Прошка

След ескалирането на обидите и неадкватното поведение, а особено след озверялото безмислено заяждане във фейса, днес цял ден мисля какво и как предизвиква тази безогледна и сляпа омраза и простотия. И в случая не говоря за "другите", а за себе си. Прегледах много теми назад - и в този форум и където се сетих в интернет. Навсякъде се набива едно и също - от прост проблем, бил той по-скоро технически или по-скоро политически, се ражда огромна порция омраза, зле прикрита от участниците в простотията, а дори често и въобще неприкрита. На практика не можах да намеря никаква дискусия, която да не се е изродила в лично заяждане. В този форум аз лично често обиждам хора, които всъщност никога не съм познавал. За мен това не може да продължава така - няма никакъв смисъл, това ще изяде всички ни отвътре.

Затова искам да се обърна към всички, които някога във времето волно или неволно съм обидил, които пряко или косвено съм засегнал лично. Моля простете ми. В желанието си уж да променя нещо, всъщност се хлъзнах по ескалации на лични конфликти, ако така мога да се нарекат конфликти и обиди към хора, които на практика не познавам. Знам и съм съгласен, че след толкова излята злоба, често непредизвикана, не толкоз лесно някой да каже "прости ми", а другият да го направи. Натрупванията в тази безумна не могат да изчезнат лесно, но все от някъде трябва да започна.

Моля всички, които съм обидил, нагрубил, с които съм се опитвал да се подигравам, да се опитят да ми простят. Трябваше ми доста време за да осъзная колко нелепо и отвратително за самия мен е да бъда инициатор или участник на обиди и тъпанарски подигравки към колеги, които не познавам и които нямам никаква причина да ненавиждам.

За да не оставям никакви съмнения, че това искане за прошка е някаква манипулация или пореден опит да предизвикам извратени обсъждания, то още един път казвам, че никога не съм имал никакви амбиции да участвам активно в управлението на едно обединено радиолюбителско джижение. Докато не намеря отговор на въпроса какво ме е подвело към тази имбецилна сляпа истерия, не мисля и да се опитвам да критикувам или обсъждам дори по същество. Тежи ми всичко това, което се случва в радиолюбителското движение, но адреналина от това да се държа обидно и да се подигравам на хората, само защото мога да пиша, вече не може да компенсира отращението ми от собственото ми поведение в много ситуации.

Надявам се да съм добър манипулатор и да предизвикам някакъв размисъл у всички колеги. Един уважаван от мен колега написа, че една федерация няма да ни направи приятели. Първо май трябва в себе си да постигнем това, което аз искам да видя у една федерация - приятелство, равнопоставеност и взаимно уважение.

Надявам се дори тези, които съм засягал най-много, да приемат тази молба за прошка и да се опитат да продължат напред без да се обръщат назад и да загърбят обидите. Винаги уж съм се стремял към равенство и братство, а позволих сам на себе си да се удавя в ужасния водовъртеж на ненавистта.

Моля да ми простите!

Прощавам ти чадо. Ся целувай ръка бягай...

Нещата каточели отидоха твърде далеч но аз си имам собствена теория която малко се различава. Както и да е - хубаво е всеки от нас да погледне докъде я е докарал - има и такива дни.

Вижда се, че вече е невъзможно да се повдигне каквато и да е тема без това веднага да доведе до безогледна свада, при която, разбира се, предмета на темата изчезва. "Победител" от такава свада е невъзможно да има - всички излизат загубили. При това положение всяка тема се сякаш се првръщата в самата простотия - излишна и неадекватна, тъй като е довела само до обида и до никаква мисъл за каквото и да е решение. И най-лошото е, че нещата се случват постепенно - днес е малко майтап, утре малко по-остро, други ден - още по-така. И докато в началото се е четял първоначалния смисъл, накрая не остава нищо, освен още една доза злоба у всеки от участниците, без оглед на това с какви уж добри намерения е влезнал във вакханалията. Това не е просто безмислено, то е обидно за всички участници без изключение, дори за читателите. Но е трудно да се погледне отстрани през собствените очи - във всеки момент ти се струва, че ти си прав и трябва да го наложиш над "противника" си, който всъщност би следвало да ти е по-скоро приятел или поне колега. Кофти зависимост, но обратима, надявам се.

