Конуш

Преди 10-12г., бях писал тук във форума старата фамилия на майката на баща ми. Та от гугъл, хората попаднали на форума, намериха ме, и днес тъдъм-тъдъм, на родова среща в Конуш. Туриха ни на една маса с 85г. баба Елена. Конуш било войнушко село(дотук от 3 страни имам предци от войнушки села), с българска и турска махала. Ама турците не били турци, а потурчени българи. И еничари взимали от селото, но не на сила, подчерта 85г. баба Елена, а подмамвали родителите с добър и уреден живот за децата им. Най-интересното е че бабата говори на "ке" и на "що дирите", както и всички други баби наоколо. Странно, за старо село като Конуш, намиращо се в Тракийската низина. Основателя на настоящата издънка на рода, бил първият който търгувал с тютюн, под българска марка и след 1878г., участвал в изложения в Хамбург и Виена. Днес на неговия имот са построени читалището, кметсвото и площада на селото.

Доколкото виждам има две села с това име в Тракийската низина - в Пловдивско и в Хасковско. Кое е твоето?

Пловдивското.

Служих с един от Конуш. Преди 20 години още у него бяха живи старите български социални навици и патриархалност: беше селяк, но в добрия смисъл на думата - със здрави корени и трудови навици. Направи ми впечатление, защото беше на фона на пълния обществен и социален разпад в мисленето на моето поколение: всички масово клинчеха от казармата, всеки приемаше армията като перверзен абсурд като "Апокалипсис сега", а не като "Шуми Марица"

Да, кротки и работливи хора.

Това е много интересно село, което май е основано от татари. Дълго време е било чисто мюсюлманско. После се появяват християнските Конуш Арнавуд /може би с преселници от Арнавуд /предшественика на Горнослав и Долнослав/, спуснали се по река Сушица и заселили се около мюсюлманския Конуш, и Босна Конуш /пленници от военна кампания в Босна/. От сливането им става по-късно Българско Конуш. Турски Конуш изчезва след освобождението.

В османски регистър от 1695 г., т.е. края на 17 век /в 18 век не водят такива регистри/, в Нефси Конуш има 15 мюсюлмански семейства, а в Арнавуди Конуш 22 християнски /Босна Конуш вече е погълната от него/. Нито едно от тях обаче не е войнушко. Може и да е имало войнуци в по-ранни регистри но са се вдигнали някъде другаде. Всъщност в нахия Конуш по това време има само 28 войнушки християнски семейства - 22 в село Ахлан /Браниполе/, 4 в Чернови /Червен/ и 2 в Куклен. Между другите четири нахии в каза Филибе има доста войнуци в нахия Коюнтепеси и по-малко в нахии Гьопса и Караджадаг, най-малко 28 семейства в нахия Конуш за които стана дума и нито едно войнушко семейство в нахия Рупчос.

Пропуснах още 10 войнушки семейства от нахия Конуш от село Зарит /Захаридово/ изчезнало през 1878 г., намиращо се между Белащица и Марково и преселило се християнското му население през 1878 г. в тях и в съседното Коматево.

Всички войнушки семейства в каза Филибе /без града/ към 1695 г.: Бурунсуз -10, Манол /Маноле/ - 9, Комат /кв. Коматево на Пловдив/ - 11, едно от тях е това на предводителя - бимбашията на войнуците в каза Филибе - Митко Бинбаши, родоначалник на рода Миткоглу в Пловдив, от който по майчина линия произхожда Константин Стоилов, вуйчо му Константин Моравенов, майка му е моминско Миткоглу и други. Дереджик /спорно дали се е сляло с Брестовица или е всъщност Перущица/ - 41, Излатитраб /Златитрап/ - 36, Мечкюр /кв. Прослав на Пловдив/ - 6, Цалапица - 40, Кьосте /Костиево/- 47, Радинова /Радиново/ - 24, Тахтали от нахия Коюнтепеси - 13, Агач от нахия Коюнтепеси - 14, Доганджи Илияс - 47, Лешник - 32, Саруджа /Царацово/ - 3, Рагош /Рогош/ - 53, Рагоши Шагър /сляло се с Рогош/ - 43, Чахлан - 6, Дудине /Черничево/ - 9, Салих /вероятно кв. Сушица на Карлово/ - 55, Шахин с друго име Карлиоглу Гебран /сляло се с Карлово/ -5. Има и няколко в самия Пловдив, в Клисура и в Станимака, но не ми се събират защото са по махали отделно. Ако някой се интересува от неидентифицирано село ще го посоча допълнително.

