Безсъние

Не са нужни съвети. Просто ми се прииска да омрънкам целия свят. (Их сетих се за една сладка бг песен, Целия свят, Лео, Део и прочие).

Та... в последните години безсънието ми се превърна в грандиозен проблем.

Вярно, че си имам лична драма, ама кой пък не. Вярно и, че съм недисциплинирана в това отношение. Че сама си го правя понякога. Вярно и, че съм емоционална - и хубаво, и лошо, и дреболии ме превъзбуждат.

И нищо не помага - ни книга, ни филм, нито релаксираща музика, нито ксанакс дори.

Е, аре стига, де Е, чак пък толкова.

Бе само аз ли съм такава хахондрелка?

Ма ето вече трета ... или четвърта ... нощ съм така. И вляза ли в тоя цикъл, ми то няма излизане бре! Ай сиктир! Чак пък толкова!

Ма не ми се ходи пак насам-натам по специалисти беее. Ама писна ми живота от специалисти, значи!

Искам само да спя добре, много ли искам! Да спя добре и да съм щастлива! Щото ако спя добре - е, то това си е цяло щастие!

Shit, shit, shit

Страшното е не че не можеш да заспиш, а като се съмне какво трабва да правиш. Дали трябва да си в 8 часа с кирката в ръка, или може да продължиш да подпираш миндера ?

Мен ме изтреска някакъв грип миналата събота и не искам да ти казвам за какво ставаше дума. Днес, четвъртък, за първи път отидох на работа и оцелях. В събота и неделя успях да заспя по един час на нощ. Понеделник сутрин -парцал, звъннах им и им казах да си забравят за мен. Вторник сутринта, смел, отидох, половин час, амортесьори меки, главата мене гледа, тебе вижда.....и се предадох. В сряда пак тояга, в къщи. И никакво заспиване. Така и не разбрах какъв е този вирус. Няма да рисърчвам, няма да гугълвам. I don’t really wanna know.

here I am

Можеш да си направиш режим на лягане и ставане. Естествено в началото ще ти е трудно да заспиш, но въпросът е да си легнеш и да затвориш очи. Не чакай съня на всяка цена - остави го да си дойде сам. Ще мине немине около седмица и после нещата ще се нормализират. Поне така си мисля.
Аз лично обичам да си лягам рано и да ставам рано и това ми е като режим. Ща не ща - към 8 часа вече очите ми сами се затварят и около 3-4 часа сутринта съм като заредена пушка - наспал се, бодър и енергизиран.

няма човек на света, който да е умрял от безсъние, при положение, че има всички условия за нормално спане, но просто не му се спи, тоест - не може.
без външни причинители на неудобството - никой не ти подпира клепачите с клечки, не ти свети в очите и не ти е причинил непоносим шум, а просто - имаш си легло, тишина, покой и всичко, но не заспиваш.
няма да спиш, няма да спиш... пък един ден ще заспиш и готово.
вярно, че е доста неприятно докато трае. но накрая свършва и човек спи.
лягаш си, както вече са ти казали, гасиш лампата, спираш шумовете, които е във възможностите ти да спреш, и лежиш така. дори само това дава на организма нужното, за да си отпочине.
не се разсейваш с книга, музика, бисквити в леглото, зяпане в телефона, ставане да обикаляш, да пускаш пералнята, да хапнеш мазно и сладко, да човъркаш в нета и дрън-дрън... просто лежиш на тъмно, в удобна поза, с удобна завивка, със затворени очи.
и на мен ми се случва от време на време и след първите 48 часа става леко така все по-кофти, защото си е уморително. но обикновено още преди деветдесетия час организмът ми се рестартира сам и започвам да си спя пак нормалните си 6-7.5 часа.
ако човек го приема спокойно, отчитайки факта, че просто наистина няма, не съществува такъв умрял от безсъние човек в историята, ако се въздържи да се тъпче с химии и се постарае просто да си създаде режим, с който да дава на тялото си нужния му покой както ти е казал освободения - няма нищо особено страшно.
ако предпочете обаче да се тръшка... с тръшкане горе-долу нищо не става, освен по-зле.
и трябва да се пие достатъчно вода. всеки ден.