Това му се пада на Уорданела да прочете от нас.
Недей го игра самообвиняващ се,разочарован или депресиран.
Първо прочети кой какво пише у фейсо,кой кой е,кой на кого скача от първи въпрос или реплика.Повечето там не ги знам лично,но не съм чул младежът Радковски да е поемал някакъв официален ангажимент към радиолюбителското движение.А они,кои се бранят са поели куп такива.Слагат си срокове и не ги спазват.Редовно и безцеремонно.Точка в протокола на УСерето- неизпълнени дейности от миналото заседание и всичко е замазано.
Сите сме хора,сите имаме проблеми.Това го знаем.Но сигурно има и ръце протегнати за помощ.Че кой им иска помощта.Я го вижте бат Сашо- предложи нещо у форума на БФРето и бе заклан от първи замах.Има много наслагвания в личните отношения през годините.Тази зависимост е като всяка друга.Вариш,печеш- все зависимост.
Любопитно ще е,като радиолюбители,как биха протекли примерни протоколни радиовръзки между колегите Радковски и Ценков,Караджов и Котаров,Миланов и Здравков.Както и много други примери и комбинации,за които в последно време чувам,че даже и по контести не се викат дотам са стигнали.Това вече не е хоби.
Не помня да съм чувал за хоби възпитаващо <<омраза>> или <<злоба>> или <<завист>>.Всички са негативни форми на мислене и поведение.А в период на грижи и несгоди,на човек не му е до хоби.Ерго ако тия,кои са поели ОП ангажимент да са в УСерето си мислят,че и това за тях е хоби и ще му обръщат внимание когато искат и колкото искат- да сдават поста и да се махат.Хобито е за всички нас останалите,за тях е първо ангажимента към хобаджиите.Като цъфнат и вържат ОП овошките им,тогава и на тях им е дошло време за хоби.Докато се появи следващата им грижа.

Прочел съм добре кой какво пише. И за съжеление не виждам големи разлики в отношенито на повечето участници едни към други. Не виждам и големи разлики в агресията, която се разгаря по всяка тема. А уж има разлика в претенциите. Не става така, не става.

Що се отнася до възпитанитето на омразата - то не е точно възпитание, а по-скоро някакъв капан, в който всеки в някакъв момент пада и му е трудно да излезе, без да реже до докъл. Ясно е като бял ден, че омразата между радиолюбителите не съм я измислил аз - така си беше и когато четях, без да бях станал още радиолюбител. И все се смеех вътрешно как е възможно чак пък толкоз да пада човек без да се усети. И както се сетих затова вчера, така прочетох сам себе си и се ми стана неудобно. От самия мен.

Нещата в радиолюбителското движение ще се променят. Това е неизбежно. То няма някаква алтернатива, по-скоро не е детайлизирано и няма насрочена дата. Но просто човек не може да допуска да заприличва на неграмотен свададжия, който сипе огън и чупел към хора, които не познава. Поне аз няма да допусна повече това за себе си. Ще се намери начин всичко, което трябва да се изговори, да се изговори без да предивзвиква допълнително обида. Всичко, което трябва да се промени ще е най-добре да се промени като елиминира част от отрицателните натрупвания, не като добавя към тях.

Просто не бях достатъчно предпазлив, за да не ме е срам поне лично от мен си. Дори да трябваше да съм по-остър към някой лично, то в краен случай беше добре първо някак да се запозная с него, за да преценя дали човека зад съответния пост е наистина някого, когото бих могъл да мразя. А е важно да се напише това разкаяние не само като извинение към засегнатите, но и за тези, които виждат проблемите, както аз съм ги виждал преди време, но още се чудят какво им е на тия да се дърлят по този безпардонен и ужасно невъзпитан начин. Да знаят, че това е капан, в който е възможно да попадне и човек с уж най-добри намерения. И да си правят някак сметка да се предпазят от този капан, защото на мен не ми се получи, а уж внимавах.

