Шестеово днес

Да ме прости Сашето. Но не се сдържах - филмът, който ми показа, е много силен: прекрасна работа с камерата, красива и въздействаща документалистика. Може и да сте гледали филма. Абстрахирайте се, че авторът е македонист - син е на дете-бегалец, установило се в Полша. Много красив български език говорят някои от старите, интервюирани във филма:
[линк]

[линк]

За нас болката е двойна: не просто гърците подтискат нашенците, но е изтрита напълно идентичността на тези хора. Все пак запазили са самобитността си с определението "македонци".

Действително силен филм, и наистина много хубав език говорят старите, много близък и разбираем с народните говори в Пиринско и други български диалекти, което е странно - дели ги огромно разстояние! Без съмнение Конески и другите като него са успяли нещо много трудно, да направят в езиково отношение от един народ два... Не случайно македоствуващи фигури като Павел Шатев и Венко Марковски са били ужасени от случващото се в края на 40-те години. Едва ли са си представяли Македония на техните мечти такава.

Филмът ми навя мисълта, че преди да бъдем българи, гърци, сърби, македонци и прочее, ние сме преди всичко хора. Никое човешко същество не заслужава да изпита това, което тези родители и деца са преживяли. Национализмите и идеологиите не ги е грижа за обикновените хора, които биват прегазени.

Малките дечица как ревали и викали майките си нощем. Покъртително...

Обаче виж - бащата на този режисьор напуска Шестеово на 9 години. Бил е едва на 5, когато всичко българско е изкоренено напълно. Нямал е контакти със свои по-възрастни роднини. Пише на юго-македонски /вероятно са го обучавали на този език в Полша/ - за него това е родната езикова и книжовна норма. Предал е на сина си омразата към гърците и любовта към македонското, което по същество е било просто една регионална идентичност от голямата българска. Но българската е изчезнала напълно. За сина - ние, българите, сме чужди. Може би и врагове /защото видях, че е приятел с македонци от Мелбърн, а те са пословични българомразци./

И другите деца-бегалци върнали се по родните села, когато вече са 42-50 годишни мъже и жени - срещу промяната на имената си с гръцки. Тези хора са вече с отсечени корени. И да са направили деца, едва ли са ги последвали в Костурско.

Но филмът е добър.

Между другото снощи писах на автора на филма. Обясних му кой съм и откъде съм и казах, ако може да потърси нещо за и от Благой Шклифов. Човекът ми отговори лаконично и приятелски с емотикона за вдигнат палец.


Между другото, децата-бегалци са може би едно от обясненията, защо в Чехословакия и Полша се появиха специалности по македонски език и литература. Разбира се, тук се е намесила и официалната югославска страна. Но много от тези бегалци стават после учени и интелектуалци, някои от тях остават в страните, които са ги приели - и започват да бълват представите, с които са отгледани, без нормален контакт с близките си - за македонския народ и самобитност, които постоели от време оно.

Преди време гледах интервю с жената на покойния вече голям български художник Тома Трифоновски . Той е родом от Дреничево, също е дете-бегалец. Бил е на възрастта на бащата на режисьора на този филм, когато го откарват в Унгария. По случайност се връща към българската си идентичност, тъй като има възможност да общува със свои връстници-студенти в Будапеща от България и разбира, че говори техния език. Та, съпругата на Томата точно това каза: децата-бегалци после може би станаха едни от най-влиятелните хора на науката и изкуството в СР Македония - някои от тях се заселват в Скопие, и общото между тях е, че са откърмени с омраза към всичко българско.

Но наистина са били страшни времена. Томата, например, е успял две години преди да умре да посети родното си село. А колко много други така и не се връщат никога...

Какво българско по тези места 1948... България е тотално поразена на 300 км, същата отказва да вземе тези деца, доколкото знам са приемли само гърчета тука, .....тези хора са тежката артилерия на македонистите.

Така е. Факт.
Той и Шклифов беше разказал как поне десетина негови връстници искали български паспорти, но така и не ги получили. България не искала да ги приеме. И става въпрос за 60-те години, когато уж сме променили политиката си по македноския въпрос!

