Провисване в плоча

Здравейте, колеги,
За много инж. години!

Въпросът ми се отнася за отношението на реалното (дълговременното) към еластичното провисване, получено от МКЕ. В Тауър, както е известно, има процедура с отчитане на реология, а също и приноса на вложената армировка. Предполагам всички са чували, че това отношение е от порядъка на 4 до 5, но има ли документ, който да го удостовери или се базира на добра практика; и може ли без изчисление да го приемем в официален документ?

Има доста писано по темата за провисването. На български например можеш да прочетеш това: [линк]

Накратко: ако нямаш напукване на плочата, дългосрочното провисване е еластичното умножено по (1+ф), където ф е дългосрочният коефициент на пълзене, отчетен по EN 1992-1-1. Макар че не ползвам тауър, вероятно това правят братята сърби (както и ти каза - реология). Ако очакваш напукване провисванията се качват още доста, заради рязкото падане на коравината на напуканите сечения. В EN 1992-1-1 има процедура как да го отчетеш и тях. Трябва да внимаваш обаче как сумираш различните провисвания (дългосрочни и краткосрочни).

Theory is practical

48d, реалното провисване е 3-8 пъти еластичното, и не е нормирано абсолютно никъде. Ако беше, то горната граница се обезсмисля, всеки ще си ползва долната . В Tower, освен че се отчитат реологичните процеси се отчита и реално вложената армировка в сечението. В този форум има тема за въпроси и отговори относно Tower.
[линк]

Няма как да се дефинира в документ търсеното отношение, защото то зависи от добре
избраната схема, сечения и материали на елементите.
Според моя скромен опит, ако пластичното провисване надхвърли границата от 5-6 пъти еластичното, значи имаме претоварена плоча - правя ревизия на дебелината, подпирането,класа на бетона... Ако е под 3-3.5 пъти пък е преоразмерена - работи почти без пукнатини.

ql^2/8

Да кажем, че в Тауър е заложен някакъв приличен гредови алгоритъм, в който с
отчитане на армировката, пукнатините и зададени от потребителя стойности за
съсъхването и пълзенето се изчислява ориентировъчна деформирана линия.
Тая линия се нулира в посочени от нас места на подпиране и така условно се
изчисляват провисванията. Това, че в местата на подпиране линията се нулира
показва, че става дума за относителни провисвания. Еластичните провисвания
в същото време са абсолютни - с натрупване на преместванията на опорите -
греди, колони, шайби. Така че, преди да ги сравняваме трябва да ги сложим на една база.
Разбира се, когато в едно и също поле получа 20-30% разлика в стойностите на
провисването в една и съща точка от сечение по Х и сечение по У почвам да имам някакъв резерв.

ql^2/8

Това отношение може и да е толкова, но при определени условия.
Може да вземеш всичко, стига да знаеш какво правиш и да си сигурен, че е вярно. Ако някой си поиграе достатъчно, може да си направи таблици и монограми, от които да се отчита (аз съм си правил). Ако ползваш чужди такива (дори и от ръководства) е добре да се увериш, че разбираш при какви предпоставки са изведени и да си ги провериш с примери. Самите коефициенти от табличките не са нормирани, но някой ги е извел от нормираните формули.

Анализът по МКЕ също не е нормиран. Аз не знам точно Тауър как работи, защото не я ползвам, но такива процедури има почти във всички световно разпространени строителни софтуери - SAFE, Robot, SCIA, Axis VM, Midas и др. Теорията, която обикновено ползват, допуска пукнатина, която е под ъгъл спрямо ортогоналните направления на армировката и се коригират коравините за огъване и усукване на плочата (общо три). Тези неща ги няма в нашите норми. Анализът е сложен и нелинеен, защото промяната на коравините води и до промяна на усилията.

Освен това самото изчисляване на провисване и пукнатини е доста условно и съдържа много параметри, които реално няма как да контролираме. Поради това, не е оправдано да правим много сложни и прецизни анализи, ако това ще ни струва много време и усилия. Аз бих подходил просто и консервативно, особено след като съм се нагледал как стоварват всичките палета с тухли баш на най-големия еркер.

Ако не познаваш обаче добре предпоставките на програмата, методите по които тя работи и какво и къде точно се въвежда, може да получиш и по-грешни резултати от тези с коефициента. За ориентация, бих ти препоръчал да си направиш проверка с прости сметки, особено ако обектът е по-отговорен и на големи отвори. За стандартни малки обекти и малки подпорни разстояния, аз също не правя такива анализи всеки път, а разчитам на по-простите методи. Ако се съмнявам, най-много да проверя меродавното поле и разбира се, ако има еркери - и тях .

По въпроса за коефициента, ако това е жил. сграда с отвори до 5-6 м, бетон поне 20/25 с дебелина на плочата около 18-22 см (около h/30) и е правилно оразмерена и конструирана, тази стойност е реалистична. Който ще се подписва под проекта, той да си преценява в края на краищата.

Подобрява ли здравината на плоча дълбокопроникващ грунд за бетон, и какъв му е състава, инженери ?

Подобрява ли здравината на плоча дълбокопроникващ грунд за бетон


Не знаят ! Тук са тройкаджиите. Отличниците са по баровете !

Къв е тоз грунд ба, туй да не е черчеве - Кой го произвежда ?
Ама що я заздравяваш плочата - слаба ли е ?

Инженерчеее..... уж сме умни, пък не сме интелигентни, що така !

Плочата работи по теорията на стоманобетона .
Теорията на грунда не я знам
Плочата ти е слаба, щот селския майстор ти е изчислявал армировката

Да, чел съм го този материал, а също и рецензията му. Общо взето, изводите от нея, като разлики между краткосрочното еластично и дългосрочното провисване, при отчитане само на пълзенето или заедно със съсъхването, са съответно от порядъка на 4,5 до 5 пъти.

Благодаря за изчерпателните отговори на всички, които се включиха в темата.

NI6TO NJAMA DA ZAZDRAVI GRUNDA NAJ MNODO DA VLO6I