Ще се намери начин да се върне диалога и да не се превърща всичко в пиршество на омразата. Ще отнеме време, може би повече, отколкото на мен лично ми се иска. Но трябва ясно да личат алтернативите - не може всички да се държат по сходен начин и всеки да е нарочил другия за "лошия", който трябва да бъде "победен". Начинът е точно обратния, както се опитахме в подписката - без никаква обида, гледане директно към проблемите, а не към хората, които ни се струват замесени в тях. Само това може да доведе до един нарастващ кръг от непознаващи се лично хора, които се уважават и се доверяват донякъде помежду си. Всяка една претенция за алтернатива и за промяна трябва да върви неразривно свързана със своите белези - не можеш да се държиш като простак и да претендираш, че си алтернатива на друг човек, когото ти самия си нарочил за простак. Разликите трябва да видими веднага и без задълбаване, за да може човек да претендира за друг подход - веднага трябва да става точно и ясно кой какво иска да променя, кой иска и предлага уважение, кой е този, настояващ за равнопоставеност. Дори от текст, тотално изваден от всякакъв контекст, стремежът трябва да личи безусловно и без да може да бъде объркан с агресия или обида.

От всяка дискусия, от всеки обсъден проблем, изходъд трябва да е по-малко напрежение между замесените и повече доверие между тях. Нищо няма да се случи с простащина, колкото и човек да си мисли, че той е прав, а другия е крив. Нищо няма да се реши с модериране и цензуриране, което сега започвам да разбирам какво ли и колко ли е скривало. Нормалното отношение трябва да е в главите на хората, не да се администрира. И щом аз мога да си кажа "стоп, не така", то всеки може. Каквото и да се е натрупало в миналото, времето ще го оттрупа, стига да не се хвърля още отгоре. Няма да е бързо, но другото пък е далеч по-лесно.

Да, прав си във всичко, дано след тези твои думи ВОР-овете вденат нещо и се опитат да станат ПОРОВЕ, поне в хобито ни!Да се оттеглят...но нещо ми чини, че едва ли!
По тези географски ширини нещата не стават така, с покаяние и отправяне към голготата.Все едно да поискаш баба меца да намрази медеца,а шаро кокала!

Съгласен съм, че нещата в радиолюбителското движение ще се променят... след много, много време, когато всички радиолюбители осъзнаят, че им е нужна промяната.Преди това, едва ли.Дано сме живи да видим това.(малко съм скептичен).Ще се променят, когато много млади хора, възпитани, учили и работили навън се завърнат.
Естествения подбор на времето ще свърши добра работа!
А дотогава, дано "ЗАЛЕЗ-ЕКСПРЕС", спирайки по гарите да взема неща достатъчно полезни за него!

Възможно е доста хора да погледнат напред. Както и да го мисля - там, където злобата и враждата са между хора, които са се "намразли" единствено от "срещи" в публичното пространство, там е лесно да се загърби и да се продължи напред. В крайна сметка не може някой да те засегне истински дълбоко, ако не те познава. Може да се е опитвал да уязви "образа" ти, но това никога не е било същото като някаква лична разправия. Аз поне не се чувствам наранен или обиден въобще от нападките и подхвърлянията към мен, а ги приемам единствено като реакция на мои реакции, но разбира се всеки човек има различен праг на чувствителност.

За съжаление не винаги това е случая. Може би има определен брой случаи на конфронтация между хора, които наистина се нанивиждат едни други като реални личности, а не като "интернет образи". Нормално е, хора сме, случва се да и неподправена омраза между хората, за съжаление. Там ще е много по-сложно - там трябва други техни колеги, които имат взаимно доверие от двете мразещи се страни, да помогнат някак личния конфликт да не рефлектира върху хобито. Правени са неуспешни опити, но са правени май и успешни, така че далеч не всичко е загубено дори в тези много специфични случаи.

