За онеправданите софЯнци:

Бургазлийка избухна: Да сложим винетки за столичани, подлудиха ни!



„Такса на входа на София за автомобилите от провинцията поискаха през април столични бизнесмени.

Идеята им бе да се въведе винетка за колите, които не са със софийска регистрация, а мотивите, че така щял да се реши проблемът с трафика в столицата, а парите да се вложат в ремонт на улиците.

Когато прочетохме това бяхме много възмутени, но явно в идеята има резон и сега мислим, че всички коли със софийска регистрация трябва да си купят винетки за морето.

Колкото по-скъпи, толкова по-добре. Ако ще се делим на столица и провинция, то нека да е така!“ – пише 45-годишната счетоводителка от Бургас Катя Проданова до Бургасинфо.

„На мен ми омръзна през лятото да живея в лудница и безкрайни задръствания! Писна ми от нахакани семейства с лъскави коли, втора употреба, добре тунинговани и с нагли шофьори.

Столичани се познават навсякъде, няма нужда да гледаш номера на колата.

Натискат клаксони навсякъде, правят луди маневри, за да минат една броня напред в задръстването, карат на една боя разстояние, псуват другите пред децата си и се движат из града, сякаш им е бащиния!

Можеш да ги познаеш и в хипермаркетите. Няма други, които натоварват децата си с кални сандали и маратонки в количките, без да им пука, че после някой ще сложи хляба си в тази количка.

Дечицата са 5 – 8 годишни и съвсем спокойно могат да вървят на собствен ход! Няма други, които ровят по щандовете като в гардероба си, за да се сдобият с най-доброто парче шунка или сирене и да оставят след себе си пълен хаос. Няма други, чиито хлапета дърпат кутии със сладки и ги събарят на земята, а родителите им изобщо не се навеждат да вдигнат събореното.

Ние нямаме навика да се провикваме през целия магазин „Иванеееееее, луканка взе ли?“, но те имат. И понеже ходят на тумби, по две-три семейства, настъпва пълна олелия. И ние, „аборигените“ ги чакаме да отминат, за да си купим нещо. Но нахлуват нови и нови. Столичаните се познават и по музиката. Радиото им е надуто до дупка и все едно по улиците се движат подвижни дискотеки. Като паркират пред блока, в който или са на квартира, или на главата на далечни роднини се чува шум като при циганска сватба. Маанетата се леят от радиото, а на техния фон се чуват крясъци. Компанията е вилняла някъде до полунощ и дълго и напоително се сбогува поне 15 минути, викайки с цяло гърло. Други пък продължават и в квартирата и надуват музиката, пеейки на балкона. Почиват си хората. Какво им пука, че другите спят?

И на плажа ще ги познаете. Майките си чатят по телефона, бащите играят карти, рожбите тичат около хавлиите на хората, засипват ги с пясък и сладолед, хвърлят се в морето, пръскат наоколо като „Бай Ганьо в банята“, а при други семейства ехтят викове – „Моникааааааааа! Алекс, Ан-Мари! Дейвид, ела веднага тука, че ще ти пукна тиквата от бой“ . Край тях може да се „плажува“ само с тапи на ушите, или със солидна доза валериан. Ако седнеш да хапнеш в заведение край плажа, те пак са там. През три маси можеш да разбереш, че Кити не я пуснали в отпуск, че чушките на мама вървяли добре, че новата колежка била мацка без вкус и бутала на всеки, че конкуренцията взела сервиза на брадчеда и прочие и прочие. В същото време оставени на самотек деца се гонят из заведението, блъскат се в масите, разливат ти таратора, а някои безцеремонно бъркат в чинията ти с пържени картофи, налапват няколко и продължават да тичат, хвърляйки мазни салфетки по земята.

Нощем пък плажът е пълен със спринцовки, презервативи и всякакви столични битници, които си карат „яко на море“.
Спокойствие няма никъде. Ни денем, ни нощем, ни на плажа, ни в магазините, ни по улиците.
И ако някой каже, че туристите идват и оставят пари в общинския ни бюджет, жестоко се лъже. Хипермаркетие и МОЛ-овете си носят печалбата в чужбина. На повечето магазини централите са в София. Хотелите в голяма част на политици и софийски бизнесмени. Доста от плажовете също са взети под аренда от тях. Едни пари отиват при едни и същи хора, само че просто минават през нас. А едни туристи със самочувствие до небето ни подлудяват месеци наред.

