Хикимори

Интересно. И такива имало.

японците

Японците са особени хора.
Всъщност и ти си нещо подобно, и аз в тийнейджърска възраст - също. Поне се успокоявам, че не сме единствени.

П.П. Не "хикимори" (прилича на кикимори), а хикикомори.

И при тях не им се получава, общуването.

И друг път съм го чувала. Може би има нещо вярно.
Но може би пък така си им харесва.

Ами питай ги.

Не знам японски. Ти си по в час с азиатските работи.

хики - дърпам
комори - затворен, усамотен

الليبي

много интересна тема
благодаря ти

А, вярно, че ти си навътре в тия неща.

Японците по принцип са си склонни към такова поведение, така мисля аз. Според мен нещо в генотипа им..

الليبي

Харесва ми усамотения начин на живот. Но предпочитам да живея в планинско село, да се ширя сама в голяма къща и на няколко километра да няма съседи. Работата ми- да отглеждам храната си да е не повече от два-три дни в седмицата, а през останалото време да се наслаждавам на природата.

Това- в голям град, в тясно жилище и да поръчвам храна по телефона, не е живот за мен.

да живея в планинско село, да се ширя сама в голяма къща и на няколко километра да няма съседи. Работата ми- да отглеждам храната си да е не повече от два-три дни в седмицата, а през останалото време да се наслаждавам на природата.

Аз бих се застреляла при такъв начин на живот. Но може би с годините човек се променя.
Искам да усещам живота около мен, иначе ще откача. Да има нещо шарено, интересно, разнообразно. Особено след като най-хубавите ми години минаха така затворена и усамотена като японците.
Решила съм да пътувам при всяка възможност.

И аз искам като теб, но не може.

Така са ги научили.

как живееш на практика?

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Като кикимора В голям мръсен град, с телевизия, с шумни съседи, дъвчейки полуфабрикати. До преди една година работех и бях под стрес. Главата ми беше бомбандирана от ненужна информация и ме болеше постоянно.
От както не работя, почувствах огромно облекчение и се глася да живея на село.
Но съм градски човек, който през живота си не е заколил едно пиле и неизвестността и предизвикателствата на село го плашат.

Аз пък ще се застрелям ако продължа да живея по този начин. Искам нещо да променя. Като начало се опитвам да ходя на село и да оставам там все по дълго време. На село ми липсват придобивките на цивилизацията. Ако можеше идеалният вариант-да съчетая придобивките на цивилизацията с кроткия живот на село, ама не мога.
Не мога да ям повече тези боклуци от магазините в града. Имам чувството, че се тровя от храната. Искам да си набера домати от лехата на село и да си ги направя на салата. Изкам да изкарам една кокошка от курника и да я заколя.

мен идеалният вариант е да живея на село, но много близо до града и да имам възможност, когато ми залипсва той, да отивам там.
Градски човек съм си, израснала съм само в града, няма как да го извадя от себе си, но пък оценявам спокойствието и истинските неща на село, възможността да забавиш темпото, защото мен лично, това ме убива - вечното надбягване с времето, в което винаги губя. Аз мога да бързам и да бъда ефективна при това, но бързането ме изчерпва, затова при всеки удобен случай се подмотавам като истински Телец и така балансирам, донякъде, разбира се.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

това ме убива - вечното надбягване с времето

Точно това се опитвам да избегна. Искам бавно да върша едно нещо, не много неща едновременно да ме притискат.
И аз размотавайки се, се зареждам с енергия. И в града си се успешно размотавам, но на село е друго. Легнеш лятото на реката, четеш си книжка. Не е същото като например да седнеш в градската гардина до фонтанче. И то ромоли, но друго си е ромоленето на реката. Автентичните неща обичам-старинни къщи, природа и колкото повече остарявам, толкова повече ще ме влече този начин на живот.

Представяш ли си баба ти и дядо ти да са на село и да четат книжки и да се размотават покрай рекички. Искаш това което предишните поколения са могли да имат, но не са го искали. Схвана ли колко си по-готина от тях.