Понеже днес е вторник,

явно е време за нова тема, защото в понеделник не може

Ако ще си говорим за любов - две баклави, моля!

Очевидно пускане на тема без тема беше моя измислица и много се хареса))) всеки да си каже каквото има за деня на сърДцето
Аз имам зверска нужда от почивка, лошото е, че каквото те мъчи, си го носиш и тлее в теб(((

Как си, кметски, внимавай с баклавите, не за друго, ам много захарни беее, чак горчЪт

Бъдете високи!

Скука ме гони в бачкането — едни стандарти чета — съклет ме фаща. Никъв екшън — няма кой един бушон да гръмне.
И затова вече с тирета вместо запетаи ще пиша.

_
Политичари и пелене имају нешто заједничко. Обоје треба мењати,редовно,из истог разлога.

в 1 момент днес се стреснах да не е четвъртък и че времето няма да ми стигне до края на седмицата
после си отдъхнах - сряда било! урааааа!

Е сега вече е четвъртък.
И кво?

_
Политичари и пелене имају нешто заједничко. Обоје треба мењати,редовно,из истог разлога.

Време е за файлетони

Великият мистификатор
Димитри Иванов

Шопите бяха шопи. Като станахте "комунисти", измислихте фри-шопи. Като станахте "демократи", измислихте уърк-шопи. Спрете, бре!
Великият мистификатор е по-велик от Великия комбинатор... Но първо за българския Еньовден.
Народът казал "За всяка болка си има билка". Вярно. Знам, че билката омразниче смразява хората, но не знам билка, дето цери душманите от зложелателството им и за тях народът измислил страшното заклинание: "Да пукнат душманите!"
В Цариград на брега на Златния рог е обновената желязна църква "Свети Стефан". Като прекосиш уличката, влизаш в някогашния метох; в неговото приземие има стара печатарска машина, на която бил отпечатан първият български превод на Шекспир. На първата страница пише "Сън в нощта срещу Еньовден - A Midsummers's Night Dream". Според вас кой превод е по-добър, този или утвърдилият се "Сън в лятна нощ?"
Има любов необяснима, но пък омразата е обяснима и поетът, който казва "силно да любят и мразят", обяснява, че мрази турчин да бесней над бащино му огнище (в стихотворението "На прощаване"). Нека забравим миналите омрази, ала нека помним Ботев и да не го повече изхвърляме от читанките.
С двамата братя Явашеви, българския актьор Анани и американската знаменитост Кристо Явашев, се запознах така:
Преди да застъпя нощна смяна, минавах край Клуба на журналиста на "Граф Игнатиев", който беше хубава кръчма, не като сега, откакто ни сполетя "демокрацията". Поръчах на пеещия сервитьор Стайко гювече сирене с лук и каничка наливно лопушанско. Тъкмо да си налея, дама от съседна маса се пресегна, взе ми каничката, капна си в салатата, мислейки, че е оцет, и не ми върна каничката. Попитах я може ли да си взема обратно виното, тя и Анани се сконфузиха, искаха да ми поръчат кана лопушанско и тримата се разсмяхме.
Години след това случаят ме срещна с брата на Анани, Кристо.
Любовта от пръв поглед понякога е измамна, но ненавистта от пръв поглед е винаги истинска. Французойката Жан-Клод (на Кристо спътницата в живота) ме възневидя, щом разбра, че аз разбрах, че тя казва на Кристо да не говори на български с интервюиращия го Томски. Томски и аз бяхме в Берлин да заснемем как Кристо опакова Райхстага.
Никога не съм писал стихове, знам си, че съм студен човек, темерут и мълчаливец. Но не можах да замълча, когато Жан-Клод забрани на Кристо да говори български и Кристо се подчини. Попитах Жан-Клод защо Кристо да не говори на български. Тя каза:
- Защото Кристо е световен и трябва да говори на световни езици като френски и английски.
- О-ла-ла! Значи той е като Арт Бъкуалд - престорих се аз на уплашен и тя се ококори неразбиращо. Но тя беше отлична пиарка на Кристо, за да се пише и говори за нея и Кристо като за тандем. Проверила кой е Арт Бъкуалд и после анпасан ехидно ми подметна: "Арт Бъкуалд".
Арт Бъкуалд беше "Един американец в Париж" като композицията на Гершуин. В своята знаменита колонка в парижкото издание на "Ню Йорк Хералд Трибюн" Арт разказа как жена му поднесла утринния чай, когато излизал, му пъхнала в джоба пазарска мрежичка и му заръчала на връщане от редакцията да купи краставици, домати, целина, магданоз и праз лук, който французите наричат "поаро", а на шега - "аспержите на бедните". Сещате се защо героят в криминалетата на Агата Кристи е белгийският детектив Еркюл Поаро. Шегичка на Кристи.
Арт не забравил, купил зеленчуците, но видял наблизо изложба на модерното изкуство, влязъл, оставил мрежичката на пода и забравил да я вземе на излизане. След няколко дни видял в парижките вестници снимки на мрежичката зарзават и текст: "Първа премия получи анонимен творец". Мистерия.
Новата "творба" на Кристо за мен е мистерия. Хиляди оцветени празни варели струпани като пресечена пирамида в езерото Серпантината в Лондон. Затова казах, че Кристо е велик мистификатор и е по-велик от Великия комбинатор Остап Бендер. Някои ахкат и охкат от възторг пред творбите му. Мисля, че това е snobbery (снобизъм). Скастрете ме, че не разбирам авангардното изкуство. Ничие мнение няма да бъде изтрито; знаете, че не правим така.

Бъдете високи!

много добро
не съм го чела, благодаря
не е фейлетон, а си е направо по приказката "Новите дрехи на царя"
за негови експозиции, които са ми известни, мнението ми е аналогично
но какво ли разбирам аз , докато цял свят се възхищава на мащабност на традиционни форми, но нетрадиционно поставени
гледам на тях като детето, което възкликнало "Царят е гол"

Не. Не е вторник днес.
Какво става тогава с темата? :))

Пътувам, чопля телефона се питам ти какво правиш)))

Няма смисъл!

... мии мерих улиците на Заарата. :))