20 юли

Ха да видим как ще е довечера в Смилево и какво ще е различно от други години.Св.пророк Илия на помощ и дано даде ум и разум!

20 юли е и друга дата за отбелязване. Първа стъпка на човек на Луната.

Третиот Илинден...

Но на Третиот бях жив свидетел. Аз си критикувам избирането на събитията, които да се отразяват по телевизиите, вече се изказах, че по онова време БТ го съобщаваше много кратко. Както например днес състезанията от Формуа 1.
От сутринта въртя каналите. Западните отбелязват 50 годишнината от събитието. Източните (българските, руските) се правят, че го е нямало
ПП Гледах обедният информаионен бюлетин на БТ канал 1. Споменаха събитието. Опровергаха ме!

Немаш ли си майка, татко,

немаш ли си две дечиня...

Та си тръгнал да си патиш

за народ и за Родина...



Сам отвръща Леонида,

сам си мръщи гъсти вежди:

Аз съм български комита,

и пред фес не се навеждам.


Войводата Леонид Янков като научил‚ че съм в града Гевгелия‚ една вечер изпрати да ме повикат. Каза ми :” Яс‚ брате‚ дума имам дадену‚ Макийдойна никой път нема да се услубуди‚ додека тука не е стъпнала чизмата на Фердинанда! Ала и ний требе да помогниме!” Хората му бяха малко на брой‚ но той самият струваше колкото половината от нас‚ взети на куп. Името му беше по-страшно от него. Турили го бяха и в песен: ” Триста турци сум утепал‚ а ранени – неброени…”. Затуй две години по-късно‚ когато трябвало да се претърси Гюлов дол‚ за да се хване Лев Балканский‚ както наричаха войводата‚ ( ний от четата отдавна се бяхме пръснали‚ кой да цери рани‚ кой да си гледа имота) срещу него бил изпратен целия гевгелийски гарнизон. Гърмели се до подир пладне – един гарнизон срещу пет-шестима въстаници‚ за толкоз ги имали‚ съдейки по различните места‚ от които се пушкало. Когато стрелбата пресекнала‚ претърсили гората и намерили Леонид мъртъв‚ захапал дулото на пищова. Около него ни живи‚ ни ранени. Сам се сражавал‚ сам загинал. „Машалла! – гладели бради старите турци. По заповед на каймакамина тялото му било изложено в двора на околийското управление. И се случило онова‚ което никой в България не бе сторил ни пред баба Гина Кунчева‚ ни пред Иванка Ботьо Петкова. Стегнат в униформата на сердар каймакаминът на Гевгелия турил ръка на сърцето си‚ поклонил се на Ката Янкова‚ майката на Леонид и почел мъката й с най-добри думи за храбростта на нейния син. После се обърнал към скръбното българско събрание : – Честит съм‚ че имах за свой враг този мъж! И заповядал да не се правят никакви спънки на българите от целия край‚ дошли да се простят със своя герой. Там някъде ще да е припламнала и неговата песен „ Тръба тръби в Гевгелия…”‚ наречена по-късно химн на цяло Вардарско.
------

Тая песна едва ли се учи във Вардарско, а не вярвам да бъде включена и сега в учебниците...

[линк]

Там някъде ще да е припламнала и неговата песен „ Тръба тръби в Гевгелия…”‚ наречена по-късно химн на цяло Вардарско.

има я разбира се, макър и във малко адаптиран вид ....

[линк]
[линк]

[линк]
[линк]

Da bides denes bugarin vo R. Makedonija e prasanje na intelektualen predizvik.

Песента за Леонид Янков в различни варианти е популярна в Сев.Македония.
Текстът тук е от правнука му Румен Леонидов, вдъхновен от песента.
Нищо чудно мелодията да е съчинена от първия братовчед на Леонид - Аргир Манасиев, дългогодишен войвода и дипломиран музикант и преподавател.Той доживява до 1932, а биографията му е хептен трудна за преглъщане от македонистката пропаганда.
Навремето съм имал някое и друго упражнение по изобразително изкуство при Аргир Манасиев - внук, в Джумаята.

[линк]

Нещо превод?

На мен автоматично ми го преведе. Разказва се за въстанието, как въстаниците не закачали мирните мюсюлмани, защото се борили за права на всички. Пише се за българи и българско. Накрая се пише, че македонския въпрос продължава да е неглижиран в Гърция. Пише че е препечатано от гръцкия вестник "Червен???", където е отпечатано на стр.2, преди няколко дни.

Мани, мани, не е за превод.....

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

Не ми излезе нищо за никакви македонци

[линк]

Има и македонци, и македонски народ. Ама с Гугъл преводач толкова.

Да, сега го четох втори път. Но има и "българска гимназия", "портрет на екзарх Йосиф", "български мъж", както и факсимиле от гръцки вестник от 1903г., на чиято заглавна страница пише "вулгарос". Но когато се пише за днешно време, се пише за македонско малцинство и ирендетистките напъни на Скопие.

И за славофони, влахофони и незнам кво си... Кокини- червен парцал с полуистини, бас държа....но за гърци са титани....Коля Карев кърти мивки, разбира се.....