Затова съм за такса „море“, която ще остане в общинския бюджет. И ще се използва потрошените улици и пътни знаци след нашествието на софиянци! За изпотъпканите градинки, смачканите цветя, счупените пейки и изпокъсаните ни нерви.
Най-добрият град за живеене сме и искаме да останем такъв.
И молим пришълците да не се държат като селяндури! Да не куфеят и вият на наш гръб.
Ако и в София са такива, жалко за България!
Ако само тук се държат така, пак жалко!“

източник

Въх! Със сигурност са само софиянците тия, дето са описани.
Аз пък като вляза в магазина отвред чувам : Ааа, напазарИхте ли? Мъзътъ пълна ли е с буркани?
Въх, въх))

Альоо, софиенци отдавна ходят на бялото море, щото им е по-близо. Малкото, които останахе по черното море си плащаме туристическа такса.

Като напъне някой да пише, та жал ми става, горката женица Даже и хеперболизацията не е хумористична. Ама, карай

Че тя простотията има ли гражданство?
Айде, на бургазлийката за успокоение един зевзек фейсбушки:

"ОЛ ИНКЛУЗИВ

Ходили сте, нали? Показахте ли им гръмотевиците? Има нещо много първично в българин пред шведска маса. В него се събужда древен инстинкт. В общи линии човек има два такива- за самосъхранение и за размножаване. Когато си пред маса отрупана с лакомства не си мислиш за секс. Мислиш си че ще се отпускат дупки на колана тая вечер, поне две.
Но да започнем историята от началото. А при нас тя дойде с телефонно обаждане. Близък мой приятел – Ванката, събираше група. Страхотен нов четиризвезден хотел на Халкидики правеше откриване. И промоционално даваха много, ама много добри цени за седмица ол инклузив, в началото на сезона. Уловката беше, че за да получим този пакет трябваше да бъдем поне тридесет човека група. Събрахме се за часове.

Няколко дни преди пътуването с жена ми овършахме мола. Знаете как е- нови, един размер по-големи бански по модата, слънчеви очила по модата, хавлии по модата, летни дрешки по модата, вечерни дрешки по модата, плажни играчки за децата по модата, въже да се обеся като видя сметката накрая- обикновено. То няма нужда да е по модата. Кой ще го гледа като вися в мазата?
Нямам обяснение как успяхме да съберем всичко това в колата. И да затворим вратите, с нас вътре. Мистерия. Оплаквах се какво съм муле чак до гръцката граница. Там пред нас мина Ванката, с неговото семейство. Още преди това ми направи впечатление че едното му дете не седи на седалка отзад, а на куфар. Когато митничарят го накара да отвори багажника разбрах защо. Всичките им плажни принадлежности бяха вече надути, ей така, за всеки случай. Ванката бавничко надигна, съпругата му Нинка приклекна, готова за това, което ще последва и изведнъж пред очите ни избухна цветна дъга- разхвърчаха се плажни, футболни и баскетболни топки, пояси, дюшеци, надуваеми крокодили, костенурки и де що е имало боклуци по сергиите у нас. Ванката и Нинка хукнаха да гонят летящия багаж, децата им писнаха, съпругата ми ахна, а аз нададох глава през прозореца:
-Иване бе, защо не сложи отгоре върху колата и едно водно колело бе? Да има какво да правим?
-Млъкни и ела помогни, какво се подиграваш! Половината неща са под колата ти...
Митничарят само се хвана за главата и ми махна-Разкарайте се, направите задръстване.
Докато пътувахме нататък трябваше тържествено да се извиня на съпругата си за злостните забележки, да призная че нашият багаж е съвсем нормален и не сме тръгнали да даряваме малко африканско градче с играчки, както бях предположил по-рано. С няколко тоалетни спирания се добрахме до хотела. Повечето от нашата група вече се бяха настанили, понеже както знаете веднъж сложат ли ти ол инклузив гривната, ставаш нещо като малко царче. Ядеш и пиеш на корем. Безплатно. Е, не съвсем без пари де, нали си платил вече. Сега е момента да си избиеш направените разходи. Над половината хотел беше пълен с българи, явно направили си същата сметка като нас. И голямото плюскане започна.
Като малък бях гледан от баба си. И естествено тя ме прехранваше. Редовно. Нищо в огромната чиния не трябваше да остане неизядено. Понеже в Африка дечицата гладуват. Още не съм си обяснил как ако преям и ми е зле ще помогна на бедстващите, но така и не спрях да опитвам. Понеже съм добра душа и мисля за тях. Проблемът при непрекъснатото ядене в хубав хотел на шведска маса е, че храната никога не свършва. И няма как да опразниш подносите, веднага ти носят нов. Повярвайте, опитах. Пък и не само аз. Цялата българска група работеше за бедните дечица в Африка, изяждаха се безброй порции, поливани с евтин алкохол. И понеже освен европейци, сме си и високо културна нация се държахме подобаващо с персонала.
-Ела тука ма, къде са палачинките?-изискана дама с вечерна рокля и тонове грим крещеше на тичаща сервитьорка с кръгове под очите още на закуска. Горкото момиче нямаше идея нито какво й се говори, нито защо намацаната лелка, сбъркала облеклото е толкова ядосана. А палачинки нямаше, понеже другата супер гримирана българка, нейната приятелка ги беше взела. Всичките. И ги беше сложила пред мъжа си, сто и петдесет килограмов суперуспял бизнесмен. Как се разбира че е успял, ще попитате. Еми много е просто- носеше огромен ланец, висящ върху косматите му гърди, потник, шорти и джапанки. И се оригваше. Спортно-елегантния му стил много си ходеше с прилепналата малка черна рокля на съпругата му, и с високия й ток. И с тежкия грим, на закуска. Мила родна картинка. Нека завиждат гърците. Къде са виждали те такова нещо.
Ние се движехме из хотела предимно с Ванката. Движехме тук не е съвсем точна дума. Пропълзявахме от маса на маса.
-Хайде на басейна,-реши да поразнообрази малко Иван,-Нося дюшеци.
-Да, всички видяхме че носиш, даже са и надути...На тоя басейн имаше бар, нали? И нещо там лекичко за хапване?
-Естествено, иначе как ще изкараме чак до вечеря?
-Айде.
Много прост народ са това гърците. Какво е това правило да не можеш да си плуваш на дюшека с чиния спагети на корема? Какво толкова може да стане? Да, вярно, чинията се обърна и от соса половината басейн почервеня, все едно имаше нападение на акула. Ама чак пък да правят панаири?
Един път се престрашихме да направим мачле. Хотелът имаше терен. Още на десетата минута повърнах обяда- четири пържоли, някакви кюфтенца, малко панирана риба, две-три порции пържени картофки, още някакво месо с незнаен произход, но с много хубав сос, не повече от пет-шест десерта и една салата доматки. За разкош. Разгеле, помислих си, освободих си място за вечеря. На Иван обаче не му провървя толкова. Малко преди да отидем на терена беше извикал уплашения сервитьор и му се беше накарал че в тоя коктейл няма никакъв алкохол. И за това трябваше да му даде още пет. И едни ядки там, да вървят с коктейла. На обяд. На мен ми се видя че като взе топката тръгна да лъже несъществуващ противник и стреля в нашата врата, вместо в чуждата. Ама хайде да не си търсим кусури както се казва. След изстрела обаче Иван леко залитна и меко падна по лице на тревата. И не мръдна. Беше заспал. Това развали целия мач. Не можеш да играеш спокойно, ако има заспал човек на терена. Всеки го знае, много старо правило. Така че викнахме един аниматор да прибере нашия почерпен приятел в стаята му и забързахме към открития бар на плажа. Там в точен час поредният преуморен готвач правеше мекички. И ако не отидеш навреме ще трябва да чакаш на опашка. Ужасно обслужване.