По-голяма част от войнуганските фамилии в Пловдивска кааза са от нахия Коюнтепеси, която се намира като цяло, с някои изключения западно от града и е между Родопите и Средна гора. Те са продължение на концентрацията на войнушко население в съседната западна Татарпазарджишка каза, в последната е най-голямата концентрация на войнушко население в нашите земи , около 20% от християнското население и ли около една пета от всички християни в казата. Интересно е че точно Пазарджикия район е най-активният през Априлското въстание и то най-активни са селища с концентрация на бивши войнуци.

Може ли линкът откъдето цопваш тази информация, ако не е проблем?

[линк]

Наистина интересни неща пишеш. Благодаря за подробната информация.

Не може да се свали ако нямаш акаунт във фейсбук или гугъл.

По турско време 19 в. Садово /Чешнегир/ е османски държавен чифлик с цел отглеждане на контролирани хранителни продукти за османския двор. Населението му е било турско, а лятото са идвали да работят и българи от околните села. След освобождението на мястото на турското население се заселват българи от четири села - от Конуш, от Чешнегирово /бивше Чешнегир Нова махала/, от Дълбок извор /бивше Козбунар, средновековно фиксирано Козмош/ и от Болярци /Карареизово/. В последствие се заселват и отделни лица и фамилии от другаде. Така че садовци до голяма степен също са от конушенско потекло.

Войводиново е подобен случай. Турско село, изселило се след 1878г. и населено с българи от околните села.

Тъй като темата е Конуш, да кажа и още нещо. Някъде към средата на 20 в. в зората на ТКЗС-то, по партийна приумица в Конуш са заселени около 30-40 семейства от села от Монтанско, наричани от местното население "шопите".

Познанията ми спрямо Конуш са случайни, нямам конушенски произход

Добри знания.

За да не те подведа, трябва да кажа че има две виждания по някои детайли. Според едното виждане, което аз споделям Конуш Арнавуд е селото предтеч на Българско Конуш, в което се е вляло и Босна Конуш. Според същото виждане, "арнаути" от Арнавуд, наречено понякога Арнавундлар /предтеч на Горнослав и Долнослав/ основават Конуш Арнавуд в близост до турския Конуш или направо се заселват в Босна Конуш, сощо до турския Конуш, и защото са повече му променят името на Конуш Арнавуд. В последствие християнкия Конуш се разраства и заради преселения от близките селища към него.

Според другото второ виждане, което не споделям, през 17 век Конуш е само мюсюлманско и няма съседно християнско село /Конуш Арнавуд/. Босна Кнуш пък е изчезнало и няма връзка с сегашния Конуш. Според това виждане Конуш Арнавуд е предтеча на Арнауткьой, т.е. Долнослав. Християни в Конуш има чак от 18 век.

Според първото виждане Арнавуд и Арнавудлар е село предтеч на Горнослав и Долнослав, наречено през 1695 г. Кичек Арнавуд, а в последствие и Кючук Арнауткьой, то се разделя в края на 18 век или началото на 19 век на Горно и Долно, по време на кърджалийските времена, а старото село се знае къде се е намирало - в местността Палехора.

Според второто виждане Кичек Арнавуд или Кючук Арнауткьой е само Горнослав, който се е преместил от местността Палехора на мястото където е днес , а още през 17 век се е разделил от Конуш Арнавуд, който е Арнауткьой/Долнослав.

С други думи Конуш Арнавуд според едната версия е Конуш, а според другата Долнослав.

Факт е че в днешния Конуш, старите хора имат запазени езикови черти от македонския диалект, вече изчезнали при по-младите поколения.

Не съм сигурен относно частицата за бъдеще време "ке". Ареалът и е широк и извън Македония, среща се широко в Дедеагачко, Одринско, Лозенградско, и други части на Източна Тракия, в Дервентските възвишения между Странджа и Сакар. Не изключвам и отделни македонски преселения в тези райони по османско време, които да са стимулирали това. Има карта по този въпрос. Не знам в Конуш има ли тракийски бежанци? Имам карта на частиците за бъдеще време в Български диалектен атлас по селища, но не е при мен в момента, ще го видя.

Т.е. според теб е невъзможно запазване на диалект от Арнаутлука? Трябва да погледна в книгата на Стоян Райчевски, там са отбелязани всички села в България, в които има тракийски бежанци. Ама няма да е тази вечер.