приспивно

[линк]

Има много неща
в които, не вярвам.
Има думи, които
безкрайно болят.
Не знам дали ще мога
в този свят,
разкъсван от тревога
напред да продължа.
Виждам много неща,
които познавам.
Взират се много очи,
които крещят.
Не ми се иска да вярвам,
че отново както преди,
безмълвно ще мога да гледам
тъгата във своите очи.
Остани с мен
до края на нощта.
Чуй думите ми ти.
Не знам дори дали
ще мога аз сега,
да си простя…
Но няма как да знам.
Виждам аз своето лице,
но то не е мое.
Чувам отново гласа си,
а сякаш е чужд.
Пред теб тихо признавам,
всичко аз.
Дали да съжалявам,
остана ли вярата в нас!?
Днес признавам пред теб,
колко е трудно.
И се моля смирено
да разбереш.
Сега, когато чувам своя глас…
не казвам чужди думи,
говоря само аз!
Ето сега съм пред теб,
колко е трудно
да изповядам напълно
своята душа…
Сега, когато виждам
в стъклото своето лице,
ме гледат очите на малко,
очите на малко дете…
Остани с мен
до края на нощта.
Чуй думите ми ТИ.
Знам, само с теб
ще мога
аз сега да си простя…
само с теб, само...


спокойна нощ
споделена или не, спокойна, за да е ведро утрото

още по-приспивно

ех..
...не ми дистига снегът тази година. :)

"Аз съм сънчо ида от горица
Да ви кажа -Лека нощ дечица
Спят тревички и цветя
Лека нощ деца
Лека нощ деца"

.......



Ако нямате нещо разумно да кажете по една тема не влизайте само за нападки с/у автора и!

... че е светло още вън,
рано е за сън,
рано е за сън...

[линк]

[линк]
Личи ли?...Личи!

Играем в живота
различни игри...
Играем с охота
на раз,два и три...

Играем с усмивка-
привидна макар,
за кратко-щастливка...
покрита с хастар...

Играем ту с мъка,
ту с малко печал,
нещейки разлъка,
най-малко-финал...

Играем на воля,
макар уморени,
с онази неволя,
наречена бреме...

Играем притворили
морни очи,
с души разнебитени...
Личи ли?Личи!

Играем и стари,
играят и млади,
играят вси твари,
играят плеяди...

Играем на тез,
що ни свирят от раз,
А де са онези,
що мислят за нас...?

Ще ги потърсим,
ще ги намерим!
Земя ще разтърсим,
ум да премерим!!!

Cила и чест - Най високата цена е загубеното достойнство.

Cила и чест - Най високата цена е загубеното достойнство.


Най-високата цена е да предадеш себе си

Именно моето достойнство

Cила и чест - Най високата цена е загубеното достойнство.

Ааа стига спане.....преспах..

Личи

Нали?..

а това как ти е:

Все някой ден ще се наложи да стана възрастен човек - каза детето.
- Ще трябва да нося неудобни дрехи, да познавам парите, законите, лъжата, истината, безразличието, лицемерието, да ходя на работа. Сигурно ще сложа очила. Ще се науча да соча с пръст. Ще се преструвам....
Ето това е! Ще се преструвам, че наистина съм възрастен човек, а иначе всичко ще си бъде по старому! :)

Рая Видинска

Едва ли..всяка една възраст си е в нас..

Кое от всичкото

Не всичкото, а всяка възраст си я имаме в нас, освен старостта..тя предстои..: )
Детството и тийн е преживяно, но и детето и тийна си го имаме..друг е въпросът, че не носи удовлетворетие нито да си дете, нито тийн. Е от време на време има вдетиняване, но една ли ти харесва сега, да шляпаш по локви, да се замеряш със сняг, да скачаш на ластик..: ))) но понякога на детето му се играе..но само понякога..В момента искаме друго..
Добро утро.