Малта

Миналата седмица, със семейство Леосови, посетихме Малта за седмица време. Избрахме последните дни на Май и първите няколко на Юни месец с надеждата времето да е поносимо, да няма дъжд и да не е нетърпимо горещо. Имахме късмет. Случи се точно такова време.

Първите ми впечатления бяха от прочетени материали. Цените - поносими. Апартаментите сравнително големи и евтини. Храната - по наш вкус, предимно морска и прясна. Плодове и зеленчуци - като нашите и горе-долу на същите цени. Населението - около 300 хиляди но през лятото надвишава милион с туристите. Летните туристи - предимно от северните страни През останалото време - от всякъде. Локалните не можах да ги определя от къде са дошли и какви са. Мешавица! Езикът им - също. За първи път чувам такава реч - напълно непозната и нечувана от мен до сега. Азбуката им - също. Последният ден се обадих на хазаина ни по телефона да извика такси, щото не бях сигурен че като произнеса името на улицата ще ме разберат. Повечето говорят английски ама като не я произнеса правилно, каква файда.

На тръгване от нашето летище, за всеки случай, купих една бутилка поморийска гроздова, че знае ли човек там какво има. Добре че взех! Там нямаше нищо подобно. Водка, уискита и други такива, но на вечеря със нашенска салата - не стават. Бутилката свърши в деня преди заминаването ни от там. Уверих се за сетен път, че двете ни жени, където и да се окажат по широкия свят, ще спретнат вкусна храна за закуска, обяд или вечеря. Ние пък с Леос, не един път ги заведохме на обяд и вечеря, всички да опитаме ястията на местните майстори готвачи.

Качил съм във фотобазата (PBase) снимки от пребиваването ни като съм ги разделил по дни - първи, втори и т.н. В началото съм сканирал и качил две карти - едната е на островите Малта, Гозо и Комино а втората на Валета - столицата на Малта. Квартирата ни беше в Сенглеа, на един от трите полуострова отделени от Валета на около стотина метра и което разстояние преодолявахме с десет минутно возене на ферибот. На трите полуострова им викат "трите града", щото на всеки един от тях имаше по един град. Нашият, както писах по-горе, се казваше Сенглеа.

В галерията на седмия ден съм качил още една сканирана карта показваща маршрутите на синята и червената линия. Този ден се качихме на синия маршрут, за да разгледаме северната част на остров Малта, както и крайбрежните им курорти. Предният ден (шести) се качихме на автобус за да посетим град Мдина. Това също се оказа добро решение. Градът ми напомни испанския град Толедо. От далеч а и от близо изглеждаха поразително по един и същ начин. Може и да не съм съвсем прав, щото спомените ми от Толедо са започнали да избледняват. Но пък не само аз мислих така. Леос и жена му потвърдиха впечатленията ми.

Не се сещам какво друго да напиша за Малта, но ако потръгне темата, може да се сетя и за други неща. Приятно гледане.

Забравих да спомена, че и сега, както и напоследък, използвам само телефона си да правя снимки. Качеството не се отличава а е толкова по-удобно!

[линк]

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

Красиви снимки!

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

Страхотно! Много ви се радвам и благодаря, че сподели
Много е красива Малта, по заведенията освен вкусно, е и доста евтино.
Струва ми се, че сте пропуснали от Валета нагоре към Гозо, Комино, Синята лагуна - прекрасна, и Попай вилидж , но пак сте видяли доста.
На мен техният английски ми се стори един архаичен, но всички и навсякъде си го говореха, не чух друг местен език, ти сега ме учуди или нещо не разбрах...

Крайно време е Дир-ът да си имплантира лайкчета ...
Не винаги човек има да каже кой знае какво, пък му се ще да си отрази удоволствието ...

Да определено!

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

Нашата хотелска стая


Гледката от балкона



Синята лагуна







Любимото ми кафене във Валета и гледката от него

В ден 4 (29 май) гледам цялата им армия излязла на церемония. За какво е, разбра ли или не си се интересувал?

благодаря за разходката
малта ми е любимо местенце, поживях малко там.

малтийският е семитски език, примесен с италиански, арабски и английски заемки
бях се записала даже на курс, но се наложи да си тръгна и малтийският бе отложен за друг път

между другото молтийският е единственият семитски език, който използва латиница.
мдина наистина впечатлява, то там мен всичко ме впечатляваше...
а в мсида бяхте ли?

няма да забравя тесните пътища, завоите, разстояние от 10 км се изминава за около час и половина

и всички спокойни, на никой не му пука
а колонките за бензин, пльоснати директно на улицата, така, че понякога се налага кола или автобус да изчака да обслужат клиента в "бензиностанцията", за да може да продължи

истински хляб, печен в пещ, с полепнали въгленчета...
жалко, че не понасям риба, във валета директно от лодките я товареха на количка и я разпродаваха на първия ъгъл...

