Една неделя

с мъжа ми пием кафе до кафемашината в парка, когато към нас се присъедини 60 годишен мъж. Първият път поиска от мъжа ми цигара, втория път-предложи на мъжа ми цигара, трети, четвърти път...само като ни види и пристига, явно, не е че няма цигари, а търси компания. Да го наречем Ясен, защото има ясни сини очи. Харесвам сини очи, но този мъж не ми харесва. Мъжът ми още първия път ми вика: Този нещо не е добре. И на втората среща човекът направо си каза, че имал биполярно разстройство, пиел лекарства и веднъж на няколко месеца му биели някаква инжекция, дори каза названието, но аз не го запомних. Мъжът ми пък да изтърси, че съм се интересувала от психични разстройства и човекът само това чакаше да се залепи за мен и да ми разказва цялото си житие-битие с най-малки подробности. Почна да ме пресреща и причаква зад коли и в парка, да ме съпровожда до магазина и обратно, и да ме изпраща до нас като ме види някъде без чадър и да ми носи багажа съвсем официално като приятел на семейството, понеже мъжът ми няма нищо против. Добре, ама започна да прави впечатление на съкварталците, че често ме виждат с него и това стигнало до слуха на неговата майка/85годишна, която ме спира, за да се запознаем и да ми каже, че нещата не са никак лесни и че сънът й има сериозно заболяване и трябва да се внимава и ми разказва, че преди 30 години той е бил въоръжена охрана при разнасяне на банкови пари и веднъж превъртял,извадил пистолет, започнал да стреля по невинни хора и оттогава е освидетелстван и пенсиониран. Не че ме е страх, но не знам как да предприема измъкване, без да го нараня и обидя. Явно всички го отбягват и е самотен. На всичкото отгоре, мъжът ми без да ме пита, утре го поканил на кафе в къщи, понеже времето се развали и навън е студено. Как се поддържа приятелство с човек с тежко биполярно разстройство, ако може да ми кажете и посъветвате и има ли опасност неволно да го ядосаме и да превърти? досега съм познавала хора с лека степен на БАР и нито един, който е вадил пистолет

Лоша е работата, аз не бих се занимавал с такъв.
Не го знаеш кога ще превърти, биполярните са опасни.

Let me tell you about my mother...

БАР не е ли разстройство на два полюса - ту ненормално приповдигнато настроение, ту депресия? Кое е чак толкова опасното, те не са като шизофрениците да приемат реалността изкривено. Може би неговото не е само това, щом е стрелял.

Опасната е фазата на Мания/хипомания - в тази фаза те се чувстват властелини на света които са способни на всичко. Изживяването на тази фаза е строго индивидуално, а модерното медикаментозно лечение в общи линии успешно подтиска симптомите на тази фаза при повечето пациенти. Това което не е ясно е дали върпосния индивид дали има достъп до такива медикаменти.

الليبي

Не го знаеш кога ще превърти

Точно това запитах майка му-какво може да го ядоса. Тя изреди: да му свършат цигарите, някой да го пита нещо, когато е на компютъра и пр.
Той пък твърди, че майка му е опасна-хвърляла ножове и чинии по него.

И аз така мислех, не знаех, че има такива тежки форми на БАР и помислих, че е шизофреник. Много прилича на шизофрения по това, че се интересува единствено от себе си. Другите го интересуват доколкото обслужват неговите интереси и е напълно безчувствено към болката на хората-да види умиращ на улицата, просто ще го подмине. Затова ми стана странно, че се залепи към нас и прояви някаква симпатия към нашето семейство. Може би хареса мъжът ми

Пие някакви лекарства и му бият инжекции, каза какви, но аз се интересувам само от симптомите, характеровите и поведенчески изменения, не от медикаментозното лечение и не си направих труда да ги запомня. Ще го помоля да ги напише и ще ви ги дам тук

Значи заредете се с повече цигари да не свършат, и не го питайте нищо.

Let me tell you about my mother...

И после няма да могат да се отърват от него. Ще ходи там за цигарки, ще се застоява, пък може да чака и да го нахранят.

Е да, и това го има.
Изобщо не е трябвало да го канят.
За всеки случай да си вземат един спрей за самозащита, който да държат под ръка, но да не се вижда и това е.

Let me tell you about my mother...

Може да му кажеш, че всъщност се интересуваш само от депресии и не можеш да му помогнеш. Второто си е истина. След това се дистанцирай, разкарай го и кажи на мъжа ти, че не искаш този човек. Точка.


Песни о Паскале

Аз по едно време излизах с една, която освен БАР имаше и нимфоманията

Тя не е една беля :)))

Сега си мисля-кво ва занимавам с мойте глупости. Ми дойде човекът, седна на дивана, пи кафе, преди това много културно си събу обувките и дори домашни чехли поиска, говори три часа без да спре, наду ни главите и си тръгна. Имал е нужда да говори, намерил е слушатели.
Ама сега да си призная-страх ме е от него и ще го избягвам по всякакви начини. Като го видя срещу мен по тротоара, ще избягам през девет улици в десета.
Край на темата от моя страна.
Утре ако ми е минал уплахът, може да разкажа какво ни разказа, но не знам дали е коректно да развявам чужди лични драми.

Точка, ама не е точка, щото аз сама търся да се ровя из разни лични драми на хора с психически проблеми и ми е интересно, ама този път ме е страх. Та хем ми е любопитно, хем ми е страшно.

пък може да чака и да го нахранят.
Не, този нищичко не яде, и кафето едва си изпи. Явно беше дошъл само да говори. пък и беше поканен на кафе, не на обед.

Този много подмята разни реплики за секс дори за майка си, което ми направи много лошо впечетление, уж го казва шегаджийски, ама защо въобще трябва да го казва-нас какво ни интересува майка му с кого е правила секс, коментира секса на разни общи познати, най-вече жени.
Много говори за секс.

Доколкото знам, в манийната фаза им се прави повече секс, сменят често партньорите и т.н. Така че това е било част от болестта й.

Постоянното и бързо говорене също е симптом на манийната фаза. Майка ми има позната с БАР, и тя е така.

Така е.

Let me tell you about my mother...