Тоя (цит.)

Калин Донков.... няма, няма, па ме докара до сълзи.

Градината на тайните.

Препрочетох сега. И за втори път две неща ми спряха мисълта:
Градината, която остава, а пристъпниците влизат, излизат...Не го приемам като нищо, така както е казано.

И другото : Но, каза той в заключение, тази омерта странно сплотила родата, изчезнали дори и невинните дрязги, болките и проблемите им станали някак съвсем общи, вярвали си и се подкрепяли във всичко.

Прекрасно. Може и така. Редно е да е така. За съжаление има и другата страна. Тук е положителното, но предното отрицателното.

Като в живота. Няма само черно и само бяло.

Това от мен. Я се стегни, не е мъжко да ревеш))

Много е хубаво, френд!

Много му е хубава колонката и конкретно това, но пък поезията му... винаги откривам различни ракурси

На времето в едно списание "Антени", не знам дали си го спомняш, публикуваха откъси от негови произведения ... не наведнъж, а на части във всеки брой, че да ходиш да си купуваш всеки път, че да видиш какво става по-нататък...:-)) Та там го публикуваха в една рубрика "Частен случай" (заглавието на тази рубрика после го "крадоха" и го въртяха къде ли не по радио и телевизия)... Всеки път в тази рубрика се разказваше някаква история, която се връзваше по контекст със заглавието от рубриката и често се публикуваха истории от Калин Донков... Помня, че баща ми и майка ми, много го харесваха това списание и така ме заразиха и аз да го чета от кора до кора... Та Калин Донков го знам още от тогава като име с неговите истории...

А понеже си падам по жанра на късия разказ и въобще по разказите преди не помня колко време, може и преди 10-ина години да е било, много харесах едни истории под заглавието "Разговори от изпуснатия влак"... Странни разкази, за странни хора, чиято история започва на някакво летище, но после се случват съвсем други неща... и наистина, има нещо във всички тези истории, което аха-аха да те разплаче... въобще, много е разплакващ Калин Донков. Може би и защото е свързан с поколението на нашите родители, много от които ги няма вече...

Я се стегни, не е мъжко да ревеш

Напротив, мъжко е.
И женско също.
И човешко ...
Изобщо, "я се стегни", е най-безмисленият лаф на света ...

не си ме цитирала точно. Емотиконът показва много.

Казано по друг начин, намигване, т.е. шегувам се. Разбира се, че и мъжете плачат.

Сигурна съм, че си ме разбрала, въпреки това.

Трагедията е, че циврещите кокошки биха оправдали мангалите, унищожили градината. Защото човешкият живот бил по-скъп от собствеността. Превод; Собствеността са дърветата. ЮВандалите" не с авандали, а обикновени мангали.


ас пръстенат на мибелунгите го гледах лично но с приятели.

"Съседите гледали гузно - никой не събрал кураж да извести собствениците за зулума. Между тях били и онези, на които било поверено да наглеждат имота срещу плода от пролетта и лятото, както и сеното от коситбата. Кметът просто се скрил. Последното дело на стария съдия, неговото лично, вдъхновено дело било разгромено и приключено с моторни резачки пред очите на малодушното Моравче."

Ей такива "съседи" има навсякъде.

Защото човешкият живот бил по-скъп от собствеността.

Всяка собственост е по-ценна от мангал!

И друг път съм обявявал в този клуб че съм расист! Повечето хора са, но нямат доблест да го обявят публично.

Ако в никакъв случай не би се оженил/а за мангал, значи си расист. Ако в никакъв случай не би допуснал/а детето ти да се ожени за циганин или циганка, значи си расист. По това съдя, че и аз съм расист.

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

Да не би да искаш да кажеш, че ако не са мангали, а българи, постъпката им щеше да е по-приемлива?!

Още пиши на Поручика, даже 25 страници напиши

Ше му напиша... що пък не... аз на него и той на мене отдавна си пишем ли пишем по некви интересни неща. Много преди ти да се появиш тъдява. По някога пък нищо не си пишем...

А ти внимавай с алкохола, че утре си на работа и ако не успееш да изтрезнееш, ше земеш да паднеш, да си разбиеш носа, да ти увяхнат буклите и да ти се подуе муцуната. Тогаз не само поручика, ами и ти няма да можеш да се гледаш в огледалото без да ревеш с два реда сълзи и сополи

ма разбира се говори му, говори

даже няма да му говоря, ами ше му шептя ли, шептя...

оф хаха кога това

хах, еми ей сега, когато се появи, ако се появи, преди аз да съм отишла да спя...

ще гледам с интерес

Гледай, гледай... сложи си клечки на очите, да не задрямаш и да паднеш от стола под масата... пък аз отивам да спя

Бегай спи