Карък!

Да са живи и здрави телефоните, новите, модерните. Толко свикнах да разчитам на него, че без телефон направо без глава. В моя има едно, Вундерлист. Пишеш си работи в тоя Вундерлист, неща за пазаруване например. Може го споделиш с некой, понеже две глави, дори загубени, повече от една. Пиша аз "панта за шкафчето на терасата" и на Бессънка и изкукуригва телефона къдет я осведомява да снабди с тоя чарк докат разхожда по железариите.

Дет се казва, всичко почна като тръгнах за Фантастико по ангцунг. "И кафето ти свършва" чух Бессънно медено гласче докат си обувах обущата. Тутакси реших да го запомна, бунтара в мене отказа да си го запише. Студено, пръзаливо, и приятно. Избрах си технически изправна количка с регулирана предница, диференциал койт не вие и потеглих плавно на втора, понеже пързаливо. Тогава отворих Вундерлиста.

Имам свойството да регистрирам веднага проблемите в една система, от сички 15-тина неща в списъка неколко ми светнаха в червено!
- мека гъба
- пронто
- веро
- сметана

Погледнах с умиление "литиева/силиконова смазка", съжалих че съдбата не ми отредила да съм в ЕМ Комплект 33 и се върнах на "мека гъба". Знам ги къде са, изрезах се между стелажите и са паркирах с поднасяне срещу гъбите. Пипам, мачкам, твърдеят ми, майка им мечка.

В софтуерите прават едни хелп файлове, кат се чудиш какво, отиваш там и четеш. Тоя списък, обаче, хелп файла му е модератор! Излагация, пратили те да свършиш работа, ти създаваш проблеми, звъниш, питаш, досаждаш!

Не намирам компромисно решение, звъня. Да прескачам гъбите, нямало в тоя магазин подходящи. Отдъхвам, ентусиазирам се и за няма пет минути съм намерил вече стелажите с веротата. А нали се притеснявам че може да съм тъп, пробвам да си пиша домашното понекога - отворих списъка още преди да изляза и питах "кво е Пронто и верото веро ли е или неква друга марка". Пронтото ми го показа, флакон, никога не бих заподозрял, а верото да е зелено от евтините, добре мие. С един замах изскубах две бутилки от стелажите, с различно валутно тегло да нема тън-мън, и почнах се оглеждам за пронтооооо.

Петнайс минути по-късно, прегледал 4 пъти всичко от превръзките през пастите за зъби до кучешките дивотии, стиснал зъби и твърдо решен да се не обаждам повече по телефона, отидох и се предадох на охраната. Онзи ме погледна със съжаление, "след мен" вика, и ме заведе при кучешките снакове.
- Тука беше?!?!?! - върти се и се оглежда даней настъпил пеперуда.
Подпита още един двама къде е Пронтото, ония го пращаха при кучешкото, докат една осведомена лелка подметна паролата "промоция".
- А! Вярно! Е там са до касата! На промоция!
Три модела Пронто, но изобщо им не дадох шанс - грабнах едното и другите се напраих не съм ги видел. Е в тоя момент са почувствах господар на вътрешния пазар като един Боко Борисов закрачих заплашително накъмто стелажа с млечните неща. Него го знаех, знаех и че сметаната от семейство млечни. Е да, ама от Брюксел са го били предвидили това мое вдъхновение, сметаната я не виждам. След неколко минути бехме трима коит гледаме за сметана, секи стиска списък. Пускам плахо запитване до Бессънното в скайпа и ми се отговаря мигновено "над фризерите срещу млякото". Понеже съм хванал една извара коят е "над млякото срещу фризерите", решавам че гледам верно, но не намирам.

Не съм общественик, но може би понеже вече са чувствах попрепатил, необяснимо се усетих отговорен за теглото на другите двама. На охраната вече гледах като на боен другар и свойски го викнах пак да помага. Дойде човека, добри хора наемат в магазина, само тоя къдет аранжира стоките ме съмнява. Не можа да я намери тая сметана, но дойде помощ от публиката - жената от щанда с маслините - "е там след био млякото, до кашкавала ..."

Гледам я, квасена сметана. Мислех че търся от оная дето е кат гъсто мляко, знаеш, в кафето, но това американско мислене. Разбира се че в родината на бациликус булгарикус сметаната е квасена.

Тъкмо когат вадя нещата на касата съобразявам че имаше още нещо ..... звъня отчаяно!
- Бессъницо мари, какво ми каза на излизане да взема?
- Кафе.
- .... еее ....
Прибрах се без кафе. Ми то дори не е в списъка. Всичко е точно.
Да де, ама не. Сметаната, нали се сещаш, се оказва грешна, трябвало си друга, течна. Обяснява ми се пак, мен все трябва ми се обяснява, "над фризерите срещу млякото" ... и тогава чак забелезвам разликата с "над млякото срещу фризерите".

Без кафе как да е, но Бессънното милейди готви и нощем, е така за кеф. Обувам се и на бегом обратно в магазина и при фризерите, без количка. Гледам, вфризера - сладоледи. Над тях - горчица и кетчуп. По-нататък, пици, а над пиците - пресно млекоооо. Защо там бе, отсрещния стелаж целият омлечЕн, защо над пиците, и как да съобраза кат взема пица да ида при сладоледа за кетчуп?!?!

Добре че между тия млека над пиците имаше и една единственнна сметана. Натоварих я, съобразих да взема и кафе, видях любимия сок на Бессънното та награбих и него и право на опашката за касата. Чакам си натоварен без количка, гледам си бръснарски ножчета, дъвфки, тик-таки и чакам се дореда с чувство за преизпълнен списък. Е тъкмо почна ме сканира касиерката и съобразявам - забравил съм чантата! Чантата с протофейла с парите!

