Шайби

6 отговора 0 прегледа
#1

Шайби

Здравейте, колеги! Съжалявам, ако подобен въпрос вече е задаван. Не се отнася за конкретен обект, а по-скоро за това какви практики предпочитаме да прилагаме.

Съгласно Наредбата за сеизмично проектиране, шайбите се проектират с глави по цялата височина, като над втори етаж ширината им е поне 400 мм.
БДС EN 1998-1 разрешава над критичната зона (изчислена по уравнения 5.19а и 5.19b) да се използва детайлирането от БДС EN 1992-1-1 (без глави), евентуално с минимален процент вертикална армировка.

Как бихте постъпили при проектиране по Еврокод 8 на типична сграда до 10 етажа, жилищна или офис, без изявено усуквателно реагиране: ще сложите ли глави до горе или не, и защо?

П.С: Според мен и двата варианта са логични, предвид методите за изчисление:
В нашите норми не се завишават огъващите моменти и срязващите сили извън критичната зона и е възможно пластифициране на шайба някъде в средата. В Еврокод капацитивно се завишават моментите и срязващите сили, така че пластичната зона да се локализира в основата на стената.

Theory is practical
Отговор
в отговор на Kolkozabavno #2

Re: Шайби

Значи, аз не съм съгласен, че може "без глави". Това къде го четеш?

В 5.4.3.4.2. (11) пише, че над критичната зона се прилагат правилата на БДС EN 1992-1-1, по отношение на хоризонталната, вертикалната и напречната армировка.

В 5.4.3.4.2. (12) пише, че напречната армировка в крайните зони може да се определи само съгласно БДС EN 1992-1-1, обаче при определени условия.

Никъде не пише, че крайните зони могат изобщо да бъдат премахнати или пък напречната им армировка. За това и дума не може да става. Просто разстоянията между стремата и прътите, както и коеф. на армиране се приемат както Еврокод 2. Отпадат и проверките за локална дуктилност, обемно армиране със стремена и пр.

Редактирано от Eng.-208658 на

Отговор
в отговор на Eng.-208658 #3

Re: Шайби

Благодаря за отговор, мисля, че съм уцелил с въпроса, щом двамата го тълкуваме по различен начин.

Как го разбирам аз:

Точка 5.4.3.4.2. (12) се отнася за подточки (4) до (10), за случаите, в които в критичните зони не се реализират големи натискови усилия.

Точка 5.4.3.4.2. (11) се отнася за шайбата над критичната зона. Правилата на БДС EN 1992-1-1 не включват глави за стени, които не са специално детайлирани като дуктилни за сеизмични въздействия.

Защо смятам, че може без глави:
Точка 5.4.3.4.2 (3) казва, че минималната дуктилност в кривини в критичната зона съгласно 5.4.3.4.2 (2) може да се постигне чрез "глави" (boundary elements) с размери съгласно 5.4.3.4.2 (6). Съответно 5.4.3.4.2 (6) казва, че тези "глави" се разполагат по височина в критичната зона.

Теоретичната предпоставка, заради която смятам, че няма нужда от глави нагоре е следната: извън критичната зона не се очаква да се развият пластични деформации, съответно сечението е изчислено якостно за максимална деформация в бетона 0.35%. Главите съответно са нужни там, където такава деформация се очаква да се надвиши, т.е. в пластифициралите зони.

Възможно е да го чета, както Дяволът чете Евангелието, не съм сто процента убеден. :)

Theory is practical
Отговор
в отговор на Kolkozabavno #4

Re: Шайби

С твоето тълкувание излиза, че над критичната зона ще трябва да армираш шайбата като дълга колона, защото ако ти ги няма главите и нямаш стреме обхващащо цялото сечение рискуваш да ти се разцепи армировката, респективно цялата шайба, при евентуално напукване на крайните зони.
Това, че ти се разрешава да армираш и със разпределена в цялото сечение армировка, не го бъркай с липса на глави и съответно стремена.

Няма невъзможни неща, но каква е цената ???
Отговор
в отговор на Kolkozabavno #5

Re: Шайби

Всъщност, къде в Еврокод 2 има детайлиране на стени?
Има конструктивни изисквания за минимална армировка,
вертикална, хоризонтална, напречна.
Има текст, че ако са огънати извън равнината се конструират
като плочи.
Няма текст за случаите, когато са огънати в равнината си.
Икономично от гледна точка армировка е концентрирането в
краищата, където работи по-ефективно. Една концентрация на
надлъжна армировка предполага и съответната напречна, за
да се осигури изкълчването на натиснатите пръти, а също и
напречните усилия в зоните на снаждане. В този смисъл за мен е
естествено наличието на крайни зони (глави), дори при несеизмични
стени, подложени на огъване в равнината си, както и за земетръсни
шайби извън критичната зона.

ql^2/8
Отговор
в отговор на Kolkozabavno #6

Re: Шайби

В никой от тези текстове не се казва, че извън критичната зона не се слагат глави. Също така, никъде не съм срещал в литературата вариант, главите да спират. Включително и от самите автори на Еврокод. Фардис, дава глави над критичната зона, с по-разредена армировка:
[линк]

Стр. 47:
Boundary elements:
a) in critical region: ...
b) over the rest of the wall height: ...

Щом хората, които са го писали го тълкуват така, значи ясно. Главите са нужни, защото шайбите работят на нецентричен натиск с голям ексцентрицитет. Ако вземем натисковата зона в края, дори и при 0.35%, тя се разпределя върху участък, с размери от порядъка на една колона. Логично е, този участък да се армира със стремена, а фактът, че деформацията е < 0.35% единствено е основание да не се търси детайлиране като за ограничен бетон.

Отговор
в отговор на Eng.-208658 #7

Re: Шайби

Съгласен съм. Намерих текста в "официалното" ръководство за ЕК8:

[линк]

Theory is practical
Отговор