Най-лесно е там, където витаят слухове за интереси и пари. Има ли интереси и пари, то е най-логично да има съмнения и подозрения. Но те също не бива да ескалират в омраза, защото на практика точно при парите и интересите персоналната обида е без голямо значение, или както казват по филмите "нищо лично, само бизнес". В крайна сметка това е май най-лесния случай - с малко засилване на публичността хората могат лесно да бъдат убедени, че няма нещо твърде необичайно и неразбираемо. В повечето случаи ми се струва, че такава публичност би могло да има, просто отново един порочен кръг на обвинения и ярост води до противопоставяне. Но това е по-скоро поправимо, ако горните две хипотези намерят решение.

Абе не всичко е загубено. Просто в някакъв момент отнякъде някак трябва да дойде импулс, който да забави, ако не да спре, колелото на саморепродуцираща се сляпа злоба и безмислена омраза. Един път забавена тази сморепродукция, вече ще станат по-отчетливи истиснките проблеми, които трябва да намерят своето решение без да ускоряват отново колелото. Има начини, не може да няма. Даже според не са изпробвани до сега и повечето от очевидните неща, които биха внесли известна трезвост и минимално уважение между спорещите.

Взимам повод от публикацията на бившия предстедател и съурчедител на съвременната БФРЛ Милчо, LZ1RF, за да се опитам да направя и първия си добронамерен анализ. От тук нататък, както вече обещах на себе си, от тук нататък ще се опитам да коменитрам общи положения, като се абстрахирам максимално от конкретни събитя и избягвам визирането на колеги, а по-скоро ще се фокусирам на моите виждания към общите процеси.

Първо, в контекста на текущата ситуация, прави впечатление позитивността в цитираната публикация. Личи позитивно търсене на решение и това е силен сигнал към всички, които искат да намерят сили в себе си да продължат без междуличностни конфликти.

Някои от тезите на Милчо ми се струват неоспорими. Първо е ясно, че прозрачността е ключов фактор за туширане на недоразумения. Обикновено досега сме коментирали прозрачността през призмата на конкретните и измерения в различни периоди от миналото и настоящето на БФРЛ, но като общо отношение сякаш по този въпрос не имало някакви особени различия. От прозрачността в една публична организация печелят всички - печелят изпълнителните и органи, защото работят в много по-голям комфорт и без ненужни подозрения. Печелят и членовете и симпатизантите на организацията, защото по този начин са по-склонни да бъдат материално съпричастни. Печели самата организация, защото повишава положитлената си репутация и потенциално може да привлече нови членове и спонсори. Печели и обществото, защо всяка прозрачна структура обикновено е заразителен пример в обществените отношения.

Без никакво съмнение една пълна прозрачност относно приходите и разходите може да укрепи доверието и в БФРЛ. В последния доклад на УС беше направена сериозна стъпка в тази посока, като приходите и разходите бяха професианлно представени. Разбира съществена част от прозрачността не е само това фактологията да бъде представена коректно, а да бъде представена и максимално просто, за да е недвусмислено разбираема и от неспециалисти. И сигурно в отношение винаги ще има какво да се направи, но като цяло колкото по-регулярно и колкото по-просто хората могат да научават за финансовите дела, толкова повече те вярват на организацията си.

А най-хубавото на прозрачността е, че това е един от въпросите, по който на практика няма разделение между радиолюбителите. Въпреки, че едни от най-острите противоборства са били концентрирани около темата за прозначността, то сякаш няма разминава по отношението, че прозрачност трябва да има и максимална прозрачност е един от факторите, който може да отстрани част от натрупаното напрежение веднага, като това ще изисква експертни усилия, но за сметка на това ще се радва на единодушно одобрение от всички.

Не толкова очевиден е въпросът за пряката демокрация. Тя не е чак толкова очевидно полезна, когато става въпрос за сравнително много хора с различни разбирания. Първия недостатък на неконтролираната пряка демокрация е, че тя по съществото си е болшевишка. За да бъде вярно или не едно решение, то трябва да бъдат анализирани последствията от него, докато всяка личност е склонна да гласува според собствените си убеждения, без да се съобразява твърде много с разбиранията на околните. В така среда често може да избие агресивен популизъм, базиран не на аргументи, а на това колко хора въобще биха се замисли върху дадени аргументи.

