Говорите ли?

Права си. Чрез говорене човек изяснява дадена ситуация, доказва правотата си и не само.При спор най- много се прилага говорене. При последното, в много случаи нещата излизат извън контрол.

Да препоръчам книга: "Назови го с думи" на Мари Кардинал. Може да се намери по антикварните сайтове или сергии за между петарка и десетка.


~~~
«The Way They Wove the Spells in Sippulgar»

Съвсем права за обличането в думи за пред друг човек, но е важно и кой е другият човек. Аз го правя така:
Ако комплицираните случки са с хора с които ти се налага да се срещаш и не са ти близки, колеги например, тогава ще обсъдя с приятели.
Ако случките са с хора които са ми близки, роднини да кажем, и не се движат в кръга на приятелите ми, пак може да обсъдя с приятели.
Ако случките са с най-личния ми човек с който възнамерявам да живея докат мога да живея - тогава или сам решавам какво да правя, или при професионалист.

Според мен представянето на проблем пред друг човек е голяма помощ и стъпка към спокойствието, нужно за решаване на проблема.
Само че има и обратния ефект, другия човек така може да те забие че свят да ти се завие.
Не питай старило,питай патило

Една от най-вредните и най-опасни мисли е
Всички правят така!

Намирам, че обсъждането на проблеми и комлицирани случки с други хора помага за доброто формулиране на ситуацията на разказващия.

Помага, да. Ако става въпрос за цвета на хола. Даже най добре е да се отиде до магазина за проби и да си мацнещ по стената различни цветове. Тогава, ситуацията би се изяснила безотказно.

Говориш и за емоционално потапяне. При последното, едва ли би помогнало отношението на външен човек. Сега първо се сещам за жервите на насилие.

Изваждане навън чрез изречения с автопринудата да облечеш емоцията в думи, я прави по-ясна, по-стегната, ако щете по-суха. Напиши го на листче. Ефектът е същият.

Според мен представянето на проблем пред друг човек е голяма помощ и стъпка към спокойствието, нужно за решаване на проблема. Не си права, но това се учи с години.

Едиственият човек, който има правилният отговор си самата ти. Не се разпръсвай навън, вгледай се навътре.

другия човек така може да те забие че свят да ти се завие.

Така е.

Ми даа, ако има проблем или конфликтна ситуация се решава между страните предизвикали я, трета страна би усложнила нещата повече, поне аз така мисля.

Една от най-вредните и най-опасни мисли е
Всички правят така!

Помага, да. Ако става въпрос за цвета на хола.
Не съм съгласен - другия ли ще се мота в хола, аз ще се мотам за тва аз избирам, решението е мое къв цвят ще е, все пак това е моя живот нали?

Една от най-вредните и най-опасни мисли е
Всички правят така!

Всеки от нас носи един биологичен комп в себе си. Това е "Цар Ум" и неговите файлове - спомени и преживявания. Няма двама идентични хора на света. Всеки е един неповторим оригинал.

...."обсъждането на проблеми и комлицирани случки с други хора ..."

Обсъждането е просто изваждане на файлове от нашия биокомп и сравняване с тези на други хора.

Кой крив кой прав - не може да се заключава с 100% сигурност.
Всичко е относително....




Ако нямате нещо разумно да кажете по една тема не влизайте само за нападки с/у автора и!

Абсолютно. Мой си е хола, моя си е масата, моя си е картината, мои са си кривите матраци няма нужда някой да ти скача на главата,като диво прасе, за всяка изказана мисъл.

Точно - разбра ме правилно.

Една от най-вредните и най-опасни мисли е
Всички правят така!

Зависи.
Едно време изливах душата си върху листове хартия, това много ми помагаше. След време, когато намирах нещо написано винаги ми е било интересно написаното, емоциите в него и повечето пъти се усмихвах, щото бурята е отминала. После спрях и това е грешка. Започвам пак.
А специално за проблемите..не знам, май пак е по-добре лист и химикал, въпросът е да се види причината за тях, а не последиците.

въпросът е да се види причината за тях, а не последиците.
Респект Шоки един да го каже в прав текст

Една от най-вредните и най-опасни мисли е
Всички правят така!

Права си. Но все пак зависи пред кого говориш.
Колкото по-добронамерен и умен е човекът отсреща, толкова по-добре.


Песни о Паскале

На мен ми се е случвало да си кажа проблема в клубовете, анонимно с друг ник - и хората ми помогнаха. Все се намират свестни хора, които да те измъкнат. За радост все още ги има. Дано се увеличават.


Песни о Паскале

Съгласна
Аз извън семейството си имам много близки приятел и приятелка с които споделям всичко. По отделно ме изслушват търпеливо и получавам полезни мнения по мой текущ проблем. За особено остри проблеми гледам да се съберем тримата заедно и да обсъждаме. Или изчитат търпеливо тъй като не живеем близо един до друг и по-рядко успяваме да се съберем в ресторант което обикновено се продънва в гурме оргия като проблемът накрая вече изглежда незначителен. Отговарям им със същото когато на тях им се наложи.
Виждам домашният любимец не е много щастлив от тези мои отделяния за споделяния, нито от писането ми в клубове. Но го преглъща лесно и разбира така е по-добре отколкото да го затворя проблема в себе си. Благодарна съм му че той не чете тук и ми дава свободата да си изразя чувствата и мислите. Или поне твърди че не чете...
Аз когато нещо не ми харесва в него си му казвам директно на часа, ако ще да ми струва секса, който сме започнали. Отдавна изоставих женския номер 'сам да се сети'.

Обаче преди всичко, само да ми замирише малко на междуличностен проблем и гледам да го разреша още преди да се е задълбочил, когато става много по-трудно. Това го правя не от интелигентност, а от чист мързел разбира се.

може да помогне да формулираш добре проблема, да изразиш и емоционалното си състояние, но освен, че си обрисувал с думи, друг ефект просто да няма
и има някаква опасност прекалено да изразяваш себе си по този начин,
т.е. да се анализираш и обрисуваш словесно - как се чувстваш, какво изпитваш...
а това са някакви последващи реалната ситуация анализи
ако човекът е близък, би трябвало да има усет как се чувстваш дори само ако разбира ситуацията, в която си и да вижда истинските ти реакции на ситуацията - дали примерно можеш да си поплачеш пред него, да дадеш воля на гняв или пък да споделиш възторжена радост от нещо си
ако е далечен, трябва ли толкова да познава вътрешния ти емоционален свят... по-скоро може да е "чувствам се еди как си"
т.е. държиш ли далечния човек да го ангажираш емоционално с твоите неща

Знаеш ли Холи, емоциите трябва да се изкарат, а начините са различни. Поне така смятам.
Натрупването води до бууум! в един момент и е разрушително, както за мен, така и да другите, за това гледам да не трупам. Може би за това в повечето пъти съм обвинявана като остра, заядлива или хард...
А иначе..някъде четох..проблемите винаги имат поне по няколко решения, няма ли решение, значи няма и проблем.

Много често причината се бърка със следствието. Причината в повечето пъти е в подсъзнанието, а до там достъпа е труден, трябва човек да отиде в миналото, за да разбере.