Днес видях ада...

Аз от доста време си го наблюдавам, но днес присъствах на буквално две крачки...

Пред мен вървят два "субекта". Младеж, видима възраст около 20-те, 1-ви номер, 90 кила, в евтин износен анцунг. Обикновено такива кибичат с подобно на тях субекти, и си бъркат в носа по цял ден или пият. Гледат като телета, и обикновено ги подминавам на бърз ход. Но този беше по-различен... тикаше количка с бебе. Зад него - дребна, перхидролена, с къса за сеозна поличка, и също толкова лош вкус - майката. Изглеждаше като съученичаката която всеки от нас е имал, и на завършването се е зачудил - абе само аз ли не спах с тая... Явно бързаха и се разменяха кой да тика количката, видимо с досада. По едно време бебето каза - "тати".

И тогава ме огря... Това дете се роди при нас... в ада... Ако можеше да осъзнае при какви... хомо сапиенси се е родило, и ще зависи от тях поне 18 години... щеше да се гръмне. Но то на този етап, нито може да го осъзнае психически, нито да направи нещо по въпросът физически. Едно безсилие, съчетането и компенсирано единствено с огромното невежество и неразбиране за живота с което започва всеки от нас (а повечето и завършват по същия начин). Представете си живот, в който единственото което може да те спаси от него, е неразбирането на това какво изобщо се случва с теб... Дори още по зле от законът на джунглата - убий или бъди убит. Дори в това да станеш добър убиец може да има нещо (иначе нямаше да предпочитаме кучета и котки за домашни любимци). Но същестуване, което от самият си зародиш се основава на това да не осъзнаваш кой си и какво правиш на тази земя, безсилие да определиш себе си... Нямам друго определение освен - ад.

Това обяснява толкова добре и защо повечето предпочитат да изживеят целият си живот по този начин - по - течението, като обекти на случващото се около тях, зависимо от останалите, от телесните си потребности, от хормоните и нагоните... никога като субекти осъзнаващи какво наистина са те и какво искат от живота (и дали изобщо могат да го постигнат). Което... в предвид реалността която ни се предлага, реалността на това да си хомо сапиенс... наистина - можем ли да обвиняваме...

Освен точно в тоя случай, който наблюдавах. В матрицата е закодирано тя да се репродуцира до безкрайност. Да въвлича все нови и нови души (ако вярвате в подобни неща), във все същият безсмислен цикъл на псевдо съществуване. Индусите го наричат Самсара, но Ад му подхожда доста по-добре. С годините виждам защо хората правят деца, дори и физически да се удържат, по психологически подбуди. Реалността е, че ние умираме психически, дълго преди да умрем физически. Психиката ни достига лимита на това което наричаме живот, и то доста бързо - 20, най-много 30. Това са годините в които сме си представяли, че живота "започва", а той реално свършва. И целият шум е бил най-вече около това кой кого ще изчука, кой е бил по-"готиния", по-"вървежния" и чии гени в крайна сметка са се репродуцирали. Жените и мъжете на субективно ниво си представят тоя процес малко по-различно, смятайки че постигат малко по-ралични цели, но в крайна сметка - без особена практична разлика, защото целта е една и съща - кръговрат. Илюзиите които са имали, никога не са ги направили истински субекти на собствения им живот, а просто "дъвка" за мозъка и емоциите, докато тялото им ги е водило към неизбежния цикъл на живота, така както и всеки останал неудушевен предмет на неговата материална природа. След изпълнението на тази "задача", ние реално умираме, защото сме изпълнили мисията си. За съжаление хората живеем твърде дълго, представяйки си, че за нас всъщност има нещо след това. Но реално няма, и единственото с което можем да запълним тази психика стигнала края са... децата естествено. Защото само в тях виждаме отново кръговрата на живота, следващия цикъл на илюзия, на невежество, на драма, който за съжаление е нашата едиствена дефиниция за "живот". В най-добрият случай т.н. родители влагат собственият си идеализъм към тези деца и се опитват да изживеят чрез тях живота който собствените им родители не са им дали. Но това е рядко, и да си говорим честно, ако искаха най-доброто за техните деца, най-добре никога да не ги бяха раждали. Защото живота няма "хепи енд", всеки накрая ще се върне там, от където е дошъл. И могат или да го приемат, осъзнаят, защото се предполага, че са вече "възрастни", или да продължават да прехвърлят топката. Защото, може би, за следващото поколение ще е по-добре... А какво изобщо значи "по-добре"? Може ли изобщо да бъде "по-добре"? Естествено, всички по някое време осъзнаваме отговора... но невежеството трябва да продължава да се рециклира... Хомо самиенс наистина е на границата, между животното и бога, като божественото в него е, единствено силата да каже "не". Да приеме смъртта на животното, което не значи просто физическа му смърт, а отказ от целият кръговрат на живота, т.е. нерепродуциране... Както и да е, тези неща са дъвкани от хиляди и хиляди години от хиляди и хиляди хора. Но кръговрата на невежество ще продължи, просто такава е природата на живота, т.е. ада...

