Четат ми се......

....романи от млади (нови) български автори. По технически причини))) си седя вкъщи и ми се чете. Момичета и момчета, ако сте чели нещо интересно (зная, че е субективно), моля споделете. Де що намерих в нета)), като инфо за нови автори, го купих и изчетох, ама още месец ще откача (ако е възможно да стана по-откачена де....май няма накъде))). Та да сте чели нещо напоследък?)))
Ваш приятел вечен....баба Цоцолана (за Патиланчо не ставам по възраст)

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури

... нови романи? И. Голев - чете ли? :)

Ще ти предложа поетеса:
[линк]

Сега ще видя, мисля, че не))) благодаря

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури

Откъсите звучат добре, май ще за почна с "Без милост"))) Сега чета "Майката на дъщеря й" на Даниела Петрова, написана и издадена в САЩ, дебютен роман, сега излиза на български.)) Пак ти благадаря за Голев.))

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури

... благодарско и от мен, харесва ми разменяне инфо за книги. :)

само млади и български ли?

Аз с някакъв страх винаги подхождам към тази категоврия, защото обикновено съм леееко после ...ми не знам каква, не е точно разочарование, ами няк'во гранично - хем така, хем онака, а може би все пак тежи българското.Ако е чужд прехвален някой хич не се ядосвам, аааа сетих се - иска ми се нашите да са все попонай)))
Ей я тази , например, Люси Филиповна, написала найсе романа за няма и толкова време, че да ги е премислила и да й са изотвътре родени, ама - издадени са. Хуу, взех ама малко така насилствено и отворих - ми едва чета, бе, някак измислено и като дежавю от некъде и нещо не ми достига да ми е оригинално , единствено и неповторимо, органично...
Сещам се един хамерикански българин, фотографска да я нарека темата, ама пуста дименция - пътува си из мерика с чувал дрога в багажника и разсъждава за живота и случайностите, снима си "красивата" страна на големите възможности и после се оказва, че ТЯ е мъртва, ама през цялото време аз имах това предчувствие))))Обаче ми хареса, щот по принцип съм по за нестандарните истории

В таа връзка австралиеца МаркъсЗюсък мноо ме кефи - просто това монче ме рзбива с всяко прочетено нещо - от къде тази дълбочина на нещата, мисля си генетично натрупано, ако въобще може дълбок интелект да се наследява...

такива неща се сещам без подготовка, ама мноо чета криминалета аз и чичо Конъли ми е фаворит, щот научавам неща за америката, изотвътре, освен прекрасния му стил, па после чак за самата крими история, обикновено почерпена от истински источници аре, после като се сетя нещо да кажа, пак ще

Няма смисъл!

с различна нагласа сме. Не търся нов класик, не очаквам "огрооомни" открития. Достатъчно е, че млад човек се е "престрашил" да "окне"))) къде го стяга капата, какво вижда, какво го вълнува, да видя през очите му, ако го е написал хубаво ми стига. Много такива намерих 'щъркелите и планината" Мирослав Пенков, "Гръцко кафе" Хапсали (май така беше името на аворката, българка е), "Бабо, разкажи ми спомен" Ивелина Самуилова, "Да минеш по сенчестата пътека". Много им се радвам, доста автори са. Дебютните романи (книжки) обикновено са много искрени, топли човешки, дет се вика "имат следи от трудното раждане". Обожавам усетения стремеж "да родиш изкуство". При следващите книги))) има вече стремеж да станат "велики" и почват да "приличат" на някой.
Има сайтове на млади писатели (нови), има много прилични четива, но имат проблем с разпространението и едни доставки с куриер...ама това са други проблеми. Едно връщане към традицията, митологията, вярванията и религията има, това е огромна дупка в литературата ни. Досега се занимаваха учените с темата. Знаем чуждит ея митологии и традиции, своите не знаем.
Чета всичко, не само български, не е задължително да са дебютанти, но те най-много ме радват. От кримитата харесвам Александра Маринина, пише добре, от опит.

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури

Това лято прочетох Богове и мравки на Стефан Цанев, Физика на тъгата на Георги Господинов, Алкохол на Калин Терзийски. Българско май това ...
Влез във фейса, има една група - Какво четеш, поразгледай я.
Отделно следвам профила на Божана Апостолова, собственичката на издателство Жанет45. Тя издава само "млади" български имена, мисия и е в последните няколко години. Освен, че издава и собствените си поезия и проза. Последно написа и презентира книга за Вера Мутафчиева - Душа в душата. Били са близки приятелки ...
Само на Божана профила ти стига до Коледа

Във фейса ги следя, няколко групи са. Има една Маруся Николова , много жив език, топли разкази, като да си се сгушил до печката при баба. Ама с тези поръчки през автора и куриер... Не мога да държа човек вкъщи да ми чака доставките. А от асансьора до външната врата са 1 10ина стъпала)))))......засега мога да скачам по равно)))). Иначе чета на всякакви места в нета, ама друго е аромат на нова книжка.От Калинчо съм чела доста.....само Алкохол ми хареса, бягам при Божанка)))

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури

Стопанката на Господ
Розмари Дел Мео

Прочетох я, интересна дама. Българските традиции и митология да интересни.

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури

До къде я докара с четенето
Как си

Няма смисъл!

Вцепенена, в шок.....не знам как да го опиша, Спунки. Хем не ми се вярва, просто не искам да го повярвам.....не знам. Добре съм иначе, ама нищо не ми влиза в главата....и нищо не излиза от нея, не и нещо смислено.....знаеш за какво говоря.

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури

Нормална реакция на всеки емоционално възпитан човек
Аз помислих,че е лоша шега заглавието....
В петък, като се видяхме там, старците и по-млади и някои други от новите е имало, но не се познаваме, та не се събрахме всички,за да идем до пчелата...еми отидохме и пихме боза, ритуално,детсевика и си поговорихме и буцата ни се разнесе, поолекна ми...добре,че отидох, а ме беше страх, страх от мене си, от моите емоции, какво нещо е този клуб,а..

Няма смисъл!

Видях темата и се чудех кой Филип, другото просто отказвах да прочета, тема Филип и толкова, след време успях да отворя и да прочета. Хубаво е, че сте се събрали точно в "Пчела". Емблематична сладкарница, селянин също си почиваше в "Пчела". Има една напът за работа, всеки път ми се струваше, че селянина е там, сега са двама.

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури

Това със сладкарницата е....човек така трябва да се сбогува с приятели, на любимите им места и всеки със спомените си, би му харесало), все канеше там. Голяма среща на боза.

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури

В благата чужбина даже искат праха да им се разпръсне над любимо място, на кино съм гледала, де

Няма смисъл!

Потънала в четене? :)

Костадин Костадинов - Заливът на Ифигения

прав или изправян

Иван Димитров - Кратки разкази

прав или изправян