Най-трудно беше вечер. След цял ден освинване спането е страшно неспокойно. Въртиш се, потиш се, хъркаш, ставаш през пет минути до тоалетна. Една нощ съпругата ми просто не издържа:
-От както съм тук не съм спала! Спри се! Или се контролирай на масата или въобще не се прибирай в стаята. Децата оттатък се плашат от хъркането ти! Ще ми получиш някой инфаркт. Махай се, искам да се наспя.
Реших че понеже съм на почивка нямам нужда от семейни скандали, такива си имам достатъчно и в България. И излязох да си направя нощна разходка, белким малко ме отпусне корема. Хотелът беше притихнал, но не съвсем. Тук-там някой гост повръщаше, или пееше, или се опитваше да скочи пиян в басейна. Иван спеше на една пейка пред стаята си. И той беше изхвърлен, за пиене. Двама младежи, момче и момиче с чуждоземен произход си правеха селфита пред него, за спомен. Представям си какво щяха да си говорят като се приберат:
-Помниш ли го този? Не мърдаше...
-Виж, виж как му седя отгоре. А тук му рисуваме по лицето.
Изгоних ги разбира се, нали ми е приятел. И им взех маркера. Като се разкараха му нарисувах и аз нещо на челото. Ей така, за спомен.
На следващия ден ме събудиха виковете на Нинка, съпругата му. Онези гадни хлапета му сложили използван кондом в джоба. За нарисуваните цици на челото му нищо не каза, слава богу. Иначе щеше да ми стане адски гузно.

Прибрахме се с поне пет килограма отгоре. На човек. Колата се задъхваше по баирите. Ние по стълбите. Избихме си почивката, ура. Решихме проблема със световния глад. Сега се почват диетите.
Иван някак си забрави че съществувам. Аз обаче си спомних за него, на следващата пролет:
-Иване бе, хайде пак на оня хотел, обади се на туристическия си агент.
-Обадих се. Няма да ходим.
-Що?
-Цените са двойни.
-Ей не се наядоха тия гърци бе.
-Агентът каза че миналата година хотелът е бил на загуба. Заради ол инклузива.
-Знаех си. Всичко дойде от руснаците, да знаеш. Нямат мярка тия хора, това е.
-Да бе, и заради тях сега ние страдаме.
-Гадове.

