заглавие?

Заглавието е следното : Пия, но с отвращение.
Ше рече : Бъркам в кофите, но с любов.

Следователно, мога да бъда българин

here I am

деменция

Много си права.

Едно старо хипи


п.п. В България хората като цяло живеят като хипита, това не непременно е лошо.
Имат такава нагласа, много повече от другаде — погледнато като цяло, не определени групи.

Ами аз се връщам от "вторични" ,горе долу казан боклуци метални, но не дават без пари. Чудеса има там, чудеса ! Накупих малко, че съм стиснат. Ама физиономията ми не беше кат на тая баба, а камък. Физиономията мий безизразна и вяла, за да не излезе че комуникирам емоционално с битието или не дай боже хората.
Ше си заварявам ени пети, и ги носа за горещо поцинковане. Тая баба нит заварява, нит поцинкова, че то ше и е скучно тогава.

И в Германия бъркат по кофите за бутилки. Виждала съм даже и млади и спретнати жени да слязат от колелото и да оберат стъклените шишета. Много хора ги оставят около кошчетата. Щот лятото не можеш да видиш немец без бира за изпът.

И в Германия бъркат по кофите за бутилки. Виждала съм даже и млади и спретнати жени да слязат от колелото и да оберат стъклените шишета. Много хора ги оставят около кошчетата. Щот лятото не можеш да видиш немец без бира за изпът.


Купих ени обръчи, рязани на лазер. Идея нямам какво ще ги правя, но обръчът сий обръч госпожо, той хляб и вода нище.

Всъщност, най големият ще го правя стойка за чадър, нещо като ефирна пирамида, и се кове в земята по периферията. Поцинковано горещо.

Германийта ,по Коледа , виждала ли си как палят улични "факли" ? и такова си правя, почва с дъно на ресийвер, бутилка за въздух, голяма, дъното, няма да е поцинковано че е за огън.










.....

Не съм била там по Коледа, само пролет-лято. Зимата в Германия е студено и имат нужда да се посгреят, сигурно затуй ги палят тез огньове. При нас е топло, даже зима няма.

При нас е топло, даже зима няма.

Има, но е дъждовна.

Тази, дето мина и дъжд нямаше. Много разчитам на зимния дъжд да ми полива китките на балкона, но не би.

Не търси отделни чудеса в съня
целия сън е чудо с всичко в него

А има ли кой да полива рунтавата къделка на катеричката?

Точно. :)

Sic transit gloria mundi...

Тъдява, дето твърдеше, че нямало баби по кофите в София ... ма кой беше??

Сигурно е понеже бедността не е причина човек да не е спретнат :)
А феноменът се дължи на цените между 8 и 25 цента някъде на празната бутилка, автомати за тях има в почти всеки по-голям магазин за хранителни стоки. Виждал съм човек с чувал такива да прибира бон за 80 евро, рекордът който знам досега е към 200... но той се прави от компании с хорица я по съседки я по клубен признак, дето си имат навик да купуват с каси - и да връщат амбалажа с каси.

Тъдява, дето твърдеше, че нямало баби по кофите в София ... ма кой беше??


Аз, ама тази на снимката е уникат. И накипрена като английската кралица за чай, в сравнение с една, която преди 20-тина години редовно си правеше разходки по контейнерите на наща улица в Белите брези. Оная беше висока, кльощава, обличаше се много артистично с едни шарени дрешки от 50-те години, ходеше неизменно с плътен бял чорапогащник и обувки, тип обувки за народни танци, но най-забележителна беше прическата и. Сигурно цял живот не си е стригала косата, беше пепеляво-прошарена и на расти. Ама отгоре на главата половината расти вдигнати в един висок като купол кок, а останалата половина падаха надолу така:



Само че, некъпана и бая понамирисваща на нафталин и непрано, но редовно сменяше тоалетите, тоз гардероб нямаше свършване, и изобщо не реагираше, като я заговориш. Гледа през човека като през въздух и го отминава величествено.

А един много благовъзпитан, винаги спретнат елегантен пенсионер-инженер от апартамента над ателието ми за няколко години пред очите ми се превърна в клошар. Пристрасти се да ровучка в контейнерите зад блока, да мъкне в найлонови торби в апартамента си всякакви отпадъци, които после сортираше и кот не му хареса, мяташе от терасата. Моята тераса под неговата беше по-издадена и всеки ден я чистех от боклуци и гниещи хранителни отпадъци. Напълни целия блок с хлебарки, щото по-голямата част от боклука си я гледкаше в къщи. Когато най-накрая синът му кандиса да си го отведе и настани някъде, съседи разправяха, че едва отворили входната врата на апартамента и със зор се провряли вътре, всичко било затъпкано до тавана с влачени от контейнерите неща. После момчето една седмица ринало и изнасяло с камион всичко отвътре. Този, ако го бяха фотнали, щеше да е същият щастливо усмихнат манекен като бабката. Изтупан и с физиономия, все едно открил съкровище. Наблюдавала съм го, когато тършува в боклука. Деменция. Накрая стоеше и без ток, щото не се сещал да си го плати. Пък си имаше хубава пенсия.

Всичко излишно за някой, е ценно за друг..
може би бих я кръстила..Паралелен свят!

Не повечето бездомници са точно като повечето домници, намръщени и живеещи в еднио грозно страшен свят който постоянно гледа да им го мууне отзад.Практически в главите им е едно и също, единия мисли в коя кофа да иде да рови, другия нещо ква сделчица да подхване или пък кви са трендовете на борсите.Ето защо щастието не е в материалните неща.Естествено това не значи и да ходиш по кофите не за друго а щото е неефективно от към положен труд и резултат но в крайна сметка е практически без значение.