Капачки

Созопол на мръкване, "веселата" улица гърми и трещи от музика, светлини, дим от многобройните скари, стратегически разположени пред всеки от ресторантите, тъй че ароматът на кебапчета да обвива разхождащите се курортисти в търсене на вечерни забавления. Шляпам с ръце в джбовете,подминавам магазинчета, кафенета, ресторанти, мафиотски изглеждащия Хедон с гигантските черни джипове, паркирани отпред и кръшни момиченца на невъзможно високи токчета, постепенно светлините и суматохата намаляват, разхождащите се оредяват и в самия край на улицата вече съм съвсем сам в здрача. Там, накрая на улицата, досами казаните за боклук се е притаила моята цел - стрелбището! Старинноо, по мърлявата каравана са вдълбани отпечатъци от много епохи, вътре сред избелелия плюш и унило полюляващи се мечета на въженца, седят много дебел чичко и много дебела лелка. Днес им е първия ден тук и аз най-вероятно съм единствения посетител.
- Как е, върви ли?
- Абе ... - промърморва лелката.
Чичкото ми разказва стар виц, от бая време, съвсем в тон с всичко наоколо, износено и протрито от употреба, консервирано извън времето.
- Колко са таз година капачките?
- Ми колкото миналата ... 40
- 40???? Миналата беха 30 ...
- Еми ... усмивката на чичкото се е стопила, очите му отбягват моите
Вадя от джоба две окаяно изглеждащи двулевки, напълно в тон с обстановката и чичкото се оживява
- Цял пълнител ли?
- Еми нема да си играем на ... капачки
- Давам ти две отгоре - обявява чичкото докато бучи сачмите в пълнителя ... - а, те май станаха 13, нищо ...
Пушката е с вид да е учяствала в балканската война и всички останали до днешни дни. Зареждам и се прицелвам в ярко червенато капачка от кока кола.
Натискам спусъка, чува се пляк, пропуск ...
- Прицели се, равна мушка ... - наставлява чичкото.
Зимам равната мушка, натискам и дряянн - червената капачка отхвръква чак на улицата.
- А така! Давай!
Бум, бум - капачките фърчат на всички страни.
- Я пробвай на клечките - казва чичкото.
Прицелвам се в клечката, натискам спусъка и пляк - сачмите са свършили. Връщам пушката, а чичкото вика чакай, ще ти сложа още една за клечката.
- Бе няма нужда ...
- А, не! Дръж! Това ти е щастливата! На който съм сложил допълнителна, все е уцелвал!
- Давай тогава!
Прицелвам се, БАМ, и клечката изчезва ...
- Казах ли ти! - смее се чичкото. - Щастливата ...

Кратките истории са най-трудни за писане. И те имат послание към читателя. Аз защо предпочитам да напиша цял роман, вместо нещото да го предам с две думи.

Вярно е, затова се казва майстори на късия разказ.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Добро!

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Не е добро. Много добро е.

И на мен ми харесва, но някакси стои недовършено.
И какво стана с мадамата с грозните цици, дето го заговорила на нудисткия плаж, ако съм разбрала и ако има такава, или е само хипотетично? Чакам да разкаже.

Глей ся, шефа не тръгва тендициозната. Кара я донякъде, ама оттамнататака само си мечтаеш.

Мъжки мечти, не мога да ги разбера

Хубаво си го написал, хареса ми.

То не е точно разказ, възприемам го по-скоро като фотография.
Щрак, и каквото има в кадъра - главното в центъра, и нещо за фон :)

Като дете много ги обичах тези стрелбища.
10 сачми за 1 лв. Клечки, движещи се капачки и бобчета. Почти винаги правех 10 от 10.
Понякога стрелях и за награда, ама първо, че беше скъпо, и второ, че освен едни стъклени бастунчета, пълни с цветна течност, нищо друго не ми хващаше окото. След 15-тото бастунче загуби смисъл. Така и не разбрах какво стана с тях, носех си ги вкъщи, и от там ми се губят следите. Леле, как се присетих сега. Искам си бастунчетата!

Леле, как се присетих сега. Искам си бастунчетата!