те са саштевремено и тешкиа камак околе нашиа врат..или поне един от камените които са повече а ние сме дребни и слаби и не можем да ги носим. И аз плача когато ги гледам тези филми, всашност аз сам ги слушал тези приказки и трагедии од дете , всичкии сме ги слушали и всеоште ги слушаме, всекое македонско пошироко семејтво има поне един егеец. Професорката Димитра(с. Поздивишта), строга жена пред којато трепереха всички математици и студенти на Природноматематичкиа Факултет, железна жена, којата ја мрзих като малак оти мислех че ја малтертира мајка ми, ми изглеждаше като некоја лоша вештица. Еднош, години покасно в нејниа кабиент ни расказа дел од нејната тешка садба на дете бежалец. След втората реченица, потекоха слзи, плаче професорката , плаче мајка ми (тогава подготвјаше заштита на магистерската си теза кај ментор Проф Др Димитра Карчицка Ламброва) башта ми ведне глава а аз излезох право през вратата за да не заплачам. Малце малце, па некој пак ште заговори за децата бежанци, за клетите грци и пр. Разбирам , трудно е , голјама болка е , разбирам че тези хора не получиха правда и справедливост и че се гневни и непомирливи но не е добре че този гнев се пренасја и на следвачите поколенија(Тупурковски, Груевски,Шичков, Димитрови, Мирка Велиновска, Васко Ефтов итн итн...). Време е вече да го оставиме това в миналото и да се опитаме да погледнеме напред, колко и да звучи като клише.
Претполагам че е саштата приказка и с македонците в Балгарија.

Проблема е че всички бежанци от Беломорието в България са интегрирани. По една или друга причина, беломорци остават леко чужди и във Вардарско и в Централна и Източна Европа. А тук няма останали компактни общности. Разтварят се като захар в топла вода. Защото тук не се чувстват чужди. И затова и тук не се шуми около тях и останалите им роднини. Единици като Благой Шклифов, Любка Рондова, Христофор Тзавелла са шумяли. Гледам ги и нашите по Пловдив. С Филип Кляшев сме приятели. Има роднини останали там, но е ходил само веднъж. Интересна му е историята, а не роднините там. За него Гърция е Метеора и Халкидики, а не роднините му в Костурско. Но не дава и дума да се издума че е нещо различно от българин. По "Кап. Райчо", имаше и потомци на войводата Шкуртов, пак от Костурско. Пазеха спомена за родния край, но нищо повече. И на Постол войвода племенничка имаше до скоро тук, раждана в Боймица. Просто повечето от тях тук са си устроили живота чудесно. Чолаковите, на една ограда сме в Пловдив, са изселници от Драмско, след 1944г. Половината просто бегло отбелязваха че са преселници от...Гърция и толкоз. Някак си тук го няма този жив интерес, какъвто е запазен сред изселниците във Вардарско, Полша, Чехия и Унгария. Захар в топла вода. Само леля Мария Граматова ме кандърдисва да ходим при роднините и в Зърнево. Ама ме е страх да возя 90г. жена...
Затова и при нас липсват подобни филми. Няма кой да ги снима. Самите потомци са дезинтерисирани. А там за да те приемат, трябва да отидеш при някой. Иначе ще е като чичака в Костур от горния филм. Що говориш македонски? Ми щото всички го говорят. Ама не съм македонец. Любка Рондова беше си ходила в Шестеово при роднини. Много топло си я приеха. Ама не мога да намеря клипа.
Беломорието е кауза. Години трябват да се зарови човек там, за да успее да влезе под кожата на 4-5 човека...
А този автор, много надъхан. И арогантен. И си е македонист. Филма му светкавиччно след излизането му, бе качен във Фейсбук от популярния тук Дунек. Не случайно.

нема за какво аз да проштавам, дали аз , дали ти..или некој друг филма штеше да се појави тук, така или иначе.

Добър е филма.

Комита, кой да го разкаже? От примерно 15 хил деца-бегалци 100 или 200 да са стигнали в зряла възраст до България.
И да е имало изселници от Костурско - дошли са тук при съвсем друга ситуация, доста преди 1947-48 година.

Ако не беше Шклифов, почти нищо нямаше да знаем за това, което е ставало там между 1925 и 1949 г.

Лошото е, че и егейците в Сев. Македония не знаят за Шклифов. Книгата му е написана на костурски диалект. Лесно ще я разберат.
Виж за днешните книжовници в Скопие - не съм сигурен.