При представителната демокрация идеята е, че хората избират най-добрите от тези, на които им се занимава с дадена задача, като ги кредитират със собственото си доверие да обмислят определени въпроси вместу тях на базата на някаква предизборна платфорна и обещания. В пряката демокрация този момент отсъства - за всеки конкретен проблем човек може да просто да не иска да взема отношение, може да осъзнава, че е некомпетентен или поне неподготвен да гласува по даден въпрос, може просто да е твърде зает в момента, за да отдели необходимото време и усилия да се запознае с решаваната задача в детайли.

Не на последно място при една опростена форма на пряка демокрация твърде много аспекти на едно радиолюбителско движения рискуват да бъдат изцяло маргинализирани, просто поради факта, че твърде малко се занимават с тях, а останалите могат да гласуват просто по емоция, не винаги в интерес на малцинството, което има нужда от някакво решение.

За да бъде зачитано мнението на всички и да се върви напред в някаква посока далеч не е необходимо всеки да гласува самостоятелно по всеки детайл. Напротив - едно оперативно ръководство трябва да има сериозна свобода за може да изпълни обещанията, с които е избрано. Когато един човек представя една предизборна платформа и поема обещания към колегите си, не е реалистично да се очаква, че може да е ефективен, ако на всяка него стъпка трябва непрекъснато да се допитва до всички за всичко. Такъв човек има и сравнително малък авторитет при представянето на организацията пред институции и външни партньори, защо при едни разговори често се налага да се поемат конкретни ангажименти.

Не на последно място прдставителната демокрация допуска далеч по-лесни и разбираеми методи за гарантиране на интересите на някакви естествени малцинства. Дали чрез някакъв вид квотен принцип, дали чрез механизми на текущ контрол, при една форма на представителна демокрация е много по-възможно да се постигне някакъв паритет между силни и слабите и да се гарантира на последните, че няма да бъдат маргинализирани. А такива гаранции са необходими и по отношение на териториалното представителство и по отношени на представителството по интереси, за да не се допуска твърде голяма концентрация на ресур към определена географска област или група по интереси, като тотално се загърбват по-малобройните.

Разбира се аргументи могат да се намерят във всички посоки, понякога дори е възможно едни аргументи да са по-валидни в някаква конкретна ситуация от други, а да е обратното в друг случай.

Едва ли е нужно да пояснявам, че една такава контактна група, каквато се иска и в Подписката и в публикацията на LZ1RF, считам не само за нужна, а дори за критично важна за да се поднови разговора за национално радиолюбителско движение. Принципно "кръглата маса" е много сериозен инструмент, който досега никога не е бил използван от организираните радиолюбители в България за решаване на фундаментални, структуроопределящи въпроси. Искрено се надявам, че и мнозина колеги в БФРЛ отдавна са видели, че без някаква форма на формален диалог няма да се намери лесно устойчиво решение.

Също така виждам и много голям смисъл в това предложенията на една такава работна група да бъдат обобщени и подложени на селекция от един бъдещ радиолюбителски референдум, макар и неформален и незадължителен, на който радиолюбителите да се произнесат по един кръг от важни въпроси, които да определят какво е желаното устройство и механизми на взаимодействие в едно представително и обединено радиолюбителско движение, желано от мнозинството тях.

