Въпрос за Тулча

Някой от съфорумците ходил ли е в Тулча?

За една бройка да ходя, но ми се размина, а там е много интересно, както казват хора, които са били в близост до Делтата...

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

Аз мисля да ходя. Проблемът е, че този район на Румъния е все още доста неразит, а освен това липсват ясни означения за важни за нашата история места и забележителности.
Например, къщата на Караджата - във видео от юли тази година К. Костадинов твърди, че била на 150 метра от българската църква "Св. Георги", на видеото зад него се вижда табела с номер 17.От гуугъл мапс гледах много внимателно улиците и къщите около църквата /самата църква я намерих/, но не мога да открия къщата.
После, предполагаемите мяста на Онгъла, на Малък Преславец и т.н. За първия се знае, че е някъде около село Никулицел, за втория - също намерих селото - носело е българското име Преслав, до 60-те години там имало разкопки, но като погледнах снимките от гуугъл мапс - се хванах за главата - това е някакво диво село, в което едва ли са чували за археологически находки. И да има такива, само археолозите копали там, ще ги знаят...

Та, такива практически въпроси имам. Исках да питам, ако някой е ходил и може да ме упъти.

Пътищата в Северна Добруджа са класи над нашите. Очаквах да посетя някаква изостанала румънска провинция, а се сблъсках с наскоро напълно обновени и асфалтирани първокласни, второкласни и третокласни пътища. Не преувеличавам. Наложи ми се да свия и да шофирам над 50 км по третокласни междуселски шосета – една дупка не видях. Отделно, във всяко селце, колкото и да е бедно – личи си по западналите стопански дворове, стари и ръждясали селскостопански машини и схлупени къщички – са изградили нова детска площадка с малки терени за футбол. И, повярвайте ми, в селцата им има живот, има сюрии с малки деца, които ритат топка, пръскат се с водни пистолети и просто играят на улицата.

За сравнение, от нашата страна има една отсечка от пътя до гранично-пропусквателния пункт след Генерал Тошево, която е отвратителна. От целия път Варна-румънската граница – само там имам забележки, но това е основен път, по който има трафик, а ако свием встрани по селските пътища – дупките са безброй.
Иначе, днес успях да стигна на 40 км от Тулча. И се върнах да нощувам в Кюстенджа. Нелош град. По нищо не отстъпва на Варна.

Направи ми впечатление, че в гористите райони на Северна Добруджа е пълно с военни поделения, които са си действащи – забранено е да се снима в района и т.н.
В тази част на Румъния се пътува по-леко: пътищата поне в този сезон не са задръстени от колони автомобили. Общо-взето, всички си карат с над 100 км/ч по главния път за Тулча.

Встрани от големите пътища има много диви места – археологически и природни забележителности, които само в тази част на Добруджа могат да се видят. Суров български край с много красив контраст между равни като тепсия полета, хълмисти гористи райони, крайбрежни езера и скалисти възвишения с дълбоки оврази.

Успях да посетя Тулча днес за около час. Ако не бяха сантиментите, че е някогашната най-северна точка на бълтарското землище - не бих посетил точно такова място като турист. Стари и занемарени сгради и промишлени мастодонти от времето на Чаушеско. Въздухът има дъх на току разтворен цимент.
Но пък част от българските надписи в църквата "Св. Георги" си стоят.
Пътят от Негру вода до Тулча е перфектен - взех го в неделя вечерта за около 2 и половина часа. Около 190 км.

Браво!

Поне си начесох крастата - отколешна мечта: да пропътувам разстоянието от Костур до Тулча с баварец. Можеше да е и по вътрешно-българската магистрала "Цар Борис Трети". Но уви, в друга реалност.