнишко, Годечко, Белоградчишко, западно Берковско, Ново село, Видинско, някои села между Видин и Лом по поречието на Арчар и Цибрица, заселили се там късно от Белоградчишки и западноберковски преселници. Карашовяните католици в Румъния и едно православно село там. Без значение дали някои от тях се наричат шопи или не. Все пак избягват да се занимават с тези от пределите на България и тези от Западните покрайнини, като ги смятат за побугарчени торлаци.

Че ако вярваме на съвременната румънска трактовка - всичко между Карпатите и Стара планина са били власи и тук-там българи. Ама, е далеч говорът от торлашкия диалект ;)

Ами, куманите къде ги слагаме? Българският северо-запад си е бил кумански апанаж. Че и сега между Пирот и Зайчар си има куманска топонимия. Но куманите тук са били българофили или българи.

Защо до Стара планина, те смятат до Централна Елада.

Влахо-българската империя.

Диалект на село Крива, Гуменджанско.

[линк]