Има много извън децата-бегълци. От същия период.

Част от филма на Любка Рондова. Бог да я прости, голям патриот и певица беше. И много интелигентна също.
[линк]
[линк]
пп
Разтърсващо е как си намери ключа за ккъщата след 57 години.

На мен ми направи впечатление, че от 450 жители в Черешница - към България и Америка се изселват, примерно, 100, от които баш-бугарашите през лятото на 1944 г са не повече от 5-6.

Останалите са или погърчени , или македонизирани, или се изселват във вътрешността на Гърция заради гражданската война. Днес са 9 жители.

Коста Влахов е такова дете-бегалец. Има старо предаване с него в ю туб, доста интересни неща разказва.

Страхотен и въздействащ разказ на Любка. Но...
Това, което гледам като откъс, е много слабо като филм: демоде снимано и монтирано. Но така е в бнт. Филмът, да кажем, е сниман 2006 г с прийоми от 80-те и 90-те. На този младеж от Полша се е получило по-автентично, защото той е вкарал "гонзо" ефект, успял е да филмира от първо лице самото си пребиваване там с разговорите с хората.

Докато нашите разчитат на разказ в разказа и снимки.

На България е забранено да ги приема! В България пристигат много егейци след ВСВ и са по нареждане от Москва са изселени. Няма значение преди 60те след 60те. Москва поддържа линията след 48г., че Пиринско е българско, а вардарско югославско. Което значи там признава и поддържа югославския македонизъм, а в пиринско българската позиция.
Те възпитават децата бежанци в самия СССР като македонци. Да не мислиш, че източноевропейските държави тогава сами решават да ги възпитават българи или македонци...няма такова нещо...Москва решава.

Защото у нас вече са минали няколко поколения от мнозинството македонски бежанци. Главните вълни са до около 20те г. Децата на бежанците само са слушали историите...а родителите им са изживяли драмата... То затова до ВСВ България се тресе по македонския въпрос.
Децата бежанци и прочистването след ВСВ в Егейска Македония е последната драма на егейци, на БЪлгария не е позволено да ги приема... Затова тази драма сега се изживява по Австралия и частично в Р.Македония. Тея хора са също интегрирани в тяхните общества...просто са първо поколение...то си замина де. Сега децата им по-малко...и вече внуците....

Да погледнем и другата страна на медала. В самата България . След поредният провал 1944 за обединение и всички негативни последици на война се натрупва и един заряд на незаинтерсуваност , по скоро отказ от мислене в тази насока. Комунистите хващат вълната и допълнително импровизират разбира се.
Ако сте забелязали има сериозно разминаване в националното мислене между генерациите били на по 20 и повече години до 1944 и последващите. Моите родители не знаеха и не се интересуваха , имаха някакви идеи че става дума за един народ, но не им пукаше практически. Бежанците и децата им изобщо не ги разглеждаха като нещо интересно , на принципа живота те засмуква.
Отделно проблематиката бе как да мислиш що годе нормално в нагнетеният пропаганден маскарад.

Аз точно това си мислех: къде ги у нас "македонците" , които могат да отидат на гости при роднини в Костурско или Леринско и да ги приемат като свои? Почти няма. Не, че няма интерес. Загубила се е връзката. Тук при нас са вече 3-то, 4-то поколение след преселението. Затова ми е смешно някой като каже какъв македонец бил. Македонските българи у нас останаха само в Благоевградско.

Ето, примерно, Благой Шклифов е могъл все още да направи това, което е направило това момче от филма: баща му е бил жив поне до средата на 90-те години, там роднините, които са израстнали с баща му, са били живи; че и Благой са помнели.
Затова е успял да напише такава книга с автентични разкази и говори. Но си замина. Че и днес, ако беше жив, щеше да е вече на преклонна възраст.

От децата и внуците на преселилите се първо поколение не чакайте да ги боли особено за изгубеното родно място на дядовци и прадядовци. Има такива, но са малко. Всеки си гледа живота тук и сега.

и това нема да спре оште доооолго време.



П.С. Момчето е по произход от с. В’мбел (некои изненаден ?) . Обичам го като брат, ама това е, разбирачка нјама .