Какво е, когато

Какво е, когато бедният раздава щедро съвети на други хора как да забогатеят,
нещастният -как да са щастливи, безработният им казва как да си намерят работа, болният им говори как могат да са здрави!?????

Много абстрактно.
Дай конкретни примери.
Иначе ми се струва голяма фантасмагория.

2+2=4 и това ме вбесява.

Те винаги така го правят.

Демагогия.

Например приятелка, която нищо не й е наред, нито семейството, нито работата, нито здравето, те поучава как да си оправиш живота.
Хората, които се преструват как все са мили и добри, радетели за вселенска обич и любов и които все хващаш в лъжи и лицемерие?
А жената, която осъдиха за измама и която твърдеше, че се е излекувала от рак с нетрадиционни естествени методи? Като какво го определяте?

Бих добавила лицемерие, манипулиране, злоупотреба с доверието.

Ами кандидати за пациенти на 4-ти километър.

2+2=4 и това ме вбесява.

Е ти доколкото знам имаш две жилища и мъжът и децата ти те хранят. Всички жени са такива и никоя не помага. И ти като нея се мислиш за мила и добра.

"нещастният -как да са щастливи"

Нещастните могат да бъдат много по-щастливи, дори и да не са задоволени като щастливите, но не разполагат с тези средства.

На нещастника вярвай, че може да е по-щастлив от теб. На другите, не.

Толкова ли леко да се измъкнат
да лежат на държавна издръжка, по здравна каса и прочие.

Мошеничката, за която споменах я осъдиха на голяма сума и забраниха да пише в нета доживот.

Като дойда в София,
ще те черпя паста и боза
в сладкарница Пчела.

Това няма да стане.

ако някой е паднал от скеле, нима не може да посъветва някой, който няма опит как да не падне и той?

ако е заболял от някакво заболяване също може да сподели своите грешки или пък постиженията при преодоляване на криза или друго, което е присъщо за състоянието?

ако съм носила равни обувки /известните "балеринки"/, което е довело до пропадане на свода на стъпалото, нима е лошо, ако посъветвам друг да не го прави?

безработният не винаги е бил безработен. защо да не каже - еди къде си има обяви за работа...

нима по-възрастните не учат постоянно децата кое и как да се прави?

човек може да е полезен както когато споделя добрия си опит, така и грешките в живота си
а колко другият ще се поучи е отделен въпрос

За примерите, които си дала за скелето, обявите за работа си права. Когато си права-права си. Но аз питам за други неща. З а нравоучителния тон , с който някои казват на други какво трябва да правят в собствения си живот, и ако не се съгласиш, излиза, че не искаш да се поучиш от чуждите грешки, ами сам си си виновен. КАК да избягваме такъв тон?


ако е заболял от някакво заболяване
също може да сподели своите грешки

А тъй де. И ти веднъж да откриеш скритата ми мисла. Ама ако никога не споделя грешки,
вярваш ли му, че е безгрешен и имаш ли му доверие.

Или пък уж споделя някакви грешки, но не това всъщност са грешките му, нито заблужденията. Грешките му са съвсем, съвсем в друга посока, не в тази в която ги дири, както обикновено се оказва. Обикновено за истинските си грешки човек никога не обича да говори, даже категорично отрича.
Много е относително какво са грешки. За един грешно, за друг правилно.
Всеки чувства нещата индивидуално. Според мен ако не можеш да усетиш човека, по-добре му спести твоите правила и грешки. Говоря по принцип. Не визирам никого.

Не харесваш сладкарница Пчела или не обичаш боза?

Не харесвам теб.

Ценя твоята откровеност.

от една страна темата ти засяга предубедеността спрямо изказващия позиция, съветващия или там какъвто е с неговите поучения
за теб той не е авторитет, затова и не би се вслушала в съветите му под предлог, че ето видите ли той самият не е успял в нещо, значи мнението му не е меродавно
за да се развива, човек наистина трябва да може да пренебрегне страничните неща и да се съсредоточи в смисъла на казаното и да може да го осмисли достатъчно непредубедено
когато човек не иска да чуе, отказва да разбере - дори да не е казано, че трябва да промени гледната си точка, но все пак да види и другата, смятам че е закостенялост и не води до никакво развитие. просто застой. излишно суетене около дреболии и вглеждане в детайли.
мъжете сякаш не отдават толкова значение на дребнавости. ако на жена кажеш, че нещо в работата й не е както трябва - в повечето случаи ще се стигне до "тя ме мрази заради това ми търси кусури", "гледай какви обувки носи, пък ме критикува за работата ми", "щото не я поздравих оня ден, затова се заяжда" и прочие, и прочие глупотии и нищо общо със ситуацията и действителността. нито пък опит да погледне - абе, я да огледам този детайл, дали пък наистина има отклонение от заданието...

от друга страна - самоувереността на едната страна, че й е ясно всичко по въпроса и отстрани защо си позволяват да й дават съвети
за служебни неща е добре да съумяваш да чуеш чуждото мнение, пък после ако смяташ, че си прав, пак осъществи нещата си така, както самият ти планираш, но ще е с още по-голяма убеденост в правотата ти. а може да се случи и да си пропуснал нещо, което не е маловажно или поне по-добре да се получат нещата.
за лични неща всеки е чувствителен да го съветват
понякога можеш да приемеш съвет от някой, който няма никакво отношение към живота ти, отколкото от някой, който ти е близък или го свързва нещо с теб
последното е много характерно за тинейджърите. на съученика или приятеля от улицата вярват повече, отколкото на родителя или някой друг от семейството... но последното е в друга тема - за смяна на авторитетите...

Така придобиват чувство за превъзходство.
В днешно време е много модерно всеки да дава съвети, някои и пари искат за това и си го превръщат в професия. Като самите те невинаги разбират нещата.

Добре, ти говориш за авторитет, развитие и закостенялост, как трябва да се вслушваш във всякакви разумни мнения , да ги чуваш дори да не искаш да ги чуваш, и как да извлечеш поука от тях.
Да, и според мен доверието в авторитета е определящо.
Развитие. Всеки търпи някакво развитие, в смисъл на промяна. Пак е твърде относително. Например отшелникът, който цял живот не е напускал родното си място, (но е мъдрец, според източната гледна точка). Би ли го посъветвала да тръгне да пътува, за да се разнообрази ? Според мен Баба Гана е развита личност и съответно авторитет, защото я уважава целия квартал. Но според някой баровец не е развита личност, защото няма ена стинка, нито пък кола и не ходи на почивка на Сейшелите.
Погледнала си от гледна точка на човек, който търси развитие, вслушва се в разума си почти винаги, не се поддава на чувства, емоции и симпатии. Такъв би трябвало да е идеалният човек. Много трябва, много разум, много обективизъм.

Добре, с повечето неща разумът ми е съгласен, но се сещам за баба ми,която казваше Много хубаво не е на хубаво и от тогава съм подозрителна към всеки, който ми говори в суперлативи .
И не се заяждам, но защо не си отговорила на темата. Не че трябва, нито е задължително, даже не е и пожелателно. Но ти как ми правиш заблежка, когато не съм ти разбрала темата. Сега и аз така
Темата е.
Какво е, когато бедният раздава щедро съвети на други хора как да забогатеят,
нещастният -как да са щастливи, безработният им казва как да си намерят работа, болният им говори как могат да са здрави!?????

Как го квалифицираш, как го определяш ? С две-три думи. Или може би пред теб не стои такъв въпрос, не ти прави впечатление, не е проблем, който да ти стои на дневен ред и не те засяга?