защо повечето предпочитат да изживеят целият си живот по този начин - по - течението, като обекти на случващото се около тях, зависимо от останалите


Ааа.... аз съм деен, още като се раждах, бутнах ръката на акушерката и сам си завързах пъпа. После кротко заспах, че много бях изморен точно тоз ден.

плюс 10

Изобщо не споделям мнението ти.

(Но мирогледът ни е толкова различен, че предпочитам да не пиша повече. Би отнело много време и енергия, а и може би няма смисъл.)


Песни о Паскале

Хареса ми ! Описал си смисъла на живота за 80 % от хората на земята !

Може ли по кратко и изчистено, моля ? Ти си кадърен, умен, приятен, без наднормено тегло и шкембе, но си срещнал свойта антитеза, и си възмутен ?
По принцип, вътрешният мир не го занимават другите, а проблемът е със себе си.

Сподели какви проблеми имаш със себе си, примерно как не се понасяш, и кои свои лични качества не харесваш ? Искаш да си не толкова трътлест и нисък, да си ако може доста по красив, иска ти се възхищението в погледа на жените, което никак го няма ?

Всеки да си даде обиколката на гъзъ. Аз мъже с големи гъзове, постинги не искам да чита, ил жина с малки цици. Ако ще се напъваме да пишем красиви постинги, нек ние самите да сме красиви ! Дърт ! грозен, няма право да му се обръща внимание, красивите ще спасим света ! и то от грозните !

Когато другите занимават мислите ни, това е тревожно.

Дълго е, не го прочетох, някой да сведе, какво е искал да каже авторът ?

Точно в 19 часа ми звънят на вратата, дреме ми кой прочел и кой не. чЕти го утре

Не ми звънят на вратата, звънят ми по талафона, че ми носят три врати. Викам , почакай, нека сряда сменим с петък.

Значи Венера Милоска не я имаш за красива?


Песни о Паскале

а смяташ ли, че той знае...

Е, тя чак с малки цици не е.

Не е виждал касиерката в Хит-а и затова казва, че само жените с големи цици са красиви. Малките цици могат да бъдат много секси, но зависи от привлекателността на останалата част от пакета.

Тайните на египетските пирамиди

<3

Наблюдавай за нарцистични, самодоволни, мъжкарски постинги. Чух го в един сериал по фох криме.

The end is near, Lucifer s legions of death are ready for attack.They got only one aim..Total Destruction

Choose life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television.

От пакета? Странно отношение към живи същества.


Песни о Паскале

Е, че той, ако вижда жените като пакет..а познай кога ще има "пакет"..

Пошегувах се, разбира се, че гледам на жените като на пакет. Имах предвид, че не виждам нищо непривлекателно в малките цици, ако притежателката им е стройна и добронамерена мома. Размерът на циците сам по себе си не е фактор и е мит, че големите се равняват на нещо повече от малките и че са някакво предимство; всъщност не означават нищо и им се отдава излишно внимание.

Тайните на египетските пирамиди

<3

Ти си видял ада, но което е ад за теб, за други е рая.
Знаеш ли колко му пука на онзи, че бил с някакъв анцуг, ако е успял да купи обувки а детето си, да му плати детска кухня, да не говоря, ако е успял да осигури някаква почивка на семейството си на море макар и извън сезона... За него са все успехи - заради труда и лишенията, които влага в тях...
Нещата, които правим за другите, могат да ни дават радост и щастие, ако ще някой да гледа на тях с презрение...
Аналогично е със създаването и отглеждането на живот.