Бай Ганьо е още жив драги читателю. И в цветущо здраве. Никой не се е съмнявал че ще надживее автора си, с повече от век. И пак си обикаля из Европата. И никога не е спирал да сърба и да се оригва, особено ако е на чужда трапеза. На аванта ли е и шамар ядем. Отколешна българска традиция."

Странно и невъзпитано е децата да тичат по пясъка и да скачат в морето, направо потресаващо. То морето е)) като басейн в Нареченски бани, тихо и на пръсти. Магазини и луканка също няма на друго място, само по морето.....така е. Всичко това на фона на перящи цигани...направо е супер. Това с винетките е простотия, просто да се изисква от строителите задължителен паркинг при продажба на сгради и градският транспорт да не е на 40 минути.

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури

като у нас, кренвирши на закуска, по обед стават на фрикасе с кренвирши, а за вечеря извадени от соса и запечени на скара)))))) освен пълен пансион и пълен кръговрат на кренвиршите)))

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури

Ти остави децата, ами как не е видяла, че тревните площи са опикани и със сигурност е софиянска пикня Помирисала, опитала ... мдаа, софиянска и на вкус, и на мирис

Това са глупости, сайтовете))) като няма какво и си измислят такива писания от възмутени граждани. Колко "лични" драми се леят във фейса. Често объркват половете си дори, сълзлива история от съкрушена домакиня)))) пишеща тек-там в мъжки род и тн.

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури

Обаче драмата й е за 3 месеца. Пита ли ни какво ни е на нас софянците през останалите 9? Стоим си вкъщи, затваряме прозорците и... ей на, "Бум на бебета в София".
А тия бебета като пораснат, още по-лошо й се пише на бургазлийката...

А тия бебета като пораснат, още по-лошо й се пише на бургазлийката...


Тогава може и да няма бургазлийки. Бумът е само в София, за страната раждаемостта е намаляла с 20%

_
Спорно е, дали Бил Гейтс е най-известната личност, но най-често споменаваната е майка му.

ДА КАЖЕМ "ДА" НА СОФИЙСКОТО ЖИТЕЛСТВО!
ВЕНСЕРЕМОС!

Предлагам и гърците да въведат жителство, както и градовете по българското черноморие.

Това напълно ще устрои софианци

Обаче драмата й е за 3 месеца. Пита ли ни какво ни е на нас софянците през останалите 9?

Добре, че прочетох постовете, щото бяха малко.. Щях да напиша същото. С тази малка разлика, че ние не само през "останалите 9" сме така, а и през всичките 12.

стига циври ма, след няколко години номерата на колите няма да показват мястото на регистрация. и вий с мОсквича ше може да съ движите кат бели хора в шопландия

Това от текста горе ли е?
Страшно търпелив човек си ако си чел тоя бливоч,
но сега по повода — вчера като гледах плуването имаше един българин Antani Ivanov. Чудех се какво по дяволите е това име. Като го изговорих на глас, установих че е Anthony, Antony


А Antani е спелуването от български


Иначе като спортист беше дал чмогоочакваща квалификация, а на самия спринт не се мръдна от мястото. Мислех че ще заблести, но не. Другия път може би.

Алилуя))
Писна ми от задръствания, от спиране на движение при посещения на държавни лица, писна ми от протести...
Да си взимат в Бургас Парламента, Президентството, Министерствата и да си живеят рахат

Хич няма да им стъпя в града. Да видя откъде ще им идват парите за красотите на града, които се отделят И от това, което цяла България печели и отива там да харчи. Да спрат и чужденците да ходят
абе направо ги правят "Гулаг" и да си живеят кротко без селяните да подвикват по магазините и да им пляскат деца в морето

Стига си кълнала, ма

Ааах и на мен ми писна от бюргерския уют, от постоянни ремонти по улиците и сградите, защото някой държавни лица щели да идват

Писна ми държавни лица да ни обръщат внимание!
Да оставят дърветата да наддигнат корени изпод асфалта, да поникнат храсти между паветата, писна ми от тия снобари.

Ма верно ли повярва на тоз първи литературен опит?))) Все ми идва наум за Фишката......кой не е посрещнала в Бургас, с усмивка от ухо до ухо, отделила от времето си, помогнала, ако трябва? Хубави хора са и не са толкова плиткоумни. И в София не са толкова прости.... едва ли нормален човек иска гражданство. Трафик да има по сайтовете, най-лесно е със скандал или драма.

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури

Да си взимат в Бургас Парламента, Президентството, Министерствата и да си живеят рахат

а паметникът на съвецката армия?

_
Спорно е, дали Бил Гейтс е най-известната личност, но най-често споменаваната е майка му.