Надявам се, че самото ръководство на БФРЛ също желае това. От тях точно може да бъде подаден много силен сигнал за обединение, ако обсъдят натрупаните проблеми и сами, без да е нужно да изчакват резултатите от било от Подписката, било от други инициатива, да видят нуждата от един по-институционален диалог, който да се издигне над междуличностните неразбирателства, а да разгледа не само текущите проблеми, а всички реалистични възможности да се модернизира радиолюбителската организация и да стане възможно по-близка до успешното решаване както на по-дългосрочните цели, така и на текущи проблеми, чиято сериозност става сякаш все по-натрапчива и е ясно, че някак трябва да се реагира. Тук става въпрос затова, че това демонстративно противопоставяне и колебаене дали някакъв официален диалог е нужен вече твърде дълго създава предпоставки за излишно грозни и есктремни конфликти, част от които вече се настаняват и трайно в ефира, при това с такава бруталност, каквато никога досега не е била демонстрирана дори от най-заклетите "врагове" в радиолюбителското движение. Т.е. по някакъв начин липсата на конструктивен диалог в самата организация рефлектира далеч извън пределите и - злобата и арогантността се мултиплицира и започва да се развива самостоятелно и настоятелно, тотално отделила се от връзката с някакви минали събития и причини, първоначално девели до "лека ескалация" на напрежението някъде в миналото.

И тъй като вече съм убден, че тонът в Подписката беше правилния и съм решен да го спазвам и занапред, то ще завърша так - моля всички, от които зависи това, тези, които милеят за радиолюбителското движение, да помогнат според силите да се състои един спокоен и конструктивен диалог по егидата, или поне с активното участие, на БФРЛ, както и на всички останали авторитетни радиолюбители, които биха били склонни да се наемат с тази лека задача. Не ми харесва да се повтарям твърде често, но пак ще уточня, че под "авторитетни" и в Подписката и тук нямам предвид себе си, а само и единствено колеги, които през годините са доказали с поведението си, че разделението им е чуждо и са приоритизирали идеалите на радиолюбителското движение. Имаме достатъчно такива колеги и искреното желание е те да поемат "модерацията" на един такъв диалог, за да гарантират, че той няма да бъде използван за разпалване на поредната нескончаема разправия, а наистина за да се види какво може да се направи за едно малко по-неконфликтно и малко по-представително национално радиолюбителско движение.

Датата е 28-ми, т.м., мястото - "салоните" на БФРЛ, часът 18:30 LZT !!!!!
Престанете да блъскате по клавиатурите и си преместете задниците там.
Цяло щастие е, че не съм клавиатурата на Аленадрандърво или на Милчо....!

Павка,

Едно събиране на хора, пък макар и най-добронамерени, не винаги може да се превърне в нещо продуктивно. Аз няма да отида на това събрание, защото тези наши колеги имат нужда да обсъдят на спокойствие това, което е приоритет за тях. Само такова тяхно решение може да бъде наистина устойчиво, не нещо, взето под някаква форма за опит за натиск.

За мен промяната е пълна - оттук нататък ще пиша само за самите процеси, без да се фиксирам върху хората, замесени в тях. Мога да говоря сравнително добре и бих присъствал някъде, където хората вече са решили, че е нужна промяна. Но не мога да налагам желанието си за промяна на никого. Съвсем друго ще правя - ако не се достигне до конснесус, то ще се опитам да обръщам внимание към проблемите, така както аз ги виждам, със серия "бели писма". Ще коментирам само принципи, не конкретната ситуация.

Няма да стане нищо, ако една група недоволни хора се събере да нахока друга група, вероятно също, недоволни хора. Това доказано не работи. От мен повече дърляне няма да има и се отричам от вродената си способност да надговарям опонентите си. От тук нататък ще се опитам да убеждавам всички, че има друг път и че всеки от нас може да се опита да поеме по него.

Това ще е процес - дълъг. Ще има много недоверие. Но поне се надявам да се редуцира злобата. Вече съм готов да загубя всяка персонална битка, стига това, в което вярвам да се окаже възможно. В този смисъл аз не вярвам в директната конфронтация, била тя и по време на събрание на УС на БФРЛ - те са хора като всички нас и се надявам тези, които не сме съгласни със статуквото, да им дадем възможност да обсъдят алтернативите на спокойствие.

Това са наши колеги. Не е редно да им налагаме по някакъв начин решения, които те не искат да вземат. Единствения начин духа на радиолюбителството да победи е не едно мнение да се наложи над друго, а всеки да преосмисли за себе си какво е нужно, за да подкрепи този дух да оцелее.