Пробвай да лягаш късно. Аз ако легна в 10, в 4 вече съм се наспал.
Опитай и със студ, някое време на балкона да поизмръзнеш, след това топлата завивка унася.

ужас е това със студа
тя каза, че не иска съвети, само да помрънка
функцията на безсънието е през това време да мислим, докато решим някакъв проблем, та, та проблемът не е в безсънието
функцията на мрънкането няма да я казвам, и аз обичам да го правя понякога, обаче не и тук

Не мислиш ли, логично, че преди да се опитваме да анализираме безсънието, ние трябва да потърсим отговор на въпросът: Какво и как се случва с нас когато спим?
Моите разбирания са обратни на твоите,т.е., че ние замисляме когато спим, а когато сме будни изпълняваме замисленото от когато сме спали?

Аз все още нямам проблеми със спането, напротив, очаквам някой път да не се събудя!

Мнението е позиционирано и няма нищо общо

аз имам лаптоп до леглото, със заредени книги, ако се ококоря в 3 през нощта просто чета. не за да се приспя, а защото всяко непроспано време си е бонус.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

сигурно е гадно, никога не съм го имал тоз проблем с незаспиването и безсънието, но пък знам че когато си напрегнат, колкото повече се мъчиш да се отпуснеш, толкова по-напрегнат ставаш ...

но пък в крайна сметка тялото си знае само кога и колко да спи и колкото по-малко се опитваш да го командориш, толкова по-добре - то ако е на зор да спи, нищо няма да може да му попречи да заспи - навремето в казармата (войникът спи, службата тече) заспивахме прави във всеки възможен и невъзможен момент, спомням си как веднъж отиваме на стрелба, наблъскани като сардели в каросерията на камиона с 50 кила върху нас пълно бойно снаряжение и противогаз на лицето, камионът се лашка из коловозите, ние си спим, въпреки че младсержантът зорко ни следи и постоянно ни бие по каските с приклада на автомата, удря те, каската кънти като камбана, стряскаш се и в следващия миг пак си заспал, насядали сме на едни дъски, напречно на каросерията, блъскаме се един в друг, снаряжението дрънчи, тва каски, автомати, манерки, пълнители, лопати, в мешките канчета и какво още имаше там да дрънчи, не помня, всичко дрънчи и трещи и се лашка, ние спим, по едно време дъската на която седяхме, се счупи с трясък и ние 6 човека се изсипахме на металния под на каросерията, събудихме се колкото да изпсуваме веднъж и пак заспахме както си бяхме един връз дрyг натъркаляни с всичката дрънчаща железария по нас

Единствено правилния съвет, но като гледам, философите няма как да го оценят :)

Аз съм на същия принцип, като си имам резюме на твоите съвети: "На който му се спи - спи!"

90 часа е тежък случай, обикновено преди 72-я вече нещата се оправят.

90 часа е тежък случай, обикновено преди 72-я вече нещата се оправят.

Не прочетох какво пише вр - дълги постове не чета по принцип, особено ако нямат главни букви, но ако това е резюмето - ТОЧНО ТОВА щях да напиша.

Две денонощия умишлено не лягаш и не спиш. На третото със сигурност ще се трупясаш. В краен случай - на четвъртото.

Като друга мярка бих предложила телевизия, ама не готин филм, а нещо, което не ти е интересно. Включваш си функцията "слип" за след час, примерно, за да не ти чегърта цяла нощ, и почваш да слушаш глупости, които не те интересуват... Унася!


АЗ МИСЛЯ ТАКА.

Не!
Рисковано е.

Ако пуснат Сестра Галева да ми обяснява как барабойко и е разрушил градения с десетилетия имидж на честен политик (копие от текста на съдебния и иск с/у него за 15 бона вчера), отидОха още 72 чАса в смях и добро настроение.

Може да е висящ проблем за решаване, може и да са разбълникани хормони в мозъка, по една или друга причина. Но е добре човек да е оптимист и да приеме за начало, че е безобидно и да пробва с подръчни средства, че ако се даде без причина на лекарите, те като нищо ще го излекуват от нещо.