Натам ми се не обеснява. Три пъти за късмет, каза Бессънното. Повече препятствия нямаше ако не броим че вратата блокира и ме не пуска в магазина. Насилих я, писна аларма, доде охраната, спогледахме се с разбиране и нищо си не казахме. И това щото с тоя анцуг, мързя ме да обуя дънките къдет одлично се събира портфейл в задния джоб.

Некой да разполага с логическата схема на аранжьорите на стоки по магазините? Лудото прави списък прочетох, а и на друг ще му трябва.

Е, те така и аз се чувствам в строителен маркет , при велкро-то ... Или пък, когато Милото ми каза, да съм му закарала стъпковото моторче, дето било на втория рафт в гаража, а? Аз мога ли да вдигна моторче, а?!

Сметаната за кафе е до кафето, на долния рафт. Заквасената сметана е при млечните, а сметаната за готвене и за сладкиши, е до био продуктите - това във Фантастико

Всичко, което виждате в мен, не е мое-ваше е. Мое е това, което виждам във вас! Ерих М.Ремарк

Неволиииии, неволиииии. Зат'ва, другия път с Безсънното под ръка и със списък в ръка :)))

... и шумолоене от разкъсване на опаковка...

Всичко, което виждате в мен, не е мое-ваше е. Мое е това, което виждам във вас! Ерих М.Ремарк

Същото сляпо пиле съм и аз, като си ида в бг.

А веднъж, имах сирене, викам, бе я да направя едни милинки. Речено сторено. Вадя сиренето. Търся брашно- няма. Газ до магазина. Щастливо се завръщам с пакет брашно.
Продължавам значи по рецептата- яйца. Имам 2. Трябват още. Газ до магазина и вече си имам яйца.
Такааа, следващото е масло. Това пък откъде се пръкна. То ясно че нямам, нали
Упрожнението, колата, газ, магазина и то е ясно.
Тук вече се засрамвам.
Абе хубави милинки станаха, ама пък колко бензин поехааа

Доста често съм във вашето фантастико...
и знаеш ли колко е интересно..веднага се познава кой мъж е сам и кой не..
самотните са уверени, отиват право на щандовете, не се въртят, а докато семейните са с телефон на уше и списъци в ръце...
така че Цифров нормално..

Семейните ги е страх да не сгафят, затва.

_
Спорно е, дали Бил Гейтс е най-известната личност, но най-често споменаваната е майка му.

е че не могат ли да проявят творчество?
Вместо лютеница, домати и чушки..
вместо сметана..кондензирано мляко..все пак Коледа е, трябва да има изненади..: ))

Не прочете ли епопеята на потърпевшия?
Донесъл бил, ама не точно това, което трябвало.

_
Спорно е, дали Бил Гейтс е най-известната личност, но най-често споменаваната е майка му.

еее че това е повод да купи каквото си иска..и после да се върне за това което трябва...: ))

а колко хубави са малките квартални магазинчета
и в тях "жената зад щанда"
списъка дори може да е на хартия и да й го връчиш
и сама да подбере продуктите, а не да те заболят краката от обикаляне
и да излезеш от някой хипермаркет с всичко друго, но не и с това,
за което си отишъл

чак пък каквото си иска...
ако са го пратили за юфка, пък той се върне с тарга бира...

_
Спорно е, дали Бил Гейтс е най-известната личност, но най-често споменаваната е майка му.

ее що да не може...не дочул, не доразбрал..купил бира, ще се върне за юфка..: )))
Адмиралеее..на този сват нищо непоправимо няма..освен смъртта..

В кварталните магазинчета даже ни познават, и винаги ме предупреждават :
"Мъжа ти мина и купи еди какво си .."

Минутката> В кварталните магазинчета даже ни познават

Да, но това е нож с 2 остриета. И при нас е така, сравнително уютно и приятно. Но често се случва продавачката да отпори по-дълъг разговор на тема последни квартални клюки или за манджи и плетки с позната клиентка и става забавяне.

~~~
«Не стягай много багаж! Чака ни дълъг път.»
рицарят Галавант

E, то рядко има пълна угода.
Аз нямам навика да се заседявам, щото почти винаги има хора по времето, когато пазарувам - вечер към 18 - 19 ч. И след работа хич не ми е до клюки и лаф.
Но пък магазинерката ми препредава отзивите от други клиенти, като местните баби - дали боба се сварява лесно, дали портокалите са сладки.

В зеленчуковото магазинче тя слага киселото зеле, в магазина си ( т.е. с доказан произход, премерено количество сол и майстор преточващ).
Преди, където живеехме на първия етаж имаше малко магазинче тип бакалия, и по пантофи( и с вътрешна врата) слизахме по всяко време я за захар, сирене и подправки.

А в МЕТРО и Кауфланда имат гадния навик да сменят местата на стоките, умишлено Тъкмо ги научиш и почнеш да се ориентираш из лабиринтите и те хоп, ги сменили, УЖ да пазаруваме допълнително, и стоки, които не сме търсили и ни трябват, но тъй и тъй сме се озовали до тях, да не е напразно, или щот са в "птомоция" - и скачат в количката.
Аз им се вбесявам, и се отказвам да търся и за това, което съм дошла.Ама ха.

на този сват нищо непоправимо няма..освен смъртта.

Така си мислиш ти и група съвецки учЕни.
Наиш колко непоправими неща върша всеки ден?

_
Спорно е, дали Бил Гейтс е най-известната личност, но най-често споменаваната е майка му.