В този смисъл не мисля, че сега е момента някой да се натрапва чрез силата на присъствието си. Напротив - отсъствието на дразнители може да се окаже решаващо за колегите ни да обсъдят спокойно насаме какво биха предприели за да влеят позитивна енергия или поне известна трезвеност в тази нажежена атмосфера. Нито един човек в този свят няма да предаде позитивна енергия под натиск - реакцията почти винаги е зле прикрита агресия.

Затова не мисля, че има смисъл да се съберем на едно място и да се надприказваме - до момента не е рабитола и едва ли баш тоя месец ще проработи. По-скоро е се надявам всеки в групата си да обмисли на спокойствие и откровено дали е възможно да се предприемат някакви стъпки към сближаване. И съм сигурен, че е изключително важно каквато и да е реакция да бъде основана единствено на разбирането какво би помогнало, а не на някаква поза, предизвикана от дюдюкания. В този смисъл всеки дължи на всеки известно споскойствие да размисли. Поне аз така виждам нещата.

Не ме смятай за подстрекател за безредици дюдюкания пререкания и т.н.
В предишния си пост относно 28-ми написах....отидете, наредете се около масата, пазете тишина, слушайте и ако ви се даде думата...питайте. Тихо, мирно цивилизовано.....самото ви присъствие и пазенето на тишина имат огромна сила.

Проблемът е, че масата не е чак толкоз голяма, че да помогне да се ооперират успешно метастазите. Трябва друга "маса", трябва подход, при който да се акцентира на проблемите. Няма как около една маса да се намери устойчиво решение - около тази малка маса може само да се демонстрира кой е в позиция да решава проблемите.

За мен около масата в БФРЛ трябва да се съберат членовете на БФРЛ и да обсъдят дали проблеми има или няма. И евентуално да постигнат консенсус дали могат да се опитат активно да ги решават или не. Простото присъствие на хора, макар и загрижени за хобито, които дори теоретично не могат да участват в решенията за мен е сама по себе си генератор на напрежение, а не на устойчивост. Вярвам, че една такава покана за разисквания трябва да е съгласувана като дневен ред с поканените, най-малкото, а даже по-добре - да има някаква реална възможност решенията да бъдат повлияни. Да се присъства на среща, на която нямаш глас, е по-скоро извор на проблем, отколкото повей на решение. Личното ми мнение е, че истинска покана за обсъждане има само тогава, тогава, когато има и истинска покана за отчитане на мненията, включително с правото на присъствщите да участват в тях със собствения си глас.

Истиснската покана за мен не е за присъствие, а за отчитане на мнение, пък било то и състоящо се от единствения глас на този, който го защитава. Аз не приемам идеята, че в една национална организация трябва да съществува някакъв обособен механизъм, по който тези, които нямат право да вземат отношение с гласа си, все пак го получават като им се предостви правото да присъстват. В това няма никакъв смисъл и само засилва конфронтацията. Искренната покана е тази, в която призоваваш приятели и партньори да решавате заедно. Не мисля, че всякаква форма на достъпна индулгенция може да е заместител на истинското зачитене на мнението на хора, които считаш за равноправни на теб. Това е организационен проблем, който тлее от години - от една страна всеки иска да зачете равното право на колегата си да участва в разискванията, но от друга се позовава на закон, който по неговото мнение забранява на същия този колега, който е равноправен да участва в дискусията, да може да участва и в решението. Това искам да променя и няма как да го променя, ако просто го приема, както просто се адаптирам към ситуацията и променя вижданията си.

Не - или има дискусия, в която накрая всички решават пълноправно или всъщност няма дискусия. Когато човек участва в дадена дискусия, то се предполага да му се даде формалното право да подкрепи сам себе си, ако не друго. Не мисля, че индулгенцията да те изслушат е заместител на правото на глас - напротив. Мисля, че дори и да не говориш, то трябва да имаш правото да участваш в решения, които са важни за теб по някаква причина. Иначе за мен е неразличимо от говорилня, дори и при най-добро желание на всеки да бъде учтив и полезен. Правото на глас е първичното, а правото да защитиш мнението си в една дискуся е просто следствие, което трябва да е въпрос на личен избор, а не на покана. Така мисля аз.