тя каза, че не иска съвети, само да помрънка

Уфх, вярно. Хем знам, че го има това, обаче забравям и се връзвам.
Сещам се за сценка от едно филмче, мацката разбуди момъка през нощта, че е жадна. Онзи се вдигна и донесе вода, тя му направи скандал, че "жадна съм" не значи да носи вода, а да и влезе в положението и да съчувства за жаждата.
В крайна сметка онзи я поля с водата :)

Имало го в тубата, ей го: [линк]

че ние замисляме когато спим, а когато сме будни изпълняваме замисленото от когато сме спали
Аз все още нямам проблеми със спането

и аз никога не съм имала проблеми със заспиването

"Фройд твърди, че в основата на всеки наш сън, стои неизпълнение на някакво желание от деня. Неговата оценка за съня е, че всеки от нас се опитва и полага усилие да живее под определени правила, да изпълнява определени норми. В тази връзка не всички норми ни харесват, но се чувстваме длъжни да ги изпълняваме, за да можем да бъдем част от обществото, да не се почувстваме отритнати. И това е причината да сънуваме – в състояние на физически покой, в главата ни нахлуват онези, желания, които са се породили през деня, но които по едни или други причини, не сме могли да изпълним."

той казва, че сънят е царският път към несъзнаваното

и аз съм гледала филма, но тази сцена не я помня

барабойко и е разрушил градения с десетилетия имидж на честен политик (копие от текста на съдебния и иск с/у него за 15 бона вчера)



Ти ми направи деня!


АЗ МИСЛЯ ТАКА.

[линк]


Клеветническите твърдения на ответника ме възмутиха и разстроиха. Причиниха ми тежки душевни болки и страдания, разрушавайки градения ми с десетилетия авторитет на гражданин и общественик

[линк]

И мен ме дебне тоя звяр непрекъснато От месеци не ме е хващал и се намирам в равновесие сега, направо сам си се радвам на късмета. И не че не ти съчувствам - съчувствам ти, но с известно превъзходство. Ама имам право сега, извинявам се много, но кой е бодър в момента? Кой е свеж, пълен с енергия тича напред назад и се радва на живота? От нас двамата става въпрос- аз или ти? Мда. Не си ти.

Като ме хване, обаче... Излизам един ден, това е истинска случка, и в мътилката се мъча да се сетя къде си паркирах колата. Лято беше. В главата ми идва паркинг от командировката със счупена бариера - преграден с лента седи празен, а няма къде да се паркира. Някаква визитка напипвам в джоба си и ме дразни ужасно, яйца трябва да купя на връщане че за утре няма... Обаче изобщо не мога да канализирам мисъл към вчерашното паркиране в квартала.
Съседа над нас, приятелче, готин тип, вика здрасти, ти защо седиш тука. Аз муча - кво да му обяснявам. Какво, вика той, казваш. Мани, викам, не мога да спя стана втора седмица.
Личало ми е сигурно, понеже той ме потупа по рамото и си тръгна.
Аз се втренчих във визитката - абсолютно непознато име, непозната фирма, никаква мисъл не извиква, а е в моя джоб на моето сако. Поглеждам, понеже съм малко в сюр-реализма- да сакото е моето.
Съседа се връща, понеже забравил нещо. Нищо не казва, като ме вижда че седя без да помръдна вече пет минути, но аз му обяснявам - гледай бе, викам, каква визитка?!
Пак ме потупа и си се качи по стълбището.
После като слезе вече бях подготвен и му казах че си търся колата. Търся си, викам, колата.
Той ме загледа по-продължително така.
Пич, вика, колата ти е втори ден на ремонт. Пешеходец си.

Сега, най-ме хвана яд че още веднага не му казах, че си търся колата за да се изяснят нещата. Хем това много добре го знаех!
После тоя човек дълго време ме питаше дали въобще и ако да - как съм спал. Така си стават интимни хората, по тоя начин.

Не са нужни съвети. Просто ми се прииска да омрънкам целия свят.

Омрънка го. Бравос!!!

Иначе, за безсънието знам някои тайни.