Аз пък съм се чудела какви са тези бастунчета, добре че спомена
Ами захарния памук, оцветените сокчета, сладоледа на лилаво-пимбяни, жълти и бели топки. Виенското колело, въртящите лодки, от които висиш с главата надолу. Никога не ми даваха да се качвам на тях, защото ми ставаше лошо. И сокчетата не ми даваха да си купувам, вредни били.
Но пък съм си отяла на морска риба, калмари и раци. Дини, пъпеши и салати . Морските дарове бяха специалитет на баща ми.

Четейки написанито, имам чувството, че съм пряк наблюдател.
Какво спечели след уцелването на клечката, щастливата? Нали след всяко успешно уцелване, се печели нещо.

аз бях точен стрелец, жалко, че не разполагах с повече пари за стрелбищата като дете. Всички ми се смееха на начина на прицелване, обаче и на военното получих значка "Отличен стрелец" за стрелба с Калашник със сгъваем металически приклад, отделно дето бях регионален първенец по разглобяване и сглобяване на същото оръжие, за ужас на момчетата.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

отделно дето бях регионален първенец по разглобяване и сглобяване на същото оръжие

Какви неподозирани таланти сме имали тука. Днес за втори път ме удивляваш!

други имам, но когато само спомена нещо, веднага в умовете на повечето тук се оформя, че съм самодоволна фукла и ми се дразните.

По въпроса за оръжията и военните работи - много исках да уча вв военно училище, ама по мое време не приемаха жени. Колко съм обикаляла тайно от родителите да се моля ... Май добре, че не се е случило.

Като говорим за таланти, има един талант, който до такава степен ми липсва, че почти завиждам на тези, които го имат, защото аз съм много трагична. Липсва ми ЕЛЕМЕНТАРНО чувство за пространствено ориентиране и това много ми пречи, кара ме да изпадам в паника, а да не разказвам какви преживявания, какви пътувания съм изпуснала от страх, че ще се изгубя. Ако някой знае нещо, което да ми помогне, да казва. По този въпрос съм отчаяна. Имам и пресни примери от уикенда в София, бях на един двудневен семинар щото. Ако знаете колко пъти хората ми обясняват какво и откъде да хвана като градски транспорт, а аз го хващам в обратна посока, рева, откачам...

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Ако някой знае нещо, което да ми помогне, да казва. По този въпрос съм отчаяна. Имам и пресни примери от уикенда в София, бях на един двудневен ....

Няма какво да ти казваме, ти го знаеш - изправила си се срещу страха си. Това е нещото. Въпреки страха че може да се изгубиш, си тръгнала, изгубила си се и си ревала. Да си жива и здрава.
Може би трябва се тренираш да ходиш на все по-далечни и непознати места.....или ти трябва придружител.
За Пловдив и околността-имаш мен,
двете да се губим и ревем

пъти съм се изправяла срещу този страх и съм се справяла, винаги се оказва, че представата ми за объркването е далеч по-лоша от реалността, но това не ми е помогнало да подобря чувството си за ориентиране. Веднъж, на 8 ноември, в есенна, влажна, студена планина на около 1700 м височина се изгубихме с приятелката ми, намерихме се, но и до ден днешен не знам как, може би защото не се поддадохме на паника и се хилехме през цялото време, а си беше страшно. Пристигнахме много късно в хижата и ошашкахме хижаря. Цели два часа по-късно дойдоха други "рекордьори" - двама братя, и те се изгубили в мъглата.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Мале, смръзна ми се кръвта. Щяхте да станете да сталактити и сталакмити.
Сега разбирам защо си луда маймуна.
Между впрочем, браво на вас! Аз не бих имала смелост ноември да тръгна на планина.
Имам една приятелка по същия начин се тренира да моржува. Ако остане без работа, поне може да продава вестници на булеварда

и аз се плаша от пътувания
и имам нужда от придружителка
някой път не е зле да ме придружиш до хисаря

Хм, сега като каза, и аз имам много смътни спомени за такива бастунчета, ама откъде са ми били, не помня. И аз им се кефех. Но на стрелбище май не съм ходила никога, не ме кефи, момчешка работа.

Сега разбирам защо си луда маймуна.

Не, това е заради неспокойния ми ум, четох, че го оприличават на луда маймуна. Ама това беше през 2002, сега е много по-добре.

Който го е шубе от живота, всъщност не живее. На планина ходя целогодишно, не само през ноември.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е