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

Дилбер Илия - Илия Манолов Дилберов от Кукушко, Македония - Войвода на ВМОРО

"Въстанието избухна преждевременно. За един ден тогава събрахме 300 души четници. Аз водех 88 души от Кукушкия район. Кръстьо Асенов 90 души (бяха го направили воевода на Солунския район), две временни въстанически групи водеха Трайко Гьотев (75 души от с. Драгомирци) и 75 души водеше Гоце Нистров от с. Кресово. По всички села плъзнаха турски потери. Ние бяхме в с. Междурек, Круша планина. Видехме голем наплив от войска и рекохме да идем на Серския Балкан...

Тогава рекох на Кръстьо: "Да ставаме! Ще вървим направо през турските села!" Тръгнахме във верига. Бяхме се проточили на три километра между първия и последния човек. Отивахме към местността Люляка при село Долни Тодорек, Кукушко...Над турците беше Люляката - един висок баир. Требваше да фанем височината зад турците, преди те да са я фанали. Казах на Кръстьо Асенов: "Напред ще тичаме за височината, Гоне Трайков, Милан Делчев и Стойчо Немански, а ти ни прикривай от турците със стрелба. Турците започнаха като бесни да пукат, ама и нашите здравата ги почнаха и ние фанахме височината. Ние от височината като фанахме огин, огин по читаците, не им даваме да мръднат и полека, полека целата чета се изкачи при нас. Заехме позиция на височината. Гледаме пристига от Рояново редовна турска войска, иде и башибозук и отдалеко ни обградиха. Ама ние не им даваме да се приближат. До вечерта непрекъснато се бихме. Като се стъмни, гледаме - целото поле накладено с огньове, защото по стар турски обичай, до всеки убит войник те кладът огин...

Сутринта пращам Дино Калински да напълни чиста вода в стомните. По едно време вика: "Ела, бай Илия. Вземи си и бинокъла." Като отида, що да вида - на Червения брег срещу Драгомирци цялото езеро обсадено и полето палатка до палатка на турската войска. Из полето изкопани окопи и турнати засади. Започна стрелба на посоки по Гавалянската валта. Ние бехме останали на валтата 88 души. Ние също започнахме да стреляме по турците. Бихме се цели 5 дена... .После научихме, че 12 000 души редовна армия е била обградила Гавалянския гьол...

Островчето беше неатакуваемо, защото всичко беше мочурище и шафари, а чиста вода имаше съвсем малко, за да могат да стигнат до нас. Тогава те почнаха да ни бият с артилерия - една батарея полски оръдия. Стовариха много тенекии газ и подпалиха тръстиките, за да ни накарат да се издушиме и да изгорим. Пръскаха газ и то с толумби (помпи) и огин горе в езерото цела седмица. Целия народ се беше уплашил. Огньовете осветяваха цело Солунско, Кукушко и Гевгелийско поле. А аз вече немаше какво да правя. Трябваше да се мре...И така, стана 15 дена от как бехме на Гавалянското езеро, щехме да се издушим от дима и храна немаше никаква. Най-после, сбрах сите момчета и им казах, че сме решили да излеземе. Строих целата чета и им викам:
- Мои млади другари. Аз съм решил да излезем и на сухо да мрем, а не да ни изтепат във водата. Ние сме дали клетва - "смърт или свобода". Сега дойде времето да мрем за свободата на нашия роден край. Но насилствено никой не искам да дойде с мене. Който обича Македония и който пази клетвата да излезе напред.
Всички като един излезоха напред...Дадох нареждане да приготвят двете лодки. Полека, полека лодките ни изкараха на брега. Слизаме и слушаме не далеко от нас шума на турския лагер. Построих в кръг всички другари. Викам им:
- Момчета, като слушате тая турска врява, не бойте се от тях. Аз съм с вас и ще вървя напред. Сега само ни остава още едно нещо да направиме - да си вземем прошка един от друг, защото може вече некои от нас да не се видим.
Почнах пръв аз и целунах всички наред. Тоя до мене тръгна по мене и той целуна всичките. Третия пак също. Ние бяхме изтощени от глад. Тръгнахме към турците и не можехме да гледаме от изтощение. Като наближихме до турците, другарите се окуражиха и се стегнаха да мрът като хора. Отделих от другарите 4 души бомбаджии начело с мене. Дадох заповед - щом пукне турската засада ще викнем "Напред, на нож" и ще ударим 4 бомби и на второ викане ще хвърлим още 4 бомби. Тръгнахме право ние четиримата срещу турската засада. Куршуми валяха около нас като дъжд от всички страни. Фърлихме 4-те бомби и турците от засадата станаха на сол. Останалите турци се разбягаха. Почнах да търча напред и останалата чета във верига търчи по мен. Аз бях като бесен. Не чувствувам нищо. Само гледам пред мене огина от турските пушки и викам на нож. Първата позиция на турците се пръсна. Турците съвсем се объркаха и почнаха един други да се стрелят. При това сражение турците дадоха над 100 души убити...

Навсякъде въстанието беше потушено. Илинденското въстание трая около 3 месеца. Дойде време да бягаме в България."

Така е, на харизан кон...

Колкото и да плюят скопианците, за гърците най-големият кошмар би бил да имат 300 хилядно българско малцинство. Затова истината никога няма да я кажат докрай. Само жонглират, за да обезсилят и унизят собствените си славофони. Но българи никога няма да им позволят да се наричат.

Тъй. Затова пуснаха контролирано македонизма да плъзне в Егея.

Пуснаха го и той се разпространи, защото ние загубихме и Втората световна война, нищо, че се правим на умрели лисици....това е положението....

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...