обаче...хм...не зная дали ти е направило впечатление - тия къщи, с мънички прозорци, отпред със статуи на светци, с фонтанчета, обрасли с мъх и за дължително с восъчни фигури, сложени на первазите на прозорците отвътре, тъй че всеки минаващ да ги вижда, често осветявани от електрически свещи...брррр....

на мен, свикнала с топлотата, багрите и изяществото на нашите църкви, ония мумифицирани сякаш фигури, а и цялата обстановка, ми се струваха твърде зловещи, да го кажа направо.

което пък учудваше малтийците много - че какво пък толкова зловещо имало, било мистично, не зловещо

а ротундата в моста (кръглата църква, ротондата) ми хареса много, но точно тия сцени, фигури на христос в естествен ръст, прекалено много злато, прекалено много червено кадифе, сякаш в китайски ресторант, е това ми идваше в повече, въпреки забележителността на църквата...

ех...спомени


не разговарям с тези без R1a1 маркер

Опти не е езиковед и "семитски език" едва ли му говори нещо.
Но виж аз, специалистът по уикипедия, веднага знам - съвременни етнически групи, говорещи семитски езици, са арабите, етиопците и евреите. Точка. (а бе, къде е тат... къде са малтийците?)

е как къде, те са праФнуци на финикийците и от там....))))

На мен техният английски ми се стори един архаичен, но всички и навсякъде си го говореха, не чух друг местен език, ти сега ме учуди

За толкова късо време няма начин човек да не пропусне нещо. Била си в хотел и нищо чудно че освен английски не си чула друг език. Ние бяхме сред тях и ги чувахме като говорят помежду си. Да, чуваше се и английска реч, но повечето си говореха на местен език и нищо не се разбираше. Расово също изглеждаха неопределено за мен. Като да имаше повече народности от която и да е друга европейска държава. Действа объркващо.

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

съвременни етнически групи, говорещи семитски езици, са арабите, етиопците и евреите. Точка. (а бе, къде е тат... къде са малтийците?)


Пък антисемитите говорят най много езици.

Прави впечатление голямата разновидност на лодки и яхти, както по вид, така и по цена. Огледален образ на населението. Бих казал, че заливите им са толкова гъсто "населени", колкото и Валета. Това идва да покаже и благосъстоянието на малтийците. Колкото и малка да е лодката, струва пари да бъде паркирана в някой от заливите. Между яхтите имаше и доста чужди на Малта. Правеха впечатления яхтите от бившите съветски републики, като имаше и не малко английски. Сигурно е по-евтино и сигурно паркирането им там отколкото другаде. Знам от преди, че големите яхти се ползват един път или два пъти в годината за по един или няколко месеца, за по-дълги пътувания. През останалото време се поклащат във водата паркирани с някой живеещ на тях да ги пази и лъска по цял ден.

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

Като допълнение на майстора на снимките, реших да се включа и аз:

Ето го и Опти. Готви се за снимка :







А това е името на улицата, на която беше квартирата ни. Ако някой може да го изговори това, нека опита сега:







Местната супа от скариди, октоподи, калмари и миди, която ми стана любима. Голямо чоплене, но много забавно и вкусно занимание:






А тази ми е любима. Опти и папагалът в градинката на Каса Рока Пикола, докато чакаме да започне обиколката на двореца:




Щастието идва при веселите!

Благодаря. И една-две думи са достатъчни.

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

Не се заинтересувах. Голяма дандания беше. Маршировка, ехтящи команди, пушки, щикове и накрая се отделиха трима войника с едно знаме в калъф. Много сериозни, извадиха знамето от калъфа, официално го предадоха на други трима, които го вкараха обратно в калъфа и с това церемонията приключи.

Имах усещането, че това бяха пораснали деца, които си играеха на войници и се взимаха на сериозно. Имам бледи спомени от мое участие в подобни представления. Гледал съм подобни на религиозна основа.

Този свят като че ли никога няма да порасне.

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

В Мсида не сме били. Ако сме минали от там, така и не съм разбрал.

Тази църква е от Моста.

Само минахме покрай нея без да слизаме. За нея ли говориш? Че то една ли църква беше, две ли...
Минахме покрай една друга, чийто купол бил най-тежък в света на църковните куполи.
Направи ми впечатление, че всички постройки са издигнати с тухли от варовик (limestone). Тухлите по големина са по-големи от нашите четворки, всички с един и същ жълтеникав цвят и няма една измазана. То и като да няма нужда. Тухлите от варовик като да имат качество на топлоизолатор. В сградите е прохладно. Построени са близо една до друга предпазвайки се от пряка слънчева светлина и топлина. На много от местата дори нямаше нужда от климатици.

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

Права си! Често се споменаваше за финикийско наследство.

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

Е кам - мачът малта - армения, ако не се лъжа


не разговарям с тези без R1a1 маркер