Извинявай Аленадров, но би ли синтезирал поста си от 17:19 само с няколко думи, че нищо не разбрах от многото ти изречения.

Не разбирам смисъла от покана за присъствие, ако тя не включва покана за взаимно решение. Не мисля, че ако се колебая по даден проблем и включа телевизора, например, той става част от "общото ни" решение на обсъждания от мен самия проблем. Или каня някой на разговор и предлагам формат да решаваме заедно по някаква ппроцедура или ако ще вземам решенията сам просто изслушвам тези, на които бих искал да чуя мненията, без да ги титуловам "поканени". Мисля, че е редно колегите ни да обсъдят сами едно искренно отношение към проблемите, ако припознават такива, и тогава да бъде намерена формата на един общ равноправен диалог, ако преценят че такъв е необходим. Не мога с по-малко думи, този мой проблем ми е отдавна известнен, но не мога да го корегирам.

Това, че има покана към всички желаещи е добре, но, че е напълно безмислено също е истина....прав си!

Напълно безмислено ... не бих казал. Може би е техния начин да подадат ръка и да решат някаква част от тези наслагвания, които пречат на всички.

По-скоро имах предвид, че в някакъв момент трябва да уважим правото на колегите си да дискутарат всичко, за което намерят смисъл, без някой да им виси на главата и да ги притеснява. Ако ще има диалог, той ще се роди първо в главите на всички поотделно, всеки ще прецени сам дали има нужда от него. В такива моменти всякакви наблюдатели и благожелатели само могат да попречат. Аз искам да уважа правото на моите колеги да проведат дискусия, каквато те считат за нужна в момента, както и да приемат решения, които са продукт на тяхното виждане. Да седя там като суяк и да им гледам в химикалките ще е по-скоро проява на лош вкус и неуважение към техните процедури да разглеждат тези въпроси, които те считат за актуални, по начин, по който биха били най-продуктивни.

Техния начин да тупат топката.
<<Заповядайте,ние сме отворени за промени,всеки е добре дошъл.>>
<<Да,благодарим за предложенията,всичко това ще го имаме предвид при вземане на най-благоприятното за цялото радиолюбителство решение>>
И така,поне 10 години.Циклично повтарящо се при всеки случай на революционна нетърпимост.
А през това време единия подканвал каскета да върне парите,които бил ограбил.Тогава не го дали на прокурор.Сега пък си ги искат.Че що му е на каскета да ги връща,ясно е ВОР1 и тях ще прибере до стотинка.Какво би спечелило радиолюбителството от подобен жест.

Хаха - не към мен. Аз вече хора НЕ коментирам, нито прякори. Според мен е важно да има такава степен на прозрачност, която да не оставя твърде конкретни съмнения, че някой спекулира някак със средства, с влияние или по друг начин, за сметка на радиолюбителското хоби. Прозрачност може да се постигне само с правила, при това далеч не толкова сложни. Иначе и най-честния херувим някога да изберем доверие трудно ще се изгради, да не говорим да се задържи. Ако е имало проблем в миналото, то именно хората, които са били съпричастни към проблема или разкриването му трябва да са в състояние да дадат конкретни съвети как подобни съмнения да бъдат елиминирани за вбъдеще, за да може хората да работят спокойно, без да се налага да се притесняват да не ги сподели същата участ, каквато е сполетяла предшевствениците им. Все трябва да има някакъв начин да могат да елиминират почти всички съмнения - вече технологично как е най-добре да стане е наистина добре да излезе като конкретно предложение от някой, който има опит и е запознат с работата на УС и КС на БФРЛ. Аз такива детайлни съвети няма как да дам, тъй като съм запознат само от публикации и слухове, което най